как живота ти се обръща на 360 градуса..........
...за един миг... с едно "Съжалявам!" на човека с бялата манта.....с една дума....РАК....най -вероятно злокачествен.....
така се почна преди около 20 дни...тумор в мозъка...операция..резултати...усложнения..температури...а сега просто унес някакъв, безпомощност- какво и как да се направи....
това са чувствата съвсем накратко :(
а сега медицинските факти - тумора е злокачествен - Глиобластом (по патохистология, а според макроскопският му вид изглеждал на "разсейка отнякъде" (според думите на опериращият лекар) операцията беше във военна болница. БЛАГОДАРНА СЪМ ИМ ЗА ВСИЧКО, КОЕТО НАПРАВИХА!!! Сега се възстановяваме; хубавото е, че няма засегнат жизненоважен център, макар че поддържаме температура, която не се знае от къде е..., сега чакаме окончателните резултати от хистологията и после.... дано имам силата и куража да се справя
Извинявам се, ако написаното е хаотично, но така се чувствам и аз :(((
Оперираната е майка ми, а аз просто търся помощ и подкрепа,з а да имам силата и куража да се справя............
БЛАГОДАРЯ ВИ!!!

Редактирано от *jull** на 21.03.09 08:50.

Автор съм на една друга тема, но днес преживях същото. Предварително знаех, че образуванията на щитовидната жлеза според еднокринолога са 99% доброкачествени, независимо от размера. Днес обаче хирурга оперира баща ми и се оказа, че му е махнал цялата жлеза, заедно с израстъка, който е злокачествен. Човек трудно вярва, че казаното е вярно. Още по-шокиращо звучи факта от кога е увреждането, в повечето случаи е от преди години. И следва въпроса защо никой не го е забелязал...аз лично смятам ,че с повече информираност и навременни мерки всичко е обратимо. Първоначалното объркване също трябва да се сведе до минимум.
И не лъжете болните че всичко им е наред, те усещат тревогата ни и като не знаят нищо се чустват по-зле.
Накратко това мисля, радвам се , че мога да го споделя тук.

бъди смела. и аз така се чувствах когато разбрах за майка ми. макар че случаят е по-различен.струваше ми се , че светът свършва. но не е така. след няколоко дни, като отмине шока разбираш, че не ти определяш кой колко ще живее, че нямаш право дори да си го мислиш. единствено си длъжен да направиш всичко което е по силите те. да бъдеш около майка си, да и дадеш любовта си и кураж. и не приемай диагнозата от докторите за единствената истина. аз познавам две жени оперирани от тумор в главата - едната с доброкачествен, а сесетра и - със злокачествен, година след нея. следсъответните лъчетерапии и химиотерапии и двете са супер сега. на едната и беше опадала косата, ходеше на работа с перука, а сега вече косата и е нормална. спазват диети, пият разни неща и са добре.

след операцията майка ми приема depakin chrono.казват че било с противо гърчов ефект
може ли някой да ми каже може ли да приема и НАТАНАЛ И КОТЕШКИ НОКЪТ и ако да в какви дозировки
БЛАГОДАРЯ ВИ

Това е животът.

Why don't you take me for a little while? Singing me songs, you know, will make me cry!

кой е по-добрият вариант за лъчетерапия:престой във болницата или ходене за процедурите.
благодаря ви!!!

самодива майка ти какви лекарства приема след операцията.моятбаща вече няколко месеца пие глицерин,преднизолон и др.,но не са го карали да ходи на терапии

Мила, аз ходих само за процедурите. При мен беше в областта на белият дроб. Обаче имаше едно момче, което не беше от София с лъчетерапия на главата и то беше в болницата, обаче не беше доволен, казваше че му правят само лъчетерапията и след това се чуди какво да прави. Една жена също с лъчетерапия на главата си беше взела хотел с мъжа си и идваха само за терапията.
Ако някой може да придружава майка ти на процедурите ежедневно /от понеделник до петък/ може би ще се чувства по-добре в къщи. Но ако се чувства по-сигурна в болницата, оставете я там. Зависи и колко облъчвания са назначени.
Решете това, при което майка ти ще се чувства най-сигурна и спокойна.

благодаря ви!!! като отидем в понеделник на преглед ще разберем каква ще е схемата на лечение

а майка ми приема depakin chrono.започнаха да и го дават преди операцията и сега продължава.казаха че поне 6 месеца се приема но терапията подлежала на корекция на корекция в зависимост от състоянието и

Редактирано от caмoдивa на 28.01.06 19:23.

И аз преживявам същото с майка ми. Но при нас се получи толкова бързо и неочаквано, че още не мога напълно да го осъзная и не знам дали действително някога ще разбера какво се случи. На 27.10 приеха майка ми в Александровска за операция на масно образувание в мозъка, а след операцията се оказа , че туморът е всъщност злокачествен и то в ІV стадий.Сега е в кома ІІ степен и това само за някакви си 2 месеца. Не я искат в болница, защото както се изрази един лекар - тя е безперспективна, а в болниците няма място за такива хора. Май там трябва да приемат само здрави хора, за да могат да се оправяс от инфаркт за 10 дни - колкото е клиничната пътека. И сега майка ми е у дома и умира - лекари ни се карат, че ги викаме , когато повръща кръв или спре да диша и започне поредната криза. Всички минават като фурии и никой не си прави труда да ти обясни какви са симптомите, как да ги разпознаваме, какво да правим....
За това се обръщам към вас с молба ако някой е бил в такава ситуация да ми обясни някои основни неща ( каквото се сети - всичко ще ми е от полза) - просто искам колкото се може да помогна на майка ми да не изпитва болка и да не страда.
Предварително благодаря на всички отзовали се.....