Съжалявам че не съм влизала няколко дена а нещастията се множат повече от хубавите новини.Моите най искрени съболезнования.познавам тази болка и знам какво чуствате.Знам и,че каквото и да напиша и кажа няма да ви стане полеко.Трябва да изживеете сами болката и сами ще разберете кога ще сте готови да изправите глава,да изтриете сълзите и да кажите,че някой розчита на вас.Повярвай те ми.Винаги ще има дни в коите ще изпадате в тежко състояние тогава ще ходите на гроба ,ще се хвърляте и ще плачите неудържимо дълго,изгубили предства каде сте,колко време сте там.Ще изпадате и в състояние в което ще искате да легнете при него или нея.Но повярвай те ми ще има и моменти в които ще се засмеете.ще говорите спокойно за тях и то само хубави неща,защото лошите ще са забравени.Никога няма да простите на Бог че точно тези любими хора е взел а не боклуците по улицата.Знам го,защото и аз го изпитвам и много други хора са го изпитали и за съжаление други ще изпитат.Помислете колко неща има да свършите още на този свят и колко сте нужни на някого,децата или друг родител или любим и ще ви стане по леко ако може въобще да бъде леко след такава загуба.Моят съпруг винаги казваше"Тя Вили знае,тя ще се оправи"Тази мисъл не ме напуска нито за миг и света ще обърна зада не го разочаровам.Когато почина той затвори очи спокоен че аз ще успея да изгледам децата и аз ще го направя дори като кучка да вия от мъка и болка,дори да се унижавам и подлагам но ще заслужа неговото доверие.Моляви намерете нещо за което да се хванете и закоето да има смисъл да живеете.Някаде някой има нужда от нас.В повечето случай това е най близкия човек до нас,който в мъката незабелязваме.Изпитах го дори когато страдах и децата неможеха да ме успокоят.С времето виждаш как те гледат с очакване и със страх ще можеш ли сам или сама да ги гледаш и тогава си даваш сметка каде отидох ами те.ТАка е и другия родител.Ние сме силни жени и мъже.Преживях ме много с нашите близки.борех ме се с зъби и нокти и забравих ме,че имаме и други близки които също разчитат на нас.И сега трябва да се справим.Ще плачем,ще падаме духом,но пак ще се надигаме и ще бъдем полезни на някого.Извинявай те ако не мислите така,но ние нямаме друг избор.Борбата за нас продължава и сега е по жестока и по трудна.Но нали няма да се предадем!!!!!!!!!!!!!
Обичам ви и нека не се забравяме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Valentina, pro4etoh napisanoto ot teb na decata si. Kazah im, 4e sa6toto bi kazal i tatko im. Tolkova mi e ma4no kato gledam i te kak stradat ...... Dano dumite ti im pomognam malko .....

Здравей,Валентина! Благодаря ти за хубавото писмо, и аз така мисля и правя, но в миговете когато съм сама ме измъчва липсата му. С хубавите и весели спомени се успокоявам и успокоявам моята майчица.
Баща ми беше невероятен човеки шегаджия ,душата на компанията , навсякъде той бе " центърът" , той умееше да развесели всеки, присъствието му в дадена компания радваше околните.
Имаше най0прекраснат усмивка на света и аз съм наследила тази усмивка от него. Много пъти хората са ми казвали ,че с татко имаме неотразима,магнетична усмивка , която те пленява. Усмивката му беше отрашение на неговата невероятна душа. Никога не съм го виждала да поздрави някой и тази усмивка да не "цъфне" на личцето му, тя беше негов етикет. Много хора след смъртта му са ми казвали ,че не са вярвали че този лъчзарен ,весел човек изпълнен с живот, може така да си отиде от този свят.
Дори на смъртния си одър се шегуваше и чуството му за хумор не го беше напуснало или просто го правеше за нас, да ни разсмее , да ни отпусне малко.Дори сега като си помисля, какво ли му е коствало това, разсмиваше сестрата ,която идваше да му пуска системите. Тя после предз сълзи ми е споделяла,че много рядко е срещала такъв болен.
Негови приятели идват в къщи и все разправят интересни случки с него ,все като скечове. Той беше роден артист, не знам как му се отдаваше всичко ,но го правеше най-добре - и в семейството си , и на работата си ,и с приятелите си и с роднините си той беше просто себе си- неотразимият, неподправеният , човекът с огромната добра душа.
ТАТКО,МНОГО ТЕ ОБИЧАМЕ!

Мила, Валя, благодаря ти, че даде такава насока на темата! Твоите думи ми напомниха финала на един много силен филм с Джим Кери "Човекът от луната". В него главният герой /професионален комик/ се разболя от рак и не можа да се справи с болестта. Когато почина, по негово изрично желание, в залата за поклонение пуснаха на видео- стена кадри от най-добрите му изпълнения, в които той забавляваше и разсмиваше публиката. Малко по малко присъстващите в залата се отпуснаха и започнаха да се усмихват, а после и да се смеят на остроумията му... Така той оставаше сред приятелите и почитатели си такъв, какъвто е бил винаги!

Да, дори много щастлив. Затова и загубата й ме прави също толкова нещастен. Но ако мога да се върна 19 години назад, пак бих заживял с нея.

Обичах те много. Обичам те и сега. Не ми трябваше да те загубя, за да го разбера. Винаги съм го знаел. Не винаги успявах да го покажа по най-добрия начин. Прости ми! Преди време ти казах, че ако те загубя, ще живея по задължение. Заради детето. Не бях прав. Трябва да живея и заради теб. За да докажа и сега, след като съм те загубил, че съм те заслужавал. Ти ми даде любов и щастие за цял живот. Трябва да ти благодаря. Единственият начин да го направя е да живея достойно. Да направя от детето ни човек. За да може, когато един ден се срещнем отново, да те погледна спокойно в очите и да ти кажа колко много си ми липсвала!

мама почина тази нощ.згубихме.не успяхме да се преборим.седях гледах я как си отива ине можех да и помогна.незнам дали ще успея някога да се примиря с това.а не че не се борихме.не че нямахме успехи. не че ни липсваше оптимизъм.но резултатът е трагичен.остава само болката.болката и терзанията -всичко ли направихме,къде сбъркахме , кой лекар ни подведе,колко време загубихме.затова предлагам: да се напише алгоритъм на правилните деиствия в такава ситуация.да е влючено всичко стъпка по стъпка,от правилното диагностициране до всички видове лечения.мисля че така ще помогнем на много хора да намеря бързо верният път,а не да се лутат в дебрите на безумната ни здравна система.нека други се поучат от грешките за които ние скъпо сме платили

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мир на праха и , и нека Рая е неин втори дом!
Не се вини,защото така само ще натъжих духа и, знам че е тежко, но трябва да се държиш.
И аз все се обвинявам за някои неща, все си мисля, че нищо не съм направила след като резултат е такъв, но има и една истина,която всеки от нас трябва да приеме- ние се борихме с рака, не казвам че е непобедим , но ние с вас се борихме с една коварна болест, при която /зависи много и от стадия /нещата за съжаление в повечето случаи са предрешени.
Баща ми почина от рак на стомаха три години след операцията, за някои доктори това беше максимилния срок ,който е можел да живее , а други ни убеждаваха,но вече когато метастазите бяха обхванали всички органи,че ако навремето сме били направили това или онова, сега нещата щели да бъдат други.А а други ни уверяваха че сме спостъпили правилно, и сме му дали възможността за максимално дългия срок ,който е можел да издържи.
Питаш ли ме мен как се чувствам,не мога да определя дали сме помогнали или сме се оставили на течението...Човешкият живот не е комар -да се чудиш на какво да заложиш,д а заложиш на нещо пък да видим какво ще стане -имало два изхода........... единия бил ,че могат да забавят процеса , а другият......и какво правим ние близките...лутаме се....едва ли не държим живота на нашите близки в своите ръце и ви уверявам, че някаква сила ни помага, и може би винаги правим най-доброто за тях....... за какво да се обвиняваме, че сме направили толкова много и сме се научили да правим и от нищото нещо ...ето в такава ситуация сме били всички, които сме се борили с тази болест. Кураж на всички!
Татко,обичам те!

И моите дълбоки съболезнования! Много е тъжно, че тази "кутия" продължава да се пълни... Но не бива да се съмняваш в себе си и в онова, което всички сте правили за милата ти майчица! Та нали уж лекарите са тези, които трябва да преценяват кое е най-доброто за всеки болен! А техните грешки?! Ако имаха съвест, нямаше да могат да затворят очи по цели нощи...
Въпреки това, всички болни и близки около тях са истински герои - те се образоват по необходимост и в класическата, и в народната медицина /защо ли не го правят и лекарите!/, бдят неотклонно до болния, грижат се за него, окуражават го, а само те си знаят какво им струва това. Да не говорим колко често им се налага да се борят с пораженията върху психиката на болния, ненесени му от нетактични или бездушни "бели престилки"... Да не забравяме също, че тази борба е с една от най-тежките, така че успехът й не винаги е гарантиран, за съжаление. И ако той не дойде, това не е е от немарливост или недоглеждане - поне не от страна на потърпевшите! Та те не са специалисти, нали?! Мисля, че и това, което всички правят /доколкото споделят/ е дори много повече от онова, което в други ситуации човек може да издържи... Но Господ дава сили.
Възхищаваме куражът и голямото ти сърце, че в този труден миг можеш да мислиш и за другите болни, за желанието ти с общи усилия да обобщим и подредим всичко, което сме научили и натрупали в тази битка. Идеята ти е прекрасна, защото само така ще бъдем максимално полезни... и животът на твоята майка ще продължи, помагайки на други... Мир на душата й!

Приеми моите съболезнования!

Страхотно е, че в мъката и болката мислиш за другите, това е любовта, на която Бог ни учи.... Идеята ти е чудесна, ще направим нещо такова, макар че точна рецепта няма, но поне ще е от огромна помощ за тези, които са в паника от тази диагноза и си задавам въпроса "А сега накъде?"
Благодаря ти - чувствам се прекрасно, че те има!
Благодаря и на майка ти, че те е създала и е посадила такава любов в душата ти! Тя ще почива в мир на най-прекрасното място - там горе, защото е изпълнила мисията си тук, на земята!!!!!
Кураж!

Нема начин да нема начин!