ако сте болна от рак, 6те кажете ли на да6теря си , ако е осиновена и не знае, 4е досега сте я лагали, за да не се страхува изли6но за здравето си и живота си.

Най - спокойно се живее с истината в живота.Колко много грешим ние хората като мислим и вярваме,че като скрием някаква истина ще направим живота на близките ни по-щастлив и спокоен!Пълна заблуда,всичко излиза наяве някой ден.Според мен,това е мое мнение ,ако аз бях на твое място ще й кажа цялата истина.Имайки предвид болестта ти смятам,че това което ще й разкриеш ще го понесе по леко.За нея най-важното е сега ти да си добре!Нека и другите момичета се изкажат но истината винаги възтържествува!

Flora,не знам дали точната дума е ''тържествува'',ама че рано или късно излиза наяве съм сигурна.
Мила,зависи колко е голяма дъщеря ти,но в твоя случай бих се опитала да кажа истината.
Живеем в други времена-децата ни са по-умни и отговорни отколкото предполагаме-трябва само да им дадем възможност...

Кажи и ..
Моята мама е болна и не ми беше казала какво всъщност и има.Когато лекарят и ми го каза бях меко казано шокирана(човекът нямаше представа,че не съм наясно).Аз някак си усещах,че нещо не е наред.Това,което изживях докато се чудех какво става ,какви са тези инжекции които и слагат и защо така и действат няма да го описвам..Можех да и спестя доста странични ефекти,можех да открия по-рано всички прекрасни хора в този клуб,можеше..
Решението е твое разбира се,както и съм убедена ,че дъщеря ти би го уважила !
Желая ти късмет !

благодаря ви, права сам да изпитвам гняв - мислех дори за превантивна мастектомия, когато разбрах, 4е сам осиновена и истинската ми маика има друго заболяване - миома, савсем разли4но от рака на гардата на осиновителката ми и неината маика. Когато ги попитах за6то не са ме успокоили -" ние бяхме спокоини, нали знаем 4е няма опасност за теб"!!!!!!!!!!!!!! Попитах - ами аз? опулени погледи и мал4ание в отговор. говоря за хора с по две вис6и образования и високи постове. Как да им простя годините страх, 4е 6те оставя рано децата си сираци. и за какво- за да не признае осиновителката ранните си аборти и фал6ив морал. Заедно с тях мал4аха и цялата им фамилия. Племенницата и оперираха от са6тото поради многоброини аборти и 4е не карми детето си, а аз от стреса загубих третото си дете. Да им простя ли, да ги сажалявам ли или да се радвам, 4е ги е стигнало заслуженото? ве4е ми е касно, не сам 4овек, не сам звяр, ни6то не сам.

Много жалко за теб...
За да не ме разбереш погрешно - жалкото е, че изпитваш такъв гняв и омраза!!!

Ако не простиш на майка си и баба си, ще страдаш, психически и физически, много ще стадаш и ще се чудиш "ЗАЩО НА МЕН ...???"
Каквито и да са тези жени, те са те отгледали, а истинската ти майка - няма да продължавам.

За мен поведението ти в случая и в момента е по-непростимо от тяхното. Просто долно ми звучи.
Не съжалявам, и не се извинявам.
`

* * *

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Жалко, много жалко за чувствата, които изпитваш.... Откъде тази омраза и тези обвинения, срещу хората лишили се от залъка си да те отгледат, да ти дадат дом, да те изучат, да се чувстваш пълноценен човек. Да живееш в семейство, а не бездомна на улицата.... Думи нямам.
А сега като се замисля /имам много осиновени познати/ не съм видяла едно осиновено дете да е благодарно на осиновителите си....
Криенето от осиновителите е единствено за да порасне детето спокойно. Преди години много се одумваше осиновяването, "срама" че някой не може да има деца. Но защо ли съм седнала да ти обяснявам всичко това - ти просто не можеш да го разбереш. Жал ми е за теб. И няма да ти се извинявам за думите си. Ти сама попита, това е моят отговор.
И между другото, абортът не е причина за появата на рак...поне като обвиняваш, избирай аргументите си. Или просто искаш да нараняваш, ако е така, още по-зле за теб.

Нема начин да нема начин!
Животът виси не на косъм, а на връзки!

Искам да допълня - "кръвта вода не става!"
За теб не ми е жал толкова, колкото за децата ти :(. На теб от състрадание казах къде е спасението ти, постъпИ както намериш за добре.
Знам, че ще продължаваш да беснееш, но след време ще те заболи много повече.
Законът за Кармата няма да те подмине, няма ... А можеш да си спестиш натоварването.

* * *

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от all*you*need на 18.09.07 22:57.

гневът е празна работа. а и това че истинската ти майка била болна от това а не от онова не означава че има някаква гаранция за теб да не се разболееш от онова ами от това. разбираш ли какво искам да ти кажа? това че майка ти не е била заболяла от рак на еди какво си не те застрахова срещу нищо! ракът, дори и този който е наследствено обусловен си остава със стохастична природа, и все още човечеството няма необходимите знания за да прозре точният комплекс от причини които водят до което и да е раково заболяване. ако въобще е възможно такова нещо.

единственото с което разполагаме са статистики кой от какво е по-вероятно да заболее. четящите тук повече от всеки друг биха могли да те светнат колко точно е важна стакмистиката, обаче.

вместо да се изживяваш толкова самомнително че да обвиняваш майка си в какво ли не, почерпи от нейния опит - хората не обръщат внимание на профилактиката, на правилното хранене, на здравословния начин на живот, на това колко са безмислени дребнавите дразги и колко точно ценен е всеки ден от живота ни, докато не ги тресне проблема по главата. не може ли вместо да търсиш потвърждение колко е грешна майка ти, а колко права си ти, да приемеш своята, и нейната съдба като изпитание, и да използваш всичко което си научила от нейното изпитание за това как трябва да се живее? вместо да се пениш, образовай се! това е максималното, което всеки от нас може да направи.

ничия не е вината за това че си загубила бебе. лоши неща се случват на всякакви хора всеки божи ден.

и накрая, ще ти извадя валето което цака всички козове : чувството за вина. някой ден майка ти няма да я има, на кого ще се извиниш тогава че си била глупава?

Да,няма ненаказано добро!
Мъчно ми е ,че се чувстваш така,че си се страхувала ''напразно'',че не можеш да наречеш жената ,която те е обгрижвала с години -майка.Каквото и да е премълчавала, го е правела с мисълта ТИ да си добре.Иначе едва ли би пожертвала спокойствието си за да те отгледа .Казваш ,че имаш деца-как може да не я разбираш,да не и съчувстваш?
Никой не е застрахован!!!!
Знай,че озлоблението и гнева са не по-малко предразполагащ фактор от наследственоста.Тогава кого би обвинила?