Баща ми също е доста изнервен. Гледа в една точка и само мисли, мисли... Сопва се за всичко, стана и доста саркастичен. Но как да му кажеш, че на нас също ни е страшно трудно и освен че се грижиме за него, ходиме и на работа и още куп неща правиме. Иначе гледаме да го заплесваме, като измисляме някаква работа, в която се включваме всички.И на него му става драго и той сам се включва в нея

Мило Тайно Цвете,
Вече цяла година се бориме заедно със съпруга ми с тази коварна напаст.
Но при нас нещата стояха далеч по-различно от колкото при вас. Той беше човекът, който ме подготви, че ще има операция и "някаква" си химиотерапия просто така превантивно. Видимо преди операцията беше много спокоен и уверен, че всичко ще мине супер.
Само аз си знам какво приживях докато чаках да излезе от операционната и смъртната присъда на доц. Владов - ИНОПЕРАБИЛЕН!
От момента, в който излезе от упойка той знаеше всичко за състоянието си. Не скрих нищичко от него - все пак той е интелигентен и начетен човек, а и искаше да не му спестявам нищо.
От тогава всичко се коментира и разисква вкъщи - като за голяма радост са включени дъщеря ми и т.н. зет.
Мисля си, че трябва по някакъв начин да уведомиш съпруга ти за състоянието му. Той го знае и ако искаше да направи нещо лошо със себе си досега би го сторил. Извинявай, че така направо ти казвам нещата, но ти също си човек, не си от желязо. Нека не бъде такъв егоист. Пък ако можеш консултирай се с психиатър, защото съпругът ти определено в момента, по твоите думи, е в депресия. Не мислете, че психиатрите са само за лудите. Ако не искаш психиатър иди при психолог, но не оставяй така нещата.
Смятам, че след това ще можете ЗАЕДНО да продължите да се борите.
Още един път се извинявам за по-острия тон, но това са моите разбирания - вие сте семейство и трябва двамата да сте заедно и при хубави и при лоши моменти.
Можеш да разчиташ на мен за всичко - за съвет, за подкрепа....
Дръж се и не се предавай!

Даааа, отново и отново.....
Но съгласете се, че това съвсем не е конспирация, а просто борба за клиенти на търговците в световен мащаб.
А как по-добре се печелят клиенти - чрез психологически похвати, въздействие върху психиката на човека. А психиката на един раково болен наистина е много крехка.
но въпреки крехката психика, ние имаме здрав разум.

И едно дете може да ви зададе по своя най-наивен начин въпроса "А защо толкова много хора умират от рак, след като има такива хранителни добавки, които лекуват рак?

За мен лично КОЛКОТО Е ПО-АГРЕСИВНА И НАХАЛНА ЕДНА РЕКЛАМА, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ПРОДУКТА НЕ СТРУВА, А В СЪЩОТО ВРЕМЕ Е АДСКИ СКЪП.

Затова точно тук няма да се правя на ДАМА В ОБЩЕСТВОТО и моят отговор на всички дистрибутори и лечители тук е:
ВИЕ ЗНАЕТЕ КЪДЕ ДА СИ НАПЪХАТЕ ПРОДУКТИТЕ И МЕТОДИТЕ НА ЛЕЧЕНИЕ.
Ако не знаете, ще ви помогна лично и то без да си слагам ръкавици!

На всички останали тук - Горе главата и се борете. Силата е единствено във вас, само така ще преодолеете болестта!

Нема начин да нема начин!

Според мен Кet е права. Мисля си, че към Българската Асоциация на Онкоболните има психолози, към които Тajno cvetence може да се обърне за помощ и съвет. На сайта, който посочвам, са адресите и телефоните на Председателите на регионалните представителства на Асоциацията: http://www.bulgariancancerassociation.org/contacts_association_bg.php

Momi4eta, tova ne e egoizam ot negova strana. Toi e stra6no zle, ne e liagal ot okolo 15 dni, bolkite ne spirat, koremat mu e ogromen, krakata poduti. Ne moga da go "ubiya" kato mu kaja diagnozata. I kakav smisal ima, kato za nego e kasno. S kakvo da se bori, kak, kato ne se hrani, ne spi, kakva nadejda da mu dam ..... Dnes govorih s li4nata mu lekarka i tia potvardi, 4e himioterapiyata niama da mu pomogne, a i toi ne bi izdarjal. Samo 6te mu uveli4im makite. To4no predi mesec mu napraviha izsledvaneto za tumornite markeri. Togava CA19-9 be6e 5800, kato rezistentnite stoinosti sa dvucifreno 4islo. Togava otidohme s kolata, viarno, ne se 4uvstva6e dobre, no moje6e da kara, da spi no6tem, hrane6e se, koremat mu ne be6e podut. Prez tozi edin mesec vsi4ko tolkova mnogo se promeni, sastoianieto mu stra6no se vlo6i. Ve4e edva se dviji, ot fotioila do divana. Ako moje6e da leji, moje bi izob6to niama6e ve4e da moje da stava. Kazah na de4icata ni ....... Biah mu obe6tala, no ne znam i az ve4e koe e pravilnoto. Ne iskam edin den da me obviniat, 4e sam skrila ot tiah. Taka 6te prekarvat pove4e vreme okolo tatko si, ni6to, 4e toi si mal4i. Neka napraviat vsi4ko, koeto mogat za nego sega, posle 6te e kasno .....

Мисля, че съпругът ви много добре разбира какво става с него...и каква е диагнозата му щом е толкова зле...той да не е дете да не разбира...съвсем нормално за състояниетио му е да се е обърнал навътре към себе си...човекът е зле какво да обсъжда и да коментира...какви психолози какви пет лева...различните хора различно приемат пътя към края си..Съжалявам, за думите си ,но аз съм болна и понякога писанията и позицията на близките ме озадачава...За какъв егоизъм говорите, това е ...нямам думи..

Zdr1, i az si mislia poniakoga, 4e razbira. Prosto ne iska da govorim za tova. Nie razgovariahme po temata o6te predi niakolko meseca, kogato o6te ne be6e hodil na lekar. Dava6e mi saveti kak da se spraviam kogato nego niama da go ima, za decata i t.n. Az razbira se protestirah, kazvah, 4e si vnu6ava gluposti, 4e zaedno 6te si gledame de4icata. Nakraya samo mi kaza: "Milo, az ne sam dete. Maika mi na sa6tata vazrast ia operiraha ot rak. Tia se spasi, za6toto go otkriha navreme. Znam kakvo ozna4ava otslabvaneto mi, bolkata, promianata vav van6niyat mi vid, znam vsi4ko ....." Pove4e ne zagovori za tova ... Predi da postapi v bolnicata mi kaza, ako mi kajat, 4e ima rak, da ne kazvam na nikoi /ne iska da vijda pogledi, izpalneni sas sajalenie/. Mislia, 4e nakraia tiho dobavi:" Ha men sa6to"
Kogato mu vzeh epikrizata me popita parvo dali sam ia 4ela, a posle vednaga kaza: "Ne, ne mi kazvai, ne ia 4eti i ti." Toi vinagi mi e kazval, 4e ako sam lekar, niama da imam jiv pacient, za6toto sam prekaleno otkrit 4ovek, ne umeia da laja. Sega moje bi zatova ne me razpitva......

Мила, след като си сигурна че той знае, защо не му поставиш въпроса ребром?
Той знае, ти също очакваш, това да е края. Личната лекарка казала, че химиотерапия няма да помогне?!?! Откъде ще знае - след като не е пробала?
За хиляден път казвам, че всичко е индивидуално.

А този страх от болестта - просто нямам думи.

Не ти казвам какво да правиш - просто ще ти кажа, какво бих направила ако бях на твое място:

Ще му вдигна луд скандал, ще му кажа, че той е мой съпруг /когото много обичам/ и баща на децата ни /които имат нужда от него/ и в случая той ни изоставя, без капка желание да се бори. Че се страхува от една болест и се е предал.

Казваш, че си отива, за което ти вярвам напълно.

Аз бих опитала да го стресна, ако помогне - ще е прекрасно.......

Миличка, моля те, опитай......жалко е човек да се отиде, само защото се страхува от една диагноза, направи нещо.....карай му се, викай му....може пък този обрат в поведението ти към него да го накара да опита лечение.
Човек издържа много.....ще се справи с химиотерапията, ако той го иска....

С теб съм и ще ти стискам палци, каквото и да решиш



Нема начин да нема начин!

Веси, ако можеше да видиш съпруга ми, който от мъж едър, красив, само за по-малко от година се е превърнал в нещо много страшно. Единствено косата - гъста и черна си е същата. Чертите на лицето, погледа, прегърбената походка, мършавото тяло, Веси, той изглежда като 120 годишен старец. А непоносимите болки, които го измъчват ....... Не мога да му вдигна "луд скандал". Знам какво ще ми отговори, затова не мога да му причиня това. Познавам го добре. На днешният ден ми предложи да му стана съпруга, от 18 години сме заедно. За първи път не отидохме на нашето място. Каза ми, че ако оздравее, ще ме заведе. Той умира .... Единствено ако открия лек, който да стори чудо той може да оздравее. Бялата лястовица, но къде е .....

Влез в пощенската си кутия.
ivaceda