ВЕСЕТО СИ ОТИДЕ ОТ ТОЗИ СВЯТ! / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

2-ри ден седя и гледам компютъра безмълвна и не знам какво да напиша и как да го напиша.... Знам само че ме боли и не мога да си простя че я послушах и не отидах при нея да я видя..... Но по вироглав човек от нея не познавам.... Като се заинати няма излизане с нея на глава.... Чух я в четвъртък и чакахме лекарите да кажат на визитация на другия ден какво ще предприемат.... Източиха поредните 3 литра асцид и на нея най-накрая и олекна малко.... Радвах се, сълзи се стичаха по лицето ми защото си помислих че и този път ще се справи.... И на другият ден край... повече никой не вдигна телефона.... Знаех но не можех да го приема... Усещах го и исках да избягам....
Обичах я.... Исках да съм там до нея, да не е сама, но тя до последно мислеше само за мен и за моето здраве и не ми разрешаваше дори да прекрача прага на болницата...
ТЯ БЕШЕ ТАЗИ КОЯТО МЕ ВЪРНА КЪМ ЖИВОТА А АЗ ......... беше до мен всеки ден докато бях в болницата.... риташе ми задника всеки ден когато ревях че умирам.... и не спираше да повтаря че човек не умира толкоз лесно... особенно ако е говедо като нас....
Обичам те Весе, знам че си там горе и ти идва пак да ми сриташ задника че рева, а не трябва.....
Момичета..... прабаба ми казваше че когато много хора плачат за починал човек той се давел и по-трудно отивал в отвъдното.....
ТАКА ЧЕ НЕ ПЛАЧЕТЕ...... А СЕДНЕТЕ СИПЕТЕ СИ ЧАША ЧЕРВЕНО ВИНО, ЗАПАЛЕТЕ СИ ЦИГАРКА (който пуши разбира се, не съм подстрекател) И ГИ НАРЕЧЕТЕ НА НЕЯ..... Все си мисля че тя точно това би искала да направим в нейна памет.....