ПСИХОТЕРАПИЯ И ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА №2 / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Тази статия, макар и написана "по-неразбираемо", е увод за една друга, по-важна серия от публикации в тази тема. Ако ви се види сложно, преминете направо към книгата на американските учени, семейство Саймънтън - наистина уникална и най-важното нужна, изключително полезна и вярна (според скромното мнение на адаптатора, чиято първа онкодиагноза датира от далечната 1977 година) книга, която би могла да направи онзи поврат, който толкова жадуват всички, сблъскали се с болестта рак - пък и с други тежки болести - ТОТАЛНОТО ЗДРАВЕ. Нормалното човешко съществуване - е, разбира се, съпътствано с малко повече грижи за себе си, но нормално, обикновено, прекрасно битие.

Ето статията:

ПСИХОТЕРАПИЯ ПРИ КОМПЛЕКСНОТО ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА

Д.С. Чернавски., М.В. Воронов, С.О. Гримблат, И.В
Родщат. Институт по физика „Лебедев”, Руска академия на науките,
Харковски институт, Междурегионална академия на управлението на персонала"

1. За евентуалните механизми на психотерапията

Излекуването, т.е. връщането към нормално състояние, е възможно или за сметка на външните въздействия (терапевтични, хирургически и т.п.), или за сметка на мобилизацията на вътрешните ресурси на тялото. Последното играе роля в началните стадии на заболяването, а в късните етапи се случва сравнително рядко (Б. пр. – самият факт, че се случва е достатъчен човек да си каже – щом се случва, значи ще ми се случи на мен, така мисля аз). Още повемче че сега са регистрирани много такива случаи, така че ефектът на спонтанното излекуване може да се смята са реално съществуващ.

Психическото състояние играе голяма роля и в демографията. В трудовете на И.А Гундарев [1] въз основа на голям обем статистически материал е показано, че смъртността ясно корелира с такива показатели за психическото състояние като броят на самоубийствата и нивото на престъпността. Важна роля при това играе и факторът „надежда за едно по-добро бъдеще”. П време на Втората световна война смъртността сред мирното население (в бившия СССР – б. пр.) рязко нараства до средата на 1943 г., като впоследствие съществено пада, независиом от това, че през 1943-1945 г. липсва подобрение на материалните условия (пак има недостиг на храна, лекарства и т.п.) г. Според Гундарев този ефект се дължи на подобряването на духовното (психическото) състояние на обществото като цяло – след победата в Сталинградската битка се заражда надеждата за едно по-добро бъдеще.

В медицината е добре известен плацебо-ефектът, когато самата надежда, че новото лекарство трябва да помогне оказва позитивно терапевтично въздействие. Същия ефект може да предизвика и само един обикновен разговор с лекар, стига да вселява у нас надежда. Тези ефекти спадат към сферата на психотерапията.

Дълго време официалната медицина имаше негативно отношение към психотерапията, която бе категоризирана като някакъв вид шаманство. Сега ситуацията започва да се променя – психотерапията придоби широка популярност, появиха се мнозина, които наричат себе си психотерапевти. За съжаление, мнозина от тях не притежават нужната квалификация. При тази ситуация става особено актуален въпросът за молекулярните, биохимичните и биофизичните механизми на психотерапията. Отговорът на този въпрос до ден-днешен не е ясен и това е една пречка за признаването на психотерапията като обективен фактор, както и за нейното активно използване.

Тук ще обсъдим възможните механизми на психотерапията и ефекта на спонтанното излекуване на молекулярно и клетъчно ниво, което всъщност представлява предмета на предлаганото на вашето внимание съобщение. Основно внимание ще отделим на онкологичните заболявания

2. Евентуалната роля на психотерапията в онкологията.

(пропуск)

За борбата с рака се хвърлят много сили и средства, при това успешно. Сега, благодарение на развитието на хирургията, химио-, радио- и имунотерапията мнозина случаи, които в миналото са били категоризирани като безнадеждни, успешно се излекуват (с други думи, постига се дългогодишна ремисия, понякога за цял живот). Все пак обаче се запазва негативният ефект на безнадеждността, свързан с късните (а понякога и ранните) стадии на заболяването.

На този фон особено ярко изпъкват засега редките случаи на спонтанно излекуване в случаите, категоризирани като безнадеждни. Възниква задачата да се изясни какъв е механизмът на спонтанното излекуване и дали е възможно тези изключения да станат правило?

НЕКА НАПОМНИМ КАКВИ СА ОСНОВНИТЕ ДАННИ ЗА ПРИЧИНИТЕ НА ОНКОЛОГИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ. СЕГА СЕ ОБСЪЖДАТ НЯКОЛКО ВЪЗМОЖНИ ПРИЧИНИ: ВИРУСНА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА КЛЕТКАТА (ОНКОВИРУСИ), ГЕННА ТРАНСФОРМАЦИЯ (МУТАЦИЯ НА ГЕНИТЕ), ХИМИЧНА КАНЦЕРОГЕНЕЗА, И ЕПИГЕНЕТИЧНА ТРАНСФОРМАЦИЯ (ЕКСПРЕСИЯ НА БЛОКИРАНИТЕ ГЕНИ) [2]. ВСЯКА ОТ ТЕЗИ ПРИЧИНИ ДЕЙСТВИТЕЛНО МОЖЕ ДА ПРИЧИНЯВА БОЛЕСТТА. НЕЩО ПОВЕЧЕ, ВСЯКА ОТ ТЕЗИ ПРИЧИНИ И СЪЩИТЕ ЗАЕДНО ОСИГУРЯВАТ ВЪЗНИКВАНЕТО В ОРГАНИЗМА НА ТРАНСФОРМИРАНИ КЛЕТКИ С ТВЪРДЕ ВИСОКА ЧЕСТОТА. ЗАТОВА ВЪПРОСЪТ Е НЕ В ТОВА КАКЪВ Е ГЕНЕЗИСЪТ НА РАКОВИТЕ КЛЕТКИ, А В ДРУГО: ЗАЩО ЧОВЕЧЕСТВОТО ДОСЕГА НЕ Е ЗАГИНАЛО КАТО РАСА ОТ ТАЗИ БОЛЕСТ. ОТГОВОРЪТ СЪЩО СЕ ЗНАЕ: РАКОВИТЕ КЛЕТКИ СЕ ИЗВЕЖДАТ ОТ ОРГАНИЗМА ОТ ИМУННАТА СИСТЕМА, В КОЯТО УЧАСТВАТ МАКРОФАГИТЕ, НОРМАЛНИТЕ И СПЕЦИФИЧНИТЕ КЛЕТКИ-„КИЛЪРИ” И Т.П. ТУМОРЪТ ЗАПОЧВА ДА СЕ РАЗВИВА САМО АКО ВЪЗНИКНЕ ПОПУЛАЦИЯ ОТ 104 - 106 РАКОВИ КЛЕТКИ [3]. ОТ ТОЗИ МОМЕНТ НАТАТЪК ВЕЧЕ НЕ Е ВАЖНО КАКВА ИМЕННО Е „ПРИЧИНАТА”, ПРЕДИЗВИКАЛА ПЪРВИЧНОТО ПРЕРАЖДАНЕ НА КЛЕТКАТА. ТУК ИМА МЯСТО И ТАКА НАРЕЧЕНИЯТ „ЕФЕКТ НА ФУНИЯТА – МНОГО ПРИЧИНИ ВОДЯТ ДО ЕДНАКЪВ РЕЗУЛТАТ [2].

ИСТИНСКАТА ПРИЧИНА ЗА НАЧАЛОТО НА РАЗВИТИЕТО НА ТУМОРА Е СЛАБОСТТА НА ИМУННАТА СИСТЕМА, КОЯТО Е ДОПУСНАЛА РАЗРАСТВАНЕТО НА ПОПУЛАЦИЯТА НА ИЗРОДЕНИТЕ КЛЕТКИ ДО КРИТИЧНИ РАЗМЕРИ. ИММУННАТА СИСТЕМА ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ БОРИ С ТУМОРА ПО ВРЕМЕ НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ СТАДИИ. ФАКТИЧЕСКИ РАКОВОТО ЗАБОЛЯВАНЕ Е ИСТОРИЯ ЗА БОРБАТА МЕЖДУ ДВЕ ПОПУЛАЦИИ: МЕЖДУ ЗЛОКАЧЕСТВЕНИТЕ КЛЕТКИ И ЛИМФОЦИТИТЕ - КИЛЪРИ. БОРБАТА ПРОТИЧА С ПРОМЕНЛИВ УСПЕХ, ТАКА ЧЕ СА ВЪЗМОЖНИ ПЕРИОДИЧНИ РЕЖИМИ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО [4,5]. ЗАДАЧАТА НА ТЕРАПИЯТА Е ДА СЕ ПОМОГНЕ НА ЛИМФОЦИТИТЕ ДА НАДВИЯТ ТУМОРА, ВСЯКА ЕДНА ТЕРАПИЯ БЕЗ ПОМОЩТА НА ЛИМФОЦИТИТЕ Е БЕЗСИЛНА. ЗАТОВА ПРИ АНАЛИЗА НА ЕВЕНТУАЛНИТЕ МЕХАНИЗМИ НА ПСИХОТЕРАПИЯТА НА ПЪРВО МЯСТО ТРЯБВА ДА СЕ ОБЪРНЕ ВНИМАНИЕ ВЪРХУ ВЛИЯНИЕТО НА ПСИХИЧЕСКОТО СЪСТОЯНИЕ ВЪРХУ ИММУННАТА СИСТЕМА.

3. Влияние на висшата нервна дейност върху иммунната система.

Психотерапията, включително уфуктът "плацебо" е нещо като верига, която се състои от редица брънки. Първата брънка е информационното въздействие върху пациента от страна на друг човек (лекар, шаман и др ) или от страна на обкръжението. Има се предвид речевото въздействие (разговор, молба и т.н.), визуална и звукова символика (музика, танци) и имитация на въздействие (плацебо). Във всички тези случаи въпросната информация постъпва в кората на главния мозък, където подлежи на обработка. В резултат на това стават промени в организма и в частност - в иммунната система. Постъпващата отвън информация съдържа смислова (семантична) и (конотативна или интуитивна) части. И двете компоненти се използват за общата цел: рецепцията и разпознаването на предявения външно (отвън) образ. Разликата помежду им е в това, че при смисловото (логическото) разпознаване образите са обособени момежду си по-ясно, отколкото при конотацията (интуитивното разпознаване). В последния случай образите частично се препокриват и дори се сливат.

Смисловата компонента на информацията се предава главно с помощта на изказа (речта) или ясните символични действия (като, например, в случая с плацебо). Емоционалната или интуитивната компонента може да се предава последством интонацията, музиката, ароматите и т.п. Смисловата част се обработва предимно в лявото полукълбо на мозъка [6], а емоционалната, интуитивно-образната - в дясното.

Оттук възниква първата задача – да се разбере как действат различните мозъчни полукълба върху имунната система.

Корелацията на имунните показатели с доминирането на лявото и дясното полукълба се отбелязва и при здравите хора. Съгласно данните на D.H. Kаng at al (дава се по [8]) при хората с устойчива доминантна роля на дясната ръка (десняците), но с различни показатели на енцелографичното доминиране се наблюдават различия на имунната реакция.

В случай на доминираща лява хемисфера се отбелязва по-висока активност на натуралните клетки-килъри, но по-ниско съдържание на имуноглобулин М в кръвния серум. В случаите, когато доминира дясното полукълбо, картината е обратна.

Въз основа на тези данни може да се направи изводът, че върху активността на натуралните килъри може да въздейства на първо място смисловата компонента на информационното въздействие.

Втората задача е да се изяснят молекулярните механизми на влиянието на висшата нервна дейност върху активността на натуралните клетки-килъри. Механизъмът на въздйствие на килърите-лимфоцити в общи линии е известен (9), открити са редица вещества, спомагащи за активизацията на цитотоксичните (свойствата да ликвидират изродените клетки – б. адапт.) свойства на естествените килъри. По време на контакта килърът въвежда в клетката-мишена факторите на апоптозата (програмираното загиване на клетката) (10). Сред тах са налице адренокортикотропеният хормон (АКТГ), меланоцитостимулиращият хормон (МСГ) и бетаендорфинът (11). Важно е да се отбележи, че АКТГ и бета-ендорфинът са изместни като хуморални фактори за поддържане на интереса, жаждата за живот. Известно е също така, че бетаендорфинът отстранява информационното претоварване и в това си качество е известен на клиницистите като ендогенен опиат. Тези хормони също се произвеждат от главния мозък - в хипофизата.
От друга страна е известно, че кортикостероидните хормони, стимулиращи гликонеогенезата, потискат клетъчния имунитет [12].

Оттук следва, че не всяко въздействие върху мозъка стимулира клетъчния имунитет, възможен е и напълно противоположен ефект. Това означава, че психотерапевтичното въздействие трябва да е избирателно, т.е. да съдържа ценна информация, изразена достатъчно ясно. В тази светлина става ясно каква е ролята на лявото полукълбо при стимулирането на клетъчния имунитет. Същевременно ролята на дясната хемисфера, обслужваща неосъзнатата част на психиката като водеща при регулирането на другите видове имунитет се признава от повечето изследователи.

4. Ефикасност на психотерапевтичното въздействие.

Предварително ще направим няколко забележки.

Първо, резултатът на смисловото и емоционалното въздействие може да бъде различен, дори противоположен.

Второ, ефектът зависи от реакцията на пациента към дадено въздействие.

С други думи, психотерапията е диалог с пациента, в резултат на който последният се научава по-ефикасно да използва вътрешните си сили, като променя вектора на насочеността на емоциите, възникващи при рецепцията на информацията.

Трето, обективните данни за ефикасността на психотерапията са налични само за случая с плацебо. В останалите случаи е много трудно да се контролира въздействието и се налага да разчитаме на оценките на психолозите (и психиатрите), които често са субективни.

Психотерапевтичният диалог е една от централните проблеми на терапията. Целта е да бъде обучен пациентът да мобилизира вътрешните си сили за борбата с болестта. Много е важен самият процес на обучение, като върху това се обръща внимание в [13].

Ще отбележим, че думата "обучение" тук следва да се разбира в донякъде по-различен смисъл, отколкото в теорията на разпознаването. В последния случай става дума за обучаването на информационната (диагностичната) подсистема, докато в първия – за обучение на ефективната система, т.е. за обучаване на такива умения като писането, придвижването в изправено състояние (прохождането при малките деца) и т.н. – с други думи, за овладяването на процеса на управление на собствения организъм. Между тези понятия има разлики, но и общи неща. Резултатът от обучението при разпознаването е идентификацията на предявения образ с еталона. Резултатът при прохождането е избор на определена последователност от съкращаване на мускулите, необходима за постигането на определена цел. Впоследствие усвоената последователност се запаметява и се приема като еталон на процеса. Същото се отнася и до избора на последователност на синтеза на хормоните при стимулирането на имунитета. Обучаващо множество тук е комплексът от прецеденти, натрупан в резултат на опитите и грешките. Ролята на вниманието тук се играе от ценността на страничната информация, спомагаща за избора на един или друг вариант. Ценността на тази информация се изяснява след известно време чрез сравняването на очаквания (прогнозирания) резултат с реалния. В случай на потвърждаване, резултатът от обучението се фиксира (закрепва). В противен случай страничната (вторичната) информация се възприема като дезинформация, а обучението като безрезултатно.

В тази картина психотерапията играе роля на регулатор на вниманието и, както и при разпознаването на образа, може както да спомогне за обучението, така и да го възпрепятства. Оттук проличава колко важна роля играе в психотерапията очакването или, което е същото, прогнозата за резултата. При това от важно значение са три фактора: самата прогноза, времето за прогнозиране (очакване) и оценката на прогнозата.

Така, ако очакванията на пациента са, че резултатът ще е много позитивен и получен за кратко време, то тогава резултатът от съпоставката с реалността най-вероятно ще е отрицателен, а психотерапевтичното въздействие – безуспешно, а може би дори вредно.

Напротив, ако пациентът се смири с умерената (или дори слабо благоприятна) прогноза, то тогава се повишава вероятността от положителен резултат при съпоставката. Много е важен този елемент на слабата прогноза, като предричането на липсата на реалистичност на някои от резултатите. Така например, ние не можем да твърдим, че негативната нагласа ще даде 100% резултативност, но със сигурност можем да твърдим, че негативната нагласа НЯМА да даде такъв резултат. За обучението са необходими: ЖЕЛАНИЕ, ТЪРПЕНИЕ, УПОРИТОСТ И УБЕДЕНОСТ В УСПЕХА.

И така, позитивният резултат, успешността на психотерапията е възможна при спазването на следните условия (които са задължителни):

1.ПАЦИЕНТЪТ ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ЗА СВОЕТО СЪСТОЯНИЕ (НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВОЮВА С ВРАГ, НИТО ДА СЕ СЪТРУДНИЧИ С ПРИЯТЕЛ, БЕЗ ДА ИМАШ ПРЕДСТАВА ЗА ТЯХ).

2. ПАЦИЕНТЪТ ТРЯБВА ДА ПОЧУВСТВА УБЕДЕНОСТ В СОБСТВЕНИЯ СИ КЪСМЕТ. Например, че точно навреме е открито ново лекарство (или процедура) и той може да се възползва от тези блага, или това, че най-после е получил възможността да има подкрепата на една квалифицирана психотерапевтична помощ. Тази убеденост (връщането на надеждата за оздравяване, вяра в излекуването) е стимул за мобилизация на вътрешните сили на организма.

3. НИВОТО НА ОЧАКВАНЕ НА ПОЗИТИВЕН ЕФЕКТ НЕ БИВА ДА Е ПРЕКАЛЕНО ВИСОКО, А ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ВРЕМЕТО НА ОЧАКВАНЕ ТРЯБВА ДА Е ДОСТАТЪЧНО ГОЛЯМА. В противен случай стимулът изчезва, настъпва разочарование, надеждата намалява и мобилизацията на силите не се случва (не се извършва).

4. ДОРИ ПРИ НЕСЪВПАДАНЕ НА ПОЛОЖИТЕЛНАТА ПРОГНОЗА С РЕАЛНОСТТА ТРЯБВА ДА ОСТАВА НАДЕЖДАТА, ЧЕ В БЪДЕЩЕ ОЧАКВАНИЯТ РЕЗУЛТАТ ЩЕ СЕ РЕАЛИЗИРА.

Изпълнението на първото условие зависи главно от лекаря, на второто и третото – в най-голяма степен от пациента и от социалната му среда.

Сега ще споменем за условията, които са допълнителни (в смисъла на принципа за допълване на Бор). Така например, второто означава, че пациентът е длъжен да приеме със смирение своето положение, да не очаква колкото се може по-бързо (форсирано) оздравяване и да не предприема активни крачки за целта, като търпеливо продължава предписаното му лечение и обучението си за новите начини за възприемане на информацията. Третото условие означава, че смирението НЕ бива да води до пасивност и жаждата за живот трябва да се запази на достатъчно високо ниво.

Съществуват редица допълнителни условия, които в отделните случаи стават необходими.

1. Концентрацията на енергията във вид на гняв, която е необходима за работа с визуализирания образ на тумора (с възможно впоследствие "рафиниране" на емоцията „гняв”, свеждането й до по-изтънченото чувство на търпение – задължителното условие № 3).

2. В случаите, когато при пациента има високо значима загуба като смърт на близък, уволнение, обезверяване, е необходимо връщането на надеждата за качествен живот без загубата (или чрез евентуално връщане на загубеното, респективно нова работа и т.п.).

3. Умение да се приема животът във всичките му форми, такъв, какъвто е, със смирение и благодарност.

5. Спонтанни ремисии на онкологичните заболявания.

Уместно е да направим редица предварителни забележки.

Първо, засега са малко регистрираните случаи на спонтанна ремисия и затова още не може да става дума за достоверна статистика.

Второ, в тези случаи е липсвало психотерапевтично въздействие. По-точно то не е било фиксирано, но разбира се е имало такова от страна на обкръжението и то е могло да изиграе психотерапевтична роля.

Известни са и са описани [15] случаи на стабилна спонтанна ремисия на тумора на Гравиц (хипернефрома – тумор на бъбреците). Този тумор се развива много бързо (примерно за една година), широко метастазира, резистентна е по отношение на традиционните клинични терапии и на практика се смята за неизлечима. Имунотерапията – въвеждането на лимфокинин- активирани „килъри” и интралевкин-2 – понякога довежда до намаляването на размера на тумора над два пъти, но засега устойчивата и дълговременна ремисия е въпрос на бъдеще (14).

Въпреки това са отбелязани случаи на спонтанна дългогодишна ремисия на тумора на Гравиц, достоверно диагностициран чрез биопсия на метастазите [15]. Тъй като в тези случаи не е била провеждана имунотерапия, разумно е да се предположи, че ремисията е възникнала за сметка на мобилизацията на собствените имунни сили по гореописаната схема. Макар че външен психотерапевтичен източник тук не е бил фиксиран, разумно е допускането за това, че все пак е имало такъв.

Описани са също така отделни наблюдения за спонтанна ремисия на първична лимфома на главния мозък [17]. Известни са случаи на спонтанно преустановяване на инфилтрираща астроцитома (низко ниво) на мозък при деца. Бихме искали да продължим този списък, но засега той обективно е кратък. Разумно е да се допусне, че и втези случаи причина за ремисията е била спонтанната мобилизация на имунните сили.
(…)
Първият етап на всяка реакция е рецепцията (приемането) на информацията и нейната оценка. В случая с онкопатологията, според нашите наблюдения, това е информацията за съществените и необратими загуби (близък, работа, вяра). В този случай се губи надеждата като начин за прогнозиране на желаното. В отговор на загубата на надежда може да има реакции от различен род: гняв, смирение и (най-често) - страх. Страх от самотата, от бедността, болестта и смъртта (свои или чужди), страх от наказание (включително дори след смъртта, при вярващите).

Страхът в широкия смисъл на думата е способността на системата да се съкращава, свива, да заема по-малко място. Тази способност присъства на всички нива на тялото (клетка, орган, система, организъм) и психиката (в съзнанието и в несъзнаваните му дялове). Затова адекватният (дозиран и управляем) страх е необходима структура и процес, които се обезпечават (подсигуряват) от специални механизми. На страха противостоят надеждата за по-добро бъдеще и Вярата в по-доброто бъдеще. Тези структури също имат свои механизми за обезпечаване (поддържащи системи) - АКТГ, бета-ендорфин, серотонин, дофамин и норадреналин в различни съчетания. Хармоничното взаимодействие между страха и вярата осигурява адекватното редуване на процесите на свиване и разширяване при физиологичното, психическото и социалното функциониране на даден човек.

При поставяне на онкодиагноза върху първичната загуба на надежда се наслагва вторичната - страхът от смъртта (нерядко препокриващ се със страха от наказание), който освен всичко останало придобива реални времеви параметри.

В такъв случай при нас възниква съвсем реална структура, която изисква да се въздейства върху нея – това е структурата, наречена страх. От дълбинните нива страхът се изтръгва на повърхността, заема водещо място в системата на иерархиите и без да срещне съпротивата на надеждата и вярата напълно завладява системата. Като резултат от това следва "свиването” във всички сфери на дейност, включително на жизнена дейност (на ниво организъм). Хормоните на страха, включващи в комплекса си кортикостероиди, предизвикват парализа на имунните реакции. Процесът започва да набира скорост. Възвръщането поне на първичната надежда (при компенсиране на загубата, например при намиране на нова работа) забавят развитието на процеса. Същевременно, обратното развитие, тоест рязкото активизиране на имунитета са възможни, според нас, при завръщането на надеждата от първи и втори род, тоест при спазване на изложените условия 1 и2 (основни условия) и 2 -то допълнително условие.

Ето как описва състоянието си болна от рак с метастази в мозъка, след като окончателно се убеждава в това, че диагнозата й е поставена правилно:

И ето ме – досущ съм кукла-неваляшка,
захвърлена на каменния под
Разбита съм, лишена от опора
Но и сломена, па макар и скришом
аз все пак тая надежда
счупеното да поправя
след удара болезнен и жесток.

(…)
Безизходицата, загубата на надежда като загуба на опора, желание да бъде поправено счупеното – това е квинтесенцията.

Планът на терапевтичните интервенции в този случай изглеждаше по следния начин:

1. Създаване на общ език.

2. Показване на възможността за оздравяване (връщане на надеждата, 2-ро задължително условие).

3. Трансформиране на страха, като се промени пространственото усещане за страх – от външен (доминиращ - "аз съм обзета от страх) към вътрешен (управляем - "аз си имам един страх").

4. Промяна на вектора на отношението към страха от негативното ("аз искам да се отърва от страха") към позитивното отношение ("аз мога и искам да приема страха, защото той ми е необходим под формата на предпазливост, предвидливост, отговорно отношение").

5. Активизиране на гнева, префинено впоследствие до търпение, търпеливост (допълнително условие 1).

6. Помощ за формирането на състоянието благодарност-праведност (допълнително условие 3).

За необходимостта от създаване на общ език предпоставка е наличието на пречка за взаимно разбиране. Тази пречка и последица от вродената индивидуалност и личния неповторим опит. Психическите структури на всеки човек са толкова индивидуални, че описващите тези структури думи се възприемат от всекиго по свой си начин.

Между хората съществува "слой на размесването (смесването)", за чието преодоляване се необходими като минимум три условия :

1) съответна енергия,

2) кохерентност ("кумулативно жило"),

3) наличие на „слой на разбъркване (смесване)" от общи или сходни елементи на информация – избори на възможни действия. Последното условие е най-трудно осъществимо и именно то изисква обозначаваните от психотерапевта вътрешни действия да извикват у пациента същите образи като при терапевта. Във връзка с това, че работата с пациента се води на ниво несъзнавано (подсъзнание), абстрактните, не възприемани предметно (конкретно) понятия (Надежда, Вяра, Благодарност, Търпение, страх, гняв) трябва да бъдат „визуализирани”, показани като образи, чиято същност се възприема и от терапевта, и от пациента еднозначно.

Съвместната работа с тези образи върви само в процеса на обучение, а после пациентът редовно работи с тях самостоятелно. За тази цел бяха използвани с конкретната пациентка, за която става дума, образите на годишните времена, цветовете и другите признаци на елементите на пентаграмата "У Син", при това последователността на образите характеризираше "графика" на процесите на преодоляване на пречките. При тази пациентка това редуване се асоциираше с придобиване на опора.

Със музиката на китайски медитации

Въртене на дъгата цветна на "У Син",

Намиране на босоногата опора

На колелото на живота в кръговрата.

За "графика" (набелязването) в пространството бяха използвани 7-те нива на човека (моделът на "матрьошката"), където на нивото на "минерала" пациентката поставяше предмета, символизиращ страха (20). В резултат на това мислено действие страхът преминаваше от външното пространство (средата) във вътрешното. При наблюдаването на този предмет (обект) в "мястото на спокойствие" (на това място в спомените на пациентката, където тя изпитваше най-голям комфорт) този предмет започна да се трансформира в нейните фантазии, преобрази се, започна да се одухотворява, като премина на ниво "растение", после - "животно" и т.н. В този вид страхът вече можеше да бъде приет. Освен това пациентката беше обучена на техниката на така наречените "управляеми сънища", където успяваше да преобрази родените от подсъзнанието негативни образи в позитивни.
(….)

Възможността за оздравяване се демонстрираше чрез запознаването на пациентката с истории на заболяването на хора, на практика излекувани при наличието на сходна патология. Случаите на самоизлекуване също бяха направени нейно достояние, но без да се акцентиръ върху тях, за да не бъде отвлечена от процеса на активна самостоятелна работа.

За активизирането на гнева преднамерено бяха активизирани съответните спомени, след което й бе предлагано да визуализира тумора и неговите елементи, както и лимфоцитите-килъри. При това образите на килърите трябваше да са много по-агресивни от образите на тумора. Пациентката си представи тумора като медуза, а метастазите като парченца от пипалата й, докато килърите-лимфоцити бяха мънички, но адски зли и нахъсени зъбати акули със здрави стомаси, които захапваха тумора, откъсваха парченца от него, изяждаха плячката си без остатък, а изяденото моментално се разграждаше в стомасите на тези безмилостни „хищници”.

Особено сложно се изпълнява задачата за формиране на състоянието на благодарност. Според нашите представи, благодарността се проявява (т.е. присъства по презумпция (изначално) на духовно ниво) там, където на животинско, първосигнално ниво присъства емоцията - радостта.

Радостта се осъзнава и се превръща в чувство, чувството се "рафинира (става по-изтънчено)" и се превръща в състоянието благодарност. По всичко личи, в системообразуващата триада на нравствената личност (Р.Г.Баранцев),(21) дълг (емоция)- призвание (материя) - любов (информация), трябва дългът да бъде заменен с благодарност. Или да се направи тази фигура обемна, като се превърне в пирамида, в основата на която е триадата на Р.Г.Баранцев, а на върха - благодарността.

Ако се проследи семантиката на това понятие, то ще се окаже, че това е "подарено благо". Но кой изпитва нужда от такова благо? Онзи, на когото е подарено, или подаряващият? Налага се да признаем, че това е благо (състояние), което получава благодарящият. Вместо тези сложни разсъждения пациентът има нужда от конкретен образ. И тъкмо пациентите намериха този образ: при много хора беше открито, че образите, които се появяват при асоциациите с благодарността, имат цвета на злато ("стълб с цвят на злато", "златисти облаци" или "златиста пелена", какъвто беше образът в описвания тук случай).

Пациентката премина пълен курс химиотерапия и лъчетерапия, ефектът от лечението може да бъде наречен много добър, обичайните при терапиите усложнения бяха понесени много леко. Какъв е приносът на психотерапията в това според представите ни е невъзможно да се оцени. Статистически правилно да се оцени приносът на психотерапията общо взето е една сложна задача, тъй като добрият онколог почти със сигурност работи "стихийно" и като психотерапевт, като внушава на пациента вяра в излекуването, демонстрирайки за целта подходящи случаи от практиката.

Едно от основните твърдения в настоящата статия е това, че само праведниците са способни да се самоизлекуват. Звучи като цитат от книга – и наистина това е цитат (виж А.И. Солженицин, "Раковият корпус").

Литература

1.Гундаров И.А., "Почему умирают в России, как нам выжить?", Москва, 1995 г.
2.Шапот B.C. "Биохимические аспекты опухолевого роста", Москва,
"Медицина", 1975.
3.Зедгинидзе М.С. В сб. "Взаимодействие нормальных киллеров и опухолевых
клеток", Москва, стр. 102-108, 1983.
4.Романовский Ю.М., Степанова Н.В., Чернавский Д.С. "Математическая
биофизика", М. "Наука", 1984.
5.Степанова Н.В., "Динамика иммунной реакции при развитии
при злокачественном росте", "Биофизика", т. 24 № 5, стр. 890, 1979.
6.ДамазиуА.П., Дамазиу А. "Мозг и речь", журнал "В Мире Науки",
№11-12, стр.55-61, 1992.
7.Лисяный Н.И., Горобец Д.Б., "Асимметричная регуляция корой головного
мозга клеточного и гуморального иммунитета у мышей", Тезисы докладов V-го
Всесоюзного симпозиума "Взаимодействие нервной и имунной
системы",Ленинград - Ростов-на-Дону, стр. 15-16. 1990.
8.Абрамов В.В.,Абрамова Т.Я.,"Асимметрия нервной, эндокринной и иммунной
систем", Новосибирск, "Наука", 1996.
9.Брондз В.Д., Дризлих Г.И. "Иммунология опухолей", "Молекул. Биология",
т.11, № 2, с. 253-285, 1977.
10.Warren H.S., Smyth M.J., "NK cells and apoptosis", "Immunolog. and Cell"
Biol.V.77, N 1, p. 64-75, 1999.
11.Angeli A., Masеra R.G., Gript G., "Stress, ritmi circadiani e attivita NK",
"Gerontol",v. 42, N 9, p. 663-666, 1$94'
12.Кендыш И.Н. "О роли глюкокортикоидов в регуляции углеводного
обмена в печени", "Усп. Совр. Биол." Т. 74, № 3(6), стр. 781-799, 1972.
13.Родштат И.В., "Плацебо как мотивированная форма обучения в контексте
КВЧ-терапии", "Миллиметровые волны в медицине", Москва, ИРЭ АН СССР,
т. 1 стр. 166-174, 1991.
14. Ройт А. "Основы иммунологии", М. Мир, 1991.
15 Вуд М.Е., Банн П.А., "Секреты гематологии и онкологии", Москва,
Из-во "Бином", 1997.
16.Герман Э., Прусиньски А., "Неврологические синдромы в клинике
внутренних болезней", Варшава, Польское государственное медицинское
издательство, 1969.
17.Rubin М., Lifinan I. "Et al Spontaneous temporary remisson in primarary
CNS lymphoma", "J. Neurol Sci.", v. 14, N 2, p. 175-177, 1987.
18.Бройтигам В., Кристиан П., Рад М., "Психосоматическая медицина",
Москва,Из-во ГЭОТАР медицина, 1999.
19.Фрейджер Р., Фрейдимен Дж., "Личность: теории, эксперименты,
упражнения (психологическая энциклопедия)", С-кт Петербург, Издательский дом
"Нева", Москва, Олма-пресс, 2001.
20.Воронов М.В. "Психологические основы успеха", Киев, "НИКА-ЦЕНТР",2003.
21.Баранцев Р.Г. "Универсальная динамика триадических структур в науке, искусстве, религии", в сборнике "Языки науки-языки искусства", Суздаль, М., 2000г.
АНОТАЦИЯ
Авторите излагат гледището си за някои възможни механизми на психотерапевтично въздействие, в частност при комплексната терапия на онкопатологията. В труда са дава списък на условията, необходими за ефикасното влияние на психотерапевта върху хода на репаративните процеси при лечението на ракови болни. Тези условия са: информираност, оптимизъм, търпение, активно участие на пациента в съвместната работа и умение да бъде благодарен (в широкия смисъл на думата). В работата се дава кратък разбор от практиката на единия от авторите на това научно изследване.

КЛЮЧОВИ ДУМИ.

Психотерапия, онкопатология, надежда, търпение, благодарност, слой на смесване, транс, самоизлекуване, праведност.

Глава 2. ЧОВЕКЪТ И СИСТЕМАТА ОТ НЕГОВИТЕ ВЪЗГЛЕДИ И ПРЕДСТАВИ

Съвременната медицинска технология буди у хората трепет и изглежда толкова могъща и мъдра, че е донякъде трудно да повярваме, че по сравнение с нея собствените ни ресурси могат да са от значение.

Разбира се, никой няма да отрича значението на постиженията на съвременната медицина, която е на едно от челните места сред най-големите завоевания на човешкия разум. В частност в областта на онкологията са постигнати огромни успехи благодарение на лъчетерапията, химиотерапията и хирургическите методи на лечение на рака, благодарение на които от 30 до 40% от всички болни ще бъдат излекувани.

При лечението на някои онкологични заболявания се използва монтирана в специални помещения апаратура, като навсякъде са сложени табелки за опасността от радиоактивно излъчване. Когато останат насаме с тези уреди пациентите недоумяват защо след като лечението се смята за толкова полезно, медицинският персонал толкова се пази.
Най-новото оборудване за диагностика, използваните при оперативни намеси най-скъпи и съвременни уреди – цялата тази мощ на технологията въздейства силно на въображението. Някои от начините за лечение на рака притежават такава сила, че пациентите се страхуват от страничните ефекти н лечението не по-малко, отколкото от самото заболяване.

За развитието на медицинските технологии са хвърлени толкова време, пари и знания, че щеш не щеш, медицината ще ти се струва всемогъща.

Но щом въпреки всичко хората продължават да умират, всемогъща започва да изглежда болестта. Невероятното оборудване, огромните лаборатории и успехите на съвременната медицина понякога те карат да забравиш, че много неща в излекуването си остават загадка. Много е важно да помним за това, че нашето знание има своите граници.

ЗНАЧЕНИЕТО НА ИНДИВИДУАЛНОСТТА НА БОЛНИЯ

Едва ли има специалист-онколог, който да не се е питал защо при двама пациенти с аналогична диагноза, прогноза и лечение резултатът е коренно различен – единият оздравява, а другият губи тотално битката? В нашата програма участваха двама паценти, които могат да послужат като пример. И двамата получиха най-доброто лечение.

И двамата участваха в работата с използване на описаните в тази книга методики.

Но техните реакции към всички видове лечение бяха коренно различни. Джери Грийн и Бил Спиноза (тук и по-нататък в текста на книгата всички имена на пациентите са променени) имаха еднакви диагнози: рак на белите дробове с метастази в мозъка.

В деня, в който Джери научава, че има рак, той изцяло се оттегля от активния живот: напуска работа и след като урежда всичките си финансови ангажименти сяда пред телевизора и прекарва там с часове с празен поглед. Само след 24 часа той започва да изпитва рязка болка и недостиг на енергия.

Независимо от всички усилия на околните да го заинтересуват с нещо, опитите им завършвали с провал. Джери имал дългогодишна мечта да направи високи столчета за бара и една-две седмици работил в домашната си работилница, като при това чувствал известен прилив на енергия и болките намалели, но след като реализирал мечтата си отново засяда пред телевизора. Жена му казва, че той не се е вглъбявал особено в това, което гледа, във всеки случай много по-внимателно се е взирал в циферблата на часовника, за да не изпусне часа за приемане на болкоуспокояващите. Лъчетерапията не дала особени резултати. Вече впоследствие съпругата на Джери се сети, че в семейството му майката, бащата, както и много от близките и приятелите са имали такава диагноза. Нещо повече – когато се запознали с Джери, той я предупредил, че ще си отиде от рак.

А Бил Спиноза имаше същата диагноза, като Джери, но реагира на болестта съвсем различно. Докато беше болен той преразгледа ценностната си система. Той работеше като търговски пътник, вечно забързан нанякъде из пътищата, вечно угрижен, и както казваше самият Бил: „човек няма време да се порадва на тревичките и дърветата”. И макар че по време на болестта Бил продължи да работи, той успя така да преустрои живота си, че да му стига времето и за някои радости.

В клиниката ни той активно работеше в терапевтичната група и редовно се занимаваше с методиката за развитие на въображението, която се изучава в групата. Бил отлично се повлия от облъчването и симптомите на болестта му на практика изчезнаха. През цялото това време той не се спираше, запази пълната си активност. За жалост след година и половина поредица от сериозни емоционални трусове отново върна болестта, която си беше отишла.

И двамата пациенти имаха еднаква диагноза, и двамата преминаха един и същи курс на лечение, въпреки това Бил надживя Джери, при това живя много по-дълго от прогнозираното за тази фаза на болестта. Нещо повече, качеството на живота на Бил беше несравнимо. Той живееше пълноценно, активно, радваше се на живота и на своите близки и приятели. И така, Бил скъси максимално сроковете, докато Джери ги удължи, при това по възможно най-пълноценния начин.

СПОНТАННО ОЗДРАВЯВАНЕ

Ако примерът на Бил и Джери показва доколко протичането на болестта зависи от индивидуалността на болния, случаят с Боб Гили още по-ярко демонстрира загадките на оздравяването. Боб е заемал висока позиция в една застрахователна фирма в град Шарлот (щат Северна Каролина). Той беше човек, който винаги се е радвал на доста добро здраве и затова не се беше замислял особено за болестите.

Дълги години беше играл тенис. Но няколко месеца преди да му открият онкологичното заболяване Боб беше прекарал в лошо емоционално състояние и сам разбираше това. Той имал големи проблеми в личните си отношения си с твърде важен за него човек, откъдето дошло и чувството за потиснатост и постоянното притеснение. Все пак, когато през 1973 г. той си направил задължителния за него (като човек, работещ в застраховането, боб разбирал, че тези прегледи са нещо важно, макар да не изпитвал особен ентусиазъм, защото това си е скучна работа) такива служители медицински преглед, той се чувствал в добра физическа форма, като на сутринта играл тенис.

Кардиограмата, рентгеновата снимка, кръвното – всичко било наред, но по време на палпацията, лекарят открил в слабините му уплътнение и го пратил на биопсия.

Ето разказа на самия Боб за случилото се пред болните от рак и медиците, които се заинтересуваха от нашия метод:

”Казаха ми, че разрезът ще е миниатюрен, буквално сантиметри, като този при операцията от апандисит. След като се събудих от упойката, направена ми при биопсията, открих, че целият ми стомах е рязан и шит. Когато дойде хирургът, той ми каза, че е много трудно да се определи характерът на образуванието, което е злокачествено, но че моите шансове да се измъкна са добри. На другата сутрин шансовете ми намаляха до 50%, а когато се появи лекуващият ми лекар, диагнозата отново претърпя промяна. Сега шансовете ми бяха преценени на 30%.

След дълги разисквания патологът, онкологът и хирургът накрая ми поставиха окончателната диагноза, а заедно с нея дойде и прогнозата за недиференцирания тумор, при който шансовете ми за оцеляване са по-малки от 1% (един процент).”

После Боб бива изпратен в голяма клиника за да премине курс химиотерапия.

”Това беше ужасно. Отидох там съвсем изпосталял след операцията и цял ден стърчах в чакалнята заедно със стотици други раково болни. Отношението към всички беше абсолютно безлично, но съм убеден, че обяснението е в това, че там възприемат човека просто като носител на определено заболяване. Аз се превърнах в "недиференцирания тумор от стая 351-А".

Когато достатъчно укрепнах, ми дадоха безчет пропуски: за парка, за закуска, обяд и вечеря в столовата, пропуска за тоалетната на бензиностанцията, която се намираше отсреща на болницата – много ми беше важно да не губя връзка с външния свят и да не се превърна в болен, затворен в рамките на раковата болница. Имах повече пропуски, отколкото който и да било за цялата история на клиниката. Освен това от болницата продължавах да ръководя работата в моя отдел.

Накрая ми направиха програмата за курса химиотерапията и аз на свой гръб усетих що е химиотерапия (Бележка на адаптатора – книгата е огромна, на момента пропускам пасажи, в които се повтарят неща или таблици и диаграми, иначе няма да му се види краят – Та по повод химиотерапията: нека не забравяме, че става дума за 70-те години на миналия век, в които и аз съм правила химиотерапия, а понеже имам база за сравнение, мога да кажа, че ТОГАВАШНАТА химиотерапия си беше тест за оцеляване, докато сега химиотерапията е далеч, далеч по-щадяща, няма какво да се лъжем.)

През повечето време се чувствах ужасяващо. Останах без коса, нямах апетит, отслабнах, гадеше ми се и т.н. За кратко време заприличах на концлагерист.

Виждах, че с изключение на няколко – най-близките и най-важните за мен хора, по-голямата част от обкръжението ме беше отписала. Докато правех химиотерапия, надявайки се на чудо опитах какво ли не: различни диети, терапия с витамини, екстрасенси, религиозни лечители и т. н. понякога изпитвах желание просто да се разкрещя: "Майната ти, рак скапан! Разкарай се от тялото ми! "

След няколко курса химиотерапия, по-нататъшното й прилагане не било препоръчително, защото било установено, че може да увреди сърцето. А туморът в слабините общо взето си стоял.

След като научил за нашата програма Боб дойде на един от сеансите във Форт Уърт.

Още преди срещата с нас той беше получил някои материали с описанието на нашия метод и запис за обучение как да работи с въображението си. Въпреки, че тогава той прекара при нас само няколко дни, първата среща му беше дала нова надежда. Боб така разказваше за случилото се: "Когато слязох от самолета в Шарлот, жена ми каза: "Направо не мога да те позная! " Аз наистина се чувствах различно. Появила се беше надеждата. Върнах се у дома, изпълнен с решителност, знаейки какво трябва да правя".

Сеансите на химиотерапия приключиха и Боб само се преглеждаше веднъж месечно при местния онколог. Макар че не му беше лесно да спазва редовността на заниманията, която се изисква при методиката за работа с въображението, той не се предаваше.

Едновременно с това Боб се върна към физическите упражнения и след известно време вече можеше да издържи на 20 минути спокойна игра. Много бавно силите му започнаха да се връщат и той дори леко покачи теглото си. Но призракът на рака продължаваше да надвисва над него. Ето какво си спомня той за онзи период:

”От гледна точка на медицината 3-3, дори 4 седмици не ставаха никакви промени. Но аз упорито продължавах да вярвам, че системата ще проработи. След 6 седмици отидох в Шарлот, на лекарски преглед. Трудно ми е да опиша страха, който изпитвах, когато той палпираше тялото ми. Мислех си: "Ами ако туморът още повече се е уголемил? Да речем едно 5 пъти?" Докторът с учудване ме погледна и някак много благо рече: "Туморът е станал значително по-малък. Дори бих казал, че е останала една четвърт от него”. Ние двамата заедно се порадвахме на случващото се, но все пак се стараехме да не прекаляваме твърде с очакванията.

След 2 седмици – това беше 2 месеца след срещата ми със семейство Саймънтън (авторите на тази книга – Б. адапт.) – аз преминах изследване с радиоизотопи и различни други изследвания и проверки. Туморът беше изчезнал, а на неговото място беше останал само малък белег във вид на възелче, колкото грахово зърно. Само след два месеца занятия по релаксация и работа с въображението аз се бях отървал от рака! Моите лекари в Шарлот просто не вярваха на очите си.

През следващите няколко месеца при него постепенно се връща предишната сила и енергия, докато той накрая не почувствал, че е станал същият, ако не и по-енергичен отколкото преди да се разболее.

Но на Боб тепърва му предстоеше много работа по въпроса. По време на следващите срещи с нас на него му се наложи да разреши голяма част от онези лични проблеми, които бяха довели до емоционалния спад, до депресията, която беше предшествала болестта. Той работи и над това да промени поведението си, което нанасяше вреда на семейните му отношения. Понастоящем при Боб не се наблюдават никакви признаци на болестта. Той казва следното:

”Сега имам много повече сили и енергия, отколкото преди болестта. Ако не бяха медицинските документи, бих преминал освидетелстване за всеки вид застраховка. Но не ис мислете, че съм напълно сигурен в себе си. Понякога унивам и се страхувам, че болестта може пак да се върне. Това ми се случва, например, когато стомахът ми се разхлаби. А понякога започвам да се съмнявам дали онова, което стана, ми се е случило наистина. Логиката започва да ми шушне: "Дали пък това не е закъснял ефект от химиотерапията или витамините? Пък може изобщо да си нямал рак, моето момче, нали така?" Но все пак през повечето време съм сигурен, че ми помогна именно този начин (визуализацията и т.н.). И че той ще помогне още на мнозина други.”

Боб свърши много работа, за да научат хората в Шарлот колко голяма роля може да изиграе самият пациент при борбата с рака. Той организира специализирана онкологична консултационна служба. Когато разказва за преживелиците си, Боб завършва разказа си с думите: "Аз научих много за собствената си роля при възникването на боята болест и за нейното излекуване, аз проумях как човек може да освободи и задейства силите, които са скрити във всеки от нас ".

"СПОНТАННОТО" ЗАТИХВАНЕ НА БОЛЕСТНИТЕ ПРОЯВЛЕНИЯ И ПЛАЦЕБО-ЕФЕКТЪТ
ИЗГЛЕЖДА, ЕДИНСТВЕНИЯТ АКТИВЕН ЕЛЕМЕНТ, КОЙТО ВЛИЗА В СЪСТАВА НА ТАКОВА ЛЕЧЕНИЕ, Е ПОЛОЖИТЕЛНАТА НАГЛАСА НА ПАЦИЕНТИТЕ, СИЛАТА НА ВЯРАТА – ВЯРАТА В ТОВА, ЧЕ СА ПОЛУЧИЛИ ЛЕКАРСТВОТО, КОЕТО ЩЕ ИМ ПОМОГНЕ.
Примерът за Боб ни се струва много ярък, понеже в неговия случай обичайното лечение не даде резултат, но след 4 години при него няма никакви признаци на болестта. Макар че би могло промяната в състоянието му да се обясни със закъснелия ефект от химиотерапията мнозина лекари не биха се съгласили с това) според нас излекуването е постижение на самия Боб. Невъзможно е оздравяването да бъде обяснено с обичайната реакция към традиционното лечение. Несъмнено пред нас е един от случаите на спонтанно излекуване, станало като от само себе си.

Когато обратът в дадена болест не може да бъде обяснен с някаква физическа намеса, е прието оздравяването да се нарича "спонтано". Зад тази дума обикновено се крие онова, което днес още не знаем, както н средновековието например не са били наясно с появата на червейчета в гниещата храна и са ги наричали „спонтанно зараждане”:).
Броят на спонтанните явления при рака, изглежда, не е много голям, макар че всички оценки могат да бъдат отнесени към досещанията: ние н знаем колко подобни случаи (така наречените ремисии) е имало при пациента преди откриването на заболяването. Но колкото и да са на брой ремисиите, в действителност те не са "спонтанни". При всяка виждаме налице някаква причинно-следствена връзка. Просто процесът, предизвикал спонтанното затихване на признаците на заболяването е отвъд границите на нашето разбиране. МНОГО Е ВЪЗМОЖНО ДА НЕ СМЕ В СЪСТОЯНИЕ ДА РАЗПОЗНАЕМ ТОЗИ ПРОЦЕС, ЗАЩОТО НЕ ОТДАВАМЕ ДОСТАТЪЧНО ВНИМАНИЕ НА ОНЕЗИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ, КОИТО ОКАЗВАТ ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА И ЕМОЦИОНАЛНАТА СТРАНА НА НЕГОВИЯ ЖИВОТ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И СИСТЕМАТА НА НЕГОВИТЕ ПРЕДСТАВИ ЗА БОЛЕСТТА, ЛЕЧЕНИЕТО И ШАНСОВЕТЕ ЗА ОЗДРАВЯВАНЕ.

Това, че медицинската практика не придава никакво значение на възгледите и чувствата на човека е съвсем неоправданно, нещо повече - дори буди учудване. Защото по този нячин се игнорира значението на един фактор, който дори по мнението на много лекари е ЕДНО ОТ НАЙ-СИЛНИТЕ ЛЕКАРСТВА – ПЛАЦЕБО-ЕФЕКТЪТ. Всеки лекар знае колко е голяма ползата понякога при лечението, при което се използва само таблетка, съдържаща захар или друго неутрално вещество. Това е така нареченият плацебо ефект.

Понякога на пациента се казва, че лекарството притежава някакъв определен позитивен страничен ефект – и болният изпитва това въздействие, макар че в таблетката няма нищо, което би могло да го предизвика.

Обикновено лекарите изписват плацебо, когато болният няма нужда от никакъв цяр (като например на онези хора, които непрекъснато имат оплаквания от всичко), или когато нужното лечение е недостъпно за болния, но лекарят не желае пациентът да се чувства изоставен (по разбираеми причини лекарите рядко обсъждат въпросите за плацебо с пациентите). В много от случаите изписаното плацебо оказва учудващо добро въздействие, като намалява или отстранява физическите симптоми, включително симптомите на заболявания, които не се лекуват с нито един от известните начини. Изглежда, единственият активен елемент, който влиза в състава на такова лечение, е положителната нагласа на пациентите, силата на вярата – вярата в това, че са получили лекарството, което ще им помогне. Те вярват в действието на плацебо-цяра, защото лекарят е предизвикал при тях положителната нагласа относно резултата на лечението, и в края на краищата то действително им помага.

Влиянието на позитивната нагласа относно протичането на лечението е потвърдено от безброй изследвания.

Например, д.р Хенри К. Бичър и Луи Лазаня от Харвардския университет провеждат изследване на пациенти със следоперативни болки. На някои от пациентите се изписва морфин, на други - плацебо. Сред получилите морфин за намаляване на болките са уведомили 52 % от пациентите, а сред приемалите аналогичен ефект е заявен от 40 % от изследваните. С други думи, ефикасността на действието на приеманото плацебо е била само с една четвърт по-малка от тази на морфина. Нещо повече, Бичър и Лазаня установяват, че колкото е по-силна болката, толкова е по-ефикасно действието на приема на плацебо.
(…)

Изписването на плацебо не се свежда само до предписването на таблетки със захар.

Историята на медицината познава достатъчно сходни методи, като например „кръвопускането”, често използвано в Средновековието, което без да има някакъв физиологичен смисъл, често е помагало. Вероятно обяснението се крие в това, че всички, включително лекарите, вярвали в голямата полза от този метод.
(...)

Донякъде и ефектът на лекарствения препарат, изписван от лекаря, зависи от начина, по който се изписва лекарството, от това какво казва лекарят, както и от репутацията на въпросното средство сред специалистите.

За най-ярък случай на ефекта плацебо съобщава д-р Бруно Клопфер, специалист, взел участие в изпитването на препарата "кребиозен". През 1950 г. кребиозенът беше широко рекламиран в Щатите като сензационно средство, което "лекува" рака. Изпитванията му се провеждаха от Американската медицинска асоциация и от Управлението по санитарен контрол върху качеството на хранителните продукти и медикаментите.

Един от пациентите на д-р Клопфер имал лимфосарком - генерализиран, занемарен злокачествен тумор с поражение на лимфните възли. Огромните тумори били плъзнали из цялото тяло на този пациент и състоянието му било толкова тежко, че често се налагало използването на кислородна маска, а от кухината на плеврата на всеки два дни изпомпвали ексудативна течност. Когато пациентът научил, че д-р Клопфер участва в тестванията на кребиозена, той започнал да моли да започнат лечението му с този препарат. Клопфер се съгласил и пациентът по потресаващ начин оздравял. За много кратко време туморите силно намалели и човекът успял да се върне към нормалния си начин на живот, дори да пилотира собствения си самолет. (да, така е в оригинала, не се подсмихвайте – Б. адапт.).

Но когато в средствата за масова информация започнали да се появяват данни за отрицателния резултат от изследванията на кребиозена, състоянието на нашия човек рязко се влошило. Д-р Клопфер сметнал, че създалата се ситуация оправдава прилагането на необичайни мерки, казал на пациента си, че е получил нова партида свръхпречистен и свръхсилен кребиозен, който ще бъде по-ефикасен. В действителност на пациента започнали да му правят инжекции с дестилирана вода. Този път оздравяването било направо феноменално. Туморите отново започнали да изчезват, от течността в плеврата нямало помен. Пациентът бил изписан за амбулаторно лечение и пак подновил полетите. Над два месеца нямало никакви признаци за болест. И това оздравяване със сигурност е РЕЗУЛТАТ САМО НА ВЯРАТА, БЕЗ НИКАКВО МЕДИЦИНСКО ЛЕЧЕНИЕ.

Когато в пресата били публикувани нови данни за кребиозена, като в прав текст се казвало, че "изпитванията в държавен мащаб показват пълната неефикасност на кребиозена при лечението на рак", този пациент преживял тази ОБЕЗСЪРЧАВАЩА новина само няколко дни.

ПСИХОСОМАТИЧНО ЗДРАВЕ - ЩО Е ТО?

Как се обяснява ефектът плацебо? Някой просто ще махне с ръка и ще каже, че болестта на пациента е имала "психосоматичен" характер, че всичко е ставало "в главата му", че е плод на неговата фантазия, сиреч – не е истина.

Подобно обяснение само ще изопачи смисъла на думата „психосоматичен”, която означава, че болестта е възникнала в резултат на определени психологически процеси или е била подсилена от тях. Това изобщо не означава, че ако болестта е предизвикана НЕ САМО от физиологични (физически) причини, то тя не е истинска.

Стомашната язва може да възникне като резултат от тревоги и напрежение, а също така да се влоши в резултат на такива отрицателни емоции, но това не прави язвата по-„неистинска".

Общопризнато е, че повишеното артериално налягане, инфарктите, главоболието и определени кожни болести са свързани именно с психосоматиката, но психосоматичните фактори, спомагащи за възникването на рака, кой знае защо обикновено не се признават за фактори, въпреки че тези идеи не са никак нови и изобщо не спадат към революционните. Още през 1959 г. доктор Юджин П. Пендерграс, президентът на Американското онкологично дружество, подчертаваше нуждата от КОМПЛЕКСНОТО , цялостно лечение на пациента, а НЕ САМО на физическите проявления на рака:

Всеки, който някога сериозно се е занимавал с проблемите на онкологията, знае, че всички пациенти се държат по различен начин... Лично съм наблюдавал болни от рак, успешно преминали лечението, които след дълги години живот в пълно здраве, след емоционален стрес поради загуба на близък, изневяра или продължителна безработица са се разболявали отново, при това болестта е имала най-неблагоприятния завършек... ИМА СОЛИДНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, ЧЕ КАТО ЦЯЛО ВЪРХУ ПРОТИЧАНЕТО НА БОЛЕСТТА ДОСТА СИЛНО ВЛИЯЯТ РАЗЛИЧНИТЕ ЕМОЦИОНАЛНИ РАЗСТРОЙСТВА...

ЕТО ЗАЩО НИЕ, ЛЕКАРИТЕ, СМЕ ДЛЪЖНИ ПО ВСЯКАКЪВ НАЧИН ДА ПОДЧЕРТАВАМЕ НЕОБХОДИМОСТТА ДА СЕ ЛЕКУВА НЕ САМО БОЛЕСТТА, ОТ КОЯТО СТРАДА ПАЦИЕНТЪТ, НО И НА ЧОВЕКА КАТО ЦЯЛО. Ние бихме могли да се научим да оказваме влияние върху системите на човешкия организъм, а оттам – и върху развилите се в този организъм ракови процеси.

ИСКРЕНО СЕ НАДЯВАМ, ЧЕ КАТО ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА ТЪРСИМ НОВИ СРЕДСТВА ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ НАРАСТВАНЕТО НА ТУМОРИТЕ – КАКТО НА КЛЕТЪЧНО НИВО, ТАКА И НА НИВОТО НА СИСТЕМИТЕ НА ОРГАНИЗМА – НИЕ БИХМЕ МОГЛИ ДА РАЗШИРИМ ОБЛАСТТА НА НАШИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ, КАТО ВКЛЮЧИМ В ТЯХ ОЧЕВИДНОТО СВОЙСТВО НА ПСИХИКАТА ДА ВЛИЯЕ ВЪРХУ РАЗВИТИЕТО НА БОЛЕСТТА.

Много е важно, че доктор Пендерграс подчертава не само ролята, която играят психологическите фактори, включително общата система от представи и възгледи на пациента, за влошаване, утежняване на болестта, но говори и за възможността да се използват тези фактори за подобряването на здравето, за излекуването. Душевното и емоционалното състояние на даден човек са причина не само за влошаването, но и за подобряването на физическото му състояние. И ТОЧНО ПО СЪЩИЯ НАЧИН, ПО КОЙТО ЧОВЕК МОЖЕ ДА СЕ РАЗБОЛЕЕ "ПСИХОСОМАТИЧНО", ТОЙ МОЖЕ И ДА ОЗДРАВЕЕ, ПАК "ПСИХОСОМАТИЧНО".Макар че в някои от случаите може да се каже, че той или тя са "искали" да се разболеят, обикновено психосоматичните болести възникват в резултат на действието на подсъзнателни процеси. Доскоро се смяташе, че безсъзнателният аспект на тези заболявания ги правеше неуправляеми, прави ги нещо, което просто ни се "случва". И, макар че психиката е било отговорна за това, че се разболява тялото, на нас и през ум не ни беше минавало, че като повлияем върху психиката си, ние можем да накараме организма си отново да оздравее.

Едно от постиженията на съвременната медицина е все по-голямото разбиране на факта, че човек е способен да се научи да управлява психичните процеси, които оказват влияние върху широк спектър от физически процеси.

БИОЛОГИЧНАТА ОБРАТНА ВРЪЗКА И СПОСОБНОСТТА ДА СЕ ОКАЗВА ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ

От години на Запад се ширят истории за учудващите способности на някои хора да имат власт върху тялото си, да го владеят. Най-често историите бяха за индийските йоги. Говореше се, че когато забучват в тялото си големи игли, йогите не чувстват болка, че не им тече кръв. Освен това се говореше за това, че йогите могат да бъдат „погребани” и там, под земята, те можели да прекарат много по-дълго време без въздух, отколкото обикновените хора, а когато ги изравяли, те били здрави и читави. За други йоги разправяха, че умеят да вървят по жарава (ами нашите нестинари, те са страхотни – сещам се за тях тук – Б. адапт.) без да получават изгаряния и да изпитват болка. Повечето хора възприемаха тези разкази за лакърдии, за измислици за някакви фокуси. Но някои учени, базиращи се на собствените си изследвания, знаеха, че това може да е истина.

Тези екзотични истории и личният опит на някои хора послужиха като тласък за развитието на една нова наука – науката за БИОЛОГИЧЕСКАТА ОБРАТНА ВРЪЗКА (БОВ). През 60-те години изследванията в областта на БОВ показаха, че човекът може да оказва значително въздействие върху процесите в тялото, които, както се смяташе преди, не се поддават на съзнателен контрол.

Изследователите на БОВ откриха, че не само йогите, но и най-обикновените хора могат да се научат да управляват честотата на пулса, мускулния тонус, дейността на потните жлези, температурата на тялото и един широк спектър от вътрешни физически състояния, които, както се смята, непроизволно се управляват от вегетативната нервна система. Начинът, по който човек може да бъде научен да управлява тези си физиологични състояния, е достатъчно прост. Чрез поставянето на електроди на обучавания, за да може апаратът за БОС да снема данните за някои физиологични функции като пулс, потенциалите на мозъка или показанията на мускулите. Апаратът предава на обучавания зрителни и/или звукови сигнали за ставащото със съответния параметър.

Ако, да речем, ви учат да променяте честотата на пулса, при по-голямата му честота вие бихте чули звук с по-висок тон, а при забавянето на пулса – обратното. Отначало бихте решили, че по-ниският или по-високият тон звучат непредсказуемо и между вашите мисли и честотата на пулса няма никаква връзка. Но скоро бихте забелязали, че пулсът се забавя, когато наум ви идват определени мисли или чувства, когато по някакъв начин променяте положението на тялото си. След известно време бихте се научили доста добре да управлявате физиологичните функциии да повишавате или да понижавате тона на звуковия сигнал (като ускорявате или забавяте ударите на сърцето).

Днес човек може да бъде научен съзнателно ад контролира всички поддаващи се на точно измерване физиологически функции, с които обучаваният може да установи "обратна връзка". С помощта на БОВ учат хората да свалят кръвното, да се отървават от мигрената, да отстраняват аритмията на сърцето, да намаляват или увеличават скоростта на циркулацията на кръвта, да се борят с безсънието и да управляват различни други "непроизволни" физиологични функции.

Пионерите на БОВ - Елмър и Елис Грийн от клиниката на Менинджър са съобщавали за експерименти, при които хората са успявали по своя воля да управляват една-единствена нервна клетка /1/. Според тях методът БОВ ярко е демонстрирал физиологичния принцип, според който "всяка промяна на физиологическото състояние на човека се съпровожда от осъзнати или неосъзнати промени в неговото душевно емоционално състояние и обратното – всяка промяна в осъзнатото или подсъзнателното емоционално състояние се съпровожда от съответни промени от физиологичен характер". С други думи, РАЗУМЪТ, ТЯЛОТО И ЕМОЦИИТЕ СА ЕДНА ЕДИННА СИСТЕМА И АКО БЪДЕ ОКАЗАНО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЕДНА ОТ НЕЙНИТЕ КОМПОНЕНТИ, ТОВА НЕЗАБАВНО ВЛИЯЕ ВЪРХУ ОСТАНАЛИТЕ. Според думите на Барбара Браун, пак основоположник на БОВ...

”...ако някои учени-медици, вместо да въздействат върху някакво патологично състояние започнат да тренират сърцето или по-скоро мислите за сърцето, това означава, че медицината най-после започва да разбира, че взаимната свързаност между тялото и разума е много по-силна, отколкото й се е струвало. Понятието "психосоматика" обикновено се възприема като посочване на психологическата причина за физическа патология. Резултатите на изследванията в областта на БОВ са първото проверено доказателство за това, че разумът може не само да предизвиква болести, но и да ни отървава от тях.”

СИСТЕМНА ПРЕДСТАВА ЗА ЗДРАВЕТО

Резултатите от многобройните изследвания на плацебо ефекта и все по-финото използване на БОВ предизвикаха промени в чисто материалистичната ориентация на медицината. Сега вече е невъзможно да се разглежда организмът като механизъм, в който е достатъчно просто да се извърши подмяна на повредените чаркове. Сега ние разглеждаме психиката и тялото като една представляваща неделимо цяло система.

Предвид казаното, методите на лечение чрез физическо въздействие останат неделима част от борбата с такива сериозни болести като рака. Но без определена система от представи, с чиято помощ и пациентите, и лекарите биха могли да съдействат за лечението и да формират позитивни очаквания у болните, лечението няма да е пълноценно. АКО НИ СЕ УДАДЕ ЦЯЛОСТНО ДА МОБИЛИЗИРАМЕ ЕДИН ЧОВЕК ЗА БОРБА С БОЛЕСТТА, ВЕРОЯТНОСТТА ТОЙ ДА ОЗДРАВЕЕ НАПЪЛНО МНОГОКРАТНО НАРАСТВА.

Именно тази представа за необходимостта от мобилизация на всички ресурси на организма определя, дори по-скоро изисква САМИЯТ ПАЦИЕНТ ДА ВЗЕМЕ УЧАСТИЕ В БОРБАТА С РАКА И ДРУГИТЕ БОЛЕСТИ. ГРАНИЦИТЕ НА ОТГОВОРНОСТТА НА БОЛНИЯ МИНАВАТ ДАЛЕЧ ОТВЪД ПРОСТОТО ПОСЕЩЕНИЕ ПРИ ЛЕКАРЯ, КОЙТО ЩЕ ГО "РЕМОНТИРА". ДА ПОЕМЕШ ТИ САМИЯТ ОТГОВОРНОСТТА ЗА АНАЛИЗИРАНЕТО И ДОРИ ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕТО НА ОНЕЗИ СВОИ ПРЕДСТАВИ И ЧУВСТВА, КОИТО НЕ СПОМАГАТ ЗА ЛЕЧЕНИЕТО И НЕ ТИ ПОМАГАТ В БОРБАТА ТИ ЗА ЖИВОТ И ЗДРАВЕ Е НЕЩО, НА КОЕТО Е СПОСОБЕН ВСЕКИ ОТ НАС.

Във всяка от четирите следващи глави ще разгледаме по един от аспектите на новата ни представа за ролята, която играе човек както за възникването и протичането на болестта си, така и за здравето си като цяло. Всеки от тези аспекти ще добави по няколко нови елемента, които накрая ще формират цялостна картина. Ще започнем от елементарната представа за рака, защото не всички пациенти знаят що е ракът, а после ще посочим вътрешните ресурси, които помагат на човека да повлияе на тази болест.

Край на глава 2, следва глава 3 - Причини за възникването на рака.