Много съжалявам за твоето слънчице!!!!!!!!!
Да почива в мар. И нека душата и да е безсмъртна!!!

Ротони,скърбя,и плача заедно с теб.
Мир на душата и,дано там горе намерят покой.

Ако една жена не гледа към теб, това съвсем не означава, че не те вижда.
М. Арсание

Преди няколко дни научих, че съпругът на близка приятелка е починал от тумор на плеврата. Не го познавах добре, знаех само, че се чувстваше добре, никакви химии не го събаряха и беше вечно на лозето си, вечно работеше и работеше. Съжалявам наистина. Мир на праха му!!!

Наплюйте ме, наречете ме коравосърдечна, изверг, животно, каквото пожелаете...няма да се разсърдя, затова ще споделя.
Аз лично не мога да приемам повече съобщения за загубена битка с рака.
Идва ми в повече и си признавам. Вечер си лягам с тревожни мисли в главата, сутрин се събуждам с такива мисли. Колкото и да се опитвам позитивно да мисля, не мога да не се натоварвам с проблемите на всички тук и ги пренасям върху себе си.
Моля ви хора, нека се ограничим в кръга на клуба, затова е направена Изповедалнята, за изкажем последна почит на хора, които познавахме "виртуално" тук в клуба, защото сме изживяли всяка стъпка в борбата му, опитвали сме се да му помогнем, това е нормално, но не е нормално да се товарим и допълнително...
По света всекидневно умират над 50 000 души от рак. В България също са много...Не мога да поема скръбта на цял свят, хора. Моля ви, имайте малко милост към всички пишещи тук и борещи се с рака. Нека не се натоварваме допълнително със смъртни случаи извън клуба...нямам сили и нерви да поемам повече, отколкото поемам всеки ден тук в клуба.
Пиша от името на Весела, която с нокти и зъби се бори за живота си ежеминутно. Не пиша като модератор, нека сме наясно. Та ако ще плюете, плюйте по мен, не по модератора! Щото и да не бях модератор, пак щях да напиша същото!

Нема начин да нема начин!

Беше по-лесно да изтриеш мнението ми , отколкото да напишеш подобен роман по този начин.
Няма значение, съжалявам вече, че съм го написала, по-добре е като си мълча.

Не виждам за какво да те плюем, имаш право специално затова, което написа сега.

Аз не обичам Изповедалнята. Почти не чета в нея. Ако го направя, после ме държи мъката на хората. Не мога да нося. Паля свещ в църквата до нас. Живота ме тъпче вече 20 години със здравословни проблеми, от 5 години и рак. Понякога се питам какво и колко още мога да нося. Вечер ми умира надеждата и ако отворя очи сутрин, отново я виждам в светналия прозорец. Чета за борбата на всеки и където разбирам - отговарям. Не мога да съм знаеща навсякъде.
Не мислете, че си навирам главата в пясъка. Но в Изповедалнята е болката за изгубената борба. Като я видя изкачена високо в темите, стяга ме гърлото, изпушвам няколко цигари и стискам юмруци. И си казвам "Трябва да успея, не искам да четат за мене хората!".....

имам чувството , че си ме избрахте сега от последното ми мнение по този повод и айде сега всички да кажете колко съм грешна ,ч е съм го написала.
еми почувствала съм го, написала съм го, починал е близък на моето семейство. престанете да отговаряте на съобщението ми, СЪЖАЛЯВАМ, че съм ви засегнала смъртно, разбрах го.

Помолих весела да изтрие съобщението. Разбрах, че няма да се пише в темата за хора извън клуба - недай си Боже, иска ми се повече от всичко да няма такива съобщения и хората да са здрави!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Така че МОЛЯ МОЛЯ МОЛЯ престанете да пишете тук под моето съобщение. Ако някой иска може да ми се обади по телефона й на него да се извиня, че съм го накарала да мисли колко е гаден света. Гаден е, и аз вря и кипя вътре, защото и моето семейство страда и трепери.
Разберете, че го написах машинално, не искайки да засегна никого.
В крайна сметка след като не искаме да се разтройваме и т.н., изповедалня не трябва да има.
Спазвам правилата, така че считам темата за приключена.

Роман, съжалявам за твоята скъпа Кари! Ти наистина се бори докрай!
Нека почива в мир, дано да намери спокойствие и топлина отвъд...

Загубихме битката..........................
Загубих най-прекрасният баща на света.
Отиде си ,покосен от коварната болест -карценом на простатата с разсейка в костите ,а накрая в белите дробове и кръвта.Нищо не помогна....борихме се с всички сили ,но не успяхме да го спасим.Неописуема е болката ми...Пожелавам на всички успех в борбата...ние не успяхме.
Благодаря на всички за разбирането и подкрепата!

Приеми моите най- искренни съболезнования!

Ако една жена не гледа към теб, това съвсем не означава, че не те вижда.
М. Арсание