Всичко започна на нова година. Майка получи масивен кръвоизлив. Явно беше свикнала да госпира с хапчета, но не итози път и така на 1-ви януари се оказахме в спешното на АГ-Варна Назначиха лъчетерапия за намаляване на тумора евентуално след това за да се направи операция Тръгнахме си с огромна надежда щеше да има операция, верно с външна нефростома, но после щеше да има пластика и да се направи изкуствен мехур. Впоследствие оперираха майка в Плевен за 700 лв. и запазиха пикучния мехур. НЕ Е ЧЕСТНО ТАКОВА ПОВЕДЕНИЕ ... ТЕ СА СЕ КЛЕЛИ ДА ПОМАГАТ НА ХОРАТА ,НЕ ДА ГИ ИЗПОЛЗВАТ ЗА ДА ДОКАЗВАТ НАДМОЩИЕТО СИ ТЕ НЕ СА БОГОВЕ НЯМАТ ПРАВО ДА ВЗИМАТ РЕШЕНИЯ ВМЕСТО НАС ПЛОСКОКЛЕТЪЧЕН РАК 4Б Е УЖАСНА ДИАГНОЗА, НО ДОКАТО ЧОВЕК Е ЖИВ ИМА НАДЕЖДА !!!

Напредналият стадий на заболяването 4B е такъв поради факта че пациентката е свикнала да спира кървенето с хапчета - 4 клиничен стадии- процес развил се най малко за 10-12 песеца.Д-р Славчевстоя, гледа умно, мънка си под носа- това е един прекрасен професионалист,който е преценил ситуацията и е искал да опита радикална операция,верно с външна нефростома, но после щеше да има пластика и да се направи изкуствен мехур.При този стадии лечението е изцяло палиативно,поради факта че шансовете за успех са минимални- затова се е налагало да потърси клиника,в която персоналът да е съгласен да поеме тежката При на заболяване , неподлежащо на радикално лечение по световните онкологични стандарти. Впоследствие оперираха майка в Плевен за 700 лв. и запазиха пикучния мехур. - Това е пример за факта че винаги може да се направи някаква операция, но когато тя е нерадикална след няколко дни се получава тласък на заболяването,във вашият случай с асцит,водещ за съжаление до сравнително бърз край. От написаното от вас се вижда че вие сте се настроили изключително зле към единственият колега който е разбрал обективно състоянието и се е опитал да помогне.

Драги bb, девойката е настроена зле срещу него, защото е помолила за документ удостоверяващ получаването на сумата, защото тя не е никак малка и по причина, че болната жената е прекрасен човек парите са събрани от хора, които я уважават. Аз като страничен наблюдател на тази случка мога да гарантирам, че отказа да издаде такъв документ и нямаше как да му бъде платено. Е и в последствие самия той отказа и операцията поради тази причина. Без да се плаща не може нали?

p.p. Извинявам се , че отговарям от името на джорджи, но прекрасно знам за какво става въпрос и неможах да се въздържа!!!

Просто съм шокирана ...

Драги господине или госпожо, трябва да се занимавате с политика. Много умело сте извели думите от контекста. Аз не критикувам лекарските умения на д-р Славчев и другите доктори, а отношението им, човешките им ценности. Ако бяхте прочели внимателно, щяхте да разберете, че асцита не е следсвие от операцията, а от последвалата лъчетерапия. Доктора не е толкова велик, че само той да може да прецени реалното положение и да се справи с подобна операция.
Освен това ТОВА Е ПРОСТО ФОРУМ, ако наистина реша да потърся отговорност на доктора ще си наема адвокат и повярвайте ми ще спечеля. Отмъщението няма да ми върне образно казано нервните клетки, които загубих през онзи злощастен ден, в който Славчев почти ни уби надеждата.
Освен това явно не сте разбрали, но майка все още е жива и за Ваше сведение ми е доста добре добре - яде, върви, мисли, слуша, вижда и всички други нормални действия, обичайни за хората, защото раково-болните също са хора, а не някакви си там обречени нещастници.
Никога няма да кажа добра дума за д-р Славчев - за мен той е по-гнусен и от плазмодий !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Редактирано от jordidj на 09.09.08 16:53.

Браво Даци! Няма да се давате!!!

Естествено Меголинке - аз ако не бях едно цивилизовано същество, сега щях да съм зад решетките, а това докторче на никого повече нямаше да причини такава болка !!!

Ако бяхте прочели внимателно, щяхте да разберете, че асцита не е следсвие от операцията, а от последвалата лъчетерапия.

Наистина вие сте в състояние да направите откритие в медицината в желанието си да оплюете д-р Славчев,тъй като горното твърдение е пълна глупост .Лъчелечението наистина има странични ефекти но асцитътне е от тях.

ДА bb нямам медицинско образование, но асица се появи след 1-вата лъчетерапия и се засили по време на втората. Факта си е факт, аз вярвам на това, което виждам.

И ДА олювам д-р Славчев - за мен той е плазмодий, печелбар, кръгла нула от човешка гледна точка. Каквото и да пишете няма да промените мнението ми.

Дано никога да не попадате в положението, в което бяхме ние и то по-вина на някой доктор.

Никой не желае да променя вашето мнение тъй кото то няма особено значение,но чрез вашите писания давате чудесна представа за човешките си качества ,което до голяма степен прави ващите твърдения смешни.

ьь,Вие сте или лекар или адвокат .Ако сте лекар в този клуб има една тема:"Въпроси към лекарите" моля включете се там!
Относно 7000 лв.поискани от д-р Славчев за въпросната операция не виждам какъв е проблема да се издаде фактура/оправдателен документ/за сумата.Друг е въпросът,че след това д-р Славчев трябва да декларира тази сума и да плати данъци върху нея ,каквито между впрочем плащаме и ние всички останали.

Той е моят баща

Следното писмо било подхвърлено в амбулаторията на голяма университетска болница. Макар самоличността на автора да е неизвестна, съдържанието му се отнася за всички работещи в областта на здравеопазването.

До всички служители в това заведение:
Когато вземете днес някой картон, за да разгледате графиката, отразена в него, надявам се да си спомните това, което ще ви кажа сега.
Вчера прекарах цял ден покрай вас. Бях заедно с майка ми и баща ми. Не знаехме къде трябва да отидем и какво точно да направим, защото никога досега не бяхме прибягвали до вашите услуги. Никога досега не бяхме попадали в графата „Благотворителност".
Вчера станах свидетел на това как баща ми се превърна в диагноза, в графика, в амбулаторен номер, обект на благотворителност с етикет „без спонсор", защото нямаше здравна осигуровка.
Видях един слаб човек да застава на опашка и в продължение на пет часа да бъде разиграван от една система от нервни чиновници, изтощени медицински сестри и недостатъчен бюджет, които безмилостно ограбват и последните му запаси от достойнство и гордост. Останах смаян от това колко безразлични са вашите служители, как въздишат и пъшкат, когато пациентът не им показва нужния формуляр, как небрежно обсъждат проблемите на други пациенти в присъствието на случайни хора, как разговарят за обедната си почивка, която ще прекарат „далеч от този ад за бедняци".
Баща ми беше само един зелен картон, един номер, който само задръства бюрото ви през работния ден, пациент, който се налага да попита втори път за указанията, които първия път са му били дадени механично. Но, не, това всъщност не е моят баща. Това е, което виждате вие.
За вас обаче остава тайна, че от 14-годишен той е великолепен майстор на мебели, човек с творческа професия, с прекрасна съпруга, четири вече отраснали деца (които му гостуват често), и пет внука (и още две на път) - и всички смятат, че техният дядо е най-велик. Този човек е всичко, което един баща би трябвало да бъде - силен и твърд, но и нежен; малко грубоват, селско момче, но и уважаван от изтъкнати хора в бизнеса.
Той е моят баща, човекът, който ме е отгледал в трудни и добри времена, омъжил ме е, държал е децата ми при раждането им, пъхал е 20 доларова банкнота в шепата ми, когато времената са били трудни, и ме е утешавал, когато съм плакала. Днес ни казаха, че не след дълго ракът завинаги ще ни раздели с него.
Може би ще кажете, че това са думи на скърбяща дъщеря, която иска да ви уязви поради безпомощност при мисълта, че ще изгуби близък човек. Няма да отричам. Но ще ви помоля да не пренебрегвате думите ми. Никога не забравяйте, че зад болничните ви картони стоят живи хора. Всеки картон представлява определен човек със собствени чувства, биография и живот, които вие с думите и действията си сте способни да промените за един ден. Утре на това място може да се окаже ваш близък - роднина или съсед - който ще се превърне в номерче, в зелен картон, име, което ще отметнете с жълтия си маркер като пореден случай за деня.
Умолявам ви да възнаградите следващия човек, когото ще посрещнете, с мила дума или усмивка, защото той е нечий дядо, съпруг, съпруга, майка, син или дъщеря - или просто защото е човешко същество, създадено и обичано от Бога, също като вас.

НЕИЗВЕСТЕН АВТОР
Предоставено от Холи Кресуел
„Пилешка супа за душата-2"