Ама ти не пита ли какво ти вливат? Аз много бих искала да зная коя терапия прилагат и защо точно нея. Към днешна дата има няколко, които се използват по света, като всяка си върви с добрите страни и рисковете. Би ли погледнала в епикризите, моля? Или да се сетиш кои дни/колко често са ти вливали?

Също ми се иска да те питам - къде прави вливанията? Кой ти назначи терапията и евентуално на същото място ли бяха вливанията? Имало ли е момент, в който да няма достатъчно лекарства и известяват ли те навреме, за да си набавиш сама? Колко цикъла на вливания бяха в твоя курс на лечение и след това правихте ли лъчетерапия?

Много въпроси, моля да ме извиниш, но знаеш как е пред неизвестното :)

Лечебните схеми са добре стандартизирани в целия свят, вкл. и у нас. Имунофенотипирането има по-скоро диагностична и прогностична стойност, отколкото да дава насоки за лечението. Прецизност в диагнозата. Методът всъщност открива от какви точно лимфоцити е съставен конкретният лимфом, като идентифицира определени рецептори по повърхността на клетките. Класически диагнозата се поставя хистологично - гледа се проба под микроскоп, което е доста "по-грубо", но пък върши работа, ако се гледа от опитен патолог (много дефицитна птица напоследък). Имунофенотипирането отвя субективния фактор и не е зле да се прави при всички пациенти.

MD, сърдечно благодаря за отговора. На нас двама патолози ни потвърдиха диагнозата, но разбира се сме дали стъкълцата и парафиновите проби и за имунофенотипизиране (в Онкологията в Дървеница) преди да определят схемата на лечение.

Един от хематолозите, с който разговаряхме спомена MOPP и АBVD (по 3 серии всяко) като вариант за лечение и малко се притесних, защото от публикации в американски и британски страници оставам с впечатление, че MOPP вече отдавна не се използва, предвид по-високия процент от последващи неприятни странични реакции, които вече са добре познати, до които ABVD не води. Интересно ми беше, ако тази схема се препоръчва предвид наличност в дадена клиника, а не непременно защото превъзхожда друга, дали се дава информация и възможност за избор пациента сам да си набави необходимото за по-добрите лекарства.

И един последен въпрос, ако не прекалявам. Има нова частна хематологична лаборатория при 5 МБАЛ в София. Чували ли сте за нея, има ли вече отзиви и евентуално къде може да се научи повече?

Още веднъж благодаря за голямото сърце, с което отговаряте. Надеждата и вярата са половината от победата в нашите битки!

Здравей,4ere6ka!Много се радвам,че си успяла да се справиш с болестта и всичко при теб е наред.Искам да те попитам в кой стадий беше и къде бяха подутите лимфни възли.Колко курса на химио и лъчетерапия ти назначиха?След колко процедури започнаха да спадат лимфните възли?По колко и през колко дни бяха самите вливания?Какъв тип беше лимфома,при мен е слеронодуларна форма.
Днес бях при личната ми лекарка да ми даде направление за хоспитализация и нейната реакция беше ужасна,толкова млада,ами сега,дано да имаш късмет...Чувствах се като обречена
Въпросите са много,но съм страшно объркана и притеснена.Благодаря предварително.

Това,което не ни убива,ни прави по-силни<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от venessia на 01.04.08 23:22.</EM></FONT></P>

Редактирано от venessia на 01.04.08 23:48.

Незнам как се казват лекарствата, минах 3 курса ABVD и сега карам втори BIOCOPP. За гаденето си купувам Зофран, а от една седмица пия и Натулан, който пък изобщо не се продава в България, въпреки че, ми е предписан като част от самата химиотерапиял. Всъщност мога да кажа, че определенно здравната каса има проблем с лекарствата и то сериозен.

Мечка, каде ще се провежда лечението ти? Това сам да си избириш лекарствата или схемите е абсурдно. Самите химиотерапевтици не се закупуват от пациентиети и немисля, че има вероятност да свършат. Аз се лекувам в СБАЛДОХЗ София. Лечението се определя от специалистите като се взима предвид стадия, дали си А или Б - това е много важно. Лично на мен повръщането ми е най-големия проблем, всъщност май единствения, но това е необратимо. Преди вливките ми бият Зофран и след това в къщи взимам два пъти по половинка, но с времето - вече 5-6 месеца се лекувам, си изградих някакъв имунитет и сега ми действа по-слабо. Самото хапче също така натоварва бъбреците и черния дроб затова не е препоръчителна честата употреба.

Венесия, колкото до личната ти лекарка жената явно нищо не разбира, ако се съди по реакцията й. Аз съм на 18г. и въобще не се притеснявам, защото знам, че болеста се лекува и ще се оправя. Най-важното е да не се предаваш, лечението е кофти, ще ти се гади за по няколко дни и после все едно нищо ти няма. Когато ми откриха заболяването всички ми казаха, че трябва да спра да ходя на училище, аз съм 12 клас, но аз си уча, даже сега ще кандидатствам в университет, всичките ми близки много ми помагат, въобще живея напълно нормално, като изклиучим, че по два дни след терапията ми е лошо. Но какво толкова, това ще мине, просто бъди много силна, много позитивно настроена и ще се справиш. Ти на колко години си, в кой стадий си? Аз съм 2А, нодуларна склероза

Габриела, браво момиче! Този висок дух е което побеждава болестта, заедно с лекарствата. По много хубава схема те лекуват! Аз съм далеч от мисълта да избирам, но искам някой да ми каже защо това е избрал за нас и какви са предимствата (ако аз не съм на това мнение). За последните няколко седмици съм изчела толкова много литература, че не мога просто да приема мнение, ако то се различава коренно от световните добри практики. Това имах предвид. Колко време след вливки ти се повръща, душичка? Стискам палци скоро да приключиш лечението и всичко да зад гърба ти.

ПС. Много добре си решила да си ходиш на училище, когато се чувстваш добре. Важно е човек да се опита да продължи нормално живота си, а не само да лежи у дома, ако има достатъчно енергия за нормално ежедневие.

Венесия, реакцията на личната ти лекарка просто показва непознаване на болестта -- това е отвратително! Коментирано е по-горе, че това е едно напълно лечимо заболяване, стига да се вземат мерки и да се приложи правилната терапия. Ако се замислиш, това е предпоставката при всяко по-сериозно състояния. Не се плаши от стадий и външни прояви на болестта - има си лечение за всичко. Сега е необходимо да си силна, да не отлагаш и да вярваш в добрия край.

Здравей Поли и всички останали!!!Искам да започна първо с това ,че в никакъв случай не сме обречени-това си е болест,която се лекува.Мен също всички много ме щадяха,или съжаляваха и аз не знам,но истината беше че освен гаденето при вливанията,по време на лечението не изглеждах никак болна-това е болест,която няма определени болежки,и това е странното,защото всички си мислят,че едва ли не се гърчиш от болки,а такова нещо при мен нямаше....Личната ми лекарка и до ден днешен като ме види все започва да ме разпитва как съм,ама така ,сякаш трябва да ми има нещо.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите