удряте топката с хилката .... тя се удря в стената иииииииии............. се връща към вас. удар с обратна сила. винаги е така. да сте хилката или стената ? колко топки можете да отразите?

не искам да съм хилката , нито стената. вече не искам и да гледам тази сцена. искам да гледам нищото. малко неща забелязваме. малко... много малко. малко ми е тъжно затова. но..... нищо.

Човек може да се смири с нещата , само ако убие нещо в себе си.

пак ти приятелю. така е . не да убие нещо в себе си мисля аз , а всичко в душата. всичко. и това меко казано. правил съм го няколко пъти и все мисля че нищо не е останало минава време и хоп. грешка. и пак. не мислиш ли че е прекрасно. е поне няма изненади.

Вярата и свободата са двете страни на монетата живот. Вярата е тази която може да те смири с нещата , макар и убивайки свободата ти. Въпросът е , готов ли си да жертваш свободата? И ако не го направиш , готов ли си да живееш с онзи свят който ще откриваш воден от нея. Свят в който вървиш , а няма нито пътека , нито посока , нито цел , нито смисъл , нито закрила , нито вечност... Свят изпълнен с нищо. Дали би могъл да живееш с толкова много свобода? Никой P.S.Потърси "Спящият човек" на Жорж Перек.

не . не искам свобода. не искам вяра. нищо не искам. не искам вечност. не ми се говори. не ми се спори. не ми се търси път (закъде ли когато не води на никъде?) не ми се чете. не е и умора даже. не искам правила... книгата ще я потърся. а и да я намеря не зная дали ще я прочета. не зная. все пак благодаря. колкото повече четеш имам чувството че се заблуждаваш повече. не зная. и по добре. защо това, защо онова. защо да се катериш по стълбата която води до безмислието на нещата . стигаш там . и какво има ? ........... безкрай. по скоро искам да се взирам и съзерцавам съвсем , съвсем прозаични неща и предмети. прекрасно е. на крачка от лудостта и от нищото което изпълва всичко. измислени правила , общества сковаващи духа и водейки го нанякъде ........ не. не искам бяло, не искам и черно. добро и лошо. ........ скритите неща, невидими за окото и сетивата..... това са те. просто скритите неща забулени с материя обезмисляща всичко. материята - тази бариера за човешкия дух.......... на крачка от лудоста и от безкрая.......

като арабинът в прахта край пътя...

Tova sym go chuvala ot ... Mu...

Не си, darling :))))) Не и в този форум:))))

Материя , дух... - метафори приятелю! Ницше казва , че истината е "подвижна армия от метафори". Зад тези метафори не се крие нищо. Тезата ,че материята е забулила духа и не му дава да открие "скритите неща" , макар и възможно най-древната , е също толкова безсмислена , колкото и всяка друга.