Re: Нашата история / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Здравей, ще споделя нашия опит. Майка е с рак на стомаха и мета в черния дроб, открит в началото на 2007г, не е правена операция, специалистите ни казаха, че и химиотерапията няма да помогне. Посещавахме Интегративна медицина 7-8 мес. като в началото имаше задържане на процеса, но впоследствие състоянието и се започна да се влошава, туморния маркер от 14 за 3 мес. скочи на 260. Свързахме се с имунолози, които предписаха много, ама наистина много хранителни добавки за форсиране на имунитета, на теория звучеше фантастично - организма ще произведе толкова много клетки-килъри, които ще нападнат раковите и ще предизвикат масовото им унищожение. На ден идваха към 15-20 и повече хапове, майка започна драстично да слабее, този болен стомах се пълнеше само с лекарства, загуби апетит, болките се усилиха, повръщаше всичко. В ушите ми звучаха думите на лекарите, които бяха установили диагнозата: по статистически данни на майка и даваха 6 - 12 месеца живот, а календара вече ги бе отброил. В началото на май т.г. се консултирах с лекар-онколог, който беше категоричен, че такова хаотично и противоречащо си приемане на имуностимулатири, действащи на неспецифичния имунитет, е абсолютно противопоказно. Много било възможно вместо да подпомагаме здравите клетки, ние да храним раковите. А по отношение на схемата и вида на цитостатиците, давани от Интегративна медицина каза, че не отговарят на добрата медицинска практика за лечение на онкологични заболявания. Онколога предписа кселода по опр. схема, направихме изследвания и майка започна да я пие. След втория курс с кселода туморния маркер спадна с 130 единици, от 280 на 150. Успоредно с кселодата правим терапия с един руски препарат имунофан и спиртен извлек от растението ароматна кализия. Не мога да кажа точно кое от трите неща и подейства, но определено има подобрение. Много се надявам най-после да сме попаднали на точния специалист и на адекватното за майка лечение. Задавам си въпроса защо лекарите, които посещавахме / все мастити хирурзи, онколози и химитерапевти/ до сега свиваха рамене и ни отпращаха. Може би не умишлено, но точно те ни тикаха към търсене на алтернативното и скъпо платено лечение от което ползата е почти нулева, а загубата на време може да се окаже фатална. Питам се и още нещо - как е възможно всеки следващ доктор да отрича лечението на предходния? Колко разновидности, теории и пътища за лекуване може да има , като в основата е анатомията и физиологията на човека? И ако докторите не помагат а вредят, какво ни остава на нас - по метода на пробите и грешките да си търсим сами спасение? Налага се горчивия извод, че онкоболните са източник на добри печалби, могат да ги подлагат на какви ли не "терапии", фаталният край на които се обяснява с бързото напредване на болестта. Акцентирам върху тези факти, тъй като не са изолирано явление, а виждам, че вие се лутате и не можете да прецените в каква посока да поемете. За да те обнадеждя, ще ти кажа, че въпреки статистиката, майка ми е жива. Не само че се грижи сама за себе си, но и поддържа домашната си градина - зеленчуци, лозе и т.н., има 4 козички, продължава да си живее на село и прави планове за бъдещето. Милата ми майка, а е едва 35 кг, но и се живее повече от всякога, има голям апетит, а и аз вече не я ограничавам от нищо, каквото и се яде-това хапва, ако не и понася го повръща. Дори се шегува с това, върнах тази поръчка, дай да видим следващата. Някак си се помирихме с болестта, не и се даваме, но и не си затваряме очите за нея. Пожелавам ви да откриете верния път и дълги години да се радвате на баща си!