ИЗПОВЕДАЛНЯ №4 / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Мила Тони ,време е да се съвземеш вече мило дете.Казвам ти го защото си на годините на дъщеря ми.Когато дъщерята и сина ми загубиха баща си бяха няколко години под 30 г.Изживяха го тежко и се вкопчиха в мен като пиявица.Да но не било лошото до тук.Ето от три години се боря с рака и не се знае докога.децата ми отново изпаднаха в хсихическа криза.Но аз не им позволявам да униват,да ме съжаляват и се боря сам-сама.Те трябва да си живеят живота.Особенно ако имат деца,за които да се грижат.Аз също преди години загубих мама и тате и бях 50 годишна,но все едно бях тинейджърка.Защото за нас мама и тати си остават такива до края на живота ни и ние се чустваме деца докато са живи.След тяхната смърт любовта си от тях прехвърлих към тази на децата и внуците.Знам,че един ден/когато Господ реши/когато няма да ме има-ще тъгуват но аз съм ги учила,че с тъгата си само ще ми пречат в отвъдното.Искам да разговарят и споделят проблемите си с мен все едно съм жива.Така аз горе ще се чуствам по-спокойна и ще имам достъп до отвореното им съзнание за да им помагам.Ти сега с твоята тъга си една затворена фонтанела и нищо не може да проникне отгоре в теб.Отвори се за отвъдното и ще видиш какви чудеса ще се случат.Дерзай мила в живота,човек не знае какви още изпитания ни предстоят.А трябва да имаме сили да ги посрещнем и тях нали?Горе главата мило дете!