Болестта на Пейджет / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Здравейте ПРИЯТЕЛИ!!!
Отново съм тук, на бойното поле и готова /почти/ за следващата битка.

Немога да намеря точните думи за да ви благодаря за обичта, опората и огромната подкрепа, която ми оказахте – просто ми е беден речника. Аз съм един горд и щастлив човек, защото имам толкова много приятели – истински.
Ееееееех момичета, доста сълзи изплакох заради вашите хубави думи – и не само аз, и майка. Докоснахте моето сърце, и на много други пациенти в болницата, които станаха съпричастни към голямата ви обич. Определено имах нужда от това.
Благодаря на всички ви, благодаря на lumixx, че стана своебразен мост между нас. Най-много благодаря на Весела.
Весе, незнаеш каква нужда имах някой да ми каже това, да ме накара да се осъзная къде съм и какво става, да ме измъкне от черупката в която съм се затворила и не допускам никого. Имам усещането, че ме познаваш по-добре от мен самата. Направо съм прозрачна за теб. Все още съм депресирана и когато се затворя в себе си и стигна дъното, хващам ръката която ми подаваш и отново поемам глъдка свеж въздух и гледам трезво на нещата.
БЛАГОДАРЯ ТИ!
БЛАГОДАРЯ ТИ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ !!!!

Сега, искате не искате ще споделя с вас, какво изживях и какво ми предстои.

Окончателната ми диагноза е
МОРБУС ПЕЙДЖЕТ С МНОЖЕСТВЕНА ИНТРАДУКТАЛНА КАРЦИНОМАТОЗА.
/Има и доста цифри, букви и съкращения, които не са ми ясни, но като ги разчета ще ви докладвам./

Когато постъпих в болницата, бях изпълнена с толкова противоречиви чувства и мнооого страх, че щях да се пръсна. В същото време бях самонадеяна и до толкова уверена, че няма да се налага радикална мастектомия, че няма на къде. И как да не бъда уверена, като всичките ми изследвания показваха, че процеса е повърхностен. И в един момент поговорката „Не питай старило, а питай патило” се стовари върху ми с огромна сила. Предупреждаваха ме лекарите, предупреждаваха, ама с магаре спори ли се. Отвориха ме, затвориха ме и накрая подписах съгласието, защото нещата се оказаха стряскащо сериозни. За мое щастие и нещастие едни мои страхове ме подминаха, но други ме споходиха. Ужаса който изпитвах, от премахването на лимфите и отока на ръката ми се оказа неоснователен – Весе както винаги се оказа права. Премахнали са ми 17 бр. лимфи, ръката ми отече и после се възтанови. Но с премахването на гърдата ми се установи, че имам /може би/ рецидив, но за това после.
Да си призная честно, не е чак толкова стряскащо да си с една гърда. Сега даже си мисля, защо ли доктора не ми махна и другата цица – нещата щяха да са доста по лесни. Все още не са ми махнали конците, но успях да си сложа сутиена и цицата която си направих. Няма да ви казвам от какво си я направих, че ще ме помислите за куку.

По повод на моето лечение, все още не се знае какво ще бъде – химио или лъче и кога ще го проведа, заради рецидива. Всъщност само се предполага, че е рецидив, защото не са взели проба за биопсия, защото не могат. Успях да направя само скенер с контрастно в-во, който показа находката, но не и точните и граници. Та по думите на доктора, гадината „обхваща аксиларните съдове, без те да могат да бъдат видени, губят се в мускулатурата към ключица и лопатка”.
Пратиха ме в Международния Онкологичен Център при проф. Валентин Димитров, но той не се наема да ме оперира. Намерих ме връзка във ВМА и бегом при доц. Кузман Гиров, който сега в сряда /04.07/ събира комисия от лекари – гръден, съдов, ортопед и патолог за да решат какво да ме правят.

Все още има много неясноти около моето състояние, но едно е ясно - химиотерапия ще има и ще се подложа на нея – макар, че много се страхувам, но с ваша помощ и с това ще се справя.

Започна да ме наболява ръката, ще полегна за малко и после пак ще си поговорим.

ОБИЧАМ ВИ МНОГО МНОГО МНОГО
ЦЕЛУВКИ
РАЛИЦА