Изгубих на-близкия ми човек преди почти половин година. С времето не само че не става по-леко, с всеки изминал ден се чувствам все по-сама, все по-изгубена, все по-голяма развалина.
Нараства осъзнаването,че никога няма да срещна човек като майка ми, че съм изгубила на-ценното, на-святото в живота ми. И че тя е единственият човек, който ме е обичал. И че е ми е невъзможно да продължа сама.
Тя си отиде на 48 години от рак на стомаха, с много метастази, с много болка. Продължавам да се питам с какво заслужи този кошмар – тя беше толкова добър човек, не пиеше, не пушеше, не ядеше месо, цял живот се грижеше сама за двете си деца.
Все още не мога напълно да повярвам, че това се е случило, че ще трябва да прекарам един цял живот без нея. Все още се понякога стряскам като си спомня, че нея вече я няма.
Съществува ли изобщо някаква утеха?! Мисля, че единственото, което искам, единственото, което ми дава лъч надежда, е желанието да я последвам, където и да е, ако я има някъде...

ЧУВСТВАМ СЕ ПО СЪЩИЯ НАЧИН, НО НЕ БИХ МОГЛА ДА ГО ИЗКАЖА ТОЛКОВА ДОБРЕ. БЪДИ СМЕЛА И СИЛНА КОЛКОТО И КЛИШИРАНО ДА ТИ ЗВУЧИ!

така си е.. няма нищо по скъпо от маиката.. и аз съм в същата ситуация, и не мога да приема ,че никога няма да я видя ... мисля че това е невъзможно и ще доиде ден, когато пак ще се видим и ще чуя гласът и пак..а засега остават само сънишата в които от време на време я виждам...

Здравей Веси, сигурно наистина се чувстваш много нещастна и майка ти ужасно много ти липсва. Представи си, че майка ти сега е бяло ангелче, което те пази и те гледа от небето. Усмихни й се и прави всичко за нея. Сигурна съм, че тя не иска да я последваш. Всеки човек си има своя земен път! Щом тя е била такъв прекрасен и добър човек, си струва и ти да бъдаш като нея. Дали ще е щастлива, ако те види сега? Бъди силна като нея и прави всичко за нея!

Тази вечер ми се обадиха , че тате е починал, а само преди 2 дена бяхме при него ....знаех , че наближава края , но не вярвах, че толкова бързо ще дойде....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моите съболезнования!Бог да го прости!Понякога сякаш бог отнема от нас добрите и човечните, може би там имат нужда от такива хора...и аз се питах и не си отговорих.

Здравей, Веселина! Разбирам те как се чувстваш и аз изгубих моя баща преди 63 дни, беше на 63 години.Няма ден, в който като се събудя да не помисля за него.Всеки ден по десетки пъти.Липсва ми ужасно!И той беше безкрайно добър.НО знам, че аз трябва да продължа напред.ТОй така би искал, да съм силна, да стискам със зъби и да се боря с всичко,което ми предстои.Виждам, че на мама й е най-тежко, даже една съседка ми каза онзи ден, че я е видяла итя казала искам да отида при него, което чак не мога да повярвам.Ние трябва да вървим по своя път! Аз знам, че те ни наблюдават и ни се радват, искат да сме силни и тогава са още по-щастливи.ПОнякоаг усещам присъствието на баща ми, силата която ми дава.Когато ти е много мъчно, си поплачи, аз така правя.Всяка седмица ми се случва и снощи си поплаках.Няма как да не ни боли, няма как да не ни е трудно, няма как да не ни липсват, та ние сме хора и имаме с ърца, а те са тези, които са ни създали и са ни направили такива!!!Трябва да се гордеем с тях!

Моля ви, съчувствам Ви,но отивайте в изповедалнята..нямате представа как ни разстройват подобни теми, нас които още сме живи и се борим с болестта...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абсолютно подкрепям Здр1. Съчувстваме ви всички, но и задова е създадена темата "Изповедалня". Моля да пишете там, все пак щадете и нашата психика. Благодаря ви!

Нема начин да нема начин!
Животът виси не на косъм, а на връзки!