Права си напълно ,всичко е индивидуално и според характера и мирогледа на човек ,не всички сме еднакви....не винаги можем да вземем вярното решение,а и в много случаи разбираме за грешката по-късно

Сърдечно Ви благодаря за пожеланията, всички тук се нуждаем от подкрепа! Дано да сте права и да съм постъпила правилно, въпреки,че все тъна в съмнения дали съм направила каквото трябва, дали съм взела правилното решение, все ми се струва,че е можело и още.Друго исках да споделя - сега 2 месеца след като тя научи, като се замислям, преди май не исках да и кажа отчасти и от егоизъм, което като го осъзнавам е отвратително от моя страна.Страхувах се че ще изгубя този неин искрящ поглед пълен с оптимизъм и планове за живота. Не стана така.Понякога е много тъжно и напрегнато, но пак се веселим и отпразнувахме една страхотна Коледа.

Този въпрос е като за яйцето и кокошката, никой не може да каже кое е първо. Толкова е относително. Дори и да се опитам да скрия нещо от майка съвеста така ме гложди, че в крайна сметка и казвам. Верно е има и слаби моменти, но се мобилизира. В началото си мислех: колкото по-малко знае, толкова по-добре за нея, но с времето се уверих, че не е така. Често сме на различни позиции за лечението, но решаваме всичко заедно, говорим си без задръжки, угризения и страх. Така или иначе проблема го има, но майка вече не се притеснява да каже, че е болна от рак или че е на химиотерапия.

Много правилно си го казала. Според мен няма точна рецепта, а зависи само от човека насреща.