Здравей Нети. Аз съм Дари. Реших да се регистрирам и под това име не ме пускаше. Така, че сега съм Дарлинг. Благодаря, че се интересуваш за баща ми. Водихме го на невролог и му изписаха лекарства. Лекаря предположи, че мозъка има липса на кислорд. Откакто пие тези лекарства е добре. Няма световъртж и не повръща. Не сме го водили на скенер. От вчера започна 4 -то вливане (курс). За сега се държи. Този път вливанията ще са 5 дни. Моля се и стискам палци да мине леко.
Пожелавам на всички много здраве и кураж в борбата.

Мда, добре звучи! Браво!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не искам да ви отчайвам, но...
спасение няма...
Най-добре го приемете ще
се почувствате по-добре.
Казвам ви от личен опит

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И защо смяташ, че "ще се почувстват по-добре"?!
И кой си ти, че да знаеш кой как се чувства като му отнемат надеждата?!
Не смяташ ли, че ако се случи най-лошото (да не дава Господ!), човек има предостатъчно време да "свиква" с този факт?!
И че приемането на диагнозата като обреченост отнема съпротивителните му сили, желанието му да се бори, следователно и да живее?!
Това е Клуб за взаимопомощ, не забравяй това! Човек може да помогне със съвет или дори с окуражителна дума..., но и да убие по същия начин!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всеки си има право на мнение. Живеем в демократична държава. Така, че за този вид рак ТОВА Е МОЕТО МНЕНИЕ! Щом има мета в главата, то огнището е много старо и не може да се оперира. Вероятно има мета и в костите и на други места...За опита...днес се разделихме с баща ми. Повярвай ми...пробвахме какво ли не. Иначе има много други видове рак, които ако се открият навреме и болният е борбена натура има шансове. Съжалявам ако съм отнел нечия надежда

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съжалявам за баща ти и това обяснява твоя песимизъм!
Въпреки това, всеки организъм има свои особености, биохимия, ниво на имунна система, генетика и пр., които го превръщат в уникална система. Затова един и същ тип лечение дава често различни резултати...

Имаш ли информация за хора, които са се излекували или поне са преживели
примерно...2-3 години?

Здравей, Кастор. Много съжалявам за татко ти!

Имам сведения за хора, оперирани от рак на белия дроб, които дълги години са си живели само с един дроб. И впоследствие, разбира се, са почивали от старост, нещастен случай и т.н. неща, несвързани с основното заболяване. Но е факт, че са живели доста над 5 години след операцията - здрави, без рецидив.

При татко ти какъв беше хистологичния тип на рака, оперираха ли го, в кой стадий е открит, пушеше ли той, пушиш ли ти?

Редактирано от little_rabbit на 16.10.07 20:42.

Хората трябва да се борят до последно и да опитат всичко, което могат , да не губят надежда до последно.Понякога е по-добре да се направи скенер на цяло тяло, да се види има ли разсейки и тогава да се прецени да се прави ли или не операция, защото лекарите често допускат грешки и от това страдаме ние-Между другото вчера четох една статия във вестника, смъртта от ракови заболявания в САЩ през последните години е намаляла като процент в резултат на подобряване качеството на живот, основен акцент се поставя върху вредата от тютюнопушенето и как то причинява рак на бял дроб....всичко е много относително, дядо ми пушеше, пийваше си, казваше човек един живот живее, на 82г четеше без очила, по-изправен от мен като левент и си беше ок.НО ние сами можем до подобрим някои неща и най-важното е по-малко стрес и нерви, нека се радваме на малките неща.Зайче, прегръщам те теб!

Castor, искрено съжалявам за баща ти! Искам да ти кажа с риск да се повторя (извинете ме затова), че моят баща има диагноза рак на бял дроб и през два - три месеца се образува по една метастаза в главата, която се премахва оперативно. И така след операция на бял дроб (операцията на бял дроб беше много тежка и много трудно доктор в София се съгласи да я направи, иначе беше за чужбина) и 6 операции на главата вече почти 2 години и половина той живее (дори работи и шофира). Ето че има някой, който преживява повече от две години. И аз разбирам твоя песимизъм, и все пак след като много добре осъзнавам колко тежка е диагнозата на баща ми (поне в неговия случай) и знам, че няма оздравяване, продължаваме да се борим и се борим не заради друго, а да е повече време сред нас. И те уверявам, че не го измъчваме, защото повече от всичко той иска да живее, обича живота и заради това се бори. Дори си прави планове, които както той, така и ние се надяваме да изпълни. Болестта е много тежка и коварна и няма място за песимизъм.