Всички тук знаем, че рак е най-опасната болест дето може да ни хване. Много от нас дето пишем тук за близки - след време ги губим. На мен ми се случи. Интересно е, че търсим помощ един от друг тука докато търсим надежда - малко след това.

Искам да кажа, че откакто (неистинския) ми баща почина от белодробен рак през януари - много ми е мъчно. Най ме е криво за това, че понеже човека нямаше пари (и аз не можах да помогна достатъчно) - изкара унижения от лекари/ медицинската ни служба. Разкарваха го например от селото дето живееше до градската болиницата и връщаха обратно - снимките не са готови, доктора е на почивка..... сума си глупости така. Накрая човека почина на една пейка в болницата на едно от тия посещения.

А можеше по иначе

Даа, много е страшна безсърдечността - разяжда организма на обществото така, както ракът - човешкия...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, 'рака' на обществото срещаш - това ме е впечатлило повече от смъртта на човека даже То е по-трудно от личната загубата.

Истината е, че е страшно!!!

Когато трябваше да се направи спешна животоспасяваща операция на съпруга ми, в извънработно време, и то в деня предходждащ няколко почивни дни, стана ясно, че ако тази операция не се извърши незабавно, той едва ли ще доживее до нормалния работен ден.

Състоянието му беше толкова тежко, аз с очите си видях, как отпада с часове, знам, че лекарите направиха всичко, всичко възможно.
Благодарна съм им, защото той е жив сега.
И още храня надежда, че може да стане чудото.

Но за да се оперира, защото беше изтекло работното време, трябваше да платя.
И се питам, Господи, ами ако нямах пари?
Господи, колко струва човешкия живот?
И после, и пак, и пак - навсякъде трябва да се плати - много, наистина много пари.
Стигнах до нищото.
И за да имаме средства да продължим да го лекуваме, се видях принудена да продам имот.
Господи, колко струва човешкия живот?

Е, този въпрос си го задаваме всички, нали?

Толко добре го питаш, ivaceda - това за колко пари струва човешки живот...
Аз живея в Англия - и ето че в тая капиталистическа държава лечението на народа е безплатно. Е, има частнитици ако искаш повече - по-бързо... Все пак много ме угорчи как е станало в България.
Добре си могла да събереш средства за съпруга си, хайде всичко добро...

Аз нямам имот,работя за 270лв.Неговата заплата отива за погасяване на заем който изтеглихме малко преди да разберем че е болен.С тия две малки деца и с тая заплата немога да се оправя.Постоянно взимам назаем но сега спрях.Той вече знае че сме дори под дъното и мисля че това го убива.СТрахува се за нас и не спи нощем,а ние не спим защото се страхуваме за него.Така заспиваме,всеки с мислите си и със страха си какво ще стане утре.Чуствам се все едно бавно помагам на рака да го убие и аз каточели се погубвам с него.Вината не ме напуска нито за миг.Немога да отида в чужбина,тук в провинцията трудно се сменя работа.Веки ден намалявам по някое лекарство а виждам че нещата се влошават и съм бесилна.Незнам на кого да ме е яд, на господ или на мен ,или на съдбата, или на някой друг.Просто страдам и мълча в безсилието и нещастието си.Тая пуста писалка на Бог, защо не се бе счупила преди да напише съдбата ни.

Вили, не ми харесва пораженческата ти позиция, негативното ти мислене, търсенето на вина и виновни. Няма виновни, има погрешно мислене.
Това са трудности, които не са само до теб и до твоето семейство. Всеки се сблъсква с най-различни проблеми и болести през живота си. А те идват за да ни научат на нещо. Е тука е различното при всеки. Всеки има своя урок, който трябва да научи. И вместо да се учиш, ти падаш духом. Защо почерняш дните си? Радвай се на всеки момент с него, въпреки болестта.
Радвай се на това, което имаш - нищо че ти се вижда недостатъчно и несъвършено. Радвай се, че заспиваш до него без да мислиш дали ще се събудиш до него. Оценявай мига - не мисли за утре.
Сутрин като се събудиш - тогава мисли за деня, който ти предстои. Не си изпускай мига със съпруга ти в леглото с мисли за утрешния ден.
Е тука /според мен/ ни е грешката на всички - мислим, мислим, гоним химери, мечтаем и докато сме заети с нашите велики мисли и химери изпускаме мига, да се порадваме на това, което имаме. МИСЛИМ, А НЕ ЧУВСТВАМЕ.
Живеем или с миналото си /какво сме могли, но не сме направили/
Живеем с бъдещето /какво още лошо ще ни се случи/.
И не живеем днес. Защо? И после "Оценяваме нещата, едва когато сме ги загубили". И отново сме мноооого нещастни.
Извини ме, ама това от Бог ли идва или от нас самите?
Ето ти един въпрос, върху който да си помислиш довечера, като си легнеш

"Има само сега - утре не съществува"!
Живее сега, чувствай сега, радвай се сега!
Утре, като дойде, ще мисля и ще чувствам и ще се радвам, но утре - не сега.
Обичам те Вили!

Нема начин да нема начин!

Абе, как да се радва, като всички знаем, че парите не стигат, а лекарства от здравната каса няма!!!!

Вили, мила, преживявала съм безсилие и за близки хора, и за себе си. Тогава започнах да чета книжки, които доста промениха начина ми на мислене и твърдя , че много ми помогнаха. Нека само да поясня, че не съм фанатичка, не се увличам от сектантство и подобни неща ... Започнах с "Книга за здравето" на Петър Дънов. Намерих много полезни неща за здравословния начин на живот, лечение на различни заболявания, духовни практики и т. н. Всичко това ми даваше сили, внасяше хармония в мислите ми... Ако искаш, погледни я. Може и на теб да помогне.

Да, понякога и аз отварям книгите на Дънов и чета. Има много мисли, които са ми близки. В нашата страна се е родил един от най-големите представители на езотериката в света! Ето къде намерих Книга за здравето : http://www.truden.com/downloadview-details-433-.html