С КАКВО ХРАНИМ БОЛНИТЕ № 2 / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Във връзка с темата за магнезия, ензимите и рака се порових в моята "библиотека" на компа и сега го копирам

Магнезият в профилактиката от рака

Тъй като не е приятно да завършиш живота си болен от рак,

всички би трябвало да се интересуваме как да се предпазим от него.

Определено е крайно време да се заемем сериозно с профилактиката на рака, защото предвижданията са, че тази болест ще стане още по-масово явление през следващите петнайсет години. Според Асоциацията за международно изследване на рака, ако наблюдаваните в момента тенденции продължат в същия дух, броят на заболелите от рак хора ще нарасне с "тревожна" скорост. Световната здравна организация предвижда, че случаите на заболели от рак ще нараснат с до 50% по целия свят през 2020 година.

Доказателствата, основаващи се върху откритията на биолозите, изследващи дивата природа, токсиколозите и епидемиолозите, показват ясно, че населението на света е изложено на огромен брой химически замърсители, които неотдавна явно са преминали някаква невидима бариера, и сега са по-опасни и представляват по-голяма заплаха от която и да е комбинация от вируси.

Хроничните болести са убиец номер едно в Съединените щати и ежегодно причиняват четири от всеки пет смъртни случая в Америка. Според „Лекари за обществена отговорност", около 100 милиона американци, т.е. повече от една трета от населението, страда от някаква хронична болест като астма, диабет, рак, сърдечна или бъбречна болест или артрит.

Ракът е втората най-масова причина за смъртните случаи, изпреварена само от сърдечните заболявания. Сред децата между 1 и 14 години ракът е вече водещата причина за смърт, причинена от болест. Ако нещата продължават да се развиват със същата скорост, с инвазивен рак ще бъде диагностициран всеки втори мъж и всяка трета жена в един или друг момент през живота си.

Повече от 1 300 000 нови случая на рак ще бъдат диагностицирани през 2006 година, което означава, че приблизително 1 500 американци ще умират всеки ден от тази болест. "Независимо дали семейството ни е засегнато от рак или аутизъм и какво точно ще бъде диагностицирано в лекарския кабинет, нарастващият брой на хроничните болести ни заставя да търсим отговори, за да определим истинските причини за тези ставащи все по-масови болести" - казва организацията „Лекари за общестнена отговорност".

Почти 100% от тези хора страдат от химическо отравяне.

"Като се има предвид, че случаите на заболелите от рак растат, смъртността не намалява, а непрестанно увеличаващият се арсенал от скенери, апаратура за лъчетерапия и химиотерапевтични лекарства сякаш е насочен за воденето на една предварително обречена битка, няма по-емоционална или по-отговорна в научно отношение тема от рака" - пише д-р Сандра Гудман. Също като останалите представители на алопатичната медицинска общност, последното, което биха признали онколозите, е, че населението страда вследствие натравянето си със стотиците канцерогенни компоненти и именно това в голяма степен води до наблюдаваното в момента ескалиране на епидемията от рак.

През март 2004 година американското правителство отправя необичайно детайлен сигнал за тревога към 5 500 000 здравни работници: две мощни лекарства, използвани в химиотерапията, на свой ред са канцерогенни и представляват риск за сестрите, фармацевтите и другите, които работят с тях.

Химиотерапията - използването на мощни лекарствени препарати с цел убиване на раковите клетки - е на повече от шейсет години. Първите такива лекарства са азотни иприти, първоначално разработени като химическо оръжие. Съвременните химиотерапевтични лекарства са толкова силни, че могат да причинят вторичен рак в пациентите; за здравите хора те са отрова. Повечето здравни работници нямат представа колко токсични са всъщност тези агенти. Като използват лъчетерапия и химиотерапия, онколозите всъщност използват причиняващи рак агенти, за да лекуват рака.

