Мили хора,

в една друга тема /Рак на пикочния мехур/ засегнахме темата за пушенето и как то влияе върху организма. Всички знаем, че е унищожително, но въпреки това продължаваме да го правим. Има много кампании, форуми, брошури и т.н., но въпреки това много от нас не успяват да спрат.

Вредно е за всеки жив човек на планетата, но за членовете на този клуб е смъртоносно.

Отваряме тази тема за дискусия по този проблем.

Отказахте ли ги? Как и защо? А други защо не успяват?

Въздухът е така важен за човешкия организъм, както нищо друго. Без храна и вода човек може да изкара 2-3-5-10 дни и повече, но без въздух можете ли за повече от 2 минути?!?! Това, което аз знам е че кислородът попада в телата ни чрез алвеолите на белите дробове откъдето директно попада в кръвообращението. Какво става когато чрез въздуха влизат и чисти токсини?! За какво пием хранителните добавки, правим очистителни процедури, които струват много пари, а после вкарваме други отрови.

Споделете опита и мнението си за да помогнем на тези, които не са се справили още с тоди проблем.

Редактирано от Ekna на 26.11.08 23:09.

Спирал съм да пуша за различни периоди от време.
Най-дълго за 10 години.
Успях да спра като реших да ги спра временно. Някак си по лесно се приема от повечето хора. За винаги - звучи страшно. Почти като да се жениш. А човек изпада във временно умопомрачение като се жени, за това се и жени де.
Та - поне аз така успях - спрях ги временно и целта ми беше да не пропуша днес. Утре може ама днес не. Съответно - първите 3 дни бяха най-кофти. В същност след края на първата седмица е по леко, а след третия месец - само инцидентно за кратко ми се е пропушвало. Между другото - онези които имат склонност към алкохола - може да им отвори по голяма глътка. Трябва да се внимава.
Фактически - преди няколко години пропуших пак ама този път само лула. Споменах че лулата е малко по малко вредна - друг начин на обработка на тютюна, по рядко се пуши, няма хартия.

Bеer? Mоre?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Последните 2-3 години преди да се разболея пушех поне две кутии на ден и то тежки цигари ,понякога стигах и до трета.
Докато бях на държавна работа,когато дойдеше зимата ги спирах за 2-3 месеца и след това наново ги започвах.
Когато разбрах диагнозата си,аз се мобилизирах и реших да правя всичко необходимо за да победя.Първата операция когато ми я направиха още на следващия ден запафках цигарата.Главата щеше да ми се пръсне от упойката ,но аз си пушех и не ми дремеше....до първата ми среща с д-р Томова ( след около седмица или 10 дни беше).Пак казвам ,че бях мобилизиран и си казах ако имам волята да се преборя ще правя всичко и щом едното е това и пред нея метнах кутията в коша.На следващата сутрин у дома си направих кафе,жена ми подскочи как ще го пия ,но аз го направих нарочно: да проверя ината си и да докажа на себе си,че съм по силен от един фас.
Откажете ги ако можете ,оттогава се чувствам по-добре,а и усещането,че имам воля е много приятно и че съм ги надвил

