Браво, герой, всичко ще бъде чисто. Сигурна съм!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте,
Чувствам се безкрайно зле.Не знам как да го обясня.Ходих на превръзка в болницата.На връщане минах през центъра.Срещнах няколко познати който ми казаха колко добре изглеждам и си почивам.Накрая ме хвана яд и обясних на няколко по близки ,че изобщо не съм добре и имам рак.Прибрах се в къщи изпих чаша вино и почнах да готвя.Нещо което не съм правила много често в последно време.Имам невероятно подкрепящ съпруг.След диагнозата той готви ,чисти и се занимава с децата.Аз съм му обяснила ,че след няколко години ще си намери по добра от мен която ще го прави щастлив.Той естествено отговаря ,че това са глупости и че ще остареем заедно,но аз не го вярвам.Извинявайте за глупостите с които ви занимавам но не знам как да преодолея депресията в която изпадам.Вече дори на приятели не вдигам телефона .Не знам как да им обясня ,че умирам и не искам да гледам сконфузените им физиономии.Извинявам се ,но не знам къде да споделя.

Здравей, не очаквай хората да знаят как се чувстваш.
А и нямаш никакви основания да се чувстваш зле, поне физически. Трябва време, за да приемеш диагнозата с всички последствия. Свържи се с психолог, моля те.
Ако не искаш в града, давам ти алтернатива и срещи по скайп. Цените ги има в сайта.
И не бързай да се разпореждаш с живота си, само Създателя има това право. Силна прегръдка от мен.
Излезе ли втората хистология след ревизията?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря Бубе.Не, 10 дни е срока в който ще излезе втората хистология.Знам ,че физически в момента съм добре.Нямам рицидив ,нямам разсейки,но психически все още се чувствам ужасно.Не знам кога ще преодолея шока.В един момент си мисля ,че има надежда ,а в следващия си мисля,че ако изкара една две годинки ще съм щастливка.В града няма психолог.Тя и болницата не се знае до кога ще я има. Съжалявям ,че ви занимавам с моите проблеми.Никога не съм била силна и това сега му убива.

Видяхме се и знаеш, че може да се живее. Да не говорим, че в семейството имаш лекари. Знам, че трудно се приема мисълта, че всичко ще свърши без време и се губи смисъла, но повярвай, има за какво да продължиш напред!
Моля те от сърце, свържи се по скайпа с психолога и пробвай да направиш две три сесии, ако не стане пиши, ще ти намеря друг психолог.
И престани да се извиняваш, за това сме тук. Както казах, "сърбали сме я тази попара" и ще помагаме както и с каквото можем.

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен

Бубе видяхме се знам,че имам шанс ,но моя осмокрак беше Г 2 и КИ 67-15 което хич не е добре.Макар ,че патоложката ония ден ме убеждаваше ,че при напълно отстранен тумор няма какво да му треперя.А и едва ли не всички тумори от тоя вид са с такова КИ.Това щото ходих да си взема блокчетата.Брат ми на 28 заминава за Германия и искам и там да ги видят.Междувременно и тук ще искам второ мнение.Да лекари в семейството ,но с тая диагноза и те не могат да направят нищо освен да повдигат духа и да говорят откровени лъжи.Единствено Бог знае какво предстой ,но не си говорим по мобилния за съжаление.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе момиче, я ми напиши телефона си. Аз съм нанлизо. Ако успея ще мина да те видя.

Имаш го на лични

Че от теб зависи дали ще живееш или не ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хей, момиче, я да се взимаш в ръце! Какви са тези пораженчески приказки?! Първо натоварваш психиката си (а оттам и имунната си система), а да не говорим, че можеш и да програмираш заболяване, което само дебне да му отвориш вратата! Така и не можах да разбера какво искаш - казали са ти специалисти, че туморът вече го няма. При този вид тумори, оперативното отстраняване е най-доброто решение.

Ако очакваш някой да ти каже колко ще живееш - няма кой да го направи. Нито на теб, нито на мен, нито на който и да е здрав човек. Но да плашиш другите с диагнозата си, да разправяш на мъжа си каква жена ще си намери след няколко години... Нямам думи! Нали все пак ти пука за този човек? Питаш ли го как се чувства, какво му причиняваш? Ами на другите край теб? Нали не искаш да започнат да странят от теб, заради конфуза, в който ги поставяш? Защото много често се случва точно така.

Сигурно не ти харесва начина, по който ти пиша, но май е необходимо някой да го направи. Имаш късмет, че не беше по времето на предишната модераторка, която досега щеше здраво "да те срита по задника", както се изразяваше тя. И не от лоши чувства, а защото всеки трябва да се вземе в ръце и сам да се издърпа от блатото като барон Мюнхаузен! Ракът далеч не е най-смъртоносната болест и тя поне дава срок да се бориш. А диабетът, инфарктът, инсултът - особено последните, които поразяват неочаквано и често фатално? Нали не искаш да поболееш някого от най-близките си от притеснение по теб?

Много се надявам да не се обидиш от думите ми, защото аз най-малко съм страничен наблюдател, който само дава акъл на чужд гръб. Тази диагноза три пъти е влизала в семейството ми - веднъж при мъжа ми, два пъти при мен. Знам през какво минаваш, но вече е време да го преодолееш. Стягай се и не се дръж като обречена. Твоето здраве е в ръцете ти. Много се надявам да ме разбереш и най-вече да ми повярваш, защото го казвам на базата на дългогодишен личен опит и на този, споделен в Клуба.

Прегръщам те и се надявам много скоро да стъпиш на правилния път.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от *jull** на 22.06.16 16:17.