ПСИХОТЕРАПИЯ И ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА №2 / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Осъзнато изцеление

ТОВА, КОЕТО НЕ СЕ ИЗРАЗЯВА, СЕ ОТПЕЧАТВА
МАРИ-ЖИНЕТ РО

Да се осъзнае въздействието на мисълта, емоциите и програмирането на мозъка върху биологичното функциониране на човешкото същество, е от съществено значение, за дa се разбере смисъла на събитията в живота ни и на действащите сили, които ги пораждат. Често болестта е мост между минало и настояще. Един преживян минал конфликт се влачи като стар призрак в нашите спомени и се проявява в настоящето. Смяната на гледната точка относно заболяването предразполага да разберем това, което болестта „е казала”1 и това е първата стъпка към оздравяването. (1. На френски език болест e „maladie”, „mal-a-dit” – “болката-е-казала”.) Именно чрез осъзнаването можем да се освободим и да преобразуваме нашите сегашни ограничения и драмите от миналото, премахвайки тяхното влияние върху настоящето и позволявайки реализирането на целия си потенциал.

БОЛЕСТТА Е ПОКАЗАТЕЛ ЗА СЪЗНАНИЕТО.

Това преосмисляне как да възприемаме болестта или дисфункцията се основава на наличието на неизбежни биологични закони, които могат да се докажат 100%. Болестта е израз на дисбаланс, причинен от емоционален конфликт. Без този конфликт, няма да има болест. Тя започва с „шок”, предизвикан от някаква драма, фраза, жест, картина и това е една почувствана емоция, която в зависимост от същността и интензивността си, ще се изрази на биологично ниво. Болестта има точно определено значение и се появява като перфектен отговор, пожелан от мозъка.

Драматичен и интензивен, шокът е унищожителен като стрела, която ме пронизва мигновено. Не съм очаквал това и моите обичайни защитни средства се оказват изпреварени. Зяпвам с уста и не мога да осъзная истински силата и мащаба на това, което чувствам. Всички около мен знаят какво се е случило, но никой не подозира това, което наистина съм почувствал. Ако изправен пред конфликтната ситуация, не успея да намеря задоволителни решения, тогава и само тогава мозъкът ми ще се активира, за да задвижи подходящата биологична програма. Тежестта на заболяването ще се обуслови от интензивността на емоционалния шок, а мястото, където ще се развие, ще зависи от естеството на изпитаното чувство.

Събитието ми е познато, предъвквам го отново и отново, но как съм го възприел?

Страх от смъртта, ниска самооценка, вина, безпомощност, омърсение и др. Всеки вид заболяване ни информира за чувството, от което трябва да се освободим, за да оздравеем.

Ако се чувствам „разделен с”, се касае за кожата, защото кожата ни поставя в контакт със света.

За храносмилателния тракт: неспособност да се смели хапката, т.е. разногласие, което не може да се преглътне.

Злопаметност: жлъчен мехур.

Това е разрушително: кости.

Отвращение: дебело черво.

Загуба: яйчници и т.н.

ТОВА, КОЕТО НЕ СЕ ИЗРАЗЯВА, СЕ ЗАПЕЧАТВА.

Една млада съпруга живее в конфликтна ситуация спрямо семейството на своя съпруг, което я отхвърля и това е неразбираемо и ужасно за нея. Когато тя говори за това на своя съпруг, вместо да я подкрепи, той я хока и обвинява за това положение. Години по-късно тази жена все още носи раната на тази стара история, която разказва наляво и надясно. Тя знае кое е събитието, предъвква го отново и отново, но не оздравява.

Да говориш за събитието – да го повтаряш непрекъснато не води до оздравяване.

Защото това, което има значение, не е преживяната извън нас ситуация. Болестта е свързана изключително с преживяването, с това, което представлява това преживяване за човека на съзнателно или несъзнателно ниво. Именно усещането, програмира болестта и точно това усещане трябва да излезе на повърхността, за да оздравеем. 99% е това, което знаем за нашата история, а 1% е несъзнателната част, която ни убягва, и която програмира болестта. В гореспоменатия случай, това е пълното осъзнаване, че тя е преживяла драмата си в атмосфера на безпомощност, подчинение и нападки, и, че ТОВА е била нейната болест и тя е можела да се оттърси от това усещане и да оздравее.

