Вяра в себе си и успеха / Наука / Хуманитарни науки / Психология

Здравейте.
Чудех как да озаглавя темата,понеже през годините ми на натискане на гадна работа винаги имах проблеми в самодоверието,вярата в собственните сили,че мога да бъда на по-високо ниво.
Изтръпвах при мисълта че ще остана безработен,че ще загубя работа,че живота ми ще свърши.
В момента съм в стадии на отпушване по пътя към реализацията.
Все още няма резултати но съм в период на отсяване,премисляне и пресмятане на шансове и възможности.
Никога и в този живот така и не разбрах какво точно искам.
Незнам дали темата е за психология или вяра,но в крайна сметка е застъпена психология в голяма степен.
Как да намеря формулите за успеха,и в обозримо близко бъдеще да променя живота и кармата си?
Не съм особенно религиозен,по-скоро духовен съм.
И вярвам че има универсални духовни закони,както и кармични..които важат за всички.
Много често хората говорим на коренно различни езици.
Но истината е че който и каквото да ти говори става въпрос за пари.
В един или друг смисъл.
Преживях дългогодишен кошмар от не един работодател.
И господ ми е свидетел колко съм се молил следващите да са по-добри от предишните.
Осъзнах обаче че с молитви само не става.
А и със упорита работа.
Лозето иска мотика,не молитва-е казал народа.
Във житейска ситуация съм в която знам че нямам път наобратно при тези животни и злодеи,собственниците ..към момента.
Лавирах и се нагаждах един период от време,и днес много ме е яд,защо още щом осъзнах що за боклуци са...не си хванах пътя..?
Пустия страх за насъщния.
Казах им няколко истини в смс относно това че начина им на работа е грешен,и накрая ще ни загубят всички нас,които сме деситилетия във фирмата.
Имах съмнения че ще имаме проблеми със тях още в началото в който взеха да ми стават ясни.
По-късно разбрах истинските им същности.
Това са СКАКАЛЦИ,които оглозгват до кокал закъсали фирми,влагат колкото да ги купят,после почва нечовешка експлоатация,предупреждения за какво ли не,гонебне..напускане на работници един след друг,и куп болни влачещи се по 6,7 месеца в болнични.
Не бях виждал досега толкова наглост,егоизъм,липса на виждане на каквито и да е грешки и непризнаване на вина за ситуации.
Не бях виждал толкова прави за всичко хора,толкова безпогрешни глупаци.
Които не виждат по-далеч от носа си.
За тях всичко е бюджет,пестене,драконовски мерки..и малки трикове при заплати и неизплатени добавки и дни.
За първи път вече не ни се плащат червените дни в календара.
Недоволството и климата на работата са ужасни.
Разминаваме се като зомбита,всеки пъшкащ,охкащ и кълнящ наум..
Всяка втора тема е оплакване помежду нас си.
И парите отдавна нито ги взимаме всичките,нито пък имаме някакво удоволствие от тях.
За първи път взеха да крият оборота и вече от няколко месеца на тези които за тях са неудобни като мен-не им се дава бележка за заплата.
Аз мога да смятам,и виждам че съм орязан всеки месец,малко или много.
Сега като съм в болнични..рано или късно от държавата ще почнат да ми дават бележки за доход и заплата.
Незнам,неведнъж ми е идвало да полея всичко с мазнина или бензин и да изгори целия шопинг център заради тези мизерници.
Вече ги съобщих до по-висши инстанции,и това е подпечатания ми билет за невръщане.
Върна ли се 100пр на работа,и ще ме изхвърлят до дни,знам го.
Искам все пак да стои напуснал по общо съгласие в документа,не изгонен дисциплиарно.
Не очакваха такъв отпор и такава сила от мен.
Показах им с гордо вдигната глава кой съм и за какво се боря,без много приказки..а с действия.
Аз им казах лятото..че гравитацията важи за всички..и всеки рано или късно си плаща жизнената сметка,по един или друг начин.
И че винаги има последици,при определени действия и отношение.
И е много важно човек какво дава,а не какво получава.
Понеже получаваме това,което дадем.
Те го приеха като заплаха,като висша моя наглост явно..
Не е мой проблем че не търпят критики.
Който не търпи градивни критики,си е за негова сметка в живота.
Искам да намеря онази жизнена сила която е вътре в мен,да устоя на всички трудности сега,на това че ще ме мотаят и ме мотаят с пари социалните доката два месеца ме регистрират,със бъдещи срещи с тях и лекари,със срещи и натск който ще бъде оказан върху мен да се върна пак да им работя на тези мизерници,дори и процентово.
Боже дай ми силата да оцелея.
И да имам психика хладнокръвно да ги поставя по местата им всичките.
Те няма да влагат нищо занапред относно мен,като напасване,екстра помощ от бюрото по труда за което моля отдавна.
Понеже разбрах че ще работя сам,и се опитах да направя така,че държавата да ми помогне с колега и човек за помощ.
Те трябваше да подадат молба към социалната-никакъв респонс досефга.
Страх ги е че може да се наложи да плащат някаква част.
Отдавна мисля да напиша книга РЕСТОРАНТА.
И в нея да опиша одисеята си,к13 годишната одисея със какви ли не набедени собственници и преки началници.
Може би един ден ще я напиша.
След като се успокоя,намеря формулата на успеха,вярата в себе си и силите си за промяна.
Имам огромното желание,за каквото и да е по принцип..няма да отбирам работа на първо време,да се разкарам оттам.
В Норвегия става все по-зле откъм гастербайтери,все повече хора губят работните си места,започва голяма криза тук.
Но с тия боклуци съм на бавен огън и в Освиенциум всеки един ден в който работя за тях.
Надявам се да си занесат всичките милиони и милиарди на оня свят,да си ги ползват там.
Same shit,diffrent ashole..