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много пъти съм казвала как спрях тия тафтаци , цигарите....От раз....ей така хоп-троп-след операцията и болницата ...край....все още дори не мога да повярвам откъде ми се взеха тия сили и воля, ...но явно човекът е много упорито -животно и деяни ...доста....А , иначе няма да лъжа беше кошмарно първият месец-пробвах -пачове, никотинови дъвки....само влошаваха положението...получавах сърцебиене, повръщаше ми се от тези уж помощни средства...и така -стигнах до положението -студена пуйка , без никакъв съпорт да ги спра...., имах топли , студени вълни, не можех да спя, ядях шоколад кат луда, надебелях(а толкова държах на тая пуста фигура), но ...не се отказах, сънувах всяка вечер , че пуша и то пуша една след друга цигари и в несвяст се събуждах, питайки се леле...ама аз май пак пропуших....Това между другото ми се случва и до днес-повече от две години от спирането....Но интересно кат сядах на маса в началото за да ьсе залъжа да не мисля за цигари , все си ръчках нещо с ръцете-или въртях някаква капачка , или си търкалях някакво дребно предметче...сега вече намам нужда от това...И така , интересно малко преди диагнозата , често си мислех, че много пуша-1, 5 кутия на ден -и че може би само сериозно заболяване би ме отказало от цигарите....е , така и стана. А сетих се друго интересно нещо, в началото , като ги спрях си сабирах дневните пари за цигари , а тук 1 кутия е от порядъка на 10-11$- и накрая на месецът си се глезех с нещо скъпо и готино ...това лично мен много ме кефеше-купувах си -скъп, нов парфюм, скъпи маркови обувки, дреха, козметика и...така ....важното според мен е вътрешно ТИ да си убеден , че трябва да се спрат тези пусти цигари....Иначе само с приказки от страни ...не става....Почваш ...и пак пропушваш...А не искам да ви кажа, как , като се ядосам ми се пропушва ...чак ми се вие ...ама на ..няма...трябва да се устиска.Интересно, но пия тонове кафе сутрин без да ми се обострят сетивата за цигара, така си беше още в началото, същото беше и е с алкохолът...виж яденето малко ..., но поотслабнах от преди две години

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Междудругото ако щете вярвайте нито съм сънувал цигарите,нито ми се е допушвало.Може би първите два три дни усещах като навик да си играя с ръцете и това беше.Просто по-големия приоритет как да спася кожата си зае съзнанието ми и наистина хора които ме познават се шашнаха от постъпката ми

Да спрем пушенето. Защо? За да не се разболеем естествено, но за съжаление много често твърде късно го разбираме и тогава спираме.
Как да спрем?
1-во човек трябва да си постави такава цел и да има желание да ги спре.
2-ро да има силна воля.
Ще ви кажа при мен как се получи. Аз бях пушач за повече от 20 години. През това време съм ги отказвала няколко пъти, по време на операции, бременности, но за кратко. Мислех, че никога няма да мога да ги откажа. Но в един момент реших, че поне трябва да ги намаля, защото пушех по кутия на ден, понякога и повече...
Това решение дойде с идването ни в Америка. Намалих ги наполовина, после стигнах до 5-6 на ден. След това дойде диагнозата. И пак не можех да ги откажа напълно. Пушех по 2-3 на ден, но си пушех. И реших, че от деня на първата ми химиотерапия повече няма да запаля цигара. 14-ти февруари 2000г. Ще запомня тази дата за винаги. От тогава до сега не съм запалила цигара, почти 9 г и не само, че не съм запалила, но само при миризмата на дим от цигари имам чувство, че се задушавам. Никога не съм имала желание да запаля или да съм сънувала, че пуша. Сякаш никога не бях пушила през живота си, точно така се чувствах. Благодаря на Бог, че ми помогна да откажа тази отрова, макар и късно.
Сега, след толкова години, през погледа и опита на пушач и на непушач, виждам пушача като голям егоист. Пушача не се съобразява с никой, иска си цигарата, няма значение дали вреди на някой. Поне аз съм била така. Пушех в колата пред децата ми, пред майка ми, която беше болна, сигурно са се задушавали, както аз сега. Тровех ги...хиляди пъти съжалявам за това. Затова моят съвет към пушачите е: Ако искате да тровите себе си, смилете се за вашите близки, които не са пушачи. Не бъдете егоисти. Не пушете около тях, не ги задушавайте с дима от вашите цигари. А най-добре ги откажете, няма да загубите нищо ценно. Само можете да спечелите, за ваше добро е, повярвайте ми. Не чакайте да стане късно, защото понякога е наистина твърде късно. Който има желание да ги откаже търси начин, който няма желание търси причина

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от krasani на 27.11.08 06:27.

Поздравявам всички взели думата досега по тази тема защото както виждам това са все хора с воля, които са успели сами да се откажат от тази гадост. За мен това си е чиста наркомания. Аз за съжаление не можех да се преборя въпреки многобройните си опити. Вече имах смущения в гърлото и ходех на периодични прегледи, но въпреки категоричните наставления на доктора -не можех да спра. Пред очите ми се явяваше стряскаща гледка -как са ме оперирели, как имам дупка на гърлото и как аз се мъча да пуша слагайки цигарата в дупката. Но.....не можех да се откажа. Пушех по 3 кутии на ден, а се е случвало и повече ако остана да работя през ноща. Пробвах ТАБЕКС, пробвах НИКОТИНОВИ ЛЕПЕНКИ по тялото, но ефектът беше краткотраен и завършваше с увеличаване на броя на изпушените цигари. Имах страхотно силно желание да се откажа, но организмът си искаше своето и....не успявах. Бях се отчаял напълно и се проклинах ежедневно за липсата на воля. Един ден съвсем случайно научих за някакъв нов метод на отказване на цигарите с електроимпулси в ушните миди , като по този начин се атакувал мозъкът, отделяли се ендорфини, които пък от своя страна блокирали чувството за никотинов глад на организма. Обадих се по телефона ...записах час и отидох да се пробвам. Преди да влеза изпуших надявайки се ПОСЛЕДНАТА ЦИГАРА.Направих процедурата, след което отидохме с жена ми в заведение и ООО, НЕБЕСА -изпих си кафето и питието без цигара и без да желая да запаля. Сутринта -същото..Не можех да повярвам. Ще излъжа ако кажа че съвсем , съвсем не ми се пушеше сутринта, но желанието беше толкова слабо , че бе лесно преодолимо. С всеки изминат ден все повече се самоуважавах. Като закоравял пушач се бяхме разбрали с докторката за още една процедура /след 3дни/. Направих и нея и вече година и четири месеца съм в лоното на непушачите. Месец след като ги отказах ме оперираха, но вече бях страхотно мотивиран и направо с желание постъпих в болницата. За да не правя реклама тук ,ако някой се интересува от този метод /който за съжаление никак не е ефтин -500лв/може да ми пише на лични....ще му дам каквато информация иска. Няколко мои приятели от типа закоравели пушачи се отказаха по същия начин. Само един не успя, но и той си признава че сам си е виновен и е решил пак да ходи. Естествено ако човек въпреки всичко дори и да не му се пуши запалва -нищо не може да се направи. От все сърце УСПЕХ на всеки, който иска да се пребори с този много, мноооооооого вреден навик. И ако може сам -най-добре. Малеееееее, то стана цял роман .......

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оооо,тук и аз има какво да напиша.Пушехме с мъжа ми по три кутии цигари.Три той,три аз.Всеки ден купувах по 6 кутии,без хляб ми се е случвало да остана,но без цигари-никога.Преди четири години мъжа ми постъпи в болница със съмнение за инсулт.За четири дни от неговата стая починаха двама души.Това го изплаши и сподели,че ще опита да откаже цигарите.Това ни мотивира и двамата и ги отказахме от раз.Мойто мнение е,че човек или пуши,или не.Отказват се тотално,а не с намаляване.За ползата от непушенето мога "одисея" да напиша,но ще го направя само,ако трябва да мотивирам някого,иначе може да съм досадна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Акупунктурата и може би метода който споменаваш ти - са много добри.
Познавам един французин. Заклет пушач. И след кратка иглотерапия - спира без никакви ама никакви остатъчни ефекти.
Е иглотерапията са муя правили в Китай.

Bеer? Mоre?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Давай с мотивацията, Илиянче! Изобщо не си досадна, напротив - нали затова е пусната темата. При нас с мъжа ми положението е катастрофално: никаква воля, само си говорим как трябва да ги откажем и нищо...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите