|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: метастази черен дроб
[re: funy77]
|
|
| Автор |
funy77 (антифашист) |
| Публикувано | 26.12.20 13:56 |
|
|
Програмата Вояджър (на английски: voyager – „пътешественик“) включва два автоматични космически апарати Вояджър 1 и Вояджър 2, изстреляни през 1977 г. с цел изследване на външните планети гиганти. Създадени от JPL към Калифорнийския технологичен институт със средства на НАСА. Апаратите използват удобното взаимно разположение на планетите, позволяващо икономично достигане до далечните планети от Слънчевата система – Уран и Нептун.
Първоначално двата апарата са замисляни като продължение на програмата Маринър – Маринър 11 и Маринър 12. Мисията им била известна под името „Маринър Юпитер-Сатурн“, но впоследствие променена на „Вояджър“
Програмата Вояджър е опростена, поради бюджетни съкращения, версия на планирана за края на 60-те и началото на 70-те години на XX век програма за посещение и изследване на всички външни планети от Слънчевата система. Вояджър осъществява всички поставени цели без изследването на Плутон въпреки ограниченията в конструкцията на апаратите.
Вояджър 1 и Вояджър 2 изпращат значително количество данни за газовите гиганти в Слънчевата система. Използвани са и за установяване на вътрешна граница на орбитата на хипотетичната трансплутонова планета (Планета X).
През 1990-те години апаратите Вояджър задминават по-бавно движещия се Пионер 10 и стават най-отдалечените от Земята обекти създадени от човека, и вероятно ще останат още дълги години. Вояджър 1 и Пионер 10 са и най-отдалечените един от друг изкуствени обекти, понеже се отдалечават от Слънчевата система в почти противоположни посоки.
За Вояджър 1 се счита че е преминал през граничния шок в края на 2004 г.
Поддържа се периодичен контакт с двата апарата и се извършват наблюдения на условията във външните части на Слънчевата система. РТГ на апаратите и термодвойките им все още произвеждат електроенергия и учените считат, че Вояджър ще достигнат до хелиопаузата.
Поради бюджетни съкращения е вероятно сондите да бъдат изоставени през октомври 2005 г., заедно с апарата Юлисий.
Устройство и оборудване на апаратите
Вояджър 1 и Вояджър 2 са идентични, със стабилизация по трите оси и използващи звездна и жироскопна навигация. Поддържането на ориентацията е важно за правилното насочване на главната антена към Земята за приемане на команди и предаване на данни.
Оборудването се състои от 10 основни инструмента плюс експериментите с главната антена.
Към 2005 г. апаратът има мощност за захранване само на 5 инструмента, въпреки че още два събират данни.
Полетната система представлява осемканална магнитна лента, записваща цифрова информация в процеса по събиране и предаване на данни от инструментите. Използва се за запис на информационния поток от Плазмената подсистема, който бива изпращан към Земята на всеки 6 месеца.
Визуалната система се състои от широкоъгълна и тясноъгълна камери, подобрени конструкции на бавно сканиращите видикони на борда на апаратите Маринър. Тясноъгълната камера се състои от две телевизионни камери, всяка снабдена с 8 филтъра на управляем диск пред обектива. Едната камера има широкоъгълна леща с разделителна способност от 200 mm с апертура от f/3, а другата – с разделителна способност от 1500 mm и тясноъгълна леща с апертура f/8,5. Камерите са управлявани от компютъра на полетната система.
Система за компютърно управление осигурява контролни и командни функции като кодиране/декодиране на информацията при предаване/получаване, корекция на грешки и установяване на повреди по апарата, управление на антената и поддръжка на списък от задачи за апарата.
Система за поддържане на ориентацията изпълнява маневри за насочване на главната антена на апарата към Земята и управлява положението на платформата с другите инструменти.
За предаване на данни към Вояджър се използва S-лентата със скорост 16 b/s. X-лентата се използва от апарата за изпращане на телеметрия към Земята с номинална скорост от 160 b/s, и 1,4 kb/s при възпроизвеждане на данните от плазмения експеримент. При нормално функциониране на апарата комуникацията се осъществява с основната 3,7 метрова антена.
Електрическата енергия на борда се генерира от три РТГ. Към 2005 г. те все още генерират около 315 W мощност за всеки един от апаратите. Понеже с течение на времето мощността на РТГ намалява, се налага изключването на системи с цел икономии на енергия, но по този начин апаратът губи от първоначалните си възможности.
Към 2005 г. целият Вояджър 2 и платформата с инструменти на Вояджър 1 са изключени. Ултравиолетивият спектрометър [1] на Вояджър 1 е изключен през 2003 г. За жироскопичните операции на Вояджър 1 и 2 с цел измерване на магнитното поле около апарата се предвижда да бъдат прекратени през 2011 и 2010 г. съответно.
Двата апарата имат възможност за извършване на наблюдения и запазват почти пълна функционалност. За източниците им на енергия и горивото, необходимо за поддръжка на ориентацията, се счита че ще бъдат достатъчни до 2020 г.
Генераторите на апаратите работят с плутоний, чийто разпад води до отделянето на топлина, част от която чрез термодвойка се превръща в електрическа енергия. При конструирането си те са предоставяли около 470 W енергия при 30 V постоянен ток. Използваният плутоний-238 има период на полуразпад от 85 години, като по този начин годишно произвежданата мощност намалява с 0,81%. От друга страна ефективността на термодвойката също намалява и към 2001 г. тя работи на 80% от първоначалния си капацитет.
Златната плоча
Основна статия: Златна плоча на Вояджър
Снимката показва защитния слой на златната плоча на Вояджър.
Вояджър 1 носи златна плоча, съдържаща снимки и звуци от Земята, инструкции за просвирване на плочата и указател за положението на Земята в галактиката. Целта на плочата е запазване за поколенията на част от земното наследство и достижения, както и като съобщение до извънземни цивилизации.
Съдържанието на плочата е подбрано от комитет с председател Карл Сейгън. Тя включва и песента „Излел е Делю хайдутин“ на Валя Балканска.
Външни препратки
((en)) Страница на НАСА за Вояджър
((en)) Хронология на Вояджър
((en)) Позиции и диаграми на апарати напуснали Слънчевата система
((en)) Вояджър 1 и 2 и шест сатурнови спътника
((en)) Информация за мисията
Програма Вояджър
Вояджър 1 | Вояджър 2
Златна плоча на Вояджър
[Скриване]пбр
Космически апарати на НАСА
Минали
Експлорър · Рейнджър · Сървейър · Маринър · Лунар Орбитър · Пионер · Викинг · Вояджър · Магелан · Галилео · Клементин · Патфайндър · Лунар Проспектър · Марс Глобъл Сървейър · Дженезис · НИЪР Шумейкър · Дийп Спейс 1 · Касини-Хюйгенс · Финикс · Чандра
NASA logo.svg
Действащи
Одисей · Хъбъл · СОХО · Марс Одисий · Марс Експлорейшън Роувър · Спицър · МЕСИНДЖЪР · КОНТУР · Нови хоризонти · Лунар Риконъсънс Орбитър · Марс Сайънс Лаборътори · ИРИС
Планирани
Грейл (2011) · МАВЕН (2013) · Марс Сайънс Орбитър (2013) · Астробиологическа полева лаборатория (2016) · Марс Семпъл Ретърн (2018) · Космически телескоп Джеймс Уеб (около 2018)
Категория: Програма Вояджър
Навигация
Не сте влезли в системата
Беседа
Приноси
Създаване на сметка
Влизане
СтатияБеседа
ПрегледРедактиранеРедактиране на кодаИсторияТърсене
Търсене в Уикипедия
Начална страница
Случайна статия
За Уикипедия
Блог на общността
Страница за контакт
Направете дарение
Участвайте
Защо?
Помощ
Изпробване
Последни промени
Нова статия
GitHub
Общувайте
Общи разговори
Обсъждани статии
Фейсбук група
Дискорд
IRC
Инструменти
Какво сочи насам
Свързани промени
Качване на файл
Специални страници
Постоянна препратка
Информация за страницата
Цитиране на статията
Обект в Уикиданни
Подстраници
Отпечатване/изнасяне
Създаване на книга
Изтегляне като PDF
Версия за печат
В други проекти
Общомедия
На други езици
العربية
Deutsch
English
Español
हिन्दी
Bahasa Indonesia
Русский
Türkçe
中文
Още 46
Редактиране
Последната промяна на страницата е извършена на 24 март 2020 г. в 21:22 ч.
Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване.
ПоверителностЗа контакт с УикипедияПредупреждениеМобилен изгледЗа разработчициСтатистикаИзползване на „бисквитки“
вояджър
| |
|
Тема
|
Re: метастази черен дроб
[re: миpaндa]
|
|
| Автор |
funy77 (антифашист) |
| Публикувано | 26.12.20 14:01 |
|
|
МИР АН ДА? ИЛИ НЕ МИР?Тва е куесчънът.
В уикипедия имате карти с движението на сателитите и с трафика на самолетите .
АН-дърстенд-ваш ли за кво иде реч?
На къв език да го обясня?
The Voyager program is an American scientific program that employs two robotic spaceprobes, Voyager 1 and Voyager 2, launched in 1977 to take advantage of a favorable alignment of Jupiter, Saturn, Uranus, and Neptune. Although their original mission was to study only the planetary systems of Jupiter and Saturn, Voyager 2 continued on to Uranus and Neptune. The Voyagers now explore the outer boundary of the heliosphere in interstellar space; their mission has been extended three times and they continue to transmit useful scientific data. Neither Uranus nor Neptune has had a close-up picture taken by a probe other than Voyager 2.
On 25 August 2012, data from Voyager 1 indicated that it had become the first man-made object to enter interstellar space, traveling "further than anyone, or anything, in history".[1] As of 2013, Voyager 1 was moving with a velocity of 17 kilometers per second (11 mi/s) relative to the Sun.[2]
On 5 November 2019, data from Voyager 2 indicated that it also had entered interstellar space.[3] On 4 November 2019, scientists reported that, on 5 November 2018, the Voyager 2 probe had officially reached the interstellar medium (ISM), a region of outer space beyond the influence of the Solar System, and has now joined the Voyager 1 probe which had reached the ISM earlier in 2012.[4][5]
Data and photographs collected by the Voyagers' cameras, magnetometers and other instruments revealed unknown details about each of the four giant planets and their moons. Close-up images from the spacecraft charted Jupiter's complex cloud forms, winds and storm systems and discovered volcanic activity on its moon Io. Saturn's rings were found to have enigmatic braids, kinks and spokes and to be accompanied by myriad "ringlets". At Uranus, Voyager 2 discovered a substantial magnetic field around the planet and ten more moons. Its flyby of Neptune uncovered three rings and six hitherto unknown moons, a planetary magnetic field and complex, widely distributed auroras. Voyager 2 is the only spacecraft to have visited the two ice giants. In August 2018, NASA confirmed, based on results by the New Horizons spacecraft, the existence of a "hydrogen wall" at the outer edges of the Solar System that was first detected in 1992 by the two Voyager spacecraft.[6][7]
"Voyager did things no one predicted, found scenes no one expected, and promises to outlive its inventors," wrote author Stephen J. Pyne. "Like a great painting or an abiding institution, it has acquired an existence of its own, a destiny beyond the grasp of its handlers." [8]
The Voyager spacecraft were built at the Jet Propulsion Laboratory in Southern California and funded by the National Aeronautics and Space Administration (NASA), which also financed their launches from Cape Canaveral, Florida, their tracking and everything else concerning the probes.
The cost of the original program was $865 million, with the later-added Voyager Interstellar Mission costing an extra $30 million.[9]
In July 2019, a new plan to better manage the two Voyager space probes was implemented.[10]
Вие много се изсилихте тука, помчитаеми дърволяци, вавилонската ви програма може да доведе до ситуация, в която да ви се наложи да живеегте на спътници и да гледате земята несъществуваща през крив макарон.
Ядрен тероризъм май нищо не ви говори.
Хихихи и хахаха.
Мда.
вояджър
| |
|
Тема
|
Re: метастази черен дроб
[re: vesela.bg]
|
|
| Автор |
funy77 (антифашист) |
| Публикувано | 26.12.20 14:12 |
|
|
Ами тя редовно висеше като тебе онлайн и когато бях в Младост, не само в Симеоново.
Ама колко интересно нали, тоя език Бах-Аса Мел-Ау не може да го побере Фейсбука... Що така?
Проба, проба, вояджър 22...
Program Voyager adalah rangkaian misi luar angkasa yang diluncurkan pada tahun 1977 milik Amerika Serikat. Misi ini meliputi peluncuran dua pesawat angkasa tak berawak, yaitu Voyager 1 dan Voyager 2. Keduanya diluncurkan pada tahun 1977 dengan alasan untuk memanfaatkan deretan planet yang sesuai pada akhir 1970-an. Tujuan utama peluncuran misi ini adalah untuk mempelajari Jupiter dan Saturnus, tetapi dua pesawat tersebut mampu melanjutkan perjalanan mereka hingga ke tata surya luar. Saat ini mereka sedang berada dalam perjalanan keluar tata surya. Pesawat-pesawat tersebut dibangun di JPL dan didanai oleh NASA. Voyager 1 saat ini merupakan objek buatan manusia terjauh dari Bumi.
Dari misi ini, berhasil dikumpulkan data mengenai raksasa gas di tata surya, yang sebelumnya kurang diketahui.
Daftar isi
Sejarah
Artikel utama: Program Grand Tour
Lihat pula: Voyager 1 dan Voyager 2
Misi Pioneer dan Voyager pada tahun 2007.
Trayektori Voyager 1 dan Voyager 2.
Berkas:Heliopause.ogv
Voyager 1 dan Voyager 2.
Dua wahana antariksa Voyager pada awalnya disusun sebagai bagian dari program Mariner , dan oleh karena itu mereka pada awalnya bernama Mariner 11 dan Mariner 12 . Mereka kemudian dipindahkan ke program terpisah bernama "Mariner Jupiter-Saturn", yang kemudian dinamai Program Voyager karena dianggap bahwa desain dua wahana antariksa telah berkembang cukup jauh di luar keluarga Mariner untuk mendapatkan nama terpisah. [1] [2]
Model pesawat luar angkasa Voyager dalam 3 Dimensi.
Program Voyager mirip dengan Planetary Grand Tour yang direncanakan pada akhir 1960-an dan awal 70-an. Tur Grand akan mengambil keuntungan dari penyelarasan planet-planet luar yang ditemukan oleh Gary Flandro , seorang insinyur aerospace di Jet Propulsion Laboratory. Penyelarasan ini, yang terjadi setiap 175 tahun sekali, akan terjadi pada akhir 1970-an dan memungkinkan untuk menggunakan bantuan gravitasi untuk menjelajahi Jupiter, Saturnus, Uranus, Neptunus, dan Pluto. Planetary Grand Tour akan mengirim beberapa pasang probe untuk terbang oleh semua planet luar (termasuk Pluto, yang saat itu masih dianggap sebagai planet) di sepanjang berbagai lintasan, termasuk Jupiter-Saturnus-Pluto dan Jupiter-Uranus-Neptunus. Pendanaan terbatas mengakhiri program Grand Tour, tetapi elemen dimasukkan ke dalam Program Voyager, yang memenuhi banyak tujuan flyby Grand Tour kecuali kunjungan ke Pluto.
Voyager 2 adalah yang pertama diluncurkan. Lintasannya dirancang untuk memungkinkan flybys dari Yupiter, Saturnus, Uranus, dan Neptunus. Voyager 1 diluncurkan setelah Voyager 2 , tetapi sepanjang lintasan yang lebih pendek dan lebih cepat yang dirancang untuk memberikan terbang optimal dari bulan Saturnus Titan ,[3] yang dikenal cukup besar dan memiliki atmosfer yang padat. Pertemuan ini mengirim Voyager 1 keluar dari bidang ekliptika, mengakhiri misi sains planetnya. Seandainya Voyager 1 tidak dapat melakukan flyby Titan, lintasan Voyager 2 dapat diubah untuk menjelajahi Titan, sehingga tidak melakukan kunjungan ke Uranus dan Neptunus. Voyager 1 tidak diluncurkan pada lintasan yang memungkinkannya melanjutkan ke Uranus dan Neptunus, tetapi bisa berlanjut dari Saturnus ke Pluto tanpa menjelajahi Titan.
Selama 1990-an, Voyager 1 mengambil alih wahana luar angkasa yang lebih lambat yaitu Pioneer 10 dan Pioneer 11 untuk menjadi objek buatan manusia yang paling jauh dari Bumi, sebuah catatan yang akan disimpannya untuk masa mendatang. New Horizons probe, yang memiliki kecepatan peluncuran lebih tinggi dari Voyager 1 , bepergian lebih lambat karena kecepatan ekstra Voyager 1 yang diperoleh dari flybys nya Jupiter dan Saturnus. Voyager 1 dan Pioneer 10 adalah objek buatan manusia yang paling banyak dipisahkan di mana saja karena mereka bepergian dengan arah yang berlawanan dari Tata Surya .
Pada bulan Desember 2004, Voyager 1 melintasi syok terminasi , di mana angin matahari melambat ke kecepatan subsonik, dan memasuki heliosheath , di mana angin matahari dikompresi dan dibuat bergolak karena interaksi dengan medium antarbintang . Pada 10 Desember 2007, Voyager 2 juga mencapai guncangan pemutusan, sekitar 1 miliar mil lebih dekat ke Matahari daripada dari tempat Voyager 1 pertama kali melintasinya, menunjukkan bahwa Tata Surya tidak simetris .
Pada 2010 Voyager 1 melaporkan bahwa kecepatan angin matahari telah turun menjadi nol, dan para ilmuwan memperkirakan bahwa itu mendekati ruang antarbintang . Pada tahun 2011, data dari Voyagers menentukan bahwa heliosheath tidak mulus, tetapi diisi dengan gelembung magnetik raksasa , berteori terbentuk ketika medan magnet Matahari menjadi melengkung di tepi Tata Surya.
Para ilmuwan di NASA melaporkan bahwa Voyager 1 sangat dekat dengan memasuki ruang antarbintang, yang ditandai dengan peningkatan tajam dalam partikel berenergi tinggi dari luar Tata Surya. Pada September 2013, NASA mengumumkan bahwa Voyager 1 telah melewati heliopause pada 25 Agustus 2012, menjadikannya pesawat ruang angkasa pertama yang memasuki ruang antarbintang.
Pada Desember 2018, NASA mengumumkan bahwa Voyager 2 telah melewati heliopause pada 5 November 2018, menjadikannya pesawat ruang angkasa kedua yang memasuki ruang antarbintang.
Pada 2017 Voyager 1 dan Voyager 2 terus memantau kondisi di bentangan luar Tata Surya. Pesawat ruang angkasa Voyager diharapkan dapat mengoperasikan instrumen sains sampai tahun 2020, ketika daya yang terbatas akan membutuhkan instrumen untuk dinonaktifkan satu per satu. Sekitar tahun 2025, tidak ada lagi kekuatan yang cukup untuk mengoperasikan instrumen sains apa pun.
Pada Juli 2019, sebuah rencana baru untuk mengelola dua wahana luar angkasa Voyager dengan lebih baik diusulkan.
Model pesawat luar angkasa Voyager
Pesawat ruang angkasa Voyager masing-masing memiliki berat 773 kilogram (1.704 pon). Dari total berat ini, setiap pesawat ruang angkasa membawa 105 kilogram (231 pon) instrumen ilmiah. [4] Pesawat ruang angkasa Voyager yang identik menggunakan sistem panduan tiga sumbu yang distabilkan yang menggunakan input gyroscopic dan akselerometer ke komputer kontrol sikap mereka untuk mengarahkan antena dengan gain tinggi ke Bumi dan instrumen ilmiah mereka ke target, kadang-kadang dengan bantuan platform instrumen bergerak untuk instrumen yang lebih kecil dan sistem fotografi elektronik .
A space probe with squat cylindrical body topped by a large parabolic radio antenna dish pointing left, a three-element radioisotope thermoelectric generator on a boom extending down, and scientific instruments on a boom extending up. A disk is fixed to the body facing front left. A long triaxial boom extends down left and two radio antennas extend down left and down right.
Voyager spacecraft diagram
Sebuah wahana antariksa dengan tubuh silinder jongkok atasnya dengan antena parabola radio besar menunjuk ke kiri, generator termoelektrik radioisotop tiga elemen pada boom memanjang ke bawah, dan instrumen ilmiah pada boom memanjang ke atas. Disk dipasang ke badan yang menghadap ke kiri depan. Boom triaksial panjang memanjang ke kiri dan dua antena radio memanjang ke kiri dan ke kanan bawah. Diagram voyager pesawat ruang angkasa Diagram menunjukkan antena gain tinggi (HGA) dengan antena piringan berdiameter 3,7 m (12 kaki) yang terpasang pada wadah elektronik dekagonal berlubang . Ada juga tangki bulat yang berisi bahan bakar monopropellan hidrazin .
Piringan Emas Voyager melekat ke salah satu sisi bus. Panel persegi miring ke kanan adalah target kalibrasi optik dan radiator panas berlebih. Tiga generator termoelektrik radioisotop (RTGs) dipasang end-to-end pada boom yang lebih rendah.
Platform pemindaian terdiri dari: Infrared Interferometer Spectrometer (IRIS) (kamera terbesar di kanan atas); Ultraviolet Spectrometer (UVS) tepat di atas IRIS; dua kamera video Imaging Science Subsystem (ISS) di sebelah kiri UVS; dan Sistem Photopolarimeter (PPS) di bawah ISS.
Hanya lima tim investigasi yang masih didukung, meskipun data dikumpulkan untuk dua instrumen tambahan. [28] Flight Data Subsystem (FDS) dan delapan tape track digital tunggal (DTR) menyediakan fungsi penanganan data.
FDS mengkonfigurasi setiap instrumen dan mengontrol operasi instrumen. Ini juga mengumpulkan data teknik dan sains dan memformat data untuk transmisi . DTR digunakan untuk merekam data Subsistem Gelombang Plasma (PWS) tingkat tinggi. Data diputar ulang setiap enam bulan.
Subsistem Imaging Science terdiri dari sudut lebar dan kamera sudut sempit adalah versi modifikasi dari desain kamera vidicon pemindaian lambat yang digunakan dalam penerbangan Mariner sebelumnya. Subsistem Imaging Science terdiri dari dua kamera tipe televisi, masing-masing dengan delapan filter dalam roda filter yang dapat diperintahkan yang dipasang di depan video. Satu memiliki resolusi rendah 200 mm (7,9 in.) Lensa sudut lebar panjang fokus dengan aperture f / 3 (kamera sudut lebar), sementara yang lain menggunakan resolusi lebih tinggi 1500 mm lensa sudut sempit f / 8.5 (lensa kamera sudut sempit).
Instrumen ilmiah
Instrumen ilmiah pada Voyager 1
Nama Instrumen Abr. Deskripsi
Imaging Science System
(dimatikan) (ISS) Dimanfaatkan sistem dua kamera (narrow-angle/wide-angle) untuk memberikan citra Jupiter, Saturnus dan benda-benda lainnya di sepanjang lintasan. More
Filter
Filter Kamera Sudut Sempit[5]
Nama Panjang Gelombang Spektrum Kepekaan
Clear 280–640 nm
Voyager - Filters - Clear.png
UV 280–370 nm
Voyager - Filters - UV.png
Violet 350–450 nm
Voyager - Filters - Violet.png
Blue 430–530 nm
Voyager - Filters - Blue.png
' '
Clear.png
'
Green 530–640 nm
Voyager - Filters - Green.png
' '
Clear.png
'
Orange 590–640 nm
Voyager - Filters - Orange.png
' '
Clear.png
'
Filter Kamera Sudut lebar[6]
Nama Panjang Gelombang Spektrum Kepekaan
Clear 280–640 nm
Voyager - Filters - Clear.png
' '
Clear.png
'
Violet 350–450 nm
Voyager - Filters - Violet.png
Blue 430–530 nm
Voyager - Filters - Blue.png
CH4-U 536–546 nm
Voyager - Filters - CH4U.png
Green 530–640 nm
Voyager - Filters - Green.png
Na-D 588–590 nm
Voyager - Filters - NaD.png
Orange 590–640 nm
Voyager - Filters - Orange.png
CH4-JST 614–624 nm
Voyager - Filters - CH4JST.png
Principal investigator: Bradford Smith / University of Arizona (PDS/PRN website)
Data: PDS/PDI data catalog, PDS/PRN data catalog
Radio Science System
(dimatikan) (RSS) Memanfaatkan sistem telekomunikasi dari pesawat ruang angkasa Voyager untuk menentukan sifat fisik planet dan satelit (ionosfer, atmosfer, massa, bidang gravitasi, kepadatan) dan jumlah dan distribusi ukuran materi dalam cincin Saturnus dan dimensi cincin. More
Peneliti utama: G. Tyler / Stanford University PDS/PRN overview
Data: PDS/PPI data catalog, PDS/PRN data catalog (VG_2803), NSSDC data archive
Infrared Interferometer Spectrometer
(dimatikan) (IRIS) Menelaah keseimbangan energi global dan lokal dan komposisi atmosfer. Profil suhu vertikal juga diperoleh dari planet-planet dan satelit serta komposisi, sifat termal, dan ukuran partikel dalam cincin Saturnus. More
Peneliti utama: Rudolf Hanel / NASA Goddard Space Flight Center (PDS/PRN website)
Data: PDS/PRN data catalog, PDS/PRN expanded data catalog (VGIRIS_0001, VGIRIS_002), NSSDC Jupiter data archive
Ultraviolet Spectrometer
(aktif) (UVS) Dirancang untuk mengukur sifat atmosfer, dan untuk mengukur radiasi. More
Peneliti utama: A. Broadfoot / University of Southern California (PDS/PRN website)
Data: PDS/PRN data catalog
Triaxial Fluxgate Magnetometer
(aktif) (MAG) Dirancang untuk menyelidiki medan magnet Jupiter dan Saturnus, interaksi angin surya dengan magnetospheres planet ini, dan medan magnet dari ruang antarplanet ke batas antara angin matahari dan medan magnet ruang antarbintang, jika menyeberang. More
Peneliti utama: Norman Ness / NASA Goddard Space Flight Center (website)
Data: PDS/PPI data catalog, NSSDC data archive
Plasma Spectrometer
(cacat) (PLS) Menyelidiki sifat makroskopik dari ion plasma dan langkah-langkah elektron dalam kisaran energi dari 5 eV sampai 1 keV. More
Peneliti utama: John Richardson / MIT (website)
Data: PDS/PPI data catalog, NSSDC data archive
Low Energy Charged Particle Instrument
(aktif) (LECP) Mengukur diferensial dalam fluks energi dan distribusi sudut ion, elektron dan diferensial dalam komposisi ion energi. More
Peneliti utama: Stamatios Krimigis / JHU/APL / University of Maryland (JHU/APL website / UMD website / KU website)
Data: UMD data plotting, PDS/PPI data catalog, NSSDC data archive
Cosmic Ray System
(aktif) (CRS) Menentukan asal dan proses percepatan, riwayat hidup, dan kontribusi dinamis sinar kosmik antar bintang, nukleosintesis elemen dalam sumber kosmik-ray, perilaku sinar kosmik dalam medium antarplanet, dan planet terjebak energik-lingkungan partikel. More
Peneliti utama: Edward Stone / Caltech / NASA Goddard Space Flight Center (website)
Data: PDS/PPI data catalog, NSSDC data archive
Planetary Radio Astronomy Investigation
(dimatikan) (PRA) Memanfaatkan frekuensi radio penerima menyapu untuk mempelajari sinyal radio-emisi dari Jupiter dan Saturnus. More
Peneliti utama: James Warwick / University of Colorado
Data: PDS/PPI data catalog, NSSDC data archive
Photopolarimeter System
(cacat) (PPS) Memanfaatkan teleskop dengan polarizer untuk mengumpulkan informasi tentang tekstur permukaan dan komposisi Jupiter dan Saturnus dan informasi tentang sifat hamburan atmosfer dan kepadatan untuk kedua planet. More
Peneliti utama: Arthur Lane / JPL (PDS/PRN website)
Data: PDS/PRN data catalog
Plasma Wave System
(aktif) (PWS) Menyediakan kontinu, pengukuran selubung-independen dari profil elektron-density di Jupiter dan Saturnus serta informasi dasar tentang interaksi gelombang-partikel lokal, berguna dalam mempelajari magnetospheres. More
Peneliti utama: Donald Gurnett / University of Iowa (website)
Data: PDS/PPI data catalog
Instrumen ilmiah pada Voyager 2
Nama instrumen Singkt. Singkatan
Imaging Science System
(disabled) (ISS) Memanfaatkan sistem dua kamera (narrow-angle/wide-angle) untuk memberikan citra Jupiter, Saturnus dan benda-benda lainnya di sepanjang lintasan. More
Filters
Peneliti utama: Bradford Smith / University of Arizona (PDS/PRN website)
Data: PDS/PDI data catalog, PDS/PRN data catalog
Radio Science System
(disabled) (RSS) Memanfaatkan sistem telekomunikasi dari pesawat ruang angkasa Voyager untuk menentukan sifat fisik planet dan satelit (ionosfer, atmosfer, massa, bidang gravitasi, kepadatan) dan jumlah dan distribusi ukuran materi dalam cincin Saturnus dan dimensi cincin. More
Peneliti utama: G. Tyler / Stanford University PDS/PRN overview
Data: PDS/PPI data catalog, PDS/PRN data catalog (VG_2803), NSSDC Saturn data archive
Infrared Interferometer Spectrometer
(disabled) (IRIS) Menelaah keseimbangan energi global dan lokal dan komposisi atmosfer. Profil suhu vertikal juga diperoleh dari planet-planet dan satelit serta komposisi, sifat termal, dan ukuran partikel dalam cincin Saturnus. More
Peneliti utama: Rudolf Hanel / NASA Goddard Space Flight Center (PDS/PRN website)
Data: PDS/PRN data catalog, PDS/PRN expanded data catalog (VGIRIS_0001, VGIRIS_002)
Ultraviolet Spectrometer
(disabled) (UVS) Dirancang untuk mengukur sifat atmosfer, dan untuk mengukur radiasi. More
Peneliti utama: A. Broadfoot / University of Southern California (PDS/PRN website)
Data: PDS/PRN data catalog
Triaxial Fluxgate Magnetometer
(active) (MAG) Dirancang untuk menyelidiki medan magnet Jupiter dan Saturnus, interaksi surya-angin dengan magnetospheres planet ini, dan medan magnet antarplanet untuk batas angin matahari dengan medan magnet antar bintang dan seterusnya, jika menyeberang. More
Peneliti utama: Norman Ness / NASA Goddard Space Flight Center (website)
Data: PDS/PPI data catalog, NSSDC data archive
Plasma Spectrometer
(active) (PLS) Menyelidiki sifat makroskopik dari ion plasma dan langkah-langkah elektron dalam kisaran energi dari 5 eV sampai 1 keV. More
Peneliti utama: John Richardson / MIT (website)
Data: PDS/PPI data catalog, NSSDC data archive
Low Energy Charged Particle Instrument
(active) (LECP) Mengukur diferensial dalam fluks energi dan distribusi sudut ion, elektron dan diferensial dalam komposisi ion energi. More
Peneliti utama: Stamatios Krimigis / JHU/APL / University of Maryland (JHU/APL website / UMD website / KU website)
Data: UMD data plotting, PDS/PPI data catalog, NSSDC data archive
Cosmic Ray System
(active) (CRS) Menentukan asal dan proses percepatan, riwayat hidup, dan kontribusi dinamis sinar kosmik antar bintang, nukleosintesis elemen dalam sumber kosmik-ray, perilaku sinar kosmik dalam medium antarplanet, dan planet terjebak energik-lingkungan partikel. More
Peneliti utama: Edward Stone / CalTech / NASA Goddard Space Flight Center (website)
Data: NSSDC data archive
Planetary Radio Astronomy Investigation
(disabled) (PRA) Memanfaatkan a-menyapu frekuensi radio penerima untuk mempelajari sinyal radio-emisi dari Jupiter dan Saturnus. More Voyager: Sounds Of The Cosmos, the Album made from Voyager's PRA Instrument Recordings
Peneliti utama: James Warwick / University of Colorado
Data: PDS/PPI data catalog
Photopolarimeter System
(disabled) (PPS) Memanfaatkan teleskop dengan polarizer untuk mengumpulkan informasi tentang tekstur permukaan dan komposisi Jupiter dan Saturnus dan informasi tentang sifat hamburan atmosfer dan kepadatan untuk kedua planet. More
Peneliti utama: Arthur Lane / JPL (PDS/PRN website)
Data: PDS/PRN data catalog
Plasma Wave System
(partially disabled) (PWS) Menyediakan kontinu, pengukuran selubung-independen dari profil elektron-density di Jupiter dan Saturnus serta informasi dasar tentang interaksi gelombang-partikel lokal, berguna dalam mempelajari magnetospheres.. More
Peneliti utama: Donald Gurnett / University of Iowa (website)
Data: PDS/PPI data catalog
Foto Keluarga Voyager
Artikel utama: Foto Keluarga (Voyager)
Foto Keluarga adalah panorama Tata Surya yang diambil oleh Voyager I pada tanggal 14 Februari 1990 dari jarak sekitar 6 miliar kilometer dari Bumi. Panorama ini terdiri dari beberapa foto yang mewakili enam planet dan latar parsial yang menunjukkan posisi relatifnya. Gambar ini merupakan mosaik yang terdiri dari 60 foto.[7]
Foto-foto yang dipakai untuk menghasilkan panorama ini adalah foto terakhir yang diambil oleh wahana Voyager. Setelah itu, Voyager hanya mengirimkan telemetri.
Salah satu foto di dalamnya merupakan foto Bumi yang dikenal dengan sebutan "Titik Biru Pucat". Astronom Carl Sagan, yang waktu itu merupakan anggota tim pencitraan Voyager, berkampanye selama beberapa tahun agar Voyager diizinkan mengambil foto ini.[8]
The "family portrait" of the Solar system taken by Voyager 1
Diagram of the Voyager Family Portrait
Diagram Family Portrait Voyager.
Titik Biru Pucat
Artikel utama: Titik Biru Pucat
Dark grey and black static with coloured vertical rainbow beams over part of the image. A small pale blue point of light is barely visible.
Dari jarak 6 miliar kilometer (3,7 miliar mil, 40 satuan astronomi), Bumi tampak seperti titik kecil (bintik putih kebiru-biruan di tengah rentang cahaya cokelat sebelah kanan) di antara gelapnya luar angkasa.[9]
Titik Biru Pucat (bahasa Inggris: Pale Blue Dot) adalah foto planet Bumi yang diambil pada tanggal 14 Februari 1990 oleh wahana antariksa Voyager I 6 miliar kilometer) (3.7 miliar mil, 40 AU) dari Bumi dan sebagai bagian dari rangkaian foto Potret Keluarga anggota Tata Surya.
Dalam foto ini, Bumi berukuran hampir separuh piksel (0,12 piksel); Bumi terlihat sebagai titik kecil di luasnya ruang angkasa, di antara pita cahaya sinar matahari yang dibiaskan oleh optika kamera.[10]
Wahana Voyager I, yang baru saja menyelesaikan misi utamanya dan hendak meninggalkan Tata Surya, diperintahkan oleh NASA untuk memutar kameranya dan mengambil foto Bumi di tengah jagat raya atas permintaan astronom dan pengarang Carl Sagan.[11]
Renungan Sagan
Gambar Titik Biru Pucat dengan bidang pandang yang lebih luas untuk menampilkan lebih banyak latar belakang
Sagan menunjukkan bahwa pada titik itu, "setiap manusia yang pernah hidup, menjalani hidup mereka".
Selama kuliah umum di Universitas Cornell pada tahun 1994, Carl Sagan mempersembahkan gambar itu kepada penonton dan membagikan renungannya tentang makna yang lebih dalam di balik gagasan Pale Blue Dot :[12]
Dari jarak sejauh ini, Bumi tidak lagi terlihat penting. Namun bagi kita, lain lagi ceritanya. Tataplah lagi titik itu. Titik itulah yang dinamai 'di sini.' Itulah rumah. Itulah kita. Di satu titik itu semua orang yang kamu cintai, semua orang yang kamu kenal, semua orang yang pernah kamu dengar namanya, semua manusia yang pernah ada, menghabiskan hidup mereka. Segenap kebahagiaan dan penderitaan kita, ribuan agama, pemikiran, dan doktrin ekonomi yang merasa benar, setiap pemburu dan perambah, setiap pahlawan dan pengecut, setiap pembangun dan pemusnah peradaban, setiap raja dan petani, setiap pasangan muda yang jatuh cinta, setiap ibu dan ayah, anak yang bercita-cita tinggi, penemu dan penjelajah, setiap pengajar kebaikan, setiap politisi busuk, setiap "bintang pujaan", setiap "pemimpin besar", setiap orang suci dan pendosa sepanjang sejarah spesies manusia hidup di sana, di atas setitik debu yang melayang dalam seberkas sinar.
