Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 19:17 28.03.26 
Взаимопомощ
   >> Клуб за борба с рака
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
Тема КОВАРНАТА БОЛЕСТ - РАК НА ШИЙКАТА НА МАТКАТАнови  
Авторoндин (Нерегистриран)
Публикувано31.12.07 10:56



От три години се борим с коварната болест.
Преди да попадна на форума тук, си мислех, че сме от малкото хора, които са преживяли два пъти диагнозата - рак.
2004 година няколко дни преди Нова Година майка ми получи кръвоизлив, след като дълги години е в менопауза. На 57 години е сега.
Реагирахме бързо, направиха биопсия, разбра се, че има тумор в шийката на матката. За наше щастие, 1б стадий. Оперира я доц. Попова в Пета Градска Болница, гр. София. Операцията беше изключително тежка, за нещастие й направиха тромб в илиофеморалната вена в малкия таз. Майка ми стоя 36 дни в болницата. Възстанови се бързо от операцията, стана, ходеше както никога досега, с гордо вдигната глава и поглед, устремен в бъдещето.
Не можеше да направи лъчетерапия, защото тромбът можеше да продължи движението си и да я загубим. Останахме без терапии, но с уверение, че всичко е леко и няпма да има усложнения. и така 3 години - турморни маркери, редовно здравословно хранене, желание за живот, неспирни контролни прегледи, снимки на бял дроб, коремни органи. Всеки ден се страхувахме, но времето минаваше с отлични резултати. И така до юни месец тази година. Майка ми намира бучка под мишницата си. Страх не страх, прави мамография, оказва се че всичко е чисто и няма никакви проблеми с гърдите си. Нито тя самата чувства нещо. На ехография на това място виждат тумора - 3 см голям. Веднага се насочват към софия, доц. Гаврилов е категоричен - има тумор на гърдата. Майка ми и до ден днешен твърди, че никъде нищо не е усещала , нито има тежест някъде, нито има бучка, всичко е повече от идеално, но лекарят твърди друго.
След като отиват, той назначава 6 химиотерапии. Червената химия я съсипва, опада косата, безспирно повръщане и страх преди всяка една от терапиите. Но и те отминават. Преди 20 дни я оперираха и отстраниха гърдата, заедно с 8 лимфни възли, в 4 от които намират ракови клетки. Гърдата е била в туморна маса, така е написано. Но доцентът казва, че е махнал всичко, че всичко е изчистил и че няма страшно, стига тя да е силна. Организмът е силен, може да се справи. Но травмата от изгубената гърда е невероятен, не мога да я накарам да повярва в себе си, не мога да я накарам да излезне навън да пие кафе, не мога да я накарам да спре да мили затова.
Сега ще правим и трите вида терапии, тъй като видът на тумора е хормонозависим. Тоест чакат ни 4 химии с Таксотер само, след това 25 лъче и хормоналната никой не е казал каква ще е. Раната се възстановява, минахме превръзките, макар че от 4 дни се опитвам да я накарам да махна последната превръзка, а тя не дава изобщо да се спомене затова.
Аз се страхувам от този Таксотер, като ви чета и косата ми настръхва. За какви странични ефекти си говорим? По-добре ли е от червената или по-зле понасянето? Знам, че е строго индивидуално, но все пак сигурно има неща, които се случват при всички пострадали.
Искам само майка ми да е жива, без значение дали има гърда или не.
Не знам как да й вдъхна сили, защото тя самата е отчаяна и казва, че вече за втори път е болна, как да се справи пита тя? Как да си даде сили, а аз не знам какво да й кажа.
Ако попрочета още малко , сигурно и онколог ще стана с толкова много научени неща. Какви ли не добавки не сме пили - котешки нокът, Мумио, Фитлайн, Авемар, Алое, чайове, червено цвекло, моркови и какво ли още не...каква е ползата от всичко това!??!
Туморът е огромен - 3 х 5 см. Достигнал е лимфните възли и се е капсулирал, благодарние на химиотерапията. Тя ни е спасила живота...само тя и никой друг, казва лекарят.
Този таксотер лесно ли се набавя от Министерството..страхувам се, че едва ли до 20 дни, както са казали ще го вземат?
Моля , пишете каквото знаете по този въпрос.

Редактирано от *jull** на 21.03.09 11:18.



Тема Re: Коварната болестнови [re: oндин]  
АвторAни (Нерегистриран)
Публикувано02.01.08 09:51



Мила Ондин,
не мога да ти помогна с информация, защото моята майчица е с друг рак. И аз като теб живея в постоянен страх от болестта. :-(
Искам само да ти кажа, че ви стискам палци и ви пожелавам от сърце да намерите сили в себе си и да се справите с коварната болест. Дано Новата година ви донесе здраве и успехи в борбата!



Тема Re: Коварната болестнови [re: Aни]  
Автор Buba67 ()
Публикувано02.01.08 10:54



Здравей ондин!
Няколко пъти четох постинга ти и все не сядах да пиша. Дано ти е олекнало като си разказала всичко. И аз съм една от всички в редицата. В тази редица, в която се борим всеки ден, всеки миг. Да, коварна е болестта и затова нито за секунда не трябва да се отпускате с мисълта, че всичко е минало. Ползата от всички добавки, които е пила е огромна за имунната и система. Не се съмнявай, а продължавайте.
Исках да ти кажа, че ще преодолее загубата на гърдата. Просто трябва време. Аз загубих крака си преди 2 години в тази борба. Първоначалният шок ще мине. Тя сама трябва да реши да продължи напред. Не заради някой друг, заради себе си. С дъщеря като теб, няма да и е трудно.
За таксотера и рака на гърдата има много информация.
Не се плаши, а се взимай в ръце. Трябва само да я обичаш и да и го казваш.
И много важно условие - да изриташ всички, които влизат с овчи влажен поглед /да ме прощават животинките/ при нея и почват да реват. Такива хора не и трябват! Нито на нея, нито на теб.
Горе главата и успех! Чети и питай.





Тема Re: Коварната болестнови [re: oндин]  
Автор AйeзCeдaй ((бойна))
Публикувано02.01.08 11:44



Здравей и от мен. И аз като Буба, а да пиша, а се разколебавам.
Но сега вече реших и сядам.
Аз съм с рак на гърдата. Оперирана съм на 25/09/2006. Направих 6 курса вливания, химиотерапия и после лъче. Минах през всички етапи, падане на коса, невероятно повръщане. Сега съм на хормони. На 37 съм и съм в изкуствена менопауза.
Прочетох си много внимателно епикризата. Там пише, че раковите клетки до зоната на разреза (а дано се изразявам правилно). Колкото пъти го чета това, толкова пъти се чудя защо не ми махнаха цялата гърда. По-добре здрава, отколкото с две гърди. В къщи ме чака един юнак на 16 и една сладка госпожица на 3,5 год.
За това какво съм преживяла, когато научих диагнозата си, какви мисли понякога ми се въртят из главата, няма да пиша. Когато ме налегнат черните мисли, си се успокоявам сама, че има Господ, който ще ни помогне....
Това, че няма гърда, не я прави по-малко човек или жена. Нека бъде здрава...



Тема Re: Коварната болестнови [re: AйeзCeдaй]  
Авторoндин (Нерегистриран)
Публикувано02.01.08 12:13



здравейте и благодаря за куража, който ми давате!
аз си давам кураж и сили, опитвам се всеки ден да говоря с нея, непрестанно за да й покажа, че има защо да живее, има смисъл, не трябва да се предава. Тя е толкова силен човек, но от химиотерапиите се е наплашила ужасно, страшни мъки са й, в повечето случаи не иска да ходи и с голям зор баща ми я навива и тръгват за София.
Сега започнахме да пием Алое гел, с толкова много добавки се надявам да укрепим достатъчно имунната система до първото вливане на химия.
Тук всеки човек е изстрадал и всеки ден ние и хората до нас се стахуваме, но това е нормално.
Аз бях първия човек, който разбра за туморът, мен ме изненада лекарката първа, бях навършила 18 години. Борбата е непрестанна и пожелавам на вас и семействата ви да се справите и да победите болестта.
аз имам чувството специално за майка ми, че това е мета от първата операция, но знам ли...като че ли тази мисъл ме успокоява, защото ми е непонятно да мисля, че това е ново образувание.
АйезСедай, представям си какво ти е било и продължава да ти бъде. Мислите ни преследват всеки ден, но малката госпожица и сина ти , ти дават сили, сигурна съм

Да са ти живи и здрави!
Сега ще и връча темата да чете и да се надявам, че това ще й помогне да се мотивира :О)
Благодаря още веднъж!!
И без гърди и с - важното е да сме живи и здрави!



Тема Re: Коварната болестнови [re: oндин]  
Автор vesela.bgМодератор (гърмян заек)
Публикувано02.01.08 12:26



Химиотерапията с Таксотер е по-тежка откъм физически усещания.
При червената химиотерапия неприятното са гаденето и повръщането, които успешно се овладяват с медикаменти - продължителност 3-4 дни.
При Таксотер - неприятните последици са около 10-ина дни - изтръпвания, болки по цяло тяло, отпадналост, оттоци. Много е неприятно, но в никакъв случай непоносимо. Преминава.
Виж върху психиката трябва да поработите повече. Влез в Справочника - имаме теми за позитивното мислене, колко важна е психиката.
При разбита психика химиотерапията се понася по-трудно. Когато човек е настроен положително, тогава понася всичко стоически и се стабилизира по-бързо. Затова почети, писали сме много по въпроса.
Отново те насочвам към Стаята на Весела №3 и №4 - там описвам химиотерапията си с Таксотер от 1-во до момента 7-мо вливане.
За всичко останало сме насреща. Успех



Нема начин да нема начин

Тема до ондиннови [re: vesela.bg]  
Автор dtabak4eto (вярваща)
Публикувано02.01.08 13:32



Здравей, ондин!В твоята история намерих много общи неща с моята


Най-напред искам да пожеляая на теб и особено на майка ти - много здраве през новата година и кураж, за да продължи борбата докрай!
На моята майка също и откриха рак на гърдата, като лекарите я пратиха на предоперативно химио, което я уплаши до смърт - на 12-12-07 последва операция, при която й отстраниха цялата гърда. Отстранени са 13 лимфни възли. Майка ми също е с много паднал дух въпреки всички усилия на цялото семейство и на всичките близки да я окуражът - и то не с влажен поглед
Ако искаш за обмен на инфо ми пиши на dessy_tbk@abv.bg или на лични.

Има ли желание - има и начин!

Тема Re: Коварната болестнови [re: vesela.bg]  
Авторoндин (Нерегистриран)
Публикувано02.01.08 14:15



Весела, благодаря за това, което ми написа за Таксотер. Надявам се ще го приеме леко - лично й прочетох съобщението ти, после дори ми позволи да махна последната превръзка - стоим така от една седмица! Днес най-накрая се престраши да я махне и да види раната. За мен тя не е толкова страшна , шевовете са по-малки и по-нормални от предните. Но сега идва втората стъпка - да я накарам да се погледне, да я накарам да си вземе Контратубекс за раните или е по-добре да не правим нищо преди лъчетерапията?! С белезите какво правите?
Иначе плаче почти цял ден вече..давам кураж, винаги има човек, който да стои до нея и да й дава сили - имам предвид баща ми, аз също, когато съм тук. Тя е на моменти -ту се навива и продължава напред, ту след това изпада в ужас и после с дни не може да се съвземе. Ще погледна темите и ще се опитам да направя каквото мога за психиката.
Таксотер се надябвам бързо да доставят, казаха да проверим след 20 дни. Надпвам се няма да ни бавят, хич не ми се иска да чакаме и да й удължаваме страха. Прочетох за инжекцията - ако не ни кажат от Онкологията, ще й кажа да го купи. За гаденето преди взимахме Кетрил инжекция. Имаме ампула зофран и таблетки, но тя не ги понася добре и така стоят вкъщи.
Благодаря на всички за подкрепата. Надявам се скоро ще я вдигнем на крака психиката и ще си тръгне спокойно на работа. Защото тя през всичките 6 химии червени си ходеше на работа - само 2 дни взимаше докато слагаха вливката. Ходят до София сутринта, слагат химията и се прибират обратно. На следващия ден е на работа. Издържа на всичко, само тази терапия остава и се надявам отново да си върне надеждата.
Успех на всички! Ще пиша какви са новостите при нас





Тема Re: Коварната болестнови [re: oндин]  
Автор AйeзCeдaй ((бойна))
Публикувано02.01.08 15:15



От Здравната каса й ли се полага ааа, пластика за гърдата?
Що не питате?
Аз, с белезите, нищо не правя. Даже лятото си ходех и по потничета. Е, верно, като си вдигна ръката се вижда гадният белег (с 11 махнати лимфни възли съм). И какво от това. Няма да се потя като прасе, и да не нося потничета, само защото съм имала белег...


Лъчетерапията я правих 20 дни лед последното вливане...



Тема Re: Коварната болестнови [re: AйeзCeдaй]  
Автор *jull** (())
Публикувано02.01.08 15:27



..."Няма да се потя като прасе"...
Мила Айез, позволи ми само едно малко уточнение. Няма опасност да ти се случи по-горното (с или без потниче), защото прасетата НЯМАТ потни жлези! По тази причина може би не носят и потничета!






Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2026 Dir.bg Всички права запазени.