Защитена в Харвард дисертация показва връзка между добавянето на флуор в питейната вода и

увеличаването със 700% на остеосаркомата при младите мъже, ако са били изложени на

въздействието на такава вода между шестата и осмата година от живота си. "

Д-р Пол Конет

Преобладаващият брой медицински курсове за лечение на заболелите от рак днес обръщат само безмълвно внимание на храненето като лечебен и профилактичен фактор. Това явно противопоставя работещата в областта на лечението на рака индустрия и представителите на официалната медицина срещу много изтъкнати учени-изследователи.

Макар информацията от хиляди изследвания да говори в подкрепа на възприемането на не толкова токсичен, по-холистичен подход при лечението на болестта, мнозинството алопатични специалисти все още имат, меко казано, покровителствено-надменно отношение към пациентите, и не желаят да използват базираща се върху храненето, подсилваща имунната система стратегия при лечението си от рака.

Гръмки и бурни са протестите на онколозите, които са убедени, че когато става дума за рак, храненето няма никаква стойност, а е равносилно на шарлатанство и само излага медицинската институция. Подобно отношение показва, че тези лекари не са почти нищо повече от медицински автомати, които правят само това, което са ги учили, придържайки се към установените ортодоксални вярвания в медицината, изкарвайки пари за фармацевтичната индустрия на гърба и за сметка на живота на болните си от рак пациенти.

Повечето придържащи се към основното русло лекари нямат представа за изключителната дълбочина на доказателствата, че хранителните вещества са в състояние да предотвратяват и облекчават много смъртоносни болести. И така става, защото не са научени да разбират, а още по-малко - да уважават "алтернативните", т.е. неопиращите се на лекарственото лечение подходи за лечението на болестите. Спешното въвеждане на медицински програми, чийто пионер е д-р Андрю Уейл показва, че тази тенденция се променя.

Тя обаче трябва да се ускори, тъй като днес ненужното страдание остава по-скоро правило, отколкото изключение при профилактиката и лечението на рака. В голяма степен решението е задоволяването на организма с необходимите му хранителни вещества и в частност - с магнезий. Докато не бъде осъществено това, останалите мерки са само замазване на сегашното положение.
МАГНЕЗИЙ

Прието е по-високото съдържание на магнезий в питейната вода да се свързва

с по-малкото случаи на заболяване от рак и получаване на инфаркт.

Информацията за връзката между магнезия и рака е оскъдна, но изследователи от Училището за обществено здраве към Уневерситета на Минесота съвсем скоро стигнаха до заключението, че богатата на магнезий диета намалява риска от рак на дебелото черво. Направено преди това изследване в Швеция показва, че жените с най-висок прием на магнезий са изложени на 40% по-малък риск да се разболеят от рак в сравнение с жените с най-ниския прием на този минерал.

Предварителните факти навеждат също така на мисълта за съществуването

на връзка между намаления прием на магнезий и рака на бъбреците.

Няколко изследвания показват увеличената заболеваемост от рак в регионите с ниско съдържание на магнезий в почвите и питейната вода. В Египет случаите на рак са едва 10% от случаите в Европа и Америка. Той практически не съществува сред населението на селските райони. Главната разлика е изключително високият прием на магнезий - 2.5-3 г - в тези области без рак, т.е. десет пъти повече, отколкото в повечето западни страни.

Д-р Зеегер и д-р Будвиг в Германия показват, че ракът е предимно резултат от неправилен метаболизъм на енергията в митохондриите - електроцентралите на клетките. АТФ и повечето ензими, участващи в производството на енергия, се нуждаят от магнезий. В здравата клетка нивото на магнезия е високо, а на калция - ниско. Ниското ниво на магнезия води до натрупване на калций в клетките и производството на енергия намалява, тъй като митохондриите постепенно се калцират.

"Магнезият е от жизнена важност за всички аспекти от клетъчната енергетика, защото е задължително магнезият да се свърже (хелатен ефект) с АТФ (аденозин трифосфат) - централното, богато на енергия съединение на тялото. АТФ без свързан магнезий не може да създава енергията, използвана обикновено от конкретни ензими на тялото за производството на протеини, ДНК, РНК, пренасянето на натрий, калий или калций към и от клетките, нито да добави фосфатна група към протеините в отговор на дадени от хормоните сигнали, и т.н. Всъщност без магнезий АТФ не е функционален и това води до смъртта на клетките.

Свързаният магнезий държи трифосфатите в нужната стереохимична позиция, така че да може да си взаимодейства с АТФ, използвайки ензими. Магнезият също така поляризира фосфатния гръбнак, така че "гърбът на фосфора" е по-положителен и уязвим към атаките от нуклеофилните агенти като хидроксилните йони или други отрицателно заредени съединения.

В заключение, магнезият в определена концентрация е изключително нужен за живота" - казва д-р Бойд Хейли, като подчертава също, че: "За отделянето на съответния токсин, всички механизми за детоксикиране се нуждаят от енергия, в чиято основа стоят магнезият и АТФ. Нищо не се извършва в тялото, което не използва енергия, а без магнезия тази енергия не може нито да се произвежда, нито да се използва". Детоксикирането на канцерогенните химически отрови е жизненоважно, за да могат хората да избегнат опустошението на рака. Значението па магнезия в профилактиката на рака не трябва да се подценява повече.

Училището за обществено здраве при Медицинския колеж в Каохсиунг,

Тайван, откри, че магнезият играе предпазна роля срещу рака на стомаха, но само в групата с най-високо ниво.

Наред с другите си въздействия, магнезият увеличава производствотo от организма на защитни вещества, каквито са антителата, и значително подобрява оперативната активност на белите, гранулоцитни кръвни телца (демонстрирано от Делбе с магнезиев хлорид), и освен това допринася за правилното протичане на много други функции, осигуряващи целостта на клетъчния метаболизъм.

През 1961 година д-р Ханс А. Нийпер въвежда сърдечна терапия на основата на магнезиев аспартат. И отбелязва с изненада, че сред лекуваните по този начин пациенти почти не се установява появата на нов рак. Докладвано е, че рискът от повторно разболяване от рак при дългосрочна терапия с магнезий е по-малък от 20% от иначе наблюдаваната честота.

При неконтролирани опити изследователи от Великобритания откриват, че венозно приложеният магнезий облекчава невропатичните болки при болни от рак пациенти. Магнезият действа като нямащ конкуренция антагонист на рецептора N-метил-D-аспартат, участващ в пренасянето на сигнала за болка, според д-р Винсънт Кросби и неговите колеги от болницата на Нотингам сити.

Известно е, че канцерогенезата създава предпоставки за нарушаване разпределението на магнезия в тялото, което предизвиква мобилизиране на магнезия в кръвните клетки и изчерпването му в не-неопластичнпте тъкани. Дефицитът на магнезий изглежда е канцерогенен, а в случаите на солидни тумори високото ниво на магнезий възпрепятства канцерогенезата. И канцерогенезата, и магнезиевият дефицит увеличават пропускливостта на плазмената мембрана.

*От книгата на Марк Съркъс „Трансдермална терапия с магнезий”.

За маслото, маргарина и... повредената ДНК

Автор: Диана Славчева
desant.net

Принудени сме да се храним с гнусотии, след като какво ще сготвим решават празните ни портмонета
Все повече стават хората, които вече се замислят доколко здравословно е това, което слагат на трапезата си и които наблягат повече на натуралните и еко продукти. И в същото време нараства броят на тези, които посягат в магазина към най-евтината стока, която е и най-вредна, тъй като в нея са вложени евтини съставки, бълвани с тонове за без пари от вездесъщата химическа индустрия.

Това не са само пенсионери, които едвам свързват двата края с мизерната си пенсийка, но и хора, останали без работа и принудени да се прехранват с парите от жалки социални помощи, както и работещи българи, получаващи окаяни заплатиили, пък дето изобщо не им е изплатено възнаграждението.
Парадоксът на омагьосания кръг в случая е, че точно тези прослойки от обществото, които са най-бедни и се хранят с най-големите боклуци, най-често следствие на това са с разклатено здраве, но пък нямат пари да се лекуват. А никой вече не спори, че нашето здравословно състояние в голяма степен зависи от това какво ядем.

Хубавото е, че това все повече масово се осъзнава. Лошото е, че все по-малко са хората, които могат да си позволят качествена храна.
Още по-лошото е, че такава все по-трудно може да се открие по щандовете в магазините и по сергиите на пазарите, неизвестно защо все още наричани „кооперативни“, при положение че стоката, която ги залива, в 90 на сто от обема си е внос от странство и е с твърде съмнителни полезни достойнства.
Тези дни Българската национална асоциация „Активни потребители“ оповести резултатите от свое изследване, обхващащо 15 от най-популярните на българския пазар марки краве масло.

Тестването им е осъществено в две независими лаборатории, като са приложени изискванията и методите за изпитване, посочени в съответния регламент на Европейската комисия (273/2008), както и Codex standard for butter (278e).
Нека първо поясним, че качеството на този основен за българската трапеза хранителен продукт се определя по два показателя – масленост, която трябва да е най-малко 82 %, и водно съдържание, което следва да е не повече от 16 %. Тези показатели са залегнали в Регламент 1255/1999 г. на ЕС и служат за основен ориентир в качеството на маслото.
Проучването на „Активни потребители“ е установило, че производителите масово забъркват масълцето, което мажем на филиите, с немлечни мазнини, вода и други технологични добавки в нарушение на законодателството и добрите производствени практики.

Недопустими вещества са вложили в марката Fine Food, произвеждана неизвестно къде специално за веригата магазини „Метро кеш енд кери България“ ЕООД, краве масло “Хранинвест” на компанията „Хранинвест“ в с. Генерал Киселово (а производствената й база в с. Кичево бълва едноименно масло смес, при което тестовете са показали, че има голямо разминаване между декларираното на етикета и измереното в лабораторията), Kitchen Butter - друга марка на „Хранинвест“ ЕООД – с. Кичево, както и Miltex на едноименната варненска фирма „Милтекс – КК“, в което немлечните мазнини достигат до 75 на сто в пакетче от продукта.

Според българското законодателство, продуктите с добавени немлечни мазнини задължително се обозначават като „имитиращи” и на опаковката им трябва да се изписват видът на заместителя и неговият процент в съдържанието на продукта. „Някои производители на „имитиращи продукти” не отбелязват това на етикетите, което е нарушение на регулаторните изисквания и измама на потребителите. При определени обстоятелства вложените немлечни мазнини могат да бъдат опасни за здравето на хората", коментира изпълнителният директор на „Активни потребители“ Богомил Николов.

Оказва се, че кравето масло, което често слагаме на масата, е всъщност мазен продукт, произведен не от краве мляко, а от свинска мас или палмово масло. И каква тогава е разликата между него и най-мощния му конкурент – много по-евтиния, но натъпкан догоре с вредни хидрогенирани трансмазнини маргарин?!
Ако надзърнем в историята на това „кулинарно“ творение, ще разберем, че то води началото си още от 60-те години на ХІХ в., когато френският император Луи Наполеон ІІІ обявява награда за създаването на заместител на маслото. Идеята му е той да бъде пробутван на войската и на по-нисшите съсловия.

Така се ражда изобретеното от химика Иполит Меж-Морис вещество, първоначално наречено „олеомаргарин“, а по-късно за по-кратко назовавано „маргарин“. Той бил произвеждан от пречистена говежда мазнина, чиято течна част се извличала под налягане и после била оставяна да се втвърди.
След което се комбинирала с бутирин (вид мастна киселина) и вода и ето ти евтин и сравнително вкусен заместител на скъпото масло. А стеаринът, който се отделял като вторичен продукт при това производство, се използвал за изработването на стеаринови свещи.

Трябва да признаем, че напоследък на широка популярност и потребителски възторг се радват продуктите за мазане, получени на базата на смес от маргарин и масло. Те съчетават ниската цена и лесното размазване върху филията на изкуствената мазнина с вкуса на оригиналното масло, изготвено от краве мляко.
Впрочем пробутването на такава смес на пазара дълго време е било незаконно в САЩ, Австралия и други страни.

Но светът се променя, изменя се и нашата храна. Покрай това и вкусовете ни стават други, а какво ще сготвим решават празните ни портмонета.
И докато от тях не можем да извадим достатъчно пари, за да си купим качествени и полезни хранителни продукти, ще ни пробутват, както се вика – „гола вода“. В случая с кравешката мазнина това е буквално, тъй като при стандарт от не повече от 16 % водно съдържание, в някои от маслата, продавани на родния пазар, водата достига до над 40 на сто.

Към изброените по-горе марки, произведени с немлечни мазнини, характеризиращи се и с високо водно съдържание, можем да добавим и пловдивското масло „Филипополис“ с 27 % вода и „Ногеса“, което е произведено за „Метро кеш енд кери България“ ЕООД от сливенската фирма „Йотови“ ООД.
Както поясняват от „Активни потребители“, по-високото водно съдържание влошава качеството на продуктите, намалява срока им на трайност и повишава вероятността от развитие на патогенни микроорганизми. Освен това, водно съдържание над 25% означава, че е почти сигурно наличието в маслото на технологични добавки, и по-конкретно влагозадържащи вещества, което пък е абсолютно недопустимо.

Със сигурност има и т. нар. емулгатори, без които пък е невъзможно да се образува или поддържа хомогенна смес от две или повече несмесими съставки като мазнина и вода.
Само седмица преди това изследване да види бял свят, бе популяризиран резултатът от десетгодишен труд на наши учени от БАН. Техните експерименти, провеждани в лабораторията по молекулярна генетика в Института по молекулярна биология под ръководството на доц. Георги Милошев, са установили, че шест от влаганите в храната оцветители, овкусители и консерванти увреждат непоправимо човешката ДНК.

Вече и децата знаят, че тези съставки са закодирани на етикетите като вездесъщите Е-та, без които някак вече не можем. Да се открие продукт, произведен без тях, трябва да се бръкне дълбоко в мазето на село. Ама и бабите там се изхитриха да затварят в бурканите чушките с аспирин и да правят туршиите и зимнината с изкуствен „фикс“ от славещия се с нацисткото си минало немски концерн „Д-р Йоткер“.
Що се отнася до лютеницата, наистина не се учудвам, че все още има хора, които дори в градските условия на жилищните комплекси намират начин да си приготвят някое и друго бурканче с апетитната вкусотия. Че тази, с която са пълни щандовете, отдавна е изгубила традиционния си вкус.

И няма как да е иначе, след като е тъпкана с модифицирани нишестета – един бог знае защо! То като се изварят добре смлените домати и пиперки, сместа си става доволно гъста, за да се налага допълнително да се уплътнява с нишестета – при това „модифицирани“.
Което ще рече, че са получени след една или повече химически обработки на „хранителни“ нишестета. Както пояснява едно определение за тях – да са минали през „физическо или ензимно третиране и могат да бъдат киселинно или алкално втечнени или избелени“! Да ви е сладко!

Все пак нашите „феодални старчета“ от БАН са намерили кураж да заявят категорично, че разрешените норми за вредните добавки, от които изобилстват консервите, месните и рибни продукти, колбасите, сладкишите, плодовите сокове и дори кафето, са около 100 пъти по-високи, отколкото концентрациите, дето учените са установили, че увреждат ДНК-то.

А това, както е известно, потенциално води до промени в клетката и злокачествената й трансформация. И следователно създава предпоставки за възникването на коварния рак.
От екипа на доц. Милошев заявяват, че засега изследванията им са правени само в епруветка и предстои да се отчете реакцията на Е-тата върху жив организъм, така че все още е рано за паника. Но за всеки случай диетолозите препоръчват да наблегнем повече на храненето с натурални продукти.

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

От Епохални времена.ком

Живота е рисуване без гума за триене.