Здравейте,ето и моят случай.Съпругът ми е опериран от карцином на дебелото черво през 11.2007 като тогава стана ясно,че има метастази в черния дроб и ни препоръчаха химиотерапия за да се намалят техните размери, а те бяха около 10 см ,от януари бяхме на химиотерапия с Xeloda до май включително. Туморните маркери намаляваха до май, след това химиотерапияте се прекъсна тъй като се получиха усложнения(остър гастрид от химиотерапията). При направения скенер юли се установи покачване на туморен марке,посъветваха ни да направим операция(той има и анус претер)за да могат да обработят черния дроб и да се върне червото.Стана в Александровска, но за съжаление не с добър край,не се направи нищо,само го отвориха и затвориха,с диагноза разсейки навсякъде по перитонеума и черния дроб.Въпреки това мона на онко комисия и е препоръчано продължаване на химиотерапията. В момента пие билките на бай Димитър,а също и Саменто, все още може да се храни и движи сам.
Моля, ако някой знае нещо по различно или пък има същия случай нека да пише.
В момента не мога да реша да продължим ли терапия или да продължим с билките
Моля дайте ми съвет
Много здраве на всички.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В момента не мога да реша да продължим ли терапия или да продължим с билките
Защо ти ще решаваш дали да продължите тази терапия????
Не е ли по-уместно пациента да си решава?
Тези решения са много сложни и най-вече лични. Като човекът, който взема тези решения трябва да е много добре запознат с теорията "що е рак и има ли той почва у нас", т.е. за да се избегнат грешни и необмислени решения.
Щото ракът не прощава, когато го подценяват.
Само искам да знаеш, че 100% гаранции няма никъде - нито в традиционната медицина, нито в алтернативната.
И като вземеш предвид, че всеки отделен човек е една самостоятелна вселена, задачата става все по-трудно. Щото всеки организъм реагира по собствен начин и своя си логика на различните видове лечения. Ако една химиотерапия не е помогнала на някого, има и такива, на които е помогнала. Същото е и с билките и при тях важи същия принцип - ако на едни са помогнали, това не е гаранция, че и на други ще помогнат.
За да се вземат такива жизненоважни въпроси, човек трябва да може да носи отговорност за взетите решения.
А така зададен въпроса ти ми прилича на обратното

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте, аз трябва да реша (въпреки че не ми се иска) той не си знае диагнозата,тъй като родителите му не ми разрешават да я съобщя.
А и тежко понесе първата си диагноза,когато разбра че е болен от рак, не знае диагнозата от последната операция, където вече не му дават надежди.
Съгласна съм с вас,че трябва болният да реши, но какво друго да направя?
Как да излезна от това състояние, така че да не навредя на никой?

Здравей и от мен!Казваш,че родителите му не ти разрешават да я съобщиш.Ами
тогава си поговорете заедно, без съпругът ти и обсъдете проблема.Или ги остави те да вземат решение,да видят дали е лесно?
Защото в твоя случай си мисля,че ти ще излезеш виновна независимо какво ще решиш,и какъв ще бъде изхода от ситуацията.
А относно химията,ако откажете,после нямали да те човърка нещо,че неси опитала всичко?
От това състояние,неможеш да излезеш суха,затова трябва с много такт,и разговори да обсъдите по- нататъшните си действия.
Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за съвета, честно казано за сега се опитвам така да действам,но ми се иска да продължим с химиотерапията,може пък да използват друг вид лекарства,който да му помогнат, но не успявам да убедя никого от тях че трябва да опитаме още веднъж.

Не мога да разбера, за бога, как така вие и родителите му ще взимате такова важно решение.
Та той не е малко дете, не е поставен под запрещение, че родителите му да решават.
А Вие къде сте, мила ми съпруго?
Как така ще криете диагнозата. По думите Ви разбирам, че съпруга Ви е някъде до към петдесетте години. /Щом има родители които да решават вместо него не може да е на повече от 50/.
Той не е ли поискал да си прочете епикризата?
Не е ли питал какво лечение предстои от тук нататък?
Не Ви ли съдейства по някакъв начин да намерите верния път?

Първия път е приел тежко диагнозата си!
Не зная дали има нормален човек, който да я приеме леко и да си свирка след това. Това е само диагноза, както казваме тук, но ти преобръща света и живота за отрицателно време.
Още повече, че той знае вече за какво иде реч.
Моят съпруг след две отваряния в рамките на 40 дни и присъдата "иноперабилен с множество разсейки в целия перитонеум", правИ химиотерапия до дупка в продължение на 2 години през 20 дни.
Но той си взимаше решенията сам самичък. Аз бях водещата фигура при алтернативната медицина и той не роптаеше.
"Ако не помогне - няма да навреди" - това бяха думите му.

И сега слава на господ, на лекарите онколози от Диспансера в Младост и на опрериращите в Александровска, се радваме вече една година на сравнително добро здраве и то с отсранен тумор, което стана възможно само и единствено на химиотерапията.

А да пишеш, че още се храни и придвижва сам!!!!
Но то е написано така, като че ли го чакате аха, аха да престане да го прави сам, защото така са Ви казали.

Мила, вземи се в ръце! Тропни на масата на свекър ти и свекърва ти и си поемай нещата здраво.
Хуквай да си оправяш мъжа, защото после едва ли родителите му ще идват да ти казват лека нощ и добро утро.

Бях доста остра, но направо ме побърка два дни с писанията си!
Съжалявам ако съм те засегнала по някакъв начин, но критиката ми е съвсем добронамерена.
Просто искам да те поразтърся малко. А мога да бъда и много, много по-брутална. Ако искаш казвай.! Насреща съм!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трудно е да кажеш на един човек,че лекарите са го отписали,но трябва да го направите.Благодарна съм на съпруга и родителите ми,че го направиха веднага като се прибрах в къщи.Докато съм била в болницата съпругът ми денонощно е чел и ме посрещна с готов план за борба с рака.Започнах борбата веднага,защото знаех,че нямам много време.Вие лишавате човека от възможността да се бори и го обричате на сигурна смърт.На твое място никога не бих оставила съпруга си в това положение.Бих обсъдила всичко с родителите му и ако не са съгласни бих ги прескочила.Нямам представа дали съпругът ти е силен,волеви човек,но опитай всичко.Лично аз,за да живея съм готова на много неща.Успех!

Здравейте, не съм писала от доста време.Каквито и да са упреците срещу мен няма да му кажа, поне за сега.Не е от хората със силен дух и не знам дали ще може да издържи тази диагноза още веднъж, през последните няколко дни се обедих в това.За сведение на всички мога да кажа, че не е на 50 а само на 29 год. Въпреки, че това няма значение болестта си е болест не зависимо на колко години си.
Вчера моят съпруг ходи на ехограф, от който се видя че метастазите в черния дроб са започнали да калцират и докторът ни каза, че не вижда никакви други метастази другаде.
Имате ли при вас някакви такива случай или не?
И възможно ли е да не се видят метастазите на перитонеума на ехограф или на скенер?
Благодаря Ви за отговорите.

Зад, ако съпругът ти е със слаба психика-просто наистина не му казвай , относно последното развитие на нещата, понякога лошите новини при много чувствителните хора ускоряват събитията в отрицателен смисъл.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей. Колко големи са метастазите по перитонеума? Доколкото знам - те се виждат в зависимост от големината. Ако е карциноза (както го обясни един лекар - с големината на оризово зърно или като напръскано с вар) - тогава не могат да се видят. Надявам се при вас да е обратният процес и наистина да изчезват...