Човек, страдащ от миопатия разказва как винаги е правил всичко за тези, които са около него, без никога да получава признанието, което е очаквал. Напротив, никога не е било достатъчно и хората са изисквали все повече и повече от него. Ето какво е бил неговия живот: Напразно е правил какво ли не, но никога не било достатъчно и той никога не получава любовта, която е очаквал. Разказва историята си, изразява своята болка, своя гняв и си дава сметка за ниската си самооценка, но оздравява, едва, когато достига до чувството си на безпомощност, което е възприемал като: „Безполезно е да се боря, безмислено е правя каквото и да е.”

Познаването на историята не е достатъчно. Трябва да се разбере скритият й смисъл, който се вписва като задължителен елемент в жизнения път на човека.

Именно „ТОВАРА” на това, което човек е усетил, води или не, до появяване на заболяването и неговото изразяване, в по-висока или по-ниска степен. Често ние омаловажаваме влиянието върху нас, на това, което ни се е случило. Трябва да приемем реалността такава, каквато е, това е всичко. Ако приемем реалността, няма да сме болни. Терапевтичното изкуство се състои в това да помогнем на човека да достигне до своята РЕАЛНОСТ, която често му убягва. Оздравяваме само в тази реалност, т.е. мога да разреша конфликта си, единствено и само, ако получа достъп до информацията, която е предизвикала конфликта. За да се излекуваме, трябва да осъзнаем, че точно ТОВА е болестта, в състояние на пълно приемане. Истинското разбиране е едно усещане. Вие усещате и в този момент разбирате и знаете. Може би даже не можете да го обясните. Мозъкът се грижи за оздравяването. Не е необходимо да се питаме как го прави, а трябва да го приемем, реагирайки както децата, без ни най-малка критика, „А, ето защо е така …” и да сте убедени в това.

Разбира се биологията работи на фино ниво и терапевтичното изкуство се състои в това да се открие не само елемента, който задейства дисфункцията, но и този който я програмира.

Има абсолютно съответствие между нещата и ние можем до известна степен да променим съдбата си, осъзнавайки „несъзнателната” част от програмата, която се изпълнява в нас, за да я изчистим. Има няколко начина да се запишат тези програми.

1. Преживяното от момента на нашето раждане до днес.

Всичко се записва в нас като във фотоалбум и мозъкът постоянно сравнява сегашната ситуация с всички онези, които той вече има в паметта.

Ако съм имал някакъв сериозен инцидент на кръстовище, защото някоя кола е пресякла на червената светлина на светофара, то всеки път когато се окажа на подобно кръстовище, винаги ще се оглеждам три пъти повече, за да се уверя, че не се задава никакъв автомобил.

Във всеки един момент мозъкът регистрира чрез сетивата всички елементи, съществуващи около нас: цвят, звук, чувство, предмет, миризма, цифра и т.н. По-късно припомнянето на един или повече от тези елементи може да е достатъчно, за да възвърне състоянието на първоначалния стрес, който е съпътствал някое травмиращо събитие. Докато не сме осъзнали тази първоначална причина, ние понасяме въпреки нас, неразположението, свързано с този стрес. Точно това се случва при алергиите.

2. Преживяното в утробата на майката.

Отнася се до всичко, което се е случило от зачеването до първата година от живота. Всичко, което родителите мислят и казват в стресови ситуации, детето го приема „за Аз”, сякаш това се отнася лично за него и то го слага в багажа си, за да се подготви за похода, който ще бъде неговият живот.

Психологическите конфликти на родителите се превръщат в биологични конфликти при децата. Моят баща или моята майка са го усетили, тогава аз ще го реализирам в мен, на биологично ниво или в моето поведение.

Родителите са искали да имат момче. Те са били сигурни, че детето, което майката носи ще бъде от мъжки пол. В момента на раждането, двамата възкликват разочаровани: „О, не, то е момиче !” Въпреки, че 30 минути след това те вече му се усмихват и го приемат, детето вече е било пронизано от стрелата, която за миг е записала върху неговата касета ниска самооценка и чувство на вина.

Една млада жена изживява болезнено първите стъпки в своя брак. Тя се чувства изолирана и приклещена в капан, тя казва : „Ако знаех, че ще бъде толкова трудно, никога нямаше да се омъжа”. Детето, което носи в този миг ще поеме върху за себе си биологичното решение на конфликта на майка си и няма да се ожени. То може би през целия си живот ще иска да се ожени, но тази несъзнателна програма ще саботира неговите усилия и сякаш случайно, противно на всякаква логика, по-късно, то срещна само партньори, с които връзката е невъзможна.

Няма виновни, няма жертви, има биологични закони.

3. Фамилна памет.

Неразрешените драми, преживяни от нашите предци, предаващи се във фамилната памет ще се отразят върху тази или този, който ще бъде под прицел.

Една жена, която не може да има деца открива, че е наследила програмата от своята баба, която е починала по време на раждане. Докато нейният мозък носи този спомен, тя си мисли: „Ако родя дете, ще умра” и тя не може да роди, въпреки голямото си желание за деца.

За да оздравеем, трябва да открием смисъла, на това, което се проявява в нашия живот.

Нямам право да успея.

Трябва да спася света.

Не успявам да създам семейство.

Аз съм винаги жертва на …

Аз съм депресиран.

Чувствам се изолиран от …

Злопаметен съм.

Осъзнаването премахва програмата и ни позволява да направим това.

Трябва просто да се отпуснем, да пуснем тежките куфари, които мъкнем от много отдавна, тук и сега. Ние не сме свободни, но сме свободни да станем такива!

Важно е да успеем да оздравеем. Но най-важното е да посочим със сигурност произхода на болестта и най-вече да успеем да покажем начина как да я избегнем и как да не се разболяваме повече.

Източник:

Умът – 10 кода за пре-програмиране – от Свами Сатянанда

ЙОГА – Умът като компютър – Свами Сатянанда

НАПРЕЖЕНИЕТО И КОМПЮТЪРЪТ НА УМА

Механизмът на напрежението

Основната причина за мисловното и физическото напрежение е неправилното мислене по отношение на другите хора и околната среда. Нашият начин на мислене не е в хармония с това, което ни заобикаля. Това предизвиква конфликт на интересите между нас и другите хора. Ние непрекъснато се борим със средата, вместо да следваме живота.

Когато са в конфликт с околната среда, хората чувстват дисхармония със света. Много малка е вероятността отделен индивид да може да промени външната среда. Затова, за да се стигне до хармония, е по-добре да се промени вътрешната среда или, по-точно казано, да се промени отношението ни към живота и към останалите хора. Когато човек живее в хармония с околната среда и не се отделя повече от нея, тогава напрежението в него ще изчезне и той ще стане ведър и спокоен.

Умът ни като компютър

Във Вашата глава се намира най-невероятния компютър, който може да съществува. Този сложен биокомпютър се състои от 10-13 милиарда мозъчни клетки, известни като неврони, и от неизброимо количество взаимовръзки между тези клетки. Работата на този компютър се състои в получаване, складиране, сравняване, анализиране и насочване на всички данни, които получаваме от тялото и околната му среда чрез сетивата – очи, уши, нос, кожа и т.н.
Мозъкът притежава памет за минали преживявания – за всеки и за всичко, до което сме се докосвали до ден днешен. Тези опитности определят как действаме при различните ситуации в живота. Във всеки един момент информация от външната и вътрешната ни среда се изпраща чрез нервните импулси в мозъка. Една специфична част от мозъка, наречена “лимбична система”, сравнява входящата инфо p мация с предишните ни опитности, складирани в паметта на мозъчната кора. В светлината на тези именно спомени ние реагираме по един фиксиран, програмиран начин. С други думи, реакциите на ума и тялото ни към различните ситуации в живота се определят от нашите заучени мисловни условности. Ако ситуациите, с които се срещаме, не влизат в противоречие с предишните ни опитности, тогава ние не страдаме от мисловни и емоционални напрежения. И обратно, ако се появи противоречие, възниква напрежение, което ни готви да реагираме при извънредни (екстремни) ситуации. По-голямата част от нас обаче сме така ограничени от условности, че реагираме на почти всички жизнени ситуации, като че ли те са заплаха за съществ y ванието ни. Ние непрекъснато чувстваме омраза, страх, гняв и т.н. – съществуваме в състояние на постоянно физическо и мисловно напрежение.

