Ново! / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Скъпи съфорумници и мили хора, аз съм сина на много обичана от всички моя майка, човек - който цял живот се старае да помага на всички хора навсякъде, с всичко каквото може и сега е изпаднал за съжаление в немилост и голямо страдание. Моля ви за съвет, дори и за едничка дума от вашия опит и знание, която ще помогне със сигурност, дори и да не е от подобно положение,заболяване или случай.. Знайте, че ще помогне със сигурност. Ще напиша всичко подробно и за да се поучите и от нашия опит, защото никой не е застахован в този живот, за да знам че поне и с това майка ми ще помогне на някой, на който може да се случи същото. До тук мога аз да ви посъветвам никога да не разчитате само на един специалист (ние от самото начало го знаехме това), независимо колко добре го познавате, колко добър лекар е и колко позитиви сте чували за него. Никога не разглеждайте проблема като едностранен и винаги прилагайте защитни решения, не отричайте мнения и препоръки, дори и да ви се струва, че не са конкретно за вас. И така, ето как започнаха нещата...
Поради злокачествено образувание на матката ( същото това образувание го открихме миналата година, но беше доброкачествено, съветваха ни да я оперират – но ние не се подложихме под лесния нож на хирурзите ), та майка ми я оперираха преди 4 месеца в 1 АГ ‘Света София’ (бившата Тина Киркова), като отстраниха матката и яйчниците и профилактично и една трета от влагалището - ‘тотална хистеректомия’. По думите на оператора и последвалите изследвания – скенер на малкия таз, цистоскопия, ректоскопия (тези изследвания бяха и задължителни преди препоръчителната от онкологична комисия лъчетерапия) и всичко бе нормално и операцията до тук бе рутинна според всички специалисти. Последва и лъчетерапия в ИСУЛ (11 облъчвания направихме от препоръчани 25), но майка ми изпитваше силни болки в корема, имаше и силно течение от гениталиите и я спряха. Отново повторихме редица изследвания, сред които и за всеки случай - биопсия на пикучния мехур и биопсия на влагалището – тогава за щастие отрицателни, и се успокоихме, че няма разсейки. Гинеколозите се съмняваха най-вече във фистула (възпаление с каналче м/у 2 органа), изследвахме я 3,4 пъти с контрастни вещества, но така и не я откриха проклетата фистула. Ходихме и на гастроентеролози няколко пъти (правиха и стандартни изследвания), те обясняваха и свързваха болките в корема с лъчетерапията - че е станал колит, че се е получила лъчева болест и т.н. Постоянната диагноза от гинеколозите си стоеше (признаваха я и гастроентеролозите) – инфекция в малкия таз след операцията, което според тях е нормално след такава операция с кардинални промени, казваха че се случва на 80% от жените, просто на майка е по-тежка. Буквално се надрусахме с редица антибиотици и през това време живеехме на обезболяващи – предимно Аулин и Аналгин, всеки ден обезболяващи и антибиотици, и така 2 месеца само хапове и с надежда, че нещата са под контрол. Така и не разбрахме за Аулина, дали трябваше или не да го пием, защото само той ни действаше за повече от 15 часа. Гинеколозите казваха да го пием щом действа, а гастроентеролозите да не го пием да не влошава корема. На 3 месец постъпихме в клиника по Гастроентерология след тежки болки на прага на колабиране, където след изследването Колоноскопия, откриха тумор в дебелото черво и то от към страната на гинекологичната операция. Хистологията му показа, че е отрицателен (доброкачествен тумор), въпреки че гастроентеролозите почти категорично смятаха че е рак. Докато лежеше за гастро-изследванията, на майка ми и направиха и 2 гинекологични прегледа от други добри гинеколози – и пак съмнения за фистула и вътрешна инфекция със сигурност, за която вече бяхме пробвали 4 различни антибиотика? И така се върнахме пак при гинеколозите, които ни оперираха (все пак те ни познават състоянието най-добре) . Преди това правихме и 2ри скенер, който заключи, че има лек колит, но не се изключва и рецидив на заболяването, но по-вероятно е да е колит, а не разсейки (правихме най – добрия възможен скенер, вкараха на майка венозно контрастно вещество, за да се вижда най-ясно на компютъра състоянието на органите). Само сигурното нещо на скенера бе, че десния бъбрек не работи пълноценно и че има колит. Решихме се на 2ра операция, без да знаем за какво точно, надявахме се че е фистула, която е по-нависоко и не я ловят стандартните изследвания ( имаше такива предположения от 3 ма различни гинеколози – всичките началници в различни клиники и т.н. ). Просто нямахме друг избор, след като дори и скенерите не даваха категорични отговори. По време на операцията (докато корема е отворен) се направи експресно изследване ‘Гефрир’ на 1 лимфен възел (много е бил подут) и на образуванието на дебелото черво от външната страна от към матката (намерено от гастроентеролозите от вътрешната страна на дебелото черво чрез Колоноскопия, на лигавицата отвътре), но резултатите бяха пак отрицателни, чак сега разбрах че тези експресни изследвания не са толкова точни.. Все пак операторът премахва тумора, скъсява червото в най-горната част (от към торбичката, т.е. откъдето почва дебелото черво), защото има некроза в част от него. Майка ми се възстановява лека - полека, но губи сензитивност и не може да контролира ходенето по голяма нужда, сега е 7 ден от операцията. На 5 ден след операцията ни шокират с хистологичния резултат от лимфния възел и образуванието на дебелото черво, експресното изследване ‘Гефрир’ бе казало че са инфекция. Казват ми, че лимфният възел е тотално метастазирал (буквално пред разпад), а под инфекцията на тумора на дебелото черво има недиференциран карцином (т.е рака се крие под инфекцията), патоанатомът ми каза че е от най-бързорастящите, но се топи добре на лъчетерапия. Майка ми е в тежко състояние сега, дори не може да ходи без придружител. А е само на 65г... Аз пробвам с всички сили да я вдигна на крака и да я активизирам, за да се борим с повече сили, иначе не може да се борим. Според гинеколозите единствения шанс е 3та операция (с отстраняване на всичко от малкия таз – изкарване на ануса и пикучния мехур през корема и поставяне на т. нар. торбички), но само след лъчетерапия, за да може да се сбият разсейките, иначе е голям риск че ще останат мутирали ракови клетки и пак ще се развият. А от лъчетерапията се страхуват да облъчват, заради опасността да не се перфорира дебелото черво или да се получи много тежък колит. А за 3та операция от толкова тежък вид, майка трябва да е в добро състояние, за да я издържи. Всички от докторите са изненадани как толкова бързо се развиват нещата, и до тук си остават не с решение, а с изненада. За пръв път се сблъсква моето семейство с подобен тежък проблем, нямаме никакъв опит как да процедираме (дори и с диетите), а се притеснявам че всяка минута е важна и нямаме шанс да допуснем или поправим грешки, нямаме и време. Ще се борим! Трябва да победим! Заради този красив човек – Майка ми, заради справедливостта! Заради всички вас – дай Боже да сте здрави и щастливи с близките си хора! Бог да ви помага и пази! Ще съм ви признателен за всяка дума с която може да ми дадете съвет и помощ какво да правим с всичко – диети, лекарства, всякакви алтернативи на лечение, хора при които да търсим специализирана помощ, книги, библиотеки и места от където да черпим по най-бързия начин знание за болестта! Ще ни е в огромна помощ дори и да не е опит и знание от подобна ситуациа. Аз сега се обучавам как трябва да се храним. Обещавам че никога няма да забравя вашата подкрепа и ще се реванширам по най-подходящия начин! Благодарим ви от сърце!

Ников, Александър

**********
**********
nikov_bg@hotmail.com

Здравей, Александър.
Ето още нещо за лечение с витамин С.
http://www.nanocom-bg.com/test/index.php?option=com_content&task=view&id=132&Itemid=5&lang=bg

Витамин С
Автор Walter Last

Човешкият организъм не може да синтезира витамин С, затова трябва да го получи от храната. Повечето животни произвеждат свой собствен витамин С в дневни норми, съответстващи на теглото им, към 2-5 грама за възрастен човек, а при стрес производството е до 15-20 грама.

Човешкият организъм не може да синтезира витамин С, затова трябва да го получи от храната. Повечето животни произвеждат свой собствен витамин С в дневни норми, съответстващи на теглото им, към 2-5 грама за възрастен човек, а при стрес производството е до 15-20 грама. Това сравнете с препоръчваните 60 мг дневна норма за възрастни от държавните медицински учреждения. Витаминните и минерални добавки не могат да служат за поддържане на здравето или лечение на най-тежките заболявания, ако диетата не е от преобладаващо пресни и сурови храни, базирана на покълнали семена, тревни и зеленчукови сокове, а също и на висококачествени хранителни вещества такива като прашец, спирулина и водорасли.

Витамин С

Аскорбинова киселина; обикновено се използва като добавка във форма на натриев аскорбат и калциев аскорбат. МЗО -60 мг, препоръчително 500-3000 мг, за терапевтични цели до 100 грама (неутрализиран). Лесно се разрушава от въздуха, съхранението, пушенето, готвенето и стреса. Полезно действие при ухапвания или ужилвания от отровни змии, насекоми, паяци и други.

Симптоми за недостиг:
Първоначални симптоми- умора, слабост, раздразнителност, неясни мускулни и ставни болки. По-късно- скорбут, започващ в най-използваните крайници; болки в мускулите (особено по време на инфекции) ; кръвотечения от венците и кожата, капилярна слабост, бавно зарастващи рани, остри и хронични инфекции. Черен дроб и бъбречни проблеми, остаряване, старост, старееща кожа, тромбоза (пристъпи, сърдечен инфаркт); проблеми с очите, артрит, множествена склероза, диабет, шизофрения, анемия, болки, каменни формирования, болки в кръста, безпокойство. Алергии( астма, сенна хрема, епилепсия, главоболие, обриви).

Най-добри източници:
ресни плодове и зеленчуци, покълнали семена, сокове от треви, шипки.

Чревна поносимост към витамин С

Витамин С може да бъде успешно лечение при инфекциозните заболявания, включително вирусните инфекции, които не се повлияват от антибиотиците. Дозата на витамин С се увеличава, докато пациентът не развие диария. Тогава дозата се намалява, докато червата сами не допуснат висок прием на витамин С. По време на сериозни заболявания, чревната поносимост е много по-голяма от тази при здрави хора. Например, при нормално здраве поносимостта на червата е приблизително 4-15 грама дневно. При лека настинка тя може да бъде 20-30 грама, а при сериозни настинки 60-100 грама. Мононуклеозата или вирусният хепатит изискват 40-60 грама, гастроентеритът 60-150 грама и вирусната пневмония повече от 150 грама. По-малки дози от чревната поносимост не могат да бъдат ефективни. Това лечение е най-ефективно при вирусните инфекции, но може също да помогне и при бактериалните инфекции.

Когато вземате такива масивни количества е важно да избирате правилната форма на витамин С. Ако използвате преди всичко аскорбинова киселина тялото ще стане твърде киселинно или с дефицит на минерали, натриевият аскорбат внася твърде голямо количество натрий, а калциевият аскорбат - калций. Ако вашето кръвно налягане е приблизително нормално, то можете да вземате смес и от трите форми.

При ниско кръвно налягане използвайте преди всичко натриев аскорбат с калциев аскорбат. При високо кръвно налягане калиевият и магнезиевият аскорбат съчетани с аскорбинова киселина са най-добри. Можете да неутрализирате част от аскорбиновата киселина с калиев бикарбонат и магнезиев карбонат или магнезиев окис. Накрая разтворът трябва да се тества за слаба киселинност. Можете да разтворите витамин С във вода, билков чай или сокове.

В зависимост от сериозността на състоянието ви, вземайте витамин С с един или два часови интервали. Не продължавайте самолечението на нивото на чревната търпимост повече от няколко седмици, а при сериозните случаи само с професионално ръководство и наблюдение. Високите дози на витамин С прием трябва да се намаляват постепенно до подготвителната поддържаща доза от 3-10 грама. Внезапното спиране на витамин С може да е причина за възвръщане на настинката, алергията и умората.

В допълнение към чревната поносимост на витамин С, вземайте и други добри срещу инфекциите хранителни вещества, такива като Л-лизин, цинк, селен, прополис, витамин А и терапевтични дози от другите витамини и минерали. Два или три литра вода или разтворени напитки трябва да се приемат ежедневно по време на лечението с чревната поносимост. Диетата трябва да бъде лека, състояща се преди всичко от плодове при по-алкални състояния или ориз, кълнове и салати при киселинни състояния.

Това лечение не е подходящо при сериозни бъбречни заболявания, или ако то причинява задържане на вода/ оток. Първоначално лечението на животозастрашаващи заболявания или критични състояния може да се поддържа с ежедневни или ежеседмични инжекции от 3 % разтвор на натриев аскорбат, интравенозно. Много дегенеративни заболявания са свързани със слаба имунна система, например автоимунните заболявания, рака и множествената склероза, те могат да имат полза от периодични лечения с чревна поносимост на витамин С. Този метод също е полезен при случайни отравяния и ухапвания от отровни змии и насекоми.

Публикувано с любезното съгласие на д-р Walter Last