ПСИХОТЕРАПИЯ И ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА №2 / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

ЧАСТ II. ПЪТ КЪМ ЗДРАВЕТО
Глава 9: Глава 9: Съдействие на собственото здраве

Един от пионерите в областта на биологическата обратна връзка – БОС – доктор Елмър Грин, казвал, че ако хората искат да се научат да влияят на собственото си здраве, за тях е еднакво важно да разберат какви мисли и способи въздействат на здравето и какви на болестта.
Информацията за мислите и чувствата на човека по време на влошаване на неговото здраве може да се окаже безценна. Организмът ни е снабден с механизъм, който е призван да поддържа здраве и да не допуска възникване на болести. Затова, когато в механизма стават сривове и се разболяваме, трябва да обърнем особено внимание на мислите си и на поведението си.
Влошаване състоянието на здравето може да служи за сигнал, че това, което правим не е добре.
Всеки от вас може да си спомни без затруднение, че често е имал леки заболявания като простуда или хрема, когато е бил твърде натоварен в работата, тоест нещата са се случвали на фона на физическо и психическо напрежение. Навярно даже сте си казвали, че сте се простудили, защото “ужасно сте уморени”, имайки предвид по-скоро не просто физическа умора, а също и емоционално изтощение, липса на енергия и морални сили. В този момент вие сте възприемали живота като нещо, което трябва да теглите с усилие.
Такива сериозни заболявания като инфаркт на миокарда или язва на стомаха, най-често възникват след период на много тежка работа и напрежение, когато човек прави нещо с последни сили. Обикновено хората се разболяват, когато организмът достига предела на силите и възможностите си, ночовек не обръща внимание на тези сигнали и продължава по старому да експлоатира тялото си.Всички, които боледуват от язва знаят, четя реагира на емоционалните претоварвания. Язвата служи като показател за състоянието на организма, поради това, че болката се появява по-често, когато човек преживява напрежение и тревога. Един познат лекар ми каза, че в известен смисъл съжалява, че са оперирали язвата му. Сега той не може да определя степента на напрежението си и се безпокои, че то може да се отрази на още нещо.
Всеки от на съдейства за възникване на болест, чрез съчетание та физически, интелектуални и емоционални фактори. Вероятно вие неразумно сте се хранили, пренебрегвали сте физическите упражнения или отдих. Може би твърде дълго сте носили в себе си емоционалното напрежение, не правейки никакви опити да се отпускате. Вие сте изпълнявали непосилен обем от работа или сте се стремили да направите всичко, коуето е било необходимо за обкръжаващите ви, напълно забравили за собствените си потребности. Възможно е да сте се намирали във властта на такива представи и състояния, които са ви пречели да получите радост от живота.
С една дума не сте успели да разпознаете ограничеността на вашите физически и емоционални възможности.
Така както сте пренебрегвали законните потребности на своя организъм, така вие сте и съдействали за възникването на заболяване. Когато тялото и душата не получават възможност да се отпуснат, отпочинат, да почувстват някаква физическа активност , да изразят натрупалите се чувства, даже да видят смисъла на живота, организмътможе да съобще за това посредством заболяване.

Историята на болестта на Джон Браунинг

Историята на Джон Браунинга може да служи като забележителен пример за участието на човека във възникването и в оздравяването при болест. Този случай е особено показателен, поради това, че в него е твърде ясна връзката между емоционалния стрес и рака.
Джон е блестящ учен и работи в световно известна изследователска фирма. Когато са му открили рак на надбъбречната жлеза той е бил на 50 години. Съобщили му, чему остава да живее 6 - 8 месеца. Той винаги е бил съпътстван от професионалният успех, но приближавайки петдесетте, Джон си признавал, че много неща ще останат неизпълнени. Той е билтвърде известен в своите среди, но това сякаш не му било достатъчно. С една дума, той преживявал кризата на средната възраст.
Покрай всичко това, няколко месеца преди откриването на рака му, синът на Джон постъпил в колеж. В продължение на много години те посещавали спортни състезания през почивните дни – особено приятно нещо за Джон бил интересът на синът му към спорта. Но всичко това приключило със заминаването на неговия син.
Този момент допринесъл и за напрежение в отношенията на Джон и неговата жена., която нямала никакво отношение към спорта, а се занимавала с църковна и обществена дейност.
Поради това, че Джон вече не прекарвал почивните дни със сина си, за първи път от доста години той и жена му се оказали сами и им се наложило да търсят нови начини за отношения и формиране на общи интереси.
Освен всичко това, Джон изпитвал съмнения дали правилно е постъпил, когато преди години е преминал на работа от университета в частната фирма, в която се намирал сега. Тази стъпка той предпирел за да заработи средства за понататъчното образование на сина си, но му липсвало преподаването и студентите.
Една от големите радости на Джон била, че в новата фирма успял да създаде от своите последователи и сътрудници силна творческа група.
Заедно с тях той успял да направи няколко сериозни открития. Ръководството в знак на своето доволство от него го поставило начело на колектив, който се занимава с много по-сериозен проблем. Джон възприел това по-скоро като наказание, защото не му се искало да напуска предишната си група. Но както и при други наши пациенти, той не направил опит да изрази несъгласие или негодувание от това решение на ръководството на фирмата. Неспособността му да защити своите интереси станала очевидна, когато започнахме да се занимаваме с него чрез психотерапия. Джон призна, че често се е молил, но никога за собственото си здраве. Според него е неприлично да искаш нещо лично за себе си от Господ и това са неговите представи още от детството му. Според думите му, майка му се отличавала със самоотверженост и добродетелност. Бащата бил егоист, всичко заработено вземал със себе си и харчел за собствените си нужди. Джон възприел самоотвержеността на майка си, но винаги считал, че в него живеят и егоистичните наклонности на баща му. И от страх да не се превърне в баща си, Джон изпаднал в другата крайност – да не може да съобщава пред другите за собствените си чувства, нужди и интереси.
Смисълът на живота си виждал в отговорността за другите, даже престава да прави нещо, ако не можел да го раздели със синът си. С една дума – за Джон интересите на другите били над неговите собствени. Така при отпътуването на синът му той изпаднал в дълбока депресия.

Промяна на представите
Като първа стъпка, като всеки човек, стремящ се да се поправи, Джон трябваше да определи кои са нещата, които не му дават възможност да излезе от положението на безпомощна жертва на обстоятелствата. Психологически беше съвършенно ясно, че ако той продължава да поддържа старите си представи и да счита, че трябва да жертва своите интереси заради другите, той ще бъде безсилен да удовлетвори своите емоционални потребности.
Ние се стараехме да помогнем на Джон да види в себе си това, на което той по-рано не е обръщал внимание и заедно с това да измени възприятията си към други страни от живота. В резултат на общите ни усилия той започна по новому да оценява ситуацията на работа и дойде до извода, че шефовете му, поставили го начело на новата група, всъщност са искали да го поощрят и наградят. Те е нямало откъде да знаят, че това ще разстрои Джон. Ние се постарахме да му покажем, че човектрябва по-сериозно да се отнася към своите емоционални реакции на възникващите житейски ситуации.
Работихме и с чувството му на неудовлетвореност на юношеските му мечти. Както всички честолюбиви хора, Джон отдавал енергията си за развитие на тези страни от личността си, които имали отношение към работата му. След като стана ясно, че мечтите са недостижиминие го подтикнахме към мисли водещи до другистрани от личността му. И накрая работихме с преживяванията на Джон по повод заминаването на неговия син. Постарахме се да му покажем доколко се е поставил зависим от друг човек и че все още може да поправи отношенията с жена си. .
Всичко това не следва да се приема като критика към Джон. Всеки от нас е реагирал на подобни житейски ситуации по този начин.Важното е да се разбере, че когато си притиснат в ъгъла от собствените си представи – да можеш сам да се измъкнеш от там.

История на болестта на Боб Гили

Понякога жизнените промени, предшестващи болестта, са от положително естество. Такъв е примерът с Боб Гили. И връщайки се от първата си среща с него, реших, че нашата теория е неприложима.
На пръв поглед Боб изглежда успял отвсякъде човек. Собствена корпорация, признание, награди, добри отношения с партньорите.
От разказа на Боб разбираме как в началото на кариерата му от проблеми към успехи, по същия начин са протичали и отношенията му с жена му.
Освен всичко останало Боб и жена му решили да осиновят дете, а непосредствено преди болестта му, осиновили и още едно. Външно изглеждаше, че Боб се намира на върха на професионалния си и семеен живот.
Това, че не всичко е наред беше продиктувано от една реплика на Боб – Нима всичко това е онова, към което се стремях? В крайна сметка се оказа, че ако не си се научил през целия си живот да се радваш на покоя, отсъствието на борба и страсти може да се приеме като голяма загуба...
След една година при Боб е открит рак във висок стадий. Последваха месеци и години на самоанализ посветен на това, да се научиш да се радваш на постигнатото и да се приемаш такъв, какъвто си, не да се стремиш постоянно да доказваш самостоятелността си, да преодоляваш безкрайни препятствия и трудноси.

Как да оценим значението на събитията
Лесно е да се разбере кой и какво значение придава на определени събития в живота на човека. По сложно е човек сам за себе си да го направи. Например загубата на работа за двама различни човека може да е различнно събитие.

Това може да означава:
1. Поражение или признак на неуспех.
2. Предизвикателство.
3. Възможност за ново начало.
4. Потвърждение на това, че в живота няма справедливост.

Кое от значенията ще придадеш на събитието би определило други негови представи:
1. Вижда ли той възможност за нова работа.
2. Доколко човек възприема дадена работа като показател за собствената ценност.
3. Явява ли се той стопанин на живота си.
4. Неговите способности да създаде нова положителна ситуация.

Принципът, прилаган за значимост на събитието се прилага към всяка ситуация, която е възможна причина за рак.
Колкот и болезнени да са ситуациите сами по себе си /загуба на любим човек, работа, роля.../ величината на стреса се определя от значението, което вие придавате на ситуацията.
Едва когато вие сами си дадете сметка за ситуацията и я интерпретирате по различен начин, само тогава ще си дадете възможност да разгледате други варианти за събитията и за вашите реакции и ще се появят реални шансове за промяна на оценката, в превръщане на негативната сиуация в положителна. Заедно с това се връща и положителната жизнена енергия, която възстановява естествените защитни механизми у човек.
Въпреки, че освобождаването на енергията при различните хора е различно, то почти винаги е свързано с това, че човек си разрешава по новому да възприема живота. Някой може да успее да се научи да казва “да”, а друг – “не”.Когато енергията се освобождава, човек среща трудности и стресови ситуации, вярвайки, че те са преодолими и разрешими.

Определяне на собствената си роля при възникване на заболяванията

С кое е най-добре да се започне? Работейки с онкологични пациенти, ние установихме, че е особено полезно човек да си спомни преживените стресове половин година преди установяването на заболяването.
Връзката между състоянието на психиката и болестта засяга не само рака, а и другите заболявания, затова връзката между стрес и болест може да се окаже полезна за всички. Затова предлагаме нашата методика не само на онкологично болни.
При следващото упражнение можете да ползвате скалата:

Сравнителна скала на реакциите при определени събития .
Събитие /точки/

Смърт – съпруг, съпруга - 100
Развод - 73
Раздяла на партньори - 65
Затвор - 63
Смърт на близък роднина - 63
Собствена болест, катастрофа - 53
Приключване на брака - 50
Уволнение от работа - 47
Примирение със съпруга/съпругата - 45
Пенсиониране - 45
Влошаване здравето на член от семейството - 44
Бременност -40
Проблеми със секса -39
Увеличаване на семейството - 39
Промяна на работата - 39
Промяна на финансовото положение - 38
Смърт на приятел - 37
Изменение сферата на дейност в работата - 36
Изменение в количеството на домашните караници - 36
Голям паричен заем - 31
Промяна задълженията на работа - 29
Начало на самостоятелен живот на децата ви - 29
Конфликт с роднини - 29
Високи лични постижения - 28
Съпруг/а/ започва или спира работа - 26
Начало или край на учебна година - 26
Промяна в жилищните условия - 25
Преразглеждане на собствените навици - 24
Неприятности с началника - 23
Промяна в условията или времето в работата - 20
Смяна на местоживеенето - 20
Смяна на учебното заведение - 20
Промяна навиците в свободното време - 19
Промяна в активност, свързана с църквата - 19
Промяна в обществена работа - 18
Получаване на много пари - 17
Промяна в съня - 16
Промяна в честотата при семейните събирания - 15
Промяна в режима на хранене - 15
Отпуск - 13
Раждане - 12
Дребни нарушения в закона - 11

1. Помислете за сегашната си болест или за болест преди години. Ако сте имали рак или сега сте болни от рак, при изпълнение на упражнението имайте предвидточно него.
2. Ако имате рак, напишете на един лист хартия пет основни стресови ситуации от последните шест месеца преди болестта.
3. Ако сте болни от друго, избройте пет основни стресови ситуации ситуации от последните шест месеца преди болестта.
4. Ако сте преживявали рецидив на това заболяване, спомнете си пет основни стресови ситуации ситуации от последните шест месеца преди рецидива.
Тази стъпка от нашата методика е много важна – направете я.
Отговаряйки на поставените въпроси, повечето хора си дават сметка какво са преживели в периода преди болестта. Ако не откриете сериозни ситуации – обърнете се към вътрешния стрес – разочарования, неосъществени младежки мечти, проблеми в личните отношения, кризи при самоутвърждаването ви като личност. Всичко това е от особено значение при появата на чувство ца безпомощност.
Ако ви се удаде да определите в живота си сериозен външен или вътрешен стрес, опитайте се да си спомните какво участие сте взели вие в тези моменти, как сте реагирали или защо не сте реагирали, напрежението излизало ли е вън от вас. Обръщали ли сте се за помощ към приятели?
Такъв самоанализ ви е нужен, за да определите страните от поведението си, които трябва да измените.
Следващото упражнени ще ви помогне да определите пет основни стресови ситуации, които преживявате в настоящия момент и да намерите алтернативен способ да реагирате. Направете го сега, за да не е това причина за бъдещи проблеми и заболявания.
1. Кои са петте стресови ситуации в настоящия момент?
2. Помислете и си кажете доколко вие способствате за тяхното възникване.
3. Обмислете как можете да ги отстрание.
4. Ако не виждате разумен способ да се избавите от този стрес, помислете дали можете да използвате някакви други средства. Приемате ли подкрепата на приятелите си? Създавате ли си моменти на удоволствия? Изразявате ли външно чувстата по повод стресовата ситуация?
5. Ако по-често поставяте на преден план своите интереси, това не ви ли помага да се избавите и да се уравновесите? Замисляли ли сте се всъщност върху вашите собствени интереси? Пробвали ли сте се да ги удовлетворявате, въпреки всичко?
Изпълнявайки упражнението, непременно сравнете как сте реагирали на стреса преди и след заболяването. Еднакви или различни са реакциите? Ако да, преразгледайте поведението си.

Поемете върху себе си отговорността за здравето си

При тези ситуации е добре да се обърнете към психолог или психотерапевт. Често, това е първата стъпка. За съжаление хората рядко го правят, а това е необходимо!!! Така, както отивате на лекар!
На повечето от пациентите ни им се удава самоанализа. При други обаче се появява тежко чувство за вина към собствените си действия, довели до болестта.
Затова: Първо, в никакъв случай не се стремим да ви създаваме чувство за вина! А само да анализираме причините заедно с вас! Защото човек едва ли сам ще стигне до подозрениетоза връзка между стрес и болест.
Тези, които вземат в свои ръце отговорността за собственото си здраве чрез анализ и промяна са достойни за нашето възхищениеия. Главната цел на самоанализа е да се намери път към здравето, отказвайки се от възгледи, водещи човека до саморазрушение. Така както можете да се доведете до болестта, така също можете и да се избавите от нея.

Глава 5. РАКЪТ, СТРЕСЪТ И ЛИЧНОСТТА

Най-често хората реагират на стресовите ситуации несъзнателно, така да се каже, "по навик", като прибягват към онези начини, които са продиктувани от техните неосъзнати представи за себе си, за това какви ТРЯБВА да бъдат и какви СА и ТРЯБВА да бъдат хората от обкръжението им, пък и светът като цяло. Тези стереотипи на поведение формират общата житейска позиция на отделния човек. Напоследък се появяват все нови и нови доказателства, че някои житейски позиции могат да имат отношение към определени болести. Например, в известната книга на М. Фридман и Р. Розенман "Поведение тип А и вашето сърце" /3/ се описва определен тип поведение (житейска позиция), в много отношения спомагаща според авторите са възникване на сърдечните заболявания. Те са нарекли тези вечно напрегнати, воюващи за своето място в живота хора "личност от тип А".

Многобройните изследвания доказват, че освен споменатите има голям брой аналогични характеристики на личността, съответстващи на предразположението към ревматоиден артрит, стомашна язва, астма и възпаление на пикочните канали (при жените). Освен това, съществува отдавнашно мнение, потвърдено от голям брой съвременни изследвания, че болните от рак се характеризират със сходен личностен профил.

Връзка между емоциите и рака. История на въпроса

Хората са обърнали внимание на връзката между рака и емоционалното състояние на човека още преди две хилядолетия.
(пропуск)

Въпреки че в края на XIX – началото на XX век при медиците имаше установено съгласие относно връзката между емоционалното състояние на човека и рака, с появата на такива възможности като общата анестезия, най-новите хирургически методи, облъчването, интересът към този въпрос рязко спадна. Успехите на медицината в другите области още повече заздравиха представата, че физическите проблеми могат да бъдат решени само с прилагане на физически методи. Определена роля за това изигра разпространеното сред лекарите напоследък мнение, че непосилният труд и финансовите проблеми са нещо неизбежно и в края на краищата, ако те играят някаква роля при възникването на рака, какво може да направи по въпроса един лекар? И, накрая, до последната третина на XX век ние разполагахме с твърде ограничен арсенал от средства, позволяващи да се приближим към решаването на емоционалните проблеми.

(пропуск)

Понеже един из авторите на тази книга е с медицинско образование, той беше потресен, когато откри в психологическата литература толкова съществени доказателства за връзката между емоционалните състояния и рака и че тези психологически изследвания са известни на малцина лекари. Цената, която трябва да се плаща за тясната специализация, често е на практика липсата на обмен на информация между представителите на различни дисциплини, работещи над един и същи проблем. Всяка дисциплина разработва свой език, система от стойности, методи за предаване на информация и в резултат на това най-важните данни просто потъват в неизвестността.

Когато обяснявахме разнообразните психологически положения на болните от рак, ние разбрахме, че от нас се изисква изключителен финес и чувствителност. Ако ние казваме: "Изследванията показват, че раковите болни имат определени характеристики...", повечето от пациентите ни автоматично започват да мислят, че изследването е показало, че и лично те имат такива характеристики. Но статистиката предполага широки обобщения, тя си има работа с групи от хора, а не с конкретни личности. Психологът Кенет Р. Пелетиер в книгата си "Ум лекува - ум убива" предупреждава, че хората трябва МНОГО ВНИМАТЕЛНО ДА ПРИЛАГАТ КЪМ СЕБЕ СИ РАЗЛИЧНИТЕ ОБОБЩЕНИЯ ОТ СОРТА "ТИПОВЕ (ИЛИ ПРОФИЛИ) НА ЛИЧНОСТТА":

Понастоящем повечето изследвания, посветени на взаимовръзката между личностните характеристики и заболеваемостта, са съсредоточени върху откриването у страдащите от определени разстройства хора на някои общи характерни стереотипи. Може да ви се СТОРИ, че и вие притежавате някои от тези черти. НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ ПЛАШИТЕ – ТОВА ИЗОБЩО НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ ВИЕ ЩЕ СЕ РАЗБОЛЕЕТЕ. Тези ОБОБОЩЕНИ описания са призвани САМО ДА ПОСОЧАТ на хората КОИ СТЕРЕОТИПОВЕ ПОВЕДЕНИЕ КРИЯТ В СЕБЕ СИ ОПАСНОСТ.

Самодиагностиката рядко е абсолютно точна, а интерпретациите на поведението имат смисъл само когато са направени от опитен специалист. ТИПЪТ ЛИЧНОСТ Е САМО ЕЛЕМЕНТ ОТ ДИАГНОЗАТА И САМ ПО СЕБЕ СИ НЕ МОЖЕ ДА СЛУЖИ КАТО БАЗА ЗА КАКВИТО И ДА БИЛО ИЗВОДИ. Знае се, че студентите-медици често откриват, че са болни от болестта, която изучават в момента. Постепенно те започват да разбират, че поставянето на диагноза е твърде сложен процес, който по-скоро показва насоката, а не дава определение. Всеки, който възнамерява да се заеме с проблема за взаимовръзката между личност и болест, трябва да е не по-малко предпазлив.

Преди да пристъпим към прегледа на литературата, посветена на взаимовръзката между рака и емоционалните състояния, БИХМЕ ИСКАЛИ ДА ПОСЪВЕТВАМЕ БОЛНИТЕ ОТ РАК И ТЕЗИ НАШИ ЧИТАТЕЛИ, КОИТО СЕ СТРАХУВАТ ДА НЕ СЕ РАЗБОЛЕЯТ ОТ РАК, ДА СЕ ОТНЕСАТ КЪМ ТОЗИ ПРЕГЛЕД ПРОСТО КАТО КЪМ ОТПРАВНА ТОЧКА, КОЯТО ЗАДАВА НАСОКАТА НА СОБСТВЕНИТЕ ИМ РАЗСЪЖДЕНИЯ ПО ТОЗИ ПОВОД. НЕ БИВА ДА СЕ ЗАБРАВЯ, ЧЕ ВСИЧКИ ХОРА СА СКЛОННИ ДА ВИЖДАТ В ТЕЗИ ОПИСАНИЯ НЯКАКВИ ПРИСЪЩИ НА ТЯХ КАЧЕСТВА. НЕ ВСИЧКИ ХОРА СЪС СХОДНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ СЕ РАЗБОЛЯВАТ ОТ РАК. КАКТО Е ИЗВЕСТНО, ВАЖНА РОЛЯ ИГРАЯТ И ДРУГИ ФАКТОРИ.

Психологически данни

Сред най-добрите изследвания, посветени на връзката между емоциите и рака е книгата на последователката на Карл Юнг Елида Евънс "Изследоване на рака от психологическа гледна точка", чийто предговор е написан от самия Юнг, според който Евънс е успяла да разреши много от тайните на рака, включително въпроса за непредсказуемостта на протичане на това заболяване, защо болестта понякога се връща след дълги години и защо се асоциира с индустриализацията на обществото.

Базирайки се на изследването на 100 души, болни от рак, Евънс прави извода, че скоро преди болестта да започне да се развива, мнозина от тези хора са изгубили значими емоционални връзки. Според нея всички те спадат към психологическия тип, склонен да свързва себе си с един обект или роля (човек, работа, семейство), а не да развива собствената си индивидуалност. Когато има заплаха за съответния обект или роля или те просто изчезват, тези пациенти сякаш остават сами със себе си, като при това им липсват навиците да се справят с подобни ситуации. (Както ще видите по-долу, ние също открихме, че на пациентите с ракови заболявания е присъщо да поставят на първо място интересите на околните.) Освен това според Евънс ракът като болест е симптом за нерешени проблеми. Наблюденията й бяха потвърден и доуточнени от редица други изследвания.

Според автора на книгата "Можем да се преборим за живота си. Емоционалните фактори за възникване на рака" /4/ д-р Лешън, анализирал психологическите аспекти на живота на над 500 болни, основните моменти са 4 на брой.

- Младост, белязана от чувството за самота, изоставеност, отчаяние. Трудности, опасения при установяването на прекалено близки отношения.

- Дълбоки, много важни отношения или огромно удовлетворение от работата си в началото на зрелостта. Придаване на централна роля на споменатото, което се превръща в смисъл на съществуването и опорна точка на живота.

- Изчезване на центъра, поради различни причини – резултатът е отчаяние, защото е засегната незаздравялата от младини рана (поради чувството за самота и т.н. – виж горе).

- Една от главните особености се състои в затварянето, преживяването на случилото се вътре в себе си. Неспособност да се излее болката, гнева или враждебността върху другите. Околните обикновено смятат болните от рак за невероятно добри хора и говорят за тях със следните суперлативи: „Ах, какъв мил и приятен човек” или „Тя е просто светица”.

Заключението на Лешън гласи: "Тази благост, мекота, тази "хубост" в действителност сочат за неспособността на тези хора да повярват в себе си и пълната загуба на всяка надежда ".
(пропуск)

Други трудове потвърждават данните на Лешън за това, че на мнозина болни от рак им е трудно да изразяват отрицателни чувства. Те изпитват необходимостта винаги да изглеждат добри и възпитани.

"Доктор Д. М. Киси обърна внимание на факта, че разликата между заклетите пушачи, хванали рак, и останалите върли тютюнджии, подминати от болестта, се състои в това, че първите не са успели да намерят достатъчно добър начини да намерят отдушник за емоционалното напрежение”.

"И. М. Блумберг показа, че по определени личностни характеристики може да се прогнозира скоростта на развитие на тумора. По-бързото нарастване е отбелязано при стараещите се да направят добро впечатление на околните в съчетание със склонност да се заеме отбранителна позиция и с неумение да се овладее тревогата.

Нека добавим и често срещаната склонност към отхвърляне на отношенията на привързаност, въпреки нуждата от нея. Групата на пациентите, при които туморът се развивал бавно, демонстрирала голяма способност да преживее емоционалния шок и да понижи нивото на напрежение с помощта на физическа активност. Изглежда, при пациентите с бързо развитие на тумора възможността за емоционално разтоварване е била блокирана от силното желание да направят добро впечатление.

Аналогично изследване на зависимостта между типа тумор (бързо или бавно нарастване) и личностните характеристики е било проведено от Б. Клопфер. За предсказване на бързото развитие на тумора той и сътрудниците му използвали такива личностни характеристики като отбранителните установки и степента на тяхната привързаност към "правилността на собственото им виждане за света”. СПОРЕД КЛОПФЕР, КОГАТО ЧОВЕК ВЛАГА ПРЕКАЛЕНО МНОГО ЕНЕРГИЯ, ЗА ДА ЗАЩИТИ СВОЕТО "АЗ" И "СВОЕТО ВИЖДАНЕ ЗА СВЕТА", ОРГАНИЗМЪТ ИЗПИТВА НЕДОСТИГ НА ЖИЗНЕНА ЕНЕРГИЯ ЗА БОРБА С РАКА".

Примери от живота на наши пациенти

Кратък преразказ (адаптация) на историите:

40-годишна жена овдовява, разболява се от рак, дават и месеци живот, но когато се връща във фермата си за прогнозирани месец „на доизживяване” среща работник, влюбва се, женят се, после той я зарязва, след което буквално за седмици прогнозата се сбъдва;

Наближаваща 70-те дама-учителка изпада в депресия, все повече я дразнят дечурлигите, предстои пенсиониране, когато пуши – все повече мисли за това, че смъртта наближава. Разболява се от рак на белите дробове, но за разлика от други пациенти е наясно, че го е загазила емоционално. Повече подробности за госпожа Мили липсват.

Госпожа Джоунс не успява да превъзмогне изневярата на благоверния си (тя е от религиозните хора, които не приемат развода, но са изгубили желание да съжителстват с половинката, независимо от 6-те им деца). Резултатът е чувството, че се е озовала в капан – следва болестта, 6 деца осиротяват, а шавливият съпруг овдовява. „За г-жа Джоунс смъртта изглеждаше единствен изход. На нейно място много жени или все някак биха вкарали в релси отношенията с половинката, или биха си „разрешили” да се разведат.

Род Хансен пък, който самичък направил процъфтяваща компания от малката си фирма, която се разраснала, благодарение на изключителния пиетет към принципа „кръвта вода не става” назначава на доста висок пост човек от семейния клан. Роднината се оказал некадърник от класа и направил такова мазало, че Род Хансен забравил що е радост от постигнатото. Нещо повече – бизнесът му станал проблем, стоварил върху него чувството за пълна безизходица. Били достатъчни 14 месеца сред този бизнес-пейзаж, за да се разболее Род от рак. И забележете – след курс психотерапия бил на крачка да изхвърли роднината от бизнеса, обаче после размислил и го назначил за по-подходяща за възможностите му длъжност. За по-нататъшната съдба на Род не се казва нищо.

Госпожа Ларсен била готвачка, бавачка, шофьор и изповедник на четирите си деца, чийто живот бил изтъкан от музика и танци, футбол, детски празненства и родителски събрания. Съпругът й, голям шеф в голяма компания, често пътувал и цялата отговорност за възпитанието на децата оставял на съпругата. Г-жа Ларсен обаче била на мнение, че през този период едничкото, което ги обединява със съпруга, са децата. При всяко излитане на поредното пиленце от родното гнездо, тя изживявала криза, обаче само за да удвои енергията си, за да я концентрира върху останалите деца. Когато обаче най-малкият постъпил в колежа, тя усетила, че „губи част от живота си”. Закономерно, последвали депресия, чудене къде да дява времето си, претенции към съпруга, който се почувствал обиден от внезапно породилия се към него интерес. Резултатът – г-жа Ларсен тотално престанала да изпитва удоволствие от живота, а след година се разболяла от рак на гърдата с метастази в костите.

Сам Браун започнал да скучае и затънал в депресия след пенсионирането поради обичайните причини – загуба на статут, понижаване на нивото на живот, липса на пламъче в очите на околните, когато в отговор на въпроса с какво се занимава, той казва „Пенсионер съм”. Застояването вкъщи отприщва тлеещите конфликти със съпругата, неразпламтели се на обширен фронт поради служебната ангажираност на Сам. Перспективата да се обрече на изслушване на вечните опявания на жената го просветлила колко много е значела за него работата, последвали съмнения в собствената му значимост в позицията на пенсионер, закономерно отвеждащи към размисли за тихата стъпка на смъртта. Година и малко след пенсионирането в такова състояние на духа рефлектирали в рак на пикочния мехур. Нищо повече за Сам.

И разбира се – освен причините, които могат да бъдат обобщени на база тези кратки истории – тук е, разбира се, така наречената криза на средната възраст. На която ще бъде отделено по-голямо внимание в 9 глава.

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА БОЛЕСТТА

Горните примери спомагат да се види общото в конфликтите, с които пациентите ни се сблъскват месеци преди началото на болестта. Въз основа на собствените ни наблюдения и резултатите от изследванията на други учени, можем да обособим 5 етапа на развитието на психологическия процес, предшестващ възникването на рака.

1. Детски изживявания, които водят до формирането на един или друг тип личност. Повечето от нас могат да си спомнят моментите, когато родителите ни са правили нещо, което не ни харесва и тогава ние сме си давали обещанието:

"Когато порасна никога няма да правя като тях! " А когато много ни е харесвало как постъпват връстниците ни или възрастните, ние сме решавали да правим като тях.

Много от тези детски решения твърде позитивно влияят на живота ни, но има и такива сред тях, които ни пречат. Чести сред тях са решенията, вземани от човек в болезнени за него моменти. Ако децата са свидетели на разправии и караници, на неразбирателство между техните родители та могат да решат, че е много лошо човек да дава израз на враждебността си и да си установят твърдото правило винаги да са добри, весели и приятни за околните независимо от ставащото в душите им.

Така се формира представата, че щом искаш вкъщи да те обичат и одобряват, ти си длъжен да си много добър и обичен, благ. И много хора цял живот ще изпълняват взетото от тях решение и ще се стараят винаги да са добри и благи, дори това правило да превръща цялото им съществуване в пъклено мъчение.

Понякога още в ранното си детство човек решава, че е отговорен за чувствата на другите хора и се чувства задължен, когато някой е тъжен, да направи всичко възможно тъгуващият и униващият да се почувства по-добре. Напълно е възможно това да е било най-доброто решение, но най-вече в момента, в който е било взето навремето.
Най-вероятно обаче когато детето порасне житейската му ситуация ще се промени, а решенията, които навремето са му помагали да се приспособи към околните условия, вече са престанали да бъдат най-правилните решения. Защото взети някога, в детството, те ограничават възможностите на човек, изправен пред необходимостта да се пребори със стреса.
Когато детето, взело тези решения, е вече пораснало, тези решения обикновено престават да бъдат осъзнати. Прибягвали сме до едно и също поведение толкова пъти, че сме забравили кога всъщност сме направили съзнателния избор. Но когато даден избор (взет в детството - Б. адапт.) действа, той се превръща в нещо като условие на играта, в неизменен параметър на живота, и се получава, че задоволяването на всяка потребност, решаването на всякакъв проблем (от вече порасналото дете) трябва да става в рамките на приетото навремето (в детството) решение.

Повечето хора са склонни да смятат, че ние сме такива, "каквито сме". Но когато човек осъзнае, че изборът е бил направен от него навремето (в детството), той ще се сдобие със способността да взема различни, нови решения.

2. Внезапно, изневиделица стоварване на драматични събития, източник на жесток стрес (смърт на партньора, пенсиониране, загуба на значима роля и позиция). Изследванията и собствените ни наблюдения показват, че поредицата от стресови ситуации и особено тези, които заплашват личностната ни самоидентификация, са знак за изключително повишено внимание.

3. Когато възникналите стресови ситуации ни поставят пред проблем, с който не можем да се справим, това изобщо не означава, че въпросният препъникамък е рожба на стреса. Стената (проблемът) се изправя пред нас тогава, когато не сме в състояние да я разрушим, без да нарушим установените от нас самите правила на поведение и да излезем извън зададените от нас самите рамки на избраната пак от нас навремето роля. Примери – пенсионираните работохолици, измамените предани на семейството съпруги, сдържаните мъже, които стават взривоопасни и се чувстват като в капан, озовали се в положение, от което се излиза само с открито изразяване на емоциите.

4. Когато не виждаме шанс да променим зададените от нас самите правила на поведението си, направо се скапваме от собственото си чувство за безпомощност и неспособност да намерим изход от батака. Понеже безсъзнателните представи на човека за това какъв "ТРЯБВА" да бъде до голяма степен предопределя личностната му самоидентификация, някои хора нямат хабер от това, че са способни да променят нещо в живота си – да не говорим, че като нищо може да изпитат страх, че току-виж загубят собственото си „аз”, ако се стегнат и енергично се захванат да променят себе си.

Повечето от пациентите ни признаха, че още преди началото на болестта са се чувствали безпомощни, туширани отвсякъде от проблемите си, направо като с вързани ръце.

Броени месеци преди старта на болестта те вече са се възприемали като "жертви", изгубили като сфера на влияние живота си, безсилни пред трудностите, неспособни да се отърват от стреса. Като хора, с уж собствен живот, над който обаче губят контрол, подобен на пиеса, в която вече не са дори статисти. Стресовите ситуации са ги лишили от перспективи, надежди и очаквания.

5. „Най-добрият” начин да се откажем да решим проблема е му отпуснем края, да се „вкостеним” в черупката си, да престанем да се променяме и развиваме. Плюс това задължително трябва да прогоним от живота си надеждата, да се отдадем на "тъпчене на място", накратко – да се откажем от опитите да постигнем нещо, да не говорим за мечти, в този живот. Хората, които са възприели този начин на съществуване, отстрани изглеждат съвсем нормално, обаче битието им за тях самите представлява един монолитен комплекс от привични условности – живот по правилата на етикета. И разбира се, за човека, озовал се в капана на инерцията, сериозната болест или смъртта представляват изход от създалото се положение, разрешаване на проблема или поне отсрочване на разрешаването му.

Някои от пациентите ни са способни да се припознаят като начин на мислене в тази картинка, други не осъзнават какво става. Обаче болшинството признават, че няколко месеца преди болестта здравата са го били закъсали с чувството за вътрешна сила и надежда. Редно е да се подчертае обаче, че безпомощността и унинието не предизвикват рак, а по-скоро му позволяват, отварят му „зелена улица” да се развие.

Именно загубата на интерес към живота играе решаваща роля за въздействието върху имунната система и може чрез промени в хормоналното равновесие да доведе до повишено производство на атипични клетки. Това състояние (загуба на интерес към живота) създава физическите предпоставки за развитието на рака.

НАЙ-ВАЖНОТО ЗА НАС Е ДА ПОМНИМ, ЧЕ НИЕ СМЕ ХОРАТА, КОИТО ОПРЕДЕЛЯТ ЗНАЧЕНИЕТО НА СЛУЧВАЩОТО СЕ В НАШИЯ ЖИВОТ. ЧОВЕКЪТ, ИЗБИРАЩ ПОЗИЦИЯТА НА ЖЕРТВА, ВЛИЯЕ ВЪРХУ ЖИВОТА СИ ПОСРЕДСТВОМ ПРЕУВЕЛИЧЕНОТО ЗНАЧЕНИЕ, КОЕТО ОТДАВА НА СЪБИТИЯТА, ПОТВЪРЖДАВАЩИ БЕЗНАДЕЖДНОСТТА НА НЕГОВОТО ПОЛОЖЕНИЕ.
ВСЕКИ ОТ НАС ИЗБИРА, МАКАР НЕ ВИНАГИ ОСЪЗНАТО, КАК ДА РЕАГИРА НА ЕДНО ИЛИ ДРУГО СЪБИТИЕ. РАЗМЕРЪТ НА СТРЕСА СЕ ОПРЕДЕЛЯ, ПЪРВО, ОТ ЗНАЧЕНИЕТО, КОЕТО МУ ПРИДАВАМЕ, ВТОРО, ОТ ОНЕЗИ ПРАВИЛА, КОИТО НЯКОГА СМЕ СИ ИЗРАБОТИЛИ И КОИТО СОЧАТ ЗА ДОПУСТИМИТЕ ИЗХОДИ ОТ СТРЕСОВАТА СИТУАЦИЯ.

Като описвахме най-общо този процес, нямахме стремежа да предизвикаме у някого чувството за вина или страх – моля ви, недейте още повече да утежнявате с такива чувства ситуацията си. Напротив, надеждата ни е, че евентуалното съзиране на някои сходства със себе си в даденото описание ще послужи като СИГНАЛ ЗА АКТИВНИ ДЕЙСТВИЯ И НУЖДАТА ОТ ВНАСЯНЕ НА НЯКОИ ПРОМЕНИ В ЖИВОТА. ЗАЩОТО ЕМОЦИИТЕ РАЗБОЛЯВАТ, НО ТОЧНО ТАКА ВЪЗРАЖДАТ, ЗАПАЗВАТ, ВРЪЩАТ ЗДРАВЕТО. Когато пациентите признаят пред себе си, че и те самите са дали нещичко за болестта, помогнали са си да се разболеят, това е първата крачка към оздравяването, защото първото признание влече след себе си още едно признание – че те имат сили да дадат ръка и на здравето, сами да си помогнат да оздравеят.

-------
Остава още съвсем малко до края на 5 глава.