|
Страници по тази тема: << 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | (покажи всички)
Тема
|
Re: Семейството ми се разпада!ПОМОГНЕТЕ!
[re: Berame]
|
|
Автор | Aниб (Нерегистриран) |
Публикувано | 18.08.06 20:47 |
|
Браво,момичето ми!В мъката си намери начин да утешиш друга страдаща душа!
| |
Тема
|
Re: Семейството ми се разпада!ПОМОГНЕТЕ!
[re: BилиMили]
|
|
Автор | дъщepя (Нерегистриран) |
Публикувано | 19.08.06 18:34 |
|
След загуба на родител и съпруг в семейството обикновено временно настъпва криза. Всички сте в криза - и ти, и двете ти дъщери. На различни етапи от детската възраст, децата реагират по различен начин при смъртта на родител и често това се проявява в поведението им. Децата не възприемат смъртта като възрастните, а дори и да разбират смъртта както възрастните, децата все още нямат опита, нямат уменията да се справят с подобни ситуации. Случва се да избухват в гняв, да се карат с близките си или да имат безотговорно поведение. А доколкото разбирам при по-голямата ти дъщеря тази криза съвпада и с друг важен етап от живота и - прехода от родителска отговорност към независимост и поемане на лична отговорност.
Ти сама правилно си забелязала, че от "викането " и "крякането" няма ефект. Тогава потърси друг начин. Спокойният тон винаги е по-убедителен и те ще чуят по-добре това, което искаш да им кажеш. Викането обикновено не се приема на сериозно.
Добре би било да внимаваш и как намесваш баща им в разговорите. Това изречение "ще се обърне в гроба" на мен лично никак не ми звучи добре. Тъгата от загубата на баща им ще продължава да оказва влияние върху понатаъшното им развитие в живота и те много често ще си спомнят за него. При всяко следващо влизане в нов етап от житейския им път, те ще си спомнят за това събитие и ще го преживяват отново и отново, само че с ново значение. При първото влюбване, при дипломирането от училище или университета, на сватбата..... те ще се връщат към събитието и всеки път то ще има различно значение.
След загубата на родител се променя цялото ежедневие на семейството, променят се и ролите, и децата усещат промяната и на твоята роля и поемането от теб на нови отговорности. Опитай се да се придържаш към наложените правила и продължавай да определяш граници на поведение.
Без да прекаляваш с тъжното настроение, говори си с тях, споделяй какви емоции изпитваш - така и те ще се отпускат да споделят какво изпитват и ще ти бъде от полза да разбираш какво е емоционалното им състояние. Родителят е нужно да помогне на децата си да разберат, че тъгата и другите емоции след като баща им е починал са нормални и че не тябва да се чувстват виновни за тях.
И ги насърчавай да се срещат с приятели и близки.
Мила Вили нали няма да ми се обидиш ако ти препоръчам да обсъдиш проблемите и с психотерапевт. Ние тук си ти оставаме приятелчета и ще продължаваме да те подкрепяме. Много е важно ако усетиш, че ти е трудно сама да се справяш с проблемите, да потърсиш специализирана помощ. Отдели 1 час време и посети някой психотерапевт или психолог. Мисля, че ще помогне. И ще ни разказваш дали си доволна.
| |
Тема
|
Re: Семейството ми се разпада!ПОМОГНЕТЕ!
[re: Aниб]
|
|
Автор | berame (Нерегистриран) |
Публикувано | 19.08.06 21:46 |
|
Celuvam te i te pregrijam silno, Anib! V pojelaniyata ti vinagi ima mnogo toplina i mi deystva nyakak uspokoyavashto! Blagodarya ti!
| |
Тема
|
Re: Семейството ми се разпада!ПОМОГНЕТЕ!
[re: berame]
|
|
Автор | Aниб (Нерегистриран) |
Публикувано | 20.08.06 21:12 |
|
Където и да си по света,бъди здрава и щастлива.Всеки има своите трудни моменти в живота-загубата на обичан човек е най-тежкият от тях.Така е устроен светът- начало и край...Кое е началото и кое краят?Не знаем отговора,и не бихме могли да го знаем...Важното е да се обичаме и подкрепяме точно в тези трудни моменти,които са неизбежни за всеки от нас.
Ние в този клуб го правим.Както казава Вили-Мили:"...защото,тук са моите приятели..."
И аз те целувам и прегръщам с топлина от топла България.
| |
|
Миналата събота (на 19.08.2006), в 9 сутринта татко почина - 4 месеца след поставяне на диагнозата рак на стомаха и хранопровода, с метастази в черния дроб. Отиде си млад, едва на 58 години (навърши ги 2 дни, след поставянето на диагнозата), пълен с мечти и желание за живот. Изтърпя стоически това нечовешко изпитание, без нито веднъж да оплаче съдбата си...и си остана моя пример и герой завинаги.
Скъпи приятели, които търсите тук помощ за себе си или за своите близки - ще продължавам да се моля за вас. Желая на всички ви много кураж в борбата!
Непрекъснато си повтарям, че всички ще умрем един ден от нещо...но не трябва да е от страх!
| |
Тема
|
Re: Моят татко също почина
[re: nadia32]
|
|
Автор | Eлфи (Нерегистриран) |
Публикувано | 24.08.06 12:25 |
|
О, Наде, толкова съжалявам... Моите съболезнования!!!
Както ми каза лекарят на татко вчера, опитвайки се да ме подкрепи в мъката ми, тази болест е много коварна и за жалост все още медицината може да се похвали с много скромни успехи за лечение... И ми каза, че за тези болни трябват много грижи и с много любов да са заобиколени. Сигурна съм, че сте изпълнили и двете неща,така както си мисля, че и ние ги правиме!Просто трябва да приемеме нещата, които не можем да променим, такива каквито са .... много е трудно и тежко...
| |
Тема
|
Re: Моят татко също почина
[re: nadia32]
|
|
Автор | betinas (Нерегистриран) |
Публикувано | 24.08.06 20:51 |
|
Най-сърде4ни съболезнования, мир и покой на душата му.
| |
|
Моите съболезнования!
| |
Тема
|
Re: Моят татко също почина
[re: nadia32]
|
|
Автор | Berame (Нерегистриран) |
Публикувано | 24.08.06 23:28 |
|
Моите съболезнования, скъпа Наде! И аз от 02.06.2006 нямам татко. На 01.06.2006 "удържа" и "отпразнува" рождения ден на майка , като и поднесе последния си подарък- прегърна я и я целуна. На 02.06 татко почина. Беше жестоко.
Татко беше един невероятен ЧОВЕК,БАЩА И СЪПРУГ. Татко, много ни липсващ! Обичаме те!
Кураж, Наде!Дръж се! Ние сме с теб!Прегръщам те силно!
| |
Тема
|
Re: Моят татко също почина
[re: nadia32]
|
|
Автор | gal55 (Нерегистриран) |
Публикувано | 25.08.06 11:14 |
|
Наде,нямам думи да изразя болката си от загубата ти!Моят татко също е болен от няколко месеца и мисълта за смъртта никак не ми е чужда.Вярвам,че сте направили всичко по силите си,за да се чувства добре и обграден с любов.Мир на праха му.А на теб кураж.Ние сме с теб.
| |
|
Страници по тази тема: << 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | (покажи всички)
|
|
|