вече жена ми е с диагноза рак на гърдата .Минахме първата химиотерапия без последствия .Преди терапията взе таблета Зофран.На 09.01.07 ще е следващата, надявам се пак да е така.Само дето от ден на ден все по трудно се говори с нея .Опитах да и покажа вашия форум -каза че я изнервям и се разплака.Ако се опитам да кажа какво съм прочел казва "оттекчаваш ме "
Моля споделете какво да правя и как да се държа

Приемаш, че жена ти не е готова да говори за това. И толкова. Показваш й, че си до / с нея, но не я насилваш да слуша постоянно за болестта си. Дори и това да е чрез начини за справяне с нея. Даваш й време ( ти също имаш нужда от него ) да се справи с чувствата си и страховете си. Защото, дори и да не ти го показва - тя е зверски уплашена. И ти " бъркаш " в страховете й с желанието си да й помогнеш. Тя ( сигурно ) го разбира, но преди да ти го позволи, трябва да преодолее себе си.
Просто й покажи, че си там. И ще си там. Когато е готова. Като емоция.
И не й се сърди, че реагира с: " Отегчаваш ме! " и " Изнервяш ме! ". Тя така бяга от това, от което я е страх. Остави я малко да побяга, но бъди готов и да я пресрещнеш, ако дължината на бягството й стане прекалено голяма.

Много търпение в нетърпението ще ти е нужно!
Успех!

Трябва да се заредиш с много сила- за да й помагаш да се бори; с много търпение- за да я "вдигаш", когато пада духом.
Вероятно отскоро е разбрала, че е болна и не може да го приеме.Майка ми не приема болестта си вече 9 месеца.
Просто бъди до нея и стискай зъби.Тя ще се оправи,но едва ли ще бъде същата.
Само за теб на първо време препоръчвам книгата на Елена Банова "Ракът ме целуна".По-късно и жена ти може би ще бъде готова да чете и говори за това.
Успех.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох, много е трудно и няма строго определен начин на поведение - може би единствено с търпение и разбиране ще постигнеш нещо.

Аз като болна от половин година се нахвърлям жестоко на родителите си, обиждам ги и се държа все едно те са ми виновни. Не искам никой да говори за рак, а то е неизбежно - това е толкова сериозно, че няма как да се преструваме, че нищо не се е случило. И все пак, не давам дума да се издума по въпроса. Нямам обяснение, сигурно е защитна реакция на психиката. Но едно е сигурно - държа се отвратително. И настоявам, че като болна трябва да бъда търпяна заедно с всичките си капризи.

Човек се променя, за нещастие. Не отдавай никакво внимание на държанието на жена си. Понякога аз се старая нарочно да нагрубявам с думи, което не ми беше присъщо. Със сигурност, тя не е това, което виждаш в момента. Просто не издържа на напрежението и в главата й напират толкова въпроси, а тя се старае да ги заглуши.

съжалявам за теб
аз миналата година преживях подобна случка с майка ми
сега с жена ми
разбирам че е тежко ,но ...... това не помага на никого
Признавам че ме дразни поведението и ,опитвам се да се сдържам но не винаги успявам

Напълно те разбирам. При нас беше същото и даже в някакви периоди едва издържах. Аз не съм много кротък, а обстановката се изнервяше с часове. На моменти с дни или даже седмици жена ми направо се заключваше и не искаше по никакъв начин да говори с мен.........
По едно време съвсем падна духом и реши да мре. Абе ужас.... Ни се води, ни се кара. Идвало ми е да си грабна партакешите, ама как да оставя детето. Пък и тя заключена, ама реве.......
По едно време схванах, че дребните жестове много и влияят. Дойде в кухнята, аз и придърпам стола да седне. Питам я иска ли нещо ... Купувам дреболийки които и харесват...
По едно време се отприщи и ми изрева целия си ужас...... Успокоявах я, клех се че ще съм с нея каквото и да става и полека лека вместо да се крие почна да споделя с мен. Ходех с нея на прегледите, на терапиите, за малко да ме уволнят. Накрая чак като видя резултатите се обнадежди и почна да се бори.
Абе братче, приготви се за ходене по мъките и дано да издържиш.
Сега е весела и пак не споменаваме думата рак, но си знаем графика за контролните прегледи и докато излязат резултатите сме на тръни. Слава богу всичко е ОК.

Всеки човек по различен начин приема жестоката истина. Аз например се правя на "чук", сякаш нищо не се е случило, прилагам си често "смехотерапия"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако успееш да я убедиш да прочете писаното в този форум, ще й помогнеш много. Нека сама се убеди, че трябва да се бори, защото тук има много смели жени с нейната съдба минали по този път , които продължават да се борят. Мисля, че тук ще получи много внимание и кураж, може да задава въпроси и ще и бъде отговорено - човешки, а не със служебните съвети на докторите. Успех!

благодаря за съвета
аз все пак опитах да я накарам да чете ,но тя го удари на рев
все пак тук пише не само обнадеждаващи неща .А и тя е човек които никога не е ползвала интернет.Вярно че е голям шок за нея ,ама и тя нищо не прави за себе си .Сега се караме всеки ден за тези сокове и Авемар.Карам я да пие сок от червено цвекло ,ябълка ,грейфрут.Също и Авемар всеки ден по едно пакетче.Пие тези неща от 20.12.2006.Тази вечер ми заяви че спира сока от цвекло,защото получила разстройство и от седмица уринирала червено.Чесно казано незнам какво да правя и какво да предприема.

Просто й дай малко време.Не я насилвай за нищо.Не й се ядосвай и не й се сърди.На някои хора им е нужно малко, на други повече време.Казвам го от опит с баща ми, при него е нужно определено време за психическа нагласа.Когато му повтарям, той се ядосва, а аз не искам това.Всичко трябва да става стъпка по стъпка.И без това й е много тежко, от това което се случва.Моят баща беше пил само аналгин и няколко пъти антибиотик за целия си живот.Наложи се след операцията да стигне до 20 таблетки на ден и само когато аз бях с него, си пиеше всичко.Съгласи се да пие алое, жен-шен, витамини, сокове от моркови и ябълки.НО когато в един момент му писнат, спира и никой не го насилва.Малко почивка и после пак.Аз бих пила всичко, но всички хора сме ра злични и трябва да се съобразим с това.И като не иска да чете-не якарай, ще дойде време,когато тя сама ще поиска.Чети ти и се информирай.И не се карайте, допълнителен стрес не й е нужен.