Jull, аз на 100% съм "за" твоето мнение! Как няма да знае човек какво му се е случило? То близките каквото и да правят, нигога не могат да направят това което сам за себе си човек може да направи.Важното е , ако изпаднат в отчаяние , да им помогнем да излязат от това състояние.

Гамба, аз не гледам отчаяно, най-малкото защото знам,че тя ще се оправи!Тежко ми е - тя е много млада,умна и красива и ми става мъчно,че и се случи това, но и това ще мине.Първоначалният шок отмина и сега гледаме да мислим за болеста като за хронична болест, която добре управлявана ще дъжим под контрол.Аз съм с нея да и помагам, че нещо не я виждам да си прави сок от цвекло - гадничък е.Иначе, тя е много отговорна в работа, учене, сега и болеста - каквото трябва - прави го, но гледа да си го съчетава с нормания за нея начин на живот.Тя се оказа много по-силна от колкото аз си мислех, защото и аз си имах притеснения какво ще стане като разбере.Благодаря на Бога - добре е и аз не и налагам никакви ограничения в начина на живот - щом тя преценява, че може да справи с нещо - нека си го прави.
Леле, стана 4h - лягам си.Лека нощ!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За съжаление, колкото и да ни са информирани решенията при тази болест, често , развитието е коренно различно от очакванията и в добрият , и в лошият смисъл, т.е. и да се опитваш да контролираш нещо , то се изплъзва...така, че аз си мисля..понякога невежеството и игнорирането помагат повече за оздравяването или сляпото вярване в нещо...т. е настройката на психиката е разковничето...може би...Разсъждавам на глас...Патрик Суейзи е с рак на панкреасът последен стадии четох, че вече една година е жив след диагнозата,, не заради терапиите, а абсолютното му сляпо вярване в това, че той просто не е болен, забранил е в къщи да се говори за болестта, не я коментира и даже ноември-декември снима нов филм...сериал...провежда си терапиите, но ...не коментира прогнозите...

Нали за това говорим - всичко е много индивидуално! Моят съпруг например си знаеше диагнозата (Ходжкин), ходеше на процедури, приемаше добавките, които му давахме за имунната система, но през цялото време се отнасяше към заболяването си като към нещо, което е временно и ще се излекува. Смятам, че и това му помогна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от *jull** на 22.02.09 08:52.

И баща ми повярва, че след операцията /рак на дебелото черво/ вече ще е здрав и това много му помогна да издържи и да живее като победил болестта вече две години!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може да ми се смеете,,но много често си мисля,че при направената хистология на тумора ми след операцията лекарите са сгрешили диагнозата ми.Аз съм здрава и всичко е о.к.Но понякога изпадам и в другата крайност....

Яра ,не е точно така както го казваш защото си е направил завещанието и пред британска телевизия ( май е британска ЕБС) сам е казал,че му остават две години живот,обикновенно хората живеят до 5 години и в момента снима сериал.Естествено,че няма да легне и хвала на волята му защото ми направи впечатление,че е спрял болкоуспокояващите защото му пречат да мисли по време на снимките.
Относно това за изследването на двете групи хора мисля,че е поръчка на някого ,но с каква цел и изобщо вярно ли е и не е ли плод на някой жълт вестник.Колко човека са изследвали,къде е изследването проведено,в кой стадий са болните...не го вярвам това.
Да не се чудя и предизвиквам съдбата,но ще съм болен и няма да зная от какво--трябва да съм изпушил здраво за да стане

Няма нищо неестествено в това да изпадаш и в обратно на оптимизма състояние. На всички ни се случва дори за дребни ежедневни ситуации. Това държи духа буден. Нали си съгласна, че ако прекалено оптимистично решим, че проблемите са назад има вероятност да изпуснем определен момент. Важно е разумно и спокойно да се следи състоянието, при промени, без паника, да се взимат бързи и адекватни мерки и да се има вяра!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искам да уточня,че съпруга ми през цялото време е знаел каква му е диагнозата.Аз спестих това че тумора не е премахнат,защото когато му казах за химио и лъчетерапиите ,той се разплака.За първи път в живота си виждах този силен човек да плаче.Затова през цялото време,докато провеждахме терапиите аз му повтарях че ще се отървем от това.Както споменахте той го възприе като временно състояние.На всички около него той повтаряше че е здрав и се чувстваше така.Не знам как би реагирал ако знаеше каква е преживяемостта според статистиките при диагноза глиобластом.А в момента има загуба на паметта вследствие на гърча ,но това мисля че постепенно може да се възстанови.

Изчела съм де що има за случаят Патрик С.-да той си е направил завещанието, но тук си го правят , не защото смятат, че ще мрат , а за да са подготвени при случай,особено представи си като научиш тази диагноза, просто такава им е психиката..., а специално прогнозите за неговият рак на панкреасът с разсейки са,, дадени от едни от най-маститите лекари в САЩ- 6месеца-1.5 година....точно за това той е спрял да слуша прогнози , и се осланя на вярата си ....гледах и едно от интеррвютата му с Лари.., а тук и нерпрекъснато коментират случаят му , като чудо по местните вестници и списания....А, относно изследването с 2-те групи болни...ами не си ме разбрал..., разбираш малко с първа сигнална система..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Психиката е водеща - така е, но не всеки може да се справи само с воля. Аз си помагам с ЕТЕРЕЯ - желатинови капсули с етерични масла.