Петенце, благодаря ти за подробния постинг. Наистина си била изчерпателна.
Доколото разбрах, това всичко е станало в рамките на около 4 месеца? Болката конкретно в коляното ли беше или по цялата кост надолу?
Надявам се че сега си по-добре и се възстановяваш бързичко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не, никакви отоци, никакви външни белези в началото
в последствие мястото беше много горещо и болезнено на допир

благодаря ти, миличка, за съчувствието

болеше ме от вътрешната страна на коляното, а по-късно и под капачката. След биопсията обаче ме болеше толкова много, че не знаех на кой свят се намирам, и не съм сигурна къде ме болеше тогава - ами комплексно, цялото коляно.

Дано помагам!

Ох, едва сега видях че си имала и предишен постинг, просто одеве къде съм бляла не знам...
Разбирам те много добре какво ти е заради приятеля ти...но, както са казали и преди мен, той мислено е с теб, просто предполагам е било наложащо да замине. Маймчето ти е нормално да е нервна...все пак си й детенце, притеснена е, а и някои хора са си просто паника по природа. Двете можете да сте си полезни една на друга, просто сега емоциите ви са се струпали в повечко.
Всички тук мислят за теб постоянно и ти изпращат позитивни мисли, а вярвам че това е много хубаво и че малко или много това ти помага

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Представям си какво ти е...
С майките не е лесно - моята майка плаче дори като имам добри резултати...
Понякога съм била рязка, защото създаваше тягостна обстановка и се налагаше аз да й вдъхвам кураж.
Моят съвет е в един кратък разговор с нея да я помолиш да ти бъде опора.
Тя все пак ще се съобрази с това.
Иначе, имаш телефон, имаш компютър - можеш да общуваш с приятели или да си намериш различни занимания. Това състояние е временно дори няма да успееш да направиш всичко, което си намислила!

Аз съм ти намерила книжката "Любов, медицина и чудеса" за която писа Вириат. Тези дни ще ти я дам, за да не скучаеш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

благодаря ти, кате, за подкрепата и милите думи.

Приятелят ми липсва ужасно много, а с майка ми трудно намираме общ език от около 5-6 години, и сега е особено тягостно да сме заедно, затворени - без други хора, без да правим нещо, без да идват гости.

ами трудно е, но най-трудно е неизвестността. още правим планове в случай че ще има химиотерапия и в случай че няма да има и въобще не сме наясно какво ни очаква и така. не се оплаквам, хубаво е, че съм още жива

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-гадна е неизвестноста, напълно те разбирам, защото и аз съм в подобно положение. Но има решение, мисли за по-доброто - така ще го предизвикаш да дойде! Слушай любима музика, изгледай някой филм- така минава време. Аз все си мисля, че това не ми се случва, че минава покрай мен и го гледам като страничен наблюдател.Така се съхранявам от всякакъв спад.
Опитай миличка!

ЗДРАВЕЙ,мило момиче ти си много силна личност и бъди сигурна,че ще победиш .ВЯРАТА е нещото много силно и без която времето ще спре.ИМАШ нужда от зареждане.АЗ го правя като ходя в църквата.Отиди когато можеш постой под купола колкото искаш помоли се и се ЗАРЕДИ.Доброто е близо. Нали помниш какво ти писах за лошото време?А майка си не съди,тя страда 2 пъти повече ти си тази която можеш да отвориш вратата и да бъдите заедно.Кравта на вода не става!!!!АЗ ВЯРВАМ!

Привет, Петя! От 2 месеца сме непрекъснато в болница и чак сега чета твоя постинг. Видях, че си го пуснала на 4.11 - рождения ден на моето момче, което вече 9 месеца се бори с коварната болест. Не успях да разбера какъв вид е бил тумора. Нашият е Сарком на Юинг. Правихме предоперативна химиотерапия, преди месец - операция и сега трябва да продължим с още много химиотерапия. Ако желаеш, пиши ми как продължаваш лечението, правиш ли химиотерапия и с какво. Ако мога да помогна с нещо, ще се радвам.
Виждам, че не се предаваш и искрено ти се радвам. УСПЕХ!