Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 09:48 05.06.24 
Взаимопомощ
   >> Клуб за борба с рака
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
Тема ПСИХОТЕРАПИЯ И ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА №2  
Автор short shrift (short shrift)
Публикувано20.07.07 17:56



Тази статия, макар и написана "по-неразбираемо", е увод за една друга, по-важна серия от публикации в тази тема. Ако ви се види сложно, преминете направо към книгата на американските учени, семейство Саймънтън - наистина уникална и най-важното нужна, изключително полезна и вярна (според скромното мнение на адаптатора, чиято първа онкодиагноза датира от далечната 1977 година) книга, която би могла да направи онзи поврат, който толкова жадуват всички, сблъскали се с болестта рак - пък и с други тежки болести - ТОТАЛНОТО ЗДРАВЕ. Нормалното човешко съществуване - е, разбира се, съпътствано с малко повече грижи за себе си, но нормално, обикновено, прекрасно битие.


Ето статията:


ПСИХОТЕРАПИЯ ПРИ КОМПЛЕКСНОТО ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА

Д.С. Чернавски., М.В. Воронов, С.О. Гримблат, И.В
Родщат. Институт по физика „Лебедев”, Руска академия на науките,
Харковски институт, Междурегионална академия на управлението на персонала"

1. За евентуалните механизми на психотерапията

Излекуването, т.е. връщането към нормално състояние, е възможно или за сметка на външните въздействия (терапевтични, хирургически и т.п.), или за сметка на мобилизацията на вътрешните ресурси на тялото. Последното играе роля в началните стадии на заболяването, а в късните етапи се случва сравнително рядко (Б. пр. – самият факт, че се случва е достатъчен човек да си каже – щом се случва, значи ще ми се случи на мен, така мисля аз). Още повемче че сега са регистрирани много такива случаи, така че ефектът на спонтанното излекуване може да се смята са реално съществуващ.

Психическото състояние играе голяма роля и в демографията. В трудовете на И.А Гундарев [1] въз основа на голям обем статистически материал е показано, че смъртността ясно корелира с такива показатели за психическото състояние като броят на самоубийствата и нивото на престъпността. Важна роля при това играе и факторът „надежда за едно по-добро бъдеще”. П време на Втората световна война смъртността сред мирното население (в бившия СССР – б. пр.) рязко нараства до средата на 1943 г., като впоследствие съществено пада, независиом от това, че през 1943-1945 г. липсва подобрение на материалните условия (пак има недостиг на храна, лекарства и т.п.) г. Според Гундарев този ефект се дължи на подобряването на духовното (психическото) състояние на обществото като цяло – след победата в Сталинградската битка се заражда надеждата за едно по-добро бъдеще.

В медицината е добре известен плацебо-ефектът, когато самата надежда, че новото лекарство трябва да помогне оказва позитивно терапевтично въздействие. Същия ефект може да предизвика и само един обикновен разговор с лекар, стига да вселява у нас надежда. Тези ефекти спадат към сферата на психотерапията.

Дълго време официалната медицина имаше негативно отношение към психотерапията, която бе категоризирана като някакъв вид шаманство. Сега ситуацията започва да се променя – психотерапията придоби широка популярност, появиха се мнозина, които наричат себе си психотерапевти. За съжаление, мнозина от тях не притежават нужната квалификация. При тази ситуация става особено актуален въпросът за молекулярните, биохимичните и биофизичните механизми на психотерапията. Отговорът на този въпрос до ден-днешен не е ясен и това е една пречка за признаването на психотерапията като обективен фактор, както и за нейното активно използване.

Тук ще обсъдим възможните механизми на психотерапията и ефекта на спонтанното излекуване на молекулярно и клетъчно ниво, което всъщност представлява предмета на предлаганото на вашето внимание съобщение. Основно внимание ще отделим на онкологичните заболявания

2. Евентуалната роля на психотерапията в онкологията.

(пропуск)

За борбата с рака се хвърлят много сили и средства, при това успешно. Сега, благодарение на развитието на хирургията, химио-, радио- и имунотерапията мнозина случаи, които в миналото са били категоризирани като безнадеждни, успешно се излекуват (с други думи, постига се дългогодишна ремисия, понякога за цял живот). Все пак обаче се запазва негативният ефект на безнадеждността, свързан с късните (а понякога и ранните) стадии на заболяването.

На този фон особено ярко изпъкват засега редките случаи на спонтанно излекуване в случаите, категоризирани като безнадеждни. Възниква задачата да се изясни какъв е механизмът на спонтанното излекуване и дали е възможно тези изключения да станат правило?

НЕКА НАПОМНИМ КАКВИ СА ОСНОВНИТЕ ДАННИ ЗА ПРИЧИНИТЕ НА ОНКОЛОГИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ. СЕГА СЕ ОБСЪЖДАТ НЯКОЛКО ВЪЗМОЖНИ ПРИЧИНИ: ВИРУСНА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА КЛЕТКАТА (ОНКОВИРУСИ), ГЕННА ТРАНСФОРМАЦИЯ (МУТАЦИЯ НА ГЕНИТЕ), ХИМИЧНА КАНЦЕРОГЕНЕЗА, И ЕПИГЕНЕТИЧНА ТРАНСФОРМАЦИЯ (ЕКСПРЕСИЯ НА БЛОКИРАНИТЕ ГЕНИ) [2]. ВСЯКА ОТ ТЕЗИ ПРИЧИНИ ДЕЙСТВИТЕЛНО МОЖЕ ДА ПРИЧИНЯВА БОЛЕСТТА. НЕЩО ПОВЕЧЕ, ВСЯКА ОТ ТЕЗИ ПРИЧИНИ И СЪЩИТЕ ЗАЕДНО ОСИГУРЯВАТ ВЪЗНИКВАНЕТО В ОРГАНИЗМА НА ТРАНСФОРМИРАНИ КЛЕТКИ С ТВЪРДЕ ВИСОКА ЧЕСТОТА. ЗАТОВА ВЪПРОСЪТ Е НЕ В ТОВА КАКЪВ Е ГЕНЕЗИСЪТ НА РАКОВИТЕ КЛЕТКИ, А В ДРУГО: ЗАЩО ЧОВЕЧЕСТВОТО ДОСЕГА НЕ Е ЗАГИНАЛО КАТО РАСА ОТ ТАЗИ БОЛЕСТ. ОТГОВОРЪТ СЪЩО СЕ ЗНАЕ: РАКОВИТЕ КЛЕТКИ СЕ ИЗВЕЖДАТ ОТ ОРГАНИЗМА ОТ ИМУННАТА СИСТЕМА, В КОЯТО УЧАСТВАТ МАКРОФАГИТЕ, НОРМАЛНИТЕ И СПЕЦИФИЧНИТЕ КЛЕТКИ-„КИЛЪРИ” И Т.П. ТУМОРЪТ ЗАПОЧВА ДА СЕ РАЗВИВА САМО АКО ВЪЗНИКНЕ ПОПУЛАЦИЯ ОТ 104 - 106 РАКОВИ КЛЕТКИ [3]. ОТ ТОЗИ МОМЕНТ НАТАТЪК ВЕЧЕ НЕ Е ВАЖНО КАКВА ИМЕННО Е „ПРИЧИНАТА”, ПРЕДИЗВИКАЛА ПЪРВИЧНОТО ПРЕРАЖДАНЕ НА КЛЕТКАТА. ТУК ИМА МЯСТО И ТАКА НАРЕЧЕНИЯТ „ЕФЕКТ НА ФУНИЯТА – МНОГО ПРИЧИНИ ВОДЯТ ДО ЕДНАКЪВ РЕЗУЛТАТ [2].

ИСТИНСКАТА ПРИЧИНА ЗА НАЧАЛОТО НА РАЗВИТИЕТО НА ТУМОРА Е СЛАБОСТТА НА ИМУННАТА СИСТЕМА, КОЯТО Е ДОПУСНАЛА РАЗРАСТВАНЕТО НА ПОПУЛАЦИЯТА НА ИЗРОДЕНИТЕ КЛЕТКИ ДО КРИТИЧНИ РАЗМЕРИ. ИММУННАТА СИСТЕМА ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ БОРИ С ТУМОРА ПО ВРЕМЕ НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ СТАДИИ. ФАКТИЧЕСКИ РАКОВОТО ЗАБОЛЯВАНЕ Е ИСТОРИЯ ЗА БОРБАТА МЕЖДУ ДВЕ ПОПУЛАЦИИ: МЕЖДУ ЗЛОКАЧЕСТВЕНИТЕ КЛЕТКИ И ЛИМФОЦИТИТЕ - КИЛЪРИ. БОРБАТА ПРОТИЧА С ПРОМЕНЛИВ УСПЕХ, ТАКА ЧЕ СА ВЪЗМОЖНИ ПЕРИОДИЧНИ РЕЖИМИ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО [4,5]. ЗАДАЧАТА НА ТЕРАПИЯТА Е ДА СЕ ПОМОГНЕ НА ЛИМФОЦИТИТЕ ДА НАДВИЯТ ТУМОРА, ВСЯКА ЕДНА ТЕРАПИЯ БЕЗ ПОМОЩТА НА ЛИМФОЦИТИТЕ Е БЕЗСИЛНА. ЗАТОВА ПРИ АНАЛИЗА НА ЕВЕНТУАЛНИТЕ МЕХАНИЗМИ НА ПСИХОТЕРАПИЯТА НА ПЪРВО МЯСТО ТРЯБВА ДА СЕ ОБЪРНЕ ВНИМАНИЕ ВЪРХУ ВЛИЯНИЕТО НА ПСИХИЧЕСКОТО СЪСТОЯНИЕ ВЪРХУ ИММУННАТА СИСТЕМА.

3. Влияние на висшата нервна дейност върху иммунната система.

Психотерапията, включително уфуктът "плацебо" е нещо като верига, която се състои от редица брънки. Първата брънка е информационното въздействие върху пациента от страна на друг човек (лекар, шаман и др ) или от страна на обкръжението. Има се предвид речевото въздействие (разговор, молба и т.н.), визуална и звукова символика (музика, танци) и имитация на въздействие (плацебо). Във всички тези случаи въпросната информация постъпва в кората на главния мозък, където подлежи на обработка. В резултат на това стават промени в организма и в частност - в иммунната система. Постъпващата отвън информация съдържа смислова (семантична) и (конотативна или интуитивна) части. И двете компоненти се използват за общата цел: рецепцията и разпознаването на предявения външно (отвън) образ. Разликата помежду им е в това, че при смисловото (логическото) разпознаване образите са обособени момежду си по-ясно, отколкото при конотацията (интуитивното разпознаване). В последния случай образите частично се препокриват и дори се сливат.

Смисловата компонента на информацията се предава главно с помощта на изказа (речта) или ясните символични действия (като, например, в случая с плацебо). Емоционалната или интуитивната компонента може да се предава последством интонацията, музиката, ароматите и т.п. Смисловата част се обработва предимно в лявото полукълбо на мозъка [6], а емоционалната, интуитивно-образната - в дясното.

Оттук възниква първата задача – да се разбере как действат различните мозъчни полукълба върху имунната система.

Корелацията на имунните показатели с доминирането на лявото и дясното полукълба се отбелязва и при здравите хора. Съгласно данните на D.H. Kаng at al (дава се по [8]) при хората с устойчива доминантна роля на дясната ръка (десняците), но с различни показатели на енцелографичното доминиране се наблюдават различия на имунната реакция.

В случай на доминираща лява хемисфера се отбелязва по-висока активност на натуралните клетки-килъри, но по-ниско съдържание на имуноглобулин М в кръвния серум. В случаите, когато доминира дясното полукълбо, картината е обратна.

Въз основа на тези данни може да се направи изводът, че върху активността на натуралните килъри може да въздейства на първо място смисловата компонента на информационното въздействие.


Втората задача е да се изяснят молекулярните механизми на влиянието на висшата нервна дейност върху активността на натуралните клетки-килъри. Механизъмът на въздйствие на килърите-лимфоцити в общи линии е известен (9), открити са редица вещества, спомагащи за активизацията на цитотоксичните (свойствата да ликвидират изродените клетки – б. адапт.) свойства на естествените килъри. По време на контакта килърът въвежда в клетката-мишена факторите на апоптозата (програмираното загиване на клетката) (10). Сред тах са налице адренокортикотропеният хормон (АКТГ), меланоцитостимулиращият хормон (МСГ) и бетаендорфинът (11). Важно е да се отбележи, че АКТГ и бета-ендорфинът са изместни като хуморални фактори за поддържане на интереса, жаждата за живот. Известно е също така, че бетаендорфинът отстранява информационното претоварване и в това си качество е известен на клиницистите като ендогенен опиат. Тези хормони също се произвеждат от главния мозък - в хипофизата.
От друга страна е известно, че кортикостероидните хормони, стимулиращи гликонеогенезата, потискат клетъчния имунитет [12].

Оттук следва, че не всяко въздействие върху мозъка стимулира клетъчния имунитет, възможен е и напълно противоположен ефект. Това означава, че психотерапевтичното въздействие трябва да е избирателно, т.е. да съдържа ценна информация, изразена достатъчно ясно. В тази светлина става ясно каква е ролята на лявото полукълбо при стимулирането на клетъчния имунитет. Същевременно ролята на дясната хемисфера, обслужваща неосъзнатата част на психиката като водеща при регулирането на другите видове имунитет се признава от повечето изследователи.

4. Ефикасност на психотерапевтичното въздействие.

Предварително ще направим няколко забележки.

Първо, резултатът на смисловото и емоционалното въздействие може да бъде различен, дори противоположен.

Второ, ефектът зависи от реакцията на пациента към дадено въздействие.

С други думи, психотерапията е диалог с пациента, в резултат на който последният се научава по-ефикасно да използва вътрешните си сили, като променя вектора на насочеността на емоциите, възникващи при рецепцията на информацията.

Трето, обективните данни за ефикасността на психотерапията са налични само за случая с плацебо. В останалите случаи е много трудно да се контролира въздействието и се налага да разчитаме на оценките на психолозите (и психиатрите), които често са субективни.

Психотерапевтичният диалог е една от централните проблеми на терапията. Целта е да бъде обучен пациентът да мобилизира вътрешните си сили за борбата с болестта. Много е важен самият процес на обучение, като върху това се обръща внимание в [13].

Ще отбележим, че думата "обучение" тук следва да се разбира в донякъде по-различен смисъл, отколкото в теорията на разпознаването. В последния случай става дума за обучаването на информационната (диагностичната) подсистема, докато в първия – за обучение на ефективната система, т.е. за обучаване на такива умения като писането, придвижването в изправено състояние (прохождането при малките деца) и т.н. – с други думи, за овладяването на процеса на управление на собствения организъм. Между тези понятия има разлики, но и общи неща. Резултатът от обучението при разпознаването е идентификацията на предявения образ с еталона. Резултатът при прохождането е избор на определена последователност от съкращаване на мускулите, необходима за постигането на определена цел. Впоследствие усвоената последователност се запаметява и се приема като еталон на процеса. Същото се отнася и до избора на последователност на синтеза на хормоните при стимулирането на имунитета. Обучаващо множество тук е комплексът от прецеденти, натрупан в резултат на опитите и грешките. Ролята на вниманието тук се играе от ценността на страничната информация, спомагаща за избора на един или друг вариант. Ценността на тази информация се изяснява след известно време чрез сравняването на очаквания (прогнозирания) резултат с реалния. В случай на потвърждаване, резултатът от обучението се фиксира (закрепва). В противен случай страничната (вторичната) информация се възприема като дезинформация, а обучението като безрезултатно.

В тази картина психотерапията играе роля на регулатор на вниманието и, както и при разпознаването на образа, може както да спомогне за обучението, така и да го възпрепятства. Оттук проличава колко важна роля играе в психотерапията очакването или, което е същото, прогнозата за резултата. При това от важно значение са три фактора: самата прогноза, времето за прогнозиране (очакване) и оценката на прогнозата.

Така, ако очакванията на пациента са, че резултатът ще е много позитивен и получен за кратко време, то тогава резултатът от съпоставката с реалността най-вероятно ще е отрицателен, а психотерапевтичното въздействие – безуспешно, а може би дори вредно.

Напротив, ако пациентът се смири с умерената (или дори слабо благоприятна) прогноза, то тогава се повишава вероятността от положителен резултат при съпоставката. Много е важен този елемент на слабата прогноза, като предричането на липсата на реалистичност на някои от резултатите. Така например, ние не можем да твърдим, че негативната нагласа ще даде 100% резултативност, но със сигурност можем да твърдим, че негативната нагласа НЯМА да даде такъв резултат. За обучението са необходими: ЖЕЛАНИЕ, ТЪРПЕНИЕ, УПОРИТОСТ И УБЕДЕНОСТ В УСПЕХА.

И така, позитивният резултат, успешността на психотерапията е възможна при спазването на следните условия (които са задължителни):

1.ПАЦИЕНТЪТ ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ЗА СВОЕТО СЪСТОЯНИЕ (НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВОЮВА С ВРАГ, НИТО ДА СЕ СЪТРУДНИЧИ С ПРИЯТЕЛ, БЕЗ ДА ИМАШ ПРЕДСТАВА ЗА ТЯХ).

2. ПАЦИЕНТЪТ ТРЯБВА ДА ПОЧУВСТВА УБЕДЕНОСТ В СОБСТВЕНИЯ СИ КЪСМЕТ. Например, че точно навреме е открито ново лекарство (или процедура) и той може да се възползва от тези блага, или това, че най-после е получил възможността да има подкрепата на една квалифицирана психотерапевтична помощ. Тази убеденост (връщането на надеждата за оздравяване, вяра в излекуването) е стимул за мобилизация на вътрешните сили на организма.

3. НИВОТО НА ОЧАКВАНЕ НА ПОЗИТИВЕН ЕФЕКТ НЕ БИВА ДА Е ПРЕКАЛЕНО ВИСОКО, А ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ВРЕМЕТО НА ОЧАКВАНЕ ТРЯБВА ДА Е ДОСТАТЪЧНО ГОЛЯМА. В противен случай стимулът изчезва, настъпва разочарование, надеждата намалява и мобилизацията на силите не се случва (не се извършва).

4. ДОРИ ПРИ НЕСЪВПАДАНЕ НА ПОЛОЖИТЕЛНАТА ПРОГНОЗА С РЕАЛНОСТТА ТРЯБВА ДА ОСТАВА НАДЕЖДАТА, ЧЕ В БЪДЕЩЕ ОЧАКВАНИЯТ РЕЗУЛТАТ ЩЕ СЕ РЕАЛИЗИРА.

Изпълнението на първото условие зависи главно от лекаря, на второто и третото – в най-голяма степен от пациента и от социалната му среда.

Сега ще споменем за условията, които са допълнителни (в смисъла на принципа за допълване на Бор). Така например, второто означава, че пациентът е длъжен да приеме със смирение своето положение, да не очаква колкото се може по-бързо (форсирано) оздравяване и да не предприема активни крачки за целта, като търпеливо продължава предписаното му лечение и обучението си за новите начини за възприемане на информацията. Третото условие означава, че смирението НЕ бива да води до пасивност и жаждата за живот трябва да се запази на достатъчно високо ниво.

Съществуват редица допълнителни условия, които в отделните случаи стават необходими.

1. Концентрацията на енергията във вид на гняв, която е необходима за работа с визуализирания образ на тумора (с възможно впоследствие "рафиниране" на емоцията „гняв”, свеждането й до по-изтънченото чувство на търпение – задължителното условие № 3).

2. В случаите, когато при пациента има високо значима загуба като смърт на близък, уволнение, обезверяване, е необходимо връщането на надеждата за качествен живот без загубата (или чрез евентуално връщане на загубеното, респективно нова работа и т.п.).

3. Умение да се приема животът във всичките му форми, такъв, какъвто е, със смирение и благодарност.


5. Спонтанни ремисии на онкологичните заболявания.

Уместно е да направим редица предварителни забележки.


Първо, засега са малко регистрираните случаи на спонтанна ремисия и затова още не може да става дума за достоверна статистика.

Второ, в тези случаи е липсвало психотерапевтично въздействие. По-точно то не е било фиксирано, но разбира се е имало такова от страна на обкръжението и то е могло да изиграе психотерапевтична роля.

Известни са и са описани [15] случаи на стабилна спонтанна ремисия на тумора на Гравиц (хипернефрома – тумор на бъбреците). Този тумор се развива много бързо (примерно за една година), широко метастазира, резистентна е по отношение на традиционните клинични терапии и на практика се смята за неизлечима. Имунотерапията – въвеждането на лимфокинин- активирани „килъри” и интралевкин-2 – понякога довежда до намаляването на размера на тумора над два пъти, но засега устойчивата и дълговременна ремисия е въпрос на бъдеще (14).

Въпреки това са отбелязани случаи на спонтанна дългогодишна ремисия на тумора на Гравиц, достоверно диагностициран чрез биопсия на метастазите [15]. Тъй като в тези случаи не е била провеждана имунотерапия, разумно е да се предположи, че ремисията е възникнала за сметка на мобилизацията на собствените имунни сили по гореописаната схема. Макар че външен психотерапевтичен източник тук не е бил фиксиран, разумно е допускането за това, че все пак е имало такъв.

Описани са също така отделни наблюдения за спонтанна ремисия на първична лимфома на главния мозък [17]. Известни са случаи на спонтанно преустановяване на инфилтрираща астроцитома (низко ниво) на мозък при деца. Бихме искали да продължим този списък, но засега той обективно е кратък. Разумно е да се допусне, че и втези случаи причина за ремисията е била спонтанната мобилизация на имунните сили.
(…)
Първият етап на всяка реакция е рецепцията (приемането) на информацията и нейната оценка. В случая с онкопатологията, според нашите наблюдения, това е информацията за съществените и необратими загуби (близък, работа, вяра). В този случай се губи надеждата като начин за прогнозиране на желаното. В отговор на загубата на надежда може да има реакции от различен род: гняв, смирение и (най-често) - страх. Страх от самотата, от бедността, болестта и смъртта (свои или чужди), страх от наказание (включително дори след смъртта, при вярващите).

Страхът в широкия смисъл на думата е способността на системата да се съкращава, свива, да заема по-малко място. Тази способност присъства на всички нива на тялото (клетка, орган, система, организъм) и психиката (в съзнанието и в несъзнаваните му дялове). Затова адекватният (дозиран и управляем) страх е необходима структура и процес, които се обезпечават (подсигуряват) от специални механизми. На страха противостоят надеждата за по-добро бъдеще и Вярата в по-доброто бъдеще. Тези структури също имат свои механизми за обезпечаване (поддържащи системи) - АКТГ, бета-ендорфин, серотонин, дофамин и норадреналин в различни съчетания. Хармоничното взаимодействие между страха и вярата осигурява адекватното редуване на процесите на свиване и разширяване при физиологичното, психическото и социалното функциониране на даден човек.

При поставяне на онкодиагноза върху първичната загуба на надежда се наслагва вторичната - страхът от смъртта (нерядко препокриващ се със страха от наказание), който освен всичко останало придобива реални времеви параметри.

В такъв случай при нас възниква съвсем реална структура, която изисква да се въздейства върху нея – това е структурата, наречена страх. От дълбинните нива страхът се изтръгва на повърхността, заема водещо място в системата на иерархиите и без да срещне съпротивата на надеждата и вярата напълно завладява системата. Като резултат от това следва "свиването” във всички сфери на дейност, включително на жизнена дейност (на ниво организъм). Хормоните на страха, включващи в комплекса си кортикостероиди, предизвикват парализа на имунните реакции. Процесът започва да набира скорост. Възвръщането поне на първичната надежда (при компенсиране на загубата, например при намиране на нова работа) забавят развитието на процеса. Същевременно, обратното развитие, тоест рязкото активизиране на имунитета са възможни, според нас, при завръщането на надеждата от първи и втори род, тоест при спазване на изложените условия 1 и2 (основни условия) и 2 -то допълнително условие.

Ето как описва състоянието си болна от рак с метастази в мозъка, след като окончателно се убеждава в това, че диагнозата й е поставена правилно:

И ето ме – досущ съм кукла-неваляшка,
захвърлена на каменния под
Разбита съм, лишена от опора
Но и сломена, па макар и скришом
аз все пак тая надежда
счупеното да поправя
след удара болезнен и жесток.

(…)
Безизходицата, загубата на надежда като загуба на опора, желание да бъде поправено счупеното – това е квинтесенцията.

Планът на терапевтичните интервенции в този случай изглеждаше по следния начин:

1. Създаване на общ език.

2. Показване на възможността за оздравяване (връщане на надеждата, 2-ро задължително условие).

3. Трансформиране на страха, като се промени пространственото усещане за страх – от външен (доминиращ - "аз съм обзета от страх) към вътрешен (управляем - "аз си имам един страх").

4. Промяна на вектора на отношението към страха от негативното ("аз искам да се отърва от страха") към позитивното отношение ("аз мога и искам да приема страха, защото той ми е необходим под формата на предпазливост, предвидливост, отговорно отношение").

5. Активизиране на гнева, префинено впоследствие до търпение, търпеливост (допълнително условие 1).

6. Помощ за формирането на състоянието благодарност-праведност (допълнително условие 3).

За необходимостта от създаване на общ език предпоставка е наличието на пречка за взаимно разбиране. Тази пречка и последица от вродената индивидуалност и личния неповторим опит. Психическите структури на всеки човек са толкова индивидуални, че описващите тези структури думи се възприемат от всекиго по свой си начин.

Между хората съществува "слой на размесването (смесването)", за чието преодоляване се необходими като минимум три условия :

1) съответна енергия,

2) кохерентност ("кумулативно жило"),

3) наличие на „слой на разбъркване (смесване)" от общи или сходни елементи на информация – избори на възможни действия. Последното условие е най-трудно осъществимо и именно то изисква обозначаваните от психотерапевта вътрешни действия да извикват у пациента същите образи като при терапевта. Във връзка с това, че работата с пациента се води на ниво несъзнавано (подсъзнание), абстрактните, не възприемани предметно (конкретно) понятия (Надежда, Вяра, Благодарност, Търпение, страх, гняв) трябва да бъдат „визуализирани”, показани като образи, чиято същност се възприема и от терапевта, и от пациента еднозначно.

Съвместната работа с тези образи върви само в процеса на обучение, а после пациентът редовно работи с тях самостоятелно. За тази цел бяха използвани с конкретната пациентка, за която става дума, образите на годишните времена, цветовете и другите признаци на елементите на пентаграмата "У Син", при това последователността на образите характеризираше "графика" на процесите на преодоляване на пречките. При тази пациентка това редуване се асоциираше с придобиване на опора.

Със музиката на китайски медитации

Въртене на дъгата цветна на "У Син",

Намиране на босоногата опора

На колелото на живота в кръговрата.

За "графика" (набелязването) в пространството бяха използвани 7-те нива на човека (моделът на "матрьошката"), където на нивото на "минерала" пациентката поставяше предмета, символизиращ страха (20). В резултат на това мислено действие страхът преминаваше от външното пространство (средата) във вътрешното. При наблюдаването на този предмет (обект) в "мястото на спокойствие" (на това място в спомените на пациентката, където тя изпитваше най-голям комфорт) този предмет започна да се трансформира в нейните фантазии, преобрази се, започна да се одухотворява, като премина на ниво "растение", после - "животно" и т.н. В този вид страхът вече можеше да бъде приет. Освен това пациентката беше обучена на техниката на така наречените "управляеми сънища", където успяваше да преобрази родените от подсъзнанието негативни образи в позитивни.
(….)

Възможността за оздравяване се демонстрираше чрез запознаването на пациентката с истории на заболяването на хора, на практика излекувани при наличието на сходна патология. Случаите на самоизлекуване също бяха направени нейно достояние, но без да се акцентиръ върху тях, за да не бъде отвлечена от процеса на активна самостоятелна работа.

За активизирането на гнева преднамерено бяха активизирани съответните спомени, след което й бе предлагано да визуализира тумора и неговите елементи, както и лимфоцитите-килъри. При това образите на килърите трябваше да са много по-агресивни от образите на тумора. Пациентката си представи тумора като медуза, а метастазите като парченца от пипалата й, докато килърите-лимфоцити бяха мънички, но адски зли и нахъсени зъбати акули със здрави стомаси, които захапваха тумора, откъсваха парченца от него, изяждаха плячката си без остатък, а изяденото моментално се разграждаше в стомасите на тези безмилостни „хищници”.

Особено сложно се изпълнява задачата за формиране на състоянието на благодарност. Според нашите представи, благодарността се проявява (т.е. присъства по презумпция (изначално) на духовно ниво) там, където на животинско, първосигнално ниво присъства емоцията - радостта.

Радостта се осъзнава и се превръща в чувство, чувството се "рафинира (става по-изтънчено)" и се превръща в състоянието благодарност. По всичко личи, в системообразуващата триада на нравствената личност (Р.Г.Баранцев),(21) дълг (емоция)- призвание (материя) - любов (информация), трябва дългът да бъде заменен с благодарност. Или да се направи тази фигура обемна, като се превърне в пирамида, в основата на която е триадата на Р.Г.Баранцев, а на върха - благодарността.


Ако се проследи семантиката на това понятие, то ще се окаже, че това е "подарено благо". Но кой изпитва нужда от такова благо? Онзи, на когото е подарено, или подаряващият? Налага се да признаем, че това е благо (състояние), което получава благодарящият. Вместо тези сложни разсъждения пациентът има нужда от конкретен образ. И тъкмо пациентите намериха този образ: при много хора беше открито, че образите, които се появяват при асоциациите с благодарността, имат цвета на злато ("стълб с цвят на злато", "златисти облаци" или "златиста пелена", какъвто беше образът в описвания тук случай).

Пациентката премина пълен курс химиотерапия и лъчетерапия, ефектът от лечението може да бъде наречен много добър, обичайните при терапиите усложнения бяха понесени много леко. Какъв е приносът на психотерапията в това според представите ни е невъзможно да се оцени. Статистически правилно да се оцени приносът на психотерапията общо взето е една сложна задача, тъй като добрият онколог почти със сигурност работи "стихийно" и като психотерапевт, като внушава на пациента вяра в излекуването, демонстрирайки за целта подходящи случаи от практиката.

Едно от основните твърдения в настоящата статия е това, че само праведниците са способни да се самоизлекуват. Звучи като цитат от книга – и наистина това е цитат (виж А.И. Солженицин, "Раковият корпус").

Литература

1.Гундаров И.А., "Почему умирают в России, как нам выжить?", Москва, 1995 г.
2.Шапот B.C. "Биохимические аспекты опухолевого роста", Москва,
"Медицина", 1975.
3.Зедгинидзе М.С. В сб. "Взаимодействие нормальных киллеров и опухолевых
клеток", Москва, стр. 102-108, 1983.
4.Романовский Ю.М., Степанова Н.В., Чернавский Д.С. "Математическая
биофизика", М. "Наука", 1984.
5.Степанова Н.В., "Динамика иммунной реакции при развитии
при злокачественном росте", "Биофизика", т. 24 № 5, стр. 890, 1979.
6.ДамазиуА.П., Дамазиу А. "Мозг и речь", журнал "В Мире Науки",
№11-12, стр.55-61, 1992.
7.Лисяный Н.И., Горобец Д.Б., "Асимметричная регуляция корой головного
мозга клеточного и гуморального иммунитета у мышей", Тезисы докладов V-го
Всесоюзного симпозиума "Взаимодействие нервной и имунной
системы",Ленинград - Ростов-на-Дону, стр. 15-16. 1990.
8.Абрамов В.В.,Абрамова Т.Я.,"Асимметрия нервной, эндокринной и иммунной
систем", Новосибирск, "Наука", 1996.
9.Брондз В.Д., Дризлих Г.И. "Иммунология опухолей", "Молекул. Биология",
т.11, № 2, с. 253-285, 1977.
10.Warren H.S., Smyth M.J., "NK cells and apoptosis", "Immunolog. and Cell"
Biol.V.77, N 1, p. 64-75, 1999.
11.Angeli A., Masеra R.G., Gript G., "Stress, ritmi circadiani e attivita NK",
"Gerontol",v. 42, N 9, p. 663-666, 1$94'
12.Кендыш И.Н. "О роли глюкокортикоидов в регуляции углеводного
обмена в печени", "Усп. Совр. Биол." Т. 74, № 3(6), стр. 781-799, 1972.
13.Родштат И.В., "Плацебо как мотивированная форма обучения в контексте
КВЧ-терапии", "Миллиметровые волны в медицине", Москва, ИРЭ АН СССР,
т. 1 стр. 166-174, 1991.
14. Ройт А. "Основы иммунологии", М. Мир, 1991.
15 Вуд М.Е., Банн П.А., "Секреты гематологии и онкологии", Москва,
Из-во "Бином", 1997.
16.Герман Э., Прусиньски А., "Неврологические синдромы в клинике
внутренних болезней", Варшава, Польское государственное медицинское
издательство, 1969.
17.Rubin М., Lifinan I. "Et al Spontaneous temporary remisson in primarary
CNS lymphoma", "J. Neurol Sci.", v. 14, N 2, p. 175-177, 1987.
18.Бройтигам В., Кристиан П., Рад М., "Психосоматическая медицина",
Москва,Из-во ГЭОТАР медицина, 1999.
19.Фрейджер Р., Фрейдимен Дж., "Личность: теории, эксперименты,
упражнения (психологическая энциклопедия)", С-кт Петербург, Издательский дом
"Нева", Москва, Олма-пресс, 2001.
20.Воронов М.В. "Психологические основы успеха", Киев, "НИКА-ЦЕНТР",2003.
21.Баранцев Р.Г. "Универсальная динамика триадических структур в науке, искусстве, религии", в сборнике "Языки науки-языки искусства", Суздаль, М., 2000г.
АНОТАЦИЯ
Авторите излагат гледището си за някои възможни механизми на психотерапевтично въздействие, в частност при комплексната терапия на онкопатологията. В труда са дава списък на условията, необходими за ефикасното влияние на психотерапевта върху хода на репаративните процеси при лечението на ракови болни. Тези условия са: информираност, оптимизъм, търпение, активно участие на пациента в съвместната работа и умение да бъде благодарен (в широкия смисъл на думата). В работата се дава кратък разбор от практиката на единия от авторите на това научно изследване.

КЛЮЧОВИ ДУМИ.

Психотерапия, онкопатология, надежда, търпение, благодарност, слой на смесване, транс, самоизлекуване, праведност.

Редактирано от Buba67 на 28.03.09 20:41.



Тема ПСИХОТЕРАПИЯ НА РАКА - КНИГАнови [re: short shrift]  
Автор short shrift (short shrift)
Публикувано20.07.07 17:59



Кратко представяне на книгата, която се адаптира за пускане във форума

Карл Саймънтън, Стефани Саймънтън


ПСИХОТЕРАПИЯ НА РАКА



В третото издание на книгата са разгледани ключови въпроси на психоимунологията и психотерапията на рака. Базирайки се на многогодишния си клиничен опит известните американски специалисти К. Саймънтън и С. Саймънтън разработват уникална програма за оздравяване на раково болни. Специално внимание е отделено на методиките на визуализация и релаксация, преодоляване на страха и болката, на проблемите на семейното консултиране.

За онколози, психотерапевти, психолози и студенти на медицинските вузове.

Редактирано от short shrift на 20.07.07 18:27.



Тема КНИГАТА - Част първа - РАКЪТ И ПСИХИКАТА Глава 1нови [re: short shrift]  
Автор short shrift (short shrift)
Публикувано20.07.07 18:04



Глава 1. ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯТ ПОДХОД КЪМ ЛЕЧЕНИЕТО НА РАКА

Всеки човек оказва въздействие както върху здравето си, така и върху болестта. Целта на тази книга е да покаже, че болните от рак или от други сериозни заболявания могат да спомогнат за своето оздравяване, а здравите – да участват в процеса на опазване на здравето.

Ние специално използваме изразите "въздействам", "спомагам" и т. п., за да подчертаем ролята, която всеки от нас играе при поддържането на собственото си здраве. Повечето хора смятат излекуването за нещо, което правят с нас, че ако при нас се появят някакви здравословни проблеми, ние сме отговорни само дотолкова, колкото да отидем на лекар, който ще ни лекува. Донякъде това е така. Но само донякъде.

Ние въздействаме върху здравето си не само непосредствено, с помощта на физически упражнения и определен начин на хранене, но и чрез своите представи, чувства, отношение към живота. Освен това реакцията на човешкия организъм към лечението зависи от нашата вяра в ефективността на лечението и от доверието към лекарите.

В тази книга ние по никакъв начин не се стремим да омаловажим значението на лекарите.

По-скоро искаме да разкажем за това какво е способен да направи всеки болен, за да помогне на медицината и да се сдобие с желаното здраве.

Разбирането за това колко силно може да бъде въздействието на болния върху здравословното му състояние и върху болестта му – ТОВА Е ПЪРВАТА И ГЛАВНА КРАЧКА КЪМ ОЗДРАВЯВАНЕТО. За мнозина от пациентите ни тя се оказа решаваща.

Ние сме Карл и Стефани Саймънтън, ръководителите на Далаския център за онкологични изследвания и консултации (штат Тексас). Карл е медицинският директор на този център. По образование е онколог-радиолог, лекар, който специализира лечението на раковите заболявания. Стефани е психолог. Тя отговаря за програмите по психологическото консултиране и обучение.

Към нас се обръщат онези, които са уведомени от лекарите, че болестта им е неизлечима. Според американската статистика на раковите заболявания това означава, че на такива болни им дават средно не повече година живот. Тези хора са разчитали само на помощта на медицината, а пък лекарите ги уведомяват, че тя е безсилна ад им помогне, след което пациентите започват да се чувстват обречени, като в капан, безпомощни и често оправдават песимистичните прогнози. НО КОГАТО ПАЦИЕНТИТЕ МОБИЛИЗИРАТ ВСИЧКИТЕ СИ РЕСУРСИ И АКТИВНО УЧАСТВАТ В БОРБАТА ЗА ОЗДРАВЯВАНЕТО СИ, ТЕ СА СПОСОБНИ ДА ПРЕХВЪРЛЯТ С МНОГО ПЪТИ ПРОГНОЗИРАНИТЕ СРОКОВЕ И СЪЩЕСТВЕНО ДА ПРОМЕНЯТ ЖИВОТА СИ.

Общите идеи и похвати, описани в тази книга, отразяват подхода, прилаган в нашия онкологичен център, за да бъде показано на пациентите как те могат да въздействат върху здравословното си състояние, за да заживеят пълноценно.

НАЙ-ВАЖНОТО Е "ВОЛЯТА ЗА ЖИВОТ"

Защо при едно и съща болест има хора, които оздравяват, и други които губят битката? Карл се заинтересува от този въпрос още докато работеше в Медицинския колеж при Орегонския университет. Пак тогава той обърна внимание на това, че понякога пациентите, които твърдят, че им се живее, се държат така, сякаш животът им тежи. Например болните с рак на белите дробове продължават да пушат и съответно тези с рак на черния дроб продължават да си пийват.

Има и болни, които не идват навреме за процедури.

Медицинската прогноза на много от тези пациенти, при условие, че те се лекуват, беше още много години живот. Но независимо от твърденията им колко много причини имат да живеят, тези пациенти бяха потънали в апатия, потиснати и по-готови да се откажат от борба, отколкото някои хора, чието заболяване спадаше към най-неблагоприятните като прогноза.

Сред последните, чиито дни бяха „преброени”, се намираха хора, изписвани от болницата след минимално лечение, без надежда, че ще доживеят до следващия определен преглед, обаче тези хора още дълги години идваха веднъж на половин година или годишно за поредния преглед, при това, въпреки всякакви статистики, в достатъчно добра физическа форма.

Когато Карл ги питаше как ще обяснят доброто си самочувствие, те даваха отговори от сорта: "Не мога да си замина от този свят, преди синът ми да завържи колежа", "Без мен всичко в работата ще отиде на кино" или "Мога ли да умра, преди да реша всички проблеми с щерката. В тези обяснения основната нишка беше тяхната вяра, че те имат някакво влияние върху протичането на болестта.

Основната разлика между тях и тези пациенти, които не желаеха да сътрудничат на лекарите, се състоеше в тяхното отношение към своята болест, към живота като цяло. По едни или други причини пациентите, при които всичко вървеше добре, имаха по-силна "воля за живот". Това откритие просто ни смая.

Стефани специализираше в областта на мотивацията и работеше с хора, които се стремят да постигнат успех в работата си – с тези, на които сякаш е писано да достигнат най-високи равнища. Тя изучаваше поведението на най-известни хора от този тип и после обучаваше хора с обикновени способности на принципите на успешното поведение. Стори ни се логично да приложим подобен подход към изследването на раковите болни: да проучим какво общо има между онези, при които нещата вървят добре, и с какво те се отличават от пациентите, при които работите не вървят.

Ако разликата между оздравелите пациенти и тези, които не са успели да постигнат успех в тази насока, частично се състои в тяхното отношение към болестта, а също така във вярата им, че те могат да въздействат върху болестта, дали пък не можем да повлияем върху формирането при нашите пациенти на такава позитивна нагласа? Не може ли да се използват похватите на мотивационната психология, за да се създаде и да се заздрави у тях "волята за живот"? Горе-долу от 1969 г. ние започнахме да се интересуваме от всички съществуващи за целта методи и изучихме прилагането та такива толкова различни психологически методики, като дискусионните групи, груповата психотерапия, медитация, работата за засилване на въображението и позитивното мислене, различните методи за засилване на мотивацията, биологичната обратна връзка и курсовете за "развиване на мисленето" и "на динамиката на мисълта" по метода на Хосе Силва.

Когато изучавахме биологическата обратна връзка (БОВ), ние узнахме за съществуването на похвати, които позволяват на хората да въздействат върху ставащите в тялото им вътрешни процеси, например, върху честотата на пулса и артериалното налягане. Един от основните аспекти на БОВ – работата със зрителните образи – беше едновременно съставна част на други изучавани от нас похвати, и колкото повече научавахме за всичко това, толкова по-силно ставаше нашето любопитство.

Накратко, работата с визуализациите (зрителните образи) се свежда до това, че човек в състояние на релаксация трябва мислено да си представя желаната цел или резултат. В случая с онкологичните заболявания това означава, че болните трябва визуално да си представят самия рак, това, как лечението го разрушава и най-главното – как естественият защитен механизъм помага на организма да се излекува. След като се посъветвахме с двама от водещите специалисти по БОВ - Джо Камия и Елмър Грийн от клиниката Менинджър, ние взехме решението да приложим методиката на биологическата обратна връзка (БОВ) при болни от рак.

Първият ни пациент: уникален пример

Първият пациент, върху който приложихме новите ни идеи, беше на 61 години. Постъпил бе в клиниката към медицинския институт през 1971 г. с една от формите на рака на гърлото, която обикновено не се поддава на лечение. Пациентът беше много немощен, теглото му беше спаднало от 60 до 45 кг, трудно преглъщаше и дишаше. Шансовете му за над пет години живот бяха оценени на по-малко от 5 %.

Колегите от клиниката споделиха съмненията си дали изобщо си заслужава да бъде лекуван по някакъв начин, с оглед това да не му причини нови страдания, без да повлияе в значителна степен върху самия тумор.

Преди първата си среща с този болен Карл беше твърдо решен да направи всичко, за да го привлече към участие в това лечение. Това беше точно онзи случай, в който извънредните мерки са оправдани. Карл започна оттам, че обясни на пациента по какъв начин той самият може да повлияе върху протичането на заболяването.

После, базирайки се на вече събраните от нас до този момент данни, Карл набеляза програмата за релаксация и работа с въображението. На пациента му предстоеше да отдели време, по 15 минути три пъти дневно – сутрин веднага след събуждане, след като се наобядва и вечерта, преди да заспи – за да направи определени упражнения, по време на които той трябваше, седнал удобно, да се концентрира върху мускулите на тялото си и, започвайки от главата и постепенно „слизайки” до самите стъпала, мислено да заповядва на мускулите си да се отпуснат. После, вече напълно релаксиран, в отпуснато състояние, той трябваше да си представя, че седи на някакво тихо, приятно място - под дърво, при ручей или в каквато и да било друга подходяща обстановка - и, оставайки там толкова, колкото сметне, че му е необходимо, да се опитва колкото се може по-ясно да си представи тумора си – във всяка форма, която туморът приеме в неговото въображение.

После Карл го молеше да си представи, че неговото, на пациента, лечение - облъчването – се състои в потоци милиони миниатюрни заряди енергия, които действат поразяващо на всички клетки на тялото - и на нормалните, и на раковите. Но, продължаваше Карл, раковите клетки са по-слаби и по-зле организирани от нормалните и за разлика от нормалните не могат да се възстановяват след поражението. Затова нормалните клетки остават здрави, а раковите загиват.

После Карл молеше пациента да нарисува във въображението си последния и най-важен етап: към раковите клетки се втурват левкоцитите.

Те хващат загиналите и умиращите ракови клетки и с помощта на черния дроб и бъбреците ги извеждат от организма. Пациентът трябваше мислено да си представя как туморът намалява размерите си и как пациентът си връща здравето.

След изпълнението на това упражнение, нашият човек можеше отново да се занимава с обичайните неща от ежедневието.

Случващото се с този пациент не можеше да се сравнява с нищо от онова, което обичайно се наблюдава при използването само на традиционните методи за лечение. Радиотерапията (облъчването) премина с рядък успех, почти без никакви странични реакции нито върху кожата, нито върху лигавиците на устата и гърлото. Вече към средата на курса той отново можеше да се храни, укрепна и качи теглото си.

Раковият тумор ставаше все по-малък.

Според болния по време на цели курс на облъчването той само веднъж е пропуснал сеанса с визуализациите, защото излезли на разходка с колата на един от неговите приятели и попаднали в здраво задръстване. Това му коствало големи ядове, защото имал чувството, че пропускайки дори само един сеанс, сякаш губи контрол върху състоянието си.

Макар че работата с този пациент ни въодушевяваше, ние едновременно изпитвахме страх. Възможностите, които изглежда разкриваше пред нас новият метод на лечение, далеч превъзхождаха всичко онова, за което бе подготвен Карл от неговото медицинско образование.

Работите при нашия пациент вървяха добре и накрая, след два месеца, при него изчезнаха всички признаци на рака. Той беше сигурен, че може да повлияе върху протичането на болестта и ние се убедихме в това, когато той към края на курса каза: "Докторе, в самото начало не можех да мина без вас. А сега мисля, че дори изведнъж да изчезнете от живота ми, аз въпреки това ще мога да се оправя сам ".

След като се отърва от рака, този пациент реши да изпробва същата тактика с артрита си, който не му даваше мира от години. Той си представяше как лимфата оглажда повърхността на ставите на краката и ръцете му, отстранявайки всички грапавини и поражения дотогава, докато повърхността им не стане отново гладка и лъскава. Симптомите на артрита забележимо започнаха да отзвучават и макар че болестта от време на време се обаждаше, нашият пациент се почувства толкова по-добре, че редовно започна да лови риба, нагазил във водата – нещо, което не всеки рибар би направил, дори да няма артрит.

Освен това той реши да се възползва от релаксацията и въображението си, за да повлияе на качеството на сексуалния си живот. Напук на тормозещата го от 20 години импотенция, сред няколко седмици прилагане на упражнения човекът успя напълно да възстанови потентността си и да я запази в продължение на шест години.

Много ни провървя, че резултатите при този първи случай бяха толкова убедителни. Когато открито заговорихме пред колеги-лекари за своя опит и за това, че пациентите са в състояние да въздействат върху протичането на болестта много по-силно, отколкото сме смятали преди, реакцията на лекарите беше рязко отрицателна. Често ни се случваше и ние самите да се съмняваме в собствените си изводи – та нали и ние както и всички останали хора, особено получилите медицинско образование, бяхме свикнали да мислим, че болестта е нещо, което се „случва” на човека и то не е в състояние психологически да управлява нейното протичане; че едва ли може да се говори за някакви значими причинно-следствени връзки между заболяването и случващото се в останалите сфери на живота на даден човек.

Както и да е, ние продължихме да прилагаме нашия нов подход към лечението на онкологичните заболявания. И въпреки че това не винаги водеше до съществени промени в хода на самото заболяване, то винаги водеше до значима промяна на реакцията на пациентите към прилаганото лечение. Днес, седем години след излекуването на първия пациент на Карл, освен работата с въображението, ние използваме редица допълнителни методи, изпитани в болницата на военноморската база в Травис, където Карл ръководеше радиологичното отделение, а по-късно и в нашия център във Форт Уърт. Тези похвати са описани във втората част на книгата.

ЦЯЛОСТНИЯТ, КОМПЛЕКСЕН ПОДХОД КЪМ ЛЕЧЕНИЕТО НА РАКА

Страхът пред рака е толкова силен, че когато хората научават, че им е поставена такава диагноза, ЧЕСТО ТОВА СЕ ПРЕВРЪЩА В ТЯХНА ГЛАВНА ХАРАКТЕРИСТИКА. Човек може да изпълнява безчет роли в живота си – да е родител, любим/а, може да притежава най-различни качества, да е умен, чаровен, надарен с чувство за хумор – но от мига, в който научи диагнозата си, той се превръща в "болен от рак". Цялата му човешка същност изведнъж се подменя от едно нещо – и това е болестта. ВСИЧКИ ОКОЛНИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЛЕКУВАЩИЯТ ЛЕКАР, ЗАБЕЛЯЗВАТ САМО ЕДИН ФАКТ - ФИЗИЧЕСКИЯТ ФАКТ НА ОНКОЛОГИЧНОТО ЗАБОЛЯВАНЕ, И ЦЯЛОТО ЛЕЧЕНИЕ СЕ АДРЕСИРА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО И САМО ДО ТЯЛОТО, НО НЕ И ДО ЛИЧНОСТТА НА ВЪПРОСНИЯ ЧОВЕК.

В центъра на нашата теория лежи представата, че БОЛЕСТТА НЕ Е ЧИСТО ФИЗИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ, А Е ПРОБЛЕМ НА ЦЯЛОСТНАТА ЧОВЕШКА ЛИЧНОСТ, ВКЛЮЧВАЩА НЕ САМО ТЯЛОТО, НО И РАЗУМА И ЕМОЦИИТЕ НА ДАДЕН ЧОВЕК. Според нас емоционалното и интелектуалното състояние играят съществена роля както при възприемчивостта към болестите, включително рака, така и при отърваването от болестите. Ние смятаме, че РАКЪТ ГОВОРИ ЗА ТОВА, ЧЕ В ЖИВОТА НА ДАДЕН ЧОВЕК СА БИЛИ НАЛИЦЕ НЕРАЗРЕШИМИ ПРОБЛЕМИ, КОИТО СА СЕ УСЛОЖНИЛИ ИЛИ СА СЕ ЗАСИЛИЛИ ПОРАДИ СЕРИЯТА СТРЕСОВИ СИТУАЦИИ, СЛУЧИЛИ СЕ ЗА ПЕРИОД ОТ ПОЛОВИН ГОДИНА ДО ГОДИНА И ПОЛОВИНА ПРЕДИ ВЪЗНИКВАНЕТО НА РАКОВОТО ЗАБОЛЯВАНЕ. Типичната реакция на раково болните към тези проблеми и стресове се състои в чувството за собствената си безпомощност, в отказа от борба във връзка с тези проблеми. Тази емоционална реакция задейства редица физиологични процеси, които потискат естествените защитни механизми в тялото и създават условия, спомагащи за образуването на нетипични клетки.

По нататък ще се постараем да докажем защо с такава убеденост се придържаме към тези представи. Ако те са верни, то тогава в борбата с болестта и лекарите, и пациентите трябва да вземат предвид не само това, което се случва на физическо ниво, но и, КОЕТО Е ОСОБЕНО ВАЖНО, всичко, което се случва в останалата част от живота на даден човек. Само физическото въздействие не е достатъчно за постигането на успешен резултат. ЕФИКАСНАТА ПРОГРАМА ЗА ЛЕЧЕНИЕ ТРЯБВА ДА ОБГРЪЩА ЧОВЕКА КАТО ЦЯЛО, А НЕ ДА СЕ ФИКСИРА САМО ВЪРХУ БОЛЕСТТА. В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ ТОВА ЩЕ НАПОДОБЯВА ОПИТИТЕ ДА БЪДЕ ЛИКВИДИРАНА МАЛАРИЯТА САМО С ПОМОЩТА НА ХИНИНА, БЕЗ ДА СЕ ИЗВЪРШИ ПРЕСУШАВАНЕ НА БЛАТАТА, В КОЕТО СЕ РАЗМНОЖАВАТ МАЛАРИЙНИТЕ КОМАРИ.

Резултатите от новия подход

След три години, в които ние обучавахме пациентите си да използват РАЗУМА И ЧУВСТВАТА ЗА ДА ПОСТИГНАТ ПРОМЯНА В ХАРАКТЕРА НА ПРОТИЧАНЕТО НА ЗЛОКАЧЕСТВЕНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ, ние решихме да анализираме резултатите от прилагането на нашия метод и научно да оценим неговата ефикасност, като докажем, че този тип емоционално въздействие действително оказва влияние върху резултатите от лечението. В нашата контролна група на неизлечимо болни една трета от пациентите са живи до ден-днешен, а средната продължителност на живота дори при онези, при които болестта надделя (нека не забравяме, че говорим за пациенти от групата на неизлечимо болните пациенти), продължителността на живота беше 2 пъти по-голяма отколкото при контролната група такива пациенти, при което не бе провеждана такава терапия.


Разбира се, колко време ще живее човек с дадено заболяване, е едната страна на въпроса. Не по-малко, ако не й по-важно е качеството на живота. Съществуват няколко обективни показатели за качеството на живот, но ние избрахме един от тях, който говори за нивото на ежедневната активност на пациента по време или след лечението по сравнение с онова ниво, което е било налице при него преди заболяването. ПОНАСТОЯЩЕМ 51 % ОТ НАШИТЕ ПАЦИЕНТИ ЗАПАЗВАТ СЪЩОТО НИВО НА АКТИВНОСТ, КОЕТО СА ИМАЛИ ПРЕДИ ДА СЕ РАЗБОЛЕЯТ, А ПРИ 76 % АКТИВНОСТТА Е КАТО МИНИМУМ ТРИ ЧЕТВЪРТИ ОТ ПРЕДИШНОТО ИМ НИВО.

Базирайки се на клиничния си опит ние можем да кажем, че такова ниво на активност при хора с „най-тежка” присъда е най-малкото смайващо.

Данните потвърждават верността на изводите ни: АКТИВНОТО И ПОЗИТИВНО УЧАСТИЕ НА ПАЦИЕНТИТЕ МОЖЕ ДА ОКАЖЕ ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ПРОТИЧАНЕТО НА БОЛЕСТТА, РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ЛЕЧЕНИЕТО И КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТА ИМ.

Някой може да сметне, че ние вселяваме у болните "неоправдани надежди", а когато твърдим, че човек е способен да повлияе върху протичането на болестта, му насаждаме вярата в нереалистични перспективи. Действително, при различните хора ракът протича толкова различно, че ние не бихме се осмелили да даваме някакви гаранции. Тук винаги съществува някаква степен на неопределеност, както и при традиционното лечение, впрочем. Но ние смятаме за напълно оправдано да се отнасяме към тази неопределеност с НАДЕЖДА.

САМОТО ОЧАКВАНЕ СЪС ЗНАК "ПЛЮС" ИЛИ ПЪК СЪС ЗНАК "МИНУС", МОЖЕ ЗНAЧИТЕЛНО ДА ПОВЛИЯЕ ВЪРХУ ИЗХОДА ОТ БОЛЕСТТА. ОТРИЦАТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ, РАЗБИРА СЕ, ЩЕ СПЕСТИ НА ЧОВЕК РАЗОЧАРОВАНИЕТО, НО ТО БИ МОГЛО ДА СПОМОГНЕ ЗА НЕГАТИВНИЯ ИЗХОД, КОЙТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗБЕГНАТ.


Превръщане на теорията в практика

Книгата ни състои от 2 главни раздела. В първия е описана теорията, на която се основава психологическият подход към лечението на рака; втората е оздравителната програма, предназначена за пациентите и членовете на техните семейства. В първи раздел - "Ракът и психиката" – ние не си поставяхме задачи да докажем на света на науката правилността на нашия подход. По-скоро това е опит просто и разбираемо да изложим теорията ни така, че всеки да реши има ли смисъл от този подход и струва ли си да се възползва от него.
Втората част започва от "Пътища към здравето". Това е програмата, използвана от нас в Центъра за онкологични изследвания и консултации във Форт Уърт. Бихме искали пациентите да се опитат да приложат предлаганите похвати, защото само четенето да тях, без да се прилага на практика, е същото като да ти бъде предписано лекарство, но ти да не го приемаш. Като вземат участие в предложената програма, болните активно ще въздействат върху здравето си.

В последния раздел ще разгледаме проблемите, с които се сблъскват близките на болния. Спираме се на възникващите в подобни ситуации трудности, обръщаме внимание върху калейдоскопа от чувства, обикновено преживявани от роднините на болния и на възможностите за по-голяма близост и любов, която възниква в резултат на такова общуване. Съветваме болните от рак да прочетат този раздел на своите близки.

Ние каним читателите заедно с нас да поемат по пътя на търсенето на нови методи на избавление от болестите и за поддържане на здравето.




Тема КНИГАТА - Част 1, Глава 2нови [re: short shrift]  
Автор short shrift (short shrift)
Публикувано20.07.07 18:08



Глава 2. ЧОВЕКЪТ И СИСТЕМАТА ОТ НЕГОВИТЕ ВЪЗГЛЕДИ И ПРЕДСТАВИ

Съвременната медицинска технология буди у хората трепет и изглежда толкова могъща и мъдра, че е донякъде трудно да повярваме, че по сравнение с нея собствените ни ресурси могат да са от значение.

Разбира се, никой няма да отрича значението на постиженията на съвременната медицина, която е на едно от челните места сред най-големите завоевания на човешкия разум. В частност в областта на онкологията са постигнати огромни успехи благодарение на лъчетерапията, химиотерапията и хирургическите методи на лечение на рака, благодарение на които от 30 до 40% от всички болни ще бъдат излекувани.

При лечението на някои онкологични заболявания се използва монтирана в специални помещения апаратура, като навсякъде са сложени табелки за опасността от радиоактивно излъчване. Когато останат насаме с тези уреди пациентите недоумяват защо след като лечението се смята за толкова полезно, медицинският персонал толкова се пази.
Най-новото оборудване за диагностика, използваните при оперативни намеси най-скъпи и съвременни уреди – цялата тази мощ на технологията въздейства силно на въображението. Някои от начините за лечение на рака притежават такава сила, че пациентите се страхуват от страничните ефекти н лечението не по-малко, отколкото от самото заболяване.

За развитието на медицинските технологии са хвърлени толкова време, пари и знания, че щеш не щеш, медицината ще ти се струва всемогъща.

Но щом въпреки всичко хората продължават да умират, всемогъща започва да изглежда болестта. Невероятното оборудване, огромните лаборатории и успехите на съвременната медицина понякога те карат да забравиш, че много неща в излекуването си остават загадка. Много е важно да помним за това, че нашето знание има своите граници.

ЗНАЧЕНИЕТО НА ИНДИВИДУАЛНОСТТА НА БОЛНИЯ

Едва ли има специалист-онколог, който да не се е питал защо при двама пациенти с аналогична диагноза, прогноза и лечение резултатът е коренно различен – единият оздравява, а другият губи тотално битката? В нашата програма участваха двама паценти, които могат да послужат като пример. И двамата получиха най-доброто лечение.

И двамата участваха в работата с използване на описаните в тази книга методики.

Но техните реакции към всички видове лечение бяха коренно различни. Джери Грийн и Бил Спиноза (тук и по-нататък в текста на книгата всички имена на пациентите са променени) имаха еднакви диагнози: рак на белите дробове с метастази в мозъка.

В деня, в който Джери научава, че има рак, той изцяло се оттегля от активния живот: напуска работа и след като урежда всичките си финансови ангажименти сяда пред телевизора и прекарва там с часове с празен поглед. Само след 24 часа той започва да изпитва рязка болка и недостиг на енергия.

Независимо от всички усилия на околните да го заинтересуват с нещо, опитите им завършвали с провал. Джери имал дългогодишна мечта да направи високи столчета за бара и една-две седмици работил в домашната си работилница, като при това чувствал известен прилив на енергия и болките намалели, но след като реализирал мечтата си отново засяда пред телевизора. Жена му казва, че той не се е вглъбявал особено в това, което гледа, във всеки случай много по-внимателно се е взирал в циферблата на часовника, за да не изпусне часа за приемане на болкоуспокояващите. Лъчетерапията не дала особени резултати. Вече впоследствие съпругата на Джери се сети, че в семейството му майката, бащата, както и много от близките и приятелите са имали такава диагноза. Нещо повече – когато се запознали с Джери, той я предупредил, че ще си отиде от рак.

А Бил Спиноза имаше същата диагноза, като Джери, но реагира на болестта съвсем различно. Докато беше болен той преразгледа ценностната си система. Той работеше като търговски пътник, вечно забързан нанякъде из пътищата, вечно угрижен, и както казваше самият Бил: „човек няма време да се порадва на тревичките и дърветата”. И макар че по време на болестта Бил продължи да работи, той успя така да преустрои живота си, че да му стига времето и за някои радости.

В клиниката ни той активно работеше в терапевтичната група и редовно се занимаваше с методиката за развитие на въображението, която се изучава в групата. Бил отлично се повлия от облъчването и симптомите на болестта му на практика изчезнаха. През цялото това време той не се спираше, запази пълната си активност. За жалост след година и половина поредица от сериозни емоционални трусове отново върна болестта, която си беше отишла.

И двамата пациенти имаха еднаква диагноза, и двамата преминаха един и същи курс на лечение, въпреки това Бил надживя Джери, при това живя много по-дълго от прогнозираното за тази фаза на болестта. Нещо повече, качеството на живота на Бил беше несравнимо. Той живееше пълноценно, активно, радваше се на живота и на своите близки и приятели. И така, Бил скъси максимално сроковете, докато Джери ги удължи, при това по възможно най-пълноценния начин.

СПОНТАННО ОЗДРАВЯВАНЕ

Ако примерът на Бил и Джери показва доколко протичането на болестта зависи от индивидуалността на болния, случаят с Боб Гили още по-ярко демонстрира загадките на оздравяването. Боб е заемал висока позиция в една застрахователна фирма в град Шарлот (щат Северна Каролина). Той беше човек, който винаги се е радвал на доста добро здраве и затова не се беше замислял особено за болестите.

Дълги години беше играл тенис. Но няколко месеца преди да му открият онкологичното заболяване Боб беше прекарал в лошо емоционално състояние и сам разбираше това. Той имал големи проблеми в личните си отношения си с твърде важен за него човек, откъдето дошло и чувството за потиснатост и постоянното притеснение. Все пак, когато през 1973 г. той си направил задължителния за него (като човек, работещ в застраховането, боб разбирал, че тези прегледи са нещо важно, макар да не изпитвал особен ентусиазъм, защото това си е скучна работа) такива служители медицински преглед, той се чувствал в добра физическа форма, като на сутринта играл тенис.

Кардиограмата, рентгеновата снимка, кръвното – всичко било наред, но по време на палпацията, лекарят открил в слабините му уплътнение и го пратил на биопсия.

Ето разказа на самия Боб за случилото се пред болните от рак и медиците, които се заинтересуваха от нашия метод:

”Казаха ми, че разрезът ще е миниатюрен, буквално сантиметри, като този при операцията от апандисит. След като се събудих от упойката, направена ми при биопсията, открих, че целият ми стомах е рязан и шит. Когато дойде хирургът, той ми каза, че е много трудно да се определи характерът на образуванието, което е злокачествено, но че моите шансове да се измъкна са добри. На другата сутрин шансовете ми намаляха до 50%, а когато се появи лекуващият ми лекар, диагнозата отново претърпя промяна. Сега шансовете ми бяха преценени на 30%.

След дълги разисквания патологът, онкологът и хирургът накрая ми поставиха окончателната диагноза, а заедно с нея дойде и прогнозата за недиференцирания тумор, при който шансовете ми за оцеляване са по-малки от 1% (един процент).”

После Боб бива изпратен в голяма клиника за да премине курс химиотерапия.

”Това беше ужасно. Отидох там съвсем изпосталял след операцията и цял ден стърчах в чакалнята заедно със стотици други раково болни. Отношението към всички беше абсолютно безлично, но съм убеден, че обяснението е в това, че там възприемат човека просто като носител на определено заболяване. Аз се превърнах в "недиференцирания тумор от стая 351-А".

Когато достатъчно укрепнах, ми дадоха безчет пропуски: за парка, за закуска, обяд и вечеря в столовата, пропуска за тоалетната на бензиностанцията, която се намираше отсреща на болницата – много ми беше важно да не губя връзка с външния свят и да не се превърна в болен, затворен в рамките на раковата болница. Имах повече пропуски, отколкото който и да било за цялата история на клиниката. Освен това от болницата продължавах да ръководя работата в моя отдел.

Накрая ми направиха програмата за курса химиотерапията и аз на свой гръб усетих що е химиотерапия (Бележка на адаптатора – книгата е огромна, на момента пропускам пасажи, в които се повтарят неща или таблици и диаграми, иначе няма да му се види краят – Та по повод химиотерапията: нека не забравяме, че става дума за 70-те години на миналия век, в които и аз съм правила химиотерапия, а понеже имам база за сравнение, мога да кажа, че ТОГАВАШНАТА химиотерапия си беше тест за оцеляване, докато сега химиотерапията е далеч, далеч по-щадяща, няма какво да се лъжем.)

През повечето време се чувствах ужасяващо. Останах без коса, нямах апетит, отслабнах, гадеше ми се и т.н. За кратко време заприличах на концлагерист.

Виждах, че с изключение на няколко – най-близките и най-важните за мен хора, по-голямата част от обкръжението ме беше отписала. Докато правех химиотерапия, надявайки се на чудо опитах какво ли не: различни диети, терапия с витамини, екстрасенси, религиозни лечители и т. н. понякога изпитвах желание просто да се разкрещя: "Майната ти, рак скапан! Разкарай се от тялото ми! "

След няколко курса химиотерапия, по-нататъшното й прилагане не било препоръчително, защото било установено, че може да увреди сърцето. А туморът в слабините общо взето си стоял.

След като научил за нашата програма Боб дойде на един от сеансите във Форт Уърт.

Още преди срещата с нас той беше получил някои материали с описанието на нашия метод и запис за обучение как да работи с въображението си. Въпреки, че тогава той прекара при нас само няколко дни, първата среща му беше дала нова надежда. Боб така разказваше за случилото се: "Когато слязох от самолета в Шарлот, жена ми каза: "Направо не мога да те позная! " Аз наистина се чувствах различно. Появила се беше надеждата. Върнах се у дома, изпълнен с решителност, знаейки какво трябва да правя".

Сеансите на химиотерапия приключиха и Боб само се преглеждаше веднъж месечно при местния онколог. Макар че не му беше лесно да спазва редовността на заниманията, която се изисква при методиката за работа с въображението, той не се предаваше.

Едновременно с това Боб се върна към физическите упражнения и след известно време вече можеше да издържи на 20 минути спокойна игра. Много бавно силите му започнаха да се връщат и той дори леко покачи теглото си. Но призракът на рака продължаваше да надвисва над него. Ето какво си спомня той за онзи период:

”От гледна точка на медицината 3-3, дори 4 седмици не ставаха никакви промени. Но аз упорито продължавах да вярвам, че системата ще проработи. След 6 седмици отидох в Шарлот, на лекарски преглед. Трудно ми е да опиша страха, който изпитвах, когато той палпираше тялото ми. Мислех си: "Ами ако туморът още повече се е уголемил? Да речем едно 5 пъти?" Докторът с учудване ме погледна и някак много благо рече: "Туморът е станал значително по-малък. Дори бих казал, че е останала една четвърт от него”. Ние двамата заедно се порадвахме на случващото се, но все пак се стараехме да не прекаляваме твърде с очакванията.

След 2 седмици – това беше 2 месеца след срещата ми със семейство Саймънтън (авторите на тази книга – Б. адапт.) – аз преминах изследване с радиоизотопи и различни други изследвания и проверки. Туморът беше изчезнал, а на неговото място беше останал само малък белег във вид на възелче, колкото грахово зърно. Само след два месеца занятия по релаксация и работа с въображението аз се бях отървал от рака! Моите лекари в Шарлот просто не вярваха на очите си.

През следващите няколко месеца при него постепенно се връща предишната сила и енергия, докато той накрая не почувствал, че е станал същият, ако не и по-енергичен отколкото преди да се разболее.

Но на Боб тепърва му предстоеше много работа по въпроса. По време на следващите срещи с нас на него му се наложи да разреши голяма част от онези лични проблеми, които бяха довели до емоционалния спад, до депресията, която беше предшествала болестта. Той работи и над това да промени поведението си, което нанасяше вреда на семейните му отношения. Понастоящем при Боб не се наблюдават никакви признаци на болестта. Той казва следното:


”Сега имам много повече сили и енергия, отколкото преди болестта. Ако не бяха медицинските документи, бих преминал освидетелстване за всеки вид застраховка. Но не ис мислете, че съм напълно сигурен в себе си. Понякога унивам и се страхувам, че болестта може пак да се върне. Това ми се случва, например, когато стомахът ми се разхлаби. А понякога започвам да се съмнявам дали онова, което стана, ми се е случило наистина. Логиката започва да ми шушне: "Дали пък това не е закъснял ефект от химиотерапията или витамините? Пък може изобщо да си нямал рак, моето момче, нали така?" Но все пак през повечето време съм сигурен, че ми помогна именно този начин (визуализацията и т.н.). И че той ще помогне още на мнозина други.”

Боб свърши много работа, за да научат хората в Шарлот колко голяма роля може да изиграе самият пациент при борбата с рака. Той организира специализирана онкологична консултационна служба. Когато разказва за преживелиците си, Боб завършва разказа си с думите: "Аз научих много за собствената си роля при възникването на боята болест и за нейното излекуване, аз проумях как човек може да освободи и задейства силите, които са скрити във всеки от нас ".

"СПОНТАННОТО" ЗАТИХВАНЕ НА БОЛЕСТНИТЕ ПРОЯВЛЕНИЯ И ПЛАЦЕБО-ЕФЕКТЪТ
ИЗГЛЕЖДА, ЕДИНСТВЕНИЯТ АКТИВЕН ЕЛЕМЕНТ, КОЙТО ВЛИЗА В СЪСТАВА НА ТАКОВА ЛЕЧЕНИЕ, Е ПОЛОЖИТЕЛНАТА НАГЛАСА НА ПАЦИЕНТИТЕ, СИЛАТА НА ВЯРАТА – ВЯРАТА В ТОВА, ЧЕ СА ПОЛУЧИЛИ ЛЕКАРСТВОТО, КОЕТО ЩЕ ИМ ПОМОГНЕ.
Примерът за Боб ни се струва много ярък, понеже в неговия случай обичайното лечение не даде резултат, но след 4 години при него няма никакви признаци на болестта. Макар че би могло промяната в състоянието му да се обясни със закъснелия ефект от химиотерапията мнозина лекари не биха се съгласили с това) според нас излекуването е постижение на самия Боб. Невъзможно е оздравяването да бъде обяснено с обичайната реакция към традиционното лечение. Несъмнено пред нас е един от случаите на спонтанно излекуване, станало като от само себе си.

Когато обратът в дадена болест не може да бъде обяснен с някаква физическа намеса, е прието оздравяването да се нарича "спонтано". Зад тази дума обикновено се крие онова, което днес още не знаем, както н средновековието например не са били наясно с появата на червейчета в гниещата храна и са ги наричали „спонтанно зараждане”:).
Броят на спонтанните явления при рака, изглежда, не е много голям, макар че всички оценки могат да бъдат отнесени към досещанията: ние н знаем колко подобни случаи (така наречените ремисии) е имало при пациента преди откриването на заболяването. Но колкото и да са на брой ремисиите, в действителност те не са "спонтанни". При всяка виждаме налице някаква причинно-следствена връзка. Просто процесът, предизвикал спонтанното затихване на признаците на заболяването е отвъд границите на нашето разбиране. МНОГО Е ВЪЗМОЖНО ДА НЕ СМЕ В СЪСТОЯНИЕ ДА РАЗПОЗНАЕМ ТОЗИ ПРОЦЕС, ЗАЩОТО НЕ ОТДАВАМЕ ДОСТАТЪЧНО ВНИМАНИЕ НА ОНЕЗИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ, КОИТО ОКАЗВАТ ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА И ЕМОЦИОНАЛНАТА СТРАНА НА НЕГОВИЯ ЖИВОТ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И СИСТЕМАТА НА НЕГОВИТЕ ПРЕДСТАВИ ЗА БОЛЕСТТА, ЛЕЧЕНИЕТО И ШАНСОВЕТЕ ЗА ОЗДРАВЯВАНЕ.

Това, че медицинската практика не придава никакво значение на възгледите и чувствата на човека е съвсем неоправданно, нещо повече - дори буди учудване. Защото по този нячин се игнорира значението на един фактор, който дори по мнението на много лекари е ЕДНО ОТ НАЙ-СИЛНИТЕ ЛЕКАРСТВА – ПЛАЦЕБО-ЕФЕКТЪТ. Всеки лекар знае колко е голяма ползата понякога при лечението, при което се използва само таблетка, съдържаща захар или друго неутрално вещество. Това е така нареченият плацебо ефект.

Понякога на пациента се казва, че лекарството притежава някакъв определен позитивен страничен ефект – и болният изпитва това въздействие, макар че в таблетката няма нищо, което би могло да го предизвика.

Обикновено лекарите изписват плацебо, когато болният няма нужда от никакъв цяр (като например на онези хора, които непрекъснато имат оплаквания от всичко), или когато нужното лечение е недостъпно за болния, но лекарят не желае пациентът да се чувства изоставен (по разбираеми причини лекарите рядко обсъждат въпросите за плацебо с пациентите). В много от случаите изписаното плацебо оказва учудващо добро въздействие, като намалява или отстранява физическите симптоми, включително симптомите на заболявания, които не се лекуват с нито един от известните начини. Изглежда, единственият активен елемент, който влиза в състава на такова лечение, е положителната нагласа на пациентите, силата на вярата – вярата в това, че са получили лекарството, което ще им помогне. Те вярват в действието на плацебо-цяра, защото лекарят е предизвикал при тях положителната нагласа относно резултата на лечението, и в края на краищата то действително им помага.

Влиянието на позитивната нагласа относно протичането на лечението е потвърдено от безброй изследвания.

Например, д.р Хенри К. Бичър и Луи Лазаня от Харвардския университет провеждат изследване на пациенти със следоперативни болки. На някои от пациентите се изписва морфин, на други - плацебо. Сред получилите морфин за намаляване на болките са уведомили 52 % от пациентите, а сред приемалите аналогичен ефект е заявен от 40 % от изследваните. С други думи, ефикасността на действието на приеманото плацебо е била само с една четвърт по-малка от тази на морфина. Нещо повече, Бичър и Лазаня установяват, че колкото е по-силна болката, толкова е по-ефикасно действието на приема на плацебо.
(…)

Изписването на плацебо не се свежда само до предписването на таблетки със захар.

Историята на медицината познава достатъчно сходни методи, като например „кръвопускането”, често използвано в Средновековието, което без да има някакъв физиологичен смисъл, често е помагало. Вероятно обяснението се крие в това, че всички, включително лекарите, вярвали в голямата полза от този метод.
(...)

Донякъде и ефектът на лекарствения препарат, изписван от лекаря, зависи от начина, по който се изписва лекарството, от това какво казва лекарят, както и от репутацията на въпросното средство сред специалистите.

За най-ярък случай на ефекта плацебо съобщава д-р Бруно Клопфер, специалист, взел участие в изпитването на препарата "кребиозен". През 1950 г. кребиозенът беше широко рекламиран в Щатите като сензационно средство, което "лекува" рака. Изпитванията му се провеждаха от Американската медицинска асоциация и от Управлението по санитарен контрол върху качеството на хранителните продукти и медикаментите.

Един от пациентите на д-р Клопфер имал лимфосарком - генерализиран, занемарен злокачествен тумор с поражение на лимфните възли. Огромните тумори били плъзнали из цялото тяло на този пациент и състоянието му било толкова тежко, че често се налагало използването на кислородна маска, а от кухината на плеврата на всеки два дни изпомпвали ексудативна течност. Когато пациентът научил, че д-р Клопфер участва в тестванията на кребиозена, той започнал да моли да започнат лечението му с този препарат. Клопфер се съгласил и пациентът по потресаващ начин оздравял. За много кратко време туморите силно намалели и човекът успял да се върне към нормалния си начин на живот, дори да пилотира собствения си самолет. (да, така е в оригинала, не се подсмихвайте – Б. адапт.).

Но когато в средствата за масова информация започнали да се появяват данни за отрицателния резултат от изследванията на кребиозена, състоянието на нашия човек рязко се влошило. Д-р Клопфер сметнал, че създалата се ситуация оправдава прилагането на необичайни мерки, казал на пациента си, че е получил нова партида свръхпречистен и свръхсилен кребиозен, който ще бъде по-ефикасен. В действителност на пациента започнали да му правят инжекции с дестилирана вода. Този път оздравяването било направо феноменално. Туморите отново започнали да изчезват, от течността в плеврата нямало помен. Пациентът бил изписан за амбулаторно лечение и пак подновил полетите. Над два месеца нямало никакви признаци за болест. И това оздравяване със сигурност е РЕЗУЛТАТ САМО НА ВЯРАТА, БЕЗ НИКАКВО МЕДИЦИНСКО ЛЕЧЕНИЕ.

Когато в пресата били публикувани нови данни за кребиозена, като в прав текст се казвало, че "изпитванията в държавен мащаб показват пълната неефикасност на кребиозена при лечението на рак", този пациент преживял тази ОБЕЗСЪРЧАВАЩА новина само няколко дни.


ПСИХОСОМАТИЧНО ЗДРАВЕ - ЩО Е ТО?

Как се обяснява ефектът плацебо? Някой просто ще махне с ръка и ще каже, че болестта на пациента е имала "психосоматичен" характер, че всичко е ставало "в главата му", че е плод на неговата фантазия, сиреч – не е истина.

Подобно обяснение само ще изопачи смисъла на думата „психосоматичен”, която означава, че болестта е възникнала в резултат на определени психологически процеси или е била подсилена от тях. Това изобщо не означава, че ако болестта е предизвикана НЕ САМО от физиологични (физически) причини, то тя не е истинска.

Стомашната язва може да възникне като резултат от тревоги и напрежение, а също така да се влоши в резултат на такива отрицателни емоции, но това не прави язвата по-„неистинска".

Общопризнато е, че повишеното артериално налягане, инфарктите, главоболието и определени кожни болести са свързани именно с психосоматиката, но психосоматичните фактори, спомагащи за възникването на рака, кой знае защо обикновено не се признават за фактори, въпреки че тези идеи не са никак нови и изобщо не спадат към революционните. Още през 1959 г. доктор Юджин П. Пендерграс, президентът на Американското онкологично дружество, подчертаваше нуждата от КОМПЛЕКСНОТО , цялостно лечение на пациента, а НЕ САМО на физическите проявления на рака:

Всеки, който някога сериозно се е занимавал с проблемите на онкологията, знае, че всички пациенти се държат по различен начин... Лично съм наблюдавал болни от рак, успешно преминали лечението, които след дълги години живот в пълно здраве, след емоционален стрес поради загуба на близък, изневяра или продължителна безработица са се разболявали отново, при това болестта е имала най-неблагоприятния завършек... ИМА СОЛИДНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, ЧЕ КАТО ЦЯЛО ВЪРХУ ПРОТИЧАНЕТО НА БОЛЕСТТА ДОСТА СИЛНО ВЛИЯЯТ РАЗЛИЧНИТЕ ЕМОЦИОНАЛНИ РАЗСТРОЙСТВА...

ЕТО ЗАЩО НИЕ, ЛЕКАРИТЕ, СМЕ ДЛЪЖНИ ПО ВСЯКАКЪВ НАЧИН ДА ПОДЧЕРТАВАМЕ НЕОБХОДИМОСТТА ДА СЕ ЛЕКУВА НЕ САМО БОЛЕСТТА, ОТ КОЯТО СТРАДА ПАЦИЕНТЪТ, НО И НА ЧОВЕКА КАТО ЦЯЛО. Ние бихме могли да се научим да оказваме влияние върху системите на човешкия организъм, а оттам – и върху развилите се в този организъм ракови процеси.

ИСКРЕНО СЕ НАДЯВАМ, ЧЕ КАТО ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА ТЪРСИМ НОВИ СРЕДСТВА ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ НАРАСТВАНЕТО НА ТУМОРИТЕ – КАКТО НА КЛЕТЪЧНО НИВО, ТАКА И НА НИВОТО НА СИСТЕМИТЕ НА ОРГАНИЗМА – НИЕ БИХМЕ МОГЛИ ДА РАЗШИРИМ ОБЛАСТТА НА НАШИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ, КАТО ВКЛЮЧИМ В ТЯХ ОЧЕВИДНОТО СВОЙСТВО НА ПСИХИКАТА ДА ВЛИЯЕ ВЪРХУ РАЗВИТИЕТО НА БОЛЕСТТА.

Много е важно, че доктор Пендерграс подчертава не само ролята, която играят психологическите фактори, включително общата система от представи и възгледи на пациента, за влошаване, утежняване на болестта, но говори и за възможността да се използват тези фактори за подобряването на здравето, за излекуването. Душевното и емоционалното състояние на даден човек са причина не само за влошаването, но и за подобряването на физическото му състояние. И ТОЧНО ПО СЪЩИЯ НАЧИН, ПО КОЙТО ЧОВЕК МОЖЕ ДА СЕ РАЗБОЛЕЕ "ПСИХОСОМАТИЧНО", ТОЙ МОЖЕ И ДА ОЗДРАВЕЕ, ПАК "ПСИХОСОМАТИЧНО".Макар че в някои от случаите може да се каже, че той или тя са "искали" да се разболеят, обикновено психосоматичните болести възникват в резултат на действието на подсъзнателни процеси. Доскоро се смяташе, че безсъзнателният аспект на тези заболявания ги правеше неуправляеми, прави ги нещо, което просто ни се "случва". И, макар че психиката е било отговорна за това, че се разболява тялото, на нас и през ум не ни беше минавало, че като повлияем върху психиката си, ние можем да накараме организма си отново да оздравее.

Едно от постиженията на съвременната медицина е все по-голямото разбиране на факта, че човек е способен да се научи да управлява психичните процеси, които оказват влияние върху широк спектър от физически процеси.

БИОЛОГИЧНАТА ОБРАТНА ВРЪЗКА И СПОСОБНОСТТА ДА СЕ ОКАЗВА ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ

От години на Запад се ширят истории за учудващите способности на някои хора да имат власт върху тялото си, да го владеят. Най-често историите бяха за индийските йоги. Говореше се, че когато забучват в тялото си големи игли, йогите не чувстват болка, че не им тече кръв. Освен това се говореше за това, че йогите могат да бъдат „погребани” и там, под земята, те можели да прекарат много по-дълго време без въздух, отколкото обикновените хора, а когато ги изравяли, те били здрави и читави. За други йоги разправяха, че умеят да вървят по жарава (ами нашите нестинари, те са страхотни – сещам се за тях тук – Б. адапт.) без да получават изгаряния и да изпитват болка. Повечето хора възприемаха тези разкази за лакърдии, за измислици за някакви фокуси. Но някои учени, базиращи се на собствените си изследвания, знаеха, че това може да е истина.

Тези екзотични истории и личният опит на някои хора послужиха като тласък за развитието на една нова наука – науката за БИОЛОГИЧЕСКАТА ОБРАТНА ВРЪЗКА (БОВ). През 60-те години изследванията в областта на БОВ показаха, че човекът може да оказва значително въздействие върху процесите в тялото, които, както се смяташе преди, не се поддават на съзнателен контрол.

Изследователите на БОВ откриха, че не само йогите, но и най-обикновените хора могат да се научат да управляват честотата на пулса, мускулния тонус, дейността на потните жлези, температурата на тялото и един широк спектър от вътрешни физически състояния, които, както се смята, непроизволно се управляват от вегетативната нервна система. Начинът, по който човек може да бъде научен да управлява тези си физиологични състояния, е достатъчно прост. Чрез поставянето на електроди на обучавания, за да може апаратът за БОС да снема данните за някои физиологични функции като пулс, потенциалите на мозъка или показанията на мускулите. Апаратът предава на обучавания зрителни и/или звукови сигнали за ставащото със съответния параметър.

Ако, да речем, ви учат да променяте честотата на пулса, при по-голямата му честота вие бихте чули звук с по-висок тон, а при забавянето на пулса – обратното. Отначало бихте решили, че по-ниският или по-високият тон звучат непредсказуемо и между вашите мисли и честотата на пулса няма никаква връзка. Но скоро бихте забелязали, че пулсът се забавя, когато наум ви идват определени мисли или чувства, когато по някакъв начин променяте положението на тялото си. След известно време бихте се научили доста добре да управлявате физиологичните функциии да повишавате или да понижавате тона на звуковия сигнал (като ускорявате или забавяте ударите на сърцето).

Днес човек може да бъде научен съзнателно ад контролира всички поддаващи се на точно измерване физиологически функции, с които обучаваният може да установи "обратна връзка". С помощта на БОВ учат хората да свалят кръвното, да се отървават от мигрената, да отстраняват аритмията на сърцето, да намаляват или увеличават скоростта на циркулацията на кръвта, да се борят с безсънието и да управляват различни други "непроизволни" физиологични функции.

Пионерите на БОВ - Елмър и Елис Грийн от клиниката на Менинджър са съобщавали за експерименти, при които хората са успявали по своя воля да управляват една-единствена нервна клетка /1/. Според тях методът БОВ ярко е демонстрирал физиологичния принцип, според който "всяка промяна на физиологическото състояние на човека се съпровожда от осъзнати или неосъзнати промени в неговото душевно емоционално състояние и обратното – всяка промяна в осъзнатото или подсъзнателното емоционално състояние се съпровожда от съответни промени от физиологичен характер". С други думи, РАЗУМЪТ, ТЯЛОТО И ЕМОЦИИТЕ СА ЕДНА ЕДИННА СИСТЕМА И АКО БЪДЕ ОКАЗАНО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЕДНА ОТ НЕЙНИТЕ КОМПОНЕНТИ, ТОВА НЕЗАБАВНО ВЛИЯЕ ВЪРХУ ОСТАНАЛИТЕ. Според думите на Барбара Браун, пак основоположник на БОВ...

”...ако някои учени-медици, вместо да въздействат върху някакво патологично състояние започнат да тренират сърцето или по-скоро мислите за сърцето, това означава, че медицината най-после започва да разбира, че взаимната свързаност между тялото и разума е много по-силна, отколкото й се е струвало. Понятието "психосоматика" обикновено се възприема като посочване на психологическата причина за физическа патология. Резултатите на изследванията в областта на БОВ са първото проверено доказателство за това, че разумът може не само да предизвиква болести, но и да ни отървава от тях.”

СИСТЕМНА ПРЕДСТАВА ЗА ЗДРАВЕТО

Резултатите от многобройните изследвания на плацебо ефекта и все по-финото използване на БОВ предизвикаха промени в чисто материалистичната ориентация на медицината. Сега вече е невъзможно да се разглежда организмът като механизъм, в който е достатъчно просто да се извърши подмяна на повредените чаркове. Сега ние разглеждаме психиката и тялото като една представляваща неделимо цяло система.

Предвид казаното, методите на лечение чрез физическо въздействие останат неделима част от борбата с такива сериозни болести като рака. Но без определена система от представи, с чиято помощ и пациентите, и лекарите биха могли да съдействат за лечението и да формират позитивни очаквания у болните, лечението няма да е пълноценно. АКО НИ СЕ УДАДЕ ЦЯЛОСТНО ДА МОБИЛИЗИРАМЕ ЕДИН ЧОВЕК ЗА БОРБА С БОЛЕСТТА, ВЕРОЯТНОСТТА ТОЙ ДА ОЗДРАВЕЕ НАПЪЛНО МНОГОКРАТНО НАРАСТВА.

Именно тази представа за необходимостта от мобилизация на всички ресурси на организма определя, дори по-скоро изисква САМИЯТ ПАЦИЕНТ ДА ВЗЕМЕ УЧАСТИЕ В БОРБАТА С РАКА И ДРУГИТЕ БОЛЕСТИ. ГРАНИЦИТЕ НА ОТГОВОРНОСТТА НА БОЛНИЯ МИНАВАТ ДАЛЕЧ ОТВЪД ПРОСТОТО ПОСЕЩЕНИЕ ПРИ ЛЕКАРЯ, КОЙТО ЩЕ ГО "РЕМОНТИРА". ДА ПОЕМЕШ ТИ САМИЯТ ОТГОВОРНОСТТА ЗА АНАЛИЗИРАНЕТО И ДОРИ ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕТО НА ОНЕЗИ СВОИ ПРЕДСТАВИ И ЧУВСТВА, КОИТО НЕ СПОМАГАТ ЗА ЛЕЧЕНИЕТО И НЕ ТИ ПОМАГАТ В БОРБАТА ТИ ЗА ЖИВОТ И ЗДРАВЕ Е НЕЩО, НА КОЕТО Е СПОСОБЕН ВСЕКИ ОТ НАС.

Във всяка от четирите следващи глави ще разгледаме по един от аспектите на новата ни представа за ролята, която играе човек както за възникването и протичането на болестта си, така и за здравето си като цяло. Всеки от тези аспекти ще добави по няколко нови елемента, които накрая ще формират цялостна картина. Ще започнем от елементарната представа за рака, защото не всички пациенти знаят що е ракът, а после ще посочим вътрешните ресурси, които помагат на човека да повлияе на тази болест.


Край на глава 2, следва глава 3 - Причини за възникването на рака.



Редактирано от short shrift на 20.07.07 21:34.



Тема Част 1, глава 3 Причини за раканови [re: short shrift]  
Автор short shrift (*)
Публикувано20.07.07 23:09



Глава 3. ПРИЧИНИ ЗА РАКА

Когато постъпват за лечение мнозина пациенти се опитват да разберат що за болест е ракът, като повечето от тях задават и един друг въпрос: "Защо се случи точно на мен?"

Ние можем да предложим определение на болестта и да разкажем за изследването на нейните причини, но СЪЩНОСТТА НА ТАЗИ КНИГА Е В ПОСЛЕДНИЯ ВЪПРОС: ЗАЩО ОТ РАК СЕ РАЗБОЛЯВА КОНКРЕТНИЯТ ЧОВЕК? Но, за да подготвим читателите за отговора на въпроса "защо именно на мен се случи", трябва първо да се обърнем първия въпрос.

РАКЪТ – ЩО Е ТО?

Мнозина са изгубили близък или просто са чували за рака като за тежко заболяването. Затова те смятат, че ракът е силна и могъща болест, която е способна да разсипе човешкия организъм и да го разруши изцяло. В действителност свидетелствата на науката за клетката - цитологията – говорят за обратното. По своята природа раковата клетка е слаба, зле организирана като структура.

Ракът започва от клетката, съдържаща неправилна (погрешна) генетична информация, което прави клетката неспособна да изпълнява възложените й функции. Тази клетка е могла да бъде дезинформирана вследствие вредно химическо въздействие, по други външни причини или просто защото при постоянното възпроизводство на милиардите клетки организмът от време на време греши. Ако въпросната клетка започва да възпроизвежда други клетки със същото нарушение на генетичната структура, възниква тумор, който се състои от голяма маса атипични клетки. Обикновено защитната (имунната) система на организма разпознава тези клетки, за да ги унищожи или поне да ограничи периметъра им на действие, за да спре тяхното разпространение.

В злокачествените клетки стават определени промени, така че те започват бързо да се репродуцират и да увреждат съседните тъкани.

Ако между нормалните клетки има някакъв вид "информационна връзка", предотвратяваща свръхпроизводството им, злокачествените клетки са прекалено дезорганизирани и, не реагирайки на тази, получавана от съседните клетки, информация, започват безконтролно да се репродуцират. Атипичните клетки на тумора започват блокада, призвана да попречи на нормалното функциониране на органите. Откъсналите се от основното „ядро” на тумора клетки, които атакуват други „цели” в тялото, се наричат метастази

КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА РАКА?

Пациентите ни обикновено са чули за проучванията в тази сфера и обикновено се стараят да прехвърлят вината на някакви външни фактори. Сега всички „знаят” какви са тези фактори, които ще разгледаме по-долу по отделно. В действителност обаче нито един от тях сам по себе си не може да послужи като достатъчно обяснение за това защо едни хора се разболяват от рак, а други не се разболяват.

Канцерогенни вещества

Несъмнено има вредни вещества, които вероятно са способни да повлияят върху генетичната информация на клетките и така да дадат тласък на рака. Тези вещества наричаме канцерогенни.
(…)

Дори между наличието на вредни вещества и рака да имаше ПРЯКА причинно-следствена връзка, то тогава нарастването на въздействието на тези вещества би предизвикало ръст на заболеваемостта от рак. Макар обширните статистически изследвания да говорят в полза на тази версия, въпреки това огромна част от хората, подложени на въздействието на канцерогенни вещества, НЕ се разболяват, а пък онези, които НЕ са били възложени на такова въздействие се разболяват, въпреки всичко.

С други думи, само въздействието на канцерогенните вещества все още не е достатъчно, за да предизвика рак и обратното – намаляването на тези вещества не предпазва автоматично от рака. По всичко личи, при разглеждането на всеки отделен случай е нужно да се търсят допълнителни обяснения.


Генетично предразположение

В стремежа си да обяснят защо едни хора се разболяват от рак, а други не, учените стигнаха до извода, че е възможно да е налице генетично предразположение, поради което или организмът произвежда по-голям брой атипични клетки, или имунната система е твърде слаба, за да се справи с такива клетки. Тласък на изследвания в тази област даде наблюдението, че в някои семейства броят на заболелите от рак е много-по-висок отколкото в други семейства.

Това донякъде се подкрепя и от факта, че за провеждането на онкологични изследвания беше селекционирана специална порода лабораторни мишки, особено податливи на ракови заболявания. Обаче по-дълбокото изследване на тези предразположени към рак мишки ни кара да се усъмним във всяка теория, базираща се само на генетичния фактор. Д-р В. Райли от Вашингтонския университет проведе експеримент, по време на който тази порода мишки беше подложена на силен стрес, а контролната група на същата порода предразположени към рака мишки се радваше на максимален комфорт. Според статистиката по време на експеримента би трябвало да се разболеят 80 % от мишките, но от подложените на стрес мишки броят на заболелите достигна 92 %, докато само 7% от животинките, живеещи в пълен комфорт, се бяха разболели. Така че независимо от генетичната предразположеност на цялата изследвана предразположена генетично към ракови болести миша популация, значително влияние върху развитието на болестта бе оказал стресът.

Другите опити да се обяснят раковите заболявания с генетичното предразположение доведоха до сравняване на нивата на заболеваемост в различните страни. В Япония, например, жените се разболяват от рак на гърдата значително по-рядко, отколкото в други страни по света. Доскоро се смяташе, че това може да е свързано с някаква вродена съпротивляемост, присъща на тази раса, тоест, че това се дължи на генетичната устойчивост към рака на всички японци. Но после се оказа, че японките, живеещи в САЩ, се разболяват от рак на гърдата 4 пъти по-често, отколкото техните посестрими в Япония. По всичко личи, различията в този случай не са от расов или генетичен характер, а имат отношение към условията за живот в Япония и Щатите.

Другите изследвания в областта на сравненията между различните нации също не доведоха до някакви определени изводи. Нещо повече, понеже генетичното предразположение би трябвало да се предава от поколение на поколение, промените на ниво общество като цяло би трябвало да стават много бавно, а това не съответства на рязкото нарастване през последния четвърт век на честотата на заболяване в развитите страни.

Макар генетичният фактор да е възможно да играе някаква роля, ние все пак сме на мнение, че сам по себе си той не обяснява различията в картините на заболеваемостта от рак в различните страни. Изглежда, трябва да се обърне внимание на съпътстващите индустриализацията стресови фактори и те да се вземат предвид при анализа на заболеваемостта от рак..

Радиацията

Всички знаят, че нейното въздействие може да предизвика мутация на клетките, затова радиацията е сред „главните заподозрени” по делото за причините, предизвикващи рака. Накратко: радиационният фон на земята е общо взето един за всички, защото всички части от земната повърхност са подложени на еднакво въздействие на космическото лъчене, така че това не може да обясни защо заболеваемостта и разпространените на различните видове рак толкова силно варира в зависимост от страните. Ако фоновата радиация беше главна причина за рака, въздействието й щеше да е горе-долу еднакво навсякъде по света със съответните последствия.

Ултравиолетовото излъчване може да има отношение към рака на кожата, но за останалото не може да се правят изводи, че е „главен заподозрян”.
Трябва да се каже, че и относно вредното въздействие на рентгеновата техника и апаратите за медицинска диагностика не може да се твърди нещо със сигурност, макар че е необходимо задължително да се вземат предпазни мерки (беше открита, например, връзка между радиологичното лечение на артрита и последващото развитие на левкемия). Но ако решим да посочим този източник на радиация за главна причина за рака, отново ще се сблъскаме с въпроса, който е препъникамъкът пред привържениците на теорията за водещата роля на вредните химически вещества: мнозина от подложилите се на много високи нива на рентгеново и други видове излъчване са били подминати от рака и обратно – получилите сравнително низки дози такова облъчване, са се разболели.

Статистически това може да се смята за един от факторите, спомогнали за възникването на рака, но за човека, задаващ въпроса: "Защо точно на мен се случи", този отговор няма да е пълен.


Следва продължение.



Редактирано от short shrift на 20.07.07 23:27.



Тема Re: Част 1, глава 3 Причини за раканови [re: short shrift]  
Автор short shrift (*)
Публикувано21.07.07 16:20



Храненето

Сравнително скоро като една от възможните причини за рака започна да се разглежда спецификата на храненето. Някои учени предполагат, че заболеваемостта от определени видове рак може да е свързана с количеството консумирани мазнини. Повечето експерименти, проведени върху животни, потвърждават, че заболеваемостта от рак спада при намаляване на количеството калории в храната. Изглежда, ракът, както и другите заболявания, свързани с прераждането на тъканите, най-често атакува онези, които преяждат.

В Япония, например, където досега преобладава храната, включваща основно ориз и риба и съдържаща много по-малко мазнини, отколкото консумираната в Европа и САЩ храна, заболеваемостта от рак е по-ниска, като в сравнение с други развити страни разпространеността на различните му типове е доста по-различна.

Понеже, както вече споменахме, заболеваемостта при японците, живеещи в САЩ е много по-висока, отколкото сънародниците им, живеещи в родината, това дава основание на някои изследователи да обяснят подобно несъответствие с разликите в храненето.

Но освен храненето има и други фактори, с които маже да се обясни относително ниското ниво на заболеваемостта от рак в Япония. Към тях могат да бъдат отнесени например културологичните фактори, защото те в по-голяма степен от начина на хранене определят начина на живот, възгледите и представите и чувствата на човека. Все пак мнозина японци, които не консумират мазна храна, се разболяват от рак, а мнозина европейци и американци, които консумират богата на мазнини храна са подминати от тази болест.

Можем да посочим и резултатите от други демографски изследвания, които поставят под съмнение това, че главна причина за рака е храненето. Едно от най-учудващите открития в областта на онкологията беше направено при сравняване на нивата на заболеваемост от рак на различни групи болни, лекуващи се в психиатрични клиники. Бяха изследвани две групи пациенти с различни форми на шизофрения - кататонична и параноидна.

Кататонията е психично разстройство, при което пациентите изцяло се изолират от всякакви външни контакти. Обикновено болните, които имат този синдром с никой не разговарят и ни реагират, когато другите се обръщат към тях. Много често те не проявяват никаква инициатива дори по отношение приемането на храна или за изпълнението на други естествени функции. По такъв начин те се самоизолират и се бранят от външния свят (трябва да се отбележи, че и околните също полагат старание да ги изолират от света). Представителите на тази група много рядко боледуват от рак.

За разлика от барикадиращите се срещу външния свят кататоници, болните с параноиден синдром, тъкмо обратното, проявяват повишена чувствителност към реакциите на околните. Те често подозират, че всички наоколо участват в заговор срещу тях. При болните с параноя нивото на заболеваемост от рак пък е по-високо, отколкото при обикновените (средностатистически) хора. Създава се впечатлението, че способността на болните с кататония да се затварят и барикадират срещу околния свят по някакъв начин ги предпазва и от факторите, влияещи върху развитието на рака, докато при параноичните пациенти няма такава защита.

Връзката между тези две специални групи хора и теорията, според която храненето има значение що се отнася до честотата на заболяванията от рак, е следната: И ДВЕТЕ групи пациенти (и болните с кататоничен, и тези с параноиден синдром) получават еднаква храна, но при заболеваемостта от рак има резки различия между двете групи. Освен това храненето им е близко до средностатистическия американски режим на хранене, но въпреки това честотата на заболяване от рак и в двете групи се отличава от средната заболеваемост за страната. Тези разлики по-скоро могат да бъдат обяснени с психологическите фактори, отколкото с начина на хранене.

Въпреки това фактът, че някой НЕ се разболява от рак, макар да консумира типична за Запада храна, все още не означава, че ниското ниво на заболеваемост в Япония няма отношение към храненето. Той по-скоро говори в полза на това, че ние трябва още по-внимателно да се вгледаме какво точно прави Япония толкова различна от останалите развити индустриални държави. Ние нямаме причини да се съмняваме в уникалността на японската кухня и начин на хранене, но същото може да се каже и за японската култура. Когато признаем, че по време на заболяването важна роля играят и представите и чувствата на хората, веднага огромно значение ще придобият и факторите от културно естество, защото именно стереотипите на дадена култура в много отношения определят възпитаните на тази база у хората представи и чувства.

Нито една от тези теории сама по себе си не може изцяло да обясни възникването на рака. Но всички те имат нещо общо, което ни насочва към разбирането на една от причините на рака, а именно – потискането на естествения механизъм, който ни предпазва от това заболяване.

ИМУННАТА СИСТЕМА – ЕСТЕСТВЕНА ЗАЩИТА СРЕЩУ БОЛЕСТТА

Въпреки че на изследването на раковите заболявания се отделят огромно количество време, енергия и средства, един твърде съществен факт често остава някак встрани от центъра на вниманието: все пак повечето от хората, които се подлагат на въздействието на известни канцерогенни вещества си остават здрави.

Съвсем очевидно е, че прекаляването с цигарите рязко увеличава вероятността на пушачите да се разболеят от рак на белите дробове. Но ако за да се разболее човек би било достатъчно той да се подлага на въздействието на никотина и на канцерогенните смоли, всички заклети пушачи. Затова, за да разберем природата на болестта, ние трябва да разберем не само защо някои хора се разболяват от рак, но и защо повечето хора НЕ се разболяват. С други думи да разберем: какво спомага за запазването на човешкото здраве?

Един от най-важните фактори както за развитието на болестта, така и за доброто здраве е състоянието на естествената защита на организма. Всички ние постоянно се подлагаме на въздействието на различни провокиращи разболяването фактори - от обикновената хрема и простуда до по-сериозни инфекции. Но този факт сам по себе си изобщо не означава, че ние непременно се разболяваме, защото нашата защита - имунната система – е толкова СИЛНА И ЕФИКАСНА, че мнозина с години не стъпват при лекар, освен за профилактичен преглед.

Ако говорим максимално опростено, нашата имунна система се състои от няколко вида клетки (т.н. клетки-килъри), чието предназначение е да атакуват чуждите на организма вещества и да ги унищожават. Всяко загнояване на една рана говори за работата на имунната система на организма. Гноят не е нищо друго, освен маса от бели кръвни телца, които са гръбнака, основата на имунната система, които са се струпали на мястото на порязването, за да изолират или унищожат инфекцията. Такъв процес на самоизлекуване постоянно протича в целия организъм, на всички нива.

Съществуват многобройни данни за случаи, когато снимката на гръдния кош показва, че навремето даден човек е прекарал лека форма на туберкулоза, но защитната му система по някакъв начин се е задействала и е потиснала болестта, докато самият човек дори не се е усетил, че е бил болен. По аналогичен начин организмът постоянно се бори с раковите клетки, като ги изолира и разрушава още преди те да успеят да нанесат някаква вреда на човека.

В действителност способността на тази естествена защита на организма да отхвърля всякакви чужди и атипични клетки е толкова мощна, че това е една от основните проблеми при присаждането на органи, например на сърце или бъбреци.

Роналд Гласер описва в книгата си "Човешкият организъм е герой" /2/ следния случай. При присаждането на бъбрек на един пациент се случва нещо, което става много рядко: въпреки прецизните изследвания, удостоверяващи здравето на донора, бъбрек с незабелязани ракови огнища бива присаден на човек, получавал известно време лекарства, потискащи имунната му система. След операцията продължили да дават на пациента имунодепресанти, за да предотвратят отхвърлянето на присадения орган. След няколко дни присаденият бъбрек започнал да увеличава размерите си, което външно приличало на реакция на активно отхвърляне, но бъбрекът продължил да функционира нормално. След още няколко дни при планова рентгеноскопия в гръдния кош на пациента бил открит тумор. Понеже преди дни нямало никакви промени в белия дроб, станало ясно, че туморът се е развил след операцията.

След още ден бил открит тумор и в другия бял дроб.

По време на спешната операция станало ясно, че размерите на горната половина на присадения бъбрек са нараснали три пъти. Изследването на тъканта показало, че в разрасналата се половина е "тъпкана" със злокачествени клетки. Лекарите направили извода, че туморите в белите дробове са метастази на първичния тумор в бъбрека. Учудваща била скоростта на развитие на туморите, които при нормални условия биха станали такива за месеци, дори години. Лекарите нямали друг изход, освен да спрат да дават на болния лекарства, потискащи имунната система (имунодепресанти).

Гласер пише за това следното:

”За няколкото дни, през които имунната система на пациента се връщаше към нормата, туморите в белите дробове започнаха да изчезват, а присаденият бъбрек – да намалява размерите си. Обаче веднага след като организмът на пациента престана да получава имунодепресанти, стана ясно и друго: едновременно с "отхвърлянето" на раковите клетки, тялото започна да отхвърля и трансплантирания орган.

Лекарите нямаха друг изход. Те не можеха да подлагат пациента на риск и, страхувайки се от възможността раковото заболяване да се върне, престанаха да му дават лекарства, които потискат имунитета. Ракът беше победен, но и бъбрекът беше отхвърлен.

Бъбрекът беше отстранен и пациентът беше принуден да се върне към хемодиализата. Той остана жив и при него повече не бяха наблюдавани никакви признаци на рак.”

Лекарите стигнаха до извода, че имунната система на ДОНОРА е удържала нарастването на раковите клетки и не им е позволявала да се разпространят. Може да се предположи също така, че естествената система на защита на донора е била толкова силна, че той никога не би узнал за наличието на злокачествени клетки в неговия бъбрек. Но когато този орган е бил присаден на човек с потиснат от лекарствата естествен защитен механизъм вече нищо не е могло да попречи на растежа им.

В ТАЗИ ИСТОРИЯ Е ОТ ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ ТОВА, ЧЕ КОГАТО НОРМАЛНАТА ЗАЩИТНА СИСТЕМА Е БИЛА ВЪЗСТАНОВЕНA, ТЯ БЪРЗО Е РАЗРУШИЛА ЗЛОКАЧЕСТВЕНИТЕ ТУМОРИ, НЕЗАВИСИМО ОТ БЪРЗОТО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА РАКА.

Описаният случай и резултатите от голям брой други изследвания показват, че за развитието на рака НЕ Е ДОСТАТЪЧНО САМО НАЛИЧИЕТО НА АТИПИЧНИ КЛЕТКИ, А ЗА ДА СЕ РАЗВИЕ БОЛЕСТТА Е НЕОБХОДИМО ДА Е НАЛИЦЕ ПОТИСКАНЕТО НА ЕСТЕСТВЕНАТА СИСТЕМА ЗА ЗАЩИТА НА ОРГАНИЗМА. Изследванията в тази област спомогнаха за това, да получи признание теорията, получила наименованието "теория на възпирането (удържането)".

ТЕОРИЯТА НА ВЪЗПИРАНЕТО И ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА КЪМ РАКОВИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Съгласно тази теория организмът на всеки човек от време на време произвежда атипични клетки. Възможно поради някакви външни фактори или пък просто заради допускането на „технически” грешки при възпроизводството на клетките. Обикновено имунната система на организма внимателно проследява и открива появата на всякакви атипични клетки и ги разрушава (оттук идва изразът "възпиране (удържане)"). Следователно, предпоставка за развитието на онкология е някакво нарушение в работата на имунната система.

В следващите глави ще разгледаме евентуалните причини за такива нарушения, докато ТУК Е ВАЖНО ЗА СЕ ОТБЕЛЕЖИ, ЧЕ В ОРГАНИЗМА НА ЧОВЕКА, КОЙТО СЕ Е РАЗБОЛЯЛ ОТ РАК, СЕ СЛУЧВА НЕЩО, КОЕТО ПРАВИ ТОЗИ ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМЧИВ КЪМ ВЪПРОСНОТО ЗАБОЛЯВАНЕ.

Гореизброените и анализирани фактори като канцерогенни вещества и т. н. биха могли да спомогнат за разболяването, но нито един от тях сам по себе си не дава пълно обяснение защо се разболява от рак един конкретен човек в един конкретен период от живота си. Та нали същият този човек със сигурност и преди е бил изложен на вредното въздействие на химически вещества или радиация. Ако пък се смята, че причината е в генетичното предразположение, нали той по рождение би трябвало да е предразположен, но защо болестта му се "случва" точно сега? Що се отнася до храненето, то най-вероятно не е търпяло промени с години. Ние вече споменахме, че през целия живот в организма от време на време се изработват атипични клетки. Затова независимо дали появата на тези клетки се дължи на външно въздействие или е резултат от естествени процеси, главният въпрос си остава същият: КАКВИ ПОВРЕДИ В РАБОТАТА НА ЗАЩИТНИЯ МЕХАНИЗЪМ ПОЗВОЛЯВАТ НА ТЕЗИ КЛЕТКИ В КОНКРЕТНИЯ МОМЕНТ ДА СЕ РАЗРАСНАТ, ЗА ДА ОБРАЗУВАТ ТУМОР? КАКВО ПРЕЧИ НА ИМУННАТА СИСТЕМА НА ТЯЛОТО ДА ИЗПЪЛНЯВА УСПЕШНО ЗАДАЧИТЕ, С КОИТО ТЯ СЕ Е СПРАВЯЛА ДОБРЕ ГОДИНИ НАРЕД?

Търсенето на отговор на този въпрос пак ни връща към емоционалните и психологическите фактори, оказващи влияние върху здравословното състояние и възникването на болестта. Същите причини, поради които пациентите с една и съща диагноза и лечение постигат два коренно различни резултата – дълги години живот или напротив, та същите тези причини оказват влияние и върху това някой да се разболее, а друг да не се разболее. В следващите две глави ще бъдат посочени някои факти, които говорят в полза на именно тази гледна точка за причините на болестта.

Първо, между стреса и болестта има тясна връзка.

Второ, от опитите с лабораторни животни се вижда, че заболеваемостта от рак при тях рязко нараства, когато животинчетата бъдат подложени на стрес.

Трето, наблюдава се съществена зависимост между нивото на заболеваемост от рак от вида на психологическите и емоционалните разстройства при душевноболните. Всичко това сочи за наличието на тясна връзка между болестта и емоционалното състояние при човека.

ДОЙДЕ ВРЕМЕ ДА СЕ ОБЪРНЕМ КЪМ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ РАЗУМ, ТЯЛО И ЕМОЦИИ. ТОВА ЩЕ ПРОЯСНИ МНОГО НАШЕТО РАЗБИРАНЕ ЗА ПРИЧИНИТЕ, ПО КОИТО ХОРАТА СТАВАТ ВЪЗПРИЕМЧИВИ КЪМ БОЛЕСТИТЕ КАТО ЦЯЛО – И КЪМ ОНКОЛОГИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ В ЧАСТНОСТ, А ОСВЕН ТОВА ДОНЯКЪДЕ ЩЕ ХВЪРЛИ СВЕТЛИНА ВЪРХУ ГЛАВНИЯ ВЪПРОС: "ЗАЩО ТОВА СЕ СЛУЧИ ТОЧНО НА МЕН?"


Край на 3 глава. Следва 4 глава: СТРЕСЪТ И БОЛЕСТТА.



Редактирано от short shrift на 21.07.07 17:21.



Тема Re: ПСИХОТЕРАПИЯ И ЛЕЧЕНИЕ НА РАКАнови [re: short shrift]  
Авторneznaen (Нерегистриран)
Публикувано22.07.07 23:41





mai nikoi ne ti obrashta vnimanie vaprosa e che tova e edna vajna chast ot lechenieto koeto mnogo se podceniava



Тема Re: ПСИХОТЕРАПИЯ И ЛЕЧЕНИЕ НА РАКАнови [re: neznaen]  
Автор vesela.bgМодератор (гърмян заек)
Публикувано23.07.07 00:36



Напротив, обръщаме й огромно внимание. И това, което тя прави за всички четящи тук е от голяма помощ за нас. Но.....не коментираме и не пишем, за да не разводняваме темата



Нема начин да нема начин!
Животът виси не на косъм, а на връзки!

Тема Част 1. Глава 4нови [re: short shrift]  
Автор short shrift (*)
Публикувано23.07.07 16:55



Глава 4. СТРЕСЪТ И БОЛЕСТТА

Връзката между стреса и възникването на болестта е толкова тясна, че понякога по силата на преживения стрес може да се прогнозира заболяването. Още през 20-те години на миналия век Ханс Селие проведе в Пражкия университет изследвания, доказващи, че емоциите могат да станат причина за поява на болест. Съвременните данни, базиращи се на наблюдения върху хора и животни, потвърждават резултатите, получени от Селие, и разкриват психологическите процеси, чрез които емоционалните реакции към стреса могат да направят хората възприемчиви към едно или друго заболяване.

Тези открития са невероятно важни за болните от рак, защото доказват, че емоционалният стрес може да потисне имунната система и по този начин да отслаби естествената защита на организма срещу онкологичните и други заболявания.

ИЗМЕРВАНЕ НА СТРЕСА И ПРОГНОЗИРАНЕ НА БОЛЕСТТА

Лекарите отдавна са забелязали, че след стресови житейски събития вероятността човек да се разболее нараства. Мнозина са обърнали внимание на факта, че след разтърсващо емоционално преживяване при пациентите се наблюдава не само обостряне на болестите, които обикновено се свързват с въздействието на емоциите (стомашна язва, повишено артериално налягане, болки в сърцето, главоболие), - но и повишена възприемчивост към инфекциите, предразположеност към болки в костите и дори увеличаване на честотата на травмите и нещастните случаи.

Д-р Томас X. Холмс и колегите му от Вашингтонския университет са се опитали научно да обосноват тези наблюдения. Те са разработили подход, който позволява обективно измерване на стойностите на стреса и на другите емоционални моменти в човешкия живот. Д-р Холмс и д-р Ръс съставиха скала, на която на всяко събитие, което може да предизвика стрес, съответства определен брой точки. Общият брой на точките от всички стресови ситуации в живота на даден човек определя сумарната величина на стреса, на който е подложен даден човек в определен период от време. Тази скала е представена в таблица 1.

Таблица 1. Сравнителна скала на реакциите към отделни събития

Събитие – Брой точки

----------------------------------------------------------------

Смърт на съпруга/та - 100

Развод - 73

Раздяла на брачните партньори- 65

Изпращане в затвора - 63

Смърт на близък роднина- 63

Собствена болест или злополука - 53

Сключване на брак - 50

Уволнение от работа - 47

Уреждане на конфликта със съпруга/та (буквално - сдобряване :) с половинката) - 45

Пенсиониране - 45

Влошаване на здравословното състояние на член от семейството - 44

Бременност - 40

Проблеми в секса - 39

Раждане на дете в семейството - 39

Промени в работата - 39

Промени във финансовото положение - 38

Смърт на приятел - 37

Промяна на сферата на дейност/работа - 36

Промяна в броя на семейните кавги - 36

Заем или кредит - над 10 000 долара - 31

Загуба на правото на откупуване на залог - 30

Промяна на трудовите задължения в работата - 29

Заживяване самостоятелно на сина/дъщерята - 29

Конфликт с роднините на съпруга/съпрегата - 29

Изключителни лични постижения - 28

Съпругът (съпругата) започва работа или напуска работа - 26

Начало или приключване на обучение - 26

Промяна на жилищните условия - 25

Преразглеждане на личните навици - 24

Неприятности с шефовете - 23

Промяна в условията на работа или на работното време - 20

Промяна на местожителство - 20

Промяна на учебното заведение - 20

Промяна на навиците за прекарване на свободното време - 19

Промяна на активността, свързана с религията - 19

Промени в обществената работа - 18

Получаване на кредит - под 10 000 долара - 17

Промени в съня - 16

Промени в честотата на общите семейни сбирки - 15

Промени в режима на хранене - 15

Отпуска - 13

Коледа - 12

Дребни закононарушения – 11.

Колкото и да е странно, наред със събитията, които е прието да се смятат за стресови (смърт на единия от съпрузите, развод, загуба на работа и т.н.), в тази таблица са включени събития като сключване на брак, бременност или изключителни лични постижения, които обикновено се смятат за радостни. Всички те изискват от човека промяна на някакви навици, отношения с хора или представи за себе си. ДОРИ ПОЗИТИВНИТЕ ИЗЖИВЯВАНИЯ МОГАТ ДА ПРЕДИЗВИКАТ НЕОБХОДИМОСТ ОТ САМОАНАЛИЗ ИЛИ ДА БРЪКНАТ В РАНИТЕ НА НЯКАКВИ НЕРЕШЕНИ ЕМОЦИОНАЛНИ КОНФЛИКТИ. СЪЩНОСТТА Е ТАМ, ЧЕ КАКВИТО И ДА СА ПРОМЕНИТЕ - НЕГАТИВНИ ИЛИ ПОЗИТИВНИ – ТЕ ПРИНУЖДАВАТ ЧОВЕК ДА СЕ ПРИСПОСОБЯВА КЪМ ТЯХ.

Като използват такива обективни параметри, като размера на регистрираните промени, Холмс и неговите сътрудници успяха с висока статистическа достоверност да предскажат дали даден човек ще се разболее или болестта ще го подмине. За периода на изследването 49 % от хората, събрали през годината над 300 точки, са се разболели, а от събралите под 200 точки се разболяват само 9 %. През следващите 12 месеца се е разбрало, че заемащите по брой точки първата една третина от местата се разболяват с 90 % по-често от заемащите местата от последната третина от списъка.

Но въпреки че с помощта на тази скала въз основа на количествените оценки на преживяваните от човека стресови ситуации може да се предскаже вероятността на неговото заболяване, невъзможно е предварително да се твърди как точно ще реагира конкретният човек на подобни ситуации. Дори в изследването на Холмс 51 % от подложените на тестване, събрали над 300 точки, така и не се разболели. И макар че стресът спомага за заболяването, НАЙ-ВАЖНОТО Е КАК ЧОВЕК ПОНАСЯ СТРЕСА.

Не буди съмнения, че РАЗЛИЧНИТЕ ХОРА РЕАГИРАТ НА РАЗЛИЧНИТЕ СЪБИТИЯ, ДОРИ НА СТРЕСОВИТЕ, ПО СЪВСЕМ РАЗЛИЧЕН НАЧИН. Загубата на работа на 20-годишна възраст изобщо не се преживява толкова тежко, колкото на 50. Пък и разводите могат да бъдат различни: някои хора се разделят с мъка и силни емоции, други го правят достатъчно миролюбиво. Пак същото може да се каже и за останалите ситуации, фигуриращи в горния списък: ВСИЧКИ ТЕ ПРЕДПОЛАГАТ НАСТЪПВАНЕТО НА ОПРЕДЕЛЕНИ ПРОМЕНИ И ЗАТОВА ПРЕДИЗВИКВАТ СТРЕС, НО ДОКОЛКО ТОЗИ СТРЕС ЩЕ Е ГОЛЯМ, ТОВА ЩЕ ЗАВИСИ ОТ ВСЕКИ КОНКРЕТЕН ЧОВЕК.

СТРЕСЪТ ИМА СПОСОБНОСТТА ДА СЕ НАТРУПВА и да достига такава сила, че човек се оказва неспособен да се справи и се разболява. Но обикновено отношението към стреса и способността на човека да се справя с него има по-сложен характер. Когато анализират причините, поради които стресът може да води до болести, Холмс и Масуда специално отбелязват важността на индивидуалната реакция към стреса:

”... Предполагаме, че обяснението е в това, че дейността на организма, насочена към преодоляване на стресовата ситуация, може да понижи съпротивляемостта на болестите, особено, ако човек при това избира НЕПРАВИЛНИ НАЧИНИ за преодоляване на своя стрес, които не съответстват на стоящите пред него проблеми. Такъв един поглед към болестта още веднъж ни напомня, че ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЧОВЕКА НЕ СА БЕЗГРАНИЧНИ и че ние притежаваме ограничено количество енергия. НИЕ ПРИТЕЖАВАМЕ ОГРАНИЧЕНО КОЛИЧЕСТВО ЕНЕРГИЯ. АКО ВЪНШНИТЕ ФАКТОРИ ИЗИСКВАТ ПРЕКОМЕРНО ГОЛЕМИ РАЗХОДИ НА ЕНЕРГИЯ, НА НАС МОЖЕ ДА НЕ НИ ДОСТИГНАТ СИЛИТЕ ЗА БОРБА С БОЛЕСТТА. КОГАТО ЖИВОТЪТ СТАВА ПРЕКАЛЕНО ТРЕСКАВ, И СЪБИТИЯТА НИ ВРЪХЛИТАТ НАЙ-НЕНАДЕЙНО, РЕЗУЛТАТЪТ, ПРИ ТОВА МНОГО ТЪЖЕН, Е НАШАТА БОЛЕСТ.

Изследванията върху лаб. животни също потвърждават важността на тези изводи. Самуджан показа, че раковите тумори при подложените на стрес животни растат много по-бързо, отколкото при другите, които не са били подложени на стрес. През 1955 г. Н. М. Туркевич откри, че стресовото въздействие стимулира при лаб. животни развитието на тумори. Когато прави равносметка на изследванията в тази област, Фридман през 1969 г. пише: "Сега вече съвсем определено може да се каже, че външните психологически фактори са способни да променят съпротивляемостта на организма към различните инфекциозни и неопластични (ракови) заболявания". Понеже връзката между стреса и рака беше потвърдена от огромен брой експерименти върху животни, Фридман на симпозиума в Нюйоркската академия на науките предложи занапред да се прекратят опитите с животни.

Независимо че тези изследвания доказват, че стресът често води до заболяване, те все пак не показваха как точно става това на физиологично ниво. Физиологията на стреса беше описана от други учени.



-----
Моля за извинение за забавянето, но то е поради обективни причини, които донякъде не зависят от мен.

Продължението на глава 4 следва.



Редактирано от short shrift на 23.07.07 20:44.



Тема Re: Част 1. Глава 4нови [re: short shrift]  
Автор short shrift (*)
Публикувано23.07.07 18:13



СТРЕСЪТ И ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА НА ОРГАНИЗМА КЪМ БОЛЕСТИТЕ

Лекарите не признаха веднага ролята на стреса в развитието на болестта. Това частично може да се обясни с общата "физическа" насоченост на медицината: заболяванията на физиката се пораждат от физически причини и се лекуват с намеса на физическо ниво. Освен това всички изследвания, за които стана дума по-горе, НЕ демонстрираха конкретния физиологичен механизъм, с чиято помощ емоционалните състояния са спомогнали за възникването на заболяването, и това затрудняваше признаването от медиците на наличието на такава зависимост. Общите контури на този механизъм постепенно започват да се очертават в съвременните трудове, посветени на въздействието на ХРОНИЧНИЯ стрес върху човека.

За да улесним читателите при разбирането на същността на тези открития, ще се спрем накратко върху физиологията на стреса.

Нервната система на човека е продукт от милиони години еволюция. В продължение на по-голямата част от съществуването на човека на Земята изискванията, предявявани към неговата нервна система са се отличавали от тези, които ни диктува съвременната цивилизация. Оцеляването на първобитния човек е зависело от способността му бързо да определи степента на заплахата и да реши дали да се бие в създалата се ситуация, или да бяга. Веднага след като нервната система възприема външната заплаха, тялото ни незабавно реагира на заплахата (посредством промените в хормоналния баланс) и е готово да действа по съответния начин.

Но животът в съвременното общество често ни налага да ПОТИСКАМЕ този тип реакции. Когато полицаят ни спира за превишена скорост или шефът ни чете конско заради несправяне със задачите, организмът ви незабавно се мобилизира. Но от социална гледна точка в тази ситуация не можем нито да се "бием", нито да "избягаме", затова се учим да потискаме тези реакции. Потискаме ги постоянно – когато допускаме някаква грешка, чуем неочаквано сирно изсвирване на клаксон на кола, когато се редим на опашка, закъсняваме за автобуса и т.н.

ЧОВЕШКИЯТ ОРГАНИЗЪМ Е ТАКА УСТРОЕН, ЧЕ АКО ВЕДНАГА СЛЕД СТРЕСА СЛЕДВА ФИЗИЧЕСКА РЕАКЦИЯ – АКО ЧОВЕК "БЯГА" ИЛИ СЕ "БИЕ"
– СТРЕСЪТ НЕ МУ НАНАСЯ ГОЛЯМА ВРЕДА.

НО КОГАТО ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА РЕАКЦИЯ НА СТРЕСА НЕ ПОЛУЧАВА РАЗТОВАРВАНЕ ОТ СТРЕСА

ПОРАДИ ЕВЕНТУАЛНИТЕ СОЦИАЛНИ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ВАШЕТО "СБИВАНЕ" ИЛИ "БЯГСТВО",


ТО В ТОЗИ СЛУЧАЙ В ОРГАНИЗМА ЗАПОЧВАТ ДА СЕ НАТРУПВАТ ОТРИЦАТЕЛНИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ СТРЕСА.

ТОВА Е ТАКА НАРЕЧЕНИЯТ "ХРОНИЧЕН СТРЕС", СТРЕСЪТ, НА КОЙТО ОРГАНИЗМЪТ НЕ Е РЕАГИРАЛ СВОЕВРЕМЕННО ПО СЪОТВЕТНИЯ НАЧИН. И ИМЕННО ТОЗИ ХРОНИЧЕН СТРЕС, КАКТО ТОВА ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ПРИЗНАВА ОТ УЧЕНИТЕ, ИГРАЕ МНОГО ВАЖНА РОЛЯ ПРИ ВЪЗНИКВАНЕТО НА МНОГО ОТ БОЛЕСТИТЕ.

Ендокринологът Ханс Селие, за който споменахме, е описал резултатите от въздействието на хроничния стрес върху организма. Това описание се чете като медицински трилър.

Преди всичко, хроничният стрес обикновена предизвиква нарушение в ХОРМОНАЛНИЯ БАЛАНС, а понеже хормоните играят ГЛАВНА РОЛЯ в регулацията на функциите на организма, това нарушение може да предизвика повишаване на артериалното налягане и да доведе до разрушаване на функциите на бъбреците. Лошата работа на бъбреците на свой ред ще направи още по-изразена хипертонията, което още по-силно ще наруши химическия баланс на организма.

Освен това хормоналните промени, предизвикани от стреса, водят до увреждане на стените на артериите. Тялото отстранява тези повреди с помощта на холестерина, който се натрупва в резултат на разрастването на съединителната тъкан. Големите струпвания от холестерин водят до склерозиране на артериите, тоест до атеросклероза. Което на свой ред кара сърцето по-силно да помпа кръвта, а оттам кръвното налягане скача още. Освен това тези холестеринови „струпвания” понякога запушват големите артерии на сърцето и довеждат до инфаркт на миокарда. Обикновено тялото се опитва да се адаптира към тези промени, но в условията на хроничен стрес механизмите, отговорни за регулирането на хормоналното равновесие, не се справят с функциите си. НАРУШАВАНЕТО НА ХОРМОНАЛНОТО РАВНОВЕСИЕ ПРОДЪЛЖАВА, КАТО ПОСТОЯННО УВЕЛИЧАВА ОБОРОТИТЕ НА МНОГО ВРЕДНИЯ И ОПАСЕН ЗА ЗДРАВЕТО ЦИКЪЛ.

Всичко това ясно показва напълно реалните физиологични последствия на стреса, но за раковите болни са по-важни други негови прояви.

Селие откри, че ХРОНИЧНИЯТ СТРЕС ПОТИСКА ИМУННАТА СИСТЕМА, КОЯТО Е ОТГОВОРНА ЗА НЕУТРАЛИЗАЦИЯТА (РАЗРУШАВАНЕТО) НА РАКОВИТЕ КЛЕТКИ И ПАТОГЕННИТЕ МИКРООРГАНИЗМИ. Тук е важно да се обърне внимание на следното: физическото състояние, възникващо според описанието на Селие, в резултат на въздействието на стреса, на практика съвпада с онези условия, при които атипичните клетки могат да се размножават и да се превръщат в опасен раков тумор.

Затова няма нищо чудно в това, че при онкоболните често се наблюдава отслабване на имунната система.

Изводите на Селие се потвърждават и от други учени. Те са изследвали 26 души на възраст от 20 до 65 години, които наскоро са изгубили семейната си половинка.

Контролната група се състояла от 26 души от персонала на болницата, които през предходните 2 години не са понесли никакви сериозни загуби. При хората, изгубили близък, функцията на лимфоцитите – главният показател за силата на имунната система – била потисната значително. Както вече споменахме, имунната система служи като защита срещу възпроизводството на ракови клетки, затова като знаем, че емоционалният стрес от загубата води до потискане на имунната система, ние стигаме до разбирането за причините за възникване на раковите заболявания.

И накрая, д-р Джордж Соломон из Калифорнийския университет откри, разрезите в областта на хипоталамуса – онази част от главния мозък, която влияе върху ендокринната система – стават причина за потискане на имунната система.

Освен това се смята, че хипоталамусът е онази част от мозъка, която по най-непосредствен начин е свързана с емоциите, и това може да послужи като поредно доказателство за онези, които се занимават с търсене на причините на рака.

Трудът на д-р Соломон ни доближава до разглеждането на конкретния психологически механизъм, с чиято помощ стресът може да доведе до потискане на имунната система. Ако се съпоставят неговите изводи с резултатите, получени от Селие и други учени, то постепенно започва да се формира картината как именно емоционалният стрес може да спомага за възникването на рака. Остава само въз основа на едно дълбоко разбиране на ставащите в организъма ни процеси да опишем точния физиологически механизъм на взаимовръзката между стреса и рака.

НЯКОИ РАВНОСМЕТКИ. ОТНОВО КОНКРЕТНИЯТ ЧОВЕК

Нека отново се спрем на основните изводи, произтичащи от извършените изследвания.

- Силният ЕМОЦИОНАЛЕН стрес увеличава възприемчивостта на организма към заболявания.

- ХРОНИЧНИЯТ стрес води до потискане на имунната система, което на свой ред още повече увеличава възприемчивостта на организма към заболяванията и особено - към рака.

- ЕМОЦИОНАЛНИЯТ стрес не само потиска имунната система, но води и до ХОРМОНАЛНИ нарушения. Тези нарушения могат да спомогнат за появата на атипични клетки точно в момента, в който организма е най-малко в състояние да се бори с тях.


МНОГО Е ВАЖНО ТОВА, ЧЕ НИВОТО НА ЕМОЦИОНАЛЕН СТРЕС, ПРЕДИЗВИКАН ОТ ВЪНШНИ СЪБИТИЯ, ЗАВИСИ ОТ НАЧИНА, ПО КОЙТО КОНКРЕТНИЯТ ЧОВЕК ИНТЕРПРЕТИРА И ПРЕЖИВЯВА ТЕЗИ СЪБИТИЯ. Независимо от това, че учените понякога могат, отчитайки броя на стресовите ситуации в живота на хората, да предскажат възможността от възникване на заболяване при даден човек, някои хора, въпреки прогнозите, не се разболяват. Тук ние отново се сблъскваме с необходимостта да разглеждаме как реагира в стресова ситуация конкретният човек.

ВСЕКИ СЕ СПРАВЯ СЪС СТРЕСА ПО СВОЙ НАЧИН. ПОНЯКОГА НАЧИНЪТ НА РЕАГИРАНЕ МОЖЕ ДА ПОНИЖИ ЕМОЦИОНАЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА СТРЕСА ВЪРХУ ОРГАНИЗМА, А ПОНЯКОГА - ДА ГО ЗАСИЛИ. Затова в следващата глава ще разгледаме какво именно реакции при стрес правят човека по възприемчив към ракови заболявания.


Край на Глава 4. Следва Глава 5. РАКЪТ, СТРЕСЪТ И ЛИЧНОСТТА.


Редактирано от short shrift на 23.07.07 20:41.



Тема Re: ПСИХОТЕРАПИЯ И ЛЕЧЕНИЕ НА РАКАнови [re: neznaen]  
Автор tetty71 (стрелец)
Публикувано23.07.07 18:40



На мен лично темата ми е много интересна и дори си пействам написаното в уърда, за да си го препрочитам отново. Чакам с нетърпение останалата част, както и останалите във форума предполагам.



Тема Re: ПСИХОТЕРАПИЯ И ЛЕЧЕНИЕ НА РАКАнови [re: short shrift]  
Авторблara (Нерегистриран)
Публикувано23.07.07 19:05



Четем и още как! Не правете грешни изводи!!!



Тема Re: ПСИХОТЕРАПИЯ И ЛЕЧЕНИЕ НА РАКАнови [re: блara]  
Автор vesela.bgМодератор (гърмян заек)
Публикувано23.07.07 19:10



Моля, не пишете тук

Ще изтрия тия постинги за да върви превода стройно, моля ви!

Нема начин да нема начин!
Животът виси не на косъм, а на връзки!

Тема ЛИНК към руския текстнови [re: short shrift]  
Автор short shrift (*)
Публикувано24.07.07 10:57







Благодаря на *jull** и на Димана за елегантното решение!

Останалото ще изтрия - а преводите - когато - тогава.

Редактирано от short shrift на 24.07.07 14:15.



Тема МОЛБА КЪМ ВСИЧКИ ЧЕТЯЩИ *DELETED*нови [re: short shrift]  
Автор short shrift (*)
Публикувано24.07.07 11:35



Ако някой се включи за превода, ще е хубаво:)


Но изобщо не е задължително.

Редактирано от short shrift на 24.07.07 14:29.



Тема сайт за сваляне на книгата?МОЛБА КЪМ ВСИЧКИ ЧЕТЯЩИнови [re: short shrift]  
АвторДимaнa64 (Нерегистриран)
Публикувано24.07.07 12:38



Здравей Шорт,

Защо не пуснеш сайта да я даунлоаднем цялата, а не парче по парче. Мисля, че много хора могат да я ползват и директно на руски. Е, в превод винаги е по-добре, за което ОГРОМНО благодаря!

Д.



Тема сайтнови [re: short shrift]  
АвторДимaнa64 (Нерегистриран)
Публикувано24.07.07 12:44



ОК, извинявай, за безпокойството. Намерих сайта -

http://www.rak.by/cgi-bin/article.cgi?c=51

Не знам обаче как да активирам линка.

Поздрави,
Д.



Тема Превеждам от глава 8 до глава 19нови [re: Димaнa64]  
Автор Baлeнтинa (аз съм)
Публикувано24.07.07 12:51



Хванах главите от 8 до 19, нарочно пропуснах няколко, за да не ги е взел вече друг и да се дублираме.

Редактирано от Baлeнтинa на 24.07.07 15:45.



Тема Re: Предложениенови [re: Baлeнтинa]  
Автор short shrift (*)
Публикувано24.07.07 14:36



Напълно си права. Хората хубаво са го казали: не прави непожелано добро. Мисля да спра дотук. На руски се чете сравнително лесно - текстът не е особено труден. От друга страна обаче, има хора, които го четат - някак си от умора съм пропуснала да се "вчета" както подобава и в тяхното мнение. Затова, като се отвори прозорче, ще прдължавам, лека-полека. А останалото - както дойде.



Редактирано от short shrift на 24.07.07 15:27.



Тема Re: Предложениенови [re: short shrift]  
Автор kattt_1 (минаващ)
Публикувано24.07.07 15:34



моля те не спирай
аз чета с огромен интерес и принтирам и мама а чете

Аз съм от поколението което не е изучавало руски и колкото и странно да звучи ми е по лесно на англиийски от колкото на руски да чета.На руски изобщо нищо не разбирам.
Моля те ако имаш възможност продължи да правиш превода...
доколкото разбирам не може да се купи тази книга от България



Тема ЧАСТ II. Път към здравето. Глава 8.нови [re: short shrift]  
Автор Baлeнтинa (аз съм)
Публикувано24.07.07 16:48



ЧАСТ II. ПЪТ КЪМ ЗДРАВЕТО
Глава 8: Програмата за здраве в действие

В предишните седем глави беше даден кратък обзор на някои теоретични положения, засягащи нашия метод на лечение, а останалата част от книгата ние ще посветим на разглеждане на практическото приложение на тези теории.

Имаме намерение да ви запознаем с това, как работим с нашите пациенти във Форт-Уорт. Ако вие сте болни от рак, ако сте приятел или близък на такъв човек или се интересувате от нашия метод от професионална гледна точка, ние можем да ви посъветваме да изпълнявате всички практически упражнения, предлагани в следващите единадесет глави. Това ще ви помогне по новому да погледнете на болестта и да се научите да влияете на хода на кое да е заболяване.

Поради това, че в центъра на нашето внимание се намират психологически процеси, може да се създаде впечатление, че ние пренебрегваме или съвсем отричаме физическите методи на лечение. Това по никакъв начин не отговаря на истината. Независимо от това, както ни се струва, че медицината страда от тесенота на възгледите, съсредоточавайки вниманието си преди всичко върху физическите симптоми, тя е достигнала до значителни успехи в развитието и подобряването на физическите методи на лечение. Поради това ние съветваме пациентите непременно да се обръщат към лекарите, на които не им е безразлична вашата съдба и които ви обезпечават най-доброто лечение.

Ние не случайно говорим за това, че лекуващият лекар е длъжен да бъде неравнодушен към съдбата на пациента, защото считаме, че когато пациентът чувства, че лекарите виждат в него не човека, а само носителя на определено заболяване, това пречи на лечението. В този случай ние препоръчваме на пациентите да се опитат да променят отношенията с лекаря, а ако това не помогне, то да си намерят нов. Важно е, за да възприемат пациентите лекаря като съюзник и приятел, за да чувстват колко усилия са били употребени за разработването на новите медицински технологии.

Струва ни се особено важно пациентите да не заменят с психологическите методи необходимия терапевтичен курс. Отказ от традиционното лечение ще бъде в разрез с представата ни за физическата природа на заболяването. Разумът трябва да е над емоциите при поддържане здравето на човека. Нещата трябва да се правят успоредно.

Затова, ако нашите пациенти, въпреки настояването на лекарите, прекъснат курса на традиционното лечение, най-вероятно е после постоянно да се съмняват в правилността на решението си. Няма причина за отрицание на всички тези знания, които е натрупала медицината и ние бихме искали отчетливо да подчертаем важността на двата вида лечение – традиционното и психологическото.

Накратко за пътищата към здравето

По-долу ще дадем кратък обзор на разработеното от нас за възвръщане и поддържане на здравето. Предлаганите методики отразяват системния подход към лечението на онкологическите заболявания, който взема предвид всички аспекти от живота на човека – неговото физическо и емоционално състояние, стоящите пред него проблеми и това, колко той вярва във възможността за своето оздравяване и в своята способност да разреши емоционалните си проблеми. Тези психологически методи трябва да въздействат на всички елементи на системата и възстановявайки го физическото, душевното и емоционалното равновесие, да връщат човека към здравето.



Тема Уточнениенови [re: Baлeнтинa]  
Автор Baлeнтинa (аз съм)
Публикувано25.07.07 09:57



Вчера написах, че ще хвана от 8 до 19 глава, но бях заблудена от постнатите неща на руски тук, които се оказаха всъщност анонси само на главите. Оказва се, че самите глави са много дълги, така че пуснах 8 глава, работя по 9, но текста е голям и ще карам така една по една, просто книгата е голяма... колкото мога.



Тема Re: ЧАСТ II. Път към здравето. Глава 9.нови [re: Baлeнтинa]  
Автор Baлeнтинa (аз съм)
Публикувано26.07.07 13:06



ЧАСТ II. ПЪТ КЪМ ЗДРАВЕТО
Глава 9: Глава 9: Съдействие на собственото здраве

Един от пионерите в областта на биологическата обратна връзка – БОС – доктор Елмър Грин, казвал, че ако хората искат да се научат да влияят на собственото си здраве, за тях е еднакво важно да разберат какви мисли и способи въздействат на здравето и какви на болестта.
Информацията за мислите и чувствата на човека по време на влошаване на неговото здраве може да се окаже безценна. Организмът ни е снабден с механизъм, който е призван да поддържа здраве и да не допуска възникване на болести. Затова, когато в механизма стават сривове и се разболяваме, трябва да обърнем особено внимание на мислите си и на поведението си.
Влошаване състоянието на здравето може да служи за сигнал, че това, което правим не е добре.
Всеки от вас може да си спомни без затруднение, че често е имал леки заболявания като простуда или хрема, когато е бил твърде натоварен в работата, тоест нещата са се случвали на фона на физическо и психическо напрежение. Навярно даже сте си казвали, че сте се простудили, защото “ужасно сте уморени”, имайки предвид по-скоро не просто физическа умора, а също и емоционално изтощение, липса на енергия и морални сили. В този момент вие сте възприемали живота като нещо, което трябва да теглите с усилие.
Такива сериозни заболявания като инфаркт на миокарда или язва на стомаха, най-често възникват след период на много тежка работа и напрежение, когато човек прави нещо с последни сили. Обикновено хората се разболяват, когато организмът достига предела на силите и възможностите си, ночовек не обръща внимание на тези сигнали и продължава по старому да експлоатира тялото си.Всички, които боледуват от язва знаят, четя реагира на емоционалните претоварвания. Язвата служи като показател за състоянието на организма, поради това, че болката се появява по-често, когато човек преживява напрежение и тревога. Един познат лекар ми каза, че в известен смисъл съжалява, че са оперирали язвата му. Сега той не може да определя степента на напрежението си и се безпокои, че то може да се отрази на още нещо.
Всеки от на съдейства за възникване на болест, чрез съчетание та физически, интелектуални и емоционални фактори. Вероятно вие неразумно сте се хранили, пренебрегвали сте физическите упражнения или отдих. Може би твърде дълго сте носили в себе си емоционалното напрежение, не правейки никакви опити да се отпускате. Вие сте изпълнявали непосилен обем от работа или сте се стремили да направите всичко, коуето е било необходимо за обкръжаващите ви, напълно забравили за собствените си потребности. Възможно е да сте се намирали във властта на такива представи и състояния, които са ви пречели да получите радост от живота.
С една дума не сте успели да разпознаете ограничеността на вашите физически и емоционални възможности.
Така както сте пренебрегвали законните потребности на своя организъм, така вие сте и съдействали за възникването на заболяване. Когато тялото и душата не получават възможност да се отпуснат, отпочинат, да почувстват някаква физическа активност , да изразят натрупалите се чувства, даже да видят смисъла на живота, организмътможе да съобще за това посредством заболяване.

Историята на болестта на Джон Браунинг

Историята на Джон Браунинга може да служи като забележителен пример за участието на човека във възникването и в оздравяването при болест. Този случай е особено показателен, поради това, че в него е твърде ясна връзката между емоционалния стрес и рака.
Джон е блестящ учен и работи в световно известна изследователска фирма. Когато са му открили рак на надбъбречната жлеза той е бил на 50 години. Съобщили му, чему остава да живее 6 - 8 месеца. Той винаги е бил съпътстван от професионалният успех, но приближавайки петдесетте, Джон си признавал, че много неща ще останат неизпълнени. Той е билтвърде известен в своите среди, но това сякаш не му било достатъчно. С една дума, той преживявал кризата на средната възраст.
Покрай всичко това, няколко месеца преди откриването на рака му, синът на Джон постъпил в колеж. В продължение на много години те посещавали спортни състезания през почивните дни – особено приятно нещо за Джон бил интересът на синът му към спорта. Но всичко това приключило със заминаването на неговия син.
Този момент допринесъл и за напрежение в отношенията на Джон и неговата жена., която нямала никакво отношение към спорта, а се занимавала с църковна и обществена дейност.
Поради това, че Джон вече не прекарвал почивните дни със сина си, за първи път от доста години той и жена му се оказали сами и им се наложило да търсят нови начини за отношения и формиране на общи интереси.
Освен всичко това, Джон изпитвал съмнения дали правилно е постъпил, когато преди години е преминал на работа от университета в частната фирма, в която се намирал сега. Тази стъпка той предпирел за да заработи средства за понататъчното образование на сина си, но му липсвало преподаването и студентите.
Една от големите радости на Джон била, че в новата фирма успял да създаде от своите последователи и сътрудници силна творческа група.
Заедно с тях той успял да направи няколко сериозни открития. Ръководството в знак на своето доволство от него го поставило начело на колектив, който се занимава с много по-сериозен проблем. Джон възприел това по-скоро като наказание, защото не му се искало да напуска предишната си група. Но както и при други наши пациенти, той не направил опит да изрази несъгласие или негодувание от това решение на ръководството на фирмата. Неспособността му да защити своите интереси станала очевидна, когато започнахме да се занимаваме с него чрез психотерапия. Джон призна, че често се е молил, но никога за собственото си здраве. Според него е неприлично да искаш нещо лично за себе си от Господ и това са неговите представи още от детството му. Според думите му, майка му се отличавала със самоотверженост и добродетелност. Бащата бил егоист, всичко заработено вземал със себе си и харчел за собствените си нужди. Джон възприел самоотвержеността на майка си, но винаги считал, че в него живеят и егоистичните наклонности на баща му. И от страх да не се превърне в баща си, Джон изпаднал в другата крайност – да не може да съобщава пред другите за собствените си чувства, нужди и интереси.
Смисълът на живота си виждал в отговорността за другите, даже престава да прави нещо, ако не можел да го раздели със синът си. С една дума – за Джон интересите на другите били над неговите собствени. Така при отпътуването на синът му той изпаднал в дълбока депресия.

Промяна на представите
Като първа стъпка, като всеки човек, стремящ се да се поправи, Джон трябваше да определи кои са нещата, които не му дават възможност да излезе от положението на безпомощна жертва на обстоятелствата. Психологически беше съвършенно ясно, че ако той продължава да поддържа старите си представи и да счита, че трябва да жертва своите интереси заради другите, той ще бъде безсилен да удовлетвори своите емоционални потребности.
Ние се стараехме да помогнем на Джон да види в себе си това, на което той по-рано не е обръщал внимание и заедно с това да измени възприятията си към други страни от живота. В резултат на общите ни усилия той започна по новому да оценява ситуацията на работа и дойде до извода, че шефовете му, поставили го начело на новата група, всъщност са искали да го поощрят и наградят. Те е нямало откъде да знаят, че това ще разстрои Джон. Ние се постарахме да му покажем, че човектрябва по-сериозно да се отнася към своите емоционални реакции на възникващите житейски ситуации.
Работихме и с чувството му на неудовлетвореност на юношеските му мечти. Както всички честолюбиви хора, Джон отдавал енергията си за развитие на тези страни от личността си, които имали отношение към работата му. След като стана ясно, че мечтите са недостижиминие го подтикнахме към мисли водещи до другистрани от личността му. И накрая работихме с преживяванията на Джон по повод заминаването на неговия син. Постарахме се да му покажем доколко се е поставил зависим от друг човек и че все още може да поправи отношенията с жена си. .
Всичко това не следва да се приема като критика към Джон. Всеки от нас е реагирал на подобни житейски ситуации по този начин.Важното е да се разбере, че когато си притиснат в ъгъла от собствените си представи – да можеш сам да се измъкнеш от там.

История на болестта на Боб Гили

Понякога жизнените промени, предшестващи болестта, са от положително естество. Такъв е примерът с Боб Гили. И връщайки се от първата си среща с него, реших, че нашата теория е неприложима.
На пръв поглед Боб изглежда успял отвсякъде човек. Собствена корпорация, признание, награди, добри отношения с партньорите.
От разказа на Боб разбираме как в началото на кариерата му от проблеми към успехи, по същия начин са протичали и отношенията му с жена му.
Освен всичко останало Боб и жена му решили да осиновят дете, а непосредствено преди болестта му, осиновили и още едно. Външно изглеждаше, че Боб се намира на върха на професионалния си и семеен живот.
Това, че не всичко е наред беше продиктувано от една реплика на Боб – Нима всичко това е онова, към което се стремях? В крайна сметка се оказа, че ако не си се научил през целия си живот да се радваш на покоя, отсъствието на борба и страсти може да се приеме като голяма загуба...
След една година при Боб е открит рак във висок стадий. Последваха месеци и години на самоанализ посветен на това, да се научиш да се радваш на постигнатото и да се приемаш такъв, какъвто си, не да се стремиш постоянно да доказваш самостоятелността си, да преодоляваш безкрайни препятствия и трудноси.

Как да оценим значението на събитията
Лесно е да се разбере кой и какво значение придава на определени събития в живота на човека. По сложно е човек сам за себе си да го направи. Например загубата на работа за двама различни човека може да е различнно събитие.

Това може да означава:
1. Поражение или признак на неуспех.
2. Предизвикателство.
3. Възможност за ново начало.
4. Потвърждение на това, че в живота няма справедливост.

Кое от значенията ще придадеш на събитието би определило други негови представи:
1. Вижда ли той възможност за нова работа.
2. Доколко човек възприема дадена работа като показател за собствената ценност.
3. Явява ли се той стопанин на живота си.
4. Неговите способности да създаде нова положителна ситуация.

Принципът, прилаган за значимост на събитието се прилага към всяка ситуация, която е възможна причина за рак.
Колкот и болезнени да са ситуациите сами по себе си /загуба на любим човек, работа, роля.../ величината на стреса се определя от значението, което вие придавате на ситуацията.
Едва когато вие сами си дадете сметка за ситуацията и я интерпретирате по различен начин, само тогава ще си дадете възможност да разгледате други варианти за събитията и за вашите реакции и ще се появят реални шансове за промяна на оценката, в превръщане на негативната сиуация в положителна. Заедно с това се връща и положителната жизнена енергия, която възстановява естествените защитни механизми у човек.
Въпреки, че освобождаването на енергията при различните хора е различно, то почти винаги е свързано с това, че човек си разрешава по новому да възприема живота. Някой може да успее да се научи да казва “да”, а друг – “не”.Когато енергията се освобождава, човек среща трудности и стресови ситуации, вярвайки, че те са преодолими и разрешими.

Определяне на собствената си роля при възникване на заболяванията

С кое е най-добре да се започне? Работейки с онкологични пациенти, ние установихме, че е особено полезно човек да си спомни преживените стресове половин година преди установяването на заболяването.
Връзката между състоянието на психиката и болестта засяга не само рака, а и другите заболявания, затова връзката между стрес и болест може да се окаже полезна за всички. Затова предлагаме нашата методика не само на онкологично болни.
При следващото упражнение можете да ползвате скалата:

Сравнителна скала на реакциите при определени събития .
Събитие /точки/

Смърт – съпруг, съпруга - 100
Развод - 73
Раздяла на партньори - 65
Затвор - 63
Смърт на близък роднина - 63
Собствена болест, катастрофа - 53
Приключване на брака - 50
Уволнение от работа - 47
Примирение със съпруга/съпругата - 45
Пенсиониране - 45
Влошаване здравето на член от семейството - 44
Бременност -40
Проблеми със секса -39
Увеличаване на семейството - 39
Промяна на работата - 39
Промяна на финансовото положение - 38
Смърт на приятел - 37
Изменение сферата на дейност в работата - 36
Изменение в количеството на домашните караници - 36
Голям паричен заем - 31
Промяна задълженията на работа - 29
Начало на самостоятелен живот на децата ви - 29
Конфликт с роднини - 29
Високи лични постижения - 28
Съпруг/а/ започва или спира работа - 26
Начало или край на учебна година - 26
Промяна в жилищните условия - 25
Преразглеждане на собствените навици - 24
Неприятности с началника - 23
Промяна в условията или времето в работата - 20
Смяна на местоживеенето - 20
Смяна на учебното заведение - 20
Промяна навиците в свободното време - 19
Промяна в активност, свързана с църквата - 19
Промяна в обществена работа - 18
Получаване на много пари - 17
Промяна в съня - 16
Промяна в честотата при семейните събирания - 15
Промяна в режима на хранене - 15
Отпуск - 13
Раждане - 12
Дребни нарушения в закона - 11

1. Помислете за сегашната си болест или за болест преди години. Ако сте имали рак или сега сте болни от рак, при изпълнение на упражнението имайте предвидточно него.
2. Ако имате рак, напишете на един лист хартия пет основни стресови ситуации от последните шест месеца преди болестта.
3. Ако сте болни от друго, избройте пет основни стресови ситуации ситуации от последните шест месеца преди болестта.
4. Ако сте преживявали рецидив на това заболяване, спомнете си пет основни стресови ситуации ситуации от последните шест месеца преди рецидива.
Тази стъпка от нашата методика е много важна – направете я.
Отговаряйки на поставените въпроси, повечето хора си дават сметка какво са преживели в периода преди болестта. Ако не откриете сериозни ситуации – обърнете се към вътрешния стрес – разочарования, неосъществени младежки мечти, проблеми в личните отношения, кризи при самоутвърждаването ви като личност. Всичко това е от особено значение при появата на чувство ца безпомощност.
Ако ви се удаде да определите в живота си сериозен външен или вътрешен стрес, опитайте се да си спомните какво участие сте взели вие в тези моменти, как сте реагирали или защо не сте реагирали, напрежението излизало ли е вън от вас. Обръщали ли сте се за помощ към приятели?
Такъв самоанализ ви е нужен, за да определите страните от поведението си, които трябва да измените.
Следващото упражнени ще ви помогне да определите пет основни стресови ситуации, които преживявате в настоящия момент и да намерите алтернативен способ да реагирате. Направете го сега, за да не е това причина за бъдещи проблеми и заболявания.
1. Кои са петте стресови ситуации в настоящия момент?
2. Помислете и си кажете доколко вие способствате за тяхното възникване.
3. Обмислете как можете да ги отстрание.
4. Ако не виждате разумен способ да се избавите от този стрес, помислете дали можете да използвате някакви други средства. Приемате ли подкрепата на приятелите си? Създавате ли си моменти на удоволствия? Изразявате ли външно чувстата по повод стресовата ситуация?
5. Ако по-често поставяте на преден план своите интереси, това не ви ли помага да се избавите и да се уравновесите? Замисляли ли сте се всъщност върху вашите собствени интереси? Пробвали ли сте се да ги удовлетворявате, въпреки всичко?
Изпълнявайки упражнението, непременно сравнете как сте реагирали на стреса преди и след заболяването. Еднакви или различни са реакциите? Ако да, преразгледайте поведението си.

Поемете върху себе си отговорността за здравето си

При тези ситуации е добре да се обърнете към психолог или психотерапевт. Често, това е първата стъпка. За съжаление хората рядко го правят, а това е необходимо!!! Така, както отивате на лекар!
На повечето от пациентите ни им се удава самоанализа. При други обаче се появява тежко чувство за вина към собствените си действия, довели до болестта.
Затова: Първо, в никакъв случай не се стремим да ви създаваме чувство за вина! А само да анализираме причините заедно с вас! Защото човек едва ли сам ще стигне до подозрениетоза връзка между стрес и болест.
Тези, които вземат в свои ръце отговорността за собственото си здраве чрез анализ и промяна са достойни за нашето възхищениеия. Главната цел на самоанализа е да се намери път към здравето, отказвайки се от възгледи, водещи човека до саморазрушение. Така както можете да се доведете до болестта, така също можете и да се избавите от нея.



Тема Re: Част 1. Глава 5 - Ракът, стресът и личносттанови [re: short shrift]  
Автор short shrift (*)
Публикувано26.07.07 18:58



Глава 5. РАКЪТ, СТРЕСЪТ И ЛИЧНОСТТА

Най-често хората реагират на стресовите ситуации несъзнателно, така да се каже, "по навик", като прибягват към онези начини, които са продиктувани от техните неосъзнати представи за себе си, за това какви ТРЯБВА да бъдат и какви СА и ТРЯБВА да бъдат хората от обкръжението им, пък и светът като цяло. Тези стереотипи на поведение формират общата житейска позиция на отделния човек. Напоследък се появяват все нови и нови доказателства, че някои житейски позиции могат да имат отношение към определени болести. Например, в известната книга на М. Фридман и Р. Розенман "Поведение тип А и вашето сърце" /3/ се описва определен тип поведение (житейска позиция), в много отношения спомагаща според авторите са възникване на сърдечните заболявания. Те са нарекли тези вечно напрегнати, воюващи за своето място в живота хора "личност от тип А".

Многобройните изследвания доказват, че освен споменатите има голям брой аналогични характеристики на личността, съответстващи на предразположението към ревматоиден артрит, стомашна язва, астма и възпаление на пикочните канали (при жените). Освен това, съществува отдавнашно мнение, потвърдено от голям брой съвременни изследвания, че болните от рак се характеризират със сходен личностен профил.

Връзка между емоциите и рака. История на въпроса

Хората са обърнали внимание на връзката между рака и емоционалното състояние на човека още преди две хилядолетия.
(пропуск)

Въпреки че в края на XIX – началото на XX век при медиците имаше установено съгласие относно връзката между емоционалното състояние на човека и рака, с появата на такива възможности като общата анестезия, най-новите хирургически методи, облъчването, интересът към този въпрос рязко спадна. Успехите на медицината в другите области още повече заздравиха представата, че физическите проблеми могат да бъдат решени само с прилагане на физически методи. Определена роля за това изигра разпространеното сред лекарите напоследък мнение, че непосилният труд и финансовите проблеми са нещо неизбежно и в края на краищата, ако те играят някаква роля при възникването на рака, какво може да направи по въпроса един лекар? И, накрая, до последната третина на XX век ние разполагахме с твърде ограничен арсенал от средства, позволяващи да се приближим към решаването на емоционалните проблеми.

(пропуск)

Понеже един из авторите на тази книга е с медицинско образование, той беше потресен, когато откри в психологическата литература толкова съществени доказателства за връзката между емоционалните състояния и рака и че тези психологически изследвания са известни на малцина лекари. Цената, която трябва да се плаща за тясната специализация, често е на практика липсата на обмен на информация между представителите на различни дисциплини, работещи над един и същи проблем. Всяка дисциплина разработва свой език, система от стойности, методи за предаване на информация и в резултат на това най-важните данни просто потъват в неизвестността.

Когато обяснявахме разнообразните психологически положения на болните от рак, ние разбрахме, че от нас се изисква изключителен финес и чувствителност. Ако ние казваме: "Изследванията показват, че раковите болни имат определени характеристики...", повечето от пациентите ни автоматично започват да мислят, че изследването е показало, че и лично те имат такива характеристики. Но статистиката предполага широки обобщения, тя си има работа с групи от хора, а не с конкретни личности. Психологът Кенет Р. Пелетиер в книгата си "Ум лекува - ум убива" предупреждава, че хората трябва МНОГО ВНИМАТЕЛНО ДА ПРИЛАГАТ КЪМ СЕБЕ СИ РАЗЛИЧНИТЕ ОБОБЩЕНИЯ ОТ СОРТА "ТИПОВЕ (ИЛИ ПРОФИЛИ) НА ЛИЧНОСТТА":

Понастоящем повечето изследвания, посветени на взаимовръзката между личностните характеристики и заболеваемостта, са съсредоточени върху откриването у страдащите от определени разстройства хора на някои общи характерни стереотипи. Може да ви се СТОРИ, че и вие притежавате някои от тези черти. НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ ПЛАШИТЕ – ТОВА ИЗОБЩО НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ ВИЕ ЩЕ СЕ РАЗБОЛЕЕТЕ. Тези ОБОБОЩЕНИ описания са призвани САМО ДА ПОСОЧАТ на хората КОИ СТЕРЕОТИПОВЕ ПОВЕДЕНИЕ КРИЯТ В СЕБЕ СИ ОПАСНОСТ.

Самодиагностиката рядко е абсолютно точна, а интерпретациите на поведението имат смисъл само когато са направени от опитен специалист. ТИПЪТ ЛИЧНОСТ Е САМО ЕЛЕМЕНТ ОТ ДИАГНОЗАТА И САМ ПО СЕБЕ СИ НЕ МОЖЕ ДА СЛУЖИ КАТО БАЗА ЗА КАКВИТО И ДА БИЛО ИЗВОДИ. Знае се, че студентите-медици често откриват, че са болни от болестта, която изучават в момента. Постепенно те започват да разбират, че поставянето на диагноза е твърде сложен процес, който по-скоро показва насоката, а не дава определение. Всеки, който възнамерява да се заеме с проблема за взаимовръзката между личност и болест, трябва да е не по-малко предпазлив.

Преди да пристъпим към прегледа на литературата, посветена на взаимовръзката между рака и емоционалните състояния, БИХМЕ ИСКАЛИ ДА ПОСЪВЕТВАМЕ БОЛНИТЕ ОТ РАК И ТЕЗИ НАШИ ЧИТАТЕЛИ, КОИТО СЕ СТРАХУВАТ ДА НЕ СЕ РАЗБОЛЕЯТ ОТ РАК, ДА СЕ ОТНЕСАТ КЪМ ТОЗИ ПРЕГЛЕД ПРОСТО КАТО КЪМ ОТПРАВНА ТОЧКА, КОЯТО ЗАДАВА НАСОКАТА НА СОБСТВЕНИТЕ ИМ РАЗСЪЖДЕНИЯ ПО ТОЗИ ПОВОД. НЕ БИВА ДА СЕ ЗАБРАВЯ, ЧЕ ВСИЧКИ ХОРА СА СКЛОННИ ДА ВИЖДАТ В ТЕЗИ ОПИСАНИЯ НЯКАКВИ ПРИСЪЩИ НА ТЯХ КАЧЕСТВА. НЕ ВСИЧКИ ХОРА СЪС СХОДНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ СЕ РАЗБОЛЯВАТ ОТ РАК. КАКТО Е ИЗВЕСТНО, ВАЖНА РОЛЯ ИГРАЯТ И ДРУГИ ФАКТОРИ.

Психологически данни

Сред най-добрите изследвания, посветени на връзката между емоциите и рака е книгата на последователката на Карл Юнг Елида Евънс "Изследоване на рака от психологическа гледна точка", чийто предговор е написан от самия Юнг, според който Евънс е успяла да разреши много от тайните на рака, включително въпроса за непредсказуемостта на протичане на това заболяване, защо болестта понякога се връща след дълги години и защо се асоциира с индустриализацията на обществото.

Базирайки се на изследването на 100 души, болни от рак, Евънс прави извода, че скоро преди болестта да започне да се развива, мнозина от тези хора са изгубили значими емоционални връзки. Според нея всички те спадат към психологическия тип, склонен да свързва себе си с един обект или роля (човек, работа, семейство), а не да развива собствената си индивидуалност. Когато има заплаха за съответния обект или роля или те просто изчезват, тези пациенти сякаш остават сами със себе си, като при това им липсват навиците да се справят с подобни ситуации. (Както ще видите по-долу, ние също открихме, че на пациентите с ракови заболявания е присъщо да поставят на първо място интересите на околните.) Освен това според Евънс ракът като болест е симптом за нерешени проблеми. Наблюденията й бяха потвърден и доуточнени от редица други изследвания.

Според автора на книгата "Можем да се преборим за живота си. Емоционалните фактори за възникване на рака" /4/ д-р Лешън, анализирал психологическите аспекти на живота на над 500 болни, основните моменти са 4 на брой.

- Младост, белязана от чувството за самота, изоставеност, отчаяние. Трудности, опасения при установяването на прекалено близки отношения.

- Дълбоки, много важни отношения или огромно удовлетворение от работата си в началото на зрелостта. Придаване на централна роля на споменатото, което се превръща в смисъл на съществуването и опорна точка на живота.

- Изчезване на центъра, поради различни причини – резултатът е отчаяние, защото е засегната незаздравялата от младини рана (поради чувството за самота и т.н. – виж горе).

- Една от главните особености се състои в затварянето, преживяването на случилото се вътре в себе си. Неспособност да се излее болката, гнева или враждебността върху другите. Околните обикновено смятат болните от рак за невероятно добри хора и говорят за тях със следните суперлативи: „Ах, какъв мил и приятен човек” или „Тя е просто светица”.

Заключението на Лешън гласи: "Тази благост, мекота, тази "хубост" в действителност сочат за неспособността на тези хора да повярват в себе си и пълната загуба на всяка надежда ".
(пропуск)

Други трудове потвърждават данните на Лешън за това, че на мнозина болни от рак им е трудно да изразяват отрицателни чувства. Те изпитват необходимостта винаги да изглеждат добри и възпитани.

"Доктор Д. М. Киси обърна внимание на факта, че разликата между заклетите пушачи, хванали рак, и останалите върли тютюнджии, подминати от болестта, се състои в това, че първите не са успели да намерят достатъчно добър начини да намерят отдушник за емоционалното напрежение”.

"И. М. Блумберг показа, че по определени личностни характеристики може да се прогнозира скоростта на развитие на тумора. По-бързото нарастване е отбелязано при стараещите се да направят добро впечатление на околните в съчетание със склонност да се заеме отбранителна позиция и с неумение да се овладее тревогата.

Нека добавим и често срещаната склонност към отхвърляне на отношенията на привързаност, въпреки нуждата от нея. Групата на пациентите, при които туморът се развивал бавно, демонстрирала голяма способност да преживее емоционалния шок и да понижи нивото на напрежение с помощта на физическа активност. Изглежда, при пациентите с бързо развитие на тумора възможността за емоционално разтоварване е била блокирана от силното желание да направят добро впечатление.

Аналогично изследване на зависимостта между типа тумор (бързо или бавно нарастване) и личностните характеристики е било проведено от Б. Клопфер. За предсказване на бързото развитие на тумора той и сътрудниците му използвали такива личностни характеристики като отбранителните установки и степента на тяхната привързаност към "правилността на собственото им виждане за света”. СПОРЕД КЛОПФЕР, КОГАТО ЧОВЕК ВЛАГА ПРЕКАЛЕНО МНОГО ЕНЕРГИЯ, ЗА ДА ЗАЩИТИ СВОЕТО "АЗ" И "СВОЕТО ВИЖДАНЕ ЗА СВЕТА", ОРГАНИЗМЪТ ИЗПИТВА НЕДОСТИГ НА ЖИЗНЕНА ЕНЕРГИЯ ЗА БОРБА С РАКА".

Примери от живота на наши пациенти

Кратък преразказ (адаптация) на историите:

40-годишна жена овдовява, разболява се от рак, дават и месеци живот, но когато се връща във фермата си за прогнозирани месец „на доизживяване” среща работник, влюбва се, женят се, после той я зарязва, след което буквално за седмици прогнозата се сбъдва;

Наближаваща 70-те дама-учителка изпада в депресия, все повече я дразнят дечурлигите, предстои пенсиониране, когато пуши – все повече мисли за това, че смъртта наближава. Разболява се от рак на белите дробове, но за разлика от други пациенти е наясно, че го е загазила емоционално. Повече подробности за госпожа Мили липсват.

Госпожа Джоунс не успява да превъзмогне изневярата на благоверния си (тя е от религиозните хора, които не приемат развода, но са изгубили желание да съжителстват с половинката, независимо от 6-те им деца). Резултатът е чувството, че се е озовала в капан – следва болестта, 6 деца осиротяват, а шавливият съпруг овдовява. „За г-жа Джоунс смъртта изглеждаше единствен изход. На нейно място много жени или все някак биха вкарали в релси отношенията с половинката, или биха си „разрешили” да се разведат.

Род Хансен пък, който самичък направил процъфтяваща компания от малката си фирма, която се разраснала, благодарение на изключителния пиетет към принципа „кръвта вода не става” назначава на доста висок пост човек от семейния клан. Роднината се оказал некадърник от класа и направил такова мазало, че Род Хансен забравил що е радост от постигнатото. Нещо повече – бизнесът му станал проблем, стоварил върху него чувството за пълна безизходица. Били достатъчни 14 месеца сред този бизнес-пейзаж, за да се разболее Род от рак. И забележете – след курс психотерапия бил на крачка да изхвърли роднината от бизнеса, обаче после размислил и го назначил за по-подходяща за възможностите му длъжност. За по-нататъшната съдба на Род не се казва нищо.

Госпожа Ларсен била готвачка, бавачка, шофьор и изповедник на четирите си деца, чийто живот бил изтъкан от музика и танци, футбол, детски празненства и родителски събрания. Съпругът й, голям шеф в голяма компания, често пътувал и цялата отговорност за възпитанието на децата оставял на съпругата. Г-жа Ларсен обаче била на мнение, че през този период едничкото, което ги обединява със съпруга, са децата. При всяко излитане на поредното пиленце от родното гнездо, тя изживявала криза, обаче само за да удвои енергията си, за да я концентрира върху останалите деца. Когато обаче най-малкият постъпил в колежа, тя усетила, че „губи част от живота си”. Закономерно, последвали депресия, чудене къде да дява времето си, претенции към съпруга, който се почувствал обиден от внезапно породилия се към него интерес. Резултатът – г-жа Ларсен тотално престанала да изпитва удоволствие от живота, а след година се разболяла от рак на гърдата с метастази в костите.

Сам Браун започнал да скучае и затънал в депресия след пенсионирането поради обичайните причини – загуба на статут, понижаване на нивото на живот, липса на пламъче в очите на околните, когато в отговор на въпроса с какво се занимава, той казва „Пенсионер съм”. Застояването вкъщи отприщва тлеещите конфликти със съпругата, неразпламтели се на обширен фронт поради служебната ангажираност на Сам. Перспективата да се обрече на изслушване на вечните опявания на жената го просветлила колко много е значела за него работата, последвали съмнения в собствената му значимост в позицията на пенсионер, закономерно отвеждащи към размисли за тихата стъпка на смъртта. Година и малко след пенсионирането в такова състояние на духа рефлектирали в рак на пикочния мехур. Нищо повече за Сам.


И разбира се – освен причините, които могат да бъдат обобщени на база тези кратки истории – тук е, разбира се, така наречената криза на средната възраст. На която ще бъде отделено по-голямо внимание в 9 глава.

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА БОЛЕСТТА

Горните примери спомагат да се види общото в конфликтите, с които пациентите ни се сблъскват месеци преди началото на болестта. Въз основа на собствените ни наблюдения и резултатите от изследванията на други учени, можем да обособим 5 етапа на развитието на психологическия процес, предшестващ възникването на рака.

1. Детски изживявания, които водят до формирането на един или друг тип личност. Повечето от нас могат да си спомнят моментите, когато родителите ни са правили нещо, което не ни харесва и тогава ние сме си давали обещанието:

"Когато порасна никога няма да правя като тях! " А когато много ни е харесвало как постъпват връстниците ни или възрастните, ние сме решавали да правим като тях.

Много от тези детски решения твърде позитивно влияят на живота ни, но има и такива сред тях, които ни пречат. Чести сред тях са решенията, вземани от човек в болезнени за него моменти. Ако децата са свидетели на разправии и караници, на неразбирателство между техните родители та могат да решат, че е много лошо човек да дава израз на враждебността си и да си установят твърдото правило винаги да са добри, весели и приятни за околните независимо от ставащото в душите им.

Така се формира представата, че щом искаш вкъщи да те обичат и одобряват, ти си длъжен да си много добър и обичен, благ. И много хора цял живот ще изпълняват взетото от тях решение и ще се стараят винаги да са добри и благи, дори това правило да превръща цялото им съществуване в пъклено мъчение.

Понякога още в ранното си детство човек решава, че е отговорен за чувствата на другите хора и се чувства задължен, когато някой е тъжен, да направи всичко възможно тъгуващият и униващият да се почувства по-добре. Напълно е възможно това да е било най-доброто решение, но най-вече в момента, в който е било взето навремето.
Най-вероятно обаче когато детето порасне житейската му ситуация ще се промени, а решенията, които навремето са му помагали да се приспособи към околните условия, вече са престанали да бъдат най-правилните решения. Защото взети някога, в детството, те ограничават възможностите на човек, изправен пред необходимостта да се пребори със стреса.
Когато детето, взело тези решения, е вече пораснало, тези решения обикновено престават да бъдат осъзнати. Прибягвали сме до едно и също поведение толкова пъти, че сме забравили кога всъщност сме направили съзнателния избор. Но когато даден избор (взет в детството - Б. адапт.) действа, той се превръща в нещо като условие на играта, в неизменен параметър на живота, и се получава, че задоволяването на всяка потребност, решаването на всякакъв проблем (от вече порасналото дете) трябва да става в рамките на приетото навремето (в детството) решение.

Повечето хора са склонни да смятат, че ние сме такива, "каквито сме". Но когато човек осъзнае, че изборът е бил направен от него навремето (в детството), той ще се сдобие със способността да взема различни, нови решения.

2. Внезапно, изневиделица стоварване на драматични събития, източник на жесток стрес (смърт на партньора, пенсиониране, загуба на значима роля и позиция). Изследванията и собствените ни наблюдения показват, че поредицата от стресови ситуации и особено тези, които заплашват личностната ни самоидентификация, са знак за изключително повишено внимание.

3. Когато възникналите стресови ситуации ни поставят пред проблем, с който не можем да се справим, това изобщо не означава, че въпросният препъникамък е рожба на стреса. Стената (проблемът) се изправя пред нас тогава, когато не сме в състояние да я разрушим, без да нарушим установените от нас самите правила на поведение и да излезем извън зададените от нас самите рамки на избраната пак от нас навремето роля. Примери – пенсионираните работохолици, измамените предани на семейството съпруги, сдържаните мъже, които стават взривоопасни и се чувстват като в капан, озовали се в положение, от което се излиза само с открито изразяване на емоциите.

4. Когато не виждаме шанс да променим зададените от нас самите правила на поведението си, направо се скапваме от собственото си чувство за безпомощност и неспособност да намерим изход от батака. Понеже безсъзнателните представи на човека за това какъв "ТРЯБВА" да бъде до голяма степен предопределя личностната му самоидентификация, някои хора нямат хабер от това, че са способни да променят нещо в живота си – да не говорим, че като нищо може да изпитат страх, че току-виж загубят собственото си „аз”, ако се стегнат и енергично се захванат да променят себе си.

Повечето от пациентите ни признаха, че още преди началото на болестта са се чувствали безпомощни, туширани отвсякъде от проблемите си, направо като с вързани ръце.

Броени месеци преди старта на болестта те вече са се възприемали като "жертви", изгубили като сфера на влияние живота си, безсилни пред трудностите, неспособни да се отърват от стреса. Като хора, с уж собствен живот, над който обаче губят контрол, подобен на пиеса, в която вече не са дори статисти. Стресовите ситуации са ги лишили от перспективи, надежди и очаквания.

5. „Най-добрият” начин да се откажем да решим проблема е му отпуснем края, да се „вкостеним” в черупката си, да престанем да се променяме и развиваме. Плюс това задължително трябва да прогоним от живота си надеждата, да се отдадем на "тъпчене на място", накратко – да се откажем от опитите да постигнем нещо, да не говорим за мечти, в този живот. Хората, които са възприели този начин на съществуване, отстрани изглеждат съвсем нормално, обаче битието им за тях самите представлява един монолитен комплекс от привични условности – живот по правилата на етикета. И разбира се, за човека, озовал се в капана на инерцията, сериозната болест или смъртта представляват изход от създалото се положение, разрешаване на проблема или поне отсрочване на разрешаването му.

Някои от пациентите ни са способни да се припознаят като начин на мислене в тази картинка, други не осъзнават какво става. Обаче болшинството признават, че няколко месеца преди болестта здравата са го били закъсали с чувството за вътрешна сила и надежда. Редно е да се подчертае обаче, че безпомощността и унинието не предизвикват рак, а по-скоро му позволяват, отварят му „зелена улица” да се развие.

Именно загубата на интерес към живота играе решаваща роля за въздействието върху имунната система и може чрез промени в хормоналното равновесие да доведе до повишено производство на атипични клетки. Това състояние (загуба на интерес към живота) създава физическите предпоставки за развитието на рака.

НАЙ-ВАЖНОТО ЗА НАС Е ДА ПОМНИМ, ЧЕ НИЕ СМЕ ХОРАТА, КОИТО ОПРЕДЕЛЯТ ЗНАЧЕНИЕТО НА СЛУЧВАЩОТО СЕ В НАШИЯ ЖИВОТ. ЧОВЕКЪТ, ИЗБИРАЩ ПОЗИЦИЯТА НА ЖЕРТВА, ВЛИЯЕ ВЪРХУ ЖИВОТА СИ ПОСРЕДСТВОМ ПРЕУВЕЛИЧЕНОТО ЗНАЧЕНИЕ, КОЕТО ОТДАВА НА СЪБИТИЯТА, ПОТВЪРЖДАВАЩИ БЕЗНАДЕЖДНОСТТА НА НЕГОВОТО ПОЛОЖЕНИЕ.
ВСЕКИ ОТ НАС ИЗБИРА, МАКАР НЕ ВИНАГИ ОСЪЗНАТО, КАК ДА РЕАГИРА НА ЕДНО ИЛИ ДРУГО СЪБИТИЕ. РАЗМЕРЪТ НА СТРЕСА СЕ ОПРЕДЕЛЯ, ПЪРВО, ОТ ЗНАЧЕНИЕТО, КОЕТО МУ ПРИДАВАМЕ, ВТОРО, ОТ ОНЕЗИ ПРАВИЛА, КОИТО НЯКОГА СМЕ СИ ИЗРАБОТИЛИ И КОИТО СОЧАТ ЗА ДОПУСТИМИТЕ ИЗХОДИ ОТ СТРЕСОВАТА СИТУАЦИЯ.

Като описвахме най-общо този процес, нямахме стремежа да предизвикаме у някого чувството за вина или страх – моля ви, недейте още повече да утежнявате с такива чувства ситуацията си. Напротив, надеждата ни е, че евентуалното съзиране на някои сходства със себе си в даденото описание ще послужи като СИГНАЛ ЗА АКТИВНИ ДЕЙСТВИЯ И НУЖДАТА ОТ ВНАСЯНЕ НА НЯКОИ ПРОМЕНИ В ЖИВОТА. ЗАЩОТО ЕМОЦИИТЕ РАЗБОЛЯВАТ, НО ТОЧНО ТАКА ВЪЗРАЖДАТ, ЗАПАЗВАТ, ВРЪЩАТ ЗДРАВЕТО. Когато пациентите признаят пред себе си, че и те самите са дали нещичко за болестта, помогнали са си да се разболеят, това е първата крачка към оздравяването, защото първото признание влече след себе си още едно признание – че те имат сили да дадат ръка и на здравето, сами да си помогнат да оздравеят.


-------
Остава още съвсем малко до края на 5 глава.

Редактирано от short shrift на 26.07.07 19:06.



Тема Re: ЧАСТ II. Път към здравето. Глава 9.нови [re: Baлeнтинa]  
Автор short shrift (*)
Публикувано26.07.07 22:22



(лека редакция - когато бях писала в предишен постинг, който частично изтрих, че е добре да има обща стилова редакция, имах това предвид, но си е работа, така че наистина няма смисъл. Важното е да се действа:)
Благодаря за помощта, Валентина:)

ЧАСТ II. ПЪТЯТ КЪМ ЗДРАВЕТО

Глава 9: Нека си помогнем сами, за да сме здрави

Според д.р Елмър Грин, един от пионерите в областта на биологическата обратна връзка (БОВ) кяазва, че за желаещите да се научат да влияят върху здравословното си състояние е от еднакво значение разбирането как нашите мисли и действия допринасят не само за подобряването на здравето, но и за неговото влошаване.

Информацията за мислите и чувствата по време на началото на упадъка може просто да няма цена. Организмът ни разполага с механизъм, призван да ни поддържа в добро здраве и да ни брани от болестите. Затова при евентуална „повреда” в машинарията, довела до болест, е редно да обърнем специално внимание на това, какво се е въртяло в ума ни и как сме действали преди срива.

Задалата се болест си е един предупредителен сигнал, че не сме на прав път нито в мислите, нито в делата си.

Кой не е боледувал от безобидните простуди и хреми точно когато е бил заринат с работа, което означава, че и за тези безобидни болежки е бил налице фонът на едно физическо и психическо натоварване. Мнозина дори са отдавали това на „ужасната умора,” като всъщност са имали предвид по-скоро не физическата умора, а и емоционалната изчерпаност, липса на енергия и морални сили. Това е един от моментите, в които човек усеща живота като непосилно бреме.

Такива сериозни заболявания като инфаркт на миокарда или язва на стомаха, най-често са резултат от период на робски труд и жестоко напрежение, изстискващи и последните сили. Болестта обикновено ни се стоварва когато тялото е на ръба на силите и възможностите си, а ние си правим оглушки и продължаваме да го експлоатираме като че е неизчерпаема златна мина.

Всички язваджии знаят, че емоционалните претоварвания не им се отразяват добре. Язвата е нещо като барометър на физическото състояние, който реагира с болка на изживявания като напрежение и тревога. Един познат лекар ми сподели, че донякъде съжалява за оперираната си язва, защото сега вече не можел да определя степента на изпитваното от него вътрешно напрежение и се притеснява да не изпусне момента, в който то ще му изиграе поредния мръсен номер.

Всеки от нас може да спомогне за собственото си разболяване, като съчетае съответните физически, интелектуални и емоционални фактори. Да речем яде боклуци, не слиза от колата или клечи денонощно пред компютъра, отдава се на работохолията си и е забравил какво представлява почивката като такава. Или къта ли къта натрупалото се емоционално напрежение, без никакви опити да разпусне. Товарили сте се с работа като роб или сте търчали да угодите на всички, забравяйки, че не е зле да се погрижите и за себе си. Като нищо сте били обсебени от представи и състояния, представляващи бариери пред изворите на радостта от живота.

С прости думи казано, вие просто не сте се справили със задачата да разпознаете как сами ограничавате физическите и емоционалните си възможности и дадености.

Като сте пренебрегвали полагаемите по природния закон нужди на тялото си, вие сте "наливали вода" в "мелницата" на задаващата се болест. Когато тялото и душата са лишени от шанса за разпускане, почивка, разкършване, движение, израз на чувства, ако щете, от шанса да им просветне, че в този живот все пак има смисъл, отговорът на тялото може да е санкция чрез болестта.

Историята на болестта на Джон Браунинг

Историята на Джон Браунинг е забележителен пример как човек може активно да участва в разболяването и оздравяването си. Случаят е особено показателен, поради яснотата на връзката между емоционалния стрес и рака.
Джон е блестящ учен, работи в световноизвестна компания. Откриват рака на надбъбречната жлеза когато Джон е на 50 години, като за капак му сервират прогнозата за оставащите му 6 - 8 месеца живот. Наближавайки петдесетака, Джон, неизменно на върха в професията си, започнал да си казва, че много неща така и ще си останат нереализирани. Прекалената му известност в научните среди сякаш не му стигала. С думи прости, това била неговата криза на средната възраст.

Междувременно, месеци преди диагнозата, синът на Джон постъпил в колеж. Което лишило Джон от любимите му съвместни посещения на спортни състезания през почивните дни. Логично, отворилата се празнота била запълнена с нарастване на обтегнатостта между Джон и съпругата му, жена без отношение към спорта и пристрастия към църковните въпроси и обществената дейност. Отпадането на неделните родителски радости станало причина Джон за първи път от доста години да прекарва целия уикенд с жена си, занимание, налагащо да се търсят нови начини за общуване и да се формират общи интереси.
Като добавим съмненията на Джон относно правилността на избора му - преди години той напуснал научното поприще в университета, за да се премести в частната фирма, понеже изкараните в крепостта на науката пари не биха стигнали за натрупване на нужната за престижното обучение на сина сума, обаче пък липсата на преподавателската работа и на общуването със студентите също си казвала думата, нещата с депресията придобиват почти завършен вид.
А, да, вярно - Джон много се радвал, че във фирмата успял да създаде отличен екип от последователи и сътрудници, с които направили няколко сериозни открития. Обаче не щеш ли шефовете го преместили на по-висока позиция, за да решава с новия екип много по-сериозен проблем. И като човек в криза на средната възраст, Джон възприел това по-скоро като наказание, защото не му се искало да напуска предишната си група. Обаче, подобно на други наши пациенти, той си замълчал пред шефовете.

Неспособността му да брани интересите си стана очевидна, когато започнахме занятията с психотерапия. Разбрахме от Джон, че често се моли, но никога не иска от Господ здраве за себе си, защото според него било неприлично да занимаваш Бога със себе си, знаел бил това още от дете. Освен това майка му била самоотвержена и добродетелна жена, докато баща му профуквал за себе си всеки изкаран цент. Така че Джон възприел за еталон самоотвержеността на майка си, но винаги смятал, че у него дремят и егоистичните наклонности на бащичкото. И от страх да не заприлича на баща си егоиста, Джон изпаднал в другата крайност – не можел да изразява своите чувства, желания и интереси пред други хора.

За Джон смисълът на живота беше да носи отговорност за другите, като дори преставаше да върши нещо, ако не можеше да го сподели със сина си. Сиреч за Джон чуждите интереси бяха поставени над собствените. И това станало причина за тежката му депресия след заминаването на сина му.

Промяна на представите

Първата стъпка, както подобава на всеки желаещ да се оправи, беше Джон да определи какво му пречи да слезе от „пиедестала” на безпомощна жертва на обстоятелствата. Психологически му беше съвсем ясно, че продължи ли да робува на старите си представи и да се чувства задължен да жертва своите интереси заради тези на другите, няма да му се отвори парашутът да удовлетвори собствените си емоционални потребности.

Постарахме се да му отворим очите за това у себе си, за което той преди ги беше затварял, за да започне да възприема различно и други страни от живота си. В резултат на това Джон преосмисли позицията си относно преназначаването и проумя, че всъщност шефовете са имали желанието да го поощрят и наградят и хабер са си нямали, че Джон ще се впрегне. Постарахме се да му покажем, че човек трябва по-сериозно да се отнася към емоционалните си реакции към ставащото в живота.

Работихме и с чувството му на неудовлетвореност на юношеските му мечти. Както всички честолюбиви хора, Джон впрягаше цялата си енергия, за да се усъвършенства като личност в полза на работата. Когато той осъзна, че прекалено е вдигнал летвата на мечтите си, насочихме вниманието към други страни от личността му. И накрая поработихме по въпроса с преживяванията на Джон по повод заминаването на сина му. Постарахме се да му покажем доколко е изпаднал в зависимост от друг човек и че все още има какво да направи за подобряване на отношенията с жена си. .
Всичко това не бива да се възприема като критика към Джон. Всеки е реагирал така в сходни ситуации. Важното е да разберем, че притиснат ли те в ъгъла собствените ти представи – трябва да си способен сам да се измъкнеш от кьошето, в което си се натикал.

История на болестта на Боб Гили

Понякога преди болестта на човек са му се случили много на брой хубави неща. Такъв е примерът с Боб Гили. Поради което след първата си среща с него, бях решил, че нашата теория е неприложима в неговия случай.
На пръв поглед Боб отвсякъде е преуспял човек. Вярно, яка борба, много хъс, но в крайна сметка - притежател на корпорация, признание, награди, супер отношения с партньорите. Идеална съпруга, едно осиновено дете, преди да се разболее осиновили още едно. Отстрани погледнато Боб беше на върха на професионалния си и семеен живот.

Обаче като знак, че не всичко е наред, послужи една реплика на Боб: Това ли е всичко, към което се стремях?
В крайна сметка се оказа, че неговият проблем е в това, че е от хората, които не се ли научат да се радват на спокойствието, възприемат липсата на борба и страсти направо като тотална загуба...
След една година при Боб беше открит рак в много напреднал стадий. Последваха месеци и години самоанализ, посветен на науката да се радва на постигнатото и да се приема такъв, какъвто е, без да се стреми постоянно да доказва своята оправност чрез преодоляване на безкраен низ от пречки и трудности.




Редактирано от short shrift на 26.07.07 23:43.



Тема Моля те...нови [re: short shrift]  
Автор vesela.bgМодератор (гърмян заек)
Публикувано26.07.07 23:07



Мила, това което започна да правиш е страхотно и адски полезно за всички нас. Но....! Ти сама поиска помощ от другите за превода. Сега, когато имаш тази помощ, намираш кусури. И двете се справяте превъзходно и не е необходимо да се редактирате една друга. А ти по този начин ще откажеш всеки, който реши да превежда. Стига с този перфекционизъм, моля те!
За нас е достатъчно да разберем смисъла на изложението, не е толкова страшно, ако не е перфектно.


Знаеш ли лафчето?
Превода е като жената.
Ако е хубав - не е верен.
Ако е верен - не е хубав!

Та искам да кажа - въпрос на гледна точка и на вкус!

Не бива да забравяш също, че ти сама поиска помощ и затова не е редно да правиш забележки! Не можем всички да сме перфектни като теб за съжаление! Хората все пак са различни! И още веднаж ти благодаря, че отделяш от времето си за да превеждаш за всички нас!

Моля без коментари на този мой постинг нито тук, нито на лични!
В момента давам заето и не откликвам на никакви междуличностни недоразумения между членове от клуба. Всеки да си има предвид характеровите особености и да се опитва да си ги овладява - поне сега, когато жегата ни е подлудила! Четох във вестникаче горещините активирали депресиите и оказвали огромно влияние върху психиката на човекЗасмях се като го прочетох, но сега виждам колко вярна е била статията. Изпитах го и върху себе си! Затова дайте да я караме по-спокойно, а? От сърце ви благодаря!

Нема начин да нема начин!
Животът виси не на косъм, а на връзки!

Тема Re: Моля те...нови [re: vesela.bg]  
Автор short shrift (*)
Публикувано26.07.07 23:38



Без коментар.





Тема Отказвамнови [re: short shrift]  
Автор Baлeнтинa (аз съм)
Публикувано27.07.07 10:07



Уважаема госпожо, ще Ви оставя да си превеждате сама. Не съм ви позволила да редактирате преведеното от мене. Щом не Ви харесва ще спра до тук и ще чакаме вашите преводи. Само аз си знам колко усилия ми стуват преводите в тази жега, в състоянието ми, това, че съм на работа и го върша и през работно време в името на желанието хората да стигнат по-бързо до текста. Тази книга съм я прочела преди повече от година, намерих за необходимо да синтезирам основното от метода в темата Левкемия, за да се пристъпи към практическото му приложение. Изобщо умът ми не го побира това, да си позволявате да редактирате. Нито Вие сте ми някакъв работодател, нито аз съм ви работничка. Начина ми на превод е съобразен с моите представи за усвояване на текста. Да не говорим, че това, което правим хич не е съобразено със Закона за авторските права .....
Толкова от мене.
Продължавайте вие, успех в начинанието Ви.



Тема До Валентинанови [re: short shrift]  
Автор short shrift (*)
Публикувано27.07.07 13:18



Аз също приключих с преводите си тук, моля да ме извините за причиненото Ви по низ от недоразумения огорчение, зщото лошият ми навик да трия първоначални постинги ми изигра отново лоша шега, когато помолих за помощ изрично бях споменала за условието обща редакция.

Що се отнася до изтрития текст с последвалия шеговит коментар за лудостта в летните жеги и сентенцията за същността на превода, в този текст бях написала, че се справяте много добре, превеждате изключително точно. И малко бях разгърнала темата за редакцията - не смятам че в онзи текст или в редакцията като практика има нещо лошо и оскърбително.

Всички добре направени книги са стилово редактирани - и това е възприето като практика (не във форумите, разбира се, - а в сериозните издателства). Импулсивно, направо необмислено, да не кажа друга дума, изтрих постинга, който беше коментиран в метеорологичен аспект, за което сега съжалявам. Защото ако съдите по метеокоментара за казаното в изтрития текст, сте в правото си да направите всякакви предположения. Гарантирам Ви, давам Ви честната си дума, че там нямаше нищо притеснително и оскърително за Вас и за качествата на превода Ви. Само благодарност и похвали.

Така че - има руски текст, има линк. Поздравявам Ви - взела сте много разумно решение. Още повече предвид ситуацията, в която го правите. А това за авторските права е наистина много сериозен довод, който си е правно основание за закриване на тази тема.

Редактирано от short shrift на 27.07.07 15:32.



Тема За финал на тематанови [re: short shrift]  
Автор short shrift (*)
Публикувано27.07.07 15:36



Довиждане, приятели, благодаря от сърце за гостоприемството,

Пожеланието ми е отиващите си от този клуб поради пълно оздравяване да се множат, а новопристигналите да намаляват поради излекуване - или да не се задържат дълго, защото бързо са оздравели напълно.

БЪДЕТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ, ВСЕ ТАКА БОРБЕНИ!
Обичам ви.




Малко красота за добро настроение - кликва се на триъгълничето, за да започне интервюто:)





Тема Re: За финал на тематанови [re: short shrift]  
Автор kattt_1 (минаващ)
Публикувано27.07.07 16:32





Редактирано от kattt_1 на 27.07.07 20:34.



Тема P.S.нови [re: short shrift]  
Автор efir (*short shrift)
Публикувано28.07.07 06:48



Уважаема весела.бг, "девойката" прочете вашите умозаключения за своето Его, на страница 28 от вашата стая № 2, и по този повод ще Ви каже следното:

По най-ниски тарифи (по професия съм преводач) цената само на превода в тази тема възлиза на 400 български лева (към 600 лв т. н. пропуснати ползи за моето реално, не виртуално семейство). Това е моето последно дарение за форумите на дир.бг, с което смятам, че дори да съм имала някакви неуредени сметки за плащане, натрупани за тези кажи-речи 8 години в дир.бг (от 1999 г. предимно съм си пиляла времето тук), сега съм на чисто. А както казват хората: "Чисти сметки - добри приятели."



Довиждане - и живи и здрави на всички!






Тема Re: P.S.нови [re: efir]  
Автор Dimana64 (оцеляла)
Публикувано29.07.07 14:57



Драга ефир/шорт шрифт,

моля те - опомни се - сърдиш се, натякваш за пари и нападаш - кого? Човек, който току-що е разбрал за поредния рецидив.....Колкото и да ни се иска да бъдем и да ни третират като другите - здравите, понякога е нужно да им напомняме, че за нас животът има други измерения и други ценности.

Ако наистина се чувстваш парично ощетена - само кажи и ще съберем нужната сума - тук участват над 1000 души - мисля, че всеки може да даде по 50ст...

Бъди винаги здрава!
Д.



Тема Глава 6нови [re: short shrift]  
Авторanonimous (Нерегистриран)
Публикувано14.08.07 21:16



Глава 6. ПРЕДСТАВИТЕ ЗА РАКА И ТЯХНОТО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ПРОЦЕСА НА ОЗДРАВЯВАНЕТО

Почти всеки е чувал или е бил свидетел на това как наглед здрави и енергични хора на практика за много кратко време си отиват след като им бъде поставена съответната диагноза, защото страхът пред нея е толкова голям, а вярата в собствените си сили да преодолеят болестта е почти нищожна. За такива случаи лекарите, които и сами недоумяват как е възможно, казват, че пациентът се е „предал” или е „изгубил волята си за живот”. Обратното – много лекари са наблюдавали, как научавайки, че имат рак, мнозина пациенти продължавали да живеят с надеждата, че нещата ще се оправят, и учудващо бързо оздравявали. Обикновеното обяснение в подобни случаи е, че това се дължи на проведената терапия.

Хората много по-лесно вярват във връзката между негативните очаквания и леталния изход, отколкото в това, че оздравяването зависи от позитивните очаквания. Струва ни се, че една от причините, поради които лекарите имат по-малко доверие на позитивната нагласа, за разлика от негативната, е това, че понякога е твърде сложно да се прецени дали пациентът е настроен оптимистично що се отнася до оздравяването си или просто си говори така, за да успокои близките си. Когато болният ви близък ви уверява, че е готов да се бори за живота си, че няма намерение да се предава и "задължително ще се пребори с това чудо", обаче с часове лежи в леглото завит презглава, не ходи на работа – изобщо ако се държи така, че думите му ни най-малко не се връзват с делата му, става кристално ясно, че при него липсва непоколебимата вяра, че той може да оздравее.

Напълно е възможно самите пациенти да не забелязват, че цялото им поведение говори за вътрешната им негативна нагласа. Те могат да не осъзнават живеещия дълбоко в душите им страх, породен от смъртта на някой близък или в резултат на присъщия на нашата култура общ песимистичен възглед за онкологичните заболявания. В нашата работа ние се научихме да си вадим заключения за ИСТИНСКОТО настроение на пациентите не само по техните думи, но и по техните дела и постъпки, като се отнасяме към това с огромно внимание, защото смятаме, че ефикасността на лечението – а отрицателната или позитивната нагласа е именно това – в много отношения определя какъв ще е изходът от болестта.

Предопределящото пророчество

Всички знаят какво представлява предопределящото пророчество или предсказание: когато очакваме да се случи нещо ние действаме съответно на това си очакване и по такъв начин повишаваме вероятността за неговото сбъдване. Например, ако пациентът иска да оздравее и очаква това да се случи, той ще приема лекарствата си и ще изпълнява всички указания на лекарите, като по този начин ще повишава шансовете си ад оздравее. Когато обаче пациентът е с нагласата, че няма да го бъде, тогава ще сметне всичко, предписано от медиците, за лишено от всякаква полза. Този простичък пример добре откроява една от главните особености на така нареченото предопределящо предсказание – наличието на постоянна циклична взаимовръзка на съставните части на процеса: очакването на успеха ни помага да успеем, като този успех на свой ред служи като доказателство за правилността на първоначалната положителна нагласа. Докато очакването на неуспех в дадено начинание често води до провал, което на свой ред потвърждава правилността на негативната нагласа. С всеки нов цикъл по спиралата очакването - и позитивното, и отрицателното – става все по-силно и по-силно.

(…)

Смайващи резултати е дало изследването на Розентал и екип с ученици в Калифорния. В началото на учебната година на първокласници от 18 различни училища е бил предложен невербален тест по проверка на интелектуалното им развитие. На учителите им било казано, че резултатите от теста трябва да покажат кое дете е особено надарено откъм интелект. После Розентал абсолютно произволно, без да взема предвид резултатите от тестването, е избрал 20 % от децата и е казал на учителите, че през годината тези деца ще проявят невероятни интелектуални способности.

Единствената разлика между избраните деца и контролната група се състояла в позитивното очакване, което било предизвикано у техните учители. Когато след осем месеца същите деца били тествани отново, озовалите се в произволно подбраната група на "надарените", показали много по-висок коефициент на интелигентност от представителите на контролната група.

Тези и други изследвания потвърдили, че учителите несъзнателно се отнасяли към тези ученици по-различно, отколкото към останалите. Обграждали ги с повече внимание и грижи, обръщали повече внимание на онова, което правят тези деца, предлагали им по-сложен материал, освен това им предоставяли повече възможности да отговарят и да задават въпроси. Тези факти са от твърде голямо значение, тъй като показват как определен вид очаквания повлияват върху резултата, предизвиквайки безсъзнателни промени в поведението.

По време на работата си в болницата на военновъздушните сили в Травис – най-голямата лечебница на ВВС в западната част на Щатите, Карл проведе върху 152 онкоболни изследване, което потвърди влиянието на позитивната нагласа върху хода на лечението.

Петима специалисти от тази болница в продължение на година и половина оценявали всеки пациент по два показателя: отношение към лечението и реакции на организма на провежданата терапия. Резултатите очевидно показваха, че пациентите с позитивни очаквания реагирали по-добре на провежданото лечение. Ако бъдем точни, от тези общо 152 души само при двама от пациентите с негативни очаквания била отбелязана добра реакция в отговор на лечението.

Най-важният извод на базата на въпросното изследване се състои в това, че позитивното отношение към лечението позволява по-добре отколкото тежестта на заболяването да се прогнозира ответната реакция на организма. А това означава, че пациентите в по-лошо физическо състояние, но с позитивна нагласа, реагират по-добре на терапията от онези в сравнително по-добро физическо състояние, но с негативна нагласа. Трябва да се отбележи, че при пациентите, които започват да се отнасят позитивно към терапията често се наблюдава отслабване на нейните странични ефекти.

Очакването може да изиграе и твърде отрицателна роля. Особено добре проумяхме това по време на работата в Травис, където приемаха болни от цялото Западно крайбрежие. Среди тези пациенти имаше неколцина японци на средна възраст. Независимо от това, че те получаваха съвсем същата стандартна лъчетерапия като останалите пациенти, при тях се наблюдаваха изключително неприятни и силни странични ефекти, които беше невъзможно да се обяснят само с въздействието на проведената терапия.

Единият от тях беше майор в оставка, подхванал успешен бизнес след напускането на службата в армията. Бяха ни казали, че преди болестта той е бил човек с независим и силен характер, високо чувство за отговорност и не е бил от онези, които се огъват пред трудностите. Обаче още в началото на курса на облъчване той се превърна в същински инвалид, който не желае дори пръст да помръдне в името на собственото си здраве. Всички увещания изглеждаха напълно безполезни и той се топеше направо пред очите ни. Опитахме се да разговаряме с него за това какво става и постепенно разбрахме, че той таи дълбок страх пред облъчването във връзка с бомбардировките на Хирошима и Нагасаки. Изведнъж ни стана ясно, че върху представите на всички пациенти-японци, може би на безсъзнателно ниво е оказала силно влияние атомната бомба. За японците от онова поколение, в чиято памет са живи спомените за случилото се, облъчването винаги ще се асоциира с разрушение и смърт.

Ние подробно му обяснихме разликата между атомната бомба и радиотерапията, но изглежда нищо не беше в състояние да промени отношението му към облъчването. И точно тази негативна нагласа допринасяше за влошаването на неговото състояние.

Понякога е трудно да се разбере дали някои от страничните ефекти действително са реакция на организма към провежданото лечение, или са рожба на определени представи на човека. Например повдигането и повръщането. Често тези неприятни симптоми се свързват с някои от видовете лечение, но се случва така, че някои пациенти още преди процедурите реагират по този начин. И това ни кара да се замислим дали причината не е толкова в терапията, колкото в съответната нагласа.



Тема Re: Глава 6нови [re: anonimous]  
Авторanonimous (Нерегистриран)
Публикувано14.08.07 22:38



Влияние на отрицателните социални нагласи към болестта

Опитът ни очевидно потвърждава силата на действието на отрицателните нагласи. Като вземем предвид разпространената обща представа за онкозаболяванията в обществото ни (нека не забравяме все пак, че книгата е писана преди няколко десетилетия) и нейното влияние върху болните става ясно колко е опасна тази сила. Представите за рака, съществуващи през 70 години на 20 век могат да бъдат сведени до следното:

1. Ракът е най-тежката присъда.

2. Ракът е нещо, идващо отвън, което напада човека изневиделица и с него е невъзможно да се пребориш.

3. Всички видове терапия винаги се понасят тежко, рядко дават добър резултат и често са съпътствани от нежелателни странични ефекти.

Като сме наясно, че наличието на едно определено очакване влияе върху резултата, подобни негативни социални представи би следвало да притежават много силно отрицателно въздействие. В медиите не да няма материали за хора, изгубили дългата и продължителна битка с болестта. На пръв поглед подобни публикации би следвало да будят възхита от куража на човека, който се е борил с болестта. Но нейде между редовете на тези истории обикновено се чете, че борбата се е водила въпреки неизбежното поражение. Често, когато в компания се заговори за някой, който се е разболял от рак, тонът на разговора придобива други нюанси, настъпва неловко мълчание, слушателите свеждат поглед, сиреч става ясно, че човекът е отписан (Точно поради тази причина лично маята тактика е била – никаква информация на никой по въпроса, нито колеги, нито съседи – никой да не знае, достатъчно ми е било да виждам онова, което се четеш в погледите на роднините – скатавах се в стаята си, бягах от съжалението, не исках никой да ме мисли дори, по възможност – и смятам, че тази затвореност и концентрация в решаването на реалните лично мои проблеми с болестта е била един от решаващите фактори да се измъкна напълно – anonimous).

То се знае, някои от болните няма как да не забележат цялата тази работа. Мнозина са споделяли с нас, че когато са разбрали за болестта им, техните приятели са започнали да ги избягват, защото най-вероятно не знаят как да се държат с тях – ами в крайна сметка за част от околните те са пътници. Често хората избягват онкоболните и по друга причина – те се страхуват да мислят за оная с косата и смятат, че ракът е заразен. (Да, писано е отдавна, но доколкото си спомням нещата кой знае колко не са се променили във времето. В това има много истина, няма защо да се затваряме очите – но от друга страна хубавото е, че плявата се отсява и остават истинските приятели, близки, любими. Когато драпаш да се отървеш от болестта, поне според мен е така, трябва да не ти пука какво мислят хората, та били те приятели, близки, съседи и т. н. Трябва само да се радваш, че си наясно с обкръжението си, вместо да драматизираш нещата – в крайна сметка никой няма да живее вместо теб твоя живот и никой вместо теб няма да се пребори с твоя проблем. Отдаването на внимание на хорските погледи, мнения, коментари, съжаления е губеща тактика, затова лично моята е биела – игнориране на външните въздействия от страна на обкръжението. Лично за мен се оказа тотално печеливша. Който се бори за оцеляване и тотално здраве трябва да се концентрира върху себе си и да работи върху себе си, а не да си позволява лукса да хаби емоции заради нечии думи, сведени погледи, сълзи в очите и т. н. - anonimous.)

Пациентите биват облъчвани с подобни негативни и безпросветни нагласи не само при общуването с близки, познати и приятели. Случва се и лекар, който сте възприемали като добър специалист, готов да отговори на всеки въпрос, да започне в присъствието на болен от рак да дрънка със сдавен глас някакви изтъркани философски фрази за преходността на човешкото битие, защото в дъното на душата си смята, че пациентът е с малки шансове. В много от случаите на пациентите им прави най-силно впечатление мълчанието на докторите, които се измъкват от отговори на въпросите им. Една от пациентките ни описа така поведението на лекаря, дошъл да й каже за онкодиагнозата: „Той влезе в стаята, но не дойде при мен, ами се подпря на две крачки от вратата на стената, и изстреля на скоропоговорка: "Имате рак, трябва да преминете по-нататъшно лечение, така че ви преместват в друга клиника", след което бързо се насмел и излязъл от стаята. То се знае, пациентите възприемат не само казаното от един лекар, ами и всеки жест, всичко, което съпровожда казаните от медика думи. В конкретния случай на пациентката веднага и станало кристално ясно, че работата й е спукана.

Ние напомняме за всичко това не за да обвиняваме в нещо другите лекари, приятелите-предатели или нефелните роднини. Ние просто описваме фактите, като прекрасно помним онова време, когато собствените ни отрицателни нагласи или чувството за безпомощност се предаваше на пациентите и спомагаше за формирането у тях на чувството за безнадеждност. Най-тъжното в цялата тази работа е това, че като интоксикираме, заразяваме болните с нашите представи за страничните ефекти на лечението, за болката и за смъртта, ние залагаме първата фаза на спиралата на отрицателното предопределящо предсказание. А ако първоначалните нагласи са от друг, позитивен тип, това е предпоставка за други, а именно положителни резултати.



Тема Re: P.S.нови [re: Dimana64]  
Автор efir (*short shrift)
Публикувано30.08.07 15:06



Уважаема Димана64,

много Ви благодаря за загрижеността и ме извинете, че едва сега забелязвам написаното от Вас. Но нищо не е загубено, както се казва. И без това никога не бих приела щедрия Ви виртуален жест - какво да се прави, характер: правя всичко да не опирам до помощта на чужди хора (та дори и до най-добронамерените им или дълбокомислени съвети, особено пък когато става дума за здраве), старая се да се справям сама. Обаче Ви гарантирам, че написаното от Вас е поредният стимул да продължа да правя всичко възможно за оптималното си здраве и за най-добрата за моите природни дадености форма докато ме има:)

Пожелавам Ви много, много здраве.



е./ш.ш.

Редактирано от efir на 30.08.07 15:36.



Тема Re: P.S.нови [re: efir]  
Авторguslik (Нерегистриран)
Публикувано22.01.11 17:20



Виждам,че отдавна никой не е писал тук...а защо...Днес ми е простено да правя каквото искам защото имам ЧРД...Скоро исках да ида някъде - за да викам и крещя, малко болката си да излея- но не физическата ,а психическата от това което е около мен, от случващото се в семейството ми.

Но няма смисъл- скоро разбрах,каквото ти е писано ще го преживееш...Всичко ,което е свързано с нашата болежка/рак/ можем тук да споделим, другите не ни разбират.Каквото и да кажем,каквото и да попитаме -тук ще се намери някой ,който вече го е изпитал или с думи добри ще те подкрепи.../започнах с римите - не е добре/...

.

С една дума исках да БЛАГОДАРЯ, на модераторите в този клуб за това което правят за всички нас...ОБИЧАМ ВИ...ОБИЧАЙТЕ СЕ....



Тема До guslikнови [re: guslik]  
Автор Kaлoянa_ (ентусиаст)
Публикувано22.01.11 19:32



ти имаш ли си хоби, тук плетен, шием, рисуваме, бижутерстваме, готвим, пътуваме, грижим се за цветя, домашни животни, ако нямаш да ти помогнем, я сподели, тук ще ти предложа малко идеи







Тема Re: До guslikнови [re: Kaлoянa_]  
Авторguslik (Нерегистриран)
Публикувано22.01.11 20:16



Какво мило момиче да ти кажа...От 3г. гоблена ми стои замразен-имам оправдание,че два-три цвята не ми достигат...Тази зима плетка не съм хващала- особено след като имам нет в къщи.. И това правя на работа и сядам на компа....Пълна безотговорност...Пълно отпускане...Понякога не мога да се позная...Но не се оплаквам,или може би да...но не си го признавам...



Тема Re: До guslikнови [re: guslik]  
Автор Kaлoянa_ (ентусиаст)
Публикувано22.01.11 21:14



Еееееееееее, благодаря за момичето, де да бях, но според мен на теб ти липсват танци, латино, народни, я виж някой клуб около теб, знаеш ли колко добре ще ти бъде Кажи какви цветове ти липсват за гоблена, мога да помогна ако трябва Тук имаме плетачки от класа, може и списания да ти изпратят, ако четат разбира се в тази тема, абе хобита да търсиш, все ще се намери нещо Има периоди на пропадане, дупки, сега сама се хвани за косата и се издърпай, на мен много ми помагат цветята на Бах, те са точно за прихо-емоционалното състояние



Тема Ракът може да се лекува и с психотерапиянови [re: short shrift]  
Автор TNBC (one woman)
Публикувано08.01.14 15:43



Сергей Копонев, изследовател: Ракът може да се лекува и с психотерапия

Доказано е, че ако към методите на официалната медицина се приложат и психологичните методи, ефикасността от лечението е гарантирана

Още древноизточните лечители са свързвали развитието на рака с отрицателните емоции и меланхолията. Съвременните онкопсихолози виждат основната причина за рака в стреса, който води до нарушаване на обменните процеси и понижаване на имунитета.

Ние ви предлагаме интересно интервю с руския изследовател Сергей Викторович Копонев, който е въвел термина “онкопсихология” в практиката.

- Г-н Копонев, защо вие, психологът, сте се заинтересували от такъв сложен проблем като лечението на онкологичните заболявания?
- Ние не можем да се борим ефективно с раковите заболявания, ако в лечението се основаваме само на външното въздействие върху организма на болния и ако прилагаме само химио- и лъчева терапия. Тези методи далеч невинаги дават желаните резултати, освен това се съпровождат с многобройни странични явления. Изискват се алтернативни методи, които да могат да повишат вътрешния потенциал на болния, неговия имунитет. И то без да се случват тези странични, вкл. и токсични ефекти. На практика е доказано, че ако към методите на официалната медицина се присъединят и психологичните, ефикасността значително ще се увеличи. Защото тези методи активизират вътрешните резерви на организма на болния. Например известният американски психотерапевт К. Саймънтън е извел статистика, според която броят на излекуваните от рак във 2-ри стадий в този случай нараства до 75%; при 3-ти стадий - до 45% и дори при 4-ти стадий има нарастване до 25 на сто. Разбира се, ако пациентът е достатъчно мотивиран.

- Вероятно се основавате на неврогенната теория за възникване на рака?
- Да, на мен ми е близка тази гледна точка. И на много популярни учени от цял свят - руските - Павлов и Вишневски, немските Конгейм и Вихров. Всички те са обсъждали вероятността онкологичните болести да са резултат от психотравми. И до ден днешен нито лекарите, нито биолозите не знаят каква точно е причината за рака. Вирусите? Паразитите? Екологичните катаклизми? А ако потърсим причината не във външните въздействия, а вътре в организма? Нека допуснем, че механизмът на патологичния процес в клетките се отключва от стресовете, депресиите, неврозите, преумората.

- А има ли някакви нови научни доказателства?
- Ние разглеждахме този проблем на първия семинар по онкопсихология, който наскоро се състоя в Москва. На него се обсъждаше теорията и практиката на известния немски онколог д-р Рик Хамър, основател на популярното днес направление “Германската нова медицина”. В това ново направление състоянието на душата и тялото се разглеждат като нещо неразривно свързано. На снимките, направени от д-р Хамър по метода на компютърната томография, се виждат мозъчни части, където в резултат на стрес са се появили кръгли образувания, наречени “огнищата Дирак-Хамър”. Съответно е открита патология в главния мозък, както и нарушения в нервно-рефлекторната връзка с определени вътрешни органи, което води до влошаване подхранването на клетките.

Потиснатите преживявания и притеснения преминават в подсъзнанието

Насочената навътре в себе си агресия разяжда тялото отвътре, именно това е ракът.

- А какво предлага онкопсихологията за предотвратяване на негативното въздействие на стреса?
- Нека първо изясним какво се подразбира под негативни преживявания, които могат да отключат онкологичния процес в организма. Нашата култура - това е култура на потиснатите преживявания и вълнения. Ние се опитвахме да изтърпим и преодолеем всички преживявания (смърт на близък човек, развод, загуба на работата или пари, травма, болест и т.н.), надявайки се, че времето лекува всичко. Истината обаче е, че потиснатите преживявания и притеснения преминават в подсъзнанието. И там като магнит привличат други подобни притеснения. В резултат на това буквално като снежна топка се образуват т.нар. системи на кондензирания опит. Това определение е въведено в практиката от американския психиатър Станислав Гроф. Времето си върви, а увеличаващата се “снежна топка” води до нарушаване дейността на мозъка. Освен това възникват енергийни блокади, нарушават се обменните процеси и накрая се появяват телесните симптоми или т.нар. мускулна броня в някаква част от тялото. Терминът е въведен от психиатъра Вилхелм Райх. Сега за телесните симптоми - образно казано, това са потиснатите емоции, проявяващи се на телесно ниво. Знак, че не се движим в правилната посока. Много е важно да се разпознаят основните стресове в живота на човека. За това помагат поведенческите реакции на хората. Нека сравним сърдечносъдовите болни с онкоболните: при първите агресията е насочена навън (такива хора винаги ще отговорят подобаващо на някой, който ги е обидил); а при вторите - тя е насочена навътре. Те се затварят в себе си и направо започват да се самоунищожават, трупайки обиди върху всички и върху самите себе си. В крайна сметка това води до заболяване, разяждащо тялото отвътре, а именно ракът. Не се смирявайте със ситуация, която ви тревожи, не потискайте своите чувства. Точно обратното - признайте си, че тях ги има, тези негативни чувства, не ги спирайте и не се борете с тях. Трябва да приемете себе си такива, каквито сте, както и другите около вас - приемете ги такива, каквито са, колкото и да са лоши според вас. Ние сме длъжни постоянно да се развиваме и периодично да се променяме. Това е необходимо, за да станем неуязвими за заболяванията.

- А вие как установявате причината за този стрес, който е отключил механизма за развитие на болестта?
- Причината трябва да се търси с помощта на специфични психични тестове, които позволяват да се отключи анализиращият ум и така да се отвори пътят за изплуване, за измъкване от “авгиевите обори” на подсъзнанието с потиснатия травмиращ материал, както обичам аз да се изразявам. Ще ви приведа пример. Четиридесетгодишен мъж, вкаран в състояние на изменено (разширено) съзнание с помощта на дихателните практики пренвокатарзис, си спомнил епизод от детството. Когато бил тригодишен, момченцата обещали да му дадат да си гризне от вкусен сандвич, ако затвори очи и отвори уста. Но те го излъгали и набутали в устата му глухарче. Станало му много обидно. И се оказало, че тази детска обида е вървяла с него през целия му живот, обраствайки като снежна топка с други, още по-сериозни обиди. Онкопсихологът направил извода, че двата доброкачествени тумора на този мъж са резултат от потиснатото чувство на обида. По време на тренинга той създал условия, които помогнали на пациента му отново да преживее първичната обида, да промени контекста на преживяването от тягостен (за детето) в забавен (за четиридесетгодишния мъж) случай. Така той се избавил от първоосновите на стреса, разрушаващ организма му. Първоизточникът на потиснатите негативни емоции може да се намира още по-дълбоко - на ниво ембрионално развитие и процеса на раждане. Едно забележително описание на перинаталните матрици, направено от С. Гроф, помага на психолога да открие пътя за разпознаване на подсъзнателните стресове на пациента и така да смени контекста на преживяванията с положителен. Или поне неутрален.

След прочистване на авгиевите обори на подсъзнанието се прилага методиката “създаване на мислени образи”

Визуализирайки, вие материализирате своето оздравяване.

- Какво друго прави онкопсихологът, освен прочистване на авгиевите обори?
- Изчистеното пространство трябва да се запълни с други, нужни на нашето съзнание образи. Това се постига с помощта на визуализацията (създаване на мислени образи). Аз вече говорих за Карл Саймънтън, който е създал забележителни методики за психотерапия при рака. Същността е в следното. Човекът в съвършено отпуснато и спокойно състояние визуализира в своето въображение тези образи и ситуации, които са насочени да се борят с болестта. Нашето подсъзнание по-добре разбира езика на образите и “разговаря” на този език. Да кажем например, можете да си представите вашия тумор като средната, меката част на един хляб. Вие го хвърляте в езеро с прозрачна вода, а сребърните рибки - лимфоцитите и макрофагите - се нахвърлят върху размекнатото голямо парче хляб и го изгълтват, без да оставят нито една трошица от него. На някого този тренинг може да изглежда прекалено примитивен за борба с тази най-тежка болест. Но аз ще си позволя да ви запозная с мнението на невроимунолога Вадим Ротенберг. Той въведе едно понятие, наречено “разузнавателна активност”. Съгласно неговите изследвания, колкото по-изразена е тази “разузнавателна, търсеща активност” в болния човек, толкова по-развито е неговото въображение. Съответно толкова по-висока е съпротивляемостта към болестта и толкова по-ясно той може да материализира своето оздравяване. Между другото тази разузнавателна активност се изразява и в сънищата: ярките и изразителни сънища говорят за силната мотивация за живот. Някои хора дори насън виждат своето оздравяване.

Много ефективно е прилагането на новата техника танатотерапия

- А как помагате на болния човек да достигне пълно отпускане, за да може да се прибегне и до визуализиране?
- Въпросът ви е много точен. За повечето болни самата диагноза рак е силен стрес. Затова човекът трябва да се отпусне и разхлаби - както чрез вкарването му в изменено състояние на съзнанието, така и чрез телесно-ориентираните техники. Немският психиатър В. Райк, за когото вече споменах, предположил, че ракът се развива в органите в проекциите на тези области, където се наблюдава т.нар. мускулна броня. Той открил, че разхлабването на напрегнатите мускули освобождава значителна енергия и помага на процеса на оздравяването. Онкопсихолозите, работейки по неговия метод с потиснатите преживявания, обръщат внимание на обичайните за човека телесни пози. Намират в тях притиснатите, стегнатите мускули и ги “освобождават” с помощта на специални техники. Много ефективно е прилагането на новата телесно-ориентирана техника танатотерапия. От гръцки значи бог на смъртта. Това е метод за психотерапия, пресъздаващ различните видове умирания. Той е разработен от Владимир Баскаков. В хода на тази терапия болният преживява страха от смъртта и се освобождава от него. В процеса на танатотерапията може дори да си представи собственото си тяло, отделено от съзнанието. За болните, които много се страхуват от диагнозата на тази наистина грозна болест, за тях е важно най-напред да се подложат именно на танатотерапия.

- И независимо от инсценировката на умиране, вие навярно се стремите да предизвикате позитивни емоции и оптимистични образи у болния човек. Така ли е?
- Разбира се. Нашата основна задача е да предизвикаме у болния чувството на надежда и радостно очакване на оздравяването. Ако той постигне оптимистично настройване, това ще помогне за възстановяване на нарушеното равновесие в организма. Длъжен съм да подчертая, че чувството на радост има известна физиологична основа: активизира се отделянето на ендорфин - хормона на щастието. Ендорфините са специфични неврохормони, изработвани в хипоталамусната област на главния мозък. Те са най-значими сред всички невромедиатори, които са отговорни за чувството на радост. Ендорфините извършват много функции в организма, вкл. да стимулират защитните сили, да регулират дейността на сърцето и кръвоносните съдове, както и болковите усещания - без тях човек би изпитвал много по-силна болка при стимулация на болковите рецептори. Но една от най-важните функции на ендорфините е мощното антистресово въздействие. Опитвайки се да противодейства на стреса, човек интуитивно се опитва да запълни недостига на ендорфини по изкуствен път - набляга на сладкиши, употребява алкохол, пуши цигари и дори взима наркотици.

С помощта на някои техники може да се активира и един друг неврохормон - серотонинът. Той отговаря за пренасянето на импулсите от командния мозъчен център от едната нервна клетка към другата.

- При болния човек не достигат ли ендорфините?
- Ако ви назова симптомите на ендорфиновата недостатъчност, веднага ще ви стане ясно, че хормонът на радостта не достига не само на онкоболните. С недостига на ендорфини могат да бъдат свързани колебанията в кръвното налягане; честото главоболие; безсънието или обратно - прекалената сънливост; слабостта; бързата умора; неспособността на човек да се съсредоточи и да мисли ясно, да взема решения; тревогата; страхът; унинието; запекът или диарията.

- Ако болният не се научи да предизвиква в себе си чувство на радост, може ли и трябва ли да се стимулира производството на ендорфини по друг начин?
- Да, аз например предлагам и дихателни практики, и физиоапаратен комплекс, който помага не само за активизиране изработката на ендорфини. Този комплекс отпуска човека, променя състоянието му - това замества прилагането на трансовите психотехники. Тях ги владеят малко специалисти. В състава на този комплекс влизат апарати, които отдавна намират приложение в болниците. Процедурите на тях се допълват с ароматерапия. Такова въздействие помага да се смени контекстът на житейските преживявания и депресията да се препрограмира в щастие и здраве. Подобен комплекс може да се използва за немедикаментозно лечение на многото психосоматични заболявания - синдром на хроничната умора, депресия и фобии, алкохолна и наркотична зависимост, сърдечносъдови заболявания и рак (ако е от неврогенен произход). Такъв апаратен комплекс може да се установи във всяка нормална районна болница, дори може да замести един висококвалифициран психолог. А другият неврохормон - серотонинът, него се научихме да го синтезираме. Аз препоръчвам на всеки човек от време на време, ей така, за профилактика, да приема такива препарати.

- Вие, онкопсихолозите, имате ли практически резултати в излекуването на болни от рак?
- От всички подходи, които ви изброих, можете да си направите извода, че работата на онкопсихолога е доста къртовска, той физически не може да работи с много пациенти. Но специалистите-онкопсихолози наистина постигат сериозни резултати: те вече имат десетки излекувани онкоболни с ремисия от 5 години.

Преди всичко, старайте се да не допускате стресове, открийте за себе си източника на положителни емоции

- Накрая да ви попитам дали можете да дадете някакви препоръки на нашите читатели? Как самостоятелно да се освободят от стреса, предизвикващ това коварно заболяване, и така да надвият болестта?
- Преди всичко искам да кажа, че трябва да се стараете да не допускате стресове. Занимавайте се с любимо хоби, като да отглеждате цветя, ходете на лов или риболов. Каквото ви е по душа. Хората, които се занимават с медитация или се обръщат към молитвата, достигат дълбока хармонизация на психоемоционалното си състояние. На хората с хронични заболявания (не е задължително да са онкологични) аз предлагам следната схема на действие. Преди всичко променете психичните си ориентации, мотивацията на поведение. Разбираемо е, че това не може да се постигне с прости уговорки. Необходимо е да заставите себе си, да се научите изкуствено да излизате от стереотипа на поведение, да преодолявате предишното мислене, да преразглеждате оценките, ценностите, твърденията, мненията.

Ако трябва насила, но постоянно си създавайте състояние на емоционален подем

Вие трябва да имате цел в живота, през цялото време сте длъжни да се намирате в търсене на активност.

- Откъде да започнем?
- Да започнем с формирането на нелогичното поведение. Един капан за умниците: “Искам отначало да видя своето оздравяване, а след това вече и в душата си да се порадвам”. В крайна сметка, нужно е да си измислите оздравяване, да си играете на радостни, да си спомните усещанията на щастие. Можете да “измъкнете” от паметта си първата среща, първата целувка, радостта от първото докосване на детето ви. Т.е. нужно е постоянно да създавате състояние на емоционален подем. След това започваме да търсим мускулните блокади (на много хора, особено с отговорна работа и въобще заети, ангажирани личности са им стегнати шията, раменете, мимическите мускули). За да отнемете блокадата, променете походката, позите, мимиката. Това ще помогне да се отпуснат “мускулните брони”. Ако промените стереотипа на движение, ще намалее мускулното напрежение. И по принципа на обратната връзка - ще се променят емоциите и мислите ви. Представете си как физическото ви неразположение изчезва под действието на мощните сили на целителното телесно благополучие. Наслаждавайте се на тези усещания, дори и да сте абсолютно здрави. Помагайте мислено на тези добри лечителни сили. Представете си своето бъдеще - щастливо, активно и дейно, благодарение на собственото ви здраво тяло. Повярвайте в своите възможности! Както се казва, трябва “да пламтят очите ви”!

Едно интервю на Ирина НИКОЛАЕВА


Източник:





Тема Правилният начин на мислене лекуванови [re: TNBC]  
Автор TNBC (one woman)
Публикувано08.01.14 16:00



Правилният начин на мислене лекува.

Мислите – обикновено те се мятат в главите ни в непрекъсваем поток, като табун диви коне. Завладяват ни и ни носят ли, носят неизвестно къде, тревожат ни, лишават ни от сън.

Ето защо за всеки е полезно да се научи да култивира мислите си и да ги използва за свое добро. И най-вече, за да лекува своето тяло и своя дух.

Човешкото подсъзнание е склад на познанията. Цялата информация, получена от нашите чувства, всички мисли и усещания се раждат в него. Там са скрити и нашите свръхвъзможности, целият опит. Ако се научим да използваме всичко това постоянно и в пълна сила тогава всеки от нас би се чувствал като свръхчовек – подсъзнанието ни притежава огромни сили, но уви – не дружи с нашия ум.

Установено е, че най-добре то чува и възприема нашите молби в състояние на полубодърстване – полусън, когато мозъкът най-малко пречи на подсъзнанието, не го заглушава с “табуните на своите мисли”. Освен това подсъзнанието е “същество” просто и праволинейно и възприема всичко буквално. Ако му твърдите: “Повече не искам да боледувам”, то може да улови само “повече да боледувам” и ще стане така, че наистина ще започнем по-често да боледуваме. Необходимо е ясно и кнокретно да кажете какво точно искате. Например: “Аз се чувствам прекрасно”, “С всеки изминал ден ставам по-добре и по-добре” и т.н.

Най-добре е да се “работи над себеси” по този начин преди заспиване или веднага след събуждане, когато още сме в сънливо състояние. Тогава на подсъзнанието трябва да се внушава многократно едно и също и ще получим желаното, твърдят психолози.

Ето примери за положителна настройка на подсъзнаниеето: аз съм богат, аз съм достоен, аз съм пълен/а с любов, достоен/а за любов. Всичко постигам и всичко получавам изцяло. Всичко, от което се нуждая идва при мен в идеалното време и пространствена последователност. Животът ми носи радост и любов. Аз съм здрав/а и пълен/а с енергия, младост, сила. Аз преуспявам във всичко, с което се занимавам. Аз желая да се променя и да израствам духовно. (Може би мнозина от вас познават творбите на Луиз Хей, преведени и на български. Струва си да бъде прочетена, а още по-добре – прилагана, една от най-силните й книги “Излекувай живота си”. Дори самото й прочитане е в състояние да окрили човека).

Именно поради това свойство на подсъзнанието психолози и психиатри, а много преди тях – йоги и светци, са учили и продължават да учат хората: “Мислете позитивно! Прогонвайте от главите си чернилката и злобата! Мислете за светлото!. Американският автор Сейдж обяснява, че мислите трябва да се считат за особен вид енергия, влияеща на нашите души и тела. Поради тази причина тя може да бъде наречена психофизическа енергия. Тя ежедневно се ражда в нашия мозък, разпространява се вътре из тялото по всички органи и системи и се излъчва навън.

Мисълта е силата, която ни застява да действаме. Положителните, добрите мисли пораждат добро. Злите и безразличните откриват пътя на злото. Нека се заслушаме в съветите на Сейдж: на 77 години той е излекувал всичките си болести и на основата на личния си опит е написал бестселъра “Да живееш до 100“.

Енергията на мисълта винаги носи някаква информация, облечена в мислиобрази и мислиформи, както ги наричат теософите от XIX век. Тази названия са се появили тъй като всяка мисъл – това не е просто идея. Тя винаги е споена с чувства. Човекът просто тяка е устроен - той не може да мисли безстрастно.

Именно поради тази причина пожелаването на беда или вреда на някого може да доведе до това, че човек сам да попадне в такава ситуация, когато няма да е в състояние да противостои на обстоятелствата и ще се окаже тяхна жертва.

Същото обаче важи и за положителните мисли. Те водят до добри резултати, защото буквално привличат положителните обстоятелства и събития. Но само едните обстоятелства не са достатъчни. Необходимо е много силно да поискаш нещо, за да се изпълни желанието. Но какво означава “силно да поискаш”? Означава да вложиш в своето желание много голяма енергия. Ако човек мисли за нещо постоянно – и денем и нощем, ако страстно желае нещо, желанието му сякаш се материализира и ни повежда по “следата” – към тези ситуации, в които желанието рано или късно се изпълнява.

Поради това може смело да се каже: Мисълта – това е форма на енергия, чрез която ние изграждаме своята съдба. Този, който често мисли за своите болести, беди и често говори за това, в края на краищата ще си ги повика.

Най-обикновени безпокойства, ако обаче постоянно мислим за тях, се превръщат в хронични, а хроничните започват да се изострят. Така дипломираният лекар и специалист по древноиндийска медицина Дийпак Чопра пише, че той е наблюдавал хиляди болни, намиращи се в прединфарктно състояние. В семействата, където царува доброжелателството и положителните емоции, болните оздравявали. А където властвали грубост и злост, където постоянно говорили за болести, болните умирали.

Навярно всички са забелязали, че когато се разболяваме, ние започваме много внимателно, дори трогателно да се отнасяме към своята болест. А в крайна сметка тя не трябва да се пази, а да се гони. Когато казваме: лекува рак, лекува диабет, гастрит и т.н. ние се настройваме на внимателно отношение към огнището на заболяването. Но защо да го пазим? То трябва да бъде унищожено. Въпросът е в това - как да го направим?

Още древните йоги са знаели, че всяка клетка на нашия организъм, всяка група клетки на всеки орган притежава самостоятелно“мислене”, което подсъзнателно управлява работата на ораганите. Разбира се, понятието клетъчно мислене се е появило едва през миналия век, но под други термини тази идея съществува от древни времена.

Всичко е много просто: ние мислим неправилно, подсъзнанието ни ни разбира неправилно и издава неверни команди на клетките. Точно като в поговорката “Рибата се вмирисва от главата”. От тук и изводът:
ако със силата на мисълта си събудим органите си и ги заставим да мислят правилно, то органът ще оздравее.

Това можем да направим с поглаждания или леко потупване на мястото, където е разположен органът. Мисленето на клетките по своето ниво е на равнището на мисленето на малко дете. Поради тази причина своите изисквания трябва да излагаме точно и ясно така както уговаряме и убеждаваме капризничещите деца.

Може да лекувате себе си мислено, но както показва опитът, по-добре е това да се направи с помощта на словото. По време на лечението е необходимо да се съсредоточим върху предаването на мислени заповеди на органите, да си представим съответния орган във въображението си и да влезем в контакт с него. Най-умното и чувствително е сърцето. То бързо възприема заповедите, но към него задължително трябва да се отнасяме приятелски и нежно. Червата са търпеливи и послушни. Черният дроб е лекомислен и глуповат.

Всичко това от хиляди години насам твърдят йогите и препоръчват да се отчита при лечението. Изцелението на вътрешните органи и системи, на кожата, крайниците, главата и т.н. се извършва всеки ден по 5-10 минути в продължение от една до четири седмици. Резултатите обикновено се проявяват след месец.

Ако болестта е стара и запусната сеансът с мислената терапия трябва да продължава по 30 минути и дори повече. Когато почуствате облекчение намалете времето. Ако се занимавате сериозно, ще почувствате резултати. Но ако си кажете: добре ще изпробвам, но ми
се струва,че всичко това са измислици, при такава настройка не
очаквайте чудеса.

Да се гълтат таблетки е далеч по-просто ( б.р.: този текст не представлява съвет за отказ от специализирано медицинско лечение, той е препоръка за правилно мислене, което се отразява благотворно на здравето ни). Пробвайте. Влезте в контакт със сърцето си, със стомаха си – лекувайте ги с мисъл, ако имат нужда. От тези два органа зависи почти цялото благополучие на телата ни. Как да излекуваме стопамаха си? Легнете по гръб и потупвайте с крайчетата на пръстите си по корема в областта на стомаха. И му говорете: “Мисъл на стомаха, искам да се събудиш и добре да се грижиш за този орган. Искам правилни действия, за да стане стомахът силен, здрав и работоспособен. Искам ти да следиш храносмилането да е правилно и да се храни цялото тяло. Ти си длъжен да отстраняваш всичко вредно, да караш стомаха да работи енергично и добре да изпълнява задълженията си”. Сърцето пък нежно погалвате в посока на часовниковата стрелка.
Това е само пример за разговор с орган от човешкото тяло. Вие можете да използвате свои думи, които ви се струват по-изразителни и убедителни. Важното точно да посочите какво искате. Ако се научим, ще бъдем здрави и на 80, и на 100 години. И нека помним наставленията на йогите “Идеалът е като хоризонт – приближаваш се към него, а той се отдалечава”. Йогите са доказали, че умеят да удължават живота си повече от двойно.
Животът е интересно нещо. И си струва да го изживеем здрави и радостни, а не болни и злобни.


Източник:



Редактирано от *jull** на 29.01.14 16:15.



Тема Re: Ракът може да се лекува и с психотерапиянови [re: TNBC]  
Автор Ekna (Усмивка)
Публикувано08.01.14 16:36



Хубав материал. За съжаление у нас са още далеч от прилагането на такъв богат набор от практики и терапии за онкоболни.
Убедена съм, че биха ми помогнали. Сам е по-трудно да се справи човек.



Тема Re: Ракът може да се лекува и с психотерапиянови [re: Ekna]  
Автор TNBC (one woman)
Публикувано08.01.14 19:50



И аз съм на твоето мнение Екна, много пъти съм си мислила колко полезно би било за всички ни освен химио и лъчетерапията да се начзначава като част от лечението и психотерапия (не вярвам някой да откаже подобно лечение) Откакто ми е поставена диагнозата само веднъж съм посещавала такъв терапевт, мисля, че и ти скоро беше писала, че си доволна от нея - Вероника Иванова

и определено ми подейства много, много добре, но ми е далече и не ми е удобно да я посещавам по-често. Наистина жалко е, че в България има много малко(да не кажа, че въобще липсават) квалифицирани за този тип лечение терапевти и се налага всеки по своему да се справя с всички емоции и чувства, които го връхлитат заедно с една такава диагноза.



Тема Джо Витале, Очаквай чудеса и Zero Limitsнови [re: TNBC]  
Автор Crasiva (ентусиаст)
Публикувано09.01.14 00:29





Джо Витале, човекът, който пропагандира техника за лечение и в по - широк смисъл управление на действителността.

Редактирано от *jull** на 29.01.14 16:17.



Тема Re: Ракът може да се лекува и с психотерапиянови [re: TNBC]  
Автор Ekna (Усмивка)
Публикувано09.01.14 10:19



Да, така е. И аз съм доволна от посещенията си при нея, но и аз не мога да ходя по-често. Това е другият абсурд - безплатен психолог може да се ползва само докато си хоспитализиран. Би трябвало всеки да може да ползва безплатна психотерапевтична помощ. В наши дни все повече хора имат нужда от такава, независимо дали са болни от рак. Държавата би трябвало да помисли за това преди всички да се побъркат и да отидат директно при психиатър. Психичното здраве е последна грижа на управниците, но все повече убийства и самоубийства пълнят новините. Да не говорим за безработните, разведените, жертвите на най-различно психично насилие.

И това ще стане някой ден, обаче дали ще доживеем да се ползваме от него .... нинам.



Тема Re: Ракът може да се лекува и с психотерапиянови [re: TNBC]  
Автор Roxan*na (GG)
Публикувано09.01.14 10:43



Не съм против - за много хора би било от помощ. В подобно объркване и шок наистина много хора се предават, а това е най-лошото, което може да направят. В действителност точно това ги закопава още повече - предаването, объркаността и хаотичното хвърляне насам-натам, отчаянието и драскането с нокти и зъби за още секунди обречена агония.


В моите очи е напълно възможно и сам да се справиш - и действително много хора се справят съвсем сами. Въпрос на характер, воля и правилни приоритети. Значи е възможно за всеки. Значи може и без психолог.

Не съм против психолозите - но намирам за съмнителна професионалната им дисциплина и познания в България. Също намирам за съмнителна и професионалната им хигиена и професионалната им тайна. Също знам от опит, че често пъти претендират, че помагат, а всъщност вредят. После лично аз нямам особено доверие на родната школа, която обучава професионални психолози. Намирам я за изостанала и опоскана от комунистически партийни повели.


Казвам това от позицията на човек, който е имал пряк контакт и опит с професионални психолози и в България, и в чужбина. Имах възможност да сравня и да се убедя. Още по-тъжното е, че в България съм виждала шарлатани да претендират за кхм....просто да лъжат и манипулират жертвите си. По-добре изобщо не ходете на такъв психолог - целта му не би била да ви вдигне на крака, а по-скоро да ви доубие.


Тук в УК всеки професионален лиценз се подновява всяка година - полагат се изпити, ако трябва се кара допълнителна квалификация, но нещата се следят, има си държавни органи да координират професионалистите и да не допускат шарлатани. И като отидеш при човек с практика, то е ясно, че ще очакваш да видиш на стената всичките му квалификации със съответните подписи, печати и удостоверения - и подновено разрешение за практика. Това не се случва в бегето - та лично аз не бих имала кой знае какво доверие на практикуващите. Още повече, че няма закон, по който може да бъде осъдено медицинско лице за нанесени щети и вреди. Значи, всеки болен, отишъл за помощ при такова медицинско лице, на практика се оставя в ръцете и съвестта му - а те просто на практика липсват в тая бедна държава.


Истината е, че ако не си помогнеш сам - то и такава помощ няма да ти помогне. Затова е толкова важна личната мотивация и дисциплина, и желание да се работи.


Хубаво е болният поне да има с кого да си поговори и да си излее душата - близък, приятел, родител....който би изслушал с любов и съчувствие.



Аз нямах дори това. Не посмях да кажа на родителите си за втората диагноза. Поревах си на улицата и това беше. Понякога си мисля, че съм особено силен човек - всеки друг на мое место щеше да припадне от подобна новина. Пък аз си поревах, почерпих се с бира и се върнах при детето си с усмивка. Казах си - на кого ще оставя това дете, ако нещо се случи с мен? нямам право да умирам - няма да го позволя. Стегнах се и ...продължих. Знаейки, че нямам непосилните за мене пари за химио. Реших, че няма да позволя да умра. Вече се бях убедила колко е важна силата на волята и как може само с воля и мотивация да се крепиш сама.



Убедена съм, че всеки го може. Стига да го поиска.


Трябва да разбирате и да знаете, че единствения източник на сила сте си вие самите. От никъде другаде не можете да вземете толкова сила и мотивация, колкото от самите себе си. Трябва да погледнете вътре в себе си и да видите океана от възможности и начини. Никой не е безпомощен - Бог се е погрижил да ви даде толкова много - само трябва да отворите духовните си очи и да го видите, и да го вземете.



Повечето хора се паникьосват и очакват спасение отвън. Но единственото спасение идва от вътре - от Бога.

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.


Тема Чудодейното оздравяваненови [re: Ekna]  
Автор TNBC (one woman)
Публикувано13.01.14 22:42



Чудодейното оздравяване


Спонтанна ремисия на неизлечими болести
или самолечение със силата на волята


Няма неизлечими болести! Животът опровергава и най-категоричните медицински диагнози. Необяснени от науката процеси могат да доведат до т.нар. спонтанна ремисия на болестта и до чудодейно оздравяване.

В редица страни се счита за етично болният от неизлечим рак да не се уведомява за състоянието му. Но дали това е правилно? Да оставим настрана въпроса за начина, по който обреченият би могъл да изживее последните си месеци, за проникновенията, до които би достигнал. Оказва се, че по великия вселенски проект реалностите в нашия живот са вместени в по-сложен градеж с неизвестни входове, коридори и етажи. Вече шест хилядолетия се трупат безброй доказателства, че в сложното си устройство човешкият организъм притежава скрити резерви, механизми и сили, които водят до невероятни обрати. Т.нар. Фактор Х трудно се вмества в рамките на официалната медицина, но фактите говорят за неизвестни механизми вътре в нас, предизвикващи истински чудеса. Може би понякога биологичните ни врати се отварят за притока на външни енергии?
А статистиката сочи, че "чудесата" стават по-често, когато болният знае за състоянието си...
Насажданият в съзнанието ни материализъм утвърди представата за едно едноплоскостно устройство на заобикалящата ни реалност, представа от времето, когато атомът се е считал за последната материална инстанция, оцеляла до времето, когато учените разнищват сложния свят на елементарните частици, различните нива на материята и мистериите на квантовата неопределеност.
Продължаваме да живеем със страхопочитание към постулатите на медицината, наивно вярвайки, че всичко е вече научно определено и уточнено. И забравяме, че винаги, до последния съзнателен миг надеждата съществува.




Спонтанната ремисия

През 1993 г. 82-годишният Робърт Мур от Дейтън Бийч, Флорида, умира при автомобилна катастрофа. Този банален на пръв поглед случай придобива особено значение, като се има предвид фактът, че според докторите г-н Мур е трябвало да умре 27 години преди фаталния инцидент.
Човек с приветлив характер, автотехник, през 1966 г. Мур влиза в Уестърн Пенсилвания Хоспитал, болница на град Питсбърг. Диагнозата на лекарите е единодушна и без никаква надежда. Пациентът бил засегнат от неизлечим рак на белия дроб. Метастазите били навсякъде, болестта била в напреднал стадий и каквото и да е лечение било безполезно. Мур бил определен като неоперируем. Очаквайки фатален изход след няколко седмици, лекарите го изпратили вкъщи.
След пет години Мур се върнал в болницата заради най-обикновена болка в рамото. Направили рентгенова снимка, поразените лекари не намерили и следа от злокачествения тумор! Раковата маса се била стопила напълно, а плевритните кухини на белите дробове - съвършено чисти.
Отново били изследвани образците от биопсията, направена на пациента пет години по-рано, но диагнозата не била погрешна. Новите изследвания потвърдили, че ракът е бил напълно неизлечим.
Мур надживял болестта си и повече не е имал контакти с лекари и болници. Остатъка от живота си прекарал спокойно до деня на трагичната катастрофа.
Медицината определя случая на Робърт Мур като спонтанна ремисия на болестта, но същността на феномена необичайно оздравяване не се променя от предпазливите и често безлични научни дефиниции. Медицинската литература рядко цитира подобни необикновени факти и официалната оценка е за едно необяснимо оздравяване на всеки десет хиляди болни от рак. Но защо на подобен феномен не се обръща достатъчно внимание? Вероятно защото въпросът е неудобен и противоречи на някои догми на официалната медицина. Първата сред тях например - че злокачественият тумор се разраства безкрайно. А според много изследователи задълбочаването на проучванията в областта на необяснимото оздравяване може да се окаже ключът към прогреса на медицината.

На това мнение са американците Карил Хиршберг и Марк Ян Бараш. Карил е калифорнийска биохимичка, каталогизирала хиляди случаи на спонтанна ремисия на тумори, Марк е лекар с диплома от Йейлския университет, самият излекувал се от рак. Бараш и Хиршберг събрали резултатите от своите проучвания в книгата "Необичайното оздравяване". Изследователите разделили случаите на необичайно оздравяване в шест категории: оздравяване при пълно отсъствие на лечение, при недостатъчно лечение, частична регресия на болестта или търпимост към нея за дълго време, продължително оцеляване за период доста по-дълъг от средностатистическия, оздравяване след алтернативно лечение (хомеопатия, акопунктура, пранотерапия и пр.) и "чудотворни" случаи и оздравяване след поклонения в свети места (т.нар. духовно лечение). Всяка от тези категории води до широка и противоречива казуистика. Фрапиращ е например случаят на оздравяване при липсата на каквото и да е лечение на Карол Кнудтсон от Медисън, Уисконсин.

През 1981 г. на 52-годишната Карол била поставена диагнозата тумор на гърлото. Прогресията на болестта била очевидна - от устната кухина ракът се разпрострял дотам, че на врата на Карол се появил непрекъснато уголемяващ се израстък. Диагнозата на лекарите била потвърдена в няколко медицински центрове. Примирила се с неизбежното, жената кротко зачакала вкъщи своя край, когато изведнъж установила, че подутината намалява. След няколко месеца нямало и следа от раковото образование, а днес Карол Кнудтсон се показва пред студентите по медицина като пример за спонтанно оздравяване от болест, даваща на засегнатия средно няколко месеца живот.




Вярата и чудесата

През 1958 г. Бернадет Субиру вижда Дева Мария и открива чудодеен извор в местността Лурд във Франция
Годината е 1858. Лурд е местност в подножието на Пиринеите в Югозападна Франция. Малката Бернадет Субиру казва, че е видяла Дева Мария в една пещера. Госпожата в бяло й показала някакво място, където да копае, и послушното момиче изкарало на бял свят скрит извор. Лечебен. Оттогава всеки ден хиляди болни се отправят към най-прочутото в света светилище за чудодейно оздравяване. Днес до Пещерата на виденията е издигната внушителна сграда, а болни от рак, паралитици и недъгави се потапят в чудотворния извор с надеждата да оздравеят. И някои наистина оздравяват! Според експертите на всеки хиляда случая на оздравяване, официално признати от съответните медицински комисии, над тридесет могат да бъдат определени като чудодейни.

Но каква е съществената разлика между необичайното и чудодейното оздравяване? При спонтанната ремисия неизвестни сили в човешкия организъм надделяват над болестта, а при т.нар. намеса с божествен произход оздравяването е светкавично и радикално. Неизлечим рак, който изчезва за шест месеца, е меко казано фрапиращ и крайно рядък случай, но когато един паралитик изведнъж се изправя на крака и прохожда, това води до мисълта за свръхестествена лечебна намеса - за истинско чудо.

Регистрирани са много чудотворни случаи на необяснимо оздравяване след поклонения в свети места
Днес теологичните предпоставки, използвани от Медицинската комисия на Лурд при преценката дали едно оздравяване е чудодейно, са същите, установени през 1734 г. от кардинал Ламбертини (бъдещият папа Бенедето ХІV). За да се твърди, че е станало чудо, има няколко изисквания: болестта да е била много тежка, възстановяването да е пълно и добре документирано от научна гледна точка, пациентът да не е лекуван с никакво лекарство или терапия и оздравяването да е за не повече от седем дни.
През 1989 г. Ватикана официално призна за чудо случай на оздравяване, станал 13 години по-рано.
Необяснимото оздравяване на девойката Делиция Чироли е признато от Ватикана за чудо.
През 1976 г. сицилианската девойка Делиция Чироли постъпила в болница заради силни болки в коляното. След акуратни анализи лекарите констатирали костен тумор на дясната бедрена кост и препоръчали ампутация на крака. Семейството решително се противопоставило и момичето било отведено вкъщи. Метастазите били напреднали и лекарите очаквали бърз летален изход. Като последен краен опит майката завела Делиция на поклонение в Лурд. Къпали няколко дни девойката в чудодейната вода и я върнали у дома. И ето че по Коледа Делиция станала и излязла от къщи. Била много слаба, тежала само 30 кг, но се движела сама и вече не изпитвала болки. Няколко седмици по-късно отокът на крака й изчезнал напълно и малката се върнала към нормалния си живот.
Ракът изчезнал, но оздравяването не станало мигновено и коляното на момичето се нуждаело от медицински корекции, затова комисията, натоварена да проучи случая, постановила чудото чак след 13 години дискусии.




Факторът Х

И така, хиляди случаи на необичайно оздравяване са добре документирани, но още никой не е в състояние да разбере механизма на този феномен. Наричат мистериозния излечител Фактора Х, неговото търсене се превърна в истинска мисия за медиците и специалистите, посветили се на тази област.

Наричат мистериозния излечител Фактора Х
Факторът Х е ключът. Оздравяването става, защото вътре в нас нещо се отключва. Но какво? И защо това се случва само на малцина късметлии?

Хипотезите за механизмите на необяснимите оздравявания могат да се групират в няколко направления:

За енергията, която лекува. Древните египтяни са я наричали "Ка", китайците - "Чи", индуистите - "Прана". Това е жизнената сила, която съзнателно или несъзнателно може да бъде насочена към оздравяването на тялото. На практика тялото само се лекува, а жизнената енергия засилва нашата имунна защита, активизирайки някои гени, способни да разрушат раковите клетки.

За действието на съзнанието. Силното желание да оздравееш, съчетано със способността да изработваш позитивни ментални представи, стимулиращи оздравяването.

Не трябва да се подценява ролята на терапиите и лекарствата. Химиотерапията преди всичко, но също и новите експериментални терапии като например базираните на интерферон и ендорфин.

Много специалисти смятат за важен и т.нар. емотивен фактор - решаваща за оздравяването е средата, в която болният живее, и любовта на близките му.

Дискутира се и ролята на вярата и молитвите. Освен че притъпява страданието във физически план, молитвата носи утешение. Чудодейното оздравяване би могло да се "отключи" и от интензивната емоция на болния при посещение на свято място като Лурд или Междугорие.

По всяка вероятност оздравяванията при неизлечими болести са следствие от комбинации на различни механизми и е много трудно да се определи кой от тях именно е Факторът Х. Някъде чака отговорът! За да го открием обаче, медицинското търсене трябва по-упорито да се насочи към тази все още недостатъчно изследвана област.

Евгени АЛЕКСИЕВ, Красимир ГЕОРГИЕВ


***



През последните години редица авторитетни медици сериозно разглеждат въпроса за чудодейното оздравяване.

•Роджер Пилон, президент на Международното медицинско бюро в Лурд: - Нека засега определим някои факти като необяснимо оздравяване, а един ден научният прогрес ще ни предостави обяснение. Във всеки случай разбираемата ми предпазливост на медик се стопява пред фрапиращите случаи...

•Р. Кортезини, професор по хирургична патология, президент на Ватиканската медицинска консултативна комисия: - Предпочитам термина необяснимо вместо чудодейно оздравяване, въпреки че често съм объркан пред необясними случаи и факти, поставящи под съмнение цяла серия научни принципи...

•Дж. Болеа, професор по психиатрия в Римския университет: - Всеки болен има в себе си своего рода скрит лечител, който в определен момент може да излезе наяве. Понякога тази сила се стимулира чрез медицинската намеса, а понякога стимулът произтича от на пръв поглед травматично събитие, което обаче има терапевтичен ефект...



Източник:





Тема Re: Ракът може да се лекува и с психотерапиянови [re: Roxan*na]  
Автор Crasiva (ентусиаст)
Публикувано17.01.14 09:23




И другите части в колонкото в дясно.



Тема Re: Ракът може да се лекува и с психотерапиянови [re: Crasiva]  
Автор Roxan*na (GG)
Публикувано17.01.14 11:29



Благодаря, Красива.

Обещавам да намеря време да го изгледам - през деня не винаги е възможно. Отбивам се тук понякога и чета и гледам линковете - за себе си намерих много неща и вдъхновение и идеи.

Много се радвам, че го намерих тоя клуб - признавам, че бях скептична в началото и кхм......важното е, че намирам толкова много за четене и научавам много. Благодарна съм за което и за общите усилия да се помогне.

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.


Тема Re: Ракът може да се лекува и с психотерапиянови [re: Roxan*na]  
Автор Crasiva (ентусиаст)
Публикувано21.01.14 10:30






Редактирано от *jull** на 29.01.14 16:10.



Тема Re: Ракът може да се лекува и с психотерапиянови [re: Crasiva]  
Автор Roxan*na (GG)
Публикувано21.01.14 10:39



Хехе - еми дума по дума в тоя линк се повтарят онова, за което съм писала тук. Не щото аз съм много умна - а щото истината е една за всеки без изключение. Няма как да видиш сто различни истини - истината (Бог) е само един.

Което значи само едно - всеки, който живее с отворени очи за истината - има свободата да живее в истината и да бъде щастлив.

Другите - са нещастни по собствен избор.


Да се наслжаждаваме, Красива, на живота в истината и Бога. Насила хубост не става - да оставим който иска да боледува и да бъдат нещастен. Да следваме пътя на Дао - да медитираме щастливи и да съзерцаваме как върви света като наблюдатели ...










Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.


Тема Ракът, болест на психикатанови [re: TNBC]  
Автор TNBC (one woman)
Публикувано22.01.14 14:55



Ракът, болест на психиката





Тема ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ СЪЗНАНИЕТОнови [re: TNBC]  
Автор TNBC (one woman)
Публикувано22.01.14 15:39



ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ СЪЗНАНИЕТО
Д-р Антоанета Заркова


20 стр. pdf формат

Редактирано от TNBC на 22.01.14 15:40.



Тема Re: ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ СЪЗНАНИЕТОнови [re: TNBC]  
Автор Roxan*na (GG)
Публикувано22.01.14 22:31



Редактирано от *jull** на 29.01.14 16:34.



Тема Re: ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ СЪЗНАНИЕТОнови [re: Roxan*na]  
Автор Ekna (Усмивка)
Публикувано23.01.14 12:49



Рокси, тъкмо беше се кротнала и почти взех да те харесвам и ти пак нещо изтрещя. Що бе моме? Айде карай я по-кротко де. Нека има мир!





Тема Рецепта с лимон и сода нови [re: Ekna]  
Автор ALONE911 ()
Публикувано23.01.14 13:37



Не намерих къде да пиша и затова се включвам тук.
Знаете ли нещо за това? Някои пробвал ли е и дали поне не вреди?

Известната в целия свят рецепта с лимон и сода против рак и още практически съвети

Един от ключовите фактори за развитието на рак е киселата среда.
pН на извънклетъчните течности около тумора може да бъде много кисела, докато рН на здравата тъкан е алкална. По-просто казано, киселата среда е идеална предпоставка за създаването и развитието на раковите клетки, припомня италианският онколог Тулио Симончини.
Киселинността се предизвиква от храни като месо, захар, рафинирани и нездравословни продукти. Психическият и физически стрес също може да допринесе за създаването на кисела среда в организма чрез специфичните за стреса хормони.
Ако искате да предотвратите развитието на рак, трябва да противодействате на киселинността, създавайки алкална среда.

Идеалният "климат" в организма се поддържа от няколко важни фактора:
1. Режим на хранене: менюто ви трябва да бъде съставено от най-малко 80% сурови плодове и зеленчуци, особено зеленчуци като къдраво зеле и спанак.
2. Консумирането на приблизително половин литър пречистена вода всеки ден.
3. Умствено и емоционално спокойствие и релаксация.
4. Проверявайте периодично вашето рН.

Една проста рецепта помага изключително много в борбата с рака. Схемата има последователи в цял свят, а здравословното им състояние е доказателство за нейната ефикасност. Важно е също да се знае, че много от изследванията в областта на онкологията, показват нещо много важно: пациентите с рак имат силата да се самолекуват, само трябва да подпомогнат процеса.

Рецептата:
240 милилитра филтрирана вода
1 чаена лъжичка сода за хляб
сок от 1 лимон
Разбърква се и се пие на празен стомах. Правете разтвора най-малко три пъти на ден.

Защо тази рецепта е толкова успешна?
Лимоните имат силен антиканцерогенен ефект. Доказано те унищожават злокачествените клетки на 12 вида рак, включително на дебелото черво, гърдата, простатата, белия дроб и панкреаса. Когато към лимона се добави сода, ефектът е още по-голям, тъй като тя напълно променя стойността на рН на тялото.

Още за: Известната в целия свят рецепта с лимон и сода против рак и още практически съвети
от framar.bg

Редактирано от *jull** на 29.01.14 16:30.



Тема Re: ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ СЪЗНАНИЕТОнови [re: ALONE911]  
Автор Ekna (Усмивка)
Публикувано23.01.14 15:06



Здравей, мила! Радвам се да те "видя". Да, писано е много за Тулио Симончини в клуба, както и за теорията за боренето с тумори чрез алкализация.

Това е една от темите за Тулио, може би има и други:



Темата, в която пишем не е подходяща, но вече си писала и ще ти отговоря тук за моето мнение:

По принцип тази теория е доста широко разпространена и не само от Симончини. Но трудното при лечение на рака е точно това, че клетките се маскират като нормални и имунната система не може да ги разпознае за да ги пребори. Явява се известен парадокс, когато стимулираме имунната система.

Знае се, че киселата среда предизвиква редица болести, между които подаграта например, и това е научно доказано. До колко е вярно това, че туморите се развиват добре в кисела среда, а в алкална не, нямам капацитета да преценя компетентно. В нета се препоръчва комбинирането на лимони и сода - и двете са силни алкализатори. Едното е калиев цитрат (лимонено-кисел калий), а другото Натриев бикарбонат (сода за хляб) Говори с емного за ползите. Препоръчват се определени дози, но рядко се говори за евентуалните вреди, от което и аз се страхувам. Четох някъде, че прекаляването със сода води до увеличаване на сковаността, а от там и до опастност от артритни заболявания. До колко е за предпочитане това - трудно е за преценка. За това аз прилагам сода с лимон (добавям си лъжичка джинджифил на прах, лъжичка мед и малко вода) не повече от веднъж дневно. Това ми казва вътрешният ми глас. Лимонът си е полезен и в доста по-големи дози. Но за содата мисля, че не бива да се прекалява.

А алкализирането може да се прави и с много храни. Има таблици в нета и тук някъде за степента на алкалност на всяка храна. Действително повечето от посочените алкализиращи храни са си здравословни по принцип - всички зеленолистни и т.н. така че алкализацията чрез храна няма да навреди в никакъв случай, а може само да помогне.

И все пак средата трябва да се поддържа в баланс - нито алкална, нито кисела среда, (т.е. някъде около РН 6,5, но зависи дали мерим РН на урина, слюнка или кръв) и, според мен, не бива продължително време да се поддържа извън норма, както принципно се твърди при лечение на тумори, т.е. препоръчва се средата да се поддържа с висока алкалност за да се противодейства на храненето на тумора. Действително самият рак е излизане от баланс. Но не бива да си изпробваме късмета с не докрай доказани теории. Ето защо се придържам към принципа си, че трябва всичко да е с мярка.



Тема Re: ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ СЪЗНАНИЕТОнови [re: Ekna]  
Автор Roxan*na (GG)
Публикувано23.01.14 15:26



Изтрито

Редактирано от *jull** на 29.01.14 16:31.



Тема Re: ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ СЪЗНАНИЕТОнови [re: Ekna]  
Автор ALONE911 ()
Публикувано23.01.14 16:00



Благодаря. Определено ми е приятно.

Прочетох и аз имам известни опасения за лечение, но мислех за профилактика или пред отвъртяването на по- тежки ситуации. Видях, че пише и при кисти.

Нито лимона, нито содата са храни които действат добре при проблеми в стомаха и червата. Не си падам по нито едно от двете. За самостоятелното им действие ми е известно / и двете се прилагат в бабините рецепти/, но си помислих дали пък комбинацията им не може да бъде по - полезна.



Тема ЗДРАВЕТО Е В ГЛАВАТА А НЕ В АПТЕКАТАнови [re: ALONE911]  
Автор TNBC (one woman)
Публикувано28.01.14 18:02



ЗДРАВЕТО Е В ГЛАВАТА А НЕ В АПТЕКАТА

Александър Свияш

(I част)

може да прочетете тук





Тема Re: ЗДРАВЕТО Е В ГЛАВАТА А НЕ В АПТЕКАТАнови [re: TNBC]  
Автор ALONE911 ()
Публикувано28.01.14 18:55



Защо ли си мисля, че рака не е психическо заболяване и че главата ми е част от тялото.
Разчитам на моята глава да различи симптомите и проблемите , но за лечението на аптеката.

Много мъдреци и учени щяха да бъдат безсмъртни.

Извинявам се, първо писах и след това прочетох някои пасажи. Този автор може би казва същото.

Ще прочета по обстойно преди да се изкажа защото напоследък започнах да реагирам на такива заглавия спонтанно.



Тема Re: ЗДРАВЕТО Е В ГЛАВАТА А НЕ В АПТЕКАТАнови [re: ALONE911]  
Автор TNBC (one woman)
Публикувано28.01.14 21:19



ALONE911 да ти кажа честно не можах да схвана какво точно искаш да кажеш...какво безсмъртие, какво психично заболяване... определено не те разбирам, вярвам, че не очакваш някаква си там книга да даде отговор на всичките ти въпроси.

На този спонтанен твой постинг мога да ти отговоря само така:
Не случайно казват, че рака е хронично заболяване и лечението му трябва да бъде комплексно. Дори и една химио и лъче терапия не могат да гарантират, че ракът повече няма да се появи - те само могат да спрат процеса временно. Разбира се всичко е въпрос на съдба, късмет и др., но до голяма степен и от нас самите зависи дали болестта ще се върне отново.

Лекарствата могат да имат ефект върху симптомите, но няма как да повлияят върху причините довели до дадено заболяване. За едно просто главоболие човек може да вземе аналгин, но ако главоболието се появява вследствие да речем най-общо казано на стрес, хапчето ще спре болката временно и ако ние не потърсим или по-скоро не съумеем да осъзнаем причината за главоболието и не вземем мерки то като нищо ще се появи отново.

Разбира се човек не може да очаква, че прочитайки една информация, книга или изпивайки някоя лечебна комбинация без да намери начин поне малко да промени себе си и начина си на живот от времето преди болестта всичко ще бъде както преди. Чувала си предполагам поговорката "Глупак е онзи, който от едно и също действие всеки път очаква различен резултат".

Всеки сам за себе си трябва да направи разбор на живота си до момента на появяване на болестта, и да открие причините - било то нездравословно хранене, погрешно и нездравословно мислене, стрес, канцерогени и т.н. Може би точно затова толкова години цял куп велики учени не могат да изобретят още универсално лекарство за рака, щото явно при всеки болестта е била провокирана от различно нещо.

Редактирано от TNBC на 28.01.14 21:24.



Тема Re: ЗДРАВЕТО Е В ГЛАВАТА А НЕ В АПТЕКАТАнови [re: TNBC]  
Автор ALONE911 ()
Публикувано29.01.14 08:57



Тази книга е профилактика и помощ за след медицинско възстановяване.

Какво искам да кажа, че заглавието много ми заприлича на поредица от "позитивно мислене", "Германска нова медицина" и т.н. панацеи.

Определено съм убедена, че разболееш ли се от рак трябва да отидеш на лекар- онколог, а не на психиатър. Съчетанието и на двете с психолог е само от полза, но не решава проблема. Колкото и да ни се иска за мен психиката като начин на лечение е второ по важност при онкоболните. Не само при зъбобол и инфекциозни заболявания както отбелязва автора.

Причините за появата на рака не са в психиката и лекарствата не лекуват симптомите, а убиват причинителя. Да, не го лекуват защото все още няма открит метод за лечение.
Главоболието може да е от много причини, но те уверявам, че ако се дължи на тумор в мозъка, то положението с мисленето далеч не е като мисли и действия при депресиран.

Убедена съм, че си ме и разбрала какво искам да кажа. Не отричам, че начина на мислене, начина на действие не се отразява върху здравословното ни състояние, но да се твърди, че здравето ни е в главата е доста пресилено.
Уверявам те, че и тези на които здравето им е в главата умират също от същите заболявания. За съжаление моите наблюдения са, че и по- бързо от другите.



Тема Re: ЗДРАВЕТО Е В ГЛАВАТА А НЕ В АПТЕКАТАнови [re: ALONE911]  
Автор TNBC (one woman)
Публикувано29.01.14 15:06



ALONE911, всеки има право на собствено мнение независимо дали някой го разбира или не, както и всеки сам за себе си преценява и носи отговорност за живота и лечението си.

Много ясно, че една книга няма как да бъде панацея - евентуално може да послужи както си написала и ти(този път не спонтанно) като „профилактика и помощ за след медицинско възстановяване“. Разбира се, че човек ще си направи традиционните лечения, които са му назначени - всеки знае, че психотерапията е помощно средство към другите терапии, тя няма как и не може да замени основното лечение.

"Главоболието" в предишния ми постинг го бях дала като "пример", който има желание да осъзнае какво съм искала да кажа ще разбере.

Естествено, че който има рак ще отиде на онколог - не вярвам да се втурне към зъболекар или ветеринар…

Попаднала съм на някаква информация, която е по тази тема“ ПСИХОТЕРАПИЯ НА РАКА“ и съм я споделила (както съм направила и в други теми) тъй като съм помислила, че може да е от полза за някого, никой не ангажирам да я чете, нито имам намерение да ставам адвокат на всяка статия, книга или автор.

На мен тази книга ми е харесала и за себе съм си извлякла някаква поука от прочетеното, ако прецениш, че и за теб ще е интересна и от полза -чети я, като мислиш, че не ти допада и ти е безполезна - подмини я.

Не виждам смисъл, нито разполагам с толкова свободно време и желание да хабя енергия, за да влизам в безсмислени полемики с хора, които не ценят труда на другите и първо говорят а след това мислят, затова ако не ти е много наложително те моля да не си правиш труда да ми отговаряш.


Всичко най-добро ти пожелавам!
Бъди здрава!



Редактирано от TNBC на 29.01.14 15:23.



Тема Re: ЗДРАВЕТО Е В ГЛАВАТА А НЕ В АПТЕКАТАнови [re: TNBC]  
Автор *jull**Модератор (нощна птица)
Публикувано29.01.14 16:41



Момичета, по-кротко, да не навлизаме в излишни полемики. Ако беше известна истинската причина за рака и ако тя беше само една, досега да са намерили начин да се справят с него. Тук ние нямаме за цел да водим дискусии по въпроси, по които не сме компетентни, а да споделяме опит и информация, която е пръсната най-вече из нета. Дали ни харесва или не, дали ще ни послужи или не - нека всеки сам решава. Но и нека оценяваме труда и желанието на всеки, който отделя от времето си, за да ни снабдява с такава информация!



"Совите не са това, което са..."

Тема Re: Първото ми посещение при психологнови [re: TNBC]  
Автор N O6O6 (позитивна)
Публикувано29.01.14 16:46



Момичета, искам да ви споделя за срещата ми с психоложката на Нана – Фондация 1 от 8.
Това е първата ми консултация със специалист /дооооста съм позакъсняла/

.
На времето /преди почти 10 г./, при съобщаването на диагнозата, мамоложката в V-та ГР, ме насочи към кабинета на психоложката им. Жената не беше в кабинета си, аз изчаках около 5 минути и си тръгнах, приех го като знак, че нямам нужда от нея. Втората ми „среща с психолог” беше направо пародия. Това се случи в ИСУЛ, преди да започна лъчетерапия, преди това бях минала 8 курса химио. Трябваше да мина през психоложката им, за да си сложи тя подписа на документацията проформа. Кабинетът 2/3 м, и в него имаше място само за едно бюро и 2 стола, прозорец нямаше, самата психоложка беше на ръба на истерията, крещеше на всички да не чукат на вратата, да се изчакват един по един. Вътре ми набута една камара листа да подписвам, че съм запозната, че може да ми се увредят органи и т.н., неща, които съм чела и подписвала многократно. Това беше всичко!
Затова реших сега да се възползвам от безплатната консултация, която се предлага и бях впечатлена. Явно жената много си обича работата, поразпита ме за много неща, относно заболяването, каза че съм се справила много добре в психологичен аспект и накрая ми казаха, че по-скоро аз съм им направила по-добра психологическа консултация с моя богаааат опит, т.е. и аз ги впечатлих, особено като им казах с колко метастази съм във всички основни органи и ето ме, че съм им дошла на крак! Много ми беше полезна тази консултация, разбрахме се да отида отново, тогава ще поискам съвет за справянето с конкретен проблем.



Тема Re: Първото ми посещение при психологнови [re: N O6O6]  
Автор *jull**Модератор (нощна птица)
Публикувано29.01.14 17:41



Наденце, според мен трябва да те назначат за консултант (съветник) към психолога.

Ами след като прочетох, че "нещатните сътрудници в Народното събрание вече са 295 - 188 са личните съветници на 134 от депутатите (!)", какво пречи да се възползват от твоя богаааат опит!

"Совите не са това, което са..."

Редактирано от *jull** на 29.01.14 17:42.



Тема Re: Първото ми посещение при психологнови [re: *jull**]  
Автор Tia maria (пристрастен)
Публикувано29.01.14 17:45



Наде ,при Нана само за гърда ли е?



Тема Re: Първото ми посещение при психологнови [re: N O6O6]  
Автор Ekna (Усмивка)
Публикувано29.01.14 18:32



Приветствам!
Наденце, те и на мен така ми казват, но си има и какво да получи човек от тях.

Наистина, дай линкче някакво тук за повече информация за ползването на услугата, кой може да се възползва, при какви условия и т.н.



Тема Re: Първото ми посещение при психологнови [re: Ekna]  
Автор *jull**Модератор (нощна птица)
Публикувано29.01.14 20:14



Така е като се образовате по форумите - ще знаете повече и от дофтурите!
Ама да обелите дума къде къде сте се изучили толкоз - туй Клубче, Бубче, Джулче...
няма такова нещо! Надувате се от гордост и се кичите с лавровите си венци, нали!



"Совите не са това, което са..."

Редактирано от *jull** на 29.01.14 20:15.



Тема Re: Първото ми посещение при психологнови [re: *jull**]  
Автор kras4o_k ()
Публикувано29.01.14 20:28



Браво Наденце, винаги има защо да отиде човек на психолог...Само дето аз така и не се наканих, дори и на групова среща. В Пловдив има една психоложка Събка Дякова Чехович, та тя организира срещи и семинари на различни теми, дано вече да се наканя да отида. За съжаление не е безплатно. Но пък ми е интересно в група.



\\\" Важно е не дали дълго, а дали добре си живял \\\"

Тема Re: Първото ми посещение при психологнови [re: kras4o_k]  
Автор N O6O6 (позитивна)
Публикувано29.01.14 21:42



Джул, майтапа настрана, но те наистина ме помолиха да им сътруднича - трябвали им такива хора. Аз се съгласих, разбира се, но така да се каже "дистанционно", само по мейл и телефон, защото офиса им е в центъра, а аз живея и работя далеч от него. То аз и без това и досега го правя, често вечер ме търсят жени с проблеми, подобни на моите и половинката щом види, че разговарям по-дълго казва: Айде, пак даваме консултации! Сътрудничката на Нана ми записа разни данни - РМЖ от 10 г., ХЕР-2 позитивен, жива /последното не, де, шегувам се

, ама ме гледаха много странно/, 6 г. нон стоп на ХТ, порт кат. Когато някой с такива проблеми има нужда от помощ, ще го свързват с мен.
А при психоложката аз наистина не бях типичен случай, обикновено там идват жени, които току що са се сблъскали с диагнозата. Но съм съгласна с момичетата, колкото и да сме "компетентни", нека оставим специалистите да си свършат работата.
Ще продължа утре, че сина ми си дойде и иска да използва компютъра.
Лека вечер на всички!



Тема Re: Първото ми посещение при психологнови [re: *jull**]  
Автор Ekna (Усмивка)
Публикувано29.01.14 21:47



Ееей закачкоо



Вие сте ни умници отвсякъде, интелигентни, знаещи, че и красиви и добри! Няма как с вашите тежки венци да се накичим, нашите са тъъънички та едва се виждат



Тема Re: Първото ми посещение при психологнови [re: N O6O6]  
Автор *jull**Модератор (нощна птица)
Публикувано29.01.14 23:40



Наденце, ти пък като си се съгласила да сътрудничиш, барем едно лаптопче/таблетче да си поискаш!
За нуждите на общата ви работа, разбира се!



"Совите не са това, което са..."

Тема Re: Първото ми посещение при психологнови [re: *jull**]  
Автор N O6O6 (позитивна)
Публикувано30.01.14 12:20



Е, Джул, оставам си с моралната награда, че съм полезна на някого, но това не е никак малко! Между другото, в разговор с психоложката, когато ме попита дали съм получила подкрепа и от кого, да знаеш, че съм споменала клубчето! Защото наистина оттук съм получила много повече помощ, отколкото от някои мои близки хора! Оценявала съм го винаги и от сърце благодаря на всички тукq но това вие си го знаете!


Самата психоложка от 8 г. е с РМЖ и е в ремисия.
Тиа питаше дали е само за РМЖ, предимно за това е, но не само. Абсолютно всеки с онкозаболяване или близък на такива болни, са добре дошли. Идеята на Фондацията е да се създаде среда, в която жените да се събират, разговарят и разни други мероприятия, които да помагат за справяне с проблемите, чрез личен контакт.
Офисът е на „Витошка” – направо ще ви дам линк. Ако някой иска да отиде там или за консултация с психоложката, е необходимо да се уговори по телефона.


Отворила съм на страницата на психоложката, но вие разгледайте целия сайт, има т.нар. "Розови петъци", на които се събират повече жени, организират се разни интересни мероприятия.

Редактирано от N O6O6 на 30.01.14 12:23.



Тема Re: Първото ми посещение при психологнови [re: N O6O6]  
Автор marggoto (питанка)
Публикувано30.01.14 20:35



Благодаря Надее

Попълних формуляра за доброволец. Да видим дали ще се обадят!



Тема Re: Първото ми посещение при психологнови [re: N O6O6]  
Автор Ekna (Усмивка)
Публикувано31.01.14 11:46



Ех, в такива моменти толкова съжалявам, че не съм от София... Бих се включила активно и би ми доставило удоволствие. Арт терапии, психологически консултации, розови петъци. Фондация от нов тип е това, така ми се струва. Браво на Нана!



Тема Re: Първото ми посещение при психологнови [re: Ekna]  
Автор Tia maria (пристрастен)
Публикувано31.01.14 12:15



За доброволец и аз попълних - може нещо да мога да свърша. Те ще преценят.



Тема Re: За победата над раканови [re: Ekna]  
Автор N O6O6 (позитивна)
Публикувано31.01.14 12:47



По повод въпроса на ALONE911


Защо няма тема за хора които са победили рака? Те са твърде много


В клуба има много постинги за случаи на излекуване, разпръснати из темите, има и цели теми, останали назад в архива, НО...
Какво значи излекуване, точно в това е коварността на това заболяване, след като те е докоснало, никога не знаеш дали и кога може да се върне.
Дано не звуча песимистично, но мога да кажа за един човек, че е преборил рака, когато е доживял до дълбока старост и почине от друго. За останалите е ремисия, дълготрайна – дай боже всекиму!
Много е лекомислено да се каже – излекувах се, а Нана е здравомислещ и интилигентен човек и със сигурност не е казала точно това. Какво значи излекувах се, а по-долу, че се страхува от изследванията. Ами ако мисли наистина, че се е излекувала, не само че няма да се страхува от тях, а и въобще няма да ги прави! Заглавието е интерпретация на журналистката, за да привлече вниманието на читателите. Четох и други публикации и никъде Нана не казва – преборих рака.
Може някой по този начин да иска да повдигне духа на жени, изпаднали в такава ситуация, да се се отчайват, да вярват в добрия изход.
Всеки трябва да вярва в това, иначе сме изгубени, но нека и да не подценяваме врага. Желая доживотна ремисия на всички!



Тема Re: За победата над раканови [re: N O6O6]  
Автор ALONE911 ()
Публикувано02.02.14 17:12



Аз познавам такива хора.
Една жена след операция на тумор в мозъка. Жива е вече 20+ години- работи до пенсия и сега гледа внуци.
Втора жена с тумор на матката. Изследванията показваха злокачествен. Отказа се от химиотерапията тъй като не и понесе. Това беше преди около 18 години. Добре е , пенсионира се на 60 преди 2 години.
Това лято се срещнах с жена на която едната гърда й беше отстранена преди повече от 30 години. Беше на 78 години. Чак на толкова години беше започнало да се образува ново образование. Изследванията от него не ги зная.
Бащата на моя приятелка - рак на простатата - злокачествен преди 12 години. На 75 години е. Чувства се добре.
Познавам и човек с левкемия. Лекарите даваха 3 месеца живот. Повече от 10 години е жив, на 66 години е.



Тема Re: За победата над раканови [re: ALONE911]  
Автор Ekna (Усмивка)
Публикувано02.02.14 23:10



Би било прекрасно да разкажеш историите им, щом познаваш толкова оцелели в борбата! Можеш да им вземеш своеобразни интервюта. Има фондации, които ще помогнат за издаването с удоволствие.



Би било обновяващо и за теб самата, ще оставиш нещо на света, на хората като нас, които се борят и неминуемо потъват в отчаяние понякога.



Тема Re: За победата над раканови [re: Ekna]  
Автор ALONE911 ()
Публикувано03.02.14 08:33



Съмнявам се, дали някой ще се съгласи.
Много от тези хора въобще им е неприятно при споменаване на думата рак и избягват въобще да я споменават. Другите, включително и аз, също избягват темата очи в очи. Когато е трябвало да потърсим помощ винаги е било чрез трето лице близко до човека.



Тема Re: За победата над раканови [re: Ekna]  
Автор ALONE911 ()
Публикувано03.02.14 09:16



За "бабата" на 79 години с която бяхме в една стая ще разкажа аз.
По съвпадение беше родена на моята рождена дата.
Страхотна, изключително жизнена жена. До пенсионирането си беше работела в телевизията. Не вярвах, че има такъв енергичен човек на тази възраст и с толкова съвременни виждания.
Казваше ми " Няма нищо страшно, ние излизаме вече от неблагоприятния период / бяхме и двете постъпили малко след рождените си дни/. " Хората вярват, че около рождените си дни изпадат в Сатурнова дупка.
Още преди операцията беше решила, че ще ходи на лъчетерапия. Попита лекаря дали те ще дадат направление или трябва сама да потърси специалист. Съответно й отговориха, че ще чакат резултатите от хистологията и тогава ще вземат решение.
Денят в който ме изписаха беше дошла за резултата.
В нея имаше толкова жизненост и желание за живот, че имах усещането, че съм срещнала добрата фея.



Тема Re: За победата над раканови [re: ALONE911]  
Автор Ekna (Усмивка)
Публикувано03.02.14 11:43





Дай боже повече добри феи на всички ни

Но би могла да си направиш тема и да разузнаваш тайничко историите им и да ги постваш в темата си. Само предложение



Тема ЗДРАВЕТО Е В ГЛАВАТА А НЕ В АПТЕКАТА (Част 2)нови [re: TNBC]  
Автор TNBC (one woman)
Публикувано04.02.14 11:38



Втора част на книгата ЗДРАВЕТО Е В ГЛАВАТА А НЕ В АПТЕКАТА може да прочетете тук:





Тема ЗДРАВЕТО Е В ГЛАВАТА А НЕ В АПТЕКАТА (Част 3)нови [re: TNBC]  
Автор TNBC (one woman)
Публикувано04.02.14 11:45



Трета част на книгата ЗДРАВЕТО Е В ГЛАВАТА А НЕ В АПТЕКАТА може да прочетете тук:





Тема Как мислите и емоциите ни влияят на здраветонови [re: TNBC]  
Автор TNBC (one woman)
Публикувано04.02.14 13:54



Болестта и нейният психологичен еквивалент или как мислите и емоциите ни влияят на здравето





Тема Re: За победата над раканови [re: ALONE911]  
Автор N O6O6 (позитивна)
Публикувано05.02.14 09:28



ALONE911, явно говорим за едно и също, само че ти го наричаш излекуване, а аз ремисия. Но това е без значение, по-важното е, че има много такива случаи и е много хубаво да ги споделяме и често да си ги напомняме.
Мисля, че разбирам хората, които са минали през този кошмар, но са го преодолели, искат да загърбят всичко свързано с него, живеят си живота и не искат да поглеждат назад. Тук в клуба също има много потребители, които са оперирани, направили са си терапиите и са излезли от него. Има и други, на които много се възхищавам – загубили са най-близки хора, но продължават да влизат тук и да помагат с опита си на други нуждаещи се.
Освен това, има и някои, като мен, които ги гони някакво суеверие. Шест години вече болестта яко ми диша във врата, не смея да се зарадвам даже, когато изследванията са без промяна. Имам чувството, че който казва – излекувах се, сякаш предизвиква съдбата и нещата се влошават, сещам се за Теодора Захариева, която беше издала книга „Аз се излекувах”, за жалост тази толкова силна жена загуби борбата. Има и други примери и в нашия клуб, но ми е много мъчно да си ги спомням.
Но аз съм мноооого далече от ремисията и нямам никакво притеснение да си говоря за болестта, какво и от кого да крия? Пет пъти вече ми пада косата, децата в къщи отдавна са свикнали, нищо ново не е това за тях. Колегите и познатите ми също, мине не мине и аз се явавам с нова перука или кърпа, всички знаят, но вече никой не ме гледа със съжаление.
Преодоляла съм го отдавна, най-големия ми страх беше, когато ме оперираха, децата ми бяха на 6 и 10 г., много ме беше страх някой да не им каже, че майка им е много болна и може да умре. Сега вече въобще не ме интересува дали някой ще ме коментира, искам аз и хората, които обичам да са добре, другото е без значение.
Все пак много е хубаво да си постваме разни позитивни истории, това действа много добре на всички тук, ето още една много хубава тема за това, която незаслужено е останала назад в архива.





Тема Може ли мисълта да лекува болести?нови [re: TNBC]  
Автор TNBC (one woman)
Публикувано08.02.14 11:27



Това, което става в подсъзнанието на пациента - често е ключът към това дали иска той да оздравее”.

Може ли мисленето да играе роля в здравето или болестта на човека?

Доктор Симонтън е световно признат лекар и директор на центъра за лечение на рака, разположен в Пасифик Палисейдс, Калифорния. Той разказва с ентусиазъм за резултатите, които е постигнал в лечението на болестта използвайки метода на визуализацията: “Ние смятаме, че хората едва сега започват да разбират доколко са преплетени съзнанието и физическата обвивка. Ние вече знаем, че ходът на болестта може да бъде обърнат. Ние открихме, че същите пътища по които се предават негативни явления, подобни на ракови образувания, могат да бъдат използвани и за предаване на положителните, дори могат да върнат здравето на човека. Може да се говори за коренни промени в гледната точка за всички болести и за това, как хората могат сами себе си да излекуват.”
Когато лекарите назначавали плацебо, мислейки, че това е морфин, неговия ефект върху пациентите нараствал. След това експериментът бил изменен. И когато лекарите мислели, че дават плацебо вместо морфин, ефектът на въздействие намалявал. Това, в което вярвали лекарите - влияело на резултатите по същия начин, както и вярата на самите пациенти. Но възможно ли е това? Как мислите на лекарите могат да влияят върху пациентите? Или е по-важно какво мисли болният? А може би някак подсъзнателно лекарят предава на пациента своите предположения за това, как ще подейства лекарството? Ако това е така, ще има какво да си спомните когато се разболее ваш приятел или близък човек.



Собственото отношение може да лекува и нас самите и околните.

Нашето тяло е чудесен самовъзстановяващ се механизъм, който е призван да следи всичко, което се случва с нас. Ако се порежете, белите кръвни телца моментално се устремяват към мястото на порязването като се борят с инфекциите, а тромбоцитите вече съсирват кръвта и затварят прореза. Всичко това става автоматично, без каквото и да било ваше участие. Вашият организъм знае с точност как да поправи сам себе си.
Когато ядете, вашият организъм извлича от храната хранителните вещества и ги разпределя във вид на енергия по различните части на тялото. Всичко излишно във вид на шлаки се изхвърля и отново всичко става автоматично. Не е необходимо да мислите за това или да управлявате този процес. Ако си счупите ръката вие отивате на лекар, и той я лекува, така ли е? Изобщо не е така. Нито един лекар не е излекувал досега нито една счупена ръка. Лекарят ще намести костите и ще сложи превръзка, за да зараснат правилно, но единствено вашият организъм е в състояние да излекува счупването.
Напомняйте си по-често, че организмът ви се лекува по естествен начин и сам поправя себе си.


Източник:





Тема Re: Може ли мисълта да лекува болести?нови [re: TNBC]  
Автор ALONE911 ()
Публикувано08.02.14 21:47



Какво мислиш, че е по- добре за един пациент - да знае или да не знае реалното си състояние?
За всички ли е еднакво?



Тема Психологически предпоставки за възникването на ракнови [re: TNBC]  
Автор TNBC (Тони)
Публикувано26.02.14 16:50







Тема Ракът, стресът, клопките на позитивното мислененови [re: TNBC]  
Автор TNBC (Тони)
Публикувано27.02.14 16:52







Тема Елена Атанасова: Ракът не бива да се демонизира -нови [re: TNBC]  
Автор TNBC (Тони)
Публикувано27.02.14 17:22



Елена Атанасова: Ракът не бива да се демонизира - той е лечим!

Ако онкоболният сам не иска да си помогне, друг трудно ще го направи


На 25 септември 2013г. беше учредена Българската асоциация по психоонкология по инициатива на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания. Неин председател стана д-р Маргарита Тарейн - първият доктор по психоонкология в България и главен експерт в ресурсния екип на АПОЗ. За зам.-председател беше избрана Елена Атанасова - психолог и психотерапевт в КОЦ-Пловдив, специалист с дългогодишен опит с пациенти с онкологични заболявания. За целите на новосъздадената асоциация, за психичното състояние на хората с тази тежка диагноза, за помощта, от която имат нужда, разговаряме с онкопсихолога Елена Атанасова - зам.-председател на асоциацията.

- Г-жо Атанасова, накратко какви основни цели си поставя новосъздадената асоциация?
- Основната цел на Българската асоциация по психоонкология е подпомагане на пациенти и техните семейства в процеса на диагностика, лечение и рехабилитация на онкологични заболявания. Разбира се, и оказване на нужната подкрепа при терминални случаи. Основната презумпция, с която тръгнахме, е да покажем и докажем, че раковото заболяване не трябва да се демонизира, защото оттам идва този шок и ужас от диагнозата. Не е тайна, че в обществото битува такова виждане, че ракът едва ли не е присъда. Не, не е присъда, това е заболяване, което минава през своите фази на развитие и като всяко друго, ако се диагностицира и лекува навреме, изходът е добър. Другата цел, която ни обедини, е въвеждането на психоонкологията като форма на следдипломна квалификация в университета - да се подготвят кадри, които да работят с онкологични пациенти, защото има специфика в терапията на тези пациенти. Следваща цел е въвеждането и на научноизследователска дейност. Появиха се съобщения и дори доказателства, че психиката може да се окаже отключващ фактор за много онкологични заболявания. Затова решихме да създадем стандарт, за да могат да се документират случаите, да имаме цялостен поглед върху целия процес. Затова тръгваме от обединяването на психолози, които работят в лечебните заведения. Така целият натрупан от нас опит може да се постави на единна основа. Оттам насетне ще развиваме добра практика, както и ще обменяме опит с колеги от Европа. Това са основните ни цели.

- Казвате, че терапията, която провеждате с такива болни, е специфична. Какво значи това?
- Специфична е, защото когнитивните техники, които използваме при депресия и тревожно разстройство, няма как да се приложат веднага и при онкологично болни пациенти. Това може да стане, но на много по-късен етап. Няма как с тях да се работи, когато им предстои операция, химиотерапия и прочее, защото медикаментите, които се използват в онкологията, влияят на психиката им. Доказано е, че има промени в паметовите процеси. Паметта отслабва, макар и краткотрайно, концентрацията също. А при лъчетерапията се отключва депресивна симптоматика, която продължава 3 месеца след лечението.

- А как провеждате терапията тогава?
- Психологическата помощ трябва да върви паралелно с основното лечение на болестта. Когато говорим за терапевтичен процес, трябва да имаме предвид няколко неща. Първо, в какъв етап на лечение се намира пациентът, когато е потърсил психолога - диагностициране, операция, химиотерапия, ремисия или, не дай си Боже, рецидив. Ако имаме възможността да изслушаме пациента още при поставяне на диагнозата, можем да го подкрепим. Дори само

присъствието на психолога е от изключителна полза

Или човекът лежи и чака да го вкарат за операция - той очаква от нас, онкопсихолозите, не само успокоение, но и информираност. Имайте предвид, че липсата на информация повишава нивото на тревожност. Тези хора са на легло и това е нещо ново за тях. Независимо дали преди или след операцията.

- Вие като специалист какви практики прилагате?
- Аз вече споменах кога идва ред на когнитивно-поведенческата терапия. Само ще допълня от какво още се състои нашият инструментариум, както се казва - това е позитивната психотерапия, която влияе много добре в началните стадии. Хипнотерапията показва великолепни резултати. Знам го, защото аз самата съм хипнотерапевт. Психоанализата също, както и фамилната терапия, т.е. всички или почти всички методики, които препоръчваме. Но точно тук искам пак да се върна на основния акцент в разговора ни - защо създадохме асоциация. Създадохме я, за да можем, освен всичко друго, да компилираме тези методики по такъв начин, в такъв пакет, че да са максимално ефикасни.

- В тази връзка ми се ще да ви попитам какво казвате на болните, които отказват лечение? Не е тайна, че има и такива, които решават да търсят алтернативно лечение.
- Искам да кажа нещо много определящо - ако смятаме, че едно лечение ще ни помогне, то действително ще ни помогне. Ние като хора развиваме вътрешна убеденост спрямо лечението. Знаете за плацебо ефекта. Ако обаче един пациент смята, че химиотерапията ще му навреди и в никакъв случай няма да му помогне, тя наистина няма да му помогне. Защото неговата психика има връзка с нервната система. Да, ние ползваме всички постижения на медицината, трябва обаче да запомним, че психиката е нашият основен учител. Защото тя има връзка с централната нервна система, която кореспондира с всеки орган на тялото. И естествено, ако човек си е внушил, че химиотерапията няма да му помогне, много естествено идва онзи ефект на отрицание и съпротива на организма да се бори. Тук е мястото да отбележа, че е нужно да се създаде хармонична среда в семейството. Не трябва да се суетите около болния, да го съжалявате, да охкате, да го оплаквате. Напротив!

Дайте му възможност сам да взема решенията си

и да защитава позициите си. Ако започнете да ровите в интернет, да му навирате котешки нокът например и прочее, едва ли ще му помогнете, но затова пък може да му навредите.

- А имали ли сте пациенти, до които не можете да достигнете, не можете да извадите човека от неговото отчаяние?
- Да, за съжаление, да. Човекът просто е решил, че това е сложна ситуация и нищо няма да му помогне. Не приема и не допуска никого до себе си. Това ме кара да съм тъжна. Разбира се, правя опити за контакт, но неговото категорично решение е изолация. Търся да му покажа, че има и други варианти - да поговори с приятел, с близък, да си намери стимул... Тук имам друго наблюдение - повечето възрастни, самотни хора приемат своята съдба и се стараят да изживеят пълноценно дните, които им остават. Имало е, разбира се, и случаи, когато човек от отчаяние или болка се самоубива... Затова искам пак да подчертая, че трябва да се популяризира, да се говори, хората да знаят, че има към кого да се обърнат, че има кой да ги подкрепи. Така ще се чувстват по-уверени. Това е и ще бъде основна линия в нашата работа в асоциацията. Нека всеки, който се чувства в безизходна, безнадеждна ситуация, да знае, че вече има към кого да се обърне и да получи необходимата подкрепа. Защото е много трудно болният с такава тежка диагноза сам да си помогне, когато го владее емоцията.



Източник:





Тема Българска асоциация по психоонкология нови [re: TNBC]  
Автор TNBC (Тони)
Публикувано27.02.14 17:27





Редактирано от TNBC на 27.02.14 17:33.



Тема Re: Българска асоциация по психоонкология нови [re: TNBC]  
Автор TNBC (Тони)
Публикувано27.02.14 17:30





Редактирано от TNBC на 27.02.14 17:34.



Тема Какво е психоонкология?нови [re: TNBC]  
Автор TNBC (Тони)
Публикувано27.02.14 17:32







Тема Психотерапевт,психиатър, психолог, психоаналитик?нови [re: TNBC]  
Автор TNBC (Тони)
Публикувано27.02.14 17:39







Тема Медитацията лекува на генетично ниво, доказаха ученови [re: TNBC]  
Автор TNBC (Тони)
Публикувано27.02.14 17:42



Медитацията лекува на генетично ниво, доказаха учени





Йогата възстановява силите след победа над рак на гърдата

Редактирано от TNBC на 27.02.14 17:44.



Тема Re: Българска асоциация по психоонкологиянови [re: TNBC]  
Автор marggoto (питанка)
Публикувано03.03.14 10:12



Много съм впечатлена от председателя на БАПО - Маргарита Тарейн! Много финна жена, френска възпитаничка, изключително харизматична. Докторантурата и е психоонкология. Страхотна, страхотна!



Тема Re: Българска асоциация по психоонкологиянови [re: marggoto]  
Автор *jull**Модератор (нощна птица)
Публикувано03.03.14 11:51



Дай малко повече инфо. По какъв повод са впечатленията ти?

"Совите не са това, което са..."

Редактирано от *jull** на 09.04.14 20:23.



Тема Психосоматика и онкологични заболяваниянови [re: *jull**]  
Автор TNBC (Тони)
Публикувано09.04.14 12:17



Психосоматика и онкологични заболявания - научни възгледи и противоречия

Маргарита Тарейн


28 стр. пдф формат



Тема Едно полезно интервю с психолага А.Топалованови [re: TNBC]  
Автор TNBC (Тони)
Публикувано09.04.14 13:43



Да приемем рака като нещо, с което можем да се справим

Едно интервю с психологът Антонина Топалова, като специалист и човек, който е преборил рака на гърдата.


Кои качества или поведение отключват рака в тялото ни, г-жо Топалова?

Въпросът е много логичен, защото всеки от нас носи ракови клетки в тялото си. И само от житейското му поведение, от отношението към себе си и към света, зависи дали този рак ще бъде в такова състояние, че да унищожи организма. Доказано е, че въпреки това, че има ген на рака, независимо от кой тип рак сме болни, стресовата ситуация, загубата на близък човек, загуба на работа, тежко преживяване на проблеми с децата или другa съпътстващa тежка болест, като някое от автоимунните заболявания – ревматоиден артрит, Хашимото, множествена склероза е възможно да отключат и рака. Но това не означава, че когато чуем диагнозата „рак”, трябва да чуем и „смърт”. Надали някой се е замислил, че думата рак символизира животното. То прави две крачки назад, една напред. Тоест, то отстъпва. Ако ние още в началото приемем, че ракът може да отстъпи, естествено, че можем да го преодолеем. Има много доказателства на психолози, на хора които са изследвали всъщност въздействието на това заболяване върху психиката на човека, в които се говори за т. нар. спонтанни изцеления. Специалистите онколози не могат да обяснят на какво се дължи това. Изследват хората и се оказва, че те са прилагали различни методи на самолечение на психиката. Едни от тях се молят. Установява се, че 50 % от хората, които се молят, имат по-добри резултати при всякакъв вид лечение. Друг процент използват алтернативни методи – автосугестия, хипноза. Всъщност целта е да накараме вътрешния лечител да може да ни помогне. Тъй като е установено, че лекарствата и лекарите само помагат на лекаря в самия нас да преодолее всякакъв проблем. Знаете, че клетките се регенерират на различно време, през седем дни, на седем часа. По същия начин, ако ние успеем да внушим на раковите клетки да не се размножават в организма ни, ние можем да ги победим. Има едно интересно доказателство при едно момченце, на 12 години, което е страдало от левкемия. Един американски лекар, в негова клиника за лечение на рака, разказва този случай. Накарали детенцето да си визуализира по някакъв начин раковите клетки и съответно отбранителните – белите кръвни телца. Тъй като то обичало филма „Междузвездни войни”, си представило раковите клетки като нашественици, а неговите бели кръвни телца, като войниците, които го спасяват. Всеки ден, в продължение на 15 минути детето си представяло такава картина в главата. Било изключително изненадващо, че след около два месеца, ракът изчезнал от тялото на детето.

Което доказва, че когато имаме стресова ситуация, най-добре е тя да бъде отработена. Това означава тя да бъде изказана, изплакана, споделена. Може и с най-близките хора, но най-добре е с психолог, с психотерапевт, дори и с психиатър.

Той ще назначи лекарство, защото е нормално да изпаднем в депресия и да се чудим какво да правим в тази ситуация. Най-важното и единственото е, че трябва всички, които получат тази диагноза, да питат, да разпитват онколога за етапите на болестта, какво ще чувстват, какво ще усещат, какви са последиците от химиотерапията, от лъчетерапията, и най-вече да четат за положителни примери за хора, които са се оправили. Ето днес бях много щастлива, че в един вестник прочетох, че Стефан Данаилов е много добре, оправил се от лимфом, върнал се е на работа в парламента. Такива, като Нана, като Стефан Данаилов, като много други известни хора дават пример за това, как можем да го преодолеем със силата на духа.

При кои хора се отключва по-лесно ракът на гърдата?

Обикновено от рак на гърдата боледуват хора, които се стремят към перфекционизъм и които са готови във всяка ситуация да помагат на другите. В това няма лошо. Но не винаги го искаме и правим от сърце и душа. Този перфекционизъм е главно от стремеж да не се изложим, да се представим добре, да ни обичат. Т.е. ние се стремим да направим всичко за шефа, за колегите, за близките, за децата си, за да не би те да ни „разобичат”. В тази ситуация настъпва остро противоречие в психиката, която си казва: ”Не винаги пък искам да отида там, или да направя това, обаче трябва да го направя, защото обществото е казало, че трябва да се направи!” Тогава тялото реагира с вещества, които отключват рака. И тялото ти казва: ”Добре, аз ще ти дам основания ти да не правиш, нищо за никого и да имаш оправдание. Ето сега си болен – няма нужда да правиш нищо за другите.” Така, че тези хора са изключително отговорни към собствените си задължения, перфекционисти са и искат да контролират ситуацията. Но в един момент тя излиза извън контрол и те изпадат в ужас, защото не могат да я контролират. Това е най-страшното при рака. Ти не знаеш какво може да последва.

Така, че уважаеми, приятели, замислете се, трябва ли да сте перфектни. Можете ли да бъдете идеални? Необходимо ли е това на някой? Трябва ли да помагате, когато не ви искат помощ?


Когато поставят тежката диагноза лекарите препоръчват силен дух, къде да го намерим?

Забелязала съм от срещите си с подобни хора, като че ли той е вроден. Има вродени оптимисти и хора, които приемат рака като един етап за преодоляване, които преосмислят целия си живот. Надрастват дребните ежедневни проблеми. Много от тях споделят, че вече не ги вълнува толкова работата, не ги вълнуват къщи, коли. Най-важно за тях в този момент са отношенията с близките, с приятели, с роднини, със хората около тях.

Но силният дух е въпрос на автогенна тренировка. Когато станем сутрин, поглеждаме се в огледалото и казваме на себе си: „Ти си прекрасен, аз те обичам и те приемам такъв, какъвто си!”

Т.е. нормално е болните от рак да изпитат първо възмущение, гняв, страх, обида. Това са етапи, които са неизбежни. След това почват да търся различни варианти на лечение. Най-вече алтернативни, защото се страхуват от операцията, но във всички случаи, и като психолог, и като човек, който е минал през този път, казвам: „Не търсете алтернативни методи. Те са съпътстващи! Химиотерапията, лъчетерапията, лекарствата и операцията са доказаните методи.” Три случая имам, при които хората се довериха на алтернативни методи и си отидоха.

Има ли начин да преодолеем страха, когато чуем за собствената си болест или тази на близък човек?

Страхът е усещане за нещо, което още не се е случило. Ние предвиждаме или очакваме лошото. И състоянието на перманентен страх от очакваното е много по-тежко, защото в тялото ни се отделят токсини. Няма ги обезболяващите ендорфини, които се отделят при спокойно състояние, а самият страх, може да предизвика влошаване на която и да е болест, най-вече на рака. Когато приемем рака като нещо, с което можем да се справим, с помощта на техника за емоционална свобода, това може да се намери в интернет, с влизане в алфа състояние, това е вид автосугестия, с която се дават позитивни команди на тялото, с медитация, с йога, със съпътстващи психологически методи, ние можем да засилим психиката си и да приемаме всяко предизвикателство по-лесно. С жените, с които работя, влизайки с алфа състояние, те нямат толкова силни странични ефекти при химиотерапията, което е удивително. Едно момиче, което предварително подготвях, мина много леко операцията, тя беше спокойна, нямаше виене на свят, повръщане.

Това означава, че ние можем на подсъзнателно ниво да командваме тялото си да реагира, така както искаме. Така че, чудеса стават.

Как да преодолеем нежеланието да говорим за проблема и с кого е най-добре да споделяме?

Във всички случаи най-добре е да се споделя със специалист. Психологът, психиатърът във всички случаи ще ви разбере, няма да ви осъди. Няма нищо осъдително в това да си болен от рак на гърдата. Озадачаващо е, че в България и особено в по-малките градчета, като вашето, това е тема „табу”. Което е наложено още от много отдавна, и за рака на гърдата и рака на маточната шийка се твърди, че това са „женски” болести – т.е. едва ли не, че жената е виновна за това, че има рак. Твърди се, че жени, които не са се оженили, които не са кърмили, биха могли да имат рак. Това не е вярно, защото 90 % от жените, с които се срещам са женени и имат деца. Аз също имам деца, също съм кърмила. Няма такава връзка, не трябва да се плашат, или да се срамуват жените, и да не споделят. В нито една болест няма срамно! Срамно е да бъдем неморални, нечовечни, да не съчувстваме, да не състрадаваме.

Приложима ли е в семейство с онкоболен старата поговорка, че в къщата на обесения не се говори за въже?

Народните поговорки са много точни, но в случая с рака не действат. Трябва още в началото да седне семейството и да обсъди – етапите на лечение, отношението към болния. Особено жените с рак на гърда имат проблеми с възприемане на женската си същност. Тъй като се отстранява гърда, те се чувстват непълноценни. Химиотерапията им пречи да правят пълноценен секс, имат изсъхване на влагалището, нямат интерес към докосване, имат болка. Всички тези неща трябва да се преодолеят нормално със съпруга или партньора, да му се обясни, че това е временно, че след това всичко минава. Има един друг вариант – бягство от истината. Тотално неглижиране на проблема. Говорила съм с много жени, които споделят: „Моят мъж казва – нищо ти няма, ти ще се оправиш!” Те знаят, че може би ще се оправят, но искат съчувствие, съпричастност.

Това, което трябва да кажем на близкия човек е: ”Аз съм с теб, подкрепям те изцяло, разбирам колко ти е тежко. Не мога да вляза в твоята ситуация, но мога да ти помогна, като пазарувам, като ти помагам, като аз се грижа за дома, за децата!” И друго много важно, което трябва да се каже на децата на онкоболните, че не е задължително и те да се разболеят. Да не живеят с подобен страх.

Пак, казвам, генът на рака дреме у нас и само отношението към живота и към себе си може да го активира. Има цели семейства, които си отиват от рак, защото непрекъснато се автосугестират, (б.р. самовнушават си). Има и раково болни, които нямат рак в семейството. Има наследствена предразположеност, вероятност, но тя не е 100 % сигурна. Не е нужно да плачете, да се тръшкате пред болния – „ах, как изглеждаш…, ах, как ти е опадала косата… колко си зле, … много ми е мъчно…”. Този тип състрадание унижава болния, до такава степен, че му внушава самосъжаление. То не помага. В живота всеки от нас изпълнява три роли – насилник, жертва и спасител. Когато отидеш да се жалиш на някой, ти си в ролята на жертва, а той е в ролята на спасител. Така е, ако до теб имаш насилник, не само във физическия смисъл. В други моменти ние се оказваме в ролята на насилник или спасител. Въртим се в омагьосан кръг и винаги, когато изпълняваш ролята на спасител, ти се чувстваш добре. Ти помагаш и си сигурен в това. Ето и вашето сдружение прави това, чувствате се добре от това, че помагате, не сте заели ролята на жертва. И не мрънкате за това, колко е тъжно, че жените, с които се срещате са „много зле”, не се вайкате - „какво ще правим сега”. Вие действате като спасители. Затова предлагам на всички да не влизат в този омагьосан тригълник и да не са в ролите на насилник или жертва, защото става по-сложно. Ако имате необходимост, поплачете пред приятел. Отношението ни към болестта трябва да бъде като към нещо, с което ние можем да се справим. Пък ако не можем, си отиваме. Все пак това е нормален процес и близките трябва да допускат, че и това може да стане.

В такава житейска ситуация кой има по-голяма нужда от психологическа подкрепа – болния или най-близките му?

Много често се получава това. Идват, плачат, в постоянна депресия са. И тогава болният се принуждава да им дава кураж. Това е естествена психологическа ситуация, защото страхът от загубата и изоставянето е основен в човека. Да си отиде човекът до теб, това означава, че той те изоставя. Обикновено когато загубим близък, казваме: „Ти защо ме изостави!” Това е първата мисъл, в търсене на собствените си преживявания. Чувствата трябва да се излеят. Пред специалист, пред приятели, пред други близки, но в никакъв случай не е добре крайното – плачевното настроение, страхът, напрежението и прекаленото закрилничество и прекаленото хленчене са пагубни. Отнасяйте се с вашия болен като към човек, който има в момента един труден и преодолим проблем, това е процес, а не е константа. Ако приемем рака или която и да е болест като процес, този процес в един момент спира. Той не е вечен. Боледуването има начало, среда и край. Обикновено болни, които са визуализирали, представяли са си края – колко им тежка химиотерапията, колко ще плачат близките им, си отиват. Не допускайте това. Аз съм живо доказателство за това. Жива съм вече осма година въпреки това „раче”. Аз например, направих грешката да се затворя в себе си, да не споделям изобщо за този проблем. Пет години не ходих на контролен преглед. ГРЕШКА! Т.е. неглижирах! Занимавах се с другата си болест, имам такава и тя ме тормози. Когато можеш да заместваш една грижа с друга – това също е добре. Защото всеки ден да ставаш, да се преглеждаш и да си самовнушаваш, ох, сега имам ли бучка, нямам ли, ох кървя ли, не кървя ли, това допълнително настройва вниманието, мозъка и щеш, не щеш, ти предизвикваш в един момент това да стане. Както например има „фалшива бременност” със симптомите й по чисто психогенен път. Затова търсете златната среда – това е болест, вие сте се оправили, оттук нататък ще я следите. Един или два пъти годишно. Ако е отрязана гърдата, може да се направи реконструкция. Винаги търсете решението. Проблемът, когато се сложи на масата, е ясен!

Не хленчи и не мрънкай, търси вариантите за решение.

Винаги има решение и не само при болестите!



Източник:



Редактирано от TNBC на 09.04.14 13:45.



Тема 1. УМЪТ - ДОБРОКАЧЕСТВЕН ИЛИ ЗЛОКАЧЕСТВЕНнови [re: TNBC]  
Автор TNBC (Тони)
Публикувано17.04.14 22:48



ЛЮБОВ, МЕДИЦИНА, ЧУДЕСА
Д-р Бърни Сийгъл


Д-р Бърни Сийгъл е завършил с отличие университета "Колгейт" и Корнейлския университетски медицински колеж. Член е на научните дружества "Фи Бета Капа" и "Алфа Омега Алфа". Той е хирург - обща и детска хирургия, в Йелската болница в Ню Хейвън и в Детската болница в Питсбърг.
През 1979 г. основава особена форма за индивидуална и групова терапия, която нарича "Необикновени раково болни пациенти" (НРБП). Философската основа на НРБП е "любефронтацията" - любяща, безопасна, терапевтична конфронтация, която подкрепя личностната промяна и изцелението, разчитаща на личният лечебен потенциал на пациентите.
В България е известен с книгата си "Любов, медицина и чудеса - Уроци по самоизлецение от опита на един хирург с неговите необикновени пациенти".



1. УМЪТ - ДОБРОКАЧЕСТВЕН ИЛИ ЗЛОКАЧЕСТВЕН

Пренебрегването на връзката между ума и тялото от страна на технологичната медицина е само бегло отклонение на фона на цялата история на лечителското изкуство.
В традиционната племенна медицина, както и в западната практика, чието начало е поставено от Хипократ, необходимостта да се действа чрез ума на пациента винаги се е признавала. До 19-и век в медицинската литература рязко са пропускали да споменат въздействието на мъката, отчаянието или безнадеждността (лична или на обществото) върху възникването и развитието на болестта или епидемията, нито са пренебрегвали целебния ефект на вярата, надеждата и душевния покой. Удовлетвореността се е смятала за необходима предпоставка за здравето.
Съвременният медик обаче е придобил толкова голяма власт над определени болести благодарение на лекарствата, че е забравил за потенциалната сила вътре в самия пациент. Съзнанието за силата на ума се е загубило с изхвърлянето на всички "лични данни" - информацията, която медицината трудно изразява и обяснява количествено или научно.
Част от въздействието на ума върху здравето е пряко и съзнателно. Обичта ни към себе си определя дали се храним правилно, дали спим достатъчно, дали пушим, слагаме ли предпазни колани, спортуваме ли и т.н. Всяко едно от тези решения говори колко всъщност ни интересува животът. Като цяло тези решения контролират около 90 % от факторите, които определят здравословното ни състояние. Бедата е, че мотивацията на повечето хора да спазват тези основни изисквания се изкривяват от скрити за всекидневното съзнание чувства. В резултат мнозина от нас имат противоречиви намерения.

Сара, жена с рак на гърдата, постъпи в болницата преди няколко години. Когато влязох в стаята й, тя пушеше. Постъпката й красноречиво говореше: "Искам да махнеш тумора ми, но чувствата ми към живота са
смесени, така че ще поема риска от нов рак." Погледна ме смутено и попита:
- Сигурно ще ми кажете да откажа цигарите.
- Не - отвърнах. - Ще ти кажа да обичаш себе си. Тогава ще ги откажеш.
Тя се замисли за миг и каза:
- Е, аз се обичам. Но не се боготворя.
Отговорът й беше остроумен, но чудесно илюстрира огромният проблем, пред който се изправят много хора. Любовта към себе си
обикновено се възприема единствено като суета и нарцисизъм. И въпреки
това откритото, положително самообожание си остава най-същественият фактор за здравето. Самоуважението и любовта към себе си не са грях. Те превръщат живота в радост, вместо в бреме.
Но умът не въздейства само чрез съзнателните ни решения. Голяма част от въздействието му се осъществява направо върху телесните тъкани, без въобще да го съзнаваме. Тялото откликва на посланията на ума, независимо дали са съзнателни или подсъзнателни. Нашето подсъзнание няма чувство за хумор; то приема всяка необмислена дума, вкл. и лъжата, като стопроцентова истина. Съвсем не е случайно, че толкова много се говори за силата на словото, за позитивното мислене и утвърждения като основна част от процеса на изцеление.
По принцип, на всяка ситуация човек реагира по три начина: като се пребори с нея, като избяга от нея или като се примири (Ханс Селие). Затова всяко от решенията на нашето съзнание или подсъзнание могат да бъдат послания "Живей" или "Умри". Убеден съм (както твърди З. Фройд), че имаме не само инстинкт за оцеляване и свързаните с него механизми от рода на "Бий се" или "Бягай", но и механизми за саморазрушение, които блокират защитните ни сили, забавят телесните функции и ни тласкат към смъртта, когато не виждаме смисъл да живеем.
Телесните тъкани и органи се ръководят чрез комплексното взаимодействие между циркулиращите в кръвта химически вещества и отделяните от жлезите с вътрешна секреция хормони. Тази смес се контролира от "главната жлеза" - хипофизата, разположена в средата на главата, точно под мозъка. Производството на хипофизните хормони на свой ред зависи както от отделяните химически вещества, така и от нервните импулси на съседната част на мозъка, наречена хипоталамус. Този малък орган ръководи преобладаващата част от несъзнателните регулационни процеси на тялото, като биенето на сърцето, дишането, кръвното налягане, температурата и пр.
Нервите свързват хипоталамуса с почти всички останали части на мозъка, така че интелектуалните или емоционалните процеси, извършващи се на други места в мозъка, също оказват въздействие върху тялото. Така например съществува "психологическо прекратяване на растежа" - обезпокоително често срещан синдром, при който нездравословната емоционална среда в дома спира физическия растеж на детето. Когато детето е обект на враждебно отношение и се чувства отхвърлено от своите родители и поради това расте без самоуважение, мозъчният център на чувствата, или периферният мозък, въздейства върху прилежащия хипоталамус и той прекратява производството на хормона на растежа в хипофизата.
Имунната система се състои от съсредоточени в далака, тимуса и лимфните възли над дузина различни видове бели кръвни телца, които пазят цялото тяло чрез кръвта и лимфната система. Те се делят на два основни типа. Едната група, наречени Б-клетки, произвеждат химически вещества, които неутрализират произведените от болестотворните организми отрови и същевременно помагат на тялото да мобилизира собствените си защитни сили. Другата група, наречени Т-клетки, се състои от клетки-убийци и техните помощници, които унищожават нахлулите бактерии и вируси.
Съвременните изследвания откриха нерви, свързващи тимуса и далака направо с хипоталамуса. Други изследвания доказаха, че белите
кръвни телца реагират пряко на някои от химическите вещества, пренасящи информация от една нервна клетка до друга. А това значи, че имунната система се контролира от мозъка индиректно - чрез хормоните в кръвта, или директно - чрез нервната система и т.нар. невропептиди.
Едно от най-разпространените обяснения на рака гласи, че в телата ни непрекъснато се развиват ракови клетки, но обикновено белите кръвни телца ги унищожават, преди да са се превърнали в опасни тумори. Ракът (а и всяка друга болест) се появява, когато имунната система е потисната и вече не е в състояние да се справя с рутинната заплаха.
Смутеният или нарушен контрол на мозъка над имунната система се дължи най-вече на хроничния синдром на стреса, описан за първи път от Ханс Селие през 1936 г. Смесицата от хормони, които надбъбречната жлеза отделя при всяка ситуация, която изисква от нас реакцията "Бий се" или "Бягай", потиска имунната система. От това не е имало кой знае какви последствия, когато предците ни е трябвало да се справят с някой ненадейно появил се див звяр. Но когато напрежението и тревогата на съвременния живот поддържат антистресовата реакция постоянно "включена", хормоните понижават устойчивостта ни на болести и дори увреждат лимфните възли. Нещо повече, "пасивните емоции" като мъката, чувството за провал, сдържането на гнева и пр., предизвикват свръхпроизводство на същите тези хормони, потискащи имунната система.
Все още не разбираме всички начини, по които химическите вещества на мозъка са свързани с емоциите и мислите, но забележителното е, че умственото ни състояние непосредствено и пряко въздейства върху състоянието на тялото. Можем да промени тялото си, като овладеем емоциите. Ако пренебрегваме отчаянието си, тялото получава сигнал "Умри". Ако се справяме с болката и потърсим помощ, посланието е "Животът е труден, но желан" и имунната система започва да действа, за да запази живота ни.
В своята работа с раково болните пациенти аз използвам два основни инструмента за промяна на тялото: чувствата и представите. Това са двата начина, по които можем да накараме ума и тялото си да комуникират помежду си. Нашите емоции и думи помагат на тялото да разбере какво очакваме от него (позитивните утвърждения, осмисляне, прошка и т.н.), а като си представяме отделни промени (визуализация), ние поощряваме тялото да ги осъществи. Както чувствата, така и представите очевидно се предават чрез централната нервна система и може би това има връзка с работата на Робърт Бекър, хирург-ортопед и изследовател,
Бекър изучава електрическите системи на тялото, в резултат на което електричеството започва да се използва за лечение на недобре зараснали счупени кости. Бекър открива, че под хипноза пациентите могат при дадена команда да предизвикват промени във волтажа в определени части на тялото; т.е. прояснява се механизмът на изцеленията под хипноза и на плацебо ефектът.
Във връзка със самоизлекуването на брадавиците д-р Луис Томас ("Медузата и охлювът") пише: "Не можеш да бъдеш под хипноза, да слушаш напътствията и да ги следваш точно и прецизно, без да допуснеш съществуването на нещо, много подобно на контрольор. Не можеш да прехвърлиш цялата тази сложна работа на по-низшите центрове, без да им изпратиш доста подробни указания, далеч надхвърлящи познанията ни. Някакъв висш разум знае как да се отърве от брадавиците и това е наистина обезпокоителна мисъл. Но също така е и прекрасна мистерия, която трябва да се разгадае. Само си представете какво щяхме да знаем, ако разбирахме как точно брадавицата изчезва под хипноза. Щяхме да научим за съществуващия във всеки от нас висш разум, много по-умен и притежаващ техническо ноу-хау, надхвърлящо далеч сегашните ни познания."
Биоелектричеството може би някой ден ще ни помогне да стигнем до този "контрольор" и да разберем защо понякога туморите изчезват, когато пациентът е убеден, че някакво неортодоксално лечение - хипноза, диета, молитва, медитация или нещо друго - ще подейства. Както ми писа веднъж Бекър: "Плацебо ефектът е не само реален, но и много важен."
Независимо дали някого ще можем да контролираме изцеленията чрез електростимулация, няма защо да чакаме безпомощно ефекта на изкуствените средства. Всеки от нас може да се научи да се самолекува и да бъде здрав. Ако успея да ви науча как да харесвате живота си, да обичате себе си и другите и да постигате душевен покой, може да настъпят необходимите промени. Обичта и прегръдките може да изглеждат глупави, но са научни. Надявам се някой ден вместо лекарства или електрически импулси да можем да предписваме нещо от рода на "Една прегръдка на всеки 3 часа".



Тема 2. ПРОГРАМИРАНЕ НА ЛИЧНОСТТАнови [re: TNBC]  
Автор TNBC (Тони)
Публикувано17.04.14 22:52



"Любов, медицина и чудеса - Уроци по самоизлецение от опита на един хирург с неговите необикновени пациенти"
Д-р Бърни Сийгъл


2. ПРОГРАМИРАНЕ НА ЛИЧНОСТТА

Като млада майка ми страдала от тежък хипертиреоидизъм (заболяване на щитовидната жлеза) и тежала около 40 килограма. Същевременно отчаяно искала дете. Ходила при много гинеколози, но всички й казвали, че тялото й няма да издържи натоварването и вероятно я чака смърт, ако забременее. След няколко години, когато състоянието й не се подобрило, с баща ми решили, че бебето си струва риска. В този момент тя се превърнала в необикновен пациент*: започнала да споделя надеждите и страховете си със своите лекари и да се справя с тях както на емоционално, така и на интелектуално равнище, и родителите ми поели цялата отговорност за решението да имат дете.
_____________
* Д-р Бърни Сийгъл е първият хирург в съвременната медицина, който се обръща към вътрешните лечебни сили на своите болни, създавайки общността на необикновените раково болни пациенти (НРБП).

Накрая намерили един гинеколог, готов да помогне на майка ми да поеме риска. Казал й, че ще я подкрепи в опита й за една нормална бременност, ако напълнее с 13 килограма. Майка ми имала ценна опора - майка-еврейка. Тя взела дъщеря си у дома, накарала я да легне на дивана и в продължение на 3 месеца непрекъснато я хранела. Майка ми достигнала необходимото тегло, заченала и така съм се родил аз. След раждането ми хипертироидизмът й изчезнал и родителите ми получили в дар едно здраво бебе.
Раждането било тежко. Отначало чертите на лицето ми били силно деформирани от форцепса. Когато ме извеждала на разходка с количката, майка ми я покривала, за да не ме виждат хората. Съседите спирали, вдигали покривалото и понечвали да загукат: "О, какво сладко…", след което ме зървали, виждали, че обичайните думи не са подходящи и оставали със зяпнали уста. Майка ми решила да ме държи в къщи и да спести на съседите неудобствата. Липсата на бебешки снимки от тези първи месеци го доказва. Тогава се намесила баба ми и започнала да обтрива и гали лицето ми, докато уврежданията не изчезнали и това прокудило тревогите на майка ми и засилило безусловната й любов.
Така че аз получих посланието за безусловна любов, дори по-силна от тази към бебетата, които идват на света при по-лесни обстоятелства. Знам, че мога да разчитам на подкрепата на родителите си, независимо какво решавам да правя. Абсолютно съм убеден, че получената в детството подкрепа е създала у мен увереността, че мога да бъда това, което искам да бъда, и ме е тласнало към желанието да давам и лекувам.
Най-тежкият урок за мен се състоеше в това, че повечето от пациентите ми не бяха продукт на такава любов. Всъщност, по моя преценка 80 % от пациентите ми са били нежелание или пренебрегвани като деца. Дори лабораторните плъхове, ако бъдат преждевременно разделени с майките си, стават по-податливи на рак. Плъховете, които често получават ласки в детството си, са по-устойчиви. Колко е различен моят случай от онези, които чуват: "Винаги сме искали момче, а не момиче." Или: "Баща ти беше пиян, всъщност, не искахме повече деца." Или: "Предпочитам да бях направила аборт, вместо да те раждам." Подобни думи насаждат чувство за малоценност за цял живот. Тогава болестта е нещо, което пациентът смята, че заслужава, и лечението става нежелано. За такива хора болестта може да бъде техният начин на родителите си - изобщо да не са се раждали, да ги няма на този свят.
При други хора чувството за вина е насадено от тяхната религия и те приемат болестта като наказание за греховете си. Вътре в себе си те са убедени, че единственото, което могат да направят, е да умрат, за да бъдат истински добри или да получат любов.
Една от пациентките ми, нюйоркчанката Жан, работила като актриса от ранното си юношество. Майка й постоянно я предупреждавала да пази гърдите си, тъй като били от голямо значение за външността й. Казвала й, че не бива да спи по корем и че трябва да внимава партньорите й да не я притискат по време на танци. Естествено, Жан се разболя от рак на гърдата и не даваше да се издума за операция. Вместо това опита всевъзможни алтернативни терапии. Казах й, че има голям шанс да се излекува, ако съсредоточи невероятната си енергия върху една или две възможности и се научи да обича себе си. Но, както много от актьорите, тя живееше главно заради одобрението на околните. Каза ми: "Ако не чувам аплодисменти, как ще разбера, че съм обичана?" Тя почина от болестта, похабявайки енергията си в търсене на външно чудо.
Чудесата са вътрешно дело. Вие вече не сте онова необичано дете. Вие можете да се преродите, да отхвърлите старите послания и произтичащите от тях болести. Когато изберете да обичате, пак ще има дни, когато няма да бъдете такива, каквито ви се иска, но можете да се научите да си прощавате. Няма да се преборите с недостатъците си, докато не се приемете въпреки тях. Подчертавам го, защото много от хората са склонни да прощават на другите и да разпъват на кръст себе си.
Препрограмирането на личността става с медитативни техники, позитивните утвърждения и пр. Нека ви дам пример от собствения си опит. Проблемът - моята морска болест, несъмнено е тривиален в сравнение с рака, но принципите са същите и ясно демонстрират колко могъщ и потенциално опасен може да бъде умът.
Едно лято четях книга, чиито автори препоръчваха следната техника за отслабване: когато тръгваш към сервираната маса, да си представиш, че ти се повръща. Ентусиазирах се да изпробвам всички тези упражнения, а още от детството винаги в бурно море ме хващаше ужасна морска болест. Всъщност, наскоро по време на една ваканция бях тръгнал на риболов и морската болест отново беше ме повалила. Така че реших да отида още по-далеч от съветите в книгата и всеки път, щом седна да се храня, да си представям, че ме хваща морска болест. На следващия ден продължаваше да ми се вие свят и да повръщам вследствие на лабиринта (заболяване на вътрешното ухо). Мисловните представи бяха повлияли на органа на равновесието ми. Наложи ми се да остана 3-4 дни на легло. Неразположението ми наистина наподобяваше най-неприятната морска болест, която бях преживявал. Сериозно ви съветвам никога, НИКОГА, да не предизвиквате съзнателно негативни мисли за тялото си, дори и в името на положителни цели, като отслабването, например. Картината в ума ви най-вероятно ще се реализира изцяло.
След като научих повече за връзката "Ум-Тяло", започнах да осъзнавам, че съм се програмирал да страдам от морска болест още като 5 -годишен. Онази година с баща ми бяхме отишли на риболов и веднага ме хвана морска болест. Реших, че така ще бъде винаги. И аз, и родителите ми много обичахме лодките и риболова, но всеки път моята морска болест слагаше край на забавленията. Нещо повече, започваше да ме хваща морската болест още преди да съм стигнал до лодката.
Реших, че повече няма да търпя това и чрез медитация се препрограмирах да не страдам от морска болест. На следващото лято успях на няколко пъти да заведа семейството си на риболов без никаква следа от морска болест. При една от разходките ни морето бе толкова бурно, че трябваше веднага да се приберем. Вместо това останахме в морето, докато на другите започна да им се вие свят. Аз бях се излекувал напълно.
За да положи необикновени грижи за своето тяло, човек трябва да си даде сметка за предубежденията си спрямо него, особено за онези предубеждения, които са толкова силно вкоренени, че вече са станали подсъзнателни. Ако успее да предвкуси възстановяването си, вместо да предрича болести, човек вече е положил основата на своето изцеление.
Имах пациентка на име Едит - крехка жена, която тежеше едва 39 килограма. "Не ми трябвате нито вие, нито групата ви - каза ми тя. - Когато бях малка, мама винаги ми казваше: Слабичка си, но каквото и да ти се случи, ще го превъзмогнеш." Едит бе оцеляла след инфаркт, кръвоизлив на язвата, смъртта на съпруга си и рак на гърдата с разсейки върху гръдната стена. Сега е жива, повече от 6 години след операцията. Всеки път, когато нещо й се случи, тя чува думите на майка си: "Слабичка си, но ще го превъзмогнеш."
Ако всички програмираме децата си по този начин, ще създаваме победители. Като родители, ние всъщност сме техните първи хипнотизатори и можем да им дадем положителни постхипнотични съвети.
Вместо това обаче често се среща негативното програмиране. Струва ми се, че програмирането е не по-маловажен фактор от генетичната предразположеност (наричам го "психологическа генетика"), защото съм виждал как хората съумяват да променят сценария, след като си дадат сметка за него. Както каза една медицинска сестра след като присъства на моя лекция: "Може би ми спасихте живота. Очаквах да умра от рак, тъй като майка ми е болна от рак, а и баща ми също беше болен от рак. Никога досега не ми беше хрумвало, че не е задължително и при мен да е така."
Психологическите "гени" могат да бъдат както полезни, така и вредни, както и физическите. Безпомощният, лишен от надежди родител, създава безпомощно, лишено от надежди дете.
На 4-годишна възраст синът ми трябваше да постъпи в болница за операция на херния. Обясних му всички технически подробности, но когато излезе от упойката той ми каза: "Забрави да ми кажеш, че ще боли."
Неотдавна, вече тийнейджър, той сподели с мен проблемите си и аз му предложих решението "любов-толератност-прошка", но той ми отговори: "Не ми трябват отговори. Просто искам някой да ме изслуша."
Когато играем ролята на богове с кратките си отговори, ние всъщност не помагаме на хората. Помагаме им, когато ги изслушваме и когато споделяме собствената си болка. Трябва самите ние да следваме проповедите си, а не само да ги изнасяме.

Редактирано от TNBC на 17.04.14 23:12.



Тема 3. ПОЛЕЗНИТЕ УБЕЖДЕНИЯнови [re: TNBC]  
Автор TNBC (Тони)
Публикувано17.04.14 22:55



"Любов, медицина и чудеса - Уроци по самоизлецение от опита на един хирург с неговите необикновени пациенти"
Д-р Бърни Сийгъл


3. ПОЛЕЗНИТЕ УБЕЖДЕНИЯ


Убежденията предопределят ефикасността на лечението, а също така и силата на страничните му ефекти. Лъчението може да убива, но може да се превърне и в златен лъч целебна енергия. Тъй като химиотерапията атакува предимно клетките с висок метаболизъм
туморни клетки или фоликулите на космите), загубата на коса може и трябва да се приеме като доказателство, че лечението действа. Хората, които не искат да останат без коса, може да използват мисловните представи, за да не допуснат тези странични ефекти. Както каза на лекуващия си лекар една пациентка: "Не ми описвайте всички възможни странични действия. Ще ви потърся, ако нещо се появи." Така тя не му позволи да я настройва негативно и наистина при нея не се появиха някакви сериозни проблеми. По- късно тя заяви:
- Смятам, че ракът е най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало. Ако успея да помогна на някой друг да разбере как да се бори с рака, значи си е струвало. Сигурна съм, че се разболях именно заради това.
Пациентите, които казват подобни неща, са хора, чийто живот е бил преизпълнен с болка до такава степен, че пренасочването в резултат на болестта е внесло нов смисъл и любов в живота им. Това не означава, че стига да можеха, не биха се отървали от болестта на момента. Но те в никакъв случай не биха се отказали от промените, които болестта им е донесла. Желанието да се поучиш и да помогнеш на другите прави всяко лечение не само по-поносимо, но и по-ефикасно.
Решаването на конфликтите, проявяването на истинското Аз, духовното съзнание и любовта отключват невероятна енергия, която задейства биохимичните процеси на изцелението. Всъщност болестта играе ролята на катализатор за действие: болният осъзнава, че е крайно време да реши конфликтните ситуации. А това от своя страна освобождава "заключена" в проблемите енергия, която се насочва в друга посока.
В НРБП ("Необикновени раково болни пациенти") обсъждаме всички страни от живота: целите на лечението и различните възможности, храненето, спортуването, психологическите първоизточници на болестта, начините за превъзмогване на болката и на страха, техниките за намаляване на стреса. Помагаме на пациентите да си поставят нови цели, да намират поводи за игра и смях, да се справят със сексуалните си проблеми и да потърсят емоционална подкрепа от приятели и близки. И най-вече - опитваме се да им помогнем да постигнат това, което е най-голямото предизвикателство на живота: да развиват и истински да харесват неповторимата си индивидуалност.
Ние не издаваме присъди; ние се опитваме да предизвикаме промени в начина на живот, поемане на отговорност, духовно съзнание и чувство за съобщност. Всъщност, ние разискваме причините да сме живи и да сме тук. Всяка среща завършва с медитация и визуализация, като помагаме на пациентите да приспособят тези техники за всекидневните си нужди. В семейството на НРБП обичта и подкрепата често са по-силни, отколкото в биологичното семейство.
Веднъж един онколог ме попита:
- След като не си изучавал психотерапия, откъде знаеш, дали няма да навредиш на своите необикновено раково болни пациенти?
- Аз ги обичам - отвърнах. - Може да не им помогна, но съм абсолютно сигурен, че няма да им навредя.
Нашият терапевтичен подход всява радост в живота. Тайната е в загрижеността.
Като хирург аз се срещам най-вече с рака, но съм напълно убеден, че нашите методи увеличават шансовете при всички заболявания. В НРБП сме постигали успешни резултати при диабет, склеродермоза, множествена склероза, артрит, неврологични разстройства, затлъстяване, астма, СПИН.
И сега продължавам да твърдя: покажете ми пациент, който се радва на живота, и аз ще ви кажа кой ще живее по-дълго.



Тема 4. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА ОМРАЗАТАнови [re: TNBC]  
Автор TNBC (Тони)
Публикувано17.04.14 22:56



"Любов, медицина и чудеса - Уроци по самоизлецение от опита на един хирург с неговите необикновени пациенти"
Д-р Бърни Сийгъл


4. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА ОМРАЗАТА


Не всеки, претърпял тежка загуби или стресова промяна в живота, се разболява. Изглежда решаващият фактор е как той се справя с проблема. (Според Джеръм Франк, психиатър от университета "Джонс Хопкинс", "стресът се дължи главно на субективната интерпретация на събитията".) Хората, които открито изразява чувствата си и все пак продължават напред, по принцип остават здрави.
Веднъж ми се обади съпругът на една пациентка и ме попита: "Какво казахте на съпругата ми?" Разправи ми как тя се прибрала у дома и часове наред му крещяла за 20-годишния им брачен живот, който според него бил съвсем добър. Отвърнах му: "Нищо не съм казал на съпругата ви. Та обаче научи, че е болна от рак и дава израз на натрупалото се години наред негодувание."
Гневът е нормална реакция, ако човек го изрази на момента. Ако бъде потиснат, той се превръща в негодувание или просто в омраза и може да бъде разрушителен.
Ако човек се справя с гнева или с отчаянието си още при появата им, няма защо да възниква болест. Когато пренебрегваме емоционалните си потребности, ние сами подготвяме физическия си срив. Нашата цивилизация ни е научила, че да е редно да сподели, ако ни предстои операция или се разболяваме, но е едва ли не срамно да признаем, че нервите ни не издържат и трябва да отидем на психиатър.
Простата истина е, че щастливите хора рядко се разболяват. Собственото ни отношение към себе си е най-важният фактор за излекуването и за доброто ни здраве. Хората, които са в мир със себе си и със заобикалящата ги среда, страдат далеч по-малко от сериозни заболявания.
Силната имунна система може да се пребори дори с рак и СПИН, ако не й се пречи. Емоционалното израстване към по-голямо самоприемане и удовлетвореността помагат за поддържането на дееспособна имунна система.
Общият знаменател на всички депресии е липсата на любов и обезсмислянето на живота, поне от гледна точа на депресирания човек. Тогава болестта играе ролята на бягство от загубилото смисъл всекидневие.
Сред най-често срещаните предшественици на рака са травмиращата загуба или чувството за празнота в живота. Когато саламандърът загуби крайник, израства му нов. Когато човек претърпи емоционална загуба, с която не съумява да се справи, тялото често реагира чрез нов израстък във вид на тумори. Ако съумеем да откликнем на загубата чрез личностно израстване, ние можем да предотвратим нежеланите туморни растежи. Според Арнолд Хъчнекър ("Воля за живот") "депресията е частична капитулация пред смъртта, а ракът е отчаяние, проявяващо се на клетъчно ниво".
Според определението на психолозите депресията най-общо означава отказ или капитулация. Чувствайки, че настоящите условия и бъдещите възможности са непоносими, депресираният човек "обявява стачка" срещу живота, прави все по-малко и по-малко, загубва интерес към хората, работата, хобито и т.н.
Обикновено, отказвайки се от нормалните си дейности, депресираните пациенти все пак реагират по някакъв начин на нетърпимото - според тях - положение. Реакцията е негативна, но поне има опит за отдръпване. Много хора обаче продължават обичайните си дейности и се правят на щастливи, макар вътрешно да усещат, че животът им е загубил своя смисъл. Рядко им се поставя диагнозата "Депресия", тъй като някак си продължават да функционират. Състоянието на "тихо отчаяние" е състоянието на човек, смирен и любезен отвън, но вътрешно преизпълнен с неизразен гняв и отчаяние.
Толкова много религии и философии ни учат как да намерим своя път. Онова, което всички те се опитват да ни кажат, е да се вслушаме в чувствата си и да ги оставим да ни насочват. Ако пренебрегнеш тялото си и посланията, които то ти изпраща, рано или късно ще понесеш последствията.
Христос казва: "Който търси да спаси живота си, ще го загуби, а който е готов да загуби живота си, ще се спаси." Според мен това означава, че загубваме истинския си живот, когато се подчиняваме на изискванията на другите или ставаме такива, каквито те искат да бъдем, за да спечелим любовта им или просто за да продължат да ни обичат. След като осъзнаем тленността си (когато сме готови да загубим живота си), ние се отказваме от пагубния за нас начин на живот и започваме да бъдем самите себе си.
Христос казва още: "Не разкриеш ли онова, що е в теб, неразкритото ще те погуби." Животът се съдържа в нашето тяло. Не разкрием ли чувствата си, нашите телесни спомени, потиснатите чувства ще ни погубят.
Още най-ранните духовни текстове ни учат да запазим мълчание и да се вслушаме. Оцеляващите отделят време, за да замълчат и да се вслушат. Можете да го наречете медитация, размисъл, релаксация или водене на дневник. Всички тези неща се свеждат до миговете на мълчание и вслушването във вътрешния глас. Отделете време да се вслушате. Ако го сторите, ще откриете призванието си и ще можете да умрете с радостното съзнание, че сте допринесли с нещо и сте изпълнили своята мисия.
Оцеляващите се занимават с духовната, екзистенциалната и емоционалната страна на живота си. Когато се посветим на безкористната, безусловната любов, започва истинското изцеление. Тогава ние не се стремим да променим хората, а им се посвещаваме. Сама по себе си любовта е чудотворна лечебна сила. Тя е чудото и смисълът на съществуването. Запитайте се кой урок трябва да научите тук и го научете, докато давате любов на света. Слепотата на любовта играе огромна роля за изличаването на раните на света.
Казваме, че любовта е сляпа, тъй като тя ни помага да видим света по важен за оцеляването начин. Слепотата на любовта има терапевтичен ефект, защото ни позволява да функционираме, без да складираме в себе си образите на житейските несгоди. Казвам на хората: "Ако не сте способни да обичате, поне развийте амнезия, за да живеете по-спокойно и да не помните всичко, с което хората са ви наранили."
Огорченията и омразата са причината много хора да не могат да разчистят емоционалните си сметки и да изградят хармонични отношения с другите. Преодоляването на страха ще ви помогне да простите на онези, които са ви засегнали, и ще освободи любов, която може да ви направи неуязвими за околните. Изборът да обичаме и да вярваме в смисъла на живота увеличава шансовете ни за оцеляване при всякакви условия.
Любовта наистина е способна да ни спаси. Не казвам да обичате извергите, но дори и най-поквареният човек е бил невинно бебе. Не бива да забравяме, че всички сме продукт на родителите си и на обществото. Ако получи неправилни послания и бъде лишен от любов, всеки от нас може да се превърне в Хитлер. Това не е приемане на злото, а по-скоро отказ да слезем до неговото равнище. Както казва Лутър Кинг младши: "Омразата няма да ми върне семейството." За заръката на Иисус да обичаме враговете си, той пише:
"Прошката не означава да се правим, че не забелязваме стореното или да наричаме другояче лошата постъпка. По-скоро смисълът на прошката е, че лошата постъпка вече не представлява пречка за връзката. Трябва да разберем, че лошата постъпка на враждебно настроения към нас никога не изразява докрай същността му. Дори у най-големия си враг можем да открием частица доброта.
Не бива да смесваме любовта със сантименталното словоизлияние. Нейният смисъл е много по-дълбок от емоционалните прояви. Сега можем да разберем какво е имал предвид Иисус, когато е казал: "Обичайте враговете си." Трябва да сме щастливи, че не е казал: "Харесвайте враговете си." Почти е невъзможно да харесаш някои хора. "Харесвам" е сантиментална и нежна дума. Как можем да харесваме някой, който бомбардира домовете и избива децата ни? Това е невъзможно. Но Иисус е знаел, че "Обичам" е нещо по-велико от "Харесвам". Когато ни заповядва да обичаме враговете си, Иисус говори за разбиране и съзидателно, опрощаващо доброжелателство към всеки човек. Само ако тръгнем по този път и отвръщаме с тази любов, можем да бъдем деца на нашия небесен Отец."
Истинското изпитание е не дали ще се съгласим да ни разпънат, за да спасим човечеството, а дали сме в състояние да живеем с човек, който хърка.
Трябва да помните, че не можете да промените никого. Можете да промените единствено себе си. Но не забравяйте, че вие създавате другия човек чрез поведението си.
За съжаление, за да се променят, повечето от нас трябва да минат през страданието. Променяме се единствено през болката. Може да е трудно да гледаме как любимите ни същества страдат; нашата работа е да ги обичаме. Защото ги променя именно болката, а не нашите проповеди.
За да се научим да обичаме, трябва да се откажем от страха, мъката и отчаянието, ревниво пазени от мнозина. Много хора носят в себе си трупан с години неизречен гняв, който циркулира в умовете им и предизвиква нов стрес при всяко докосване. За да се изправим срещу него, трябва честно да признаем собствения си принос за проблема и да простим и на себе си, и на онези, срещу които сме негодували и от които сме се страхували. Не простим ли, заприличваме на враговете си.
Много хора успяват да се освободят от страховете и негодуванието си едва пред прага на смъртта. Когато ни сполети нещастие, ние сме изправени пред избора как да го възприемем. Виктор Франкъл пише: "Да живееш, значи да страдаш; да оцелееш, значи да намериш смисъл в страданието." Наричат смъртта или заплахата от смърт върховен учител, защото ни подтиква да оценим високо онова, което имаме днес или което можем да направим днес.
Духовността, безусловната любов и способността да приемем болката и проблемите като възможности за израстване и пренасочване ни позволяват да оползотворим максимално времето, с което разполагаме. Тогава разбираме, че имаме единствено настоящия момент, но той е безкраен. Осъзнаваме, че миналото или бъдещето не са реални и че започнем ли да мислим за тях, да съжаляваме или да си пожелаваме, всъщност се загубваме в умозрителни разсъждения, вместо да живеем тук и сега.
Повтарям: вместо "гняв" аз използвам думата "негодувание", защото мисля, че гневът е нормална емоция, ако се изрази на момента. Тогава приключваме с него. Ако го държим под похлупак, той прераства в негодувание или в омраза. Рано или късно негодуванието и омразата експлодират и унищожават околните или остават потиснати и унищожават нас самите.
Често се смята, че човек трябва да се изправи едва ли не пред смъртта, за да настъпи обратът. От собствен опит знам, че човек може да се промени по всяко време. Ако човек поеме по духовната пътека по собствен избор, той става неуязвим за болестите и нещастията.
Д-р Грейнджър Уестбърг, основател на множество центрове за холистична медицина, където лекари, сестри и свещеници работят в екип, вярва, че болестите на повечето пациенти се дължат на духовни проблеми, а не на сривове в тялото. Както се изразява той, "физическите симптоми често само са входните билети за процеса на самопознанието и духовната промяна". За да положи началото на това истинско изцеление, всеки от нас трябва да осъществи скока във вярата, описан от френския поет Гийом Аполинер:

- Елате до ръба.
- Не, ще паднем.

- Елате до ръба.
- Не, ще паднем.

Те застанаха до ръба.
Той ги бутна и те полетяха.



Тема 5. ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СТРАХАнови [re: TNBC]  
Автор TNBC (Тони)
Публикувано17.04.14 22:59



"Любов, медицина и чудеса - Уроци по самоизлецение от опита на един хирург с неговите необикновени пациенти"
Д-р Бърни Сийгъл


5. ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СТРАХА


За да освободим извора на любовта и да поемем по пътя на съзидателното духовно израстване, трябва да се освободим от страховете, да оставим проблемите си в Божиите ръце.
За да осъществим тази наглед проста промяна, трябва да се изправим пред негативните си емоции и да ги превъзмогнем. Това е невъзможно, докато не осъзнаем, че никой не ни прави щастливи или тъжни. Емоциите не възникват в нас; ние ги избираме. Всъщност, единствените неща, които наистина контролираме, са собствените ни мисли, чувства и действия.
През І в. от н.е. гръцкият мислител Епиктет заявява, че всички нещастия произтичат от опитите ни да контролираме събитията и другите хора, върху които всъщност нямаме никаква власт. Същият безплоден опит, роден от страховете и негодуванието ни, отслабва тялото и води до болест.
Страхът е естествен в опасни за живота ситуации. Всеки друг страх е ненормален. Никога няма да се сблъскате с нещо, с което да не можете да се справите. Знам го със сигурност, защото нито един пациент не е съгласен да размени болестта си с нечия друга. Всички ние се чувстваме по-добре със собствените си проблеми.
Залепил съм списък с градивни мисли над кухненската маса и първата от тях е: "Какво искаш - мир или конфликт."
Един ден се разгоря оживен спор между децата и аз запитах всяко от тях какво иска: мир или конфликт. Дъщеря ни, която има проблем със слуха, отговори: "Аз искам пица." Всички се разсмяхме и спорът приключи. Целта е не да се въведат строги правила на поведение, а да се използва словото, за да се насочим към нова психологическа реалност - щастието, което винаги можем да изберем, независимо от външните условия.
Оптимистичният мироглед може да бъде развит, също както негативизмът може да бъде насаден при неправилно възпитание. Психолозите отдавна са открили, че можем да променим емоциите си само като придадем на лицето си противоположния израз. "Усмихвайте се един на друг - казва майка Тереза, - усмихвайте се на съпругата, на съпруга, на децата, усмихвайте се - няма значение на кого - и това ще помогне да се обичате повече помежду си."
Учените, изследвали реакциите на стреса, са открили, че безплодният гняв е най-пагубното чувство. Спокойното приема на съществуващото укрепва здравето, но ясният ум помага на човека да промени нещата, които се нуждаят от промяна.
За мнозина освобождаването от страха е непреодолимо препятствие. По-лесно ще се справим, ако възприемаме всяко общуване като молба за получаване на любов или като отдаването й. Изплашеният човек всъщност казва: "Обичай ме." Но ние сме по-склонни да го пренебрегнем или да се ядосаме. Тогава страхът му нараства и гневът се трупа, докато не се превърне в негодувание или омраза. Да мразиш е лесно; да обичаш е здравословно. Ако се страхуваш и помолиш някого да те прегърне, да изрази любовта си, страхът бързо ще се уталожи.
Наистина няма нищо, с което да не можете да се справите. Аз го знам, но вие може би още не го знаете. Ако някоя пациентка ми каже: "Страх ме е. Съпругът ми избяга с друга, болна съм от рак, а в къщи имам 5 деца, не знам какво да правя", аз ще й отвърна: "Знаете ли какво ще стане след година? Ще ме попитате: "Докторе, познавате ли някой с моя проблем; искам да му се обадя и да му предложа помощта си." Достатъчно сте силни, за да се справите с тези неща.
Познавам една жена, Емили, която толкова се страхуваше, че не смееше да излезе в дъжда. Не искаше да подписва и чекове. Избягваше почти всички радости и отговорности в живота. Накрая съпругът й я напусна. После тя се разболя от левкемия и претърпя невероятна метаморфоза. Когато я видях за последен път, тя беше на политически митинг и крещеше с цяло гърло. Но трябваше ли да се разболее от левкемия, за да се пробуди за живот? За много хора е достатъчно съзнанието, че няма да живеят вечно. Тогава защо да се страхуваме да обичаме?



Тема 6. ХРАНЕНЕнови [re: TNBC]  
Автор TNBC (Тони)
Публикувано17.04.14 23:01



"Любов, медицина и чудеса - Уроци по самоизлецение от опита на един хирург с неговите необикновени пациенти"
Д-р Бърни Сийгъл


6. ХРАНЕНЕ


Здравословното хранене е неразделна част от всяка лечебна програма, но аз не подкрепям предписването на строга диета за всички пациенти. Давам на болните съвети за храненето и им препоръчвам да вземат витамини, но смятам, че далеч по-важно е да накарам хората да обичат себе си и да се вслушват в телата си. Ако не ги е грижа за самите себе си, те няма да се вслушат в съвета ми да спортуват, да се хранят добре и да не пушат. Има множество книги за разумното хранене и аз насърчавам хората да ги потърсят и да станат експерти в тази област. Много пациенти са загубили връзка с физическото си Аз, точно както хората, в чиято стая има часовник, така са свикнали с тиктакането му, че вече не го чуват. Опитвам се да помогна на пациентите да възстановят връзката между ума и тялото. Тогава те не само ще приемат подходящата храна, но могат да впрегнат за оздравяването си и своите духовни сили.
Аз вярвам в синхронизирането на събитията или в многозначителното съвпадение. Смятам, че интелектуалните и духовните възгледи на човека са по-важни за здравето от всякакви диети.
Спомням си един раково болен пациент, който обичаше салам и хот-дог. Жена му редовно ги изхвърляше, а той ме попита кое е правилното. "Най-важно е да се чувстваш добре" - отговорих аз. Смятам, че да се яде разумно е важно, но не по-малко важно е храненето да бъде удоволствие, а не лишено от радост бреме. Така че казах на Чарли: "Ако аз имах напреднал рак с метастази в черния дроб, никой не би ме спрял да изям един хот-дог, ако ми се иска. Но когато обикнеш живота, ще усетиш, че тези храни са неподходящи за теб и ще престанеш да ги ядеш."



Тема 7. СПОРТУВАНЕТОнови [re: TNBC]  
Автор TNBC (Тони)
Публикувано17.04.14 23:03



"Любов, медицина и чудеса - Уроци по самоизлецение от опита на един хирург с неговите необикновени пациенти"
Д-р Бърни Сийгъл


7. СПОРТУВАНЕТО

Телата ни са създадени, за да се движат, и не могат да останат здрави, ако през цялото време седим или лежим. Редовно спортуващите боледуват по-рядко от тези, които водят заседнал начин на живот. Оперираните, които при първа възможност стават и се раздвижват, се възстановяват по-бързо.
Усиленото спортуване носи както пряка, така и косвена полза за тялото. То стимулира имунната система и ни помага да се справим със стреса. Много експерименти доказват, че когато животните са в стрес и са лишени от физическа активност, телата им деградират. Но ако са подложени на същия стрес и могат да се движат, те остават здрави.
През 30-те години на миналия век двама учени успяват да контролират проявата на тумори при група предразположени към рак мишки само като ги поставят на диета с ограничен брой калории и усилена физическа активност.
През 1960 година друга група учени откриват, че когато инжектират на болни от рак мишки екстракт от трениран мускул, това забавя развитието на туморите, а понякога те изчезват напълно. Екстрактът от нетрениран мускул не дава никакъв резултат.
Психологическата полза от спортуването е не по-малко важна. Самият факт, че редовно отделяме време за тази благотворна дейност, ни изпълва с по-голямо самоуважение и усещане за контрол над собствения ни живот. Нещо повече, всички форми на спортуване ни помагат да чуем тялото си и неговите нужди и да забравим другите си грижи.
Спортуването, особено тичането, разходките, плуването и другите еднообразни видове спорт, предлагат възможност за медитация, тъй като не се налага да мислим непрекъснато за това, което правим в момента. Това е от полза за всеки, стига спортуването да не е начин за бягство от проблемите или извинение да бъдем далеч от семейството си. Спортът се използва успешно за лекуване на депресии и по същата причина може да бъде мощно оръжие срещу физическите страдания.
Видът спорт и продължителността на спортуване се определят индивидуално. Болното тяло изисква по-ниско темпо. Тялото подава своите предупредителни сигнали, каквито са болката и изтощението. Чуем ли ги, трябва да намалим темпото, но не и да се откажем.
Важно е да се знае, че когато спортът се възприема като задължение или бреме, той не постига целта си. Вместо да служи за връзка между ума и тялото, той се превръща в допълнителен стрес. Човек трябва сам да избере дейностите, които му доставят удоволствие, и да спортува само докато физическата активност предизвиква релаксация, приятна умора и малко пот. Ако не сме в състояние да спортуваме, можем да си представим, че го правим. Това също стимулира тялото. Аз лично използвам тази техника, когато ми се налага дълго да шофирам.



Тема 8. ИГРА И СМЯХнови [re: TNBC]  
Автор TNBC (Тони)
Публикувано17.04.14 23:04



"Любов, медицина и чудеса - Уроци по самоизлецение от опита на един хирург с неговите необикновени пациенти"
Д-р Бърни Сийгъл


8. ИГРА И СМЯХ

Докато сме живи, нещата все още могат да бъдат забавни и ние трябва да се възползваме от всеки повод, за да се смеем.
Има сериозни причини да наричаме силния, невъздържан смях "смях от сърце". Той предизвиква цялостна, отпускаща активност в диафрагмата, упражнява дробовете, увеличава притока на кислород в кръвта и нежно хармонизира цялата сърдечносъдова система. Някои го оприличават на "дълбочинен масаж", а Норман Канзънс, първият, излекувал се чрез смехотерапия, нарича този смях "вътрешен джогинг". Норман Канзънс установил, че 10 минути смях от сърце му осигуряват 2 часа сън без болки.
Истории, ситуации, филми, книги или предавания по телевизията, от които очакваме нещо забавно, предизвикват нарастващо напрежение, което се отразява в пулса, в температурата на кожата и в кръвното налягане. При заключителната реплика или епизод това напрежение рязко се освобождава в серия мускулни контракции. Всички мускули на гърдите, корема и лицето се упражняват и ако нещото е било наистина забавно, има полза дори за ръцете и краката. След смеха всички мускули са отпуснати, включително и сърцето - пулсът и кръвното налягане временно спадат. Психолозите са открили, че мускулната релаксация и напрежението не могат да съществуват едновременно, а предизвиканата от смеха релаксация продължава около 45 минути.
Според някои научни проучвания смехът увеличава нивото на катехоламините - химични вещества, произвеждани от мозъка, които могат да противодействат на възпаленията, като активизират имунната система. Катехоламините увеличават и производството на ендорфини - естествените опиати на тялото. С други думи, смехът е в състояние пряко да облекчи болката чрез физиологически средства и да ни помогне да се отпуснем.
Най-важната психологическа функция на хумора е да ни измъкне от обичайната мисловна рамка и да поощри новите перспективи. Психолозите отдавна са посочили, че едно от най-добрите мерила за душевно здраве е способността да се надсмиваш над себе си, но с лека самоирония, не със самоунищожаващ сарказъм.
Спортът, смехът и играта са тясно свързани. Към тях трябва да се подхожда горе-долу по еднакъв начин. Те имат сходно въздействие върху тялото и ума. Те ни помагат да освободим детето у себе си. Сериозните хора, които не си позволяват да играят, по-трудно оздравяват и по-трудно променят живота си, без които не е възможно да се справят с болестта. На някои хора играта и смехът трябва да им бъдат предписани, за да не изпитват чувство за вина, че играят или че се смеят.
Трябва да се научим да даваме приоритет на играта в живота. Като всички останали положителни промени, това също е следствие от първата, най-важната крачка към изцелението: да се научим да обичаме себе си. Всеки от нас трябва да се потруди да открие забавни игри, книги или филми, да играе игри, които харесва, да разказва вицове, да драска или да се забавлява с книжки за оцветяване - каквото избере детето в него. Играта не само ни кара да се чувстваме добре; тя също така отваря вратата на съзидателността, основен елемент на вътрешните промени. Изберете да обичате и да правите другите щастливи и животът ви ще се промени, защото ще откриете щастието и любовта. Първата крачка към вътрешния покой е решението да даваме любов, не да я получаваме.



Тема 9. САМОУВАЖЕНИЕТОнови [re: TNBC]  
Автор TNBC (Тони)
Публикувано17.04.14 23:05



"Любов, медицина и чудеса - Уроци по самоизлецение от опита на един хирург с неговите необикновени пациенти"
Д-р Бърни Сийгъл


9. САМОУВАЖЕНИЕТО

"Важното е какво мислиш за себе си. В живота трябва да намериш онова, което ти приляга, и после да престанеш да се преструваш." (Куентин Крист, английски писател)
По преценка на психолозите по-малко от 20 % от хората притежават "вътрешен център на контрола" - онзи вид самообладание, което ни ръководи от позиция на собствените ни стандарти, а не от представите за това, какво могат да си помислят околните. Този център е съществена част от личността на оцеляващия. Както казва Елида Евънс (ученичка на Юнг): "Развитието на индивидуалността пази живота и здравето. То освобождава човека от властта на колектива." Най-вероятно затова в селските или откъснатите райони процентът на оцеляващите е по-висок: по принцип там живеят независими и самоуверени хора.
Превръщайки се в самия себе си, ти даваш свобода на творческото си начало. Освободен от конвенционалното и страха от чуждото мнение, умът откликва с нови решения, нови цели, със съзнанието, че красотата и покоят идват отвътре. Тогава придобиваш (или си възвръщаш) способността да рискуваш и да експериментираш със собствения си живот.
Хората с напълно развита индивидуалност често сменят работата си, отказват се от професията, която ги отегчава, но им носи сигурност. Те работят в полза на другите и търсят как да дадат нещо на света, вместо само да вземат от него.
Няма съмнение, че удовлетвореността от работата е важна за здравето. Както изтъква Ханс Селие, най-големият световен авторитет по въпросите на стреса: "Ако се занимаваш с онова, което ти харесва, ти всъщност никога не работиш. Работата ти е игра." Повечето от нас обаче приемат твърде на сериозно самоналожените си ограничения.
Учили са ни, че самолюбието и любовта към другите са несъвместими, че не можем едновременно да задоволяваме собствените си нужди и да даваме от себе си. Истината е, че най-съкровената ни необходимост е да обичаме и да бъдем в покой. Ако обичаме и живеем в покой, нашата мотивация е духовна и безкористна, а не егоистична. Ако заживеем със съзнанието, че някой ден ще умрем, може би ще изберем да дадем нещо на света. Ще започнем да уважаваме повече себе си и това ще ни помогне да осъществим неща, които ще подобрят качеството на живота ни. Ще открием, че се стремим да постигнем парадоксална цел: да направим така, че да е добре и за нас, и за другите.
Хората, които не изпитват удовлетворение от работата си, възприемат ролята на жертви. Няма какво да им помогне, ако не си помогне сам. Тед имаше два мозъчни тумора. Сега казва: "Бях нещастен кучи син. Слагах мокети и казвах на хората, че искам единствено парите им. Сега работя като доброволец в болницата, не получавам пари, но обичам работата си."
Най-голямата заблуда, която трябва да превъзмогнем, е представата, че работата ни е единствената смислена цел в живота; а за някои жени - децата. Това е област, в която медитацията и визуализацията могат да бъдат от голяма полза. Човек временно се откъсва от напрежението и неудовлетворението и може да си представи по-приятно бъдеще. Представата насочва духовната енергия към осъществяването на очаквания резултат и започвайки да се ръководим от новото си съзнание, ние създаваме нови възможности както съзнателно, така и подсъзнателно.
Чрез мислите и постъпките си ние подготвяме собственото си бъдеще. Ако записвате мислите си в дневник, след време ще имате доказателство как сте подготвили сами своето бъдеще. Юнг казва: "Подсъзнателно ние предварително подготвяме бъдещето си и затова ясновидците са в състояние да го предвидят."
Харолд бе убеден от лекаря си, че ще умре до 3 месеца. Върнал се в къщи и помолил жена си да отмени часовете му при зъболекаря. Тя отвърнала:
- Няма да ти позволя 3 месеца да седиш на дивана и да умираш!
Харолд дойде при нас от Монтана. Казах му:
- Човек, който идва тук чак от Монтана, няма да умре след 3 месеца. Ти си различен. Ти си борец.
18 месеца по-късно Харолд е жив. Лекарят му възкликнал:
- Божичко, голям късметлия си!
А Харолд отвърнал:
- Не е късмет, а упорита работа.
Промяната се дължала на думите "Ти си различен", които накараха Харолд да се почувства личност, а не част от статистиката. Опитвам се да накарам хората да осъзнаят, че важен е стремежът към целта. Настъпващите промени и желанието да се извисим се отразяват благотворно върху тялото. Процесът е същевременно и собственият си продукт. Ницше пише: "Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как." Крайната цел е просто да живеем заради себе си, по самоотвержен начин.
Процесът на преструктуриране на живота ни, превръщането ни в автентични личности, означава да престанем да мислим за себе си като за вещи - съвкупност от навици, професии, роли. Така сме роби на представата и в известен смисъл - вече мъртви. Вместо това трябва да се приемем като динамичен, непрекъснато променящ се процес. Това се постига благодарение на съзнанието, че сме съвършено несъвършени. Всички сме ограничени от неизбежната си смърт и от факта, че определени решения могат да ускорят разрушителните процеси. Но ние не знаем кога точно ще умрем, и в рамките на тази неизвестност ние разполагаме с почти неограничени възможности.
Помнете: хората, които винаги са усмихнати, които никога не споделят тревогите си, които винаги пренебрегват собствените си нужди, са най-уязвими за болестта. Често основният проблем при такива хора е да се научат да отказват, без да се чувстват виновни. А това значи само едно: да се научат да отстояват себе си, да уважават собствената си индивидуалност.
Не играйте роли. Живейте истински.Открийте своя живот и го изживейте. Сложете край на преструвките. Моля ви да запомните: информацията не променя никого. Вдъхновението го прави. Намерете причина да живеете. Оставете я да ви вдъхнови и преживейте откровението и преображението. Зная само един факт, който може да ви помогне да се промените: ние сме смъртни и някой ден ще умрем. Затова не се опитвайте да избегнете смъртта; стремете се да обогатите качеството на живота си и тогава ще останете учудени от неговата продължителност. Примирете се, че ще умрете и решете как да прекарате отреденото ви време. Тогава няма да ви се наложи в Рая да посещавате психотерапевт, за да превъзмогнете горчивината и негодуванието от факта, че сте умрели въпреки всичките си старания. Поучете се от мъдростта на другите и се радвайте на своите преживявания.



Тема 10. ЗА ВЯРАТА, НАДЕЖДАТА И ЛЮБОВТАнови [re: TNBC]  
Автор TNBC (Тони)
Публикувано17.04.14 23:09



"Любов, медицина и чудеса - Уроци по самоизлецение от опита на един хирург с неговите необикновени пациенти"
Д-р Бърни Сийгъл


10. ЗА ВЯРАТА, НАДЕЖДАТА И ЛЮБОВТА

Филис, пациентка с напреднал рак на панкреаса, който вече не подлежеше на лечение, се прибра в къщи, за да умре. Няколко месеца по-късно тя се върна. Прегледа я един от колегите ми, който ме повика:
- Ей, Бърни, ти се интересуваш от тези неща!
Влязох в кабинета, а той се обърна към мен:
- Ракът й е изчезнал!
- Филис - казах аз, - разкажи ми какво стана.
- О, вие знаете!
- Да, знам, но искам и другите да научат.
- Реших да живея до 100-годишна възраст и да оставя проблемите си в Божиите ръце.
Подобен душевен покой би могъл да излекува всичко. Вярвам, че най-важна е вярата - най-простото и най-трудното решение.
За да се уверя, отидох при Бог (хирурзите имат тази привилегия) и го попитах, защо да не окача в приемната си табела: "Оставете проблемите си в Божиите ръце. Аз не съм ви необходим."
Бог отвърна:
- Ще ти покажа защо. Ще се срещнем в болницата в събота, в 10 часа сутринта. - Бог обича да си играе на доктор.
В събота Бог ми рече:
- Заведи ме при най-болния пациент.
Разказах му за болната от рак жена, чийто съпруг бе избягал с друга.
- Добър избор - рече Бог. И ние отидохме в стаята й.
- Госпожо, Бог ще дойде и ще ви каже как да оздравеете - казах й аз. Винаги го представям, за да не се стреснат пациентите.
Тя отвърна:
- О, чудесно.
Бог влезе в стаята й рече:
- Единственото, което трябва да направиш, е:

* Да обичаш.
* Да приемаш.
* Да прощаваш.
* Да избереш щастието.

Тя го погледна в очите, подминавайки думите му, и рече:
- Вече срещнахте ли се със съпруга ми?
Бог ме погледна тъжно и си отиде. Още едно Божие творение се остави в ръцете на хирурзите.
Ние искаме Бог да промени външните аспекти на живота ни, за да не се налага да се променяме вътрешно. Искаме да ни освободи от отговорността за собственото ни щастие. Често ни се струва по-лесно да негодуваме и да страдаме в ролята на жертви, вместо да обичаме, да прощаваме, да приемаме и да намерим вътрешния покой.
Ако все пак изберем да обичаме, в телата ни се освобождава целебна енергия. Самата енергия е любяща, разумна и достъпна за всеки.
Усетих, че съм изправен пред дилема: щом Бог може да лекува хората, защо трябваше да оставам хирург? Върнах се при Него и попитах:
- Господи, знаеш, че една от пациентките ми оздравя, като остави проблемите си твоите ръце. Защо да бъда хирург?
А той ми отвърна:
- Бърни, отдай хирургувото хирургу и Божието Богу.
Бог често го прави - говори с притчи, и ни оставя напълно объркани. По-късно започнах да разбирам, че и Бог, и аз имаме своята роля в оздравителния процес.
За лекаря има роля, когато пациентът е избрал неговото лечение. Аз мога да бъда и Божи дар, и инструмент, точно както е казано в Библията. Но оздравяването от сериозна болест зависи от 4 неща:

1. Вяра в себе си
2. Вяра в лекуващия лекар
3. Вяра в лечението
4. Вяра в духовността

Духовният живот има много значения. Не е задължително духовният живот да се изразява чрез обвързаност в някаква организирана религия.
От гледна точка на лечител, аз възприемам духовността като вяра в смисъла или реда на Вселената. Представям си стоящата зад Творението сила като любеща, разумна енергия. Някои я наричат Бог, други могат да я възприемат просто като източник на изцеление. От тази вяра идва способността ни да намерим покой, да решим очевидните противоречия между емоциите си и реалността, между вътрешното и външното.
Духовността означава да приемем съществуващото (не го обърквайте с примирение или одобрение на злото). Иисус ни учи да обичаме враговете си, а не да ги харесваме или да нямаме врагове.
В края на Втората световна война съюзническите войски откриват в една изоставена, бомбардирана къща в Германия доказателство за тази вяра, издълбано в стената на мазето от жертва на Холокоста:

Вярвам в слънцето - дори когато не свети.
Вярвам в любовта - дори когато не е проявена.
Вярвам в Бога - дори когато мълчи.

Духовност значи да можем да намираме покой и щастие в несъвършения свят, да усещаме собственото си несъвършенство и да го приемаме. На този душевен покой се дължи както съзидателността, така и способността да обичаме безкористно, които вървят ръка за ръка.
Толерантността, вярата, способността да прощаваме, покоят и любовта според мен са характерните черти на духовността. Тези характеристики са налице винаги, когато се срещам с неочаквано изцеление. Всеки, който вярва, че светът е хубаво място, има защо да остане в него.
Очевидно, религията има различно значение за всеки човек. Онези, които твърдят, че са вярващи само защото родителите им са били такива или защото това ги издига в социалната йерархия, едва ли биха повярвали истински в целебната сила на вярата.
Религии, които акцентират върху вината, първородния грях и предопределеността, едва ли ще подпомогнат оздравяването.
По същата причина никак няма да е лесно да намери покой този, за когото смъртта е безсмислен край или пък вярва, че земното съществуване е напразно.
Лично аз предпочитам да говоря за духовност, а не за религия, за да избегна ограниченията на канона или доктрината. Много е важно да не се натрапва никому определена представа за Бог.
Тук искам да подчертая разликата между пожелаването, което е пасивно, и надеждата, която е активна.
Надеждата означава да си дадем сметка за осъществимостта на желания резултат и после да работим за постигането му.
Пожелаването означава просто да си седим и да чакаме чудото да дойде като гръм от ясно небе.
Юнг казва: "Всеки проблем е възможност за разширяване на съзнанието, но така също и необходимост от сбогуване с детинското подсъзнание и вярата в природата." Затова аз насърчавам пациентите да вярват в Бога, но да не очакват Той да свърши цялата работа.
Винаги предлагам на пациентите да приемат болестта не като Божия воля, а като нарушаване на Божията воля от наша страна. За мен причината за трудностите е в липсата на духовност. Знам, че когато се разболеят или болестта се възобнови, много хора се сърдят на Бога. Продължителният безпомощен гняв към вселената не води до здраве. Бог не седи там горе, чудейки се кому да причини неприятности днес. Напротив, Бог е неизчерпаем източник на сила. Енергията на вярата и на надеждата винаги са на наше разположение. Всички ние трябва да умрем някой ден, но духовната пътека е отворена за всеки и тя може да направи живота ни красив, стига да го пожелаем.
Струва ми се, че всички болести в крайна сметка са свързани с липсата любов или с користната любов, тъй като предизвиканите от тях изтощение и потиснатост на имунната система водят до физическа уязвимост.
Много хора израстват с убеждението, че някъде в самата им същност има някакъв ужасен недостатък, дефект, който трябва да крият, за да бъдат обичани. Смятайки, че няма да бъдат достойни за любов, ако истинското им Аз излезе наяве, тези хора не си позволяват да споделят най-съкровените си чувства с когото и да било. Те усещат как способността им да обичат намалява и изпадат в още по-голямо отчаяние. Достоевски е имал предвид точно това, когато е написал: "Убеден съм, че единственият Ад, който съществува, е неспособността да обичаш." Тъй като усещат огромна вътрешна празнота, тези хора възприемат всички връзки и отношения като възможност да получат нещо, да запълнят празнотата в себе си. Те дават любов само ако срещу нея получат нещо - утеха, сигурност, похвала или подобна любов. Тази "користна" любов, ги изтощава и им пречи да изразят истинското си Аз. Тя води до още по-дълбоко усещане за пустота и затваря порочния кръг.
Когато успея да накарам хората да се приемат изцяло, да се почувстват достойни за любов такива, каквито са, те стават способни да дават и откриват, че безусловната любов не черпи от някакви ограничени емоционални запаси. Напротив, безусловната любов се самоумножава.
Най-непосредствената отплата за безусловната любов е посланието "Живей", което получава тялото. Убеден съм, че безусловната любов е най-мощният имуностимулатор. Ако кажа на пациентите си да повишат кръвните нива на имуноглобулините или Т-клетките си, никой няма да знае как да го направи. Но ако успея да ги науча да обичат себе си и другите с цялото си сърце, кръвните нива на имуноглобулините и Т-клетките автоматично се повишават.
Истината е следната: любовта лекува. Нещо повече: тя ни пази от всякакви зарази. Вярно е, че любовта лекува, но идеята е да обичаме заради приятното усещане, а не защото това ще ни помогне да живеем вечно. Любовта е целта, а не средството. Тя осмисля живота, независимо колко дълго продължава той. Любовта и истинската духовност увеличават не само времето ни на тази земя, но и щастието ни.


Болни, оздравели въпреки всички превратности, се характеризират с общи черти:

1. Дълбока психическа промяна чрез медитация, молитва или друга духовна практика.
2. Сериозни междуличностни промени, в резултат на което отношенията им с другите хора са поставени на по-здрава основа.
3. Промени в храненето: тези хора вече не приемат храната си като даденост; те я избират внимателно, за да извлекат максимална полза.
4. Дълбоко усещане както за духовните, така и за материалните страни на живота.
5. Съзнание, че оздравяването им не е дар, нито спонтанна ремисия, а дълга и тежка битка, която сами са спечелили.

Когато лекарите и пациентите си дадат сметка за целебната сила на любовта, медицината ще придобие ново значение. Тогава ще сме на път да осъществим бляскавото прозрение на Теляр дьо Шарден: "Някой ден, след като овладеем ветровете, вълните, приливите и гравитацията, ще впрегнем в името на Бога енергията на любовта. Тогава, за втори път в историята на света, човек ще открие огъня."



Тема 11. ЧОВЕШКОТО В ЧОВЕКАнови [re: TNBC]  
Автор TNBC (Тони)
Публикувано17.04.14 23:11



"Любов, медицина и чудеса - Уроци по самоизлецение от опита на един хирург с неговите необикновени пациенти"
Д-р Бърни Сийгъл


11. ЧОВЕШКОТО В ЧОВЕКА
Проф. д-р Иван Черноземски


Започнах да чета книгата на д-р Бърни Сийгъл "Любов, медицина, чудеса", защото ме помолиха да изкажа мнението си за нея като лекар-онколог. Нямах никакви предварителни нагласи както за автора, така и за произведението. Всичко, което преживях, беше от прочетеното. Без да си давам ясна сметка за това, още от първите страници личността ми като читател сякаш се раздели на две - тази на лекаря, при това не задължително онколог, и на човек, който е боледувал и е бил в контакт с други болни. Тези две същества ту се раздалечаваха, ту се приближаваха, но общото беше, че с всяка нова страница и глава те се сблъскваха с истински космос от факти, мисли и поведение, които ги провокираха, впечатляваха, а не рядко и поразяваха. Основното послание на книгата бяха отговорите на няколко въпроса: може ли духовното в човека да го предпази, а сетне - и изцери, ако тялото бъде поразено от тежко заболяване? И ако това става, какви са механизмите и пътищата? А къде е медицината в този свят на истински чудеса? И поне някои от тези чудеса наистина ли са добре проверени факти?
Времето, в което живеем, а дори и днешният ни ден, не помага много и на двете ми същности да се почувстват достатъчно подготвени за диалог по тези въпроси. Идеологическият догматизъм свиваше твърде много блендата, през която се разкрива многообразието на света, а в медицинското образование прогресът беше маркиран най-вече с прилагане на все по-съвършени техники. Най-същественото в човека - неговата душевност, интелект и преживявания, стояха избутани някъде в периферията от механично прилаганите процедури, алгоритми, протоколи, които сами по себе си (но не сами за себе си) са абсолютно необходими и ще продължат да се развиват и прилагат и в бъдеще. Не ми се иска да се докосвам и до темата на скептицизма на българина, защото се надявам, че при други условия вероятно той няма да остане все същият. В резултат на всичко това в нашето общество продължава да не се познава и използва невероятната мощ на човешкото в човека, далеч сме от фактите и резултатите, по които се достига по вече отъпканите пътеки на тази същност. Авторът на книгата упражнява една от най-земните и работещи професии - той е хирург. Професионалният му опит го е сблъсквал с едно от заболявания - рака, чийто ход и изход се разглеждат като най-малко зависими от характера, волята, изживяванията и общуването на заболелия с околните, дори от отношенията му болен/лекар. И точно при тези хора се описват неща и се реализират подходи, които нерядко просто смайват. Ала внимателният прочит показва, че това не става за сметка на отричане на създадени от науката и проверени в практиката методи на лечение - хирургичния, лъчевия, лекарствения. Нито пък се търсят обвити в мистицизъм обяснения и тълкувания, нито се подмятат двусмислени и мъгляви послания за действие. И това може би е най-характерното, а и най-ценностното в книгата - намерило израз и в нейното заглавие - необикновените неща, дори чудеса могат да станат и по трудния житейски път на човека като биологично същество, ако умно и рационално се използва силата, която дава другата му същност - тази на духовно и социално същество.
Всичко останало читателят ще намери в книгата: ясния и увлекателен разказ, стотиците примери на лица и събития, списък на научна литература (от над 100 заглавия!), техническо описание на методи като този на релаксацията, примери за тълкувания на рисунки, създадени от болни, чудесен превод. Но онова, което доминира над всичко, е едно неподправено и дълбоко искрено човеколюбие. То прониква навсякъде и се извисява до пример, над който много си струва да се замисли всеки от нас. А всички ние ще продължаваме да губим и търсим около нас ненужното страдание, ако не започнем много по-смело и широко да прилагаме системно и с научни методи практическите подходи и схеми, основани именно на това човеколюбие, на изкуството да мобилизираме най-пълно и полезно човешкото в човека.



Тема Силата на самовнушениетонови [re: TNBC]  
Автор TNBC (Тони)
Публикувано21.08.14 19:56



* Самовнушението повлиява функциите на жлезите с вътрешна
секреция и всички органи и системи в човешкото тяло
* От самите нас зависи дали ще сме здрави или болни

Френският лекар Ален Бомбар навремето привежда
сведения за жертвите на корабокрушенията. Всяка
година в световен мащаб около 200 000 души
претърпяват корабокрушение. Едва една четвърт от тях
– 50 000 души - потъват заедно с кораба, а останалите
успяват да седнат в спасителните лодки или да се
възползват от други спасителни средства. Но точно тук
започва парадоксът.

Оказва се, че 90 на сто от хората, които се намират на
лодките, загиват още през първите три дни, макар да е
добре известно, че човек може да прекара без вода в
течение на десетина дни, а без храна – над 30
денонощия. Но тогава защо така бързо умират хората?
Бомбар отговаря така: защото заедно с кораба често
изчезват и мъжеството, и разумът на човека.

„Жертви на легендарните корабокрушения, загинали
преждевременно, аз ви познавам – вас не ви уби
морето, вие не умряхте от глад, не загинахте от жажда!
Люшкани от вълните под жалния писък на чайките, вие
умряхте от страх!“ Ние бихме добавили –
от активно самовнушение, че всичко е загубено и
смъртта е неминуема.

С личен пример Бомбар доказва, че човек може
да преживее дори при най-тежки условия. Сам
на гумена надуваема лодка той прекосява
Атлантическия океан за 65 денонощия, като се
храни и утолява жаждата си само със сока на
уловените риби и планктон. Той оживява,
въпреки огромните трудности и опасности,
които е преживял, но с активната нагласа за
успех на своето начинание.

В медицинската литература има описани случаи
на смърт, настъпила поради внушение и
самовнушение. Известният английски
физиолог Кенън наблюдавал такава смърт,
настъпила след нарушаване на табу при млади
и здрави представители на едно племе в
Африка. Това било тъй наречената „шаманска
смърт“. Шаманът провъзгласявал смъртното
наказание за нарушаване на табуто, но още
преди изпълнението на присъдата туземците
умирали – сърцата им просто спирали.

Възниква основателният въпрос: може ли
всеки от нас свободно, съзнателно, в помощта
на самовнушението да повлиява регулацията на
нервните процеси, в това число и
най-автоматизираните механизми? Можем ли
самостоятелно по собствено желание да се
освобождаваме от чувството за страх, тревога,
напрежение, свободно да повлияваме
вегетативните функции /сърдечната дейност,
работата на кръвоносните съдове и пр./,
усещането за болка, да повишаваме или да
понижаваме според желанието си
температурата на кожата, да си изработим
способност да заспиваме и събуждаме в
определено време, да повишим скоростта на
вниманието и възприятието, да подобрим
паметта си?


С други думи, можем ли да постигнем
съзнателно управление на физиологичните
процеси, които се смятат неподвластни на
нашата воля?

Можем ли да поставим здравето си под
собствен контрол и да постигнем
оздравяване по своя воля?

Отговорът, който дава системата Йога,
съвременната наука е категоричен – да,
можем! Това може да стане, след като
човек овладее техниката на
психо-физиологичната саморегулация,
активното самовнушение.


През двадесетте години на миналия век с
най-голяма популярност сред
методиките за самовнушение се ползва
системата на френския психиатър д-р
Емил Куе. Според него главната причина
за заболяванията е човешкото
въображение и затова той предлага на
болните да се лекуват със
самовнушение. Седнали в удобна поза,
по няколко пъти на ден мислено или
шепнешком те си повтарят по 30 пъти
поред формулите на самовнушение.

Известна и много популярна е
формулировката, която препоръчвал на
своите пациенти д-р Куе: "С всеки
изминал ден, във всяко отношение се
чувствам все по-добре и по-добре“. Или
друг пример: „Чувствам се все по-добре
и по-добре... Силите ми нарастват с всеки
изминал ден... Моето зрение /слух, или
други функции/ се подобрява...Аз съм
напълно здрав/а/.“

Силата на самовнушението върху
обмяната на веществата и работата на
жлезите с вътрешна секреция се
илюстрира с много достоверни примери
на мнима бременност с всичките й
външни белези. Влиянието на
самовнушението върху регулацията на
кръвоносните съдове и други функции
на организма може да бъде особено
силно при хора с ярко изразено образно
мислене.


Източник:





Тема Re: Силата на самовнушениетонови [re: TNBC]  
Автор Ekna (Усмивка)
Публикувано22.08.14 13:11



Самовнушенията включват най-различни форми и една от тях е визуализацията. Преди години бях чела за спортистите, които визуализират, вместо реални тренировки и постигат същите резултати, като онези, които усърдно са се трудили в залата.

Щяхме да ходим на сноуборд със сестрата и зетя. Зет ми имаше голям мерак да учи някой и жертвата този път бях аз.

Няколко години преди това, зет ми вече ме беше учил един сезон и тогава ме похвали за бързия напредък. Реших, че ще визуализирам предварително и като отида на пистата ще бъда още по-добра от първия път. Започнах с визуализациите, но... не знам защо, всеки път, когато мислено тръгвах надолу по пистата, аз губех равновесие и падах. Не!, казвах си и започвах отначало, но пак падах. Падах отново и отново и не можех да разбера защо... Естествено, когато отидох на пистата постигнах точно този ефект! Не само, че изглеждаше, че съм забравила, а бях по-зле от първия път!

А и до ден днешен имам смътното усещане, че сама предизвиках рецидива. Беше края на лятото, бях преуморена от работа и изобщо трудностите, които дойдоха с преместването ми в по-големия град, а отпуската не ми стигна. После изведнъж се сепнах и си помислих, че почти година не съм проверявала туморния маркер... И страхът ме завладя! Когато видях изследването страхът не просто ме завладя, той се превърна в същността ми. Така, докато дойде време за започване на лечение, маркерът за две седмици скочи близо два пъти. Тогава си казах "все пак изкарах страхотен късмет, че съм хванала началото, явно интуицията ме подтикна да си проверя маркера". Но по-късно осъзнах, че съм имала нужда от по-дълга почивка и дори смяна на работата и всички съпътстващи я промени.

Има съзнателни и несъзнателни самовнушения. Има и самозаблуди, които не са никак здравословни и трябва да се научим да ги разпознаваме, чрез самонаблюдение и разсъждения. Самоанализът може понякога да бъде погрешен. Трябва да се оставяме на интуицията си и тогава ако усещаме някакво вътрешно противоречие е най-добре да потърсим външна специализирана помощ.

Та тази работа със самовнушенията изобщо не е толкова лесна, колкото човек си представя. Понякога умът ни си играе номера с нас. И до ден днешен не мога да проумея защо не успях да накарам ума си да ми поднесе желаната картина, преди сноуборда...

Знам, че преди да започне човек да си самовнушава нещо е добре да успокои ума с гимнастика, дишане и медитация. Нужна е и добра дисциплина, която на мен ми липсва

Но, миналия месец (юли), преди да си пусна контролно маркера отделих цял предиобед за йога, дишане, слушане на лекции на запис, водени медитации и водени автохипнози. Както и лечение чрез енергия, което сама си измислих. Освен това взех изрично решение да не се зареждам с очакване - нито страх, нито надежда, нищо. И успях. Бях много доволна, когато се оказа, че напълно съм изключила да проверя изследването. Имайте в предвид, че бяха минали 2 месеца от последната химия през м. май. В една и съща лаборатория - юнският маркер ми е 53,7, а юлският - 37,53 - малко повече от 2 месеца без химия. Интересно разбъркване на цифрите... и изведнъж Хоп! - в ума ми се настани съмнение - може да е грешка. Обаче се улових в крачка и казах - СТОП, НЕ! Просто приеми този подарък, не търси под вола теле! Повярвай!

Е... предстои ми тези дни същата процедура. Да видим...



Тема Психобиологичното декодиране/Тотална Биология/нови [re: Ekna]  
Автор TNBC (Тони)
Публикувано08.09.14 23:57



Източник:



Психобиологичното декодиране/Тотална Биология/ не е философия, нито идеология, а още по-малко доктрина: това е психотерапевтичен метод, който произлиза от мащабен медицински и психологичен опит и изследвания.Тоталната Биология предлага на пациентите да осъзнаят конфликтите си и изяснят дълбоката причина за определен физически или психически симптом или екзистенциално затруднение, да намерят решението им и така да се освободят от тях.

Моето вътрешно убеждение е, че повечето болести, от най-безобидните(хрема) до най- сериозните(рак), и много от нашите екзистенциални затруднения рядко са плод на случайността или на фаталността.В действителност, природата е прекалено съвършена за да бъде болестта абсурдност или странност , или още по-малко израз на случаен или анархичен процес. Болестта представлява поредица от обстоятелства , чиято отправна точка в повечето случаи е емоционален шок или страх, който възниква неочаквано, породен и преживян в изолация и в невъзможност за разбиране: това е така наречения БИОЛОГИЧЕН ШОК .

Болестта е съвършенното решение

За Д-р Саба, френски психиатър и родоначалник на концепцията за „ Тоталната Биология на всички Живи Същества”, мозъкът е като електронен механизъм и болестта е една от програмите му , която се задейства автоматично при специфични обстоятелства : висок или продължителен стрес или конфликт , с цел да предпази цялостния организъм от пълен колапс. Колкото и невероятно да изглежда, първата цел на болестта е да ни предпази , да спаси живота ни или поне да ни накара да спечелим мигове живот , позволявайки през тове време на мисълта да намери решение.Често причината е вътрешен конфликт, който е в основата на определено поведение или болест , но също важи и за нашите фобии, зависимости, тревожност, провали, омрази, предпочитания, хобита,избор на професии, симпатии или антипатии, и др. Думата „конфликт” не предполага да има спор или битка, а по- скоро значително увеличение на нашето ниво на вътрешен стрес. Когато, за нещастие, максималния праг на стрес е достигнат, мозъкът ни е длъжен да се намеси, за да ни предпази от „свръхнатоварване”.

Нека да допуснем, че имаме пациент с „ рак на стомаха”и видим как болестта му се явява отговор на заплахата за оцеляването му. Ако в природата животно (например куче) погълне прекалено голям несмилаем кокал, който блокира работата на стомаха му, оцеляването му става рисково. Ако кокалът не бъде смлян и отработен, скоро животното ще умре.Мозъкът „прочита” заплахата и незабавно стартира специална програма: „Стомашен рак”. Стомашният тумор е вид турбо орган, специализиран в производството на 300 пъти по- силни храносмилателни ензими от тези на стомашните клетки, които смилат кокала колкото се може по-бързо и по- ефективно. Когато костта е смляна и изчистена, нуждата от туморна тъкан изчезва . Мозъкът превключва на лечителска програма, която възстановява органа в първоначалното му здраво състояние.

Тъй като човек носи в себе си всички предходни еволюционни етапи, при него процесът протича по подобен начин. Ако човек преживява ситуация, която възприема като „несмилаема”: „Не мога да смеля ужасното му поведение!” или „Не мога да приема този кошмарен факт!”... и ако в такива ситуации имаме високо ниво и продължителност на стреса, мозъкът „прочита” ставащото като заплаха за оцеляване и превключва към болестната програма „рак на стомаха”. За разлика от животните, при човека болестното решение на ситуацията може да бъде задействано и от символична, въображаема, или чисто емоционална ситуация: проблем в работата, семейството и т. н. Архаичните мозъчни структури, които задействат болестта не правят никаква разлика между действителната физическа опостност и символочният, емоционален стрес и травма.

В природата „ракът на стомаха” е временно решение. Костта в стомаха или бива смляна или животното умира. При хората болестта продължава докато емоционалният конфликт който я е породил не бъде разрешен. По тази причина е важно по време на терапията да се продължава и спомагателното медицинско лечение, което е насочено към симптомите, за да бъде поддържана болестта в приемливо състояние и пациентът да има възможността да открие и „смели” причината породила болестта му.

Болестта е обратим процес

„Ако знаеш как да страдаш, ще си способен и да не страдаш” (Деяния от Йоан, Новия Завет)

Разбира се, тъй като тези „био–логични” програми се активират при необходимост, се подразбира, че могат и да бъдат деактивирани. Когато конфликтът е идентифициран, осъзнат и решението му намерено и приложено , биологичната болестна програма губи смисъла си и нуждата от нея изчезва. В архаичните мозъчни структури(подсъзнанието) повече не постъпват стресови импулси, опастността за оцеляването изчезва, мозъкът изтрива болестната програма и превключва на лечителска програма, която възстановява ЗДРАВЕТО.


Волтер, кученцето, което искаше да лети

(Приказка от произведението на Патрик Обисие– заглавие – издание)

Едно малко кученце, на име Волтер, обичаше
най-много от всичко да тича след пеперудите.
Един ден, докато преследваше някакво водно конче,
един орел, търсейки храна
връхлетя върху него, и го отнесе в гнездото си на върха на скалата.
Мама орлица, която бе изгубила малкото си,
настоя да го оставят живо и да го хранят.
И кученцето бе запазено живо.
Родителите -осиновители му носеха храна.
Но то скучаеше на скалата.
Тогава си науми да излети и
да придружи орлите. Бе ги гледал как
излитат и се помъчи да направи като тях.
От върха на скалата се спускаше
във въздуха, но неизменно се удряше по-надолу.
От изгрев до залез слънце, той пробваше отново и отново.
Волтер не отстъпваше. Ранен от многото падания, натъжен
че не може да придружи тези птици,
той стенеше на ръба на скалата, от срам, от гняв
и от безсилие.
Една сутрин усети изтръпване в задните си лапи.
След няколко дни те не му се подчиняваха повече.
Той беше парализиран!
Така прикован за скалата, бе длъжен да остане в гнездото!
Станал безсилен, Волтер беше в безопасност,
намирайки по-този начин спокойствие и оправдание че не може да лети.
Остана така неподвижен 3 луни.
Орела отведе кученцето в селото му.
Волтер намери отново приятелите си кучета доволни само
да вървят, бягат и скачат. Ободрен, привлечен от техните игри,
забрави за мечтата си да лети като орлите и пеперудите.
Една сутрин лапите му се събудиха, потрепериха.
Няколко дни по-късно, Волтер можеше пак да бяга,
скача заедно с другите.



Тема Осъзнато изцелениенови [re: TNBC]  
Автор TNBC (Тони)
Публикувано09.09.14 01:12



Осъзнато изцеление


ТОВА, КОЕТО НЕ СЕ ИЗРАЗЯВА, СЕ ОТПЕЧАТВА
МАРИ-ЖИНЕТ РО

Да се осъзнае въздействието на мисълта, емоциите и програмирането на мозъка върху биологичното функциониране на човешкото същество, е от съществено значение, за дa се разбере смисъла на събитията в живота ни и на действащите сили, които ги пораждат. Често болестта е мост между минало и настояще. Един преживян минал конфликт се влачи като стар призрак в нашите спомени и се проявява в настоящето. Смяната на гледната точка относно заболяването предразполага да разберем това, което болестта „е казала”1 и това е първата стъпка към оздравяването. (1. На френски език болест e „maladie”, „mal-a-dit” – “болката-е-казала”.) Именно чрез осъзнаването можем да се освободим и да преобразуваме нашите сегашни ограничения и драмите от миналото, премахвайки тяхното влияние върху настоящето и позволявайки реализирането на целия си потенциал.

БОЛЕСТТА Е ПОКАЗАТЕЛ ЗА СЪЗНАНИЕТО.

Това преосмисляне как да възприемаме болестта или дисфункцията се основава на наличието на неизбежни биологични закони, които могат да се докажат 100%. Болестта е израз на дисбаланс, причинен от емоционален конфликт. Без този конфликт, няма да има болест. Тя започва с „шок”, предизвикан от някаква драма, фраза, жест, картина и това е една почувствана емоция, която в зависимост от същността и интензивността си, ще се изрази на биологично ниво. Болестта има точно определено значение и се появява като перфектен отговор, пожелан от мозъка.

Драматичен и интензивен, шокът е унищожителен като стрела, която ме пронизва мигновено. Не съм очаквал това и моите обичайни защитни средства се оказват изпреварени. Зяпвам с уста и не мога да осъзная истински силата и мащаба на това, което чувствам. Всички около мен знаят какво се е случило, но никой не подозира това, което наистина съм почувствал. Ако изправен пред конфликтната ситуация, не успея да намеря задоволителни решения, тогава и само тогава мозъкът ми ще се активира, за да задвижи подходящата биологична програма. Тежестта на заболяването ще се обуслови от интензивността на емоционалния шок, а мястото, където ще се развие, ще зависи от естеството на изпитаното чувство.

Събитието ми е познато, предъвквам го отново и отново, но как съм го възприел?

Страх от смъртта, ниска самооценка, вина, безпомощност, омърсение и др. Всеки вид заболяване ни информира за чувството, от което трябва да се освободим, за да оздравеем.

Ако се чувствам „разделен с”, се касае за кожата, защото кожата ни поставя в контакт със света.

За храносмилателния тракт: неспособност да се смели хапката, т.е. разногласие, което не може да се преглътне.

Злопаметност: жлъчен мехур.

Това е разрушително: кости.

Отвращение: дебело черво.

Загуба: яйчници и т.н.

ТОВА, КОЕТО НЕ СЕ ИЗРАЗЯВА, СЕ ЗАПЕЧАТВА.

Една млада съпруга живее в конфликтна ситуация спрямо семейството на своя съпруг, което я отхвърля и това е неразбираемо и ужасно за нея. Когато тя говори за това на своя съпруг, вместо да я подкрепи, той я хока и обвинява за това положение. Години по-късно тази жена все още носи раната на тази стара история, която разказва наляво и надясно. Тя знае кое е събитието, предъвква го отново и отново, но не оздравява.

Да говориш за събитието – да го повтаряш непрекъснато не води до оздравяване.

Защото това, което има значение, не е преживяната извън нас ситуация. Болестта е свързана изключително с преживяването, с това, което представлява това преживяване за човека на съзнателно или несъзнателно ниво. Именно усещането, програмира болестта и точно това усещане трябва да излезе на повърхността, за да оздравеем. 99% е това, което знаем за нашата история, а 1% е несъзнателната част, която ни убягва, и която програмира болестта. В гореспоменатия случай, това е пълното осъзнаване, че тя е преживяла драмата си в атмосфера на безпомощност, подчинение и нападки, и, че ТОВА е била нейната болест и тя е можела да се оттърси от това усещане и да оздравее.

Човек, страдащ от миопатия разказва как винаги е правил всичко за тези, които са около него, без никога да получава признанието, което е очаквал. Напротив, никога не е било достатъчно и хората са изисквали все повече и повече от него. Ето какво е бил неговия живот: Напразно е правил какво ли не, но никога не било достатъчно и той никога не получава любовта, която е очаквал. Разказва историята си, изразява своята болка, своя гняв и си дава сметка за ниската си самооценка, но оздравява, едва, когато достига до чувството си на безпомощност, което е възприемал като: „Безполезно е да се боря, безмислено е правя каквото и да е.”

Познаването на историята не е достатъчно. Трябва да се разбере скритият й смисъл, който се вписва като задължителен елемент в жизнения път на човека.

Именно „ТОВАРА” на това, което човек е усетил, води или не, до появяване на заболяването и неговото изразяване, в по-висока или по-ниска степен. Често ние омаловажаваме влиянието върху нас, на това, което ни се е случило. Трябва да приемем реалността такава, каквато е, това е всичко. Ако приемем реалността, няма да сме болни. Терапевтичното изкуство се състои в това да помогнем на човека да достигне до своята РЕАЛНОСТ, която често му убягва. Оздравяваме само в тази реалност, т.е. мога да разреша конфликта си, единствено и само, ако получа достъп до информацията, която е предизвикала конфликта. За да се излекуваме, трябва да осъзнаем, че точно ТОВА е болестта, в състояние на пълно приемане. Истинското разбиране е едно усещане. Вие усещате и в този момент разбирате и знаете. Може би даже не можете да го обясните. Мозъкът се грижи за оздравяването. Не е необходимо да се питаме как го прави, а трябва да го приемем, реагирайки както децата, без ни най-малка критика, „А, ето защо е така …” и да сте убедени в това.

Разбира се биологията работи на фино ниво и терапевтичното изкуство се състои в това да се открие не само елемента, който задейства дисфункцията, но и този който я програмира.

Има абсолютно съответствие между нещата и ние можем до известна степен да променим съдбата си, осъзнавайки „несъзнателната” част от програмата, която се изпълнява в нас, за да я изчистим. Има няколко начина да се запишат тези програми.

1. Преживяното от момента на нашето раждане до днес.

Всичко се записва в нас като във фотоалбум и мозъкът постоянно сравнява сегашната ситуация с всички онези, които той вече има в паметта.

Ако съм имал някакъв сериозен инцидент на кръстовище, защото някоя кола е пресякла на червената светлина на светофара, то всеки път когато се окажа на подобно кръстовище, винаги ще се оглеждам три пъти повече, за да се уверя, че не се задава никакъв автомобил.

Във всеки един момент мозъкът регистрира чрез сетивата всички елементи, съществуващи около нас: цвят, звук, чувство, предмет, миризма, цифра и т.н. По-късно припомнянето на един или повече от тези елементи може да е достатъчно, за да възвърне състоянието на първоначалния стрес, който е съпътствал някое травмиращо събитие. Докато не сме осъзнали тази първоначална причина, ние понасяме въпреки нас, неразположението, свързано с този стрес. Точно това се случва при алергиите.

2. Преживяното в утробата на майката.

Отнася се до всичко, което се е случило от зачеването до първата година от живота. Всичко, което родителите мислят и казват в стресови ситуации, детето го приема „за Аз”, сякаш това се отнася лично за него и то го слага в багажа си, за да се подготви за похода, който ще бъде неговият живот.

Психологическите конфликти на родителите се превръщат в биологични конфликти при децата. Моят баща или моята майка са го усетили, тогава аз ще го реализирам в мен, на биологично ниво или в моето поведение.

Родителите са искали да имат момче. Те са били сигурни, че детето, което майката носи ще бъде от мъжки пол. В момента на раждането, двамата възкликват разочаровани: „О, не, то е момиче !” Въпреки, че 30 минути след това те вече му се усмихват и го приемат, детето вече е било пронизано от стрелата, която за миг е записала върху неговата касета ниска самооценка и чувство на вина.

Една млада жена изживява болезнено първите стъпки в своя брак. Тя се чувства изолирана и приклещена в капан, тя казва : „Ако знаех, че ще бъде толкова трудно, никога нямаше да се омъжа”. Детето, което носи в този миг ще поеме върху за себе си биологичното решение на конфликта на майка си и няма да се ожени. То може би през целия си живот ще иска да се ожени, но тази несъзнателна програма ще саботира неговите усилия и сякаш случайно, противно на всякаква логика, по-късно, то срещна само партньори, с които връзката е невъзможна.

Няма виновни, няма жертви, има биологични закони.

3. Фамилна памет.

Неразрешените драми, преживяни от нашите предци, предаващи се във фамилната памет ще се отразят върху тази или този, който ще бъде под прицел.

Една жена, която не може да има деца открива, че е наследила програмата от своята баба, която е починала по време на раждане. Докато нейният мозък носи този спомен, тя си мисли: „Ако родя дете, ще умра” и тя не може да роди, въпреки голямото си желание за деца.

За да оздравеем, трябва да открием смисъла, на това, което се проявява в нашия живот.

Нямам право да успея.

Трябва да спася света.

Не успявам да създам семейство.

Аз съм винаги жертва на …

Аз съм депресиран.

Чувствам се изолиран от …

Злопаметен съм.


Осъзнаването премахва програмата и ни позволява да направим това.

Трябва просто да се отпуснем, да пуснем тежките куфари, които мъкнем от много отдавна, тук и сега. Ние не сме свободни, но сме свободни да станем такива!

Важно е да успеем да оздравеем. Но най-важното е да посочим със сигурност произхода на болестта и най-вече да успеем да покажем начина как да я избегнем и как да не се разболяваме повече.





Източник:





Тема Разговор с вътрешното ми Азнови [re: TNBC]  
Автор TNBC (Тони)
Публикувано09.09.14 01:32



Източник: beinsadouno.com


Здравей, мое вътрешно Аз!

Дълго време се опитвам да открия пътя към теб и след цял куп неудачи реших да ти напиша писмо. И може би този, епистоларния израз на мислите ми, ще ми помогне да стигна по-лесно до твоите двери, откъдето всъщност започвам самата Аз…

Беше време, когато не се замислях за теб… Може би защото не знаех за съществуването ти, или пък не вярвах, че тая отговорите на всички незададени въпроси нейде из кътчетата на необятната си душа... Тогава всичко беше някак по-лесно: нямаше ги колебанията и вътрешните терзания; не се замислях дали постъпвам правилно в даден случай, защото това само би ми донесло угризения, ако някъде системата дадеше грешка. А кой обича да се терзае от неудобни въпроси, още повече, когато си е сложил най-розовите очила! Това беше период на безтегловен полет, когато мечтите са колкото звездите в небето, а трудностите се понасят по-леко, тъй като нерядко отговорността за тях не е изцяло лична.

Но…, както е известно, на Земята все още действа с пълна сила Законът за гравитацията и рано или късно следва приземяване. За добро или зло, при мен сблъсъкът с реалността /тази, която не обича цвета на розите/, дойде твърде рано. Но все пак ми беше предоставено правото на избор – трябваше да реша или да порасна много бързо и да изоставя света на илюзиите, или да си остана за цял живот в него, с риск никога да не се науча да поемам отговорността за собственото си съществуване и за задачата, която ми е отредена.

Започна период на невероятно лутане. Бях пусната внезапно в бесния водовъртеж на Живота и трябваше или да се науча да се боря с него, или пък да се удавя нейде из дълбоките му вирове. Но аз не съм от хората, които се предават лесно, затова избрах да оцелея. Надраснах болката, прогоних сълзите, не допусках завистта, опитомих омразата… Това ме направи още по-силна, по-уверена, по-устремена, но и още по-странна… Не бях една от многото, защото си бях Аз – нестандартна, неконвенционална, неконтролируема, непокорна. Вечно търсеща истината, вярваща в Доброто, диреща най-нежните струни в душите, влюбена в свободата - свободата на духа, волността на мисълта, порива на волята…



Отговорът на вътрешното Аз , последвал след 3-годишно мълчаливо наблюдение

Браво на теб, непокорно същество, ти надмина всичките ми очаквания! В началото се боях, че ще се изгубиш изцяло в света на илюзиите и мечтите, без да се осмелиш да видиш нещата такива, каквито са. Но това е било бял кахър! Сега притесненията ми са още по-силни и не знам до къде ще стигнат... Ти загърби всичко детско и наивно в себе си, прости се с идеалите си, прати в забвение исконните си ценности. Толкова здраво стъпи на земята, че онази идеалистка, която някога ликуваше победоносно в теб, наведе смирено глава и си отиде. Нейното място се зае от една друга – материалистка, на която приказките за разни идеали никак не й се слушаха. Тя дойде изведнъж, без никой да я е канил, но се настани в душата ти с такава сила и власт, че ти дори нямаше време да възроптаеш срещу нашественичката. Вместо това само слушаше жестоките й наставления, докато накрая те се превърнаха в твое верую. Стана така, че докато някога, ако те удареха по едната страна, ти подаваше и другата, сега отвръщаш на удара с удар. Още по-лошо – сърцето ти не трепва от това, ами го правиш толкова умело, че дори и скрупули не остават в тебе. Ако някога идеалите бяха за теб това, за което радееше с цялата си душа, сега единственото, което те кара да възтържествуваш, е удоволствието от победата, постигната в света на материалните блага.

Спомняш ли си, когато някога четеше “Приказка за стълбата” на Смирненски и потрепваше от гнева на онеправданите, който се надигаше и в теб? Това време вече е далече; ти много бързо откри пътя на реалността и пое по него. И макар че този път е осеян с още по-големи препятствия от друма на бленуваните идеали, ти се справяше прекрасно с тях, защото лесно откриваше уловките по него и умело ги заобикаляше. Ще се изразя още по-директно, и ти нямаш право да ми се сърдиш, защото такава е истината: вече дори не си и спомняш какви бяха идеалите ти; само от време на време изпитваш някаква натрапчива носталгия по тях...

Добре, ще кажеш, че това е цената, която е трябвало да платиш, за да оцелееш. Но не ти ли се струва, че плати доста скъпо, за да постигнеш това, което хората без идеали го имат като даденост? В устрема си да се докажеш, да обявиш съществуването си, ти не разбираш, че губиш нещо много по-ценно от това да имаш авторитет и самочувствие – губиш себе си. Да, добре ме чу, губиш онази своя същност, която имаше една много точна преценка кое е добро и кое – зло, и не си затваряше очите пред неправдите.

Какво остана от стремежа ти към свободата? – само едното достойнство, дето още здраво си го пазиш, но знам ли до кога... Къде се изгуби онази нежна душа, която превръщаше всяко едно чувство в стих? Няма я. На нейното място вече ликува една самоуверена личност, която знае какво може и как да го покаже по най-добрия начин. Но това не е всичко – ти забрави мисията си, а именно да бъдеш винаги добра и да учиш хората да бъдат щастливи. Да, права си, отвреме на време те застигат проблясъците на прозрението, които те карат да се питаш: “Накъде изобщо съм тръгнала и знам ли до каква пропаст ме води този път?”.

Именно заради тези мигновения имам надеждата, че все още не всичко е изгубено при теб. Все още вярвам, че ти ще намериш баланса, ще съумееш да съчетаеш уроците, които идеалистката и материалистката ти дадоха, и да ги споиш в една здрава основа, на която да се опреш по пътя си към себе си.

Не забравяй - каквото и да правиш, където и да пътуваш, с когото и да се срещаш, с каквото и да се бориш – ти не можеш да избягаш от себе си. И добре, че е така, защото ти – това е целия свят, сбран в необятната ти душа, която винаги ще ти прощава залитанията, защото знае, че ти все пак ще намериш верния път и винаги ще те подкрепя...



Тема Умът – 10 кода за пре-програмираненови [re: TNBC]  
Автор TNBC (Тони)
Публикувано09.09.14 01:41



Умът – 10 кода за пре-програмиране – от Свами Сатянанда


ЙОГА – Умът като компютър – Свами Сатянанда

НАПРЕЖЕНИЕТО И КОМПЮТЪРЪТ НА УМА

Механизмът на напрежението


Основната причина за мисловното и физическото напрежение е неправилното мислене по отношение на другите хора и околната среда. Нашият начин на мислене не е в хармония с това, което ни заобикаля. Това предизвиква конфликт на интересите между нас и другите хора. Ние непрекъснато се борим със средата, вместо да следваме живота.

Когато са в конфликт с околната среда, хората чувстват дисхармония със света. Много малка е вероятността отделен индивид да може да промени външната среда. Затова, за да се стигне до хармония, е по-добре да се промени вътрешната среда или, по-точно казано, да се промени отношението ни към живота и към останалите хора. Когато човек живее в хармония с околната среда и не се отделя повече от нея, тогава напрежението в него ще изчезне и той ще стане ведър и спокоен.

Умът ни като компютър

Във Вашата глава се намира най-невероятния компютър, който може да съществува. Този сложен биокомпютър се състои от 10-13 милиарда мозъчни клетки, известни като неврони, и от неизброимо количество взаимовръзки между тези клетки. Работата на този компютър се състои в получаване, складиране, сравняване, анализиране и насочване на всички данни, които получаваме от тялото и околната му среда чрез сетивата – очи, уши, нос, кожа и т.н.
Мозъкът притежава памет за минали преживявания – за всеки и за всичко, до което сме се докосвали до ден днешен. Тези опитности определят как действаме при различните ситуации в живота. Във всеки един момент информация от външната и вътрешната ни среда се изпраща чрез нервните импулси в мозъка. Една специфична част от мозъка, наречена “лимбична система”, сравнява входящата инфо p мация с предишните ни опитности, складирани в паметта на мозъчната кора. В светлината на тези именно спомени ние реагираме по един фиксиран, програмиран начин. С други думи, реакциите на ума и тялото ни към различните ситуации в живота се определят от нашите заучени мисловни условности. Ако ситуациите, с които се срещаме, не влизат в противоречие с предишните ни опитности, тогава ние не страдаме от мисловни и емоционални напрежения. И обратно, ако се появи противоречие, възниква напрежение, което ни готви да реагираме при извънредни (екстремни) ситуации. По-голямата част от нас обаче сме така ограничени от условности, че реагираме на почти всички жизнени ситуации, като че ли те са заплаха за съществ y ванието ни. Ние непрекъснато чувстваме омраза, страх, гняв и т.н. – съществуваме в състояние на постоянно физическо и мисловно напрежение.

Напрежението – резултат от мисловно програмиране

Проблемът на човека е в това, че външният свят много рядко съвпада с шаблона на повечето от мисловните му условности. В резултат на това лимбичната система непрекъснато създава мисловни и емоционални стресови реакции. Така ние ставаме неспособни да се отпуснем и напрежението става за нас ежедневие. Но грешката не е в мозъка. Тесните граници на мисловната програма, заложена в него, е причината за проблема. Нашето поведение в живота зависи от ума ни и едно неподходящо, нереално или несъвместимо мисловно състояние води до непрестанен мисловен конфликт с околната среда и като резултат до нещастие и стрес. Една широка мисловна програма води до хармонично взаимодействие с околната среда и с другите хора, което от своя страна носи щастие и спокойствие. Животът ни може да бъде или проява на радост, или израз на недоволство – всичко зависи от съдържанието на ума ни. В такъв случай напълно ли сме зависими от благоволението на нашия ум? Да, за съжаление така е, но в същото време имаме и възможност да изхвърлим тази част от съдържанието на ума, предизвикваща толкова много пакости в живота ни. Ние можем да променим мисловната си програма, като отстраним всички нежелани и ненужни неща. Необходимо е само желание от наша страна, за да пренасочим живота си по нова пътека и да превърнем това желание в лично усилие. Един от методите е чрез изследване на ума, чрез запознаване с вътрешното му съдържание и изхвърляне на ненужното от него. Но преди да можем ефективно да извършим това, трябва да постигнем една определена степен на релаксация в своя живот, за да сме в състояние да насочим съзнанието си навътре. Методът за постигане на това е чрез съзнателн o усилие да се променят съществуващите програми.

Кодове за мисловно препрограмиране

Препрограмирането определено е възможно или поне до известна степен. Разбира се, по този начин никога не бихме могли да преодолеем дълбоко вкоренените мисловни модели. Те могат да бъдат отстранени или поне неутрализирани само чрез задълбочено изследване на ума с помощта на медитативни техники. Но самият процес на едно съзнателно развито поведение в живота е една положителна стъпка към изчистване и успокояване на целия ум и начало на щастлив живот. Изборът е наш: можем или да направим стъпка към превръщане на света в истински рай на земята, или да си останем такива, каквито сме.
Тези кодове не са морални. Те се предложения, чрез които можете да започнете съзнателно да изменяте отношението си към различните ситуации в живота. Те не са предназначени да променят начина ви на живот и ние не ви съветваме през цялото време да се насилвате да ги прилагате. Само си ги припомняйте през деня и присъствието им ще ви помогне незабелязано чрез вашите подсъзнателни “центрове на поведението”.

Код 1

Направете усилие напълно да приемете другите хора. Опитайте се да ги видите не просто като обекти, които трябва да бъдат използвани, за да задоволяват собствените ви желания. Опитайте се да приемете другите хора също като действащи в зависимост от мисловните им условности. Това, което виждате в тях, е само външно проявление на менталната им програма. Така те не се различават от самите вас, само тяхната програма може би е по-различна. Сега вие осъзнавате вашата зависимост от мисловната ви обусловеност, а те може би още не я осъзнават. Ако вие можете вече да приемате другите, те на свой ред ще започнат да приемат вас.

Код 2

Приемете себе си. Знайте, че действията ви са резултат от менталната ви структура. Затова не се безпокойте за недостатъците и проблемите си.
Приемете ограниченията си, но в същото време чувствайте необходимостта от прочистване на ума от неговите конфликти. Именно неспособността ни да се приемем такива, каквито сме, е причината за толкова много мъки в живота ни.

Код 3

Наблюдавайте обичайните си реакции към хората около вас и околната ви среда. Вижте как привързаността ви към външното води до толкова много неудовлетвореност. Опитайте се да намалите нуждата си да търсите щастие във външните неща. Това не означава, че не трябва да следвате външните си влечения – това би довело до потискане, което причинява повече вреда, отколкото добро. Това означава, че вие трябва да продължавате да водите досегашния си живот, но ако не успеете да постигнете това, което желаете, приемете го спокойно, с чувство на непривързаност.

Код 4

Разкрийте най-големите си нужди, привързаности, желания и т.н. При това, бъдете възможно най-критични. Един подходящ начин да откриете привързаностите си е да проследите причината за моментния си гняв или нещастие до източника му и там ще откриете емоционалното и менталното отношение, причинило безпокойството. Отбележете си как реагирате на хората, които категорично не харесвате или просто не ви допадат. Именно тези хора ще ви помогнат да разпознаете и евентуално да отстраните емоционалните си проблеми. Гледайте на целия свят и на всеки човек в него като на свой учител.

Код 5

Опитайте се да живеете в настоящето. Не живейте в миналото, безпокоейки се за неща, които вече са се случили, или съживявайки приятните изживявания. Не изпреварвайте бъдещето. Можете да правите планове, но гледайте на планирането като на част от настоящето, а не като на момент от бъдещето. Опитайте се да изживявате всеки момент, всеки настоящ момент, възможно най-пълно, като насочвате вниманието си към настоящето. Така ще започнете да живеете пълноценно. Каквото и да правите – къпете се или се храните, метете пода или печелите пари, – но се опитайте да не мислите за това кога ще приключи конкретното действие. Наслаждавайте се на всяко свое действие в момента на извършването му. Опитайте се да се радвате на факта, че съществувате и че всяко ваше действие е израз на съществуването ви.

Код 6

Не се идентифицирайте напълно с действията си, с тялото, с ума си. Въпреки че се стремите да промените ума си, той е само една част от вас. Той не е вашето съзнание – свидетелят, който вижда всички събития, случващи се в живота ви. Повечето от нас се идентифицират напълно с ума и с тялото си. Ние пренебрегваме съзнанието, криещо се зад всичко, което правим. Пречиствайки ума и тялото си, ще видим и ще се идентифицираме с това съзнание, което се намира в основата на всичко.

Код 7

Опитайте се да бъдете по-открити към хората. Изразявайте истинските си чувства колкото е възможно повече. Когато се опитваме да бъдем това, което не сме; когато се мъчим да впечатлим хората; когато прикриваме от другите истинските си чувства, тогава ние веднага изпитваме напрежение и отчуждение. Това засилва усещането ни за “Аз срещу света”. Запомнете, че дори и най-нечувствителният човек може да разбере до известна степен дали се опитвате да скриете нещо, или изпитвате тайно вина, защото самият той може да крие нещо или да изпитва същия тип вина.

Код 8

Помнете, че всеки има потенциалната възможност да достигне по-висши нива на съзнание. Настоящото поведение на човека към околната му среда или към вас е причинено от мисловната му програма. Настоящият му начин на живот е временен и ще се промени и хармонизира тогава, когато започне да разбира себе си и своя ум. Всички ние имаме неосъзнати потенциални възможности, които само чакат да бъдат разкрити.
Опитайте се да видите тези възможности във всички хора, колкото и да ви е трудно това.

Код 9

Не отбягвайте трудните ситуации. Обикновено така устройваме живота си, че колкото се може по-малко да влизаме в контакт с хората, които не харесваме. Опитваме се да се свързваме с хора и ситуации, които са в унисон с емоционалното ни програмиране. Така ние продължаваме да живеем по начин, който засилва и задоволява нашите предубеждения. Гледайте на трудните ситуации и на неприятелите си като на най-големите учители. Именно те могат най-ясно да ви покажат начините, по които действа мисловната ви програма. Нашите врагове са тези, които извикват на повърхността емоционалните ни конфликти и предразсъдъци. Много малко от нас наистина осъзнават програмирането и условностите си. Само тогава, когато разпознаем емоционалните си конфликти и предразсъдъци, записани в мисловната ни програма, ще можем да започнем да се справяме с тях.

Код 10

Опитайте се да погледнете на нещата от позицията на другия. Вместо само да реагирате по начина, по който сте били програмирани, опитайте се да видите и гледната точка на другите хора. Например ако някой остави вратата отворена, вие може да се ядосате. Вместо да се ядосвате, се запитайте защо той я е оставил така. Може би е бързал. А може би е мислил за съвсем различно нещо. А може би да оставя вратите отворени е част от мисловното му програмиране; може да е израснал в къща, която не е имала врати. А да се ядосвате, когато някой оставя вратата отворена, е част от вашето програмиране. Не забравяйте, че реакциите ви са напълно автоматични. Опитайте се да промените собственото си отношение така, че отворените врати да не ви причиняват емоционални безпокойства. Прилагайте това и в другите ситуации в живота си.

(със съкращения от книгата на Парамахамса Сатянанда “Крия Йога”, публикувано в бр. 2, 1999г, сп. Йога – наука и традиция )



Източник:





Тема Re: Силата на самовнушениетонови [re: Ekna]  
Автор TNBC (Тони)
Публикувано09.09.14 02:18



"...Има съзнателни и несъзнателни самовнушения. Има и самозаблуди, които не са никак здравословни и трябва да се научим да ги разпознаваме, чрез самонаблюдение и разсъждения. Самоанализът може понякога да бъде погрешен... "

"...Та тази работа със самовнушенията изобщо не е толкова лесна, колкото човек си представя. Понякога умът ни си играе номера с нас..."

"...Знам, че преди да започне човек да си самовнушава нещо е добре да успокои ума с гимнастика, дишане и медитация. Нужна е и добра дисциплина..."

Мила Екна, много хубаво си го написала.


"Но, миналия месец (юли), преди да си пусна контролно маркера отделих цял предиобед за йога, дишане, слушане на лекции на запис, водени медитации и водени автохипнози. Както и лечение чрез енергия, което сама си измислих. Освен това взех изрично решение да не се зареждам с очакване - нито страх, нито надежда, нищо. И успях. Бях много доволна, когато се оказа, че напълно съм изключила да проверя изследването. Имайте в предвид, че бяха минали 2 месеца от последната химия през м. май. В една и съща лаборатория - юнският маркер ми е 53,7, а юлският - 37,53 - малко повече от 2 месеца без химия. Интересно разбъркване на цифрите... "

От цялото си сърце ти пожелавам - при следващото ти изследване, цифрите да се подредят по най-благоприятният за теб начин, не знам колко трябва да е маркера ти, за да е в норма, но да речем едно подреждане на цифрите в този ред - 17,35 - би било чудесно, ти го заслужаваш. Дано,миличка, дано всичко да е наред за напред.

Прегръдки!






Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.