Re: Ваксина на Коули / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Ще си позволя да копирам един материал и да го пейстна тук,донякъде в отговор на въпроса на Весела.

През 1890 г. Харвардският възпитаник и по-късно хирург в болницата Слоан-Кетеринг, САЩ (Sloan-Kettering Hospitsl, New York City) д-р Уйлиям Коули (William B. Coley, 1862-1936 г.) прави вълнуващо откритие, което поставя основите на съвременната имунология. Повод за това става наблюдението му върху болен с напреднал сарком, неколкократно опериран безуспешно. След третата операция болният развива кожна инфекция, известна под името еризипел, с причинител микроба Streptococcus pyogenes. Още по време на болничния престой се наблюдава как след всяка температурна треска от еризипелната инфекция туморът прогресивнo намалява до пълното му изчезване. Проследен 7 години по-късно, той е без каквито и да е следи от заболяването. Проучването на болничната документация показва и други подобни случаи. Младият д-р Коули достига до заключението за възможността убитите бактерии Streptococcus pyogenes и Serratia marcescens да стимулират инфекция протичаща с възпаление, треска и температура, което да води до лечебен ефект при туморите. Така се достига до създаването на ваксината на Кулей (Coley's toxins) за лечение на туморни заболявания. За първи път приложена тази ваксина при болен с напреднал сарком обхващащ коремната стена, таза и пикочния мехур води успешно до пълна регресия на тумора. След лечението болният е без тумор 26 години до смъртта си, причинена от миокарден инфаркт.

През 1915 г. д-р Коули става завеждащ на травматологичното отделение на болницата Слоан-Кетеринг, където работи до смъртта си през 1936 г. През тези години натрупаният от него опит от приложението на Coley's toxins за лечение на тумори е представен в над 400 научни публикации. Ваксината се прилага не само в САЩ, но и от лекари в Канада и някои Европейски страни. В исторически план ваксината е използвана активно до 1950 г. В последствие новите методи - лъчетерапия и химиотерапия я изместват от медицинската практика. В последвалите години до 1994 г. бактериалната ваксина на Коули или "Коули токсините" са практически недостъпни за приложение.

Дъщерята на д-р Коули Helen Coley Nauts обаче, до смъртта си през 2001 г., събира и обработва резултатите от труда на баща си, за да ги популяризира сред специалисти и общественост. Подробно са анализирани резултатите от лечението на 896 микроскопски доказани случаи на туморни заболявания. Общата 5 годишна преживяемост за операбилните случаи е 51%, а при неоперабилните 46%. По-ниска е резултатността при метастатичните тумори с петгодишна преживяемост - 28%. Петгодишната преживяемост за лекуваните, неподлежащи на операция карциноми е 34%-73%, а тази на лекуваните неоперабилни саркоми е 13%-79%, като резултатите варират в зависимост от вида на лекувания тумор в двете групи. Противно на преобладаващите в миналото схващания за ефективност на лечението само при саркомите, тези данни демонстрират, че то е ефективно и при карциномите.

Превъзходната мисионерска дейност на Helen Nauts и нейни последователи и съмишленици не остава без последствие. След 1994 г. на вниманието на специалистите отново е поставен въпроса за възможностите на ваксината в контекста на новите модерни методи за лечение на онкологичните заболявания. Започва периода на ренесанс и реабилитация на терапията с Coley's toxins, която получава и ново име Смесена бактериална ваксина (mixed bacterial vaccines - MBVs). През 1996 г. в сп. The Cancer Chronicles излиза редакционна статия на видния американски лекар и публицист Ralph W. Moss, в която се прави обширен преглед и коментар на терапевтичните възможности на ваксината на Коули като един натурален метод за провокиране на имунната система за ликвидиране на туморното заболяване. Подробно са дискутирани възможностите на базата на предшестващия опит и съвременните ни познания за потенциране на ефективността на лечението и някои практически аспекти по приложението му в днешно време. Според Ralph W. Moss причините за „забвението" на откритието на д-р Коули са преди всичко са финансови. Ниската цена на ваксината и невъзможността да се патентова са фактори, които карат фармацефтичните производители да загубят интереса си към нея.

През 1999 г. Richardson и сътр. в един обзор на резултатността от приложението на Coley's toxins, прави сравнителна оценка на 10 годишната преживяемост на 128 пациенти лекувани с Coley's toxins и 1 657 контролни лекувани с модерни конвенционални методи, като използват данните на официалния регистър на Националния раков институт на САЩ. От това проучване става ясно, че въпреки огромните средства, похарчени за развитието на модерното лечение на тумори, при пациентите лекувани с тях, резултатността далеч не е по-добра в сравнение с тази от лечението на д-р Коули преди 100 години.

През 2003 г. в сп. Postgraduate Medical Journal e публикуван обзор под заглавието: „Д-р Уйлиам Коули и туморната регресия: място в историята или в бъдещето". В светлината на съвременните изисквания е направен сериозен анализ на феномена на спонтанната туморна регресия след инфекция с бактерии, микози и вируси. Представени са съвременните разбирания за механизма на туморна супресия в резултат на различни инфекциозни причинители. Резюмирайки, авторите на тази публикация поставят въпроса: „Може ли да е съвпадение, че този метод на имунотерапия е преоткриван многократно през вековете? Очевидно подходът на д-р Коули за лечение на туморите има място в миналото, настоящето и бъдещето. Той предлага рядка възможност за развитие на широко приложимо, относително евтино и ефективно лечение на рака. Дори и в случаите, които са извън възможностите на конвенционалната терапия има надежда!".

Според Американската ракова асоциация в раздела за Комплементарни и алтернативни методи за лечение на рак е отбелязано, че научните данни дават основание Coley's toxins и Мixed bacterial vaccines да имат терапевтична роля при лечението на рака в комбиниран лечебен подход. Понастоящем ваксината се използва широко в практиката на Waisbren Clinic in Milwaukee, Wisconsin в САЩ в комбинация с други методи на имуномодулация при лечението на туморните заболявания. Ваксината се използва и в редица страни като Германия, Швейцария, Ирландия, Мексико, Гватемала, Китай, Израел и Австралия.