В началото му казах всичко,после започнах по малко да скривам.Дори когато започна да си променя цвета го лъжех,че е следствие от химиото.Последния ден знаех какво ще стане,просто го усещах и пак не му казах.Незнам дали постъпих добре,защото неможах ме за много неща да поговорим.Незнаех какво да правя,незнаех какво е искал.Той умираше а аз го успокоявах че е временна гриза и ще се оправи,а толкова неща трябваше да решим.Сега ходя всеки ден на гроба и го питам,но няма кой да ми отговори.Даже пина на сметките му незнам.Не че това е най важното,да не прозвучи гадно.Толкова съжалявам че го лъгах.А той така ми вярваше.Толкова отговора търся,толкова вина и прошки очаквам,но вече е късно.Сега мисля,че трябваше да му кажа.Често плачех на неговото рамо и вместо аз да го успокоявам ,той ме успокояваше,но нали незнаеше цялата истина.Дано да ми прости на оня свят.Мир на праха му

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вили,тук някъде бях писала за моето татенце-казва,че на нас около него ни е много по-трудно,защото знаем цялата истина,а на него му я спестяваме.Не съжалявай,че не си му казала абсолютно всичко,било е по-добре може би.А и с какво сърце да им открием цялата гола истина,имам чувството,че си е сложил розовите очила и гледа само напред.Предпочитам да е така.С времето научи много неща и продължава да научава,но далеч не всичко,твърде жестоко е.По-добре малко да ги поизлъжем,въпреки че се съмнявам,че ни вярват на сто процента.Не знам какво да ти кажа...В сряда ни предстои биопсия,умирам от страх,но каквото сабя покаже,няма да се отказваме и спираме пред нищо.Ще се борим,както ти се бори до последно.
Поздрави и здраве желая на теб и семейството ти.

Аз за пореден път се убеждавам, че всичко в тая държава куца... Как може да се има доверие на лекари, които те потупват по рамото и ти казват, че изглеждаш много добре, премерили ти кръвното, което било 120/80 - демек като на "бебе"... Не само това, т.нар. "лични лекари" дали изобщо са лекари и може ли всеки един от тях да обърне внимание на всеки един от 2000-3000-те си пациенти... Ами отговора е НЕ!!! В нашия случай именно едно такова "недоглеждане" струва безценния живот на един човек, който сега може би щеше да живее живота си, вместо да изживява последните си дни, а всички ние около него да го гледаме как угасва с всеки изминал ден без да сме способни да му помогнем. Ако преди две години някой си беше направил труда да прочете епикризата му, сега може би нямаше да е в това положение. В нея си е пишело, че има тумор! Какви са тея лекари, които са написали такова нещо и с чиста съвест са го пуснали да се прибере в къщи без никой да сметне за етично да му назначи лечение и допълнителни изследвания??? Как човек може да отиде на лекар и да е сигурен, че получава наистина лечение, а не просто мнима усмивка в очакване на някой друг лев... Направо съм потресена!

Нормално е в такива моменти да търсим вината и да обвиняваме цял свят за случилото се.
Изпитах го на гърба си през 1999 г. когато баща ми почина от инсулт. Преживях го много тежко, вследствие на което получих рака на гърдата - 8 месеца след смъртта на баща ми.
Тогава обвинявах лекарите, здравната ни система, мизерията в болницата и всичко живо, разбира се и себе си - че не сме направили необходимото....
Преодолях тези негативи в мисленето си след като анализирах други подобни на баща ми случаи - т.е. един и същи инсулт, случаят поет от много добра болница с всякаква апаратура - пациента умира. Същият случай в нашата мизерна болница - пациента оживява.
Стигнах до извода, че на кой колкото му е писано!
Така успях да преодолея болката от загубата. Но това ми коста 3 години...докато го проумея.
Има страшно богати хора, починали от рак - те са имали всички възможности за добро лечение.
Има и много бедни хора - преживяли рака - а не са имали финансовите възможности и достъп до скъпи лечения и болници.

Като си знаем системата, изхода е един - питайте, настоявайте, четете епикризите, друг начин няма. Ако ние не се заемем с проблема си, никой няма да дойде в къщи да ни предлага лечение, нали така?
Също така - като си раберете диагнозата - търсете специализирани болници и лекари. Нека не се лъжем - личните лекари не са богове. А онкологията е специфична област. Аз също плаках на моята лична лекарка, че ме боли врата 3 месеца, тя не ме изпрати на един скенер или поне на рентген, да види какво е - макар че знае че съм онкологично болна.
Така че хора, не се поддавайте на негативни емоции и обвиненя в празното пространство, а поемете нещата в собствените си ръце и настоявайте. Плащам си данъците редовно и имам право на информация и адекватно лечение. И настоявам за това - и го получавам досега.
Просто не се плашете - паниката и страхът са най-лошите съветници

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За съжаление непрофесионалното отношение на някои лекари наистина понякога струват живота на хората.Преди около две години баща ми имал проблеми със стомапа и му назначили гастроскопия.Лекарят обаче се е опитвал няколко пъти да я направи и така и не успял.Изписал лекарство и симптомите изчезнали.Докато април тази година те отново се появили и вече лекарството,което пиеше не му помагаше.Така откриха заболяването,за което друг лекар каза,че ако е било открито тогава ситуацията щяла да бъде различна.Но в този случай друг лекар го пое в ръцете си и благодарение на него все още е жив.Аз също си мисля,че на кой каквото му е писано,ще го достигне.

Сестра ми е много болна. Според всички лекари - няма надежда. Тя живее с майка ни. Много пъти исках да й кажа истината, но майка ми забрани. Каза, "аз я познавам най-добре и не мога да убия детето си, като й кажа това". Сестра ми е с много лабилна психика, тя предпочита да се заблуждава и наистина така се чувства добре. Когато й казах малка част от истината, тя рухна и трябваха много дни и лъжи да се възстанови поне малко психически. За нея се грижи майка ни. Не искам съвет, никой не може да реши вместо нас. Но все си мисля - имам ли право да пристъпя решението на майка ни?!

Мое мнение-щом сестра ти е с много лабилна психика...просто не и казвайте нищо...истианата само ще и ускори краят.....лошото е , че 80% от това да си здрав е ПСИХИКА...така че голата истина в случаят би изиграла ролята на екзекутор....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чувала ли си думата "благородна лъжа"? Какъв е смисълът да я доизмъчиш и психически, след като и физически не е добре?!

При хора с лабилна психика е напълно допустимо и благородно да се излъже!Затова именно му викат благородна лъжа както казва нашата Ааа.Не й казвайте е моят съвет!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тази тема наистина е много тежка.Моята майка я лъгахме една година като и казвахме че тумора който има е доброкачествен и че всичко ще се оправи.Тя беше много силен и борбен човек но въпреки това не посмяхме да я погледнем в очите и да и го кажем.Всеки божи ден повтаряхме че всичко ще е наред и че ще се оправи а тя все по се влошаваше и по слабееше.Тази "благородна лъжа " сега страшно много ми тежи и немога понякога място да си намеря.Незнам дали беше правилно като я лъгахме няма и как да разбера факт е че нея я няма вече и това че съм лъгала толкова скъп за мен човек ме подлудява.Дори докато беше сред нас всеки път като и говорех че всичко ще се оправи се чувствах ужасно все едно я предавах.На 23 септември трябваше да навърши 63години но за съжаление тогава се падаха 40 дни от нейния край.Мисълта за лъжата много ми тежи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите