В нашата къща винаги и всичко се е знаело както от болния ми съпруг, така и от нас.

Единственото, което ни беше спестено, беше от мъжа ми, когато се оперира за първи път.
Той тогава СКРИ от нас за какво ще го оперират. Бил имал някакво срастване, удебеляване на червото, на скенера показваше ТУ клетки, но кой да знае тогава, че това са туморни клетки!

Той разчиташе, че ще отстранят тумора и ще ни предпази от този шок.
И милия, отивайки на операция си мълчеше пред нас.
Шокът беше от доц. Владов, който ни съобщи състоянието му и беше не по-малко шокиран от нас, че не знаем каква операция е правил.

От там нататък вече всички знаехме за какво иде реч, даже съпругът ми остави нещата в моите ръце, но държеше да знае абсолютно всичко.

По едно време реши, че това не му отърва и вече си говорехме двамата директо с лекарите, какво следва, как ще ги правим нещата и т.н.

Многа по-лесно и по-просто е. И за болния и за близките.
Вече вкъщи могат да се обсъждат варианти, алтернативни методи и консултации със специалисти.
А и финансовата страна не е за омаловажаване. Като се обсъжда от двамата е много по-лесно да се намерят рентабилните решения.

И аз си мисля,че е по-добре да се знае за какво става дума защото взаимните усилия помагат( говоря за в семейството) да се преодолее изпитанието.Нищо не сме крили и сме си говорили съвсем спокойно по темата и в много от случайте събеседниците са се шокирвали колко сме спокойни и как приемаме нещата,но с течение на времето свикнаха ,особенно когато бях забранил да чувам думата болен,болест стана още по-лесно.Дори синът ми идваше на дългите вливки ( 8 клас тогава) и детето ми е правило компания и вечер ми е следил системата да не свърши

Мила Изгрев,

всеки сам решава, защото познава хората около себе си и ситуацията си. Аз не бих скрила, колкото и да знам, че ще ги боли. Първо защото не умея да лъжа и да се прикривам, второ защото знам, че те са по-спокойни, когато помагат с нещо независимо за какво иде реч. А и хората се мобилизират в трудни ситуации и така по-лесно се надживяват тези моменти.

Ще имаш нужда от подкрепата им. Дори само да е някоя добра дума, дори само да ти купят нещо от лафката, докато си на ХТ. По-лесно ще е за теб да се пребориш, когато усещаш рамото им. А това ще е добре и за тях.

Вземи правилното решение за себе си.
Прегръдки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Екна, благодаря ти, благодаря и на другите. Знаете ли, аз мога да се преборя за себе си, знам, че мога, естествено, че няколко близки приятелки знаят, съпругът ми, но как да обясня на 13-год. син? Той преди време ми напомни "оная грозна прическа" отпреди няколко години...И още, нямам сили за съжалението и снизхождението на знаещите около мен. Не го искам.РАзчитам тия погледи и реплики и нямам нужда от тях, не ми помагат, напротив, карат ме да се чувствам по-различна, обречена. Темите н аразговорите с тях се свеждат до една-единствена, бодряшка, изкуствена тема. А родителите си (така беше и преди) все ги успокоявам, че всичко е Ок. То, наистина натам върви, обаче??? те от няколко години само си плачат, не ми дават кураж, това е от любовта им, знам, но не ми помага в момента, в тоя конкретен момент. А може би аз съм просто мнителна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, определено като цяло в подобна на твоята ситуация е по-добре никой да не знаеше освен съпругът ти! Трудно се приемат всякакви снизходителни погледи и поведение, не помага това на психиката!

Изгрев ,най-вероятно ще се повторя,но моето мнение е като се хване бика за рогата да се хване както трябва: до край.В тоя смисъл нека всички да знаят и да не ти пука изобщо от този факт.Аз си казвах на всички например без да шикалкавя какво ми е положението,но без да правя трагедии и сцени,а просто съобщавах факта и си продължавахме темите на разговор .Няма логика възрастен човек с мироглед и най-вече оформен като личност да не може да приеме факта и погледне трезво.
За децата е сложна работа.Синът ми в 8 клас идваше с мен в болницата на няколко от вливките и съвсем нормално прие нещата,знаеше ,че съм болен ,но и знае ,че татко му е силен и ще се бори,а и съм убеден,че това му се отрази положително.Играехме табла и шах,а вечер дежуреше при системата когато свършваше да си я сменям.
Дъщеря ми тогава беше в 4 клас спестихме и това нещо защото не знаехме как ще реагира като страшно емоционално дете и първична в емоциите си.Голата ми кратуна за нея беше новата прическа на тати и я омотахме,но миналата година и казахме и беше малко възмутена,че не е била съпричастна.

На децата каквото им кажат родителите, в това ще повярват. Казал си на сина си, той го е приел нормално, като всяка друга болест. Когато мама или тате им кажат, че някой е малко болен, но това е временно, че всичко ще се оправи, те се успокояват и дори забравят за болестта.

На моите момиченца трябваше да кажа по някакъв начин, че тате е болен и че лекарите не могат да направят нищо за него. Спестих им го, докато беше възможно. Един ден не успях да залича напълно сълзите преди да влязат в стаята при мен. Последва въпроса: "Мамо .... ти сигурна ли си, че тате е по-добре .... нали не криеш нещо от нас...." С радост бих умряла в този миг, бях готова на всичко да можех да отрека и да успокоя уплашените очички, които ме гледаха... Тогава им казах истината, какво са ми казали лекарите, но ги успокоих, че тате ще се оправи, че аз ще намеря начин, че съм открила един форум, от който научих много и ще намеря лек за тате. Вече ме гледаха по-спокойно, повярваха ми .... Аз също си бях повярвала, но вече губех надежда, състоянието му се влошаваше бързо. Това се случи 15 - 20 дни преди да почине. Бях обещала на съпруга си, че когато лекарите ми кажат диагнозата му, каквато и да е тя, няма да кажа на никой. Това беше неговото желание, не искаше никой да го вижда в това състояние, отслабнал с 30 - 40 кг накрая, променен до неузнаваемост... Наруших обещанието още веднъж ... трябваше да кажа и на свекърва ми - майка му е ... Приятели, близки нищо не знаеха до последно, намирах извинение, не допусках никой в къщи.

Смятам, че всеки сам трябва да реши как да постъпи. Какво, кога и колко да кажем можем само ние да преценим. Индивидуално е, всеки човек е различен.

Красиво е да се усмихваш, но въпрос на сила е да останеш усмихнат и в най-трудните моменти...

Аз не съм болна.Дъщеря ми се разболя.Когато ми казаха за какво става въпрос и през ум не ми минаваше да и казвам, а и операторът ни така и ме посъветва.След седмица излезе имунохистохимичното изследване и ни поставиха диагноза, определиха и лечение.Започнах да търся информация из нета в UK и US сайтове - на български няма почти нищо - много рядко срещано заболяване, а и лекарството е ново.Даже в този хубав и иначе полезен форум, пак няма почти нищо.Така разбрах, че навсякъде по света основния принцип на лечение е взаимната информираност и взаимното съгласие между пациент и лекар.Имам приятелка - лекар е и работи в UK. С нея много си говорихме, как да и кажа, дали да и кажа и кога да стане това.Тя ми каза, че когато тя е готова да чуе истината, сама ще ме попита направо.Така и стана.Не ми се говори за този ден - беше много,много тежко и за двете ни. И за двете ни преди тя да знае беше по-леко.Не знам дали постъпих правилно като и казах всичко, но тя е пълнолетна, за мен си е моето бебче, но тя има право да знае какво се случва с нея - какво и защо пие, какви са страничните ефекти и т.н.Не знам, сега се моля Бог да е с нас, а и с всички вас!

ЗДРАВЕЙТЕ,не се упреквайте за нищо,този момент е дошъл и така е трябвало да стане,а от сега нататък трябва да и внушите че тя оздравява и живота е пред нея и че всичко това ще е зад гърба и.Много ще ви е трудно,но това е да обичаш ,даваш всичко и правиш всичко.АЗ ВЯРВАМ, ЧЕ ВСИЧКО ЩЕ Е С ДОБЪР КРАЙ!!!!!!

чета ви, благодаря ви и продължавам да мисля. вероятно решението ще дойде от само себе си. затова не ме притеснява толкова сякаш вече. май който има очи - да види, който има кураж - да пита, за да чуе отговор, който май не би предпочел да чуе. така си мисля, като слушам коментари на незнаещите около мен. защото имам много хора наоколо, такава ми е работата и дори не мога да пояснявам на всички, а и си пазя силите за моята си битка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите