Не бих могла да го кажа по-точно, Весела. Отворих темата и прочетох синтезирано онова, което мисля и аз. При това го мисля след дълго умуване, четене, връщане към минали случки и факти.

Ралица, мила, внимателно прочетете написаното от Весела. Аз навремето изгубих повече от половин година време да обикалям по лекари, докато не ми поставиха най-после диагнозата. Но когато разбрах, че благодарение на "квалифицирани" медици съм се сдобила с тумори и в белите дробове, не занимавах особено мислите си с това или с някакви самосъжаления. Ще ви кажа фактите: имах на шията си тумор като голяма буца. Имах тумори в дробовете. С първата инжекция големият тумор започна да се топи. Спомням си даже, че използвах всяка възможност да медитирам и да си повтарям като мантра: туморът става все по-малък. Представях си ставащото като някаква битка между добрите и лошите:) И мисля, че и това не беше без значение, колкото и наивно да звучи. Прочетох го навремето в някаква тогава "апокрифна" книга за самовнушението. След 3 месеца изчезнаха туморите в белите дробове и на шията. Благодарение на химиотерапията. Всичко беше в норма, но ми назначиха лъчетерапия, за да се застраховат. След лъчетерапията всичко беше наред, но ми дадоха година поддържащо лечение. Направих го, въпреки че бях в пълна ремисия.

Химиотерапията е благо. При моята първа болест имах донякъде късмет, че благодарение на ефекта го разбрах веднага и приех всичко без съпротива. Туморите изчезнаха още след първия месец, а мъчителните сърбежи, за които писах по-горе се прекратиха. В моя случай хубавото беше, че имах симптом, който бе отстранен незабавно, затова съм убедена в това, че химиотерапията е и голямо БЛАГО И НАИСТИНА ЛЕКУВА.

Позволила съм си някоя-друга волност, за която споменавам в тема рак на гърдата № 2, обаче не на нищото отгоре, а защото преди да спра изследванията ми бяха 100 % В НОРМА, направих си пълни изследвания, а не просто така, защото съм капризна и не мога да търпя.

Но АКО процентите бяха 99 - щях да направя шестте месеца терапия, просто тогава нервите ми не издържаха, та ако броя времето, през което съм била на инжекции, това са години.

Моля ви, вслушайте се, вчетете се в казаното от Весела. Осъзнавам, че поемам голяма отговорност, като ви казвам всичко това, но просто не мога да не го кажа.

Сърдечни поздрави и горе главата!
Действайте хладнокръвно и разумно - и всичко ще се оправи, просто знам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от изпoвeд на 17.06.07 18:49.

Здравейте момичета,
Само да ви кажа, че нощта на Рали мина спокойно. Вдигнаха я малко да походи. Днес ще и прелеят още малко кръв и ще излезат резултатите. Довечера пак ще отида да ги видя и ще ви пиша.
Успешен ден ви желая!

Мила Рали,

Трудно ми е да добавя нещо след това, което е писала Весела.
Точно затова я чувствам толкова близка - все едно изказва моите мисли.

От мен само това - когато аз бях зле, най-голям стимул, за да се мобилизирам не беше заради мен самата, а заради тези близки, на които съм опора. За щастие ти имаш толкова хора, на които си нужна и за които си незаменима.
Бъди "егоистка" - грижи се за себе си заради тях!
Прегръщам те!

Прибавете и моите молитви към вашите за Рали....

Отивам аз да видя Рали днес, ама душичката ми се е свила на рибарски възел. Намирам я аз излегнала се в един шезлонг, извадила 32 каратова усмивка, бодра, весела и смела и със студена биричка в ръка.
Правя аз строга физиономия и питам "Това болница ли е или какво?" ...и знаете ли какво ми отговарят тези маймунки..."Каква болница бе, това си е вип хотел за цици!!!"...и умират от смях.
А то какъв бил вица.
Влиза доктора в стаята на Рали тихичко, доста притеснен, та нали това дете едва не умря в ръцете му преди три дни. И какво заварва - Рали по цици ...:) пардон по цица (в П-в днес сигурно бе 40 градуса), седнала на шезлонга с биричка в ръка. Шашнал се човека и той като мен пита какво става тук???
И получава отговор...а, докторе май сте объркал стаята ...тази е вип хотел за цици...
Покрай шегата са провели и сериозният си разговор.
Има много въпросителни около състоянието на Ралица. Чака се хистологията за да се види какъв вид е рака на млечната жеза (не е Пейджет), после ще се проведе ХТ. За сега не се знае точно каква, но вероятно ще е в Пловдив, защото за да се поведе в Ся трябва да сменят адресна регистрация. Ще направят и консултация с екипа оперирал хондросаркома, чак тогава ще решат кога и къде ще оперират това, което не можаха да отстранят на оперцията в петък.
Важното е, че страшното мина. Готови са за битка...и ви казвам направо са невероятни.
Поздрави и от двечките с много обич и благодарност!

П.П Макар да има болки в ръката Ралица може да я движи колкото преди и не е отекла повече от нормалното за състоянието й!

Редактирано от lumixx на 18.06.07 22:30.

Еееехаааа! Браво на тях! Чудесни новини наистина!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Юлия бе съвсем сериозна като ми обясни, че ХТ се предписвала само по местоживеене. Бях много учудена, но така са и казали.
Дали не е разбрала правилно или някой неволно я е заблудил?

Слава Богу! Благодаря lumixx за тази новина! Поне пет пъти прочетох постинга ти - басам за очите и душата ми! Дано се отлепят нещата най-псле от мъртвата си точка!... Сега не бил Пейджет! Да се радвам ли? Това с адресната регистрация ми звучи направо абсурдно! Та хората държави сменят, а ние тук - като крепостни. Разбира се, че трябва да се лекува там, където е най-добре за нея! Смятам, че ще се измисли нещо. Важно е, че Ралица има ДУХ! Важно е, че и Юлето се е мобилизирала!
Поздрави и на двете и целувки!
Дали пак си пишат писъмца?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бъди сигурна, че ще си пишат пак.
Ралица си е направо желязна. Днес едва я удържахме да не тръгне на разходка. Тя е на третия етаж в болницата и следобед вратата с асансьора се заключва и тя беше решила да слиза пеша.
Изследавнията и са добри. Хемоглобина се вдигна почти на 12 от 4.
Най-често казва "Аз взимам решенията" ...и иди се опитай да спориш с нея! :)))
Нека ги изпишат и ще се опитаме да ги убедим, че Пв си е провинция, а по отношение на медицината си и направо "дълбока провинция"
Опитах се днес да си кажа мнението, предадох и това, че всички сте единодушни по отношение на въпроса къде да породължат лечението, но виждах, че не мога за сега да ги убедя.

Абе, не сме решили НИЕ и не сме се вдигнали вкупом до Пловдив да й кажем "в прав текст" какво мислим по въпроса!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите