Болестта на Пейджет / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Ралица, здравей!

Пиша ти тези редове, защото трябва да знаеш, какво е мнението ми. Искаш или не, аз ще го кажа. Защото побеснявам, когато някой подценява диагнозата си.
Няма да съм тактична, няма да ти спестя нищо, защото ти си голям човек, ти си разумен човек, ти си млад човек и не на последно място, защото ТИ ТРЯБВА ДА ЗНАЕШ.
И много се надявам да се довериш на това, което ти пиша, защото отстрани погледната, твоята ситуация изглежда различна от твоята реалност, която е размита от страха от случващото се.

Винаги съм казвала да не се плашите от рака, защото той не е присъда, а само една диагноза....Рака може да стане присъда, само когато се подцени....
Ти точно това правиш, подценяваш състоянието си и правиш грешка след грешка. Доверяваш се на корумпирани лекари, плащате луди пари за лъжливи операции и неверни диагнози.
Моля те, моля те, моля те, не се прави на щраус и не крий главата си в пясъка.
Всички грешки са поправими, когато ги осъзнаем.
Искам да се стегнеш. Състоянието ти в момента е страшно комплицирано.
Просто нямаш време за депресии, отчаяния, самосъжаления, сълзи и сополи....Нещата при теб излизат от контрол и е време да разбереш това и да се довериш на съветите и на опита на хората, минали по този път много преди теб и научили своя урок....
Нямаш право да губиш време.
Нямаш право да се предаваш.
Нямаш право да се отказваш от борбата.
Не ме интересуват родителите ти, нито съпруга ти, нищо не ме интересува в момента, само ТИ си важна в момента. Само ти си от значение. Искам и настоявам да се бориш. Дължиш ми го. Дължиш го на всички нас от клуба, още от момента, когато се включи при нас за съвет и помощ. Но за Бога, защо не ни слушаш, като ти говорим? Защо не се доверяваш на опита ни? Заради това сега си ни длъжник и аз настоявам /и не само аз, а всички/ да събереш всичките си сили и енергия за борбата, която ти предстои....
Това, че сега четеш това писмо е знак, че съдбата /или Бог или каквото искаш/ ти дава нов шанс. Тази поредна операция, отново е знак за теб да разбереш, че грешиш и подценяваш врага си. А той е агресивен. Отговори му с агресия. Лечението му става с агресивни средства. Незабавно започни химиотерапия....Впрочем сега ще ти го направя..
ТВОЯ ЛИЧЕН ПЛАН ЗА БИТКА С РАКА.

1. Максимално бързо стабилизиране и излизане от болницата – няма време за лигавщини.
2. Вдигаш си партакешите и моментално в София. Ако ти не можеш сама, другите да те доведат....Твоят вид рак е доста рядко срещан и не очаквай докторите в провинцията да са наясно с него, те са чели за него само в книгите /факт е, че те подцениха и не взеха под внимание много неща от историята ти на заболяване и в момента си на това дередже, точно поради тяхната некомпетентност и алчност за пари – не го ли виждаш?/. Знаеш и това „Опознай врага, за да го победиш”, явно и това си подценила. Трябваше да си наясно с врага си!!!!! Ако беше наясно нямаше да отказваш лечение.
3. Незабавно започване на химиотерапия. Но не там, а тук в София. Колкото и да си против химиотерапията, тя има огромно значение за овладяване на бързоделящите се клетки. Освен това химиотерапията капсулира и свива тумора, което го прави операбилен. Това значи, че след няколко курса химиотерапия единичните клетки останали след операцията ще са унищожени, а тумора вече ще може да се махне. Хирургията вече е на доста високо ниво, но специалистите в това отношение са концентрирани в големите клиники в София, за съжаление. Известните онколози също. Неоспорим факт е, че след химиотерапия, много хора избягват операция /туморите изчезват напълно/ какъвто е и случаят с мен – не се наложи операция на лимфите на врата ми само след 6 курса химиотерапия.
Както казва моя хирург доц. Гаврилов „Аз се боря за живот, не за орган”.
Сега пред теб стои точно това предизвикателство, да се бориш за живота си. После ще мислим за всичко останало. Сега си важна само ти и твоя живот.

Моля те, слънчице за няколко неща:

Да се вземеш в ръце и да не правиш повече грешки!
Да се довериш на съветите за лечение!
Да се бориш!

Нека този лист хартия, моето писмо, да бъде винаги с теб по време на борбата, която започваш. Моята вяра да е твоя талисман, моята вяра, че ще овладеем болестта – с всички средства, брутално и нахално!
Аз без бой се не давам! Няма да те дам и теб! Разбра ли ме?

Обичам те Рали, прегръщам те много силно и моля те - не ме предавай!
Ако ти се предадеш, все едно аз губя битката! И няма да е честно, защото ти няма да си ми помогнала да я спечеля!
А доколкото те познавам, ти няма да изоставиш приятел с протегната ръка към теб, нали?

Целувам те! Весела.

PS. Сигурна съм, че хората от клуба ще подкрепят 100% всичко казано от мен!

Нема начин да нема начин!
Животът виси не на косъм, а на връзки!