|
Попаднах на следната по мое мнение изключително интересна история.Целият разказ е на руски.Слагам първата част от моя превод.Има и продължение.Ето и самата история:
ВСЕКИ ИМА СВОЯ КРЪСТ
Владимир Максимович Погоняй
През 1986 г работех като капитан на параход в Днепропетровския речен флот.В тази злополучна за моето семейство година на моята жена откриха онкологично заболяване на шийката на матката.В областния онкоцентър й предложиха оперативна намеса.Очакваше се да й бъде премахната матката и всички женски органи.Операцията беше назначена за 24 юли.След хирургичната намеса лекарите гарантираха на жена ми 2 години живот.
Две седмици аз се намирах в шоково състояние и косата ми побеля.Съпругата ми започна да се готви за операция.Ние всички плачехме заедно с нея.Тя принципно се съгласи на тази крачка.А аз бях категорично против.Жена ми страдаше от пароксизна тахикардия, по време на пристъпите пулса й се покачваше до 240 удара в минута.Аз се боях, че с такова слабо сърце тя няма да издържи операцията.
В крайна сметка ние отпътувахме за Москва с надеждата за някакво чудо.Естествено без направление.Системата на здравеопазването беше организирана по такъв начин, че най-добре е да си умреш тихо, тук в Днепропетровск, няма нужда да се обикаля по столицата.
Цял ден прекарах чакайки на опашка в здравното министерство, успях да намеря общ език с отговорни работници и на жена ми издадоха направление за Всесъюзния онкологичен център, което не се даваше на всеки.
Тъжно заведение е онкологичния център.Смеещи се, усмихващи се, весели посетители там не могат да се срещнат.Мълчаливи и мрачни те тихо и мирно чакат да ги приемат, очаквайки да узнаят съдбата си.Атмосфера на потиснатост, потискаща тишина и обреченост цари тук.
Всеки пациент е приеман от един специалист, обикновено кандидат на медицинските науки.Консултират го още двама:първия –също кандидат на науките и втория-доктор на медицинските науки.Три човека, три специалиста преглеждат всеки болен, видимо за да не се допуснат грешки в диагнозата.Прегледа на болните в московския онкоцентър се провежда на много високо ниво.
Тримата специалисти потвърдиха диагнозата.Последва и въпрос:-А кой ще ви оперира в Днепропетровск?При вашата тахикардия това е смъртоносно опасно.При подготовката за операция на вас ще ви направят анестезия, сърцето ви може да не издържи- и операцията ще се окаже безполезна.
Това е.Стигнахме дотук!...Оттук нататък вече нямаше къде по-нататък да се ходи!
Но!...Това беше във вторник.Преди това, в петък, на нас ни издадоха направление за онкоцентъра.В понеделник ние вече можехме да отидем на преглед.Но понеже понеделник е натоварен ден отложихме посещението си в онкоцентъра за следващия ден-вторник.
Бяхме се настанили в квартирата на наши познати.В понеделник останахме двама между четирите стени.Нямаше какво да правим, настроението беше потиснато, безизходната ситуация смазваше психиката ни.За да се отвлечем се подготвихме и се отправихме в града- някъде-където и да е, но да има много хора.Излязохме на станцията на метрото “Пушкинска”.
Седнахме на една пейка.Седим час , седим два.Около нас живота кипи.А ние като два пребити гълъба, тъжно мълчим.Съвет да получим няма от кого, помощ да получим-също, състоянието на безизходица и обреченост парализираше нашата воля.
И тогава неочаквано напълно случайно, както в началото ни се стори, до нас седна една старицаПомълча, а след това тихо зарида.
-Какво ви е?-състрадателно попита жена ми.
-Сина ми почина...
-Аз също скоро ще умра- безразлично каза жена ми.-Откриха ми рак на матката.В Днепропетровск ми предлагат операция, искат да изхвърлят всички женски органи.
-Не трябва да ви оперират!-уверено възрази старицата.- При нас на Изток живее човек, който успешно лекува рак.
-С какво?
- С билки.
- С билки, -учуди се жена ми, -рак?
След посещението си в онкоцентъра ние отпътувахме към къщи.Аз започнах да се готвя за дълго пътуване на Изток.Жена ми възразяваше.Не вярваше, че рака може да се излекува с помощта на билки.Но ние нямахме други шансове.И се отправихме на Изток, на хиляди километри.
Пристигнахме на мястото.Намерихме “табиб”-а-така наричат лечителите източните народи.
Опашката пред “табиб”-а –до Урал!Хората стоят на групи, обменят информация.Жена ми, като лично заинтересована, наостри уши и жадно попиваше чутото, преминавайки от една група хора към друга група.И така цял ден: от ранно утро до късна вечер.Тя не пропусна никого.
Заслушваше се във всекиго, който може нещо да й каже за табиба, добро или лошо.
При табиба ние попаднахме късно вечерта.Оказа се, че той се занимава с тибетска медицина.Взехме лекарство за минимален срок на лечение и се отправихме към дома.
Ако на отиване жена ми не вярваше, че рака може да се излекува с някакви треви, то на връщане жена ми беше настроена по съвършено различен начин.На 27 август 1987 г лекарството приготвено по тибетската технология стоеше вече в дома ни, в Днепропетровск.
Минималния срок за лечение е 4.5 месеца.Лекарството представлява 20 литра отвара от билки.Характерна особеност на тибетската медицина е, че настойката приготвена от билки може да се съхранява в хладилника в продължение на 40 години без да са развали и да загуби от свойствата си.
Жена ми изпи първата порция от лекарството, която беше предназначена за 4.5 месеца.Никакви положителни резултати.Нито добри, нито лоши.
Отпътувах за втората порция лекарство.Донесох лекарство не само за жена си, но и за колеги от работата, родственици, познати които имаха онкологични заболявания.
При повечето от тях веднага започнаха да се забелязват промени:при едни изостряне и влошаване на състоянието, а при други-явно подобрение.Но не при всички.Някои познати се чувстваха така както и моята жена.
Но след известно време и при тях започнаха да се наблюдават промени в състоянието.А при жена ми-никакви промени.Тя се надяваше и чакаше дълго.
И едва когато допиваше третата порция, примерно след година, при нея започнаха да се набюдават промени към подобрение на основното заболяване-рак на шийката на матката.
Изчезнаха болките в корема и кръста, стабилизира се менструалния цикъл, тя почувства прилив на вътрешни сили.Пазителката на нашето домашно огнище се оживи и в нея отново се всели увереността и надеждата.
Жена ми освен онкологичното заболяване имаше още цял букет от болести, които изглаждаха второстепенни и на които ние не обръщахме сериозно внимание.Главното за което се борехме-това беше жена ми да остане жива.А дали ще й се клатят зъбите или не , това малко ни интересуваше тогава.
Жена ми пиеше тибетско лекарсство, което лекуваше веднага целия организъм комплексно.Ако главната болест не се поддаваше веднага на лечението, то второстепенните болести започнаха да си отиват далеч по-рано.
Жена ми винаги е страдала от пароксизна тахикардия на сърцето.Сърдечните пристъпи настъпваха регулярно.Ако в младостта си сърдечния си ритъм тя го е възстановявала чрез натиск върху очните ябълки, върху слънчевия сплит и т.н., то с възрастта тази манипулации вече не й помагаха.Един ден се наложи да извикаме бърза помощ.
При първото пристигане на бърза помощ ритъма се възстанови за около минута след само едно инжекция.
При следващите посещения на бърза помощ процеса на възстановяване на ритъма се затрудняваше и забавяше във времето.Лекарите вече трябваше да й правят по няколко инжекции.Процеса на възстановяване на сърдечния ритъм с възрастта постепенно се увеличаваше и стигна до час.
Наложи се жена ми да напусне работа и по възможност да ограничи до минимум всички натоварвания на организма.Пристъпите на тахикардия станаха по-редки.Но все пак те се случваха.Последния, най-тежкия се случи в Днепропетровск, през 1984 г.Ритъмът надхвърли нормата и достигна 240 удара в минута.Цели два екипа от бърза помощ се бореха за да я спасят.Удаде им се чак след 5 часа.
Ние в къщи създадохме за жена ми щадящ режим, освободихме я от всички грижи, вълнения и тревоги.
След година, през 1985 г., в Москва, след един неприятен инцидент жена ми отново получи сърдечен пристъп.Взеха я в 19-а кардиологична болница в Москва.За да могат да й възстановят ритъма я поставиха в барокамера.След това тя дълго лежа в тежко състояние в реанимацията.
След като жена ми малко или повече се пооправи, кардиолозите постановиха:
-Без сърдечна операция вие повече няма да може да живеете.Ще трябва да прережем снопчето на Гис.
Операция на жена ми не правиха.Три седмици след като започна да приема тибетското лекарство сърцето й се успокои и пристъпите повече не са се появявали.Това от края на 1986 година до ден днешен.Не може да се каже, че сърцето на жена ми се излекува напълно.Просто то се подпомогна добре.Стресовете, всички необичайни произшествия, нервни натоварвания, големи физически тежести си казват думата.Но постоянните тахикардични пристъпи изчезнаха.
До началото на лечението при ръст 165 см теглото на жена ми беше само 44 кг.При такъв ръст такова тегло е неестествено явление.Тя правеше всичко възможно за да си възстанови нормалното тегло, но нищо не помагаше.След 6 месечен прием на лекраството жена ми качи още 22 кг и теглото й вече стана 66 кг.
Жена ми никога не се е оплаквала от бъбреци, но едва започна приема на лекарството и започна да чувства болки подобни на убождане от иглички.В урината се появи пясък.След щателно изследване се установи, че има камъни в бъбреците.В продължение на 8 месеца те се разнасяха и излизаха като пясък.След това коликите в бъбреците изчезнаха и никога повече не са се появявали.
Зъбите на жена ми винаги бяха лоши, постоянно се клатеха.Примерно след 5 месеца прием на лекарството те укрепнаха и престанаха да се клатят.
На осмия месец след непрекъснато приемане на лекарството от стомаха на жена ми излезе първия къс храчки.Тя го измила, приближи се към мен развълнувана, очите й бяха се уголемили, а в тях се четеше отчаяние и страх:
-Аз се разпадам на части-тихо промълви.
По това време аз вече притежавах определен теоретичен багаж от знания в областта на медицината и затова съвсем спокойно възразих:
-От теб излиза всичко онова, което е ненужно на организма.
Храчките излизаха още 2 месеца.
На горната вежда на жена ми по това време беше израснала папилома.Това беше своеобразно образувание-примерно 10 мм дълго и 3 мм дебело.Тя се обърна в очния център, а оттам и предложиха да изрежат папиломата.Жена ми обаче се уплаши, че подобна операция може да повлияе на зрението й и се отказа от нея.
На 27 август 1986г жена ми започна да приема лекарството и ние забелязахме, че папиломата постепенно започна да намалява размерите си.След две години непрекъснато приемане на лекарствата папиломата изчезна напълно, разнесе се все едно никога не я е имало.
Течеше 1988 година.Именно тази година според прогнозите на онколозите от Днепропетровск трябваше да бъде критична за жена ми.След двегодишно непрекъснато приемане на лекарства на тибетската медицина след преглед в онкологичния център лекарите не откриха на жена ми никакви признаци за наличието на заболяване.Целия персонал на онкоцентъра бе в шок:как е възможно това-жената е трябвало да умре, а от болестта й даже и следа не е останала?И въпреки това лекарите не снеха жена ми от отчет.
Те очакваха нещо, неизвестно какво.Явно, в тяхната практика такова нещо не им се беше случвало:жената е болна от неизлечима болест, краткия й срок на живот е изтекъл, но тя все още е жива.Обяснение на това явление те не можеха да дадат.Днепропетровските онколози бях в шоково неведение още половин година.През цялото това време жена ми не преставаше да приема лекарството.Пиеше го за по-сигурно.
По принцип тибетската медицина няма противопоказания.Нейните препарати могат да се пият ежедневно цял живот без никаква вреда за организма.Бременните жени могат да приемат препаратите на тибетската медицина от деня на зачатието до деня на раждането на детето-вреда от това няма.Обратно, изключена е интоксикация, опасност от помятане, а раждането на детето протича леко и безболезнено.
След половин година лекарите след като се увериха, че жена ми се чувства нормално и няма намерение да умира я снеха от отчет от областния онкоцентър.
По този начин жена ми приемайки лекарството на тибетската медицина вътрешно и без прекъсване в продължение на три и половина години, остана жива и едновременно с това се освободи от много други, както й се струваха второстепенни /но не и смъртоносно опасни / болежки.
От тогава, всяка година, по 4-5 месеца на година, жена ми приема лекарството на тибетската медицина за профилактика, боейки се болестта й да не се върне отново.Понастоящем тя се чувства добре.Характера на жена ми не е златен, тя често вика, при това доста здраво.Но щом жената се кара и вика, значи тя е здрава.
/следва/
|
|
/продължение/
През 1986 година сина ни се уволни от армията.Той служеше в Узбекистан, в Уч-Кудуке, къдато се добива уранова руда.А това всъщност е радиация, т.е. същото като Чернобил.
През 1987 г сина ни се почувства зле.По неясни причини чувстваше постоянна умора, силно потене.Обърна се към болницата по местоживеене-10 –а болница.Веднага му издадоха болничен лист.Поставиха му диагноза:рак на кръвта?(със въпросителна на накрая).Държаха го там три седмици и след това понеже не знаеха какво да го правят го пратиха в трета болница, там също не знаеха какво да правят с него и го пратиха в първа болница.От първа после отново го пратиха в десета.И така сина ми го прехвърляха от едно на друго място 6 месеца.През това време на тила му се появи лимфен възел с големина 10 см.
През това време бяха минали две години от началото на болестта на жена ми, тя вече се чувстваше нормално, всички болести я бяха напуснали и тогава сина ми звънна от 10-а болница:
-Майко, искат да ми режат лимфния възел.
Майка му хукна към болницата.След час и половина го води в къщи и разказва.
- Говорих с лекарите, разбрах, че те нищо не знаят.Подписах се под декларация, че ако сина ми умре, то лекарите няма да носят отговорност за това.Прибрах си сина, а те след мен:”Вие поемате огромна отговорност, сина ви ще умре.”Аз им отговорих:”При вас е сигурно, че ще умре, а при мен-ще видим.”
Сина ни започна да пие лекарството за рак на кръвта.След месец температурата му се вдигна до 40 градуса и не изчезна 4 месеца.Тя или се вдигаше до 38 градуса или отново се качваше до 40 градуса.Появиха се остри болки в главата.
-Майко, не мога да издържа на тази болки.Ще скоча от балкона-често викаше сина ни.
-Трябва да търпиш!-остро отвръщаше жена ми.- Ние нямаме друг изход.Или ще оживееш или ще умреш!Официалната медицина не може да лекува тази болест, така че няма на какво друго да се надяваме освен на тази билка.На мен ми помогна!
След четири месеца температурата влезе в норма, главоболието изчезна.А след още два месеца лимфния възел сам се разнесе.От профилактичен преглед сина ни се отказа.
След четири години му се появиха няколко увеличени лимфни възела на врата.Пи лекарството в продължение на два месеца и лимфните възли изчезнаха.
Днес сина ни се чувства нормално.
Минаха години.През 2001 година сина ми реши да позвъни на своите приятели от казармата, с които бе служил заедно.Резултатите от телефонните разговори се оказаха ужасяващи-всички момчета от набора на сина ми –общо около 60 човека бяха починали на възраст 33-35 година.
край
|
