какво стана с твоята майка? проверете бъбреците-моята имаше изтръпване на ръцете, вдигане на кръвно, страхова невроза и се оказа тумор на бъбрек-открит случайно

Здравейте отново !

Бях писал в темата за рак на гърдата, но тъй като се оказа, че проблемът при нас си е белия дроб и това са ни мъките реших тук да споделя. Съвсем накратко:

Става въпрос за моята баба с която живея, 76 год., не пуши, не пие, работи много,храни се здравословно цял живот (но рака понякога не се интересува от тези неща).

От миналата година забелязах една кашлица при нея, но тя така и не взе мерки - каза, че не е нищо. От време на време започна оплаквания в кръста и в гръбнака, но всичко го отдаваше/хме на старческите болести...От пролетта на тази година започна силна болка в гърдите (като от ударено с юмрук по нейни думи). Тръгнахме по доктори - първо кардиото - сърцето е наред, после невролози - било невропатия - хиляди лекарства и болкоуспокояващи - нищо не помогна. И един ден след силна криза - решиха, че е от жлъчката, тъй като я боли отдясно и не може да спи отдясно. После впоследствие всички лекари и болници, които обиколихме казаха, че тази операция е излишна. 10 дни след нея пак се усилиха болките и се започна с болкоуспокояващи като дори Трамадол не помогна.. Чак тогава се сетиха да й назначат рентген. Там се видяха някакви сенки - но нищо конкретно. На другия ден скенер - оказа, че има изливи. Започна да я задушава. По спешност на следващия ден в болницата в Димитровград - направиха дренаж и пункции - дишането се облекчи. Оказа се, че има пневмоторакс. Изливите й са от кръв. Лекарите в Димитровград предполагаха изцяло, че е някаква грешка от операцията за жлъчка в Хасково, тъй като рак не се откриваше при всички изследвания. И така си ни казаха "Следоперативни истории", "Колкото хора умориха в Хасково...". Това ни казваха... Последваха рентгени, туморни маркери, изследвания на храчки, кръв и т.н. за тумори - всичко е чисто. От скенера казват, че няма рак за тях. Но изливите тр да се леквуат и ни насочиха към Пулмологията в Пловдив във УМБАЛ "Св. Георги" - там бронхоскопия - всичко отрицателно - айде към хирургиите. Там операция, плевродеза, талкиране и не знам какво още. Отново бронхоскопия - всичко отрицателно - рак няма.

Но.

При една визитация докторът напипва бучка на гърдата - марш на скенер - резултат: "Ту гландуле маме декстра" - за биопсия. М-лезии в белия дроб двустранно с различни размери. Предполага се, че са метастази от гърдата. След 10 дни операция на въпросната бучка - оказва се, че е с доброкачествен характер и разсейки от нея няма. Но си ни изписват без диагноза рак в епикризата, но "на ухо" от лекарите - най-вероятно е рак и целия дроб е в метастази - огнището не се знае къде е. Това изписване е на 23.08.2011. Преди 2 дни бях в София в Белодробната болница на "АКад. Гешов" за консултация с диска от скенера и епикризите - там докторът (д-р Горанов) не можа да каже нищо. Може и да са метастази, може и да не са. Видя само, че има изливчета, не били много, но да сме чакали да се резорбират. От там - в Токуда при доц. Минчев. Погледна епикризите. Отвори диска със скенера и каза, че нямало здраво място по дроба и това са метастази. Но малко по метода на изключването - каза, че не можело от туберколоза да има такива поражения на белия дроб, не можело от не знам какво друго...и в крайна сметка са метастази (не знайно от къде огнище) - черния дроб се вижда от този скенер, че е чист. Единствено ме съмнява мен панкреаса - но защо не се направиха тези изследвания да се установи първичния тумор - попитах и доц. Минчев, но той каза, че нямало смисъл след като е толкова зле белия дроб.

Баба ми в момента. Включваме кислород за по 10 мин на няколко часа. На легло е, става и ляга - евентуално разходка до масата като се държи до мен. Дишането и е голям проблем, но е страшно отпаднала и уморена. Освен лекарствата, които си и даваме от години - сега взима Новфилин за дишането, а за болките тъй като не действа Трамадол - но тя не се оплаква - търпели се болките, дишането бил проблема - взехме ДХЦ КОнтинус от Онкодиспансера в Хасково и сега 2 дни доста спокойно спи и добре и действа - по половинка сутрин и вечер от 90 мг. Лексотан половинка преди лягане. Получи от 2 дни оттоци на краката в най-долната част и даваме Флунтрил със Спирололактон (нещо такова беше) на 48 часа. Хемоглобина беше между 90 и 103 в болницата, сега вероятно е по-нисък, въпреки, че пие всеки ден цвекло и морков. Кръвното е в норма - пулса е около 100, като нормалния и е 60-80. Кръвната захар нещо скача - забравих да отбележа - диабетик е от 35 години, а от 20 години е на инсулин. Уж малко яде, но заради обездвижването ли - по едно време 2 дена не можем под 10 да свалим кръвната захар. Сега е нормално. Температура няма.

И в момента просто стоим и чакаме края - без да знаем какво ни очаква, без окончателна диагноза в епикризата и без 100% доказателство, е рак на белия дроб. Или лекаря в Белодробната болница в София както ми каза, като го попитах като не е сигурно дали е рак и какво е - какво правим: "Чакаме да падне тавана".

Просто не знам. Кажете какво да правим - да стоим и да чакаме края ли. Дори не знаем колко й остава - седмица, месец, година....Какво ни очаква ... Като започне да не и стига въздуха даже и с кислорода какво да правим - от бърза помощ идват само урбазон пият, но ние си го имаме - и той няма да помогне. Просто не знам. И постоянно ни мъчи мисълта, че не е рак, а някъде някой нещо е сгрешил по трасето и са ни оставили на късмета на съдбата. Сещам се онзи мъж от Пловдив наскоро, който почина от коронарография след 50 операции накрая го изпистват от УМБАЛ "Св. Георги" с рак - а човека инфекция получил от процедурата и те не могат 1 год да разберат, а аз се надявам нашия рак да намерят - първичен тумор така и не намериха, а само някакви предполагаеми разсейки в белия дроб. Възможно ли е вътре да изтича кръв от другаде и да се пълни и уврежда дроба от това ? Има ли надежда да не е рак ? Как мислите....Баба вече не е в състояние за разходки по скенери....Дори не и снимаха други органи в Пловдив да потърсят поне огнището след като видяха, че в гърдата има просто "бенигнена мамарна тъкан" - т.е. доброкачествена. Направо не знам. Дайте ми съвет, моля. Тя също няма чувство, че има рак -само ме пита какво казват лекарите - кога ще се подобри, кога ще се оправи дишането...

Не се заяждам.
Най-точно рак на белия дроб се открива при аутопсия, после при пронхоскопия, после скенер или триизмерен компютъризиран ренген. Но това не е важно. Бабето сте го изпуснали, когато преди 20 години сте преминали на инсулин, а не сте оправили диабета. С всяка таблетка и с всяка инжекция се е чувствала временно добре, но това е заем, който трябва сега да връща с лихвите. Я й пребройте CD4 клетките, сигурен съм, че ще я пишат болна и от СПИН без HIV

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе как е възможно толкова простотия и жестокост към чуждото нещастие! Ти в ред ли си с горния етаж и нямаш ли никакъв страх от Господ?

Стига бе душо:) Мирясаи малко бре :) То хубаво си компетенция по всички видове рак ама много черно го рисуваш Даи малко утеха даи малко надежда освен компетенцията Нищо лично рядко влизам ама като те чета че възгещисам отново....

Някои неща са единствено в Божиите ръце а за останалите Бог ни е дал правото да избираме

За съжаление в България е така. Преди осем години баща ми почина от рак на белия дроб. Откриха през септември на 2002г. и всичко вървеше о.к. до януари 2003г. след поредната химиотерапия, при която му вляха глюкоза, а той беше диабетик. След това му направиха трахеотомия и недоумаваха как след като беше почнал да се калцирва, за два месеца го уби. Грозната картина се повтори и с майка, която почина на 12.07.11г. от метастази в белия дроб, след първичен рък на гърдата. Миналата година през януари я оперираха и отстраниха цялата гърда, последваха химио и лъчетерапия, туморните маркери, снимки, сцинтиграфии и всичксо останало беше отлично....... до м.април, когато започнаха страшни болки в кръста и се почна дискова херния, бъбречни кризи и какво ли още не докато не платихме и не направихме скенер- метастази в бял дроб. На костите нямаше нищо, което потвърди и сцинтиграфията, но от онкологичният диспансер в Плевен отказаха да започнат химиотерапия докато не докажат метастази в костите и мама си отиде на 56г. от безочието и немърливостта им. Боли ме много и ще продължи да боли защото тя означаваше много за мен. Ако мога да ги накажа ще го направя, но незнам към кого да се обърна. Не искам пари, искам да си платят за безчовечното и подигравателно онтошение с хората които са се вкопчили в тях, с надеждата за помощ. Подиграват се в лицата им ..............

БЪДИ ДО НЕЯ И И ПОКАЗВАЙ КОЛКО МНОГО Я ОБИЧАШ. ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО КОЕТО МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ.

Ами, то какво се оказва май рака на панкреаса и рака на белите дробове са най-подходящите за мен. Белите дробове са много нежен орган, но никой не му пука и вниманието е насочено към сърце и мозък. Тези два рака май са терминални по дифоут. То си е направо златна мина. Има една две години време да му въздействаш на рака. Няма отговорност нали без това са ги отписали още при диагнозата. Туморите са солидни и на скенера веднага виждаш с колко количествено си ги намалил. Едното боли зверски а другото те кара сигурно да бухаш постоянно и пациента е меко казано готов да ти съдейства, демек няма нужда да му плащаш или да го плашиш с дефибрилатора. Можеш да го облъчваш а можеш и да го инхалираш. Симончини със содата май не може да ги инхалира, защото в парата водата е чиста тоест бронхиолите са му недостъпни. Пък и видял, че раковите клетки се адаптират и направо се хранят от вливките и това е нормално, нали те са като токсините в почвата и бурените, които ние не ги ядем ни вършат мръсната работа.
И конкуренцията не е голяма, а и тези, които ги има половината време са в затвора, щото много знаят.

ПОСЛЕДНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ И БАН

Редактирано от Buba67 на 02.09.11 23:02.

За съжаление наистина в България положението е отчайващо. Подобно на ИВА75 и моята майчица почина от нехайството на лекарите в онкологията на "Свети Георги" гр. Пловдив. Въпреки, че плащахме където и каквото кажат и уж всички изследвания и бях чисти я болеше кръстта, а преди две години беше оперирана от рак на гърдата. Толкова ли лекарите не можаха да се сетят, че може да са разсейки и да действат веднага, а не да ни мотат, да ни взимат парите и да не правят нищо, а майка беше и отслабнала, всеки разумен човек ще се сети, че от дископатия не се отслабва толкова драстично за нула време. Думи нямам, в нашата държава да се разболееш от нещо по-сериозно и направо си обречен, а за отношението на лекарите не искам да говоря, защото ще е малко това с което ще ги нарека. Хипократова клетва ли ами имало е такава, но преди много години, когато наистина от сърце и душа са лекували хората, а не като сега само в джоба те гледат, съгласна съм да плащам, но поне да има за какво, а не да лъжат най-безцеремонно умиращ човек и близките му, а на изследванията им въобще не вярвайте, как е възможно човек с метастази по цялото тяло вкл.накрая и мозъка да му казват, че всичко е чисто и в норма и че той едва ли не се преструва. Мога да напиша още хиляди неща по темата за дългия и мъчителен път по който преминахме, защото човек вместо като научи за болестта да се лекува нормално и спокойно, той и близките му тръгват по разни измислени трудни пътеки на наште лекарчета, на които повярвайте ми не им пука особено много за вашта болка. Не знам дали някога ще престане тази порочна практика, но уви действителността е такава. Да ни пази господ от болести и лекари.