Bumi adalah panggung yang amat kecil di tengah luasnya arena kosmik. Renungkanlah sungai darah yang ditumpahkan para jenderal dan maharaja sehingga dalam keagungan dan kejayaan itu mereka dapat menjadi penguasa sementara di sebagian kecil dari titik itu. Renungkanlah kekejaman tanpa akhir yang dilakukan orang-orang di satu sudut titik ini terhadap orang-orang tak dikenal di sudut titik yang lain, betapa sering mereka salah paham, betapa siap mereka untuk membunuh satu sama lain, betapa bergejolak kebencian mereka. Sikap kita, keistimewaan kita yang semu, khayalan bahwa kita memiliki tempat penting di alam semesta ini, tidak berarti apapun di hadapan setitik cahaya redup ini. Planet kita hanyalah sebutir debu yang kesepian di alam yang besar dan gelap. Dalam kebingungan kita, di tengah luasnya jagat raya ini, tiada tanda bahwa pertolongan akan datang dari tempat lain untuk menyelamatkan kita dari diri kita sendiri.
Bumi adalah satu-satunya dunia, sejauh ini, yang diketahui memiliki kehidupan. Tidak ada tempat lain, setidaknya sampai beberapa waktu ke depan, yang bisa dijadikan tempat tinggal. Ada yang bisa kita kunjungi, tetapi belum ada yang bisa kita tinggali. Suka atau tidak, untuk saat ini, Bumi adalah satu-satunya tempat kita hidup. Sering dikatakan bahwa astronomi adalah sebuah pengalaman yang menumbuhkan kerendahan hati dan membangun kepribadian. Mungkin tak ada yang dapat menunjukkan laknatnya kesombongan manusia secara lebih baik selain citra dunia kita yang mungil ini. Bagiku, gambar ini mempertegas tanggung jawab kita untuk bertindak lebih baik terhadap satu sama lain, dan menjaga serta merawat sang titik biru pucat, satu-satunya rumah yang kita kenal selama ini.
— Carl Sagan, pidato di Universitas Cornell, 13 Oktober 1994
Sagan juga memberikan judul pada bukunya yang terbit tahun 1994 sesuai foto ini, Pale Blue Dot: A Vision of the Human Future in Space.[13][14]
Pada tahun 2015, NASA memperingati pengambilan foto Pale Blue Dot yang ke 25.[15]
Dua puluh lima tahun yang lalu, Voyager berbalik ke Bumi dan melihat 'titik biru pucat', "sebuah gambar yang terus mengilhami keajaiban tentang tempat yang kita sebut rumah,
— ilmuwan proyek Voyager[15]
Rekaman Emas Voyager
Artikel utama: Piringan Emas Voyager
Berkas:Voyager Golden Record greeting in Indonesian.id
Dalam bahasa Indonesia yang berbunyi
Selamat malam, hadirin sekalian. Selamat berpisah dan sampai bertemu lagi di lain waktu.
— Ilyas Harun
Referensi
^ Dave Doody (15 September 2004). "Basics of Space Flight Section I. The Environment of Space". .jpl.nasa.gov.
^ Chapter 11 "Voyager: The Grand Tour of Big Science" (sec. 268.), by Andrew,J. Butrica, found in From Engineering Science To Big Science ISBN 978-0-16-049640-0 edited by Pamela E. Mack, NASA, 1998
^ David W. Swift (1 January 1997). Voyager Tales: Personal Views of the Grand Tour. AIAA. hlm. 69. ISBN 978-1-56347-252-7.
^ Haynes, Robert. "How We Get Pictures from Space, Revised Edition". NASA facts. NTRS.
^ a b "Voyager 1 Narrow Angle Camera Description". NASA. Diakses tanggal January 17, 2011. Kesalahan pengutipan: Tanda <ref> tidak sah; nama "NACam" didefinisikan berulang dengan isi berbeda
^ a b "Voyager 1 Wide Angle Camera Description". NASA. Diakses tanggal January 17, 2011. Kesalahan pengutipan: Tanda <ref> tidak sah; nama "WACam" didefinisikan berulang dengan isi berbeda
^ Planetary.org. "Planetary.org". Diakses tanggal March 23, 2014.
^ JPL. "Photojournal". Photojournal. Diakses tanggal March 23, 2014.
^ "From Earth to the Solar System-Pale Blue Dot". fettss.arc.nasa.gov. Diakses tanggal 2011-07-27.
^ "A Pale Blue Dot". The Planetary Society. Diakses tanggal 2014-12-21.
^ "From Earth to the Solar System, The Pale Blue Dot". NASA. Diakses tanggal 2014-12-24.
^ "A Pale Blue Dot". The Big Sky Astronomy Club. Diarsipkan dari versi asli tanggal 18 Juni 2017. Diakses tanggal 29 Augustus 2017.
^ Sagan, Carl (1994). Pale Blue Dot: A Vision of the Human Future in Space (edisi ke-1st). New York: Random House. ISBN 0-679-43841-6.
^ Garfinkel, Simson.L (February 5, 1995). "Sagan looks to space for future salvation". The Daily Gazette. Diakses tanggal July 28, 2011.
^ a b [1]
Pranala luar
Cari tahu mengenai Voyager program pada proyek-proyek Wikimedia lainnya:
Definisi dan terjemahan dari Wiktionary
Gambar dan media dari Commons
Berita dari Wikinews
Kutipan dari Wikiquote
Teks sumber dari Wikisource
Buku dari Wikibuku
NASA sites
NASA Voyager website - Main source of information.
Voyager Spacecraft Lifetime
lbs
Program Voyager
Wahana
Voyager 1Voyager 2
Voyager.jpg
Konsep
Bantuan gravitasiGenerator termolistrik radioisotopEnergi orbit spesifik Voyager 1
Karya
Titik Biru PucatFamily PortraitPiringan Emas Voyager (Isi)
Tim Voyager
Stamatios KrimigisCarolyn PorcoRaymond HeacockJim BlinnEdward C. StoneTimothy Ferris
Pengamatan
EnceladusMasubi (gunung berapi)Penjelajahan YupiterPenjelajahan SaturnusPenjelajahan UranusPrometheus (gunung berapi)Penjelajahan IoCincin NeptunusDunyazad (kawah)Surt (gunung berapi)Shahrazad (kawah)Pele (gunung berapi)
Kategori: Program VoyagerProgram NASAMisi ke UranusMisi ke SaturnusMisi ke NeptunusMisi ke Jupiter
Menu navigasi
Belum masuk log
Pembicaraan
Kontribusi
Buat akun baru
Masuk log
HalamanPembicaraan
BacaSuntingSunting sumberVersi terdahuluPencarian
Cari Wikipedia
Halaman Utama
Perubahan terbaru
Artikel pilihan
Peristiwa terkini
Halaman baru
Halaman sembarang
Komunitas
Warung Kopi
Portal komunitas
Bantuan
Wikipedia
Tentang Wikipedia
Pancapilar
Kebijakan
Menyumbang
Hubungi kami
Bak pasir
Bagikan
Facebook
Twitter
Perkakas
Pranala balik
Perubahan terkait
Halaman istimewa
Pranala permanen
Informasi halaman
Kutip halaman ini
Butir di Wikidata
Pranala menurut ID
Cetak/ekspor
Buat buku
Unduh versi PDF
Versi cetak
Dalam proyek lain
Wikimedia Commons
Bahasa lain
العربية
Български
Deutsch
English
Español
हिन्दी
Русский
Türkçe
中文
46 lagi
Sunting interwiki
Halaman ini terakhir diubah pada 20 Desember 2020, pukul 13.20.
Teks tersedia di bawah Lisensi Atribusi-BerbagiSerupa Creative Commons; ketentuan tambahan mungkin berlaku. Lihat Ketentuan Penggunaan untuk lebih jelasnya.
Думата на латиница пукул не я ли четат некои отворковци като пъкъл?
А аз с моята ДЕЯгноза и с моите признати от МВнР 7 езика и научени покрай една година безработица още поне 10-15 език след четене на вавилонския ви глобален про.ект, призван да улесни продажбите онлайн...
Представи си, баце как ги четях...
И като вденат, че са ми прозрачни, ми организираха съседски натиквания в оазиси.
Особено нервни станаха като четох за гъбите и халюциногените.
Които столичаните от сой отглеждат в парка и си правят нирвана...
Е покрай гъбите имаше и спринцовки, вкусове различни.
на вкус и на цвет нет нали тва-онва.
В горичката горе под езерото, където е алпинеума дечицата ходят да дишат мчист въздух и да се борят с грийновете за чиста природа.
А като ви сринат земята, тогава?
Ядреният апокалипсис не ви е като Вагнер, валкирии и филма за войната във Виетнам, дрогирани нещастници.
Плащайте на дилърите.
И кога в тая държава ще вземат прием от Холандия?
Не знам.
вояджър
| |
|
Тема
|
Re: метастази черен дроб
[re: vesela.bg]
|
|
| Автор |
funy77 (антифашист) |
| Публикувано | 26.12.20 14:17 |
|
|
ами да ще пишат, затова темата на модераторката е закована горе - тя е пощенска кутия.
И справочни что, скольько и где, преведете си го през гугъл.
Дойч страницата пасе трева пред БАХ АСа Мелау.
Das Voyager-Programm ist ein Forschungsprogramm der NASA zur Erkundung des äußeren Planetensystems und des interstellaren Raums. Es umfasst Planung, Bau und Forschungsmission der beiden Raumsonden Voyager 1 und Voyager 2. Diese starteten im Jahr 1977. Die beiden Missionen dauern bis heute an.
Inhaltsverzeichnis
Vorgeschichte
Schematische Darstellung der Flugbahnen und Swing-By-Manöver um Jupiter und Saturn
Die Wurzeln des Voyager-Programms reichen bis in die Mitte der 1960er Jahre zurück. Michael Minovitch vom Jet Propulsion Laboratory (JPL) erkannte als Erster die Möglichkeit, die Bewegung des Jupiters auf seiner Umlaufbahn zu nutzen, um Raumsonden zu beschleunigen („Swing-by“). Drei Jahre später berechnete der Ingenieur Gary Flandro, ebenfalls beim JPL, einige Flugbahnen für Sonden, die die günstigen Stellungen der äußeren Planeten Ende der 1970er Jahre ausnutzen sollten. Jupiter sollte als „Sprungbrett“ dienen, um die Planeten Saturn, Uranus, Neptun und Pluto in akzeptabler Zeit zu erreichen („Planetary Grand Tour“). Zwischen 1976 und 1978 waren folgende Routen möglich: Jupiter–Saturn–Uranus–Neptun, Jupiter–Saturn–Pluto und Jupiter–Uranus–Neptun. Diese Chance wollte sich die NASA nicht entgehen lassen, da sich eine solch günstige Planetenkonstellation erst 176 Jahre später wiederholen wird.[1]
Die ursprünglichen Pläne der NASA hatten einige sehr große Sonden vorgesehen, die mittels Saturn-V-Trägerraketen gestartet werden sollten. Ende der 1960er Jahre begannen dann Bemühungen, eine Sondenfamilie für die Erforschung der äußeren Planeten zu entwickeln – das Projekt „Thermoelectric Outer Planets Spacecraft“ (TOPS).
1969 stellte die NASA dann die „Grand Tour Suite“ vor, die im „Outer Planets Grand Tour Project“ (OPGTP) aufging, das den Einsatz von vier bis fünf Sonden vorsah, die auf dem TOPS-Konzept basieren sollten. Zwei Sonden sollten auf der Route Jupiter–Saturn–Pluto 1976 und 1977 starten, zwei weitere 1979 auf der Route Jupiter–Uranus–Neptun. Das Programm sollte insgesamt etwa 700 Mio. US-Dollar kosten.
Modell einer Voyager-Sonde
Das OPGTP wurde Anfang der 1970er Jahre gestrichen, da es als zu teuer und zu ambitioniert angesehen wurde. Stattdessen wurde schließlich der Bau von Voyager 1 und 2 beschlossen, was mehr eine Notlösung war. Gegenüber dem TOPS-Programm sollte die Lebensdauer strikt auf vier statt zehn Jahre begrenzt werden. Durch diese Maßnahme sollten die Gesamtkosten (Bau und Missionsphase) auf etwa 250 Mio. US-Dollar begrenzt werden. Die Konstrukteure setzten sich im Geheimen über diese Weisung hinweg und übernahmen von den TOPS-Entwürfen viele bereits entwickelte Sicherheitssysteme und -konzepte. Am 1. Juli 1972 flossen die ersten Gelder, und das Programm konnte offiziell gestartet werden. Bis zum März 1975 war die Konzeptphase abgeschlossen.
Der Bau der beiden Voyager-Sonden begann Mitte 1975. Das JPL versuchte noch einmal, die NASA zur Finanzierung einer weiteren Sonde zu bewegen, was jedoch nicht gelang. Wichtige Impulse für den Bau flossen aus den Erfahrungen der Pioneer-Sonden 10 und 11 ein, die die Art und Intensität der Strahlung bei Jupiter maßen und so eine entsprechende Anpassung der Sonden erlaubten. Da die beiden Sonden zunächst als Erweiterung der Mariner-Serie geplant waren, trug das Programm zunächst die Bezeichnung Mariner Jupiter-Saturn mit den Bezeichnungen „Mariner 11“ und „Mariner 12“ für die beiden Sonden. Aufgrund der großen strukturellen Unterschiede zu den Mariner-Sonden wurde ein neuer Name gewählt. Der Name Voyager, der durch einen NASA-Wettbewerb gefunden worden war, wurde am 4. März 1977 offiziell bestätigt.[2]
Ursprüngliche Missionsziele
Die Voyager-Sonden hatten keinen besonderen Forschungsschwerpunkt, da es im Vorfeld erst wenige Erkenntnisse über die äußeren Planeten gab, die hätten ausgebaut werden können. Daher sind die Missionsziele relativ weit gefasst:
Untersuchung der Atmosphäre von Jupiter und Saturn im Hinblick auf Zirkulationen, Struktur und Zusammensetzung
Analyse der Geomorphologie, Geologie und Zusammensetzung der Monde
Genauere Bestimmung der Masse, Größe und Form aller Planeten, Monde und Ringe
Untersuchung diverser Magnetfelder im Hinblick auf ihre Feldstruktur
Analyse der Zusammensetzung und Verteilung von geladenen Teilchen und Plasma
Besonders genaue Untersuchungen der Monde Io und Titan
Wissenschaftliche Instrumente: → siehe Voyager-Sonden.
Voyager 1
→ Hauptartikel: Voyager 1
Voyager 1 wurde am 5. September 1977 – 16 Tage nach ihrer Schwestersonde Voyager 2 – vom Launch Complex 41 auf Cape Canaveral mit einer Titan-IIIE-Centaur-Rakete gestartet. Nach 18 Monaten Flugdauer erreichte die Sonde am 5. März 1979 den Jupiter.
Voyager 1 nahm an Jupiter und Saturn sowie deren Monden, Ringsystemen und Atmosphären umfangreiche Messungen vor und sendete zahlreiche Bilder zur Erde. Die Kenntnisse über die beiden Planeten wurden durch Voyager 1 erheblich erweitert.
Den Saturn erreichte Voyager 1 im November 1980. Mit dem Swing-By-Manöver um Saturn schwenkte die Sonde auf ihre endgültige Bahn ein, auf der sie seitdem in einem Winkel von 35° zur Ekliptik durch die äußeren Bereiche des Sonnensystems bis an dessen Grenze fliegt. Am 1. Januar 1990 begann die letzte Phase der Mission: die „Voyager Interstellar Mission“ (VIM).
Im Februar 1998 überholte Voyager 1 die Sonde Pioneer 10 und ist seitdem das am weitesten entfernte Objekt, das von Menschen geschaffen wurde, wie auch dasjenige mit der höchsten Entweichgeschwindigkeit aus dem Sonnensystem. 2002 trat Voyager 1 in den äußeren Bereich der Heliosphäre, die Heliohülle (heliosheath) ein, in der sich Sonnenwind und das interstellare Medium mischen. Im Frühjahr 2010 wurden Indizien für die Annäherung der Sonde an die Heliopause gefunden.[3] Seit August 2012 befindet sich Voyager 1 im interstellaren Raum.[4]
Voyager 2
→ Hauptartikel: Voyager 2
Voyager 2 startete vor ihrer Schwestersonde Voyager 1 am 20. August 1977 mit einer leicht unterschiedlichen und langsameren Flugbahn.
Am 9. Juli 1979 passierte Voyager 2 nach ihrer Schwestersonde Jupiter und untersuchte die neu entdeckten Ringe und Jupiters Nachtseite genauer. Neun Monate nach Voyager 1 erreichte Voyager 2 im August 1981 Saturn. Während Voyager 1 bereits auf dem Weg zu ihrer interstellaren Mission war, wurden für Voyager 2 im Frühjahr 1981 erste Korrekturmanöver durchgeführt, um die Raumsonde zu Uranus bringen zu können, den sie am 24. Januar 1986 erreichte. Durch die Uranus-Passage wurde sie weiter zu Neptun geschickt, an dem sie am 25. August 1989 vorbei flog und diesen insgesamt fünf Monate lang untersuchte. Dabei wurden neun bisher unbekannte Monde entdeckt, von denen jedoch nur Proteus genauer untersucht werden konnte. Voyager 2 ist die erste und bislang einzige Raumsonde, die Uranus und Neptun besucht hat.
Mit dem Abschluss der Neptun-Passage im Oktober 1989 wurde die Sonde auf die „Voyager Interstellar Mission“ (VIM) zur Erforschung der Randbereiche des Sonnensystems und des umgebenden interstellaren Raumes geschickt. Im August 2007 durchquerte die Raumsonde, drei Jahre nach Voyager 1, den Terminationsschock und trat in die Heliohülle ein. Am 5. November 2018 erreichte auch Voyager 2 den interstellaren Raum.[5]
Position der Voyager-Sonden im Jahr 2012
Voyager Interstellar Mission
Am 1. Januar 1990 begann mit der „Voyager Interstellar Mission“ (VIM) die letzte Phase der Erkundungsmission der Raumsonden.
Aktuell (Stand: 2009) untersucht Voyager 1 folgende Phänomene:
Die Stärke und Ausrichtung des Magnetfeldes der Sonne
Die Zusammensetzung, die Richtung und die Energiespektren von Sonnenwind und kosmischer Strahlung
Die Stärke von Radiowellen, die vermutlich aus der Heliopause stammen
Die Verteilung von Wasserstoff im Bereich der äußeren Heliopause
Zukunft des Programms
Das Programm kam mehrmals aus Budgetgründen in Bedrängnis, da der Betrieb der Sonde pro Jahr mehrere Millionen US-Dollar kostet (Personal, DSN-Zeit usw.). Das Voyager-Programm ist auch eines der wenigen Programme, die den Weiterbetrieb der 70-Meter-Antennen und die zugehörige Empfangstechnik erfordern. Internationale Proteste und die besondere Stellung von Voyager 1 und Voyager 2 verhinderten stets die komplette Einstellung des Programms, das inzwischen als echtes Langzeit-Experiment gelten kann, wobei einige Budgetkürzungen hingenommen werden mussten. Viele der Projektingenieure arbeiten seit Jahrzehnten für das Projekt und stehen vor der Pensionierung.[6]
Sollten die Sonden weiterhin intakt bleiben und die Finanzierung gewährleistet sein, wird die Dauer der Mission begrenzt durch die nachlassende elektrische Leistung der Radionuklidbatterien, die mit dem Abstand schwächer werdenden Funksignale und – weniger kritisch – den Hydrazinvorrat für die Lageregelungsdüsen. Ab 2020 bzw. 2021 müssen bei Voyager 2 und 1 weitere Experimente abgeschaltet werden, die letzten um 2025. Der Funkkontakt könnte bis 2036 bestehen bleiben.[7]
→ Hauptartikel: Voyager 1 und Voyager 2
Rezeption
Voyager Golden Record
Voyager 1 und ihre Schwestersonde Voyager 2 zogen besonders während ihrer frühen Missionsphase viel Aufmerksamkeit auf sich. Das gilt im Besonderen für Wissenschaft und Technik, auch außerhalb der direkt involvierten Gebiete. Der Name der von Niklaus Wirth und Jürg Gutknecht Ende der 1980er an der ETH Zürich konzipierten Programmiersprache Oberon und des in dieser implementierten Betriebssystems ETH Oberon System etwa entsprang Wirths Faszination mit der Mission und der Tatsache, dass Voyager 2 sich zu der Zeit im Uranus-System befand, dessen zweitgrößter Mond Oberon ist.[8] Es gilt aber auch für die breitere Öffentlichkeit. Dies ist vor allem auf das außergewöhnliche Missionsprofil (insbesondere im Hinblick auf die zurückgelegten Entfernungen) und die für damalige Verhältnisse qualitativ sehr hochwertigen Farbaufnahmen vielfältiger Motive zurückzuführen. Auch die Idee des Sendens einer „Botschaft ins All“ mittels der Voyager Golden Record-Platte erregte große Aufmerksamkeit:
Star Trek: Der Film: Eine (in der Realität nicht gebaute) sechste Voyager-Sonde entwickelt nach Kontakt mit außerirdischem Leben ein eigenes Bewusstsein und befindet sich auf der Suche nach ihrem Schöpfer.
Star Trek: Raumschiff Voyager: Ein fiktives Raumschiff namens USS Voyager ist in einem unbekannten Bereich der Galaxie gestrandet und sucht den Weg zurück zur Heimat.
Mondbasis Alpha 1, Folge „Der Mann, der seinen Namen änderte“: Voyager 1 bringt die Bewohner der Mondbasis in Lebensgefahr, da deren fiktiver Queller-Antrieb alles Leben in seiner näheren Umgebung vernichtet.
Akte X, 2. Staffel, Episode „Little Green Men“: FBI-Agent Fox Mulder hört einen Teil der Geräusche von der Voyager-Golden-Record-Schallplatte, die von dem Arecibo-Radioteleskop aufgefangen wurden.
Starman: In der Eröffnungsszene wird Voyager 1 von Außerirdischen abgefangen, die die Schallplatte anschließend abspielen.
Futurama, Episode „Im Reich der Parasiten“: Voyager 1 wird als Weltraummüll von der Frontscheibe des Planet Express-Raumschiffes entfernt.
Kampf um die Erde: In der Roman-Trilogie des Scientology-Gründers L. Ron Hubbard verwenden Außerirdische die Positionsangaben der Voyager Golden Record, um die Erde zu finden und zu erobern.
Auf dem Cover des 1981 veröffentlichten Albums Long Distance Voyager der Band The Moody Blues sind mehrere Bilder der Voyager-Sonde zu sehen.
Siehe auch
Voyager-Sonden
Interstellare Raumfahrt
Rekorde der unbemannten Raumfahrt
Liste der Raumsonden
Literatur
Ben Evans: NASA's Voyager Missions. Springer-Verlag, London 2004, ISBN 1-85233-745-1.
Reiner Klingholz: Voyagers Grand Tour. Smithsonian Institute Press, 2003, ISBN 1-58834-124-0.
Paul Weissman, Alan Harris: The Great Voyager Adventure: A Guided Tour Through the Solar System. Julian Messner, 1990, ISBN 0-671-72538-6.
William E. Burrows: Mission to Deep Space: Voyager's Journey of Discovery. W. H. Freeman & Co. Ltd., 1993, ISBN 0-7167-6500-4.
Voyager. In: Bernd Leitenberger: Mit Raumsonden zu den Planetenräumen: Die goldenen und dunklen Jahre 1958–1993, Norderstedt 2018, ISBN 978-3-74603-680-9, S. 148–163
Weblinks
Commons: Voyager-Programm – Sammlung von Bildern, Videos und Audiodateien
NASA: Voyager – The Interstellar Mission (englisch)
NASA: Voyager: The Grand Tour of Big Science (englisch)
Bernd Leitenberger: Voyager
NASA: Voyager Mission Operations Status Report (Status der Voyager-Sonden, englisch)
Süddeutsche Zeitung: - Bericht über die noch aktive Controll Crew der Voyager Mission
scinexx.de: Voyager: Vorhut der Menschheit 18. August 2017
New York Times: Bericht über die noch aktive Kontroll-Crew der Voyager-Mission
Voyagers Reise in die Unendlichkeit. Dokumentation von ARTE (online verfügbar bis 28. Februar 2021)
Einzelnachweise
Die Voyager-Missionen: Pioniere im Weltall. (Memento vom 14. August 2013 im Internet Archive) Bei: arte.tv.
Andrew J. Butrica: Voyager: The Grand Tour of Big Science. In: From Engineering Science To Big Science. NASA, S. 268–269, abgerufen am 24. September 2013 (englisch).
JPL – NASA Probe Sees Solar Wind Decline, 13. Dezember 2010. Zugriff am 3. Januar 2011
Michael Odenwald: Raumsonde „Voyager 1“ hat das Sonnensystem verlassen. In: focus.de. 12. September 2013, abgerufen am 16. Juni 2015.
NASA's Voyager 2 Probe Enters Interstellar Space, Jet Propulsion Laboratory/NASA, 10. Dezember 2018.
The Loyal Engineers Steering NASA’s Voyager Probes Across the Universe
Voyager – Frequently Asked Questions. JPL, abgerufen am 22. September 2017 (englisch).
Niklaus Wirth, Jürg Gutknecht: Project Oberon: The Design of an Operating System, a Compiler, and a Computer Edition 2013, ISBN 0-201-54428-8. S. 12 (PDF; 603 KB)
Kategorien: NASARaumfahrtmission 1977Raumsonde Voyager
Navigationsmenü
Nicht angemeldet
Diskussionsseite
Beiträge
Benutzerkonto erstellen
Anmelden
ArtikelDiskussion
LesenBearbeitenQuelltext bearbeitenVersionsgeschichteSuche
Wikipedia durchsuchen
Hauptseite
Themenportale
Zufälliger Artikel
Mitmachen
Artikel verbessern
Neuen Artikel anlegen
Autorenportal
Hilfe
Letzte Änderungen
Kontakt
Spenden
Werkzeuge
Links auf diese Seite
Änderungen an verlinkten Seiten
Spezialseiten
Permanenter Link
Seiteninformationen
Artikel zitieren
Wikidata-Datenobjekt
Drucken/exportieren
Buch erstellen
Als PDF herunterladen
Druckversion
In anderen Projekten
Commons
In anderen Sprachen
العربية
Български
English
Español
हिन्दी
Bahasa Indonesia
Русский
Türkçe
中文
46 weitere
Links bearbeiten
Diese Seite wurde zuletzt am 5. Dezember 2020 um 19:25 Uhr bearbeitet.
Abrufstatistik · Autoren
Der Text ist unter der Lizenz „Creative Commons Attribution/Share Alike“ verfügbar; Informationen zu den Urhebern und zum Lizenzstatus eingebundener Mediendateien (etwa Bilder oder Videos) können im Regelfall durch Anklicken dieser abgerufen werden. Möglicherweise unterliegen die Inhalte jeweils zusätzlichen Bedingungen. Durch die Nutzung dieser Website erklären Sie sich mit den Nutzungsbedingungen und der Datenschutzrichtlinie einverstanden.
Wikipedia® ist eine eingetragene Marke der Wikimedia Foundation Inc.
Защо? Ами БАХ е един и има един лаф един е Бах... и така нататък.
Предполагамче оттам веничките линкове ще отведат до животворния извор - картата с предвежването 3Д на самолетчетата и сателитите.
Аз ги видях още при първото си влизане във Вавилонския храм - и реших, че това е сайт на военно разузнаване.
А то било Сооообадна Уики ПЕД-И-я....
вояджър
| |
|
Тема
|
Re: метастази черен дроб
[re: биби]
|
|
| Автор |
funy77 (антифашист) |
| Публикувано | 26.12.20 14:26 |
|
|
You are answer Be... Be... It would be... Deal.
Тоесть быть или не Быть Шекспира вопрос означает Быть.
Има ли сделка или няма сделка.... имаше такова предаване по тивито.
С кутийки и разни зарадвани гражданки и граждани - и с разочаровани.
Имам въпрос - защо над линията с видимите езици липсва френският език, а са ми набутали БАХ асса мелау, да не би Уикипедия да е в Индонезия?
Аз ато едно малко дете разбирам, че на испански ще ми дадат линкчета да стана Нео като гив ме дъ спуун и спринцовки, засамоделни полети в космоса за нирвана...
Ами сори, първото, което беше там беше статията за лимона - на български. И гледам - линк към лимон, все едно аз не знам какво е лимон.
И с логиката на любопитно дете стигнах на няколко различни места - от граната лимонка до лимонена киселина и до отровите.
Para otros usos de este término, véase Voyager (desambiguación).
Voyager.
Se denomina Voyager a cualquiera de las dos sondas espaciales estadounidenses enviadas a los planetas exteriores. La Voyager 1 fue lanzada el 5 de septiembre de 1977 desde Cabo Cañaveral. Pasó por Júpiter en 1979 y por Saturno en 1980. La Voyager 2 fue enviada el 20 de agosto de 1977, pasando por Júpiter y Saturno para llegar a Urano en 1986 y Neptuno en 1989. La Voyager 2 es la única sonda que ha visitado esos dos planetas.
Índice
Equipamiento
Imagen de la cubierta del disco de oro a bordo de la Voyager 1.
Ambas sondas llevan consigo un disco de oro con una selección de hora y media de duración de música proveniente de varias partes y culturas del mundo, saludos en 55 idiomas humanos, un saludo del entonces Secretario General de las Naciones Unidas y el ensayo Sonidos de la Tierra, que es una mezcla de sonidos característicos del planeta. También contiene 115 imágenes (+1 de calibración) donde se explica en lenguaje científico la localización del sistema solar, las unidades de medida que se utilizan, características de la Tierra y características del cuerpo y la sociedad humana. Este disco fue ideado por un comité científico presidido por el astrónomo Carl Sagan, quien, refiriéndose al mensaje, aseguraba que su objetivo principal no es el ser descifrado, por el hecho de que su simple existencia pone de manifiesto la de los humanos, así como sus esfuerzos por contactar a otras especies inteligentes que pudiesen existir fuera del sistema solar.
Misión
Imagen mostrando las trayectorias de los Voyager y su llegada a la heliopausa.
Actualmente las sondas Voyager estudian el ambiente del Sistema Solar Exterior, esperando que su vida útil sea suficiente para llegar a la zona denominada heliopausa(aunque la Voyager 1 ya paso la heliopausa y se encuentra en espacio interestelar). Esta capa se debe al encuentro entre las partículas eléctricas producidas por el Sol, denominadas viento solar, con las partículas eléctricas del medio interestelar. Por tanto, las sondas Voyager se han convertido en los instrumentos artificiales más lejanos jamás enviados por el ser humano. Las naves contienen generadores eléctricos nucleares que permiten que sigan funcionando sus instrumentos científicos. A finales de 2003 la Voyager 1 envió datos que indican que podría haber atravesado esta barrera. Estos datos están sin embargo en disputa. El 15 de agosto de 2006 la sonda Voyager 1 alcanzó la distancia de 100 UA; esto es, se encuentra a más de 15.000 millones de km del Sol. Actualmente, debido a problemas de presupuesto, el proyecto es controlado por un grupo de tan solo diez personas pertenecientes al Jet Propulsion Laboratory, y podría ser abandonado en un futuro próximo junto con otras misiones, dejando a ambas sondas seguir su camino sin que haya nadie que las escuche en la Tierra.
La misión, que se proyectó para durar cinco años, cumplió su cuadragésimo aniversario en 2017. Los científicos de la NASA siguen recibiendo datos de las sondas Voyager a través de la red del espacio profundo DSN (Deep Space Network).
Las señales que se envían desde MDSCC (Madrid Deep Space Communications Complex) a la Voyager 1 tardan a la velocidad de la luz 14 horas y 20 minutos en llegar hasta ella y otro tanto en volver (28 horas 40 minutos en total). Y se sigue alejando.
La potencia de transmisión de la Voyager 1 es inferior a los 20 vatios. Debilitada por la distancia, llega a la Tierra una señal del orden de 10-17,26 milivatios.
El primer objeto humano en alcanzar el espacio interestelar
El 13 de septiembre de 2013, se informó por parte de la NASA que la Voyager 1 se convirtió en el primer objeto creado por el hombre en alcanzar el espacio interestelar, no en abandonar el sistema solar, pues este se extiende hasta más allá de la nube de Oort, que comienza a una distancia de alrededor de 2000 UA del Sol. Su gemela, la sonda Voyager 2, el objeto fabricado por la humanidad que se mueve a mayor velocidad, a unos 57.500 km/h, salió del Sistema Solar el 10 de diciembre de 2018.1​
Luego tomó el rumbo de salida del sistema solar y se ha alejado ya de la Tierra hasta una distancia de seis veces la órbita de Neptuno, el planeta más exterior, más de 20 000 millones de kilómetros del Sol. Ahora está «en el abismo del espacio interestelar» como dice el científico Richard A. Kerr a la revista Science. Aparentemente, cruzó la frontera el 12 de agosto de 2012. La noticia ahora es que, después de muchos debates sobre si efectivamente la Voyager 1 salió o no de la denominada heliosfera hace unos años, los nuevos datos recibidos de la sonda y los análisis de registros anteriores de la misión muestran que efectivamente, tal y como se anunció, fue entonces cuando esta nave de la NASA abandonó la burbuja de partículas cargadas, calientes, que rodea al sistema solar y entró en el entorno frío y oscuro del espacio interestelar, aunque aún se encuentra dentro del ámbito de la nube de Oort. Los instrumentos de la Voyager 1 envían cada día datos a 160 bits por segundo que se captan con las grandes antenas de la Red de Espacio Profundo (DSN) que la agencia espacial estadounidense tiene situadas estratégicamente alrededor del mundo, incluidas las de Robledo de Chavela (Madrid). El coste total de la misión Voyager, con las dos naves, los lanzamientos y todas las operaciones de control desde 1977 hasta ahora mismo asciende a 988 millones de dólares (741 millones de euros).
Véase también
Voyager 1
Voyager 2
Programa Pioneer
Pioneer 10
Pioneer 11
Placa de la Pioneer
Disco de oro de las Voyager
Mensaje de Arecibo
SETI
Sonda espacial
Exploración espacial
Anexo:Objetos creados por el hombre que más se han alejado de la Tierra
Anexo:Misiones espaciales
Referencias
«Voyager - NASA's Voyager 2 Probe Enters Interstellar Space». voyager.jpl.nasa.gov (en inglés). Consultado el 11 de diciembre de 2018.
Enlaces externos
Wikimedia Commons alberga una categoría multimedia sobre Voyager.
Voyager. The Interstellar Mission Página oficial de la NASA (inglés)
Misión Voyager
BBC Crisis presupuestaria en la NASA (inglés)
La Misión Voyager Actividad educativa de Celestia
Golden Record Página web con el contenido del disco de oro enviado junto a la Sonda Voyager. No se sabe a ciencia cierta lo que pasara con la sonda cuando traspase la zona denominada Heliopausa y ni tan siquiera si se podrán realizar transmisiones.
Control de autoridades
Proyectos WikimediaWd Datos: Q155311Commonscat Multimedia: Voyager program
IdentificadoresWorldCatLCCN: n90692226Microsoft Academic: 167524899Diccionarios y enciclopediasBritannica: url
Categorías: Sondas espacialesPrograma VoyagerMisiones espaciales no tripuladasMisiones espaciales en curso
Menú de navegación
No has accedido
Discusión
Contribuciones
Crear una cuenta
Acceder
ArtículoDiscusión
LeerEditarVer historialBuscar
Buscar en Wikipedia
Portada
Portal de la comunidad
Actualidad
Cambios recientes
Páginas nuevas
Página aleatoria
Ayuda
Donaciones
Notificar un error
Herramientas
Lo que enlaza aquí
Cambios en enlazadas
Subir archivo
Páginas especiales
Enlace permanente
Información de la página
Citar esta página
Elemento de Wikidata
Imprimir/exportar
Crear un libro
Descargar como PDF
Versión para imprimir
En otros proyectos
Wikimedia Commons
En otros idiomas
العربية
Български
Deutsch
English
हिन्दी
Bahasa Indonesia
Русский
Türkçe
中文
46 más
Editar enlaces
Esta página se editó por última vez el 29 sep 2020 a las 19:22.
El texto está disponible bajo la Licencia Creative Commons Atribución Compartir Igual 3.0; pueden aplicarse cláusulas adicionales. Al usar este sitio, usted acepta nuestros términos de uso y nuestra política de privacidad.
Wikipedia® es una marca registrada de la Fundación Wikimedia, Inc., una organización sin ánimo de lucro.
Política de privacidadAcerca de WikipediaLimitación de responsabilidadVersión para móvilesDesarrolladoresEstadísticasDeclaración de cookiesWikimedia FoundationPowered by MediaWiki
вояджър
| |
|
Тема
|
Re: метастази черен дроб
[re: миpaндa]
|
|
| Автор |
funy77 (антифашист) |
| Публикувано | 26.12.20 14:32 |
|
|
набери амфетамин, кокаин или тютюн - който в уикипедия е обявен за наркотик, и от там переш накъдето трябва, нямаш ли си гугъл ма?
Тйтйн. Тобако.
Para otros usos de este término, véase Voyager (desambiguación).
Voyager.
Se denomina Voyager a cualquiera de las dos sondas espaciales estadounidenses enviadas a los planetas exteriores. La Voyager 1 fue lanzada el 5 de septiembre de 1977 desde Cabo Cañaveral. Pasó por Júpiter en 1979 y por Saturno en 1980. La Voyager 2 fue enviada el 20 de agosto de 1977, pasando por Júpiter y Saturno para llegar a Urano en 1986 y Neptuno en 1989. La Voyager 2 es la única sonda que ha visitado esos dos planetas.
Índice
Equipamiento
Imagen de la cubierta del disco de oro a bordo de la Voyager 1.
Ambas sondas llevan consigo un disco de oro con una selección de hora y media de duración de música proveniente de varias partes y culturas del mundo, saludos en 55 idiomas humanos, un saludo del entonces Secretario General de las Naciones Unidas y el ensayo Sonidos de la Tierra, que es una mezcla de sonidos característicos del planeta. También contiene 115 imágenes (+1 de calibración) donde se explica en lenguaje científico la localización del sistema solar, las unidades de medida que se utilizan, características de la Tierra y características del cuerpo y la sociedad humana. Este disco fue ideado por un comité científico presidido por el astrónomo Carl Sagan, quien, refiriéndose al mensaje, aseguraba que su objetivo principal no es el ser descifrado, por el hecho de que su simple existencia pone de manifiesto la de los humanos, así como sus esfuerzos por contactar a otras especies inteligentes que pudiesen existir fuera del sistema solar.
Misión
Imagen mostrando las trayectorias de los Voyager y su llegada a la heliopausa.
Actualmente las sondas Voyager estudian el ambiente del Sistema Solar Exterior, esperando que su vida útil sea suficiente para llegar a la zona denominada heliopausa(aunque la Voyager 1 ya paso la heliopausa y se encuentra en espacio interestelar). Esta capa se debe al encuentro entre las partículas eléctricas producidas por el Sol, denominadas viento solar, con las partículas eléctricas del medio interestelar. Por tanto, las sondas Voyager se han convertido en los instrumentos artificiales más lejanos jamás enviados por el ser humano. Las naves contienen generadores eléctricos nucleares que permiten que sigan funcionando sus instrumentos científicos. A finales de 2003 la Voyager 1 envió datos que indican que podría haber atravesado esta barrera. Estos datos están sin embargo en disputa. El 15 de agosto de 2006 la sonda Voyager 1 alcanzó la distancia de 100 UA; esto es, se encuentra a más de 15.000 millones de km del Sol. Actualmente, debido a problemas de presupuesto, el proyecto es controlado por un grupo de tan solo diez personas pertenecientes al Jet Propulsion Laboratory, y podría ser abandonado en un futuro próximo junto con otras misiones, dejando a ambas sondas seguir su camino sin que haya nadie que las escuche en la Tierra.
La misión, que se proyectó para durar cinco años, cumplió su cuadragésimo aniversario en 2017. Los científicos de la NASA siguen recibiendo datos de las sondas Voyager a través de la red del espacio profundo DSN (Deep Space Network).
Las señales que se envían desde MDSCC (Madrid Deep Space Communications Complex) a la Voyager 1 tardan a la velocidad de la luz 14 horas y 20 minutos en llegar hasta ella y otro tanto en volver (28 horas 40 minutos en total). Y se sigue alejando.
La potencia de transmisión de la Voyager 1 es inferior a los 20 vatios. Debilitada por la distancia, llega a la Tierra una señal del orden de 10-17,26 milivatios.
El primer objeto humano en alcanzar el espacio interestelar
El 13 de septiembre de 2013, se informó por parte de la NASA que la Voyager 1 se convirtió en el primer objeto creado por el hombre en alcanzar el espacio interestelar, no en abandonar el sistema solar, pues este se extiende hasta más allá de la nube de Oort, que comienza a una distancia de alrededor de 2000 UA del Sol. Su gemela, la sonda Voyager 2, el objeto fabricado por la humanidad que se mueve a mayor velocidad, a unos 57.500 km/h, salió del Sistema Solar el 10 de diciembre de 2018.1​
Luego tomó el rumbo de salida del sistema solar y se ha alejado ya de la Tierra hasta una distancia de seis veces la órbita de Neptuno, el planeta más exterior, más de 20 000 millones de kilómetros del Sol. Ahora está «en el abismo del espacio interestelar» como dice el científico Richard A. Kerr a la revista Science. Aparentemente, cruzó la frontera el 12 de agosto de 2012. La noticia ahora es que, después de muchos debates sobre si efectivamente la Voyager 1 salió o no de la denominada heliosfera hace unos años, los nuevos datos recibidos de la sonda y los análisis de registros anteriores de la misión muestran que efectivamente, tal y como se anunció, fue entonces cuando esta nave de la NASA abandonó la burbuja de partículas cargadas, calientes, que rodea al sistema solar y entró en el entorno frío y oscuro del espacio interestelar, aunque aún se encuentra dentro del ámbito de la nube de Oort. Los instrumentos de la Voyager 1 envían cada día datos a 160 bits por segundo que se captan con las grandes antenas de la Red de Espacio Profundo (DSN) que la agencia espacial estadounidense tiene situadas estratégicamente alrededor del mundo, incluidas las de Robledo de Chavela (Madrid). El coste total de la misión Voyager, con las dos naves, los lanzamientos y todas las operaciones de control desde 1977 hasta ahora mismo asciende a 988 millones de dólares (741 millones de euros).
Véase también
Voyager 1
Voyager 2
Programa Pioneer
Pioneer 10
Pioneer 11
Placa de la Pioneer
Disco de oro de las Voyager
Mensaje de Arecibo
SETI
Sonda espacial
Exploración espacial
Anexo:Objetos creados por el hombre que más se han alejado de la Tierra
Anexo:Misiones espaciales
Referencias
«Voyager - NASA's Voyager 2 Probe Enters Interstellar Space». voyager.jpl.nasa.gov (en inglés). Consultado el 11 de diciembre de 2018.
Enlaces externos
Wikimedia Commons alberga una categoría multimedia sobre Voyager.
Voyager. The Interstellar Mission Página oficial de la NASA (inglés)
Misión Voyager
BBC Crisis presupuestaria en la NASA (inglés)
La Misión Voyager Actividad educativa de Celestia
Golden Record Página web con el contenido del disco de oro enviado junto a la Sonda Voyager. No se sabe a ciencia cierta lo que pasara con la sonda cuando traspase la zona denominada Heliopausa y ni tan siquiera si se podrán realizar transmisiones.
Control de autoridades
Proyectos WikimediaWd Datos: Q155311Commonscat Multimedia: Voyager program
IdentificadoresWorldCatLCCN: n90692226Microsoft Academic: 167524899Diccionarios y enciclopediasBritannica: url
Categorías: Sondas espacialesPrograma VoyagerMisiones espaciales no tripuladasMisiones espaciales en curso
Menú de navegación
No has accedido
Discusión
Contribuciones
Crear una cuenta
Acceder
ArtículoDiscusión
LeerEditarVer historialBuscar
Buscar en Wikipedia
Portada
Portal de la comunidad
Actualidad
Cambios recientes
Páginas nuevas
Página aleatoria
Ayuda
Donaciones
Notificar un error
Herramientas
Lo que enlaza aquí
Cambios en enlazadas
Subir archivo
Páginas especiales
Enlace permanente
Información de la página
Citar esta página
Elemento de Wikidata
Imprimir/exportar
Crear un libro
Descargar como PDF
Versión para imprimir
En otros proyectos
Wikimedia Commons
En otros idiomas
العربية
Български
Deutsch
English
हिन्दी
Bahasa Indonesia
Русский
Türkçe
中文
46 más
Editar enlaces
Esta página se editó por última vez el 29 sep 2020 a las 19:22.
El texto está disponible bajo la Licencia Creative Commons Atribución Compartir Igual 3.0; pueden aplicarse cláusulas adicionales. Al usar este sitio, usted acepta nuestros términos de uso y nuestra política de privacidad.
Wikipedia® es una marca registrada de la Fundación Wikimedia, Inc., una organización sin ánimo de lucro.
Política de privacidadAcerca de WikipediaLimitación de responsabilidadVersión para móvilesDesarrolladoresEstadísticasDeclaración de cookiesWikimedia FoundationPowered by MediaWiki
Тая дата на корекция какво иде да покаже?
Промяна в конструкцията на вояджър или кво?
Или некви констелацийки? За хороскопчета?
Белички пътеки към блаженството?
Ами да се друсат бе.
Направете им мв мбивщ.шия соцлагер като в Холандия, САЩ, а не под предлог да учат в елитен вуз да заминават, за да се друсат на воля.
Аре ся. Да се дрогират в чужбина вместо като мен да пушат в родния си бащин дом.
Хитлер е сътворил начина да хитне тютюневите компании.
Антиникотиновата истерия.
вояджър
| |
|
Тема
|
Re: метастази черен дроб
[re: биби]
|
|
| Автор |
funy77 (антифашист) |
| Публикувано | 26.12.20 15:06 |
|
|
хиля сечестно, вдовице безутешна...
и с какво се подготви психически? С транквилизанти, невролептици или с друго, н кинти взети назаем, щото имотете стават твои.
Азси фантазирам, пише ми се, нали съм психо...
Просто си ги дробя ей така, освен това пушещата мари-хуана модераторка по време на вливанията е в рая - стига да го има.
Ад има.
И който като мен е отказал предложения му морфин,, за да остане с бистър ум и за да се пребориза живота си, в така наречената ъъъ фаза. Четвърти стадий карцином.
Отворена рана на гърдат. Капсулирантумор колкото орех.
Нула туморни маркери.
И тия тука ми продават сливи за дъст.
За смет.
Нещо се пробвах да им чуруликам - обаче те не та не.
Подминаваха ме като препъникамък.
Дрогите та дрогите.
Тва е.
Voyager programı, Dış Güneş Sistemi'ni araştırmaya yönelik NASA'nın bir programıdır. Bu gayeyle yollanmış Pioneer programından sonra daha modern teknolojiyle ve yüz yıldan daha uzun bir sürede bir kere ortaya çıkan özel gezegen pozisyonlarından yararlanarak az yakıtla bütün Dış Güneş Sistemi'ni araştırmayı hedeflemiştir. Program, 1977'de uzaya yollanan Voyager 2 ve Voyager 1'le başlamış olup bugüne kadar devam etmektedir.
Kaynakça
Ayrıca bakınız
Pioneer programı
Voyager 1
Voyager 2
Dış bağlantılar
NASA Voyager Website1 Mart 2017 tarihinde Wayback Machine sitesinde arşivlendi.
Voyager program (İngilizce Vikipedi)
Taslak simgesi Uzay ile ilgili bu madde taslak seviyesindedir. Madde içeriğini genişleterek Vikipedi'ye katkı sağlayabilirsiniz.
Kategori: Uzay taslaklarıVoyager programı
Таслак го чета като малко вулгарната думва ташак, демек майтап, хич не чети, бро.
Е да, обаче знаещите като мен езици повечко на брой като хораа са намирали съкровищата на Аладин дори на китайски.
И за завършилите художествена гимназия е радно да допълня.
Е и речник на символите - с над 700 символа.
Не съм преводач на Алхимията, а съм автор - положил къртовски труд и изчел какво ли не, теория на символите и прочее.
Много сте сбъркали в картинката, като сте оставили в черната чантичка, донесена в домами снимка в малкото джобче на едно момче синеоко с дрехи на дядо Мраз от някакъв купон.
Фатална грешка.
ЧНГ или СНГ все ми е тая - не припарвайте - щото сте лост в мрежата и в живота...
Потеже сектанти тъпи сте завладели подло бизнеса и имотите на сериозни хора.
Които са ви много навити.
Да ви видят ПАН-е-В-Ритм-и-ята глобално.
Че станете на ята ангели.
Тютюн е растение от род Nicotiana на семейство Картофови (Solanaceae). Таксономичният род наброява повече от 70 вида. Продуктите произведени от изсушени тютюневи листа са разнообразни и биват: пури, цигари, емфие, тютюн за лула, тютюн за дъвчене и ароматизиран тютюн. Други приложения на тютюна намира в биоинженерните науки, използването му като декоративно растение, а химическите му компоненти се влагат като съставки в някои пестициди и лекарства[1].
Основният вид тютюн, който се употребява с комерсиална цел е Nicotiana tabacum. Той, както и повечето растения от таксономичния род произлизат от тропическа Америка. Растението обаче толкова дълго време е подложено на култивиране, че днес не са известни естествени растения от него в дивата природа. Другият вид Nicotiana rustica е известен с бързо горящите листа. Първоначално е култивиран във Вирджиния, откъдето произлиза и наименованието на типа тютюн. Днес той е широко отглеждан на Балканите, Русия, Турция и Индия. Алкалоидът никотин, който се натрупва в листата води до пристрастяване. Това е един от най-известните отрицателни ефекти от употребата на тютюн от хората. Вредните ефекти от консумацията на тютюн обаче могат да бъдат дело и на хиляди различни химикали в дима, като полициклични ароматни въглеводороди (като бензопирен), формалдехид, кадмий, никел, арсен, тютюн-специфични нитрозамини (TSNAs), феноли, както и много други[2]. Тютюнът съдържа също и бета-карболинови алкалоиди, които потискат моноаминооксидазата[3].
Тютюнът е техническа култура, чието отглеждане наподобява на много други селскостопански растения. Семената се засяват парници или лехи, където да поникне и да се развие растението. След това разсадът се посява. Тютюнът е едногодишно растение, което през лятото дава реколта. Листата могат да бъдат събрани механично или на ръка. След прибиране на реколтата, тютюн се ниже и съхранява на сухо и проветриво място. Изсушаването на листа дава възможност за бавно окисление и разграждане на каротеноидите придавайки на продукта свойства, които от пушачите се определят като „гладкост на дима“. След изсушаване тютюнът се обработва в различните му форми, предназначени за консумация, които включват пушене, дъвчене, смъркане. Повечето цигари съдържат сушен тютюн, който произвежда по-мек, при вдишване дим.
Употребата на тютюна от хората е най-често под формата на пушене, дъвчене или смъркане. Той отдавна е познат на местното население в Северна и Южна Америка и е употребяван като ентеоген. След пристигането на европейците в Северна Америка обаче тютюнът бързо се популяризира като форма за пушене и добива характер на ценна техническа култура даваща поминък на населението в цели региони по света. Днес около 1,1 милиард души, което се равнява на 1/3 от възрастното население, употребява тютюн в някаква форма[4]. Нивото на консумиращите го остава на постоянно ниво или спада в развитите страни, но продължава да се увеличава в развиващите се страни[5].
Според Световната здравна организация тютюнът е единствената голяма причина, която може да предизвика предотвратима смъртност на населението в световен мащаб. В оценка от доклад на СЗО през 2008 г. той причинява 5,4 милиона смъртни случая годишно[6]. Употребата на тютюневи изделия води най-често до заболявания засягащи сърцето, черния дроб и белите дробове. Тютюнопушенето е основен рисков фактор за сърдечни удари, инсулти, хронична обструктивна белодробна болест и рак (по-специално рак на белия дроб, рак на ларинкса и устата, и рак на панкреаса). Също така, поради силно пристрастяване към никотина употребата на тютюн води до създаването на зависимост[7][8].
Произход, значение, разпространение и употреба
Тютюнът произхожда от Америка, където дълго време е бил използван от индиански шамани и лечители. След пренасянето му в Европа, тютюнът бързо придобива популярност, превръщайки се в един от основните икономически двигатели на европейската колонизация на Америка. Научното име на рода, Nicotiana, му е дадено в чест на Жан Нико (Jean Nicot), френски дипломат, популяризирал тютюна в Париж след завръщането си от мисия в Лисабон през 1561 г.
В България тютюн се отглежда от 1717 г.
Отглеждането на тютюн е подобно на други селскостопански продукти. Семената и се засяват в разсадници за предотвратяване на атаки от насекоми, и след това пресаждат в полето. Тютюнът има годишна реколта, която обикновено се събира механично или на ръка. След прибиране на реколтата, тютюнът се съхранява за сушене, чрез окачване или на купчини. Сушенето дава възможност за бавно окисляване и разпадането на каротеноидите. Това дава възможност на земеделския продукт да придобие свойствата, които обикновено са присъщи за получаване на „гладкост“ на дима. След това тютюнът се пакетира за различните форми на потребление, които включват пушене, дъвчене, смъркане, и така нататък. Повечето цигари съдържат тръбно сушен тютюн, който произвежда по-мек, по-лесен за вдишване дим. Използването на тръбно сушен тютюн с ниско рН, който може да бъде вдишван, е една от основните причини тютюнопушенето да причинява рак на белия дроб както и други заболявания, свързани с вдишването на дим.[9]
Обект на използване при тютюна са най-вече листата, а донякъде и стъблата и семената. От листата се получават различни тютюневи изделия – цигари, пури, тютюн за дъвчене, за смъркане и за лула. Ценността на листата се определя от количеството и качеството на алкалоида никотин, който упражнява специфично физиологично въздействие върху човешкия организъм.
В употребата на тютюневи изделия има известна динамика във времето – първоначално се използва като средство за дъвчене и смъркане, по-късно за пушене с лула и наргиле, а последно – за пушене под формата на папируси и пури. Използването на тютюн води до привикване. Това, заедно с негативните страни от тютюнопушенето, е причина за масирана борба в целия свят с този навик, която датира от 50-те години на 20 век.
От листата и стъблата на някои видове – махорката, характеризиращи се с високо никотиново съдържание, се получават никотинови препарати, от други видове се извличат алкалоидите анабазин и бетаин, от трети – лимонена и ябълчна киселина.
Стъблата на тютюна са богати на калий, а след специална преработка служат за получаване на фина хартия.
Семената на тютюна са богати на мазнини (38 – 40 %) и от тях могат да се получават висококачествени масла за технически цели.
В света ежегодно се засяват около 50 млн. дка с тютюн, от които 88 % са в Азия (предимно Китай, Индия, Пакистан, Япония, Турция). Преобладава производството на светли тютюни от типовете Виржиния, Бърлей, ориенталски и полуориенталски.
Видове тютюн
Ориенталски тютюн – той е дребнолистен. Използва се предимно за производство на цигари.
Полуориенталски – по едър е от ориенталския. Използва се за производство на цигари. Произвежда се в България, Турция, Сърбия, Македония, Близкия изток.
Вирджиния флю кюрд – едролистен. Използва се за цигари. Произвежда се предимно в САЩ и Зимбабве
Бърлей – за цигари и тютюн за лула.
Мериланд – Произвежда се в САЩ.
Махорка – едролистни тютюни от вида Nicotiana rustica. Съдържат много никотин. От тях се правят продукти за смъркане.
Пурени тютюни – Те са едри. Имат нежни и еластични листа. Има три основни вида, според предназначението им: за пълнеж на пурите-Филер, за обвивка на пурите-Байндър и за покривка на пурите-Рапърс. Най-скъп е последния вид. Такива тютюни се произвеждат в Куба, Индонезия, Филипините.
Тъмно слънчево сушени
Светли слънчево сушени – едролистни са и съдържат много никотин. От тях се правят цигари.
Огнево сушени – това са тютюни за смъркане, дъвчене и тютюн за лула.
Тютюнът в България
Отглеждането на тютюн в България има значително социално значение, тъй като при определени нископродуктивни почви тази култура се явява основна за населението, т.е. тя е в основата на традиционния му поминък. С навлизането в производството на американските типове тютюни Виржиния и Бърлей, ареалът на разпространение в България нараства и достига площ от 1 млн. дка.
Заедно с това се увеличава и броя на преработвателните предприятия, както и техния капацитет. По този начин в края на 80-те години на 20 век България заема първо място в света по производство и износ на тютюневи изделия на глава от населението. И към настоящия момент, въпреки силно редуцираното производство, България е известна в света с производството на висококачествени ориенталски тютюни.
В страната са обособени няколко тютюневи области, със специфични екологични условия:
Македонска тютюнева област. Заема наносните части от Кюстендилска и Благоевградски области. Характеризира се с ниска сума на валежите и високи температури. При тези условия се развиват мезоморфни, бързосъхнещи, слабоароматни и светли тютюни.
Пловдивска тютюнева област. Има няколко главни района: Родопски, Пловдивско-Пазарджишки, Средногорски и Асеновградски. Произведените тютюни тук се отличават с голяма сухоустойчивост, висока съдържателност и ароматичност.
Джебелска тютюнева област. Тук се произвеждат най-качествените ориенталски високоароматични тютюни, тип Басма. Областта е част от Родопите и включва Маданско, Ардинско, отчасти Кърджалийско, Смолянско и Девинско.
Хасковска тютюнева област. Областта се характеризира със силно развити почви, поради което тук се произвеждат няколко типа тютюни. Теренът е равнинен до полупланински.
Тунджанско-черноморска тютюнева област. Заема най-южните райони на Старозагорска, Ямболска и Бургаска области. Разнообразието на сортотипове е подобно, както в Хасковската тютюнева област, тъй като и екологичните условия са доста близки.
Северобългарска тютюнева област. Тютюнопроизводството в тази област се базира както на обикновени, полуориенталски, така и на американски типове тютюн.
Тютюнът в България вирее на всички почви, но качествен тютюн се произвежда от на т.нар „тютюневи почви“. Подходящи за отглеждане на ориенталски тютюн почви са върху водопропусклива подорница, притежаващи добра снабденост с въздух и добра отражателна способност. Хумусното съдържание трябва да бъде ниско и да бъдат леки, топли и сухи. На по-тежки и плодородни почви тютюнът развива дебели и груби листа[10].
Биологични особености на тютюна
Морфологична характеристика
Коренова система – Тютюнът има главен корен когато се развива от семе, а при използване на разсад се формират най-вече странични разклонения – най-долните изпълняват ролята на главен корен и се развиват вертикално, а най-горните най-напред се развиват радиално и на 30 – 60 см от оста на растението също проникват вертикално. Максималното проникване зависи от почвения тип. В България най-често то е до 1 – 1,5 м. Коренът е частта, в която фактически се изграждат алкалоидите (вкл. никотинът).
Стъбло – То има различна височина в зависимост от сортотипа (1 – 2 м), като най-високи са растенията от сортовете Виржиния и Бърлей. В пазвите на листата образува адвентивни пъпки, които позволяват при нараняване, покосяване, кършене стъблото да се разклонява. Това позволява в условията на някои климатични зони да се получи и втора реколта от тютюн.
Лист – Те са разположени последователно, приседнали или с къси дръжки. При „седящите“ листа се образуват удължавания на петурата, които или обхващат стъблото под формата на полумесец (наричани „уши“) или се спущат надолу по стъблото (наричани „гащи“). Формата на петурата е доста разнообразна – в зависимост от сортотипа бива сърцевидна, яйцевидна, ланцетна, елипсовидна и т.н. Едрината на петурата различава съществено дребнолистните (ориенталските) от едролистните (американските) тютюни. Съотношението дължина:ширина на петурата обикновено е 2:1. Броят на листата също варира в широки граници в зависимост от сортотипа – от 10 – 15 до 80 – 100. Те са зелени на цвят, а след изсушаване добиват, според сототипа и начина на изсушаване, жълт, кафяв или черен цвят с нюанси – жълто-зелен, жълточервен до светлочервен и пр. Особеност на листа е, че под епидермиса са разположени голям брой жлезисти власинки, които отделят лепкава течност и зацапват ръцете при беритба.
Съцветие – Разположено е на върха на стъблото, има 5 – 10 основни разклонения и е известно под наименованието „китка“. В зависимост от формата си е топчесто (сбито) и разпръснато (рехаво). В зависимост от сортотипа броят на цветовете в едно съцветие е от 25 до 100. Цветът е от вида 5/5/5/1, т.е. по пет чашелистчета, венчелистчета и тичинки и един плодник. Венчето е бяло, розово или червено; в основата му се намират нектарници, които отделят етерично масло с приятен аромат. Опрашването е собствено и чуждо.
Плод – Той е кутийка с различна форма и големина. При узряване добива кафяв цвят и се разпуква. В един плод се съдържат около 3000 – 5000 семена. Те са много дребни, с овална форма, кафяв цвят и са грапави. Едно съцветие формира около 100 хил. семена, а в 1 грам се съдържат 9 – 15 хил. семена. Семената са високомаслени и не съдържат никотин.
Биологични изисквания
Изисквания към светлината. Тютюнът е светлолюбиво растение, което се развива успешно при сравнително по-къс ден. Силното слънчево греене и продължителното засушаване способстват за ксерофитен характер на ориенталския тип, което е неблагоприятно.
Изисквания към топлината. Отнася се към топлолюбивите растения, с биологичен минимум 10 – 12 °С. Биологичният оптимум е 25 – 28 °С, а биологичният максимум – 35 °С. Растенията загиват при -1, -2 °С. Средната температурна сума за тютюните в България след разсаждането му е 2000 – 2800 °С, която се набавя за около 120 – 130 дни.
Изисквания към влагата. Ориенталските тютюни са до голяма степен ксерофитни, но имат завишени изисквания по време на цъфтежа. Американските тютюни са влаголюбиви, поради което в България се отглеждат най-често при поливни условия.
Изисквания към почвата и терена. Почвата играе важна роля за качеството на ориенталските тютюни – те изискват леки и пропускливи почви, развити върху варовик. Благоприятната роля на варовика върху качеството се дължи на подходящите водно-физични свойства на почвата, а не на съдържанието на калций. Ето защо, типични „тютюневи“ се наричат почвите по „яките“ на Родопите. Американските тютюни изискват богати почви, които да формират по-големия добив.
Систематика и класификация
Тютюнът принадлежи към сем. Solanaceae (Картофови), род Nicotiana.
Обикновеният тютюн Nicotiana tabacum е получен от естествената хибридизация между видовете Nicotiana tomentosoformis и Nicotiana silvestris. Той е основният тютюн в света. Поради сложния си хибриден произход обикновеният тютюн се характеризира с голямо разнообразие на форми.
Според ботаническата класификация на Данерт всички форми се отнасят към 10 разновидности: lingua, macrophyla, alipes, serotina, attenuata, sagitata, pallesscens, undulata, tabacum, havanensis.
За практически нужди се използват различни технически класификации:
В зависимост от характера на продукцията тютюните се делят на 4 групи: (1) тъмнолистни сортове – за лули, пури, за дъвчене и смъркане; и три групи за папироси (2) американски тютюни: (3) полуориенталски тютюни; (4) ориенталски тютюни.
В зависимост от начина на сушене се делят на 4 групи: (1) сушени на слънце (sun-curing); (2) сушени на въздух (air-curing); (3) сушени на огън (fire-curing) и (4) сушени огнево-тръбно (flue-curing).
Според едрината на листата тютюните се делят на две групи: (1) едролистни – с дължина на петурите от средния пояс на растението над 30 см; (2) дребнолистни – с дължина на петурите под 30 см.
Според цвета на изсушените листа тютюните се делят на две групи: (1) светли – сушените на слънце и огнево-тръбно и (2) тъмни – сушените с въздух и на пряк огън.
В България е възприета друга класификация с практическа насоченост за райониране. Според нея тютюните се разпределят в две основни групи:
Ориенталски тютюн (ssp. orientalis), който според едрината на листата се дели на два типа:
дребнолистен (басма) – сортотип „басма“, изискващ умерени температури и умерени валежи;
среднолистен (башибали) – сортотипове „енидже“, „подобрен кабакулак“ и „голодържец“, изискващи умерени температури и умерени валежи.
Американски тютюн (ssp. americanis), който според екологичните условия на формиране и отглеждане се дели на два типа:
тропически – няма условия за отглеждане в България, изискващ високи температури и обилни валежи;
на умерения пояс – в България следва да се отглежда при поливни условия, изискващ умерени температури и обилни валежи.
Качество на тютюневите листа
Тютюнът е сложен по химически състав продукт, при който вкусово-пушателните качества зависят в голяма степен от противоречиво съчетание на отделните вещества.
Шмук дава следната класификация на отделните химически съставки:
Група А – вещества, влияещи благоприятно върху качеството: никотин, етерични масла, смолист спирт, някои смоли, разтворими въглехидрати и парафин;
Група Б – вещества, влияещи негативно върху качеството: азотни вещества (без никотин), белтъчини, амоняк, свободни основи и органични киселини, метилов алкохол, общото количество на пепелта.
Съдържанието на общ азот е 1,77 – 2,60 %, като варира от 1,19 до 3,66 %. Азотните вещества са две групи: разтворими (алкалоиди, аминокиселини, амиди, амини, амоняк, нуклеинови киселини) и неразтворими (белтъчини). От първата група с голямо положително значение са алкалоидите, особено никотинът, а втората група има отрицателно значение за качеството.
Белтъчините варират от 5 до 6,5 % и се счита, че съдържание по-високо от 6 % е недопустимо. Азотното торене увеличава съдържанието на азотни вещества, както на необходими, така и на нежеланите. С цел съхраняване на относително добро качество, обаче, се препоръчва торенето с азот да става с умерени норми.
Съдържанието на никотин се движи в широки граници – от 0,5 до 14 %, а в тютюните, произвеждани в България – от 0,4 до 1,5 %. Това е най-доброто съдържание за производство на папироси. Освен никотин, тютюневите листа съдържат и други алкалоиди – норникотин, анабазин, миозинин, оксикотин и др. Особено място заема норникотинът, който се счита за 10-кратно по-малко вреден от никотина, макар да задоволява по подобен начин пушателните нужди.
Въглехидратите в тютюневия лист се движат също в широки граници – в нашите тютюни от 25 до 45 %. Те в много голяма степен определят вкусово-пушателните качества на продукта. Положително значение имат монозахаридите (пентози и хексози), докато полизахаридите (скорбяла, целулоза, хемицелулоза) са неразтворими и влияят негативно върху качеството.
Болести и неприятели по тютюна
Микроскопска снимка на тютюнев трипс
Тютюнев трипс (Thrips tabaci). Това е дребно насекомо от род Thrips, което освен по тютюневите растения паразитира и при редица зеленчукови култури и декоративни цветя. Вредят възрастното насекомо и ларвите, които се хранят като смучат сок от растенията. Най-често се концентрират около нерватурата на листа. В резултат на механичната повреда на листа тъканта побелява и загива. Тази повреда е известна с названието „бяла жила по тютюна“. При висока плътност трипса уврежда всички листа и резултата е понижаване на технологичните им качества. Стават трошливи и са с намалено съдържание на никотин и етерични масла. Тютюневия трипс нанася и косвени щети свързани с вероятността от пренасяне на вируса на пръстеновидната некроза (доматена бронзовост).[11]
Пръстеновидна некроза (доматена бронзовост) по тютюна. Това е заболяване, което има голямо икономическо значение при отглеждането на тютюна. Симптомите на болестта варират значително и зависят от типа тютюн, развитието на растенията, микроклимата и други фактори. Местната реакция се характеризира с поява на некротични пръстени, петна, чертички, дъгички и други прошарвания по долните листа на растението. Системната реакция се проявява по връхните листа, които са в период на растеж. Тяхната повърхност се покрива с некротични пръстенчета и други прошарвания като в резултат се забавя развитието им и се явява характерно нагърчване. Понякога заболяват само листата, разположени от едната страна на растенията до върха. Тогава самият връх се изкривява на една страна.[12]
Сечене на разсада и кореново гниене. Това е болест по младите растения, когато се отглеждат като разсад. Причиннява се от около четиридесет вида почвени гъби. В България това са най-често видовете Pythium debaryanum и Rhizoctonia solani. Заболяването се проявява в четири форми според степента на израстване на тютюна. При първата се нападат младите кълнове. Повредата започва с появата на черваникавокафяво петно по кълна, което води до загиването му. Втората е типичната форма. Развива се след като младото растение се покаже над почвената повърхност. В основата на младото стъбло се появява мокро петно, което скоро обхваща стъблото подобно на пръстен. Засегнатата част добива кафяв цвят, изтънява и стъблото се прищипва. Скоро след това пада като посечено. Тази проява е причина за това заболяването да се нарича сечене. В третата форма са петна при по-изостанал и по-блед разсад. Стъблата изгниват, но поради способността на тютюневите растения да се запазват свежи при висока атмосферна влажност, те завяхват значително по-късно. Четвъртата форма е характерна за израсналия вече разсад, когато вътрешната част на стъблата е станала по-твърда или вдървесинена и гъбата може да разруши само външния слой от нежни клетки[13].
Див огън. Една от най-опасните бактерийни болести по тютюна. Причинява се от Pseudomonas syringae pv. tabaci. Характерна е за всички фази от развитието на тютюна. Най-характерният признак на болестта е появата по листата на кръгли, жълто-зелени петна. Впоследствие в центъра им се образува некротична точица, която нараства и изпълва петното, като се огражда с хлоротичен ореол, рязко разграничаващ се от здравата тъкан. При благоприятни за развитие условия болестта се разпростира чак до връхните листа и дори по семенните кутийки. При силно нападение на долните листа по върховете на младите растения често се наблюдават деформации и хлороза[14].
Краставична мозайка
Челнилка
Сипаница
Мана
Кафяви листни петна (алтернариоза)
Тютюнева бълха и листни въшки. Освен по тютюна тютюневата бълха Epitrix hirtipenis е вредител и по зеленчукови култури и плевелна растителност. Първоначално бръмбарите се хранят с плевелната растителност, а по-късно се прехвърлят към тютюневия разсад. Ларвите повреждат разсада, като правят нагризвания по кореновата система и стъблото. След разсаждането повредения разсад загива. Бръмбарите от новото поколение вредят по тютюна на полето като нагризват листата на растенията под формата на малки отвори. Повредените растения силно изостават в развитието си, а повредените листа са с ниско качество. Тютюневата бълха бързо се приспособява към условията на средата и бързо развива устойчивост към използваните инсектициди. Бръмбарите са преносители на вирусни болести, което допълнително увеличава тяхната вредоносност. Най-опасна при тютюна е прасковената листна въшка Myzus persicae. Тя е мигриращ вид с основен гостоприемник прасковата и междинни – тютюна, картофите, доматите, пипера, краставиците. Освен, че нападат листата на тютюна въшките смучат растителен сок и отделят „медена роса“. Преносители са и на вирусни болести като краставично мозаечния вирус (CMV) и на сипаницата – картофения ипсилон вирус (PVY).
Вижте също
Отглеждане на тютюн
Технически култури
Източници
tobacco: Major Uses – Kids Encyclopedia | Children's Homework Help | Kids Online Dictionary | Britannica. // Student.britannica.com. Посетен на 3 октомври 2013.
Robert N. Proctor The history of the discovery of the cigarette-lung cancer link: evidentiary traditions, corporate denial, global toll, Tobacco Control, Tobacco Control 2012;21:87e91. doi:10.1136/tobaccocontrol-2011-050338
Human monoamine oxidase is inhibi... [Biochem Biophys Res Commun. 2005] – PubMed – NCBI. // Ncbi.nlm.nih.gov, 25 март 2013. Посетен на 3 октомври 2013.
Saner L. Gilman and Zhou Xun, „Introduction“ in Smoke; p. 26
Who Fact Sheet: Tobacco. // Who.int, 26 юли 2013. Посетен на 3 октомври 2013.
WHO Report on the global tobacco epidemic, 2008 (foreword and summary). World Health Organization, 2008. с. 8. Tobacco is the single most preventable cause of death in the world today.
Tobacco Facts – Why is Tobacco So Addictive?. // Tobaccofacts.org. Посетен на 18 септември 2008.
Philip Morris Information Sheet. // Stanford.edu. Архивиран от оригинала на 5 април 2008. Посетен на 18 септември 2008.
Robert N. Proctor The history of the discovery of the cigarette-lung cancer link: evidentiary traditions, corporate denial, global toll, Tobacco Control, Tobacco Control 2012;21:87e91. doi:10.1136/tobaccocontrol-2011-050338
Тютюн, Агробиостим
Тютюнев трипс
Тютюнев трипс и пръстеновидна некроза
Сечене на разсад
Див огън по тютюна
Категории: ТютюнТехнически културиПсихоактивни веществаСтимуланти
Навигация
Не сте влезли в системата
Беседа
Приноси
Създаване на сметка
Влизане
СтатияБеседа
ПрегледРедактиранеРедактиране на кодаИсторияТърсене
Търсене в Уикипедия
Начална страница
Случайна статия
За Уикипедия
Блог на общността
Страница за контакт
Направете дарение
Участвайте
Защо?
Помощ
Изпробване
Последни промени
Нова статия
GitHub
Общувайте
Общи разговори
Обсъждани статии
Фейсбук група
Дискорд
IRC
Инструменти
Какво сочи насам
Свързани промени
Качване на файл
Специални страници
Постоянна препратка
Информация за страницата
Цитиране на статията
Обект в Уикиданни
Подстраници
Отпечатване/изнасяне
Създаване на книга
Изтегляне като PDF
Версия за печат
В други проекти
Общомедия
На други езици
অসমীয়া
Deutsch
English
Español
हिन्दी
Русский
Türkçe
اردو
中文
Още 104
Редактиране
Последната промяна на страницата е извършена на 5 октомври 2020 г. в 19:50 ч.
Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване.
ПоверителностЗа контакт с УикипедияПредупреждениеМобилен изгледЗа разработчициСтатистикаИзползване на „бисквитки“
кликКатегория:Психоактивни вещества
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигациятаНаправо към търсенето
Тази страница е категория.
За да попадне някоя страница в тази категория, отворете статията и щракнете на „редактиране“ или я създайте, ако все още не съществува, и в края на текста добавете [[Категория:Психоактивни вещества]]. Не създавайте категория само за 1 страница!
Стандартни шаблони за статиите в тази категория:
Дърво на категорията • Общомедия Психоактивни вещества в Общомедия • За повече информация вижте Психоактивно вещество.
Подкатегории
Показани са 12 от общо 12 подкатегории на тази категория.
А
Антидепресанти‎ (8 С)
Б
Бензодиазепини‎ (1 К, 3 С)
Д
Делирианти‎ (7 С)
Депресанти‎ (3 К, 4 С)
Е
Ентактогени‎ (2 С)
К
Канабис‎ (11 С)
П
Починали от свръхдоза‎ (43 С)
Психоаналептици‎ (2 К, 1 С)
Психофармакология‎ (2 К, 2 С)
С
Стимуланти‎ (1 К, 10 С)
Ф
Фенетиламини‎ (2 К, 5 С)
Х
Халюциногени‎ (1 К, 10 С)
Страници в категория „Психоактивни вещества“
Показани са 41 от общо 41 страници в тази категория.
!
Наркотично вещество
M
MDA
MDMA
А
Амфетамин
Антипсихотик
Аяуаска
В
Въглероден дисулфид
Г
Гамахидроксибутират
Д
Декстроамфетамин
Делириант
Диазотен оксид
Дизайнерска дрога
ДМТ
Е
Ентеоген
Етанол
И
Инхалант
К
Кодеин
Кокаин
Л
ЛСД
М
Марихуана
Медицински канабис
Мескалин
Метамфетамин
Моноаминооксидазен инхибитор
Морфин
О
Оксикодон
Опиум
П
Пейот
Попърс
Псилоцибин
С
Салвия дивинорум
Синтетичен канабис
Сънотворно лекарство
Т
Тютюн
У
Успокоително лекарство
Ф
Фентанил
Х
Халюциноген
Хашиш
Хероин
Хлороформ
Ч
Черна попадийка
Категории: Фармакологични веществаНервна системаНеврофизиологияНеврохимияПсихиатрично лечениеБиохимични вещества
Навигация
Не сте влезли в системата
Беседа
Приноси
Създаване на сметка
Влизане
КатегорияБеседа
ПрегледРедактиранеРедактиране на кодаИсторияТърсене
Търсене в Уикипедия
Начална страница
Случайна статия
За Уикипедия
Блог на общността
Страница за контакт
Направете дарение
Участвайте
Защо?
Помощ
Изпробване
Последни промени
Нова статия
GitHub
Общувайте
Общи разговори
Обсъждани статии
Фейсбук група
Дискорд
IRC
Инструменти
Какво сочи насам
Свързани промени
Качване на файл
Специални страници
Постоянна препратка
Информация за страницата
Обект в Уикиданни
Отпечатване/изнасяне
Създаване на книга
Изтегляне като PDF
Версия за печат
В други проекти
Общомедия
На други езици
العربية
Deutsch
English
Español
हिन्दी
Русский
Türkçe
اردو
中文
Още 55
Редактиране
Последната промяна на страницата е извършена на 7 октомври 2015 г. в 20:12 ч.
Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване.
още един клик - това е любимият наркотик на непушача ала наркоман Адолф Хитлер
Кокаинът (бензоилметилекгонин) е кристален тропанов алкалоид, получаван от листата на растението кока. Той е стимулант на централната нервна система и е аноректик (потиска апетита), създавайки еуфорично усещане на щастие и повишена енергия. Въпреки че заради тези си свойства кокаинът най-често се използва за развлечение, той е също местно анестезиращо средство, използвано в очната хирургия и хирургията на носа и гърлото. Пристрастяването към кокаина е лесно и трайно и от всички познати наркотици причинява най-силно желание за повтаряне на дозата.[1] Почти по целия свят притежаването, отглеждането и разпространението му са незаконни за немедицински и неразрешени специално от правителствата цели. Името му идва от името на растението „кока“ с наставката за алкалоид „-ин“.
Съдържание
1 История
2 През погледа на медицината
3 Ефекти и признаци на употреба
3.1 Физиологични ефекти
3.2 Психични ефекти
4 Последици при продължителна употреба
4.1 Физиологични последици
4.2 Психични последици
4.3 Социални последици
5 Зависимост
6 Абстиненция
7 Предозиране
8 Източници
История
Пастилите за гърло на Алънбъри с ментол и кокаин.
Възбуждащите качества на коката са познати на древните жители на Перу и други доколумбови южноамерикански народи. В съвременните западни държави кокаинът е черта на контракултурата за повече от столетие. Списъкът от известни интелектуалци, творци и музиканти, които са използвали кокаин, е дълъг – от Артър Конан Дойл и Зигмунд Фройд до президента на САЩ – Юлисис Грант. В продължение на няколко десетилетия след първоначалното излизане на пазара на напитката „Кока-Кола“, в нея е имало незначителни количества кокаин.[2] Въпреки че от десетилетия кокаинът се смята за „вдигащо“ вещество, което се смърка, литературният герой Шерлок Холмс го приема чрез инжектиране, когато му е скучно, и с часове лежи на своя диван. Днес, въпреки че е незаконен в почти всички страни, кокаинът е все така популярен в обществото.
През погледа на медицината
Растението кока, Erythroxylum coca
Кокаинът представлява безцветни призматични кристали с температура на топене 98 °C. Той е много слабо разтворим във вода и добре разтворим в етанол. При хората кокаинът залива центъра за създаване на удоволствие в мозъка с невротрансмитера допамин, нормално свързан с приятни усещания като задоволяване на глада, жаждата или секса. При нормални обстоятелства невротрансмитерите от рода на допамина се отделят от активните мозъчни клетки, които след това ги абсорбират обратно. Кокаинът блокира този процес, като принуждава нервите да ги отделят неуморно, докато изразходват наличните припаси. Именно тази прекалена стимулация на центъра на удоволствието предизвиква кокаиновата интоксикация.
Кокаинът е продукт на продължителна обработка, в която сушените листа на коката се топят в керосинов разтвор, алкални основи, калиев перманганат и сярна киселина. Получената паста се смесва със солна киселина, за да се получат познатите бели кристалчета на кокаиновия хидрохлорид.
При смъркане кокаинът свива кръвоносните съдове в ноздрите и ограничава достигащото до кръвообращението количество. Кокаинът бързо се абсорбира и разгражда в черния дроб. Това е така, защото той повишава нивата на адреналина (той повишава кръвното налягане и сърдечния ритъм), ацетилхолина (който причинява мускулно треперене) и серотонин (който предизвиква усещане за удоволствие и спокойствие). При взаимодействие с алкохол в кръвта се образува кокаетилен. Това е вещество, много вредно за мозъка, което има пристрастяващо действие. Дехидратация, психози, конвулсии и психически срив са само част от страничните ефекти от кокаиновата интоксикация. Други такива са хиперактивност, илюзии, агресивност и халюцинации, включително „снежна слепота“. Когато наркотикът изчезне от обмяната на веществата, мозъкът остава затрупан с цяла група неприятни химикали от рода на мелатонин (невротрансмитер, потискащ отделянето на адреналин), които организмът произвежда, за да компенсира ефектите от самия кокаин. Физическите ефекти от кокаина могат да бъдат много тежки – увреждане на кръвоносните съдове, сърдечни проблеми, постоянна психоза, опасност от Паркинсонова болест.
Ефекти и признаци на употреба
Физиологични ефекти
Включват разширение на зениците, ускоряване на пулса, повишаване на кръвното налягане и на телесната температура, апетитът е намален. Съществува опасност от хипертонична криза, мозъчен кръвоизлив, ускорява епилептични гърчове, остра бъбречна недостатъчност.
Психични ефекти
Пушач на крак
Появяването и продължителността на ефектите от кокаина зависят от начина на употреба. Колкото е по-бърза абсорбцията на кокаина, толкова ефектът е по-интензивен и по-кратък. Ефектът при смъркане е със сравнително бавно начало и продължава 30 – 60 минути, докато при пушенето започва по-бързо и продължава 5 – 10 минути. При приемането на кокаин употребяващият се чувства еуфоричен, енергичен, разговорлив, контактен, в добро настроение. Той усеща повишена чувствителност към зрителни, звукови и тактилни дразнители. Временно се намалява нуждата от храна и сън. Голяма част от употребяващите намират, че наркотикът им помага да изпълняват по-бързо прости физически и интелектуални задачи.
Последици при продължителна употреба
Физиологични последици
При употребата на кокаин се наблюдават многобройни медицински усложнения. Някои от най-честите усложнения са:
нарушения в сърдечния ритъм, болки в сърдечната област и инфаркти;
респираторни проблеми като болки в гръдната област и затруднения в дишането;
неврологични проблеми като инсулти, припадъци и главоболие;
гастроинтестинални проблеми като стомашни болки и гадене.
Редовното смъркане може да доведе до загуба на обоняние, кървене от носа, затруднения в гълтането, възпаление на носната преграда с последваща перфорация.
Психични последици
Употребата на кокаин, при която се наблюдават многобройни взимания с увеличаващи се дози, води до състояние на повишаваща се раздразнителност, избухливост, подозрителност, безпокойство и параноя. Като последствие от това може да се развие пълната клинична картина на параноидна психоза (кокаинова психоза), при която индивидът губи връзка с действителността и получава слухови халюцинации. Наблюдава се склонност към насилие и агресия.
Социални последици
Появяват се конфликти в семейството, работата и с приятелите. Хроничната употреба води до загуба на големи количества пари, поради високата цена на кокаина. Често се достига до закононарушения и проблеми с полицията.
Зависимост
Кокаин на прах
Въпреки че няма физическа зависимост, не липсва психологическа такава. Употребяващите кокаин бързо губят възможността да контролират приемането му и се развива пристрастеност на психическа основа.
Абстиненция
Абстиненция настъпва след внезапно спиране при хронична употреба. Клиничните прояви настъпват от 1 до 5 дни след прекратяването на приема. Симптомите са сравнително дискретни, като се наблюдават нарушения в съня, раздразнителност, депресивни прояви и безразличие. Резките промени в нивата на ендорфина, причинени от кокаина, както и при други вещества, могат да доведат до етап на депресия.
Предозиране
Приемането на свръхдоза кокаин води до разширение на зениците, ускорение на пулса, повишаване на кръвното налягане, задръжка на урина, мускулни спазми, кожни обриви. Повишеното кръвно налягане при високи дози или при използването на крек може да доведе до мозъчен инсулт. Описани са стереотипни движения на устата и езика и конвулсии. В психичен план доминира налудността: субектът описва слухово „звънене“ и изпитва чувство, че под кожата му пълзят насекоми. Смърт може да настъпи от сърдечно-съдова и белодробна недостатъчност.
Източници
Логотип Общомедия В Общомедия има медийни файлове относно Кокаин
((en)) Recent developments in the abuse of cocaine: Cocaine as a reinforcer
((en)) snopes.com: Cocaine-Cola
Нормативен контрол
GND: 4128249-8 JSTOR: cocaine NARA: 10638032 NDL: 00575600
Категории: СтимулантиПсихоактивни веществаАлкалоидиИзобретения в Германия
Навигация
Не сте влезли в системата
Беседа
Приноси
Създаване на сметка
Влизане
СтатияБеседа
ПрегледРедактиранеРедактиране на кодаИсторияТърсене
Търсене в Уикипедия
Начална страница
Случайна статия
За Уикипедия
Блог на общността
Страница за контакт
Направете дарение
Участвайте
Защо?
Помощ
Изпробване
Последни промени
Нова статия
GitHub
Общувайте
Общи разговори
Обсъждани статии
Фейсбук група
Дискорд
IRC
Инструменти
Какво сочи насам
Свързани промени
Качване на файл
Специални страници
Постоянна препратка
Информация за страницата
Цитиране на статията
Обект в Уикиданни
Подстраници
Отпечатване/изнасяне
Създаване на книга
Изтегляне като PDF
Версия за печат
В други проекти
Общомедия
На други езици
Bosanski
Deutsch
English
हिन्दी
Հայերեն
Русский
Türkçe
اردو
中文
Още 82
Редактиране
Последната промяна на страницата е извършена на 14 ноември 2020 г. в 08:50 ч.
Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване
Да продължавам ли?
Защо не.
Аз съм любознателен идиот и психар.
С диагноза БАР.
Жълтата книжка и въобще лекарствата ми са за лечение за слабоумие.
Аз чета листовките.
Значи аз съм слабоумен идиот и просто кликвам на нещо си.
да речем случайно кликвам на това, щото ми викат психар.
Категория:Психоактивни вещества
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигациятаНаправо към търсенето
Тази страница е категория.
За да попадне някоя страница в тази категория, отворете статията и щракнете на „редактиране“ или я създайте, ако все още не съществува, и в края на текста добавете [[Категория:Психоактивни вещества]]. Не създавайте категория само за 1 страница!
Стандартни шаблони за статиите в тази категория:
Дърво на категорията • Общомедия Психоактивни вещества в Общомедия • За повече информация вижте Психоактивно вещество.
Подкатегории
Показани са 12 от общо 12 подкатегории на тази категория.
А
Антидепресанти‎ (8 С)
Б
Бензодиазепини‎ (1 К, 3 С)
Д
Делирианти‎ (7 С)
Депресанти‎ (3 К, 4 С)
Е
Ентактогени‎ (2 С)
К
Канабис‎ (11 С)
П
Починали от свръхдоза‎ (43 С)
Психоаналептици‎ (2 К, 1 С)
Психофармакология‎ (2 К, 2 С)
С
Стимуланти‎ (1 К, 10 С)
Ф
Фенетиламини‎ (2 К, 5 С)
Х
Халюциногени‎ (1 К, 10 С)
Страници в категория „Психоактивни вещества“
Показани са 41 от общо 41 страници в тази категория.
!
Наркотично вещество
M
MDA
MDMA
А
Амфетамин
Антипсихотик
Аяуаска
В
Въглероден дисулфид
Г
Гамахидроксибутират
Д
Декстроамфетамин
Делириант
Диазотен оксид
Дизайнерска дрога
ДМТ
Е
Ентеоген
Етанол
И
Инхалант
К
Кодеин
Кокаин
Л
ЛСД
М
Марихуана
Медицински канабис
Мескалин
Метамфетамин
Моноаминооксидазен инхибитор
Морфин
О
Оксикодон
Опиум
П
Пейот
Попърс
Псилоцибин
С
Салвия дивинорум
Синтетичен канабис
Сънотворно лекарство
Т
Тютюн
У
Успокоително лекарство
Ф
Фентанил
Х
Халюциноген
Хашиш
Хероин
Хлороформ
Ч
Черна попадийка
Категории: Фармакологични веществаНервна системаНеврофизиологияНеврохимияПсихиатрично лечениеБиохимични вещества
Навигация
Не сте влезли в системата
Беседа
Приноси
Създаване на сметка
Влизане
КатегорияБеседа
ПрегледРедактиранеРедактиране на кодаИсторияТърсене
Търсене в Уикипедия
Начална страница
Случайна статия
За Уикипедия
Блог на общността
Страница за контакт
Направете дарение
Участвайте
Защо?
Помощ
Изпробване
Последни промени
Нова статия
GitHub
Общувайте
Общи разговори
Обсъждани статии
Фейсбук група
Дискорд
IRC
Инструменти
Какво сочи насам
Свързани промени
Качване на файл
Специални страници
Постоянна препратка
Информация за страницата
Обект в Уикиданни
Отпечатване/изнасяне
Създаване на книга
Изтегляне като PDF
Версия за печат
В други проекти
Общомедия
На други езици
العربية
Deutsch
English
Español
हिन्दी
Русский
Türkçe
اردو
中文
Още 55
Редактиране
Последната промяна на страницата е извършена на 7 октомври 2015 г. в 20:12 ч.
Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване.
ПоверителностЗа контакт с УикипедияПредупреждениеМобилен изгледЗа разработчициСтатистикаИзползване на „бисквитки“
Ами сега накъде? Толкова възможности да науча тво-онова...
Черен блян (Hyoscyamus niger), наричано също бленика, черна попадийка и буника,[1] е тревисто едногодишно или двугодишно растение. Разпространено по буренливи места. Спада към семейство Картофови (Solanaceae). Съдържа отровни алкалоиди, като хиосциамин, скополамин, атропин. Хиосциаминът достига до 0,3%. Изсушаването на растенията не променя тяхната отровност. Древните гърци са вярвали, че този който яде от него може да види бъдещето. Използвано е било и като съставка в любовни отвари. Отвара от листата се използва за медицински цели.
Произлиза от Евразия, но в днешно време е разпространено из цял свят.[2]
Източници
Черен блян
Roberts, Margaret F., Wink, Michael. Alkaloids: biochemistry, ecology, and medicinal applications. Springer, 1998. ISBN 978-0-306-45465-3. с. 31 – 32. Посетен на 27 декември 2006.
Dahlia redoute.JPG
Тази статия за растение все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Категории: КартофовиДелириантиОтровни и силно действащи лечебни растенияПсихоактивни вещества
Ами аз не улучвам клавишите щото съм дегенерат - и нацелвам центъра.
Страници в категория „Отровни и силно действащи лечебни растения“
Показани са 64 от общо 64 страници в тази категория.
Отровни и силно действащи лечебни растения
А
Акация
Алиботушка боянка
Алое вера
Б
Беладона
Блатен аир
Блян
Боянка
Брей (растение)
Бучиниш
Бял имел
Бял росен
Бял трън
Бяла водна лилия
Обикновено бясно дърво
В
Вратига
Г
Горчивче
Гълъбови очички
Д
Дебрянка
Див пелин
Дива тиква
Дяволска уста
Е
Елвезиево кокиче
Есенен гороцвет
Ж
Жълта водна лилия
З
Зановец
Змийско мляко
Змиярник
К
Кокиче
Конски кестен
Кукуряк
Къклица
Л
Лавровишня
Лечебен ранилист
Люляк
М
Мак
Момина сълза
Мразовец
Мъжка папрат
Н
Напръстник
О
Обикновен бръшлян
Обикновен мразовец
Обикновен пелин
Обикновен тис
Обикновена вълча ябълка
Обикновена ралица
Обикновено блатно кокиче
Обикновено кокиче
Офика
Очанка
П
Подсунка
Полски мак
Пролетен гороцвет
Пълзящо лютиче
Р
Резене
Рицин
С
Самакитка
Секирче
Т
Татул
Тлъстига
Х
Хвойна
Ч
Черен оман
Черна попадийка
Чобанка (род)
Категории: Отровни растенияЛечебни растения
Навигация
Не сте влезли в системата
Беседа
Приноси
Създаване на сметка
Влизане
КатегорияБеседа
ПрегледРедактиранеРедактиране на кодаИсторияТърсене
Търсене в Уикипедия
Начална страница
Случайна статия
За Уикипедия
Блог на общността
Страница за контакт
Направете дарение
Участвайте
Защо?
Помощ
Изпробване
Последни промени
Нова статия
GitHub
Общувайте
Общи разговори
Обсъждани статии
Фейсбук група
Дискорд
IRC
Инструменти
Какво сочи насам
Свързани промени
Качване на файл
Специални страници
Постоянна препратка
Информация за страницата
Обект в Уикиданни
Отпечатване/изнасяне
Създаване на книга
Изтегляне като PDF
Версия за печат
Езици
Добавяне на препратки
Последната промяна на страницата е извършена на 7 октомври 2015 г. в 22:57 ч.
Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване.
Моите родители са пели на олигофренчето песен някаква за ален мак самотен нейде...
Харесвам картинките с макове, я да видя какво е това.
Щото съм дебил и баровец. И ме питат дали мога да преведа диплома на руски език понякога.
Като пиша нещо артистично в блога си, до който нямам достъп.
За да продават от там вълшебниците от Фейсбук с моя бллог макове и разни други растения, да речемв мак.
Две в едно.
Значи аз превеждам дрогирана - с насипваната ми в мое отсъствие долнокачествена дрога -- файлове за ОЕЦ Белене.
И ако стане раз-ДУМ-ка, виновнията е налице, ако е налице планетата все пак.
Спасибо, Россия, мерсаж България..
Форгет ми.
Мерси за доверието и за помощта, парите от шибаната ви обрана с 6 години пенсия, които години е забравила да впише юрисконсултката ще ми стигат за цигари.
Аз дрога не желая и не желаех в пъкъла на болките.
От които мъже от спецназда биха умрели за броени дни.
А те ми правят флашмобинг и копнеят да гледат театро как изхвърляма от прозореца едно и другао и псувам шибаняците - неми слагайте кръстчета продрусани сволочи.
Гледайте си саксиите.
Ами сега си трая и просто спамя...
А, да, мака...
Нали ми предлагаха морфий - Морфей... Бога на сънищата да уталожи болките...
В клубовете един пиеше с никнейм Фармер - ето му поле - полезни съвети.
Мак
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигациятаНаправо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мак.
Мак
Полски мак (P. rhoeas)
Полски мак (P. rhoeas)
Класификация
царство: Растения (Plantae)
отдел: Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг): Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг): Еудикоти (eudicots)
разред: Лютикоцветни (Ranunculales)
семейство: Макови (Papaveraceae)
подсемейство: Papaveroideae
род: Мак (Papaver)
Научно наименование
Уикивидове Papaver
Linnaeus, 1753 г.
Синоними
Roemeria Dennst., 1818 г.
Stylomecon Taylor, 1930 г.
Мак в Общомедия
[ редактиране ]
Papaver nudicaule
Сънотворен мак
Мак (Papaver) е род едногодишни, двугодишни и многогодишни растения от семейство Макови (Papaveraceae), състоящо се от около 100 вида, разпространени предимно в северното полукълбо, отровни в различна степен. Съдържат бял млечен сок, богат с алкалоиди. Цветовете най-често са оцветени в различния нюанси на червения цвят, като преобладава аленочервеният. По-рядко са оцветени в бяло и жълто. В България растат 8 вида. Най-разпространен като плевел е полският мак. Като култура се отглежда сънотворният мак (Papaver somniferum). Семената на повечето видове се използват като подправка в хлебопроизводството и в сладкарството. В южните райони на България в ограничени количества се отглежда българският сорт Пловдивски син 360.
Полезна информация за българския фермер
Дивият мак се среща в планините, а също така и в полетата. Цветовете имат най-различен цвят – червен, бял и лилав. След прецъфтяването образува макова главичка със семе, в която се съдържа отровно вещество. При сушене запазва отровното си действие. Чувствителни на отравяния са говедата, свинете, конете и овцете.
Други отровни за стопанските животни растения са лютиче, орлова папрат, лупина, синап, елда, млечка, рицин, къклица. (Източник: учебник по общо животновъдство за техникумите на Г. Кайтазов, И. Диваров, И. Ганчовски, стр. 33)
Видове
A mohn inside.jpg
Papaver alboroseum
Papaver alpinum
Papaver argemone
Papaver atlanticum
Papaver bracteatum
Papaver californicum
Papaver chakassicum, Хакаски мак
Papaver croceum
Papaver dahlianum
Papaver decaisnei
Papaver degenii, Пирински мак
Papaver dubium
Papaver glaucum
Papaver gorgoneum
Papaver gorodkovii
Papaver gracile
Papaver hybridum
Papaver kluanense
Papaver lapponicum
Papaver macounii
Papaver mcconnellii
Papaver nudicaule, Исландски мак
Papaver orientale, Ориенталски мак
Papaver pilosum
Papaver pseudo-orientale, Псевдоориенталски мак
Papaver pygmaeum, Пигмейски мак
Papaver radicatum
Papaver rhoeas, Полски мак
Papaver rupifragum, Испански мак
Papaver sendtneri, Бял алпийски мак
Papaver somniferum, Сънотворен мак
Papaver umbonatum
Papaver walpolei
[Скриване]пбр
Подправки, ядки, овкусители и хранителни добавки
Зелени подправки
Ароматна лимнофила · Болдо · Босилек · Виетнамски кориандър · Градински чай · Дафинов лист (Лавър) · Девесил · Джоджен · Див керевиз · Женско биле · Индрише · Исоп · Калоферче · Киселец · Копър · Кориандър · Кресон · Къри · Лавандула · Лазаркиня миризлива · Латинка · Лимонова трева · Магданоз · Майорана · Маточина · Мащерка · Мексикански кориандър · Обикновен здравец · Пелин · Перила · Пореч · Резене · Риган · Розмарин · Самардала · Седефче · Сибирски лук · Стевия · Сърцелистна хутуйния · Тарос · Тулси · Хеноподий · Целина · Чубрица · Щир
Подправки
Ажгон · Американски лавър · Анасон · Асафетида · Африкански пипер · Бахар · Блатен аир · Бял пипер · Бял синап · Ванилия · Галангал · Джинджифил · Женско биле · Звездовиден анасон · Зедоар · Зелен пипер · Индийско орехче · Какао · Канела · Карамфил · Кардамон · Касия · Ким · Кимион · Копър · Кориандър · Кубеба · Куркума · Люта чушка · Манго · Махалебка · Мелегета пипер · Пащърнак · Посевна челебитка · Розов пипер · Сарсапарила · Сечуански пипер · Сминдух · Сумак (Шмак) · Сусам · Тамаринд · Уасаби · Хвойна · Хрян · Целина · Червен пипер · Черен кардамон · Черен кимион · Черен пипер · Черен синап · Чесън · Шафран · Шафранка
Смеси от подправки
(спайс микс)
Вегета (хърватска смес) · Гюлбул (българска смес) · Къри (южноазиатска смес) · Фин ерб (френска смес) · Хмели-сунели (грузинска смес) · Шарена сол (българска смес)
Семена, ядки и плодове,
ползвани като подправки
Арония (плод) · Бадем (ядки) · Глог (глогинки, семена) · Кайсия (ядки от костилка) · Каперси (плод) · Кафе (семена) · Кашу (ядки) · Киви (плод) · Кокосов орех (копра, стърготини) · Лешник (ядки) · Лимон (плод, кора от плода) · Манго (плод) · Мак (семена) · Маслина (плод) · Нар (семена) · Орех (ядки) · Синап (семена) · Сладък кестен (плод) · Слънчоглед (семена) · Сусам (семена, масло) · Тиква (семена) · Фъстък (ядки) · Чимен (семена от сминдух) · Шам фъстък (ядки) · Шипка (семена)
Химически вещества,
ползвани като овкусители,
ароматизатри, набухватели,
консерванти и оцветители
Амонячна сода (сладкарска сода) · Бакпулвер (набухвател) · Ванилия (есенция) · Готварска сол · Емулгатори: E100-E199 (оцветители) · E200-E299 (консерванти) · E300-E399 (антиоксиданти) · E400-E499 (стабилизатори и сгъстители) · Захар · Лимонена киселина · Mононатриев глутамат · Нишесте · Сода бикарбонат (хлебна сода) ·
Течни овкусители
и мазнини (масла)
Горчица (овкусител от синап) · Доматен сок · Доматен сос · Зехтин (растително масло) · Кетчуп · Кисело мляко (овкусител от млечнокисела ферментация) · Лимонов сок · Майонеза · Маргарин · Мас (животинска мазнина) · Масло (млечна мазнина) · Олио (растително масло) · Оцет (оцетна киселина) · Соев сос · Сос Табаско · Сос Уорчестър · Шарлан (нерафинирано слънчогледово олио)
Други продукти
ползвани като овкусители
и кулинарни добавки
Какао на прах (шоколад) · Мая (Хлебна мая-дрожди) · Нишесте (скорбяла)
Dahlia redoute.JPG
Тази статия за растение все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Категории: МаковиЗащитени лечебни растенияОтровни и силно действащи лечебни растенияПодправкиЦветя
Навигация
Не сте влезли в системата
Беседа
Приноси
Създаване на сметка
Влизане
СтатияБеседа
ПрегледРедактиранеРедактиране на кодаИсторияТърсене
Търсене в Уикипедия
Начална страница
Случайна статия
За Уикипедия
Блог на общността
Страница за контакт
Направете дарение
Участвайте
Защо?
Помощ
Изпробване
Последни промени
Нова статия
GitHub
Общувайте
Общи разговори
Обсъждани статии
Фейсбук група
Дискорд
IRC
Инструменти
Какво сочи насам
Свързани промени
Качване на файл
Специални страници
Постоянна препратка
Информация за страницата
Цитиране на статията
Обект в Уикиданни
Подстраници
Отпечатване/изнасяне
Създаване на книга
Изтегляне като PDF
Версия за печат
В други проекти
Общомедия
Уикивидове
На други езици
العربية
Deutsch
English
Español
Français
Português
Русский
Türkçe
中文
Още 52
Редактиране
Последната промяна на страницата е извършена на 11 май 2020 г. в 15:02 ч.
Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване.
Мак (Papaver) — рід рослин з родини макових (papaveraceae) з великими червоними, рожевими (рідше жовтими або білими) квітками.
Рід об'єднує понад 100 видів рослин, з яких найпоширенішими є мак дикий (Papaver rhoeas) та мак городній, або снотворний (Papaver somniferum).
Зміст
Ботанічний опис
R10 kamera 115be.jpg
A mohn inside.jpg
Однорічні, дворічні та багаторічні трави, зазвичай з розвиненим стеблом, рідше безстеблі. Рослини виділяють молочний сік, білий, жовтий або помаранчевий.
Листя зазвичай один раз-або двічі-тричі-перисторозсічені, голі або частіше волосисто-щетинисті.
Квітки великі, поодинокі, як правило, червоного кольору (рідше зустрічаються білі або жовті), на довгих квітконосах або (у безстеблих видів) квітконіжках, без приквітків, у деяких видів — у волотистому суцвітті.
Тичинок зазвичай багато, вони тонкі або вгорі булавоподібні з розширеними нитками; пиляки від округлих до лінійних. Зав'язь з 3-22 плодолистками, найчастіше 4-10. Квітки запилюються комахами, у деяких видів можливе самозапилення.
Плід — коробочка, коротко-циліндричний, булавоподібний, довгастий, обернено-яйцеподібний або кулястий; зверху прикритий пірамідальним, опуклим або плоским диском. Відкривання коробочки відбувається порами, безпосередньо під диском.
Насіння дрібне, ніздрювато-сітчасте, без придатка. Дозрілі насінини викидаються на велику відстань в результаті розтріскування коробочки. Також вони можуть висипатися на вітрі з отворів коробочки, як сіль з сільнички.
Класифікація
Рід містить понад 100 видів, поширених у Євразії та Африці, ті види, що позначені зірочкою (*), поширені в Україні:
Макове поле в с. Антонівка
Мак. Автор Максим Стоялов.jpg
Види
Papaver acrochaetum
Papaver aculeatum
Papaver alboroseum
Papaver albiflorum — Мак білоцвітий*
Papaver alpinum
Papaver amurense
Papaver apokrinomenon
Papaver apulum
Papaver arachnoideum
Papaver arenarium
Papaver argemone — Мак пісковий
Papaver armeniacum
Papaver atlanticum
Papaver aurantiacum
Papaver belangeri
Papaver berberica
Papaver bipinnatum
Papaver bracteatum
Papaver burseri
Papaver californicum
Papaver clavatum
Papaver commutatum
Papaver croceum
Papaver curviscapum
Papaver cylindricum
Papaver dahlianum
Papaver decaisnei
Papaver degenii
Papaver dubium — Мак сумнівний*
Papaver fugax
Papaver giganteum
Papaver glaucum
Papaver gorgoneum
Papaver gorodkovii
Papaver gracile
Papaver guerlekense
Papaver hybridum — Мак гібридний
Papaver kluanense
Papaver lacerum
Papaver laevigatum — Мак гладенький*
Papaver lapponicum — Мак лапландський
Papaver lasiothrix
Papaver lateritium
Papaver macounii
Papaver maeoticum — Мак приазовський*
Papaver mcconnellii
Papaver miyabeanum
Papaver nothum — Мак незаконний*
Papaver nudicaule — Мак голостебловий
Papaver orientale — Мак східний*
Papaver paucifoliatum
Papaver persicum
Papaver pilosum :
Papaver polychaetum
Papaver postii
Papaver pseudo-orientale
Papaver purpureamarginatum
Papaver pygmaeum
Papaver radicatum — Мак полярний
Papaver rhoeas — Мак дикий*
Papaver rhopalothece
Papaver rupifragum
Papaver sendtneri
Papaver setigerum
Papaver somniferum — Мак городній, або снотворний*
Papaver spicatum
Papaver strictum
Papaver strigosum — Мак щетинистий*
Papaver stylatum
Papaver syriacum (syn. Papaver umbonatum)
Papaver tenuifolium
Papaver triniifolium
Papaver tumidulum — Мак пухленький*
Papaver umbonatum
Papaver walpolei
Практичне використання
У харчуванні
Бублик з маком
Насіння маку використовували в їжу ще первісні люди. Археологи знаходять його під час розкопок неолітичних поселень в Швейцарії, біля Савої і Мілану в Італії. Як сільськогосподарську культуру мак вирощували у Вавилоні, Сирії, давній Греції і Риму, Єгипті. Арабські купці торгували маком в VII—VIII ст в Індії та Китаї.
В Україні культивують лише різновид маку городнього — олійний мак з метою отримання насіння й олії для потреб харчової промисловості. Олійний мак цінний своїм насінням, в якому міститься 50 % високоякісної харчової олії і до 25 білкових речовин.
Олію добувають гарячим пресуванням. Вона має світло-жовтий колір, приємний смак і запах, добре засвоюється. Вважається однією з кращих серед рослинних олій.[1] Олія, одержана холодним пресуванням, довго не гіркне. Її застосовують у харчовій і кондитерській промисловості.
У медицині
Мак розводять для отримання опію, на основі якого виробляють 60 % снодійних препаратів. З опію виробляють морфій, кодеїн, папаверин, наркотин. Усі алкалоїди опію отруйні, а найсильнішим вважається тебаїн, що дією схожий на стрихнін.
На Сході Азії поширене куріння опію. Курять його маленькими довгими люльками з металевим чубуком. При курінн
| |
|
Тема
|
мета език поздрав
[re: funy77]
|
|
| Автор |
funy77 (антифашист) |
| Публикувано | 26.12.20 15:12 |
|
|
Мен ме няма никъде 20 години.
И ми е адски гот да не общувам с глобални дебили.
Но със снимката в черното портофелче с дипломите и документите Фатално сбъркахте. Дадо Мрлаз да ви е на помощ.
Далеч от нас своЛочи.БАСТА!
Хорошо, что у меня нет родинУ.
Чудесно е, че нямам Отечество.
Презирам ви.
вояджър
| |
|
Тема
|
мета език поправки
[re: funy77]
|
|
| Автор |
funy77 (антифашист) |
| Публикувано | 26.12.20 15:16 |
|
|
Мерси за доверието и за помощта, парите от шибаната ви обрана с 6 години пенсия, които години е забравила да впише юрисконсултката ще ми стигат за цигари.
Аз дрога не желая и не желаех в пъкъла на болките.
От които мъже от спецна3а биха умрели за броени дни.Иле беха се застреляли.
Аз мълчах.
И мви четях.
Не вярвах, че може да има толкова необазовани и дебилни хора.
Имало.
Глобално.
Дрогата преформатира мозъка.
А те ми правят флашмобинг и копнеят да гледат театро как изхвърлям от прозореца едно и другао и псувам шибаняците - не ми слагайте кръстчета продрусани сволочи.
Гледайте си саксиите.
Ами сега си трая и просто спамя...
А, да, мака...
Нали ми предлагаха морфий - Морфей... Бога на сънищата да уталожи болките...
В клубовете един пишеше и пише сигурно с никнейм Фармер - ето на потребители с преведени на други езици никчета полезни съвети.
Мак
ариведерчи ромале. Засега.
вояджър
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
| 
|
|
