и татко почина-не можахме да направим нищо..искренно пожелавам успех на всички в борбата срещу тази гадна болест

Моите най-искрени съболезнования, Нано.......тежко е и нямам думи...

Sajalqvam...sa4uvstvam ti...tova sa dosta slabi dumi, s koito moga da izrazq tova koeto 4uvstvam. Moqta borba za jivota na maika mi prodaljava...vse o6te. Stra6no mi e...4uvstvm se bezsilna....ve4er zaspivam s misalta, dali na sutrinta 6te q namerq jiva. No...predpolagam 4e ti dobre znae6 kak e...vaglena gori tam kadeto padne....A ti...trqbva da sabere6 sili..i otnovo da se izpravi6 i da prodalji6 napred.
Znam, 4e tvoqt tatko sega e v edin po dobar svqt..svqt bez bolka i bez salzi.
Rosi

Моите съболезнования.Нямам думи.Чуствам болката с теб,повярвай ми.

Съжалявам зя баща ти...Искренно вярвам че със смъртта живота не спира и това не е край. А и той ще живее също благодарение на тебе и децата ти - защото живота е като пламъче на свещ което се предава от родителите на поколенията и вие носите част от него. Не тъжи а си спомняй прекрасните мигове с него и нещата на които те е научил и ги предай на децата ти...

Ако имаш сили сподели с членовете от клуба за лечението му и за това какви грешки не трябва да правят.
ЗДРАВЕ И ЗНАНИЕ ЗА ВСИЧКИ!!!

Съжалявам.... Наистина те разбирам... През последния един месец сравнявах моят татко с твоя и на paco77, най-близки бяха по признаци.
Надявам се, че татко ти си е отишъл без болка ( ти съвсем скоро питаше за болкоуспокоителни).

Нано, много съжалявам. Знам какво изпитваш. Татко почина преди 18 години от рак на белия дроб, както и твоят. Мога само да ти кажа, че единствено времето притъпява болката. Кураж!

Ние продължаваме да се борим.

Приеми и моите най искрени съболезнования, нано...
знам и аз колко боли...
единственото утешение е 4е той не страда ве4е... няма болка и няма страх...

кураж...той ще живее завинаги в сърцата на тези които го оби4ат...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

благодаря на всички.ако искате питайте нещо-ние даже не прибегнахме до успокоителни-за една седмица спря да се храни и не знам може би и в главата нещо стана,но нямаше много силни болки-повечето дни спеше,но накрая почти не можеше да говори и да го е боляло неможеше да каже...

Знам, че ти е тежко, Нано, но повярвай ми - това с по-малкото болки и най-вече, че е спал си е било по-"добрият" вариант /ако въобще мястото на думата "добро" е тук/ - не можеш да си педставиш човек цяла нощ да вие от болка и периодично със събирането на силички да удря с юмрук от безсилие пред болестта....мир на праха му!