Re: ОТРОВИТЕ - АКОНИТ / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Съвместимостта с всичко, до което се докосват хората, може да бъде определена по миризмата

Диагностика на хранителните продукти.

Вие можете да извършите собствена диагностика на всеки хранителен продукт (дали той ви пасва или не) с помощта на миризмата. Този метод е най-естественият: използват го всички животни и никога не грешат. Животните винаги първо подушват храната, която смятат да похапнат. Докато ние обикновено опитваме, а чак след това помирисваме какво всъщност ядем.
Кравата както всяко друго животно преди да похапне тревица я подушва. Това е нейният начин за диагностика. Правих следния експеримент. Ако с една ръка запушиш носа на добичето, а с другата му подадеш храна, то не я докосва. Обаче като пуснеш носа, тя отваря уста и започва да си хапва. Кравата притежава такава синхронизирана система за подушване дали нещо е качествено за хапване. Докато при човека нещата са по-различни. Той винаги първо хапва нещо, а чак след това го помирисва. Така че ако искате да се светнете дали ще ви тровят с някой боклук, първо помиришете храната и чак след това си хапнете.

Това е свързано с факта, че вкусовото усещане не винаги е в състояние да определи дали си има работа с отрова, но по миризмата можете да се ориентирате. Да речем, ако в продукта са започнали да се размножават бактерии, мирисът на храната ще предизвика отвращение.Усещането за отвращение от дадена храна е признак, че тя не е подходяща за вас. Тоест тя е развалена или е инфектирана. Ако храната е омърсена от бактерии, храносмилането задължително излиза от строя, тъй като тялото се интоксикира (интоксикацията представлява атакуване на тялото от отровните вещества, свързани с жизнената дейност на бактериите). Във “Ведите” се препоръчва да се консумира храна, която е приготвена максимум преди 3 часа, защото в този случай тя е най-полезна.

Сега ще направим с вас разбор как може да се класифицира действието на билките, продуктите и церовете по миризмата. Главното условия за тази „диагностика” е, че всичко, което е обект на вашето „проучване”, трябва да се помирисва в сух вид. Хранителният продукт трябва да се изсуши и е желателно да се смели. Това познаване на диагностиката на продуктите с помощта на тяхната миризма може да се използва и за „диагностиката” на химическите препарати. С помощта на вашето разбиране за мириса на различните продукти можете да определите тяхната съвместимост с вашия организъм и така да си селекционирате собствена индивидуална диета. По-долу в текста се дава класификация на миризмите, съставена от мен по експериментален път. С помощта на тази методика за диагностика на хранителните продукти вие можете без особени проблеми да съставите и съответно да внасяте корекции в индивидуалната си диета. И така – по-долу се дава самата класификация.

Приятният аромат

Характеристиката на определения от вас като приятен аромат е знак, че психическата ви енергия енергията на вашия интелект) е в хармония с този продукт. Приятното усещане означава наличие на хармония с вашия характер. По такъв начин за да подобрите чрез храненето функциите на вашата психика е достатъчна само тази характеристика на продукта. Но само приятната миризма не е достатъчна, за да се разбере, че продуктът ви подхожда напълно. Оказва се, че съществуват и други характеристики на миризмата, които са наситени със съществена за вас информация.

Свежата миризма
Свежестта е знак, че този продукт е съвместим с физиологичните функции на тялото ви. Като резултат диагностицираният продукт има потенциала да бъде усвоен добре от организма.

Миризмата може да е гнила, може да е свежа. Ако изсушите много продукти като нищо ще бъдете обезкуражени, че някой от продуктите се е развалил при сушенето. При поредното му изсушаване отново ще констатирате, че въпросният продукт намирисва на гнило и най-вероятно е развален. Но някой друг човек може да възприеме същата тази миризма като абсолютно свежа. Въпросната храна се е «развалила» само за вас, защото вашият организъм е физиологично несъвместим с този продукт. В резултат на това лично на вас въпросната храна ще ви намирисва, независимо, че тя е съвсем прясна. Следователно хората долавят различна миризма, когато помирисват един и същи продукт. Отначало това може да ви се стори чудно, защото повечето хора са на мнение, че един и същи продукт би трябвало да мирише на всички еднакво. В действителност обаче възприятията на всички са абсолютно различни. Дори ако помиришете обикновена захар сутринта, вечерта или на обяд, ще забележите, че сутрин ароматът й е свеж, през деня лъха на топлина, а вечерта – на жега, като миризмата е леко тежка. При това обаче мирисът на захарта винаги е сладък. Интересното е, че по време на изостряне на заболяването болните от жълтеница, например, усещате миризмата на захарта като горчива или тръпчива.

Мирис на прохлада

Мирисът на прохлада е знак за контакт с праната (т. н. жизнена енергия на човека). Ако искате да постигнете усещане на свежест в тялото си, бодрост и да не се уморявате по време на работа трябва да намерите за себе си продукта, от който ви лъха мирис на прохлада и да си хапвате такава храна. Обаче имайте предвид, че тестването трябва да се провежда само със сух продукт и то винаги е строго индивидуално.

Прохладната миризма показва не просто наличието на контакт с праната, а също така и с нервната система, с воднистите структури, с тази част от жизнената енергия (прана), която влиза в допир с водата. Ако лекувате нервната си система, в аромата на цяра винаги трябва да долавяте нотка на прохлада, иначе той няма да окаже върху вас оптимално лечебно въздействие.

Кои растения най-често имат хладен аромат? Например, ментата. Ментата оказва достатъчно силно въздействие върху нервната система. Всички знаят, че ментолът лекува нарушенията на тонуса на нервната система. Ако желанието ни е просто да се ободрим, добре ще ни се отрази хапването на продукта с мирис на прохлада. По такъв начин миризмата може да е хладна, студена или топла. Не се сблъскваме често с подобни понятия, затова трудно ще се сетим за какво точно става дума, но при евентуална тренировка на сетивата бързо ще се научим да различаваме тези нюанси. Трябва да се опитаме да помиришем и да анализираме коя миризма ни се струва по-топла или по-хладна. Главното е да направим противопоставянето: гореща или студена, свежа или гнила, приятна или неприятна. Иначе няма как да проумеем за какво става дума. Ако се допитате до вашия интелект на какво миришат картофите, той ще ви отвърне, че те миришат на картофи. Без сравнението с други продукти интелектът няма други варианти. Затова той винаги се нуждае от сравнението, съпоставката.

Горещата миризма се асоциира със Слънцето, хладната – с утринната прохлада. Създавайки такива асоциации можем бързо да вникнем във всички тънкости на миризмите.

Леката миризма

Има още една характеристика на миризмата: лека или тежка. Ако искате да лекувате някакви хронични заболявания, церът трябва да има за вас лека, а не тежка миризма. Тежката миризма може да е прашна, с мирис на пръст, плътна. Леката миризма е синоним на нещо въздушно, едва доловимо, незабележимо.

Неутралната миризма

Може да се случи така, че при евентуална неутрална миризма продуктът няма мирис. Ако този продукт е съвсем сух, разбъркайте го. Например булгурът и други подобни имат неутрална миризма. Тъй като те даряват на хората енергия, която дава сили за възстановяване на анатомичната структура на тялото, те ще имат или лека, или неутрална миризма. Тежката миризма сочи, че продуктът има разрушаващо действие. Но как да разберем дали една миризма е лека или тежка? Тежката е прашна, отблъскваща, много плътна, рязка, не буди позитивни емоции. Ами ако не се долавя изобщо никаква миризма? В този случай е необходимо ситно да се смели продуктът, който е обект на вашето проучване, да се разбърка и бързо да се помирише. Ако смленият продукт, от който се приготвя каша, намирисва на прах, значи той не ви подхожда. А пък ако носът ви не възприема никаква миризма на прах от прахообразния продукт, значи това е нещото, от което можете да си приготвите нещичко за хапване, което ви подхожда.

Помирисвате един такъв продукт – мирише ви на прахоляк. А пък другият не ви мирише на нищо подобно. Някои хора започват да разсъждават, че всичко било обусловено от размера на частиците. Но това е абсурд. Независимо от размера на частичките на вас единият продукт ще ви намирисва на прах, а другият – не. Което означава, че няма да сбъркате, ако предпочетете втория. Но за някой друг нещата могат да са коренно различни.

Силната миризма

Понякога билките или хранителните продукти могат да оказват много силно въздействие на тялото. Такива билки или продукти винаги трябва да се добавят в сборната билкова комбинация или в някое ястие само в минимални дози. Миризмата на тези продукти обикновено е много силна за всички. Например, такива характеристики притежават ванилията, червения пипер, оцетът и т.н.. Ако поднесете тези продукти близо до носа си, ще почувствате тяхната рязка миризма, докато от разстояние те миришат както обикновено. Затова такива силни продукти, билки или илачи трябва да се помирисват от разстояние 20-30 см, като и при тяхното диагностициране могат да бъдат използвани всички характеристики, на които правим разбор в тази статия.

Обикновена така ухаят подправките или продуктите, които трябва да играят функцията на такива при добавянето им в храната в много малки количества. Тези продукти оказват много силно въздействие върху организма. В редки случаи в зависимост от индивидуалните особености на човешкия организъм подобно въздействие могат да оказват обикновените хранителни продукти. Понякога такъв ефект може да притежава дори обикновеното цвекло. Някои смятат, че тези продукти не им подхождат, но ако те бъдат изсушени и добавяни към храната като подправки, то тогава те ще въздействат като илачи. Това лечебно въздействие е възможно, ако на разстояние от 20-30 см. продуктът ще бъде тестван от вас като притежаващ приятен, свеж, лек, прохладен мирис. По такъв начин вие ще можете да добавяте този продукт като подправка към храната си и да се лекувате чрез него. Силната миризма означава силно въздействие върху организма. Разбира се, ако дори на разстояние продуктът има рязка и неприятна за вас миризма, то тогава е съвсем очевидно, че този продукт не ви пасва.

Продуктът ви подхожда частично

Сега да анализираме мириса на продуктите, които частично подхождат за хранене или церене. Продуктът може да ухае приятно, но да притежава различни нюанси на острота, тръпчивост, мирис на прах, кисел, горчив мирис, и т. н. Това означава, че той по принцип ви подхожда, но няма да притежава лечебно действие. Случва се миризмата на даден продукт да е много или донякъде свежа (не гнила), и при това просто са налице различни негови нюанси. Такива продукти стават за ядене, но няма смисъл да се увличате много по консумирането им. Ако в даден момент при вас има изостряне на някакво заболяване, тези продукти трябва минимално да присъстват във вашето меню. Ако искате да приложите лечение с диетично хранене, редно е да хапвате само онова, чиято миризма ви пасва напълни.

Продукти, които никак не ви подхождат

Тези продукти могат да спадат към два вида. Едните могат да имат приятна, но твърде сладка, остра, горчива, тръпчива миризма, която при това да не е свежа, а застояла, намирисваща на гнило. Дори да ви ухае приятно, този продукт трябва да бъде изключен от менюто. Приятната миризма сочи наличието на съвместимост с темперамента на даден човек, което обаче не означава винаги наличие на съвместимост с тялото. Такъв продукт не бива да се консумира, защото могат да възникват проблеми със здравето. Например, сладката храна вечер може да има топъл мирис. Което означава, че при консумацията на даден продукт по това време на деня ще бъде предизвикано разстройване на хормоналните функции. При тестването на захарта вечер вие най-вероятно ще доловите топла, но приятна миризма.

Вторият вариант на храната, която не е подходяща, е храната с просто неприятна миризма. Възможно е миризмата да е свежа, лека, прохладна, но щом е неприятна, значи по-добре продуктът да не се консумира.

Нека обобщим всичко казано по повод диагностиката:

Тестваният хранителен продукт ВИ ПОДХОЖДА, ако:

- Миризмата му е приятна, лека, свежа, прохладна.
- Съвсем е лишен от миризма, неутрален е (при разбъркване и помирисване от близо възниква чувството за свежест).
- Има силен, но лек, свеж, приятен мирис.

Тестваният хранителен продукт НЕ ВИ ПОДХОЖДА НАПЪЛНО, ако:

- Миризмата е приятна, хладна (свежа), но има леки нюанси на острота, топлина, тръпчивост, киселост, прашност, сладникавост, горчивина, пръстена миризма.

Тестваният хранителен продукт НЕ ВИ ПОДХОЖДА, ако:

- Миризмата е приятна и топла (липсва всякаква свежест, прохлада), при това миризмата може да е сладка, кисела, горчива, солена, пикантна, тръпчива, прашна, с ухание на пръст.

Ако усещате, че този мирис не ви е приятен, не ви харесва.

Миризмата е неутрална (при разбъркване се появява мирис на прах).

Статията е написана от доктор Торсунов.

Оригиналът – тук:

Терапия

1. Дневно трябва да се приемат 600 мл прясно изцеден сок от цвекло.

2. Сокът се пие през равни интервали от време по 100 (200) мл наведнъж, тоест 5-6 пъти дневно (пада се веднъж 200 мл и 5 пъти по 100).

3. При петикратно приемане сокът се пие през деня през 4 часа и веднъж след залез слън;це (нощем).

4. Най-добре е да се приема на гладно, 10-15 мин. преди ядене и леко да се стопли. Сокът се пие на малки глътки, като се задържа по-дълго в устата.

5. когато се приема сокът с него НЕ бива да се консумира хляб, приготвен с мая, или да се пие след него кисел сок.
Маята предизвиква газове в стомаха с образуване на кисела вместо алкална среда. Народната медицина изобщо не препоръчва на болните от онкологични заболявания такъм хляб или други тестени изделия , които се приготвят с мая.

6. В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ ДА НЕ СЕ ПИЕ ТОКУ-ЩО ИЗЦЕДЕН СОК, защото съдържащите се в него летливи вещества действат като отрова, като предизвикват гадене, повръщане, заекване, обща сънливост, падане на артериалното налягане. Сокът трябва да постои няколко часа (най-малко 2) в хладно тъмно място, най-добре в хладилника. Приемането на свеж току-що изцеден сок от цвекло води до по-нататъшната му непоносимост занапред.

7. Освен посоченото количество сок от цвекло се препоръчва да се изяждат във вид на салата или гарнитура около 200 г ва¬рено цвекло.

8. На болния се поставя цвекло (прясно, настъргано с ренде) на тялото в областта на тумора (2 часа), после се поставя пропит с 3 % прекис на водорода тампон, който стои 30 -50 минути. После пак се поставя цвекло (2часа) и така 5 пъти дневно + за през нощта. Едно и също цвекло може да се използва 2-3 пъти. Същата процедура трябва да се прави 1-2 пъти дневно на гърлото.

9. „Използваното” цвекло вечерта се залива с вряла вода в леген, добавят се две 2 супени лъжици 9% натурален (домашно приготвен) оцет и се „подгряват” стъпалата на краката в продължение на 12-15 минути.

10. Профилактика на зъбите (вместо паста за зъби): в порцията сода за готвене (сода бикарбонат) се добавя 3% водороден прекис, смесва се до образуването на кашичка и се почистват зъбите.

11. Цвекло с нерафинирано слънчогледово олио
Цвеклото е добро средство за почистване на токсините. Нерафинираното олио също почиства и подобрява състоянието на съдовете. Ежедневно преди закуска се пие следната смес: от сока на ситно настърганото цвекло се взема една супена лъжица сок и се прелива в малко бурканче (може от тези за детски пюрета или друго подобно. Пак там се сипва една супена лъжица слънчогледово натурално нерафинирано слънчогледово олио. Всичко се размесва и се изпива 30 минути преди хранене. Приема се на курсове: пие се 7 СЕДЕМ дни и ОЩЕ 7 ДНИ се прави ПРЕКЪСВАНЕ.

ЗА ОНКОБОЛНИТЕ СЕ ПРИЛАГАТ ВСИЧКИ РЕЦЕПТИ: компреси, сокове, вани, клизми, диета с цвекло.

ИЗБОР НА ЦВЕКЛОТО

1. Цвеклото трябва да е отгледано без прилагане на химически торове – това е важно!
2. АБСОЛЮТНО СЕ ИЗКЛЮЧВА прилагането на ГЕННО-МОДИФИЦИРАНО цвекло!
Най-добрите сортове цвекло („цилиндър” и „бордо”) имат тъмен цвят на кората, а формата на плодовете е леко сплескана, като повърхността му е гладка, без т.н. „оченца” (нещо като тези цвъцки на картофите, предполагам). За приготвянето на лечебен сок трябва да се избират плодове със средни размери – максимум 10 см в диаметър, те обикновено са плътни, вкусни и сочни.

При цвеклото, което е прераснало (разбирай – напомпало се е, затлъстяло е ), РАЗКО СПАДА съдържанието на Захари и бетаин, структурата му става влакнеста, вътре се образуват кухини. Зрялото цвекло има тънка опашчица, неузрялото – дебела (нещо като динята, сиреч, не го знаех това). Неузрялото цвекло не се съхранява дълго и ползата от нея е по-малка.

Листата на цвеклото са много полезни, но грубото й стебло е отровно и също като горната част на плода, от която израства, ни бива да се консумира. Затова 1/3 от т главата цвекло в горната му част трябва да се среже. И одсвен това трябава де запоминте, че цвеклото с БЕЛИ ИВИЦИ ВЪТРЕ НЯМА ХРАНИТЕЛНА СТОЙНОСТ, ТРЯБВА ДА СЕ ИЗБИРА САМО ТЪМНОТО, С ПРОДЪЛГОВАТА форма и сладко цвекло.
За запазването на витамините цвеклото преди сваряване или печене не се почиства и не се отрязват корените, обаче много прецизно се измива и се вари, като се поставя в гореща подсладена с ¼ чаена лъжичка захар на 1 литър вода под плътно затворен похлупак и се вари.. Спазването на тези прости правила изключва силното обезцветяване на цвеклото.
Суровото цвекло съдържа повече биологично ценни вещества, но се усвоява по-зле от вареното. СОКЪТ ОТ СУРОВО ЦВЕКЛО Е ЗНАЧИТЕЛНО ПО-ЛЕЧЕБЕН.

НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА КОНСУМАЦИЯТА НА СУРОВО ЦВЕКЛО ПРИ НАРУШЕНА ПЕРИСТАЛТИКА НА ЧЕРВАТА.

Растителните влакна на главата цвекло в съчетание с органичните киселини и сахароза могат да предизвикат разстройство.
Съдържащите се в състава на цвеклото природни съедине¬ния ефикасно ПОНИЖАВАТ артериалното налягане.

Във връзка с това препаратите от цвекло са ПРОТИВОПОКАЗАНИ на болните с ХИПОТОНИЯ (ниско кръвно).

Не БИВА ДА ПРЕКАЛЯВАТ С УПОТРЕБАТА НА ЦВЕКЛО хората, които страдат от КАМЪНИ В БЪБРЕЦИТЕ. Това се дължи на факта, че в главите цвекло се съдържа голямо количество оксалова киселина, която образува в организма трудно разтворими соли, предимно калциев оксалат.
Поради съдържащата се в цвеклото захароза ТРЯБВА ДА СЕ ОГРАНИЧИ консумацията на цвекло ОТ ДИАБЕТИЦИ.
ЕЖЕДНЕВНИЯТ ПРИЕМ НА СОК ОТ ЦВЕКЛО МОЖЕ АД ДОВЕДЕ ДО НЕПОНОСИМОСТ КЪМ НЕГО. ТОГАВА СОКЪТ ТРЯБВА ДА СЕ СМЕСВА С ОВЕСЕНИ ЯДКИ, ХРЯН, КИСЕЛО МЛЯКО (от себе си добавям – сок от моркови, изпитана марка) , които променят вкуса на сока. Терапията с цвекло се провежда дълго време без прекъсване.

Алексей Пастушенков.

Оригиналът – тук: