Отварям тази кутия с огромната надежда, че няма да я ползваме често.
Много ми се иска да не я ползваме никак, но...
И няма да пропусна да отбележа, че Изповедалните са обемисти просто заради многото изказани съболезнования, не поради това, че много хора са загубили борбата с рака.
"Изповедалнята" е място, което направихме за да не стресираме допълнително хората, влизайки в клуба да виждат първа страница осеяна със съобщения за.......... и изказани съболезнования.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от *jull** на 13.04.09 10:13.

Много, много ми е тежко.Сърцето ми е сковано като в ледена прегръдка боли ме,главата ми гори, а в гърлото ми са застанали горещи камъни,които неми дават възможност да дишам.Искам да крещя,да разкъсам сърцето си,спри сърце да биеш лудо до полуда.
Спомняте ли си ,когато ви бях писала,че аз съм едно дърво обрулено от вятъра,без листа ,но здраво стъпило на земята,и пие от нейната живителна сила???
Сега съм едно дърво,със изсъхнали клони,без да може да пие от недрата на земята.Бурята го е съборила.
Животът ми е АД, и колкото и да искам да премина през ада,и да изляза ,портите не свършват а и по лошо става.
Искам си живота.
Искам си детето ,моето дете,искам да я прегърна и да чуя смеха и.
Искам да споря с нея,и да разговаряме.
Искам да гледам как е хванала дъщеричката си за ръка,и играят на балона се надува.
РАЛИ КЪДЕ СИ МАМE????ЛИПСВАШ МИ ЛИПСВАШ МИ МНОГО
ЗАЩО ЗАЩО ЗАЩО ЗАЩО????????
МРАЗЯ ЖИВОТА СИ
МРАЗЯ СЕБЕ СИ.............ЗАЩО ТЯ ............ А НЕ АЗ?????????
ЛИПСВАШ МИ РАЛИ ,МНОГО МИ ЛИПСВАШ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ОХ,Юлче,недей така мила сестричке...поплачи си,вий от болка но не се предавай!Има за какво да живееш-за нейното продължение-твоята внучка!Нима не виждаш във внучка си твоята Рали?Живей за нея!Рали е добре и не би искала ти да страдаш толкова,защото и тя страда горе!Мир на душата й!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила, пред толкова болка онемях! Случило ти се е нещо непоправимо и ужасно, но трябва да продължиш заради нейното дете. То ще има нужда от теб. И ти си ДЛЪЖНА да продължиш. Душата ти е изгоряла, но живота ти ще се осмисли отново от малкото създание, което е продължение на твоята Рали! Извинявай пред толкова болка и мъка имам чувството, че всичко което казвам звучи глупаво!!! Съжалявам мила съжалявам за загубата ти....

Плача с теб всеки ден, плача и сега. Искам това, което искаш и ти. Много го искам. Рали бе прекрасно дете и си остана завинаги такова в сърцата ни. Но не може, не тук, и не сега. Разбери го!
Сутринта се видяхме. Сърцето ми се скъса....Още малко да не те позная - аз, който те познавам и обичам от 30 години. Стегни се, ще свършиш и ти. Останала си наполовина ...
А детето, твоето??? А детето на Ралица??? А Я., който трудно удъжа фронта вече и той? На кого да ги оставиш!? Стегни се, и издръж!!!
Ти си толкова силна. Толкова много пъти си ми "сритвала задника", когато "ми избива чивията" ...:) познати са ти тези изрази!? Сега ми се иска аз да го направя, но истината е, че болката ти е голяма. Толкова голяма, че едва ли може да се преодолее, но трябва! ..Поплачи и се стегни...живота трябва да продължи!
Прегръщам те силно, силно и плача с теб!!!

Болката никога няма да изчезне, винаги ще си я носим, но ще свикнем с това.....!
И ще свикнем ...защото така трябва!!Нужни сме на другите, на себе си -трябва още да даваме!!!
Юле, бъди силна!

Пред тази болка даже не мога да пиша............Прегръщам те,Юленце!

За първи път отпуших душа, четейки написаното от Юлия! Плаках, ама така плаках, че се чудех по едно време от къде се събраха в мене толкова сълзи!?!?
Като душата ми пресъхна, а сърцето ми спря от както разбрах тежката присъда на мама.. Юле, моята майка е на твоята възраст! И трябва да ти кажа, че боли еднакво! Както теб боли за твоето чедо, така боли и за майка! И никой не може да носи кръста на другия! Такъв е живота! Такава е орисията на човек! Бих дала всичко на тоя свят, за да не съм в този форум и да съм далече от цялата тази болка! Бих дала всичко на този свят, за да не страдат така хората и да губят деца, родители, приятели...
Не изричай тия тежки думи! Аз не смея да си помисля за такъв изход от нещата, но трябва да си призная с огромен срам, че когато разбрах за мама казах на Господ, че му давам нероденото си дете дето е в мене само и само да не ми я взима! Умрях от ужас, в момента в който го изрекох! После се молих да не се случи нещо с бебето, че нямаше да си го простя до края на живота!
Сега се надявам именно то да я вдигне на крака и да я съживи.. Надявам се да й даде сили да се пребори с тая гадост и най-вече да й върне желанието за живот!
Юле, аз мога да ти бъда дъщеря и те прегръщам като дъщеря! Мир на праха на твоето детенце, нека почива освободено от тая тегоба! Живей Юле заради нейното детенце, заради другата си дъщеря, заради останалите хора! Те имат нужда от теб! Другото ти детенце има нужда от теб и затова ти не бива да се предаваш!
Майка си и трябва да бдиш над близките си! Нужна си им!
Прегръщам те, така както прегръщам собственатаси майка!

Юлия, аз няма да ти казвам да се стегнеш, защото знам, че понякога това след такава жестока загуба, просто е невъзможно, ти не можеш просто сама да го направиш..........Потърси , моля те(защото си нужна и на другите си любими хора)помощ от психолог или психиатър и то час по-скоро!Преди 13 години , когато мама почина(каква ирония на съдбата, тя почина от бъбреци, но бъбречна недостатъчност, стигна до хемодиализа....а беше лекар и то от тези истинските, дето сърцето им е такова, а така неглежираше себе си, заради пациентите си...но това просто е друга тема!)аз приех тази загуба катастрофално и изпаднах лека полека в доста сериозна депресия с мисли за самоубийство!Много приатели, мъжът ми всички около мен говореха стегни се, има за кого да живееш(та синът ми тогава беше на 3годинки...)Не се получаваше, хора пропадах в дебрите на депресията все по-дълбоко и по-дълбоко..., бях отслабнала с 20кг...вдигна ме един психиатър от 4-ти километър в София!Къде с антидепресанти, къде с психотерапия , започнах да се поизправям и да стъпвам на твърда почва!Юле, не отлагай, а потърси специализирана помощ, която сигурна съм ще те ВДИГНЕ!И тогава ще намериш смисълът на ЖИВОТЪТ!Ала преди това почвата под краката ти трябва да е устойчива, не плаваща!Прегръщам те!

След такава огромна загуба думите са безсилни,Юлия,пиша ви със сълзи на очи разбирам,че болката ви неизмерно голяма................................Най-искрени сьболезнования за цялото ви семейство.