Не се притеснявай лъчето е задължително след операцията.Ако преценят да се застраховат може и химко да й назначат.Те се презастраховат лекарите.Да ама от химкото си е доста страшничко.Защото целия организъм отива на кино известно време.То и лъчето не е цвете за мирисане но къде,къде е по пред химкото.Не се безпокой уверена съм,че няма да ема химко а само лъче.ще премине и ще си почне работа.Започвайте хр. добавки и по време на лъчето.Почти всички пиехме Мужик корен на лъчето когато ходих.Аз изкарах два курса от 25 и от 15 сеанса.Симптомите от лъчето са като на бременна в първите три месеца.После отшумява всичко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

разказала съм накратко историята на майка ми в горния постинг. отписаха я вече и е само на добавки, билки,хомеопатия,гъби и това...но сега и спря гласът...дали е фарингит, ларингит или е разсейка и и пречи да говори...незнам.като параноичка съм.всяко нещо ме плаши. а няма болно гърло,гласът и е слаб напоследък, но съвсем да изчезне....

Здравей Желязна лейди!
От това което аз знам: лъчетерапия се прави, когато карциномът е инвазивен и е навлязъл 2/3 и всичко това е превантивно. Моят е микроинвазивен и затова не съм правила никаква терапия. Това ми обясни онколожката, която ме оперира. Същият въпрос ме вълнуваше и мен, защото пък аз не правих никаква терапия. Ако е било под 2/3 тогава майката ти нямаше да прави никаква терапия. Това е което знам и смятам, че щом майка ти е 1А група това е много добре и всичко е хванато в началото и всичко ще е наред.

Благодаря ти КОКО!Наистина при майка резултата от хистологията показа че карцинома е навлязъл 2/3 в шийката.Явно и заради това е на лъче.Самият доктор ми каза,че може би няма да се наложи лъчетерапия,но след като видя резултата ни каза ,че е желателно да се направи.А какво значи адювантна и неадювантна терапия?

"Адювантна терапия" означава поддържаща терапия и съответно обратно.

Благодаря за бързия отговор!Страхотни сте!Сега и това си обясних,защото лекаря каза да се напише в епикризата неадювантна терапия и ми беше неясно какво означава.Сега благодарение на вас си попълвам пропуските.Скоро време може да се конкурираме с д-р Хаус

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мама направиха 6 вливки химиотерапия /които понесе фантастично леко, не ме питайте как успя - обяснявам си го с невероятно силната й психика и това, че не се поддаде на страха от диагнозата рак/ и няколко облъчвания в коремната област. Чувстваше се много добре. Но...винаги има но. Започна мравучкане в краката й, постепенно започна да не може да управлява краката си. Заведох я в неврология, където завеждащия каза, че от лъчетерапията е получила полиневропатия. Днес може да се придвижва само с патерици и не може да излиза от апартамента си въобще - страхува се от падане. Разказвам всичко това, защото се надявам някой да може да ми даде съвет - дали има лекарство, което да й помогне; какво лечение й се полага /нали знаете как е днес - лекарите нищо не казват и им липсва съпричастност/. Благодарна ще съм за всякаква идея.

какво става? как е майка ти?
Добре ли понася лъчетерапията?

Здравей, майка е с рак на дебелото черво и както всички останали в този клуб сме решени да се борим с болестта докрай. Засега тя е добре и понася химиотерапията доста леко, относно невропатията ако това е полиневрит /възпаление на нервни окончания/ искам да ти разкажа, че преди 8 години вследствие на усложнение от грип майка се разболя от полиневрит. Отначало докторите казваха, че й няма нищо и едвали не се преструва докато не се парализира напълно. Беше толкова зле, че не можеше да движи клепачите си - спеше със отворени очи. Приеха я в неврологията на Медицинска академия там я лекуваха с едни инжекции които се правеха специално в Паразитологията и тогава трябваше да ги поръчваме ежедневно, пиеше много Милгама /екстрат от Боровинка/ и най-важното тя не се предаде правеше ежедневно упражнения с рехабилитатор. В болницана беше почти пълни 6 месеца, след това продължи и вкъщи с рехабилитацията и след около 1 година успя да се възстанови напълно. Това й костваше много усилия, но тя има воля и се пребори. След година лекарите които я лекуваха ни казаха че никога не са виждали толкова тежък случай на тази болест, но не са искали да ни отчайват че няма надежда въпреки това чудото стана и майка се оправи. Надявам се и вие да се борите и никога да не изоставяте надеждата. Винаги ще съм благодарна на лекарите от неврологията на МА и най-вече на една млада и безкрайно симпатична рехабилитаторка Таня, която работи там.

Този постинг е изнесен в отделна тема "Невус".

Редактирано от vesela.bg на 28.02.08 17:41.