Хей ПУХЧЕ,не ме ядосвай та ти отиваш към победата на тази болест и искаш да спреш на средата на пътя??? Ти си силна и ще победиш РАЗБЕРИ ГО И ПОВЯРВАЙ МИЛО МОЕ ДЕТЕ!Лекарството се крие в природата,но трябва да го откриеш за теб. СТЯГАЙ СЕ! ОБИЧАМЕ ТЕ И ВЯРВАМЕ В ТЕБ!!!!

Петинка...не искам да се повтарям, защото всички преди мен са ти написали толкова истински и верни неща, затова единственото, което ще ти кажа, е да ги послушаш ! Пиши всеки ден, когато имаш как, затова е форума, да се подкрепят хората взаимно, ще ти е по-леко когато споделяш, а и тук има много компетентни и добри хора, които са готови да ти помогнат с каквото могат.
Аз те прегръщам силно, моля те пиши, и чакаме новини от теб след 18-ти.
Не се давай!

Petj mila kak si pi6i.moljte

Здравейте, приятели,

иска ми се да обясня защо така привидно "отсъствам" от форума. Истината е, че редовно преглеждам темите, но когато не съм компетентна, не си позволявам да изказвам мнения. А това е доста често, защото моят вид рак е толкова специфичен, че няма с кой да споделям това, което ме вълнува. Да, имам рак, но дотук свършват приликите ми с вас. Първо, защото моят е много рядък вид и дори самите лекари не знаят какво да правят в моя случай и попадам на лекари, на които аз обяснявам за какво става дума. И второ, искрено съжалявам, но с моите знания не мога да ви бъда от полза.

И трето, понякога ми е тежко и трудно, не искам да се боря, не искам да се правя на щастлива и да си повтарям, че животът продължава. В такива моменти не съм от полза за никого, включително и за себе си.

Друг път лошото настроение отминава и ми се струва, че ракът не е най-тежкото, което ми се е случвало. Тогава се чувствам силна и готова да преобърна света. Но точно в такива моменти ми е неудобно да говоря за себе си и своите пориви, когато другите са смазани от мъка, отчаяни и оскърбени от съдбата.

И така, все не намирам удобен момент да се включа в дискусиите, още повече че вие ме учите на много неща, а не обратното.

Това е истината, и искам да я приемете като извинение.

Не пиша, защото чувствам, че не допринасям с нищо. Моля да ме извините и да ми повярвате.
Има и още нещо - не мога и ден да изкарам, без да влезя във форума. За което съм благодарна на всички в него.
Тук намирам утеха

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Петя,
позволи ми да те уверя, че диагнозата не трябва да се разглежда като автоматична смъртна присъда - независимо колко зле се чувстваме, независимо колко неблагоприятна е прогнозата. Много хора са се борили и са възстановили здравето си. Можеш да овладееш положението така, че да помогнеш на тялото си да спечели войната.
Винаги е прекалено рано да се предаваме!

Разбира се, няма вълшебна формула за победа над рака. Това, което ще ти кажа са съставките на шанса за борба. Първата съставка е надеждата – надеждата, че борбата ни не е невъзможна. Втората съставка е информацията – която ще помогне на тялото ни да спечели битката/а тук информацията е супер/. Ако добавим и желанието да правим необходимото, може да постигнем положителни резултати, а това си струва усилието, нали?
Длъжна си да се бориш!Кураж, ние сме с теб!
Прегръщам те

Pitenka mila pi6i kakvo pie6 kakvo vzima6.Spazva6 li njkakav rezim na xranene.Pravi6 li njkakvi proceduri.Pie6 li Natanal.Moljte eitaka pi6i za sebesi.Nikogo njma da otek4i6.Naprotiv vsi4ki sme s teb,ti sega nai mnogo ima6 nyzda da spodelj6.Vseki den 4akam da vidj tvojta tema.Mila ne se ot4aivai,moljte ne se ostavji na ot4ajnieto i depresijta da te smazat.Za teb teparva 6te ima tolkova 6tastlivi i xybavi momenti.Pregra6tam te i se molj za teb.

Здравейте, всички!

Днес бях на контролен преглед за белия дроб, няма нищо обезпокоително след операцията. Аз също се чувствам добре, дори имам сили да се нервирам за глупости от университета - значи съм ок. Исках да се накъдря, но една фризьорка ме отказа категорично. Днес си купих нови украшения за елха. С две думи - животът продължава.

Пия вилкакора - вече четвърти месец. Пия и комбинирани витамини, чай от шипки, натанал - три пъти на ден по една глътка, колкото дойде. Натаналът ми отвори голям апетит, обаче все още ми е много неприятен на вкус. А като го глътна, все едно е огън. Голяма гадост ми е да го пия и веднага пия чаша вода, но така и не мога да се отърва от дъха на чесън. Минава чак след като се нахраня. А и още нещо, натаналът се пребори с ленивите ми черва. Полезен е, спор няма.

Това е. Знам, че не е достатъчно, но в съчетание с по-здравословно хранене (без пържено, без червено месо, повече ядки и плодове и чайове) засега се чувствам добре. Не пуша, но и секс не правя. Няма пълно щастие!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Петя, радвам се да видя едно по-оптимистично включване от теб...Все пак идват празници и щом се чувстваш добре, забрави за болестта , радвай се и изживявай всеки ден , а и гаджето сигурно ще се появи за празниците и вичко ще си дойде на място...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Bravo mili4ka taka te xaresvam znaex si az 4e si mazko momi4e.Probvai natanala da go smesva6 sas kiselo mljko,taka e po prijten.Ina4e smardi navsjkade iz ka6ti.Ama az taka si kazvam koito ne iska da izliza,vse pak e za zdraveto.Probvai i kurkuma tuk dosta se izpisa za tazi podpravka.Vob6te bravo na teb.pregra6tam te i te celuvam.Badi 6tastliva

Петя, миличка, всичко ще е наред от тук нататък

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите