Здравейте, мили хора! Пиша ви с огромна мъка и болка.Преди час по телефона брат ми ми съобщи резултата от скенера на главния мозък на баща ми.Има десет метастази на различни места.Операция няма да е възможна.Мозъчен оток, който бил пр ичината за тези ужасни болки в главата и за това да слабее и да не се храни.Докторът, разчел скенера казал, че това е хипер агресивно и бил учуден как 3месеца след операцията.Моля Ви дайте ми съвет!бях чела за проф.Бусарски нещо, къде работи?Благодаря за разбирането!

Здравей.

Съжалявам за татко ти!
Не храни илюзии, няма никакви шансове. От това не се оцелява.
Не мисля, че можете нещо да направите.


Казвам ти го с искрена тъга и съчувствие, защото вече преживях това в дома си.
Съпругът ми почина от такъв, хипеагресивен рак с метастази на мозъка преди около 4 месеца.

Аз самата толкова отчаяно се борих за мъжа си, толкова отчаяно!...

Нищо не може да помогне. Това е зловещата истина. Трябва да бъдеш подготвен(а) за нея.

Предполагам, че на татко ти ще му изпишат дексаметазон мускулно за облекчение на мозъчния оток.
На съпругът ми му предписаха и луминал (фенобарбитал), също заради болките, но той се понася тежко от организма, човек става като упоен. И други такива много силни болкоуспокояващи, които превръщат човека приживе в труп.

Моли се само мъките на татко ти по-скоро да свършат. Моли се да не се измъчва много и дълго!!!

Дръж се, защото няма да е леко следващите дни в дома ви!!!

Моите съболезнования за съпруга ти!
Знам, че това е много тежка болест.Но толкова ли са безсилни всички?????Аз имам нужда от баща.В п онеделник ще правим консултация с най-добрия неврохирург в Пирогов.ДОкторът от скенера е казал, че щом са на различни места вероятно няма д а могат да се оперират, само ще се измъчи.Казал да направим консултация с неврохирург, зада изпишат хапчета за намаляване на отока и на болките.ПИеше много течен аналгин, сега е на ацефин.Понякога и аулин.
Той вече забравя някои неща, при вас така ли беше.Ако не ти се говори за това-ще те разбера.

Това не е просто много тежка болест. Това е нелечимо.

Съжалявам, съвременната медицина е абсолютно безсилна срещу този кошмар.

Много е страшно, защото лекарите са абсолютно безразлични към страданията на болните в този, последен стадий на болестта. За тях те са обречени и никой не си мърда пръста за страдащия, обречен болен.

Разбирам добре думите ти : "Аз имам бужда от баща си".

Но... смяташ ли, че моето дете нямаше нужда от своя баща?
И не само тя, нали знаеш колко са тук децата, обречени от страшната болест да останат сираци ?!

Когато рабрах, че има една метастаза с големина 15х15мм, се надявах, че не всичко е изгубено. Лекарите ми казаха :"Това е нелечимо, нищо не може да се направи, съжаляваме, госпожо...". И го оставиха в дома му на съдбата му - да умре.

Но аз не пожелах да приема реалността, реших, че трябва да се боря.
И бездруго нямах никаквъв избор. Официалната медицина ни беше отписала.

Намерих лекарство : антималигноцит. Свързах се с Продан Христов във Виена, предполагам, че си чувал(а) за него. Получих лекарството и се опитах да се боря със съдбата.

Дали заради предходното лъчелечение, което вече беше "изпекло" мозъка му, или просто защото наистина е нелечимо...Антималигноцитът не помогна.

Съпругът ми издържа на това "лечение" едва месец и половина. Състоянието му прогресивно се влошаваше... Последните дни вече не можеше да става, болките бяха много страшни, дозите дексаметазон - пределно допустимите, прекомерно силни обезболяващи.
После направи мозъчен гърч, започна да повръща, световъртежът беше ужасен...после започна да забравя.

Накрая, след като изпадна в безсъзнание и почна агонията, само се молех Бог да прекрати страданията му... Седем часа страшна агония.
Когато издъхна, въпреки мъката си и шока, изпитах някакво странно облекчение : той вече не се измъчваше.

Но споменът за страданията му продължава да ме тормози и да ме стряска.
Не съм го преглътнала, не съм го прежалила, и сега имам страшна нужда от съпруга си!
И нашата дъщеря - също .

Но... това е . Няма връщане назад.

Дръж се, опитайте се да облегчите болките му, това е единственото.
Бъдете до него, защото татко ви има нужда от вас сега!

Здравей nelidz. Ужасно съжалявам за баща ти. Не зная какво да те посъветвам. И при нас положението не е розово. Много е тежка цялата ситуация. Мисля си за някакви алтернативни методи като ваксината на Спартак Хаджиев или на доц. Филипов, но не знам дали са надеждни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Консултирайте се с доц.Филипов..Имаще голяма сттия във вестник за негово лечение на тумори в мозъка с противобясна ваксина и добри резултати...Късмет..

На 2 януари ще станат 6 месеца откакто мама почина.Няма отърване от този вид тумор-става въпрос за глиобластом-най агресивният.При мама всичко започна и свърши за 6 месеца,като последният от тях беше кошмарен и както казва Ivaceda може да имаме грях,но последно се молихме всичко да свърши по бързо........Благодарна съм на Д-р Стоев от Неврохирургията на Военна болница затова че беше искрен с нас и въпреки очакващият се край направиха възможното за мама.Ако бащати е в съзнание прекарвайте цялото си време с него и показвайте колко го обичате....... и бъдете силни.......

много съжалявам за татко ти! преди повече от една година и аз загубих своя татко,но уви от това отърване няма.тумора и той беше в главата но не същия-много сме благодарни на лекуващият лекар д-р Славков от ЛЧХ София подари му живот от около 2,5години живот. но мъките бяха страшни мислех че съм подготвена за такова нещо но агонията беше от половин месец. и аз като другите които са споделили своите мъки се молех по бързо да свършат та дано душата му намери покой!!! но много ни липсва на всички ! дано при вас нещата да имат късмет !!! идва коледа , а на коледа се случват чудеса!!!!!!!и бъди силна той сега има по голяма нужда от вашата подкрепа

За съжаление преди мен пишещите са прави...но все пак.Доколкото проф.Бусарски според мен е един от водещите неврохирурзи в България(вече 2 пъти оперира жена ми от олигоастроцитом..Работи в клиника"Св.Иван Рилски" (Александровска) но са изнесени до Центъра по хигиена.(имам му GSM-а но рядко го вдига защото е много зает).Поне си заслужава консултация при него.Адски са натоварени затова Ви съветвам с ЯМР или скенерите да сте поне в 8.00 пред кабинета му(кабинетите временно са на втория етаж, има и табели) и..успех.

Не давайте напразни надежди на Nelidz.
Няма смисъл да се самозаблуждава.

Права е Самодива : хиперагресивният тумор глиобластом е нещо различно.

Никой в България не е оцелял от тази страшна напаст. Лошото е, че дори тези, които са имали нещастието да се сблъскат с тази неизказано страшна болест : рака, не си дават сметка , че това е неспасяемо, че никой с диагноза "глиобластом" тук, у нас, поне засега, няма шанс.

Знам за живи пациенти в специализирана клиника по неврохирургия в Санкт Петербург... но не и в България.

Никаква противобясна ваксина и никой професор или доцент в България няма да могат да помогнат. Съжалявам...
Но, Nelidz, прости ми : какъв смисъл от самозаблуди?!

Най-разумното поведение е да бъдете около татко си - с цялата си любов!

И дано и страдащият болен и вие - близките му да имате късмет - да се свърши с възможно най-малко мъка.
Дръж се, Nelidz!!! Сега и ти, и семейството ти имате нужда от много душевна сила !