Напрежението – резултат от мисловно програмиране

Проблемът на човека е в това, че външният свят много рядко съвпада с шаблона на повечето от мисловните му условности. В резултат на това лимбичната система непрекъснато създава мисловни и емоционални стресови реакции. Така ние ставаме неспособни да се отпуснем и напрежението става за нас ежедневие. Но грешката не е в мозъка. Тесните граници на мисловната програма, заложена в него, е причината за проблема. Нашето поведение в живота зависи от ума ни и едно неподходящо, нереално или несъвместимо мисловно състояние води до непрестанен мисловен конфликт с околната среда и като резултат до нещастие и стрес. Една широка мисловна програма води до хармонично взаимодействие с околната среда и с другите хора, което от своя страна носи щастие и спокойствие. Животът ни може да бъде или проява на радост, или израз на недоволство – всичко зависи от съдържанието на ума ни. В такъв случай напълно ли сме зависими от благоволението на нашия ум? Да, за съжаление така е, но в същото време имаме и възможност да изхвърлим тази част от съдържанието на ума, предизвикваща толкова много пакости в живота ни. Ние можем да променим мисловната си програма, като отстраним всички нежелани и ненужни неща. Необходимо е само желание от наша страна, за да пренасочим живота си по нова пътека и да превърнем това желание в лично усилие. Един от методите е чрез изследване на ума, чрез запознаване с вътрешното му съдържание и изхвърляне на ненужното от него. Но преди да можем ефективно да извършим това, трябва да постигнем една определена степен на релаксация в своя живот, за да сме в състояние да насочим съзнанието си навътре. Методът за постигане на това е чрез съзнателн o усилие да се променят съществуващите програми.

Кодове за мисловно препрограмиране

Препрограмирането определено е възможно или поне до известна степен. Разбира се, по този начин никога не бихме могли да преодолеем дълбоко вкоренените мисловни модели. Те могат да бъдат отстранени или поне неутрализирани само чрез задълбочено изследване на ума с помощта на медитативни техники. Но самият процес на едно съзнателно развито поведение в живота е една положителна стъпка към изчистване и успокояване на целия ум и начало на щастлив живот. Изборът е наш: можем или да направим стъпка към превръщане на света в истински рай на земята, или да си останем такива, каквито сме.
Тези кодове не са морални. Те се предложения, чрез които можете да започнете съзнателно да изменяте отношението си към различните ситуации в живота. Те не са предназначени да променят начина ви на живот и ние не ви съветваме през цялото време да се насилвате да ги прилагате. Само си ги припомняйте през деня и присъствието им ще ви помогне незабелязано чрез вашите подсъзнателни “центрове на поведението”.

Код 1

Направете усилие напълно да приемете другите хора. Опитайте се да ги видите не просто като обекти, които трябва да бъдат използвани, за да задоволяват собствените ви желания. Опитайте се да приемете другите хора също като действащи в зависимост от мисловните им условности. Това, което виждате в тях, е само външно проявление на менталната им програма. Така те не се различават от самите вас, само тяхната програма може би е по-различна. Сега вие осъзнавате вашата зависимост от мисловната ви обусловеност, а те може би още не я осъзнават. Ако вие можете вече да приемате другите, те на свой ред ще започнат да приемат вас.

Код 2

Приемете себе си. Знайте, че действията ви са резултат от менталната ви структура. Затова не се безпокойте за недостатъците и проблемите си.
Приемете ограниченията си, но в същото време чувствайте необходимостта от прочистване на ума от неговите конфликти. Именно неспособността ни да се приемем такива, каквито сме, е причината за толкова много мъки в живота ни.

Код 3

Наблюдавайте обичайните си реакции към хората около вас и околната ви среда. Вижте как привързаността ви към външното води до толкова много неудовлетвореност. Опитайте се да намалите нуждата си да търсите щастие във външните неща. Това не означава, че не трябва да следвате външните си влечения – това би довело до потискане, което причинява повече вреда, отколкото добро. Това означава, че вие трябва да продължавате да водите досегашния си живот, но ако не успеете да постигнете това, което желаете, приемете го спокойно, с чувство на непривързаност.

Код 4

Разкрийте най-големите си нужди, привързаности, желания и т.н. При това, бъдете възможно най-критични. Един подходящ начин да откриете привързаностите си е да проследите причината за моментния си гняв или нещастие до източника му и там ще откриете емоционалното и менталното отношение, причинило безпокойството. Отбележете си как реагирате на хората, които категорично не харесвате или просто не ви допадат. Именно тези хора ще ви помогнат да разпознаете и евентуално да отстраните емоционалните си проблеми. Гледайте на целия свят и на всеки човек в него като на свой учител.

Код 5

Опитайте се да живеете в настоящето. Не живейте в миналото, безпокоейки се за неща, които вече са се случили, или съживявайки приятните изживявания. Не изпреварвайте бъдещето. Можете да правите планове, но гледайте на планирането като на част от настоящето, а не като на момент от бъдещето. Опитайте се да изживявате всеки момент, всеки настоящ момент, възможно най-пълно, като насочвате вниманието си към настоящето. Така ще започнете да живеете пълноценно. Каквото и да правите – къпете се или се храните, метете пода или печелите пари, – но се опитайте да не мислите за това кога ще приключи конкретното действие. Наслаждавайте се на всяко свое действие в момента на извършването му. Опитайте се да се радвате на факта, че съществувате и че всяко ваше действие е израз на съществуването ви.

Код 6

Не се идентифицирайте напълно с действията си, с тялото, с ума си. Въпреки че се стремите да промените ума си, той е само една част от вас. Той не е вашето съзнание – свидетелят, който вижда всички събития, случващи се в живота ви. Повечето от нас се идентифицират напълно с ума и с тялото си. Ние пренебрегваме съзнанието, криещо се зад всичко, което правим. Пречиствайки ума и тялото си, ще видим и ще се идентифицираме с това съзнание, което се намира в основата на всичко.

Код 7

Опитайте се да бъдете по-открити към хората. Изразявайте истинските си чувства колкото е възможно повече. Когато се опитваме да бъдем това, което не сме; когато се мъчим да впечатлим хората; когато прикриваме от другите истинските си чувства, тогава ние веднага изпитваме напрежение и отчуждение. Това засилва усещането ни за “Аз срещу света”. Запомнете, че дори и най-нечувствителният човек може да разбере до известна степен дали се опитвате да скриете нещо, или изпитвате тайно вина, защото самият той може да крие нещо или да изпитва същия тип вина.

Код 8

Помнете, че всеки има потенциалната възможност да достигне по-висши нива на съзнание. Настоящото поведение на човека към околната му среда или към вас е причинено от мисловната му програма. Настоящият му начин на живот е временен и ще се промени и хармонизира тогава, когато започне да разбира себе си и своя ум. Всички ние имаме неосъзнати потенциални възможности, които само чакат да бъдат разкрити.
Опитайте се да видите тези възможности във всички хора, колкото и да ви е трудно това.

Код 9

Не отбягвайте трудните ситуации. Обикновено така устройваме живота си, че колкото се може по-малко да влизаме в контакт с хората, които не харесваме. Опитваме се да се свързваме с хора и ситуации, които са в унисон с емоционалното ни програмиране. Така ние продължаваме да живеем по начин, който засилва и задоволява нашите предубеждения. Гледайте на трудните ситуации и на неприятелите си като на най-големите учители. Именно те могат най-ясно да ви покажат начините, по които действа мисловната ви програма. Нашите врагове са тези, които извикват на повърхността емоционалните ни конфликти и предразсъдъци. Много малко от нас наистина осъзнават програмирането и условностите си. Само тогава, когато разпознаем емоционалните си конфликти и предразсъдъци, записани в мисловната ни програма, ще можем да започнем да се справяме с тях.

Код 10

Опитайте се да погледнете на нещата от позицията на другия. Вместо само да реагирате по начина, по който сте били програмирани, опитайте се да видите и гледната точка на другите хора. Например ако някой остави вратата отворена, вие може да се ядосате. Вместо да се ядосвате, се запитайте защо той я е оставил така. Може би е бързал. А може би е мислил за съвсем различно нещо. А може би да оставя вратите отворени е част от мисловното му програмиране; може да е израснал в къща, която не е имала врати. А да се ядосвате, когато някой оставя вратата отворена, е част от вашето програмиране. Не забравяйте, че реакциите ви са напълно автоматични. Опитайте се да промените собственото си отношение така, че отворените врати да не ви причиняват емоционални безпокойства. Прилагайте това и в другите ситуации в живота си.

(със съкращения от книгата на Парамахамса Сатянанда “Крия Йога”, публикувано в бр. 2, 1999г, сп. Йога – наука и традиция )

Източник: