Аз познавам такива хора.
Една жена след операция на тумор в мозъка. Жива е вече 20+ години- работи до пенсия и сега гледа внуци.
Втора жена с тумор на матката. Изследванията показваха злокачествен. Отказа се от химиотерапията тъй като не и понесе. Това беше преди около 18 години. Добре е , пенсионира се на 60 преди 2 години.
Това лято се срещнах с жена на която едната гърда й беше отстранена преди повече от 30 години. Беше на 78 години. Чак на толкова години беше започнало да се образува ново образование. Изследванията от него не ги зная.
Бащата на моя приятелка - рак на простатата - злокачествен преди 12 години. На 75 години е. Чувства се добре.
Познавам и човек с левкемия. Лекарите даваха 3 месеца живот. Повече от 10 години е жив, на 66 години е.

Би било прекрасно да разкажеш историите им, щом познаваш толкова оцелели в борбата! Можеш да им вземеш своеобразни интервюта. Има фондации, които ще помогнат за издаването с удоволствие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съмнявам се, дали някой ще се съгласи.
Много от тези хора въобще им е неприятно при споменаване на думата рак и избягват въобще да я споменават. Другите, включително и аз, също избягват темата очи в очи. Когато е трябвало да потърсим помощ винаги е било чрез трето лице близко до човека.

За "бабата" на 79 години с която бяхме в една стая ще разкажа аз.
По съвпадение беше родена на моята рождена дата.
Страхотна, изключително жизнена жена. До пенсионирането си беше работела в телевизията. Не вярвах, че има такъв енергичен човек на тази възраст и с толкова съвременни виждания.
Казваше ми " Няма нищо страшно, ние излизаме вече от неблагоприятния период / бяхме и двете постъпили малко след рождените си дни/. " Хората вярват, че около рождените си дни изпадат в Сатурнова дупка.
Още преди операцията беше решила, че ще ходи на лъчетерапия. Попита лекаря дали те ще дадат направление или трябва сама да потърси специалист. Съответно й отговориха, че ще чакат резултатите от хистологията и тогава ще вземат решение.
Денят в който ме изписаха беше дошла за резултата.
В нея имаше толкова жизненост и желание за живот, че имах усещането, че съм срещнала добрата фея.

Втора част на книгата ЗДРАВЕТО Е В ГЛАВАТА А НЕ В АПТЕКАТА може да прочетете тук:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трета част на книгата ЗДРАВЕТО Е В ГЛАВАТА А НЕ В АПТЕКАТА може да прочетете тук:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Болестта и нейният психологичен еквивалент или как мислите и емоциите ни влияят на здравето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ALONE911, явно говорим за едно и също, само че ти го наричаш излекуване, а аз ремисия. Но това е без значение, по-важното е, че има много такива случаи и е много хубаво да ги споделяме и често да си ги напомняме.
Мисля, че разбирам хората, които са минали през този кошмар, но са го преодолели, искат да загърбят всичко свързано с него, живеят си живота и не искат да поглеждат назад. Тук в клуба също има много потребители, които са оперирани, направили са си терапиите и са излезли от него. Има и други, на които много се възхищавам – загубили са най-близки хора, но продължават да влизат тук и да помагат с опита си на други нуждаещи се.
Освен това, има и някои, като мен, които ги гони някакво суеверие. Шест години вече болестта яко ми диша във врата, не смея да се зарадвам даже, когато изследванията са без промяна. Имам чувството, че който казва – излекувах се, сякаш предизвиква съдбата и нещата се влошават, сещам се за Теодора Захариева, която беше издала книга „Аз се излекувах”, за жалост тази толкова силна жена загуби борбата. Има и други примери и в нашия клуб, но ми е много мъчно да си ги спомням.
Но аз съм мноооого далече от ремисията и нямам никакво притеснение да си говоря за болестта, какво и от кого да крия? Пет пъти вече ми пада косата, децата в къщи отдавна са свикнали, нищо ново не е това за тях. Колегите и познатите ми също, мине не мине и аз се явавам с нова перука или кърпа, всички знаят, но вече никой не ме гледа със съжаление.
Преодоляла съм го отдавна, най-големия ми страх беше, когато ме оперираха, децата ми бяха на 6 и 10 г., много ме беше страх някой да не им каже, че майка им е много болна и може да умре. Сега вече въобще не ме интересува дали някой ще ме коментира, искам аз и хората, които обичам да са добре, другото е без значение.
Все пак много е хубаво да си постваме разни позитивни истории, това действа много добре на всички тук, ето още една много хубава тема за това, която незаслужено е останала назад в архива.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това, което става в подсъзнанието на пациента - често е ключът към това дали иска той да оздравее”.

Може ли мисленето да играе роля в здравето или болестта на човека?

Доктор Симонтън е световно признат лекар и директор на центъра за лечение на рака, разположен в Пасифик Палисейдс, Калифорния. Той разказва с ентусиазъм за резултатите, които е постигнал в лечението на болестта използвайки метода на визуализацията: “Ние смятаме, че хората едва сега започват да разбират доколко са преплетени съзнанието и физическата обвивка. Ние вече знаем, че ходът на болестта може да бъде обърнат. Ние открихме, че същите пътища по които се предават негативни явления, подобни на ракови образувания, могат да бъдат използвани и за предаване на положителните, дори могат да върнат здравето на човека. Може да се говори за коренни промени в гледната точка за всички болести и за това, как хората могат сами себе си да излекуват.”
Когато лекарите назначавали плацебо, мислейки, че това е морфин, неговия ефект върху пациентите нараствал. След това експериментът бил изменен. И когато лекарите мислели, че дават плацебо вместо морфин, ефектът на въздействие намалявал. Това, в което вярвали лекарите - влияело на резултатите по същия начин, както и вярата на самите пациенти. Но възможно ли е това? Как мислите на лекарите могат да влияят върху пациентите? Или е по-важно какво мисли болният? А може би някак подсъзнателно лекарят предава на пациента своите предположения за това, как ще подейства лекарството? Ако това е така, ще има какво да си спомните когато се разболее ваш приятел или близък човек.



Собственото отношение може да лекува и нас самите и околните.

Нашето тяло е чудесен самовъзстановяващ се механизъм, който е призван да следи всичко, което се случва с нас. Ако се порежете, белите кръвни телца моментално се устремяват към мястото на порязването като се борят с инфекциите, а тромбоцитите вече съсирват кръвта и затварят прореза. Всичко това става автоматично, без каквото и да било ваше участие. Вашият организъм знае с точност как да поправи сам себе си.
Когато ядете, вашият организъм извлича от храната хранителните вещества и ги разпределя във вид на енергия по различните части на тялото. Всичко излишно във вид на шлаки се изхвърля и отново всичко става автоматично. Не е необходимо да мислите за това или да управлявате този процес. Ако си счупите ръката вие отивате на лекар, и той я лекува, така ли е? Изобщо не е така. Нито един лекар не е излекувал досега нито една счупена ръка. Лекарят ще намести костите и ще сложи превръзка, за да зараснат правилно, но единствено вашият организъм е в състояние да излекува счупването.
Напомняйте си по-често, че организмът ви се лекува по естествен начин и сам поправя себе си.


Източник:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите