КОЛКО ВАЖНА Е ПСИХИКАТА! / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Ето един откъс от книгата на Майкъл Талбот,който илюстрира силата на духа:

"ТУМОРИ, ТОПЯЩИ СЕ
КАТО СНЕЖНИ ТОПКИ
ВЪРХУ ГОРЕЩА ПЕЧКА

Нашият ум има мощта да премахва брадавици, да изчиства бронхите и да наподобява болкоуспокояващата способност на морфина, но тъй като ние не съзнаваме, че притежаваме силата, трябва да бъдем подлъгани да я използваме. Това може да изглежда почти комично, ако не бяха трагедиите, които често настъпват в резултат на невежеството ни по отношение на нашата собствена сила.
Нищо не може да илюстрира по-добре това от един знаменит случай, описан от психолога Бруно Клопфер. Той лекува мъж на име Райт от напреднал рак на лимфните възли. Всички стандартни лечения били изчерпани и изглеждало, че на Райт му остава малко време. Неговата шия, мишници, гръден кош, корем и слабини са изпълнени с тумори с размер на портокал, а черният му дроб и далакът са толкова уголемени, че два литра млечна течност трябва да бъде дренирана от неговите гърди всеки ден.
Райт обаче не иска да умира. Той е чул за някакво страхотно ново лекарство, наречено кребиозен, и започва да моли своя лекар да му го приложи. Отначало лекарят отказва, защото лекарството е прилагано само върху хора, на които им се дава живот поне три месеца. Но Райт бил толкова непримирим в своите настойчиви молби, че лекарят му накрая се съгласил. Инжектирал му кребиозен в петък, но дълбоко в себе си не очаквал Райт да изкара уикенда. След това докторът си отишъл у дома.
За негова изненада в понеделник той открива, че Райт е станал от леглото и се разхожда. Клопфер отбелязва, че неговите тумори „са се стопили като снежни топки върху гореща печка" и са се смалили до половината от първоначалния си размер. Това е далеч по-бързо смаляване, отколкото дори най-силното рентгеново лечение може да постигне. Десет дни след първото лечение на Райт с кребиозен той напуска болницата и е, доколкото лекарите могат да кажат, без рак. Когато постъпва в болница, му е била необходима кислородна маска за дишане, а при напускането бил достатъчно добре, за да лети със своя самолет на 3600 м височина, без да изпитва някакви неудобства.
Райт остава добре за около 2 месеца, но тогава се появяват статии, които твърдят, че кребиозенът в действителност няма ефект върху рака на лимфните възли. Райт, който е праволинейно логичен и научен в своето мислене, изпада в силна депресия, пак заболява и е върнат в болницата. Този път неговият лекар решава да направи един експеримент. Той казва на Райт, че кребиозенът е също толкова ефективен, колкото е изглеждал, но че качеството на някои от първоначалните доставки на лекарството се влошило при транспортирането.
Обяснява му обаче, че разполага с нова силно концентрирана версия на лекарството и може да го лекува с нея. Разбира се, лекарят няма никаква нова версия на лекарството и възнамерява да инжектира Райт с чиста вода. За да създаде подходящата атмосфера, той дори разработва една усложнена процедура, преди да инжектира Райт с плацебото.
Отново резултатите са впечатляващи. Туморните маси се топят, течността от гръдния кош изчезва -Райт бързо се изправя на крака и се чувствува превъзходно. Той остава без симптоми още два месеца, но тогава Американската медицинска асоциация обявява едно представително национално изследване за кребиозена, което разкрива, че това лекарство е безполезно при лечението на рака. Този път вярата на Райт е напълно разклатена. Неговият рак отново се развива с пълна сила и той умира след два дни24.
Историята на Райт е трагична, но в нея се съдържа едно мощно послание: Когато имаме достатъчно късмет да заобиколим нашето неверие и да се доберем до жизнените сили вътре в нас, ние можем да накараме туморите да се стопят за една нощ.
В случая с кребиозена е въвлечен само един човек, но има подобни случаи, в които участват множество хора. Да вземем химиотерапевтичният агент, наречен цисплатин (Платинол). Когато цисплатинът за пръв път става достъпен, той се рекламира шумно като чудодейно лекарство и 75% от хората, които го вземат, получават подобрение след лечението. Но след като първоначалната вълна на възбуда преминава и употребата на цисплатина става по-рутинна, неговата степен на ефективност спада до около 25-30%. Очевидно по-голямата част от благотворното въздействие на цисплатина се е дължало на плацебо ефекта.

ВЪРШАТ ЛИ ЛЕКАРСТВАТА
ИЗОБЩО НЯКАКВА РАБОТА?

Подобни случаи повдигат важен въпрос. Ако лекарства като кребиозенът и цисплати-нът действат, когато ние вярваме в тях, и спират да работят, когато спрем да им вярваме, какво означава това за природата на лекарствата изобщо? Трудно е да намерим отговор, но имаме някои ключове за решаването на загадката, физикът Хърбърт Бенсън от Харвардския медицински факултет отбелязва например, че повечето лечения, предписвани преди този век, от пиявиците до пиенето на гущерова кръв, са безполезни, но поради плацебо ефекта те несъмнено са били полезни поне за известно време26.
Бенсън, заедно с д-р Дейвид П. Макколи-младши от лабораторията „Торндайк" в Харвард, правят преглед на изследванията за различни лечения на стенокардия, предписвани през годините, и откриват, че макар лекарствата да идват и да си отиват, степента на успешност - дори за лечения, които сега са дискредитирани - остава винаги висока27. От тези две наблюдения е очевидно, че в миналото плацебо ефектът е играл важна роля в медицината, но дали още играе роля днес? Отговорът, изглежда, е да. федералният Офис за технологична оценка изчислява, че почти 75% от всички медицински лечения, ползвани в момента, не са подлагани на достатъчно подробно критично изследване, цифра, която показва, че лекарите все още могат да дават плацебо и да не го знаят (Бенсън например смята, че, най-малкото, голям брой продавани без рецепта лекарства действат предимно като плацебо.
Предвид изложените дотук данни почти не бихме се учудили, ако всички лекарства са плацебо. Очевидно не е така. Множество лекарства са ефективни, независимо дали вярваме в тях или не: витамин С премахва скорбута, а инсулинът подобрява състоянието на диабетиците дори когато те са скептично настроени. Но все пак проблемът не е толкова лесен, колкото може да изглежда. Да разгледаме следното.
В експеримент, проведен през 1962 г. от лекарите Хариет Линтън и Роберт Лангс, те разказват на участниците, че ще вземат участие в изследване за ефектите на ЛСД, но вместо това им дават плацебо. Въпреки това половин час след вземане на плацебото участниците започват да изпитват класическите симптоми на реалната дрога, загуба на контрол, мнимо проникване в смисъла на съществуването и т. н. Тези „плацебо пътешествия" траят по няколко часа.
Няколко години по-късно, през 1966 г., скандалният днес харвардски психолог Ричард Алперт пътешества на Изток, за да търси свети хора, които могат да му предложат проникване в ЛСД преживяването. Той намира няколко, готови да пробват дрогата и, което е по-интересно, реагиращи по различни начини. Един пандит му казва, че това нещо е добро, но не толкова колкото медитацията. Друг - един тибетски лама - се оплаква, че е получил само главоболие.
Но реакцията, която най-много очарова Алперт, идва от един съсухрен дребен светец в подножието на Хималаите. Тъй като той бил над 60-годишен, Алперт първоначално бил склонен да му даде мека доза от 50 до 75 микрограма. Но човекът се заинтересовал повече от 305-микрограмовите хапчета, които Алперт носел с него, относително доста голяма доза. Неохотно Алперт му дава едно от хапчетата, но човекът все още не бил удовлетворен. С блясък в очите той поискал още и още и поставил всичките 915 микрограма на своя език, огромна доза по всеки стандарт, след което ги поглъща (за сравнение Гроф използва при своите изследвания средни дози от по около 200 микрограма).
Втрещен, Алперт гледа напрегнато, очаквайки мъжът да започне да вие своите ръце и да крещи като банши, но вместо това той се държал все едно, че нищо не се е случило. Той остава такъв през целия ден, неговото поведение било толкова спокойно и невъзмутимо, каквото било винаги, с изключение на блесналите погледи, които той от време на време отправя на Алперт. ЛСД очевидно има малък или никакъв ефект върху него. Алперт е толкова впечатлен от преживяването, че зарязва ЛСД, променя името си на Рам Дас и се обръща към мистицизма.
И така, вземането на плацебо може да произведе същия ефект като реалното лекарство, а приемането на действително лекарство може да не окаже въздействие. Това преобърнато състояние на нещата е демонстрирано в експерименти с амфетамини. В едно изследване в две стаи са разположени по десет души. В първата стая деветима получават стимулиращ амфетамин, а на десетия се дава сънотворен барбитурат. Във втората стая ситуацията е обърната. И в двата случая десетият се държи точно като останалите в компанията. В първата стая самотният консуматор на барбитурат вместо да заспи става оживен и забързан, а във втората единственият, който взема амфетамин, заспива31. Има регистриран случай на човек, привикнал към стимуланта риталин, чиято пристрастеност е пренесена към плацебо. С други думи, неговият лекар му дава възможност да избегне всички неприятни странични ефекти на приемането на риталина, като тайно го замества със захарни таблетки. За съжаление, след това човекът започва да проявява пристрастеност към плацебото!
Подобни събития не са ограничени само в експериментални ситуации. Различни видове плацебо играят роля и в нашия всекидневен живот. Дали кофеинът ви държи будни през нощта? Изследванията показват, че дори инжекция с кофеин не поддържа чувствителни към кофеина хора будни, ако те смятат, че са получили успокоително33. Някога помагал ли ви е антибиотик да се справите с хрема или гърлобол? Ако е така, вие се изпитали плацебо ефекта. Всички хреми се причиняват от вируси, както и някои типове гърлобол, а антибиотиците са ефективни само срещу бактериални инфекции, но не и срещу вирусни. Изпитвали ли сте някога неприятен страничен ефект след вземане на някое лекарство? В изследване на транквиланта мефенезин изследователите откриват, че 10 до 20 процента от участниците преживяват отрицателни странични ефекти - включително гадене, сърбежи и сърдечни смущения, - независимо дали са получили реалното лекарство или плацебо. Аз по никакъв начин не твърдя, разбира се, че всички странични ефекти на лекарствата са резултат от плацебо ефекта. Ако усетите, че някое лекарство ви влияе зле, винаги се консултирайте с лекар. По същия начин в едно скорошно изследване на нов вид химиотерапия на 30% от хората в контролната група - на които се дава плацебо, - им опада косата. Затова, ако познавате някой, който се лекува чрез химиотерапия, кажете му да бъде оптимистичен в своите очаквания. Умът е нещо мощно.
Освен че ни дават възможност да надзърнем в полето на тази сила, различните видове плацебо подкрепят и един по-холографски подход към разбирането на взаимовръзката ум/тяло. Както отбелязва в една статия в „Ню Йорк Таймс" журналистката Джейн Броди, водеща рубрики за здравето и храненето: „Ефективността на плацебото дава силна подкрепа на един „холистичен" възглед за човешкия организъм, възглед, който се радва на нарастващо внимание в медицинските изследвания. Според този възглед умът и тялото непрекъснато взаимодействат и са твърде тясно свързани, за да бъдат разглеждани като независими неща".
Плацебо ефектът може да ни засяга по много повече начини, отколкото осъзнаваме, както се вижда от една скорошна и извънредно загадъчна медицинска мистерия. Ако изобщо сте гледали телевизия през последната година, вие без съмнение сте видели един блицкриг (светкавична война) на рекламите, превъзнасящи способността на аспирина да понижава риска от сърдечен инфаркт. Има много убедителни данни в подкрепа на това, иначе телевизионните цензори, които са действително педанти по отношение на точността, когато става дума за медицински претенции в рекламите, едва ли биха позволили такива рекламни текстове да излязат в ефир. Всичко това добре. Единственият проблем е, че аспиринът изглежда няма същия ефект върху хората в Англия. Едно изследване, провеждано в течение на шест години от 5139 британски лекари не показва данни, че аспиринът понижава риска от сърдечен инфаркт. Дали има пропуски в някое от изследванията или съществува възможността някакъв масиран плацебо ефект да носи вината? Какъвто и да е случаят, не преставайте да вярвате в профилактичната полза от аспирина. Той все пак може да спаси вашия живот."

Реших и аз да се включа.. Досега само четях и не ми се говореше за това...Но сега мисля, че вече мога..
Преди около 2 години и половина претърпях хистеректомия. Всичко мина добре. Само, че след операцията бях с постоянни и силни болки в кръста. Естествено като една истинска българка си търпях повече от два месеца, накрая обаче стана непърпимо и отидох на лекар, който ме прати на скенер и оттам се започна... Всяко зло за добро, така да се каже. Защото, ако не беше тази болка... не случайно наричат болестта "тих убиец". Първо го квалифицираха като страшна остеопороза после, неизлечим рак на костите, защото картинката беше целия гръбнак, че даже и встрани към ребрата и таза...Когато разбрах, на фона на полуделия ми мъж, аз незнайно защо изпитах някакво абсолютно спокойствие /вероятно вид защита/. Винаги ще бъда благодарна от цялата си душа и сърце на приятелите и хората около нас в този момент! Господ ми помогна да попадна на правилните за мен хора! Буквално за десет дена ме разпънаха на кръст! То не беше дупчене, снимане и т.н. и когато не достигаха до обяснение, което да ги удовлетвори се започваше отначало. Слава на Бога ме диагностицираха правилно, т.е., че имам множествен миелом. Оказа се, че нищо не изглеждаше както трябва. Първо на тази възраст е направо късмет да я "ловнеш" тази болест. Второ бях с 100 % филтрация. /Чувствам се добре като използвам думата БЯХ/. Трето, за мой късмет разбира се, теста Бен Джонсън беше отрицателен /на фона на тези проценти, беше пълен абсурд, но факт/, петна по черепа нямах. Даже беше малко комично, защото когато мъжът ми покажеше снимката от скенера първо не можеха да повярват, че това отвън съм същия човек и излизаха веднага, който се случи доцент, професор, редови лекар да ми помагат да ходя или да се събличам за преглед.... Минах си по реда химиотерапията с известните лекарства и велкейд и т.н. и лъчева за задравяване на прешлени. Тук ще ви споделя нещо: много е важно как приемаш всичко, което ти се случва, в случая с терапията. Знаете, няма нужда да преразказвам страничните ефекти, повярвайте ми след вливката веднага се обаждах на моя приятелка и бях навън. Със съвсем малки изключения се чувствах добре. Само веднъж се почуствах неразположена общо взето сякаш за един ден имах грип. Това е! По време на вливките нито за веднъж не възприех лекарството, което ми вливаха като отрова за мене то беше живот! След 3-та химиотерапия процента падна чувствително, а след четвъртата слезе на нормални стойности като при здрави хора! След което се прецени, че може да ми се направи автоложна трансплантация на стволови клетки, минах и от този ред. Искам да ви кажа, че имаме уникални специалисти: и лекари, и сестри, и сатитари даже. Отделението в Дървеница е...... нямам думи да опиша чувството на благодарност, което изпитвам към тези хора! Д-р Ганева и екипът и са чудесни хора и професионалисти! Това се отнася и за отделението, в което се извличат стволовите клетки. Всички са невероятни специалисти и хора! Имах късмет това да стане от първия път - извличането на клетките. Самата трансплантация, целия цикъл със химиотерапията с възстановяването после... абе не е лесно, но аз съм.....такъв човек. През цялото време си мислех, че карам тежък грип. Даже разсмивах персонала, защото постоянно бях със залепен нос на стъклото /през цялото време пациента е изолиран в стая/. Имах си режим и план за целия ден, макар, че в един момент само дето от ушите не ми хвъркаше, но гледах на нешата като процес изучавах сама себе си. Правя една асоциация: когато бях малка имаше един анимационен филм за една маргаритка, спомняте ли си! Мачкаха я, дърпаха я, късаха я, газиха я с машина, опитаха се да и откопаят корена, тя обаче не се предаде и оцеля. Е, такава съм и аз като маргаритката.... Според мен, мисля и според лекарите се възстанових бързо, между другото след самия момент на трансплантация показателите падат до нулата и трябва да настъпи момента да започнат да се вдигат. Един път като започне процеса, се нормализират много лесно. После едно сериозно пазене и.... ето сега в момента се чувствам добре. Заради лекарствата и кортизоновите препарати качих повечко килограми, но освен, че ми тежат на гръбнака това не е проблем за мен. Не пия нищо, правя необходимите изследвания периодично и това е. Засега е това. Някъде прочетох, че лекарите в Пловдив не са за предпочитане. Не мисля...Именно благодарение на лекари от Пловдив, визирам доцент Грудева и екипът и, и всички други в предварителния етап на изследванията, стигнах до пълна ремисия още на четвъртата химиотерапия и заедно с лекарите Центъра в Дървеница стигнах до тук. Е ама и аз съм си инат, така да се каже...
Стана малко дълъг моя разказ, но искам да ви кажа: НЕ ЗНАМ КАКВО МИ ПРЕДСТОИ ОТ ТУК НАТАТЪК, НО ЩЕ ПРАВЯ КАКВОТО ТРЯБВА, ЗА ДА СЪЩЕСТВУВАМ, ДА БЪДА ДО СЕМЕЙСТВОТО СИ И ДА СЕ РАДВАМ НА МАЛКИТЕ НЕЩА, И ЩЕ ГЛЕДАМ И ЩЕ СЕ РАДВАМ НА ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧВА ДНЕС. ГРЪМКИ ДУМИ НЕ ПОМАГАТ, ПОВЯРВАЙТЕ МИ, ПОНЕ НЕ И НА МЕН. ПРОСТО, КОГАТО СЕ СЛУЧИ...КАКВО ДА ВИ КАЖА...СЛЕДЯХ СИ НАПРИМЕР НЯКОИ СЕРИАЛИ....ПРОСТО СПРЯХ ДА ГИ ГЛЕДАМ, ЗАЩОТО СИ ПОМИСЛИХ НЯМА СМИСЪЛ! ПОСЛЕ ОБАЧЕ СЕ СТЕГНАХ И НЕ С МИСЪЛТА “ЕЙ СЕГА ЩЕ ВИДИТЕ КАКВО ЩЕ СТАНЕ”, НЕ, ПРОСТО ПРАВЕХ КАКВОТО Е НУЖНО, ВИЖДАХ СЕ С ПОЗИТИВНИ ХОРА, В ЧИЙТО ОЧИ НЕ ЧЕТЯХ СЪЖАЛЕНИЕ, У ДОМА НЕ ПОЗВОЛИХ НИТО ЗА МИНУТКА ДА СЕ УСЕТИ ПРИСЪСТВИЕТО НА БОЛЕН И Т.Н... ЗАБАВЛЯВАХ СЕ, ИЗЛИЗАХМЕ С МОЯ МЪЖ И ТОВА Е. ПРОСТО СИ ЖИВЕЕХ ЖИВОТА.
Пожелавам на всички да имат желанието, силата и късмета за живот! Много, много ви го пожелавам... от цялата си душа и сърце!