Имам вьпрос кьм вси4ки близки на пациенти с диагноза рак? Изкам да споделя нещо с вас. Баща ми беше диагностиран през юли от рак на бъбрека. Когато докторите са видяли образуването за първи път на сканера са му казали какво предполагат 4е има и той е бил добре осведомен.
Разбрали са се с хирурга да реже до здраво.. татко ми ми казва 4е ако си загуби бъбрека няма да е кой знае каква беда...
ама като го отвориха се оказало 4е нищо не могат да направят. Тумора е бил толкова напреднал с мрежовидни разсейки през 4ервата и аортата.. хирурга не се осмелил да отреже органа.
След операциата съобщават на маика ми резултата.. и тя решава да не му казва истината... за мен това беше като шок.. не само факта 4е е толкова напреднал пове4е факта 4е той няма да знае това..
тя ми каза 4е това ще го довърши..истината ако само знае 4е състоянието му е толкова безнадеждно...докторите не казаха колко му остава те това май само в другите страни го правят....и отново...
само като гледах как се обнадеждаваше когато имаше добри дни....

според мен от истината по важно няма... маика ми реши другоя4е..
аз нищо не направих... нали важното е да го накараме да се 4увства оби4ан, да се 4увства сигурен в нас.. 4е ще сме с него ...
моля споделете вашите преживявания...
вие как постъпихте... колко от истината..

"Изпращала " съм майка си /преди години-инсулт/,но не знаех повече от месец.Знаеха единствено лекуващите я лекари,но и те не са били сигурни ,вероятно.Не успях да науча правилото.Предполагам,че няма такова.Жестокост е в този момент, да се задава въпрос към когото и да е,защото е без отговор,според мен.
Съобрази се с решението на майка си.Най-важното е да предложите сега цялата си любов ! И ,може и да успеете!Има и такива случаи!Дано вашият е от тях !

Zdraveyte,

Mislia, che na vseki bi bilo trudno da dade ednoznachen otgovor. Istinata moje da pomogne na niakoi hora da se mobilizirat i da se boriat, a drugi da ubie. Pri nas neshtata vaobshte ne stoiaha po tozi nachin. Parvite dumi na lekarkata kam saprugata mi biaha: O, neshtata sa zle, monogo, mnoogo zle. Eto na tova mu kazvam az lekar! Idvashe mi da ia udusha. Da ne govorim, che prez sledvashtite dni se darja znachitelno po-gadno. Po-goliamata chast ot ostanalite lekari i personala - sashto. Do takava stepen, che se otkazahme ot ofitzialnata medetzina. Godina i polovina ottogava, saprugata mi ne e v tzvetushto sastoianie, no pone e jiva. Opitahme mnogo neshta.

Dokolkoto razbiram, vav vashia sluchai medetzinata i da iska ne moje da pomogne. Pri tova polojenie tarsete alternativni metodi. Mnogo vitami, riba (pastarva, siomga, skumria i dr. mazni ribi), plodove i zelenchutzi, BAD (koenzim Q10, selen, omega3, gama-linulenova kiselina, vit. E, vit. A, vit. C..., za predpochitane da ne sa izkustveni). Vijte i kakvo pishat za Natanal vav forumite na kluba. Tzelta mi ne e da pravia reklama, a da se opitam da pomogna. Reshenieto e vashe. Nie porachvame produkti na edna datska firma i sega shte opitame s Natanal, za koito prochetohme vchera vav forumite. Problemat e, che za da davate tezi neshta na bashta si, shte triabva da izmislite neshto ili da mu kajete istinata.

Nai-vajnoto e da ne se otchaivate. Znam kolko e trudno. Imam neveroiatno bogat opit. Tatko pochina prez 1988 (dve kutii Stiuardesa na den = rak na belite drobove), baladaza mi - prez 1999, a sega saprugata mi se razbolia. Prodaljavame obache da se borim, makar i da sme imali mnogo tejki momenti, kogato i dvamata sme bili na raba.

Dano Gospod da vi pomogne!

Само да попитам на вас близките казах ли ви всичко както е или на порции ви информираха? Явно сте били много силни и с голям самоконтрол щом баща ви не се усъмнил какво му е-браво на вас.

Виждам, че дотук са писали само хора, които са били "от другата страна"! Т.е. не такива, които са се сблъскали с това лично.
Аз съм АБСОЛЮТНО КАТЕГОРИЧНА - всичко, което касае моето здраве, трябва да ми бъде съобщено! Колкото и малко време да ми остава... това време е мое и аз трябва да реша как ще го използвам, какво ще направя - дали ще се боря или ще се предавам!!!
Точно заради това не мога да разбера защо например в Онкологията не ти дават да си видиш картона. Как може да крият от мен състоянието ми!
ЖИВОТЪТ СИ Е МОЙ! НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА РАЗПОЛАГА С НЕГО! ДОРИ И НАЙ-БЛИЗКИТЕ!
Лекарите трябва да умеят да съобщават на болния по подходящия начин каква е диагнозата, какви са перспективите, какви възможности има медицината да се справи със състоянието му... а ролята на близките е не по-маловажна. Те трябва да са запознати също с всичко това, за да могат да помагат с всичко възможно - не само материално, но и морално и емоционално... А - вярвайте ми! - това последното е изключително важно!!!!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря Джоджо... напълно съм съгласна с теб... ако само майка ми можеше да про4ете това преди 5 месеца... сега е много късно.....

според мен е жестоко да не кажеш истината на 4овек в такова състояние..аз бих полудяла ако това се беше слу4ило с мен...

Здравейте отново! Аз вече съм писала по този въпрос и отново ще кажа категорично - трябва да знаем истината. Има шок, когато ти кажат новината, има и преходен период за осмислянето и, преминава се през различни емоционални състояния, но настъпва и момента, когато ти се прояснява! Започваш да живееш с това, но започваш и да се връщаш към някакъв ритъм с части от нормалния си живот. Ако има близки и приятели около нас - по-добре е, но и ако си сам не е страшно, защото подреждаш приоритетите, изобщо настъпва един по-добър ред в живота ти! Защото няма време за хаос! Това трябва да е политика на здравната система, но това трябва да е отношение и на близките! Ами ние сме си още живи и едва ли е нужно някой да ми изземва правото на решение, на мислене, правото ми на собствен живот!
Незнам дали е толкова късно при вас, мила, никога не е късно, има си начин - вие сте най-близките и познавате човека! Можете да решите и да опитате, така Вашият баща ще осмисли оставащото време!
Да, страшно е, но не е толкова страшно! Все някога ще си отидем всички, всички! Но докато сме "на линия" - да ценим минутите!

Повярвай, майка ти е направила правилното - предполагам доста по-добре го е познавала - имала е много повече време от теб за да го опознае.....моето татенце беше изключително силен, борещ се човек....когато опря до него се отказа именно защото един смот..як - асистента на проф.В.Димитров - шефа на Онкохирургията му казал : "Ти защо не питаш какво ти е състоянието?" , баща ми : " Ами вие нали знаете а и ми е наудобно" , оня : "Оооо ти си с рак на дебелото черво, имаши разсейки в целият черен дроб, а също и в белият" - е, ТОЧНО ОТ ТОЗИ момент баща ми отказа да се бори с мисълта - След като най-добрите хирурзи ми казаха, че нямам шанс, как ще се справя с билки и разни глупости, аз си умирам......а майка ми, предвид това що за човек е татенцзето ми явно ходи да говори насаме с професора, да не му казва всичко, да му каже, че първо ще му закрепим дроба и тогава ще се оперира /а всъщност операция бе НЕВЪЗМОЖНА/.....Убедена съм, че баща ми ако знаеше "по-малко" можеше още да се бори и благодарение на това да е жив, а така си отиде за по-малко от 20 дни......за себе си съм категорична - ИСКАМ ДА ЗНАМ ВСИЧКО, но не всеки е така и не съдете без да знаете всичко....а всичко няма как да знаете....винаги има 2 страни и никой не може да каже коя е правата - важно е след това да не се обвиняваме в това и онова - а ето това вече е трудно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Горката жена!
Представяш ли си какво бреме е човек да живее с такава тайна... да криеш от най-близкия си човек нещо толкова съдбоносно, да се събуждаш всяка сутрин с мисълта дали му остава още един ден, дали още един ден ще можеш да се скриеш и да плачеш без да те види....
Това е ужасно!

Винаги в такива моменти се сещам за онази песен, по която Слави направи клип - "Вечеряй, Радо", и за който Веско Пантелеев е предоставил личните си видеозаписи от последните месеци от живота на съпругата си...
Колкото пъти съм го гледала, толкова пъти съм плакала. Сигурна съм, че и вие сте го гледали. Всъщност съм плакала, не защото съм си мислила че е много страшно да знаеш, че най-любимото ти същество си заминава и си безсилен да направиш каквото и да е, а защото се възхищавах от начина, по който е преживяла последните си дни тази жена - усмихната и обичана от най-близките си, знаеща какво й предстои, но някак си спокойна...
Когато са споделени, и най-страшните моменти в живота могат да се преодолеят много по-лесно...
Не трябва да се крие! Трябва да се споделя....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вярно е слън4ице... винаги има две страни на историята /най малко../ знам 4е майка ми е взела най правилното решение което е могла....
боже какви хора има на тоя свят... не мога да повярвам... този ассистент имам предвид... "оооо - ама ти не знаеш ли..."