Re:Да споделя / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Юлче,сестро понякога когато остана насаме с мислите си/вечер естествено по късни доби и седнала на стола вън на двора,гледайки звездите/си задавам много въпроси.Отговорите ги чакам от звездите.Но те мълчат ,примигат,светкват и сякаш с безмълвието си искат да ми кажат нещо...а именно,че отговора ще го получа горе а не долу!
Минаха години откакто го няма вече моя мъж но болката не минава и празнотата си остава.Питам се дали е хубаво,че си отиде така внезапно за минути,както се смееше и разговаряше и нищо не е усетил или беше по-добре да го бях гледала болен поне малко...за да мога да се сбогувам с него,да изживеем последните му дни,да си кажем неказаните думи...Спомням си,че той много искаше да си отиде от този свят когато му дойдело времето,светкавично,да не се мъчи и нищо да не разбере.Е Господ винаги изпълнява желанията ни.Точно така пси отиде!Но за мен това беше повече от стрес,това беше наполовина вземане на живота ми.Все още се упреквам,че имаше неща ,които не можах да му кажа,да направим,защото не влизаше в програмата ми неговата кончина.Но човек винаги си прави сметките без кръчмаря!Затова казвах на етървата си да се гледат с девера,да си живеят живота и да не му се кара толкова,когато си пийне с приятели.Но тя в разгара на критичната,като я хванат нервите му викаше и крещеше като се върнеше подпийнал от мъжка среща.Сега когато и той си отиде/рак 4 стадий/за шест месеца,тя съжаляваше,че не ме е послушала.Юлче мила дано Господ спаси мъжлето ти дано!Но дотогава го гледай като в първата брачна нощ!Всеки ден си спомняйте и се гледайте като малки влюбени пиленца и се милвайте,милвайте!Запечатвай тези мигове в съзнанието си,защото ще живееш с тях!Аз и досега не мога да си простя,че тогав вечерта когато стана лошото в моята къща аз си легнах с внучката и оставих мъжа ми с приятелите му да си продължат мохабеда.И в пнай-дълбокия сън ме събудиха за да ми кажат,че като ги изпращал приятелите мъжа мши паднал и вече не стана...
Ако бях приспала детето и се бях върнала на масата,може би нещо щях да почуствам,да предчуствам...Пред очите ми е все последната картина,в която той казваше на внучката:"хайде сега да видим как ще избягаш от баба ти"-и се смееше ,защото тя не искаше да спи а още да стои на врата му като конче.
Много ,много боли когато се разделиш с човек внезапно-така се разделих няколко години преди кончината на съпруга ми с моя скъп баща.Майка ми я гледах две години на легло и по-леко и подготвена приех края й.Не бях така стресирана ниочаквано.И ето стресовете ми се отразиха!Пази си здравето,защото разчитат на тебе,както и на мене.Останах сама да се грижа за къща,деца за себе си.Имаме да гледаме внучета мила и не можем да се отпуснем.Не ми пука,че имам рак ако ще и щука да е-аз трябва да живея и да помагам на деца и внуци в този тежък живот!А мъката си я изливам насаме под звездите-защото само те могат да ни разберат и помогнат-те са сърцата и очите на нашите обични хора !Обичам те сестро и се моля да издържиш на изпитанията!Дано ти поне имаш късмет и любовта ти оздравее!Дано!!!