Интересно ми е как нещо подтиснато избива заобиколно в нещо друго, лично съм правил експеримент със себе си . Явно душата се нуждае конкретно от нещо ,за да поправи друго и в крайна сметка си го взима по един или друг начин
И друго -какво мислите за хората , на които много бързо им омръзва нещо което са искали много. Това е типично за децата ,а за голям човек?

Ако мислим само за себе си няма да сме егоисти , но ако ги няма другите ,няма как да сме егоисти.

В природата е така - баланс. Наруши се едно и рефлектира на друго.
За бързото омръзване и аз съм от тези хора, много се паля в началото и доста бързо изчезва ентусиазма ми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен е свързано и със зодията, рак съм
Явно това не идва от дълбоко ниво на намерението и затова и бързо се изпарява

Ако мислим само за себе си няма да сме егоисти , но ако ги няма другите ,няма как да сме егоисти.

"Явно това не идва от дълбоко ниво на намерението и затова и бързо се изпарява"

А може и да е един вид идеализъм...в смисъл, че си имал прекалено идеалистични представи за това нещо, и реалността бързо те отказва от желанието да го имаш...

По скоро е непреодолимо желание ,нещо като цел и при реализиране или когато съм убеден че ще успея изстивам,има наченки на непостоянство

Ако мислим само за себе си няма да сме егоисти , но ако ги няма другите ,няма как да сме егоисти.

Това е явно защото човек живее по-комфортно със съзнанието за "възможността за нещо". За нещата, които цени. Докато ги усещаш в периметъра на възможностите си, си спокоен. Нямаш нужда да се занимаваш постоянно с тях, така или иначе. Желанието се насочва в посока на това, което изглежда примамливо далечно. Като го получиш, можеш пак да се успокоиш...

Не мислиш ли ,че всичко това е свързано с его- завладяването, всъщност човек преди да започне нещо е добре да знае кое в него го подтиква

Ако мислим само за себе си няма да сме егоисти , но ако ги няма другите ,няма как да сме егоисти.

Може да е липса на концентрация в настоящето.

Възможно е. Да се замислиш предварително е като да поемеш отговорност за своите действия, вместо просто да кажеш, че си се подчинил на неосъзнат импулс. От друга страна, доколко осъзнаваме мотивите за нашите действия. В общия случай не е само един мотив. Доскоро бях слонна да съдя някого за скрити егоистични мотиви...в момента сякаш губя всякакъв ориентир...Прекалено много и различни са последствията от нашите действия, за да преценя дали нещо е трябвало или не е трябвало да се направи. Освен, разбира се, ако действието е "неморално".

оставяме на подсъзнателната компетентност да ни води или с други думи житеиския опит

Ако мислим само за себе си няма да сме егоисти , но ако ги няма другите ,няма как да сме